Решение № 57 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 101/2026 г.

Районен съд - Свиленград07.04.2026reporting judge Добринка Димчева Кирева

Ruling

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 52 от 16.12.2025 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, с което на „Алмонд ленд” ЕООД с ЕИК 130130748, със седалище и адрес на управление: село ••••••••••••••••••,, представлявано от управителя П. Г. Ц., за осем нарушения на чл. 31, ал. 1 4, вр.ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), са наложени на основание чл. 12 8б, ал. 1 от ЗБР осем административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на по 511.29 евро (1 000 лв.). ОСЪЖДА РИОСВ - Хасково с адрес: град Хасково, ул. •••, ДА ЗАПЛАТИ на „Алмонд ленд” ЕООД с ЕИК 130130748, със седалище и адрес на управление: село ••••••••••••••••••, представлявано от управителя П. Г. Ц., сумата в размер на 66,47евро /130 лв. /, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 101/2026 година по описа на Районен съд – Свиленград. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

Grounds

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 52 от 16.12.2025 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, с което на „Алмонд ленд” ЕООД с ЕИК 130130748, със седалище и адрес на управление: село ••••••••••••••••••,, представлявано от управителя П. Г. Ц., за осем нарушения на чл. 31, ал. 1 4, вр.ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), са наложени на основание чл. 128б, ал. 1 от ЗБР о с е м административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на по 511.29 евро (1 000 лв.). Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя П. Г. Ц., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалния (не били посочени датата и мястото на извършване на всяко едно от осемте нарушения, описаните действия били неправилно разделени на осем нарушения въпреки че ставало дума за еднородна земеделска дейност, липсвали доказателства дали обработката чрез оран ,респективно дискуване представлява дейност по смисъла на чл. 31 от ЗБР) и в противоречие с материалния (налице била разлика между „дискуване” и „оране”, се иска осъществяване на косвен (инцидентен) контрол върху Решение № ХА-04-№С/2022г. на Директора на РИОСВ – Хасково и налице бил маловажен случай) закон. Сочи,че за част от датите посочени в НП,реално почивни дни и според графиците на дружеството били неработни. Оспорва изложеното в НП относно констатациите изложени в НП,като твърди,че Заповед РД-31 от 31.03.2021 за създаване на защитена зона Сакар,забранявала наторяването,но не и обработката на земята. По изложените доводи моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.Алтернативно от Съда се иска намаляне размера на наложените санкции. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.38 евро (300 лв.). В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За дружеството се явява юр. Ц.а, която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата. В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) - Директорът на РИОСВ – Хасково, редовно призован, не се явява, но и зпраща представител –юрисконсулт Нели Лишева, която намира обжалваното НП за законосъобразно и при липса на допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Представя Писмена защита, в която подробно обосновава тезата си относно законосъобразността, правилността и обосноваността на НП. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: С Решение № ХА-04-ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково за преценяване на вероятната степен на въздействие върху защитени зони, е съгласувано инвестиционно предложение за засаждане на черупкови овощни насаждения – бадеми, лешници и орехи в имоти в землището на село ••••••••••••••••••, с възложител дружеството- жалбоподател. Видно от цитираното Решение, което не оспорено и е влязло в законна сила, едно от условията (т.1) е след засаждането на дръвчетата, по време на отглеждането им, площите – предмет на инвестиционното предложение, да не се орат или обработват по какъвто и да е друг начин, а да се поддържат само чрез косене, което е с цел да се даде възможност за формиране на тревни местообитания; както и е посочено, че при констатиране на неизпълнение на условията, посочени в него, виновните лица носят административнонаказателна отговорност по чл. 128б от ЗБР. Въпросната административна процедура е проведена, тъй като процесните поземлени имоти (ПИ) попадат в границите на защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 – •••••• „Сакар” и •••••• „Сакар” за опазване на природните местообитания, обявена със Заповед № РД- 313/31.03.2021 година на Министъра на околната среда и водите,като в мотивите е посоченото,че единствено имот с идентификатор •••••••••••••••••• попада в границите на защитени зони •••••• „Сакар” и •••••• „Сакар”,но не непредставлява природно местообитание предмет на опазване в зоната на хабитати и реализацията на инвестиционното предложение в него няма да доведе до увреждане/унищожаване на такива. На 23.07.2024 година свидетелите С. Б. А. и Т. А. И. – главни експерти в РИОСВ - Хасково, извършили планова проверка на посоченото по-горе инвестиционно предложение, находящо се в посочените по-горе ПИ в землището на село •••••••••••••••••• и стопанисвани от дружествотожалбоподател. Проверката била извършена във връзка с последващ контрол на посоченото по-горе Решение. Проверката била извършена в присъствието на лицето П. Г. Д. – служител в дружеството-жалбоподател, а за резултатите от нея е съставен Констативен протокол № 848 от същата дата, като са дадени предписания за представяне на документи в срок до 08.08.2025 година. Установено било от проверяващите, че инвестиционното предложение е реализирано и че при отглеждане на дръвчетата между редовете е извършено обработване чрез оран със земеделска техника, а под самите дръвчета – чрез косене, като редовете са широки около 4 м., а под дръвчетата е широко около 1 м. Така изготвеният Протокол е подписан от проверяващите и от представителя на дружеството-жалбоподател П. Д.. В дадения срок са постъпили Писмо с вх.№ БР-517 от 08.08.2025 година, ведно с приложение, от които става ясно, че трайните насаждения – предмет на инвестиционното предложение, са засадени през 2022 година, в обработката им се включва дискуване, наторяване и напръскване и т.н., като е представен Дневник на мероприятията с датите на извършването им. Във връзка с изисканата и внесена информация било установено от свидетеля Т. А. И., че при отглеждането на дръвчетата между редовете било извършено обработване не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника чрез дискуване. До дружеството-нарушител е изпратена Покана да се яви управителя му или негов представител на 17.09.2025 година в РИОСВ – Хасково за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като са указани последствията при неявяване. Писмото е получено на 26.08.2025 година от П. Д. – служител в дружеството-нарушител. Предвид констатираните според свидетеля Т. А. И. нарушения, в кръга на службата си, същата, заемаща към онзи момент длъжността „Главен експерт в направление „ПДБРЗТЗ” в РИОСВ – Хасково”, съставила против дружеството-жалбоподател АУАН с № 52 на дата 18.09.2025 година в отсъствие на представител на дружеството на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това процесуално действие извършила и с участието на свидетелите С. Б. А. и В. С. Т.. В изготвения АУАН актосъставителят Т. А. И. изложила подробно описание на фактическите осем нарушения, свързани с неспазване на т. 1 от условията на Решение № ХА-04-ОС/2022 г., а именно: при отглеждането на овощните дръвчета, засяти в процесните ПИ, между редовете било извършено обработване не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника – дискуване в трайни насаждения от бадеми на дати 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година и 22.04.2025 година и дискуване в трайни насаждения от орехи на дати 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••, както и на обстоятелствата по извършването му. А досежно квалификацията, осемте нарушения правно квалифицира с разпоредбите на чл. 31, ал. 14,вр.ал. 7 от ЗБР, които вписва за нарушени. АУАН е предявен и връчен на дружеството-жалбоподател на дата 24.11.2025 година чрез пълномощника му – Петя Данаилова Атанасова (с Пълномощно, приложено по делото, по което обстоятелство не се спори), видно от Разписката за връчването му, надлежно оформена с посочване на имената на получателя и датата. В АУАН пълномощникът не е посочил, че има възражения против констатациите. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок е депозирано Възражение, в които са посочени доводи, идентични с тези в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото административнонаказателно производство. Във връзка с Възражението е изготвено Становище от служител на РИОСВ - Хасково, в което е посочено, че Възражението е неоснователно. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РИОСВ – Хасково издава процесното НП № 52 от 16.12.2025 година . В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от контролния орган – чл. 31, ал. 14, вр.ал. 7 от ЗБР, поради което е наложил на дружеството-жалбоподател за всяко от осемте административни нарушения наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на по 511.29 евро (1 000 лв.). Обжалваното НП е редовно връчено на 06.01.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), в посочване от кого е получено – П. Д. . Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило осем нарушения по чл. 31, ал. 1 4, вр.ал. 7 от ЗБР, тъй като при отглеждането на овощните дръвчета, засяти в процесните ПИ, между редовете е извършено обработване не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника: дискуване на осем дати - 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година, 22.04.2025 годна, 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• ••••••••••••••••••. З а всяко от осемте нарушения на основание чл. 128б от ЗБР на дружеството-н а р у ш и т е л е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на по 511.29 евро (1 000 лв.). Съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗБР, нарушенията по чл. 128б от посочения закон се установяват с АУАН на длъжностно лице, определено от Министъра на околната среда и водите, а НП се издават от Министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по чл. 128б от ЗБР е установена предвид факта, че Т. А. И. е заемал към онзи момент длъжността „Главен експерт в направление „ПДБРЗТЗ в РИОСВ – Хасково” и видно от представената Заповед № РД-548 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № РД-551 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите Директорите на РИОСВ имат право съобразно своите компетенции да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 128б от ЗБР . От страна на дружеството жалбоподател бяха представени и приети като доказателства по делото присъствен график за месец април 2025г,като видно от същият в периода от 18 до 21.04 вкл. са били неработни дни,а от дневник на мероприятията 2025г. касателно дружеството-жалбоподателя са посочени дати и видове мероприятия относно обработка на различните култури и площи,касаещи 1219,724дка-бадеми и 179,198дка орехи. Приета като доказателство по делото бе и Заповед №РД-564/27.06.2024г. издадена от Министъра на околната среда и водите с която се утвърждават специфични и подробни цели на опазване на защитена зона •••••• Сакар за опазване на природните местообитания и на дивата флота и фауна,съгласно приложението,приложено към заповедта. Налична по АНПр е и Заповед № РД-313/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите ,която е издадена на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР и т. 1 от Решение № 661 от 16 октомври 2007 г. на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обнародвано на основание чл. 10, ал. 4 ЗБР и с последващи изменения. Констатира се, че с това решение се допълва приложение № 2 от Решение № 122 на Министерския съвет от 2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обнародвано в ДВ. В решенията по чл. 10, ал. 4 ЗБР е посочен обхватът на защитена зона „Сакар“, включваща и община Свиленград, на територията на която се намира и с. М.омково. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗБР заповедта по чл. 12, ал. 6 ЗБР, каквато е и цитираната по-горе, се издава по отношение на всяка една зона, включена в решението на Министерски съвет. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата – писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. съдържащите се АНП и приобщени в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, в това число и свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели- Т. А. И., В. С. Т. и С. Б. А. . Показанията на разпитаните свидетели са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си ,като колерират и с писмените доказателствени средства, поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира показанията на свидетелите В. С. Т., Т. А. И. и Д.С.П., които описват извършената проверка и сторените при същата констатации , както и съставянето на АУАН против нарушителя. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Досежно писмените доказателствени източници, съдът възприема същите достоверни и ги кредитира, т.к. не се оспориха по съдържание и спрямо истинността им/по признака авторство/, не се констатираха и техни недостатъци от външна страна опорочаващи ги като документи. Поради това, те се цениха за установява на фактите удостоверени в тях и съотв. при изграждането на фактическите и правни изводи от съдебния състав. При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице ,поради което се явява процесуално допустима. На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесните Имуществени санкции не са платени – видно от Писмо БР-517-9 от 02.02.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовите санкции. Съдът приема, че процесните имоти не попадат в защитени територии по смисъл на Закона за защитени територии ,но попадат в границите на защитена зона BG0000212 „Сакар” за опазване на природните местообитания по чл.6,ал.1,т.1 и т.2 от ЗБР, като единствено имот с идентификатор •••••••••••••••••• попада в границите на защитена зона BG00002021 „Сакар” за опазване на дивите птици по чл.6,ал.1,т.3 и т.4 от ЗБР. Дружеството-жалбоподател несъмнено е възложител на инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 130, ал. 4 от ЗБР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 130, ал. 4 от ЗБР. Актовете, с които се установяват нарушенията по чл. 128б от цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, определени от Министъра на околната среда и водите. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че актосъставителят Т. А. И., е заемала длъжността „Главен експерт в направление „ПДБРЗТЗ в РИОСВ – Хасково” (в този смисъл е и изявлението на Т. А. И., направено в съдебно заседание, е измежду лицата посочени в Заповед № РД-548 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите (т. І.1.), имащи право да съставят АУАН по чл. 128б от ЗБР. Предвид изложеното актосъставителят Т. А. И. безспорно би се явила длъжностно лице, което има правомощията по чл. 130, ал. 4 от ЗБР , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 128б от посочения закон. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РИОСВ – Хасково”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл. 128б от ЗБР се доказва от приетата по делото Заповед № РД-551 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите, т.е. тя се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗБР – Министъра на околната среда и водите по надлежния ред с административен акт – Заповед и нарушението е извършено в зоната на отговорност на РИОСВ - Хасково. За да бъде съставен АУАН в отсъствието на нарушителя, чл. 40, ал. 2 от ЗАНН регламентира процедура, гарантираща процесуалните права на нарушителя. Тази процедура включва отправяне на покана до известния нарушител да се яви за съставяне на Акта и кумулативно неявяването на уведомения субект. В конкретния случай дружеството-жалбоподател е уведомен за датата на съставяне на АУАН, но негов представител не се е явил, поради което процесният АУАН е съставен в отсъствие на негов представител. Дори обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на Акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и връчен на Петя Атанасова – упълномощен представител, което е безспорно установено обстоятелство. От тези данни по АНП, въпреки съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по делото се установи, че дружеството-жалбоподател е било запознато с Акта и правото му на защита не е накърнено - с връчването на АУАН, на санкционираното лице е предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в пълен обем след като се запознае със съдържанието на Акта. В този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. Решаващо от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази възможност в случая е била осигурена. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател - изготвено е било Становище от 10.12.2025 година от юрисконсулт Нели Лишева относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Термините откриване на нарушението и установяването му не са приравними според текста на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Установяването на нарушението, което се отразява в АУАН е от значение за образуване на санкционното производство, което предполага фаза не само на констатации, но и на привеждането им към съответната правна квалификация с извод за административно нарушение по дефиницията на чл. 6 от ЗАНН. Т.е., процесът на установяване на нарушението изисква съвкупност от действия (интензитет на фазата), а не само известност на факти и обстоятелства за даден субект. Регламентирания в чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН начален момент, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН, е моментът на откриване на нарушителя, т.е. когато са налице необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушението и за нарушителя. За контролните органи на РИОСВ – град Хасково нарушителят е станал известен при получаването на документите на 08.08.2025 година, и от тази дата до съставянето на Акта на 18.09.2025 година, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН не може да се счита на 23.07.2025 година/датата на извършване на обход от проверяващите служители при АНО на ПИ/ , респ. на 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година и 22.04.2025 година ,23.04.2025 година и 24.04.2025 година (посочените дати на извършено нарушение в НП ), тъй като към тези дати не е имало безспорни данни относно съществен елемент от фактическия състав на нарушението, какъвто се явява дата на извършване на нарушението,за което са били изискани доказателства от дружеството. Едва от момента, в който компетентният да състави АУАН орган разполага с доказателства, от които може да установи, че е извършено нарушение на конкретна дата, започва да тече срока чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Т.е. в конкретния случай АУАН е съставен правомерно на дата 18.09.2025 година в тримесечния срок, считано от 08.08.2025 година, когато всички необходими документи са получени в РИОСВ – град Хасково - към дата 08.08.2025 година са били налице за АНО всички необходими данни относно извършителя на нарушението, датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено. В изложения смисъл са Решение № 215 от 14.10.2015 година, постановено по КАНД № 203/2015 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 53 от 22.03.2017 година, постановено по КАНД № 349/2016 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, Решение № 762 от 26.10.2018 година, постановено по КАНД № 648/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др. Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични донякъде с тези, посочени в Жалбата . Допуснато е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, включващо и правото му да знае в какво точно административно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си в пълен обем. В административнонаказателните производства няма място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо Съдът да върши работата на наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и актове. В конкретния случай нито в Акта, нито в НП са посочени на всяка конкретна дата в кой точно ПИ е извършено обработване между редовете на овощните дръвчета не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника : дискуване, т.е. мястото на извършване на всяко едно нарушение не е посочено. Мястото на извършване на нарушение то е съществен реквизит на всеки АУАН и НП. В настоящия случай в АУАН изобщо не е посочено за всяка една от осемте дати, място на извършване на конкретното нарушение. Действително бланката на АУАН съдържа като реквизит „място на извършване на нарушението”, но в процесния Акт е вписано, че на 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година, 22.04.2025 годна, 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••, са извършени осем нарушения. По идентичен начин са формулирани осемте нарушения по отношение на дата и мястото в НП. При тази формулировка не става ясно за всяко едно от осемте нарушения в кой/кои точно ПИ е извършено. АНО по никакъв начин не е установил мястото на извършване на всяко едно от осемте нарушения, които е вменил на дружеството-жалбоподател, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какви нарушения е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не позволява и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какви точно административни нарушения е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното юридическо лице. Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на свидетели, изслушани в съдебно заседание или по друг начин. В посочения смисъл е и практиката на Административен съд – Хасково, който като касационна инстанция приема, че с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , в НП следва точно и ясно да е описано нарушението с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Непосочването в НП на мястото на извършване на всяко едно от осемте административни нарушения съставлява нарушение на задължителен реквизит на НП съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Безспорно с подобно посочване в НП на мястото, където е извършено всяко едно от осемте нарушения, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че коректното посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира всяко едно от осемте нарушения и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Предвид горното, Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, предвидени в ЗАНН, поради което НП се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, както и че представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. За пълнота на съдебният акт,дори и да се приеме,че на посочените дати и имоти,действително дружеството жалбоподател не е изпълнил задължението му вменено по т.1 от Решение №ХС-40-ОС/2022г.,то неясно остава защо АНО е приел,че има извършени осем нарушения ,като имотите са 14 на брой описани в НП ,а за дати на обработка на същите – са посочени осем дати,респективно АНО е приел,че на всяко от тези осем дати ,дружеството е обработвало всички посочени в НП имоти по гореуказания начин. В същото време обаче видно от приетите като доказателство делото присъствен график за месец април 2025г, в периода от 18 до 21.04 вкл. са били неработни дни за работниците на дружеството,респективно не е била извършвана обработка на ПИ стопанисвани от него,а от дневник на мероприятията 2025г. касателно дружеството-жалбоподателя са посочени дати и видове мероприятия относно обработка на различните култури и площи,касаещи 1219,724дка-бадеми и 179,198дка орехи,но същите безспорно са многократно надвишаващи като площ,тези предмет на адм.нарушение. С оглед на което неясно остава защо АНО е приел,че при отглеждането на овощните дръвчета, засяти в процесните ПИ, между редовете било извършено обработване не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника – дискуване в трайни насаждения от бадеми на дати 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година и 22.04.2025 година и дискуване в трайни насаждения от орехи на дати 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••,при условие,че 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година са били неработни. При това положение,следва да се приеме,че в конкретния случай АНО по никакъв начин не е установил момента на извършване на нарушението, което е вменил във вина на жалбоподателя или поне за четири от датите визирани в НП. От друга страна видно от изложеното в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на дати 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година и 22.04.2025 година и на дати 23.04.2025 година и 24.04.2025 година,като е посочил и имотите в които е извършено нарушението,но не става ясно защо е приел че на всички посочени дати е извършвано дискуване във всеки един имот, доколкото от дневника на мероприятията са посочени общо в дка имоти засяти с различни култури,а не конкретните имоти предмет на НП. При това положение следва да се приеме,че АНО не е провел пълно и всеобхватно разследване,за да установи на кои точно дати и имоти , дружеството жалбоподател не е изпълнил вмененото му задължение съгласно Решение№ХА-40-ОС/2022г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. В случай, че не се възприемат горните изводи, то настоящият Съдебен състав навежда следните доводи: При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че е спазена изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Съдът би приел, че са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения би приел, че са описани, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършените административни нарушения и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 31, ал. 14, вр.чл. 31, ал. 7 от ЗБР, не би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал правото на защита на наказаното лице, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая. В контекста на тези правни съображения, Съдът би приел, че процесното НП се явява изцяло законосъобразен акт от процесуалноправна страна. От тук, съответно биха липсвали формални основания за неговата отмяна. Правилна би била и дадената материалноправна квалификация на деянията. Съдът би приел, че дружеството-жалбоподател като възложител на инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, е нарушил т. 1 от условията на Решение № ХА-04-ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, като при отглеждането на трайните насаждения ги е поддържал чрез дискуване, а не чрез косене. Съдът би приел, че дискуването представлява дейност по оране. Дискуването, както и орането, са дейности, при които се извършва механична обработка на почвата със земеделска техника. Идеята на т. 1 от условията, посочени в Решението на Директора на РИОСВ – Хасково е да се даде възможност да се формират тревни местообитания, което става чрез косене, и което няма как да стане ако се засяга слой от почвата пък бил той и горния дори чрез разрохкване както е при дискуването, защото се унищожават формираните вече тревни местообитания, което оказва отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитената зона, а при косенето не се засягат (унищожават, увреждат) вече формираните тревни местообитания, а само се подкастрят (отрязват) тревните стебла до определена височина без да се премахват характеристиките на ландшафта. В случая без значение би бил факта дали от деянията са настъпили вредни последици, тъй като са нарушение условията на т. 1 от посоченото Решение. Не е необходимо да са посочени кои точно тревни местообитания са били засегнати, тъй като е достатъчно че е нарушение условия от Решението на Директора на РИОСВ – Хасково. Следва да се отбележи,че постановеното условие в Решение № ХА-04- ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково не е самоцел, а същото е дадено, за да се предотврати негативното въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитена зона •••••• „Сакар” и •••••• „Сакар” за опазване на природните местообитания, обявена със Заповед № РД-313/31.03.2021 година на Министъра на околната среда и водите. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко нарушение е наложено отделно наказание, независимо от факта, че са извършени от едно и също лице, че представляват еднородна земеделска дейност, извършена при една и съща фактическа обстановка и в рамките на кратък период. Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на друг акт, поради което и наведеният довод в тази насока в Жалбата би бил неоснователен. За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че не е налице противоречие между различните части на посоченото Решение на Директора на РИОСВ – Хасково, тъй като условията касаят ПИ, а не насажденията в тях. Но Съдът би приел, че няма осъществени деяния на дати 18.04.2025година ,19.04.2025 година ,20.04.2025 година и на 21.04.2025 година, тъй като видно от Графиците тези дни са неработни за служителите на дружеството-жалбоподател. АНО не представи доказателства, че и на тези дати са осъществени процесните деяния. АНО не оспори посочените документи, поради което Съдът би им дала вяра и би ги кредитирал. Фактът, че в Дневника на мероприятията, приложен към Писмото на дружествотожалбоподател до АНО, е посочено, че се е извършвало дискуване в периода от 17 – 22.04.2025 година, не би променил горните изводи на Съда, тъй като извършената дейност е посочена като период, в който явно са включени и събота и неделя, които са неработни дни. Ето защо НП би следвало да бъде отменено в частта, касаеща административни нарушения, извършени на дати 18.04.2025година ,19.04.2025 година ,20.04.2025 година и на 21.04.2025 година. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към Държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не би било необходим елемент на деянието и не би подлежало на изследване. Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г одина по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 на ДР от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретните случаи като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена от АНО. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, всяко едно от процесните осем деяния не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. Конкретните нарушения са свързано с определена вредност за обществените интереси. Съдът би приел, че дружеството-жалбоподател е следвало да има дължимото законосъобразно поведение за спазване принципите на ЗБР. Гореописаното нарушение не би съставлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, найвече поради факта, че "Натура 2000" е мрежа от основни места за размножаване и почивка на редки и застрашени видове, както и на някои редки типове естествени местообитания, които са защитени сами по себе си. Тя обхваща 27 държави от ЕС, както на сушата, така и в морето. Целта на мрежата е да гарантира дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа, изброени както в Директивата за птиците, така и в Директивата за местообитанията. За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда и от високата стойност на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. Мотиви за неприлагането на института на маловажния случай и значимостта на охраняваните от ЗБР обществени отношения се разкриват и в Решение № 14/12.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България, съгласно което биоразнообразието е от огромно значение за икономическото и социално развитие на човечеството. Нарастващото признание в света на биоразнообразието като висша ценност, както за настоящите, така и за бъдещите поколения, е в основата на създаването и непрекъснатото развитие на стабилна и засилена правна защита на биоразнообразието и устойчивите екосистемни услуги на международно, регионално и национално ниво. ЗБР има решаваща роля за изграждането на национална система за осигуряване на предпазни мерки и стимули, целящи избягването на негативното въздействие върху околната среда от човешката дейност, което е важен приоритет в условията на изключителен натиск върху околната среда, включително големите загуби на биологично разнообразие през последните десетилетия. Поради това б и х а липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушенията като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 о т ЗАНН и в този смисъл Съ д ъ т б и приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано би било издадено НП. Съдът би приел, че инкриминираните деяния не представляват престъпления. Административнонаказателният състав на ч л . 128б, ал. 1 от ЗБР предвижда налагане на наказание на този, който извърши нарушения на чл. 31, ал. 14 от посочения закон. Посочената разпоредбата от ЗБР предвижда по отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер от 1 000 лв. (511.29 евро) до 20 000 лв. (10 225, 84 евро). Всяко едно от четирите административни наказания /извън тези в които е доказано,че са били неработни дни за работещите в дружеството и респективно не са извършвани дейности в ПИ/ би било правилно и законосъобразно определено по вида си, така и по размера си, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не би съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, респ. юридически лица и еднолични търговци. Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка (изключая нарушенията на дати 18.04.2025година ,19.04.2025 година ,20.04.2025 година и на 21.04.2025 година), се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели Т. А. И. ,С. Б. А. и В. С. Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Т. А. И. ,С. Б. А. и В. С. Т.. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на Т. А. И. ,С. Б. А. и В. С. Т. не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество: служители на РИОСВ – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. При този изход на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от страна на АНО, е неоснователно. По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер на 66,47евро /130 лв. / за юрисконсултско възнаграждение. Т.е. основателно е искането, направено от страна на дружествотожалбоподател, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 66,47евро /130 лв. /. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 130 лв. до 190 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 3 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав

Cited provisions

42