Решение № 259 от 21.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 713/2025 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по жалба на „Де йонг пропъртис“ ЕООД, срещу решение № 7 от 16.01.2025 г. по т. д. № 115/ 2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е отказано възобновяването по реда но чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ по молбата от 17.12.2024 г. на „Де йонг пропъртис“ ЕООД на производството по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./, ЕИК 832048558. Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че посоченото имущество няма качеството на новооткрито, т.е. да не е било известно към датата на решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Излага, че съдебният процес по т.д. № 115/ 2022 г. е симулиран, тъй като производството е било образувано по молба на кредитор – адвокат М. С., с активно вземане от 300 лв., което не произтичало от търговска сделка, а от договор за правна защита и съдействие, като защитата на дружеството се изчерпвала единствено с признание за ликвидността и изискуемостта на процесното вземане, без да са представени всички доказателства за финансовото състояние на длъжника. Навежда, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ дружеството било изцяло общинска собственост и в открито производство по несъстоятелност, но управителят на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ не уведомил принципала за този факт и въззивникът като участник в приватизационната процедура и настоящ едноличен собственик на капитала, сключил договор за приватизационна продажба на 03.08.2022 г. без да знае за молбата. Към датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 18.10.2022 г. съдебното производство било със страни несъстоятелния търговец, представляван от управителя и един единствен кредитор – носителят на вземане от 300 лв. адв. С. и на практика не е имало от кого да бъде обжалвано. Поддържа, че макар на основание чл. 34, ал. 2 ЗПСК „Де йонг пропъртис“ ЕООД да се счита за съдружник от датата на приватизационния договор – 03.08.2022 г., вписването на този факт и смяната на управителя на „Хлебни изделия“ ЕООД /н./ били отразени в търговския регистър едва на 18.04.2024 г., поради отказ на длъжностното лице по регистрация да впише промените. Счита, че до датата 18.04.2024 г. „Де йонг пропъртис“ ЕООД е било лишено от възможността реално да упражнява правата си на едноличен собственик на капитала и не е било уведомено за възможността да предплати определените от съда разноски по изпълнението от 6000 лв., както и да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност. Дружеството било единствения кредитор, заплатил всички налични публични задължения на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ към общинския бюджет и НАП, но предвид факта, че плащанията били извършени след 18.10.2023 г., те не били релевантни съобразно изтеклия едногодишен срок по чл. 632, ал. 2, и ал. 4 ТЗ С оглед на описаните факти излага разбирането, че „Де йонг пропъртис“ ЕООД има правен интерес от подаване на молба по чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, защото е установил качеството си на кредитор, а тъй като не е участвал в производството по несъстоятелност, за него имуществото на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ /недвижими имоти и акции от капитала на „Сифран“ АД/ било новооткрито. Ответникът по въззивната жалба „Хлебни изделия“ ЕООД /н./ я поддържа. Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С решение № 106/ 18.10.2022 г. по т.д. № 115/2022 г. на СОС е обявена неплатежоспособността на „Хлебни изделия“ ЕООД /н./, открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ. С определение № 415/ 27.10.2022 г. е определена сума в размер на 6000 лв. за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. На 13.12.2022 г. определението е връчено и на „Де йонг пропъртис“ ЕООД, посочено в същото, като кредитор. Поради факта, че в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ от вписване на решението на 19.10.2022 г. не е поискано възобновяване на производството, с решение № 132/ 19.11.2024 г. на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ производството по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД /н./ е прекратено и е постановено заличаване на дружеството. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С подадената на 17.12.2024 г. молба, наименована като „заявление“,. като е подчертало, че притежава качеството кредитор, предвид заплатените задължения към Община Ихтиман и факта, че „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ притежава недвижими имоти и акции от капитала на „Сифран“ АД „Де йонг пропъртис“ ЕООД е отправило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД. СОС е отхвърлил молбата с мотивите, че соченото имущество не е новооткрито, нито новоузнато и е било известно към датата на постановяване на решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ, поради което няма основание за възобновяване на производството по несъстоятелност. Съдът като обсъди доказателствата по делото и поддържаните с жалбата възражения, намира за установено следното: За да бъде възобновено по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ производство по несъстоятелност, прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ трябва да са налице следните кумулативни предпоставки: да бъде подадена молба от длъжника или от негов кредитор, молбата да е подадена в преклузивния едногодишен срок, считано от постановяване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и да бъде удостоверено наличието на открито имущество на длъжника, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност, т. е. да е новооткрито имущество. В хипотезата при която, производството по несъстоятелност не се е развило с процедурата по чл. 685 ТЗ за предявяване на вземания и съставяне на списък на кредиторите с приети вземания, легитимацията на страната като кредитор, следва да бъде доказана в производството по чл. 744 ТЗ. В случая, „Де йонг пропъртис“ ЕООД твърди, че е кредитор, тъй като е погасил задължения на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ към НАП и към Община Ихтиман, за което е представил платежно нареждане от 18.05.2023 г. за заплатена по сметка на НАП сумата от 29 300 лв. и платежно нареждане от 10.08.2023 г. за заплатена по сметка на Община Ихтиман сума в размер от 6 954, 85 лв. Молбата за възобновяване е подадена на 17.12.2024 г. и към тази дата, спрямо датата 19.11.2024 г. на която е постановено решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ, установения от закона срок по чл. 744, ал. 1 ТЗ не е изтекъл. Липсват обаче доказателства подведими към материалноправната предпоставка по чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно, да е налице открито имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност с решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Като релевантно имущество в молбата на „Де йонг пропъртис“ ЕООД са посочени притежавани от „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ недвижими имоти и акции от капитала на „Сифран“ АД, ЕИК 175168372. Самият кредитор изтъква, че недвижимите имоти са описани в изготвената за целите на приватизационната процедура експертна оценка по чл. 26, ал. 2 ЗПСК, която е с дата на депозиране от 05.04.2022 г. Тези имоти, като дълготрайни активи са описани и в приетите в производството по молбата по чл. 624 ТЗ съдебно - икономически експертизи и за тях е съставен акт за частна общинска собственост № 127/ 01.09.2000 г. представен по въззивното дело с жалбата на Община Ихтиман. От изложеното е видно, че имуществото е съществувало в активите на дружеството и е било известно към датата 19.11.2024 г., когато е прекратено производството по несъстоятелност. Трайно в съдебната практика е установено разбирането, че молбата по чл. 744 ТЗ може да е основана само на имущество, което е различно от това, което е било предмет на преценката в първата фаза на производството по несъстоятелност, приключила с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ /решение № 826/ 29.12.2005 г. по т.д. № 537/ 2005 г. на ВКС, решение № 91/ 11.07.2011 г. по т. д. № 810/ 2010 г. на ВКС, решение № 742/ 21.11.2006 г. по т.д. № 445/ 2006 г. на ВКС/ Ето защо, след като процесните недвижими имоти не са новооткрити, те не покриват условието на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ и не представляват доказателства за наличието на основание за възобновяване на производството по несъстоятелност. Недоказано е и твърдението за новооткрито имущество, представляващо притежавани акции от капитала на „Сифран“ АД. От данните в търговския регистър е видно, че „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ е член на съвета на директорите на това дружеството, но предвид правноорганизационната му форма, акционерното участие не е част от обявените обстоятелства и не може да се установи, дали към днешна дата „Хлебни изделия“ ЕООД /н./ е акционер. Нещо повече, според данните от баланса изложени в представената от „Де йонг пропъртис“ ЕООД експертна оценка по чл. 26, ал. 2 ЗПСК, дружеството е притежавало дългосрочни финансови активи, представляващи акции и дялове в предприятия от група, единствено към 31.12.2018 г. /561 хил. лв./, но не и към останалите години 2019, 2020 г. и 2021 г. Разбирането на въззивника за „новооткрито“ имущество е свързано само с доводите, че към 18.10.2023 г./датата на която е изтекъл едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ/ „Де йонг пропъртис“ ЕООД не е било вписано в ТР като едноличен собственик на капитала на несъстоятелния длъжник и не е било уведомено за възможността да предплати определените от съда начални разноски от 6000 лв., за да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност. Поначало тези съображения са без правно значение за смисъла който законодателя е вложил в дефиницията на „неизвестно“ при прекратяване на производството имущество. За пълнота обаче, следва да бъде подчертано, че още към 03.08.2022 г. дружеството е било заинтересовано лице с оглед факта, че на тази дата е придобило всички дялове от капитала, като едноличен собственик на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./. Към 18.10.2023 г. „Де йонг пропъртис“ ЕООД има и качеството кредитор, тъй като съобразно представените по делото доказателства е заплатило /на 18.05.23 г. и на 28.08.23 г./ публичните задължения на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./, така както поддържа и в настоящото производство. Съобразно чл. 632в ТЗ актовете на съда по несъстоятелността са публични. Същите на осн. чл. 622 ТЗ подлежат на вписване и в Търговския регистър по партидата на длъжника, поради което и възражението, че липсва уведомяване от съда е несъстоятелно. Същевременно определението от 27.10.2022 г. за размера на началните разноски е връчено на 13.12.2022 г. и лично на управителя на „Де йонг пропъртис“ ЕООД, С. П., но дружеството не е проявило никаква активност да защити интереса си на кредитор, като внесе необходимата за разноски на несъстоятелността, сума. В допълнение, на 18.04.2024 г. е вписан избрания от „Де йонг пропъртис“ ЕООД нов управител и кредиторът е разполагал с всички процесуални възможности да оспори решението на съда от 19.11.2024 г. за прекратяване на производството, доколкото оспорва наличието на предпоставки за постановяването му и твърди, че длъжникът разполага с имущество и може да удостовери това, но решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ирелевантно в случая е и твърдението, че решението от 18.10.2022 г. било постановено по симулативен процес. Настоящото производство не може да ревизира установените с решението по чл. 630 ТЗ факти и обстоятелства. Не по този ред може да се разглежда и възражението, дали „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ е било надлежно представлявано по делата образувани по молбата по чл. 625 ТЗ от кредитора М. С., тъй като това обстоятелство би могло да е относимо към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но няма отношение към предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност. По изложените съображения, молбата на „Де йонг пропъртис“ ЕООД за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД/н./ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът,