Решение № 4 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 43/2025 г.

Производството е по глава III, раздел V, чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата: Жалбоподателят „Б.“ ООД, ЕИК •••••••••••, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. № * обжалва наказателно постановление № НП - 12 от 17.10.2025 г. на административнонаказващ орган (АНО) – Кмет на Община Ивайловград, връчено му на 22.10.2025 г. като постановено в нарушение на закона, необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи от фактическа и правна страна. Твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона, необосновано е и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. При абсолютно същите фактически констатации от същата проверка, от същата дата и час, бил съставен предходен АУАН № 8/11.09.2025 г. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по който е издадено НП № 10 от 02.10.2025 г. на Кмета на Община Ивайловград. Съгласно чл. 18 ЗАНН с едно деяние може да са извършени няколко административни нарушения, или едно лице да е извършило няколко отделни административни нарушения, но в настоящия случай неправилно се приемало, че е налице идеална съвкупност от нарушения и законът е приложен неправилно. Приело се, че е извършено едно деяние, в първия случай „ползва“, а в другия – „използва“ земеделска земя общинска собственост. Невъзможно било с едно и също деяние спрямо един и същ обект на защита да се извършат две отделни нарушения. Такава хипотеза била допустима, ако обектите на защита са различни, като и съставите на административните нарушения трябвало да са различни от обективна страна. Следователно, с НП – 12/17.10.2025 г. дружеството се наказвало повторно за едно и също деяние, което било недопустимо и водело до незаконосъобразност. НП № - 12/17.10.2025 г. било опит за повторно санкциониране на дружеството за едно и също деяние. С НП – 6/24.10.2023 г. на Кмет на Община Ивайловград за струпване на скални материали и техника в общинската част на имот с идентификатор 80995.64.75 дружеството било санкционирано за същото нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. С влязло в сила решение по АНД № 64/2023 г. постановлението било отменено като незаконосъобразно. Липсвали нови фактически обстоятелства, които да са основание за санкциониране и настоящото НП се явявало повторно издадено, което е недопустимо. На следващо място, жалбоподателят твърди, че в АУАН като нарушена разпоредба се сочел чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, докато в НП деянието се квалифицирало само по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, като законът изрично сочел, че субект на подобно нарушение можел да е единствено физическо лице, а жалбоподателят се явявал търговско дружество. Освен това нямало посочване на датата на извършване на нарушението и не било конкретизирано по надлежен начин мястото на евентуалното нарушение – имало позоваване на замерване с техническо средство, но с посочване на координатни точки яснота не се постигала. Липсвала и конкретизация на владяната от дружеството концесионна площ. С тези аргументи моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят „Б.“ ООД, редовно призован, не се явява лично техен представител, за тях се явява адв. Н. К. от ХАК. Поддържа жалбата. АНО – Кмет на Община Ивайловград, редовно призован, представлява се от юрк. Д. Налбантов. Оспорва жалбата. В с.з. е приета като доказателство пълната административна преписка по издаване на оспорвания административен акт. РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не встъпва в процеса. Факти от съдебното дирене: С наказателно постановление № НП – 12 от 17.10.2025 г. на търговско дружество „Б.“ ООД, ЕИК ••••••, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. № * с управител С.И.Г. на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за това, че на 25.08.2025 г. в 13:30 часа при извършена проверка от М. Н. А. – на длъжност главен инспектор в Дирекция „Административно, правно, информационно обслужване и човешки ресурси“ към Община Ивайловград в присъствието на свидетелите К. Г. – главен експерт в Д УТЕС при Община Ивайловград и С. Д. Б. – горски стражар в Община Ивайловград, с адрес гр. Ивайловград, ул. България № 49, се установило, че „Б.“ ООД използва земеделска земя – пасище, общинска собственост за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като в близост до кариерното гнездо извън проектен имот с № 000104, в имот с идентификатор 80995.64.75, с начин на трайно ползване – пасище, общинска собственост са ситуирани 3 бр. мобилни фургони, от които два с цвят сив и ръждив при координатна точка х-415131,31 и у-4595226,53 и един син при координатна точка х-415129,37 и у-4595202,86. Зад фургоните има указателна табела с надпис „Б.“ ООД, находище "Караджейка", с. К.. Пред двата фургона с координатна точка х-415131,32 и у- 4595226,53 има ситуирани 11 бр. европалети със скално-облицовъчен камък. В южната част на поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 извън имот с проектен №000104 има разположени 287 бр. европалета със скалнооблицовъчен камък на площ 1,295 дка при координатни точки х-415113,73, у- 4595206,26 (начална точка) и х-415101,12, у-4595202,41 (крайна точка). В Близост до палетите, по цялата им дължина има натрупани минни отпадъци в резултат от добила на скално-облицовъчен камък с приблизителен обем 15-20 кум.метра. В северната част на имота има натрупани скални блокове на площ 200 кв.м.. В централната част на имот с идентификатор 80995.64.75, над двата фургона има трактор със задни вилици за вдигане на палети, марка Беларус МТЗ – 80 с рег. № Хасково ••••• с табела на вратата с надпис „Б.“ Ивайловград и посочен телефон ••••••••••. В близост до двата фургона в имот с идентификатор 80995.64.75 извън частта на проект имот № 000104 е установен и верижен багер САТ модел *325BLN*PIN8FN00572*, цвят жълт, а до него видими следи от прясна изкопна дейност в размер на 50 кв.м. с координатна точка х-415125,96, у-4595152,93. В източната част на имот с идентификатор 80995.64.75 извън частта на проект имот № 000104 са ситуирани 140 бр. европалети със скално-облицовъчен камък на площ около 424 кв.м. при координатни точки х-415190,03, у-4595165,69 (начална точка) и х-415181,23, у-4505192,30 (крайна точка). В същия ден при извършена служебна проверка в Д АПИОЧР при община Ивайловград се установило, че дружеството няма правно основание за ползване на останалата част общински имот с идентификатор 80995.64.75, извън частта на проектен имот № 000104. В НП е посочено, че пасището се използва за неземеделски нужди, като върху него са разположени земекопна техника, фургони, минни отпадъци и палети скално-облицовъчен камък. Поземлен имот с идентификатор 80995.64.75, в който са разположени, констатираната земекопна техника и палети – скално-облицовъчен камък, е с начин на трайно ползване, земеделска земя – пасище. В наказателното постановление са описани фактическите обстоятелства по извършване на констатираното нарушение. Посочено е, че границите на имота и засегнатите площ в него са установени с GPS устройство марка Trimble, модел Juno SB. АНО е посочил в НП, че с използването на земеделска земя – част от общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75, с начин на трайно ползване: пасище, общинска собственост, за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й дружеството „Б.“ ООД е нарушило чл. 41, ал. 1, т . 2 от ЗОЗЗ. Констатирано е, че от нарушението не са претърпени имуществени вреди. При връчването и подписването на АУАН управителят на дружеството е изписал, че възразява, но не е посочил факти и обстоятелства в подкрепа на направеното възражение. АНО е приел, че направените възражения са неоснователни и необосновани. Прието е, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай на административно нарушение. С тези съображения в мотивната част на наказателното постановление АНО е постановил налагането на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършеното нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. В АУАН са описани идентични обстоятелства. По делото бяха допуснати до разпит, в качеството на свидетели актосъставителя –М. Н. А., както и К. Д.А Г. и С. Д. Б. (присъствали при извършване на проверката) и Й. Х. М. (присъствала при връчването на акта). От техните показания се установява, че св. А., в присъствието на св. Г. и св. Б., извършили на 25.08.2025 г. проверка на кариерата с концесионер „Б.“ ООД, находяща се в местността "Караджейка" в землището на с. Ч и с. К. с обслужващата площадка към нея. Площадката била извън концесионната площ и представлявала земеделска земя – пасище. Установили наличие на множество палети, добити от кариерата, три фургона, трактор с вилици и един жълт трактор багер. С техническо средство GPS се фиксирало местоположението на палетите и фургоните. Имало изсипани отпадъци в резултат от добива на скално-облицовъчен камък. Според св. А. заетото от отпадъци пространство било около 2 дка. Свидетелят посочва концесионната площ, която била оградена с колчета, и уточнява, че имот с №80995.65.75 не попада в концесионната площ. Също така се пояснява, че при извършената проверка на 25.08.2025 г. се установили две нарушения, за което били съставени два АУАН и били издадени две НП – едното за това, че използва земеделска земя без вещно право или договор за наем и второто за това, че използва земеделска земя за неземеделски цели без разрешение. Според св. Г. при проверката, в съседство до кариерното гнездо в имот, който е с НТП пасище, общинска собственост констатирали множество палети, 2 фургона, верижен трактор, табела на „Б.“ и минни отпадъци. Св. Б. е присъствал при замерването на площта с техническо устройство GPS от страна на св. А. и е възприел координатните точки. Св. М. е присъствала само при връчване на АУАН, като посочва, че управителят на дружеството е имал възражения, които е отбелязал в акта. Правни съображения: Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Обжалваното наказателно постановление № НП – 12 от 17.10.2025 г. на Кмет на Община Ивайловград е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1 ЗОЗЗ, доколкото се касае до имот – пасище от общинския поземлен фонд. НП е връчено на жалбоподателя на 22.10.2025 г., като жалбата е постъпила в Община Ивайловград на 24.10.2025 г. и е изпратена в РС – Ивайловград на 30.10.2025 г. Жалбата, преценена по същество, е основателна. В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Цитираната разпоредба гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:… използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й“. Впоследствие в НП е посочено, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, поради което и на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 41, ал. 3 от ЗОЗЗ му е наложена имуществена санкция. Така използваните формулировки в АУАН и в НП сочат, че длъжностните лица и АНО са посочили неправилно нарушената разпоредба с оглед правния статут на нарушителя. В ал. 1, т. 1-6 на чл. 41 ЗОЗЗ всички отделни състави на административни нарушения могат да бъдат извършени единствено от лице, което има качеството на физическо лице. Когато същите нарушения са извършени от юридическо лице, приложимата норма е чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1 ЗОЗЗ. Тази правна квалификация на административното нарушение следва да бъде формулирана първо в АУАН, а впоследствие и в НП. Само по този начин се постига правилно прилагане на материалния закон и се спазват административнопроизводствените правила при ангажиране отговорността на нарушителя. Освен това тази формулировка е гаранция и за спазване правото на защита на лицето, тъй като само така то може да научи именно в какво качество е привлечен към административно-наказателна отговорност. От това обстоятелство се определя и в какво качество лицето бива санкционирано със съответното административно наказание – за физическите лица е предвидена глоба, а за юридическите лица – имуществена санкция. Тази прецизност в съдържанието на АУАН и НП е задължителна с още по-голямо основание, като се има предвид, че съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Между административнонаказателната отговорност на юридическото лице и представляващото го физическо лице не съществува идентичност, поради което наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин, че нарушението е извършено във връзка именно с дейността на юридическото лице с оглед диференциране на административното наказание. В настоящия случай в АУАН се сочи, че е нарушена единствено разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗОЗЗ, с която обаче се ангажира отговорността на физическите лица, докато жалбоподателят има качеството на юридическо лице, а именно дружество с ограничена отговорност, което се представлява по надлежния ред от своя управител. Впоследствие в съдържанието на НП отново се посочва същата разпоредба като нарушена, след което АНО въвежда в текста, че на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 41, ал. 3 ЗОЗЗ се налага имуществена санкция на нарушителя. Въвеждането за първи път на нормата на чл. 41, ал. 3 ЗОЗЗ не отстранява допуснатото нарушение на административно-производствените правила, тъй като правната квалификация следва да бъде посочена в нейната цялост както в АУАН, така и в НП. При така проведеното сравнение между текста на АУАН и НП се установява, че е налице неправилно посочване на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ първо в АУАН, а след това и в текста на НП. Това нарушение не може да бъде преодоляно в производството по обжалване на НП по съдебен ред, тъй като е необходимо в санкционната част на АУАН и на НП изцяло да се възпроизвежда правилно и коректно правната квалификация на нарушението. При така допуснатия пропуск се препятства и правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него се затруднява да разбере дали е наказан за нарушение, извършено от физическо лице или за нарушение, извършено от юридическо лице. По този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 18 ЗАНН. Цитираната разпоредба гласи, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай от установената фактическа обстановка се изяснява, че на 25.08.2025 г. е извършена една проверка от длъжностни лица на Община Ивайловград. В резултат на тази проверка са съставени два отделни акта за установяване на административно нарушение, които са от различни дати и носят различни номера. Въз основа на тях впоследствие са издадени и две отделни наказателни постановления. С първото е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение, изразяващо се в използване на земеделска земя без вещно право или договор за наем, а с второто – за това, че използва земеделска земя за неземеделски цели без разрешение, т.е. процесното НП. Нарушение на чл. 18 ЗАНН би имало в хипотезите, когато е съставен един АУАН, а впоследствие са издадени две отделни НП или когато са съставени два АУАН, а е издадено едно НП. В такива случаи несъблюдаването на чл. 18 ЗАНН се изразява в това, че административно-наказващият орган приема, че са нарушени две законови разпоредби и са извършени две нарушения, а налага само едно наказание, или противното на това – приема, че е извършено само едно нарушение, а налага две или повече отделни санкции. По този начин не се провежда разграничение между отделните нарушения и не се диференцира административно-наказателната отговорност за всяко едно от тях. В резултат се нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като същият има право да узнае за колко на брой нарушение се ангажирана административно-наказателната му отговорност. Ако има две или повече отделни нарушения, при доказана вина и авторство, нарушителят следва да понесе и да търпи санкция за всяко от тях отделно. Нарушителят може да бъде наказан само за деянието, което му е вменено с АУАН и за него следва да е съставено НП. С други думи, трябва да е налице съответствие между установеното в АУАН (което изразява фактическите данни за възникване на административно-наказателната отговорност) и наказването с НП (което изразява правомощието на административнонаказващия орган да наложи санкция). При две или повече нарушения това съответствие следва да е налице за всяко от тях, ако АНО е решил да санкционира виновния извършител за всяко деяние, за което е обвинен (от практическа гледна точка е възможно АНО да се произнесе по различен начин за всяко от отделните нарушения – да не санкционира нарушителя, да сключи споразумение при наличие на предвидените в закона предпоставки, да отправи предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН и т. н.). В настоящия случай е извършена една проверка от длъжностни лица на Община Ивайловград, но впоследствие са съставени два отделни АУАН и са издадени две отделни НП, като в тях ясно и точно е посочено, че дружеството се санкционира за две отделни нарушения на различни разпоредби. Следователно, с конкретното НП е наложено само едно наказание за посочено едно нарушение, с което разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е спазена и не е налице твърдения от жалбоподателя недостатък, който да обуслови отмяна на процесното НП. Възразява се, че не било конкретизирано мястото, на което е извършено нарушението, като замерването с техническо средство не било предвидено в закона за установяване на имотни граници. Всъщност, в наказателното постановление изрично е описан поземления имот, представляващ пасище, с посочване на трайно ползване, местоположение (землище) и площ. С използването на техническо средство „джипиес“ не са установявани имотни граници, а са установени само координатните точки в границите на общинския поземлен имот, за да се уточни и конкретизира площта, върху която е имало насипани минни отпадъци. АНО е приел, че нарушението на дружеството е свързано с ползването на общински имот, а не с нарушаване границите на отредената му концесионна площ. По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна. По разноските: На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Не е отправено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, поради което с оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени изцяло претендираните от него разноски в размер на 500 лв. (с равностойност 255,65 евро). В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от Община Ивайловград. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът