Решение № 1976 от 26.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9889/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Н. Й. срещу НП № 8 ПВР/22.07.2022 г. издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“ в дирекция „Администрация“ в ЦИК, с което на основание чл. 480, ал. 2 от Изборния кодекс, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 182, ал. 4 от Изборния кодекс. В подадената жалба се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, като се оспорва и изводът за осъществено от жалбоподателя нарушение. Жалбоподателят сочи, че публикуваната от него статия е изразено от него лично мнение, а не предизборна агитация. Поради изложеното се претендира за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Административнонаказващият орган – ръководителя на звено „Правна дейност“ в дирекция „Администрация“ в ЦИК, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Ж, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Акцентира, че са спазени процедурите на ИК за издаване на АУАН в отсъствие на извършителя и връчването му по реда на ИК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 21.11.2021 г. се повеждал втория тур на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, в който като кандидати участвали проф. А Г и Р Р. В изборния ден, към 10: 00 часа на интернет страницата www.pik.bg била публикувана статия с автор жалбоподателя Н. Н. Й. със заглавие „Проф. Герджиков в деня на християнското семейство! За да не се червим пред децата си, че върнахме сталинизма“. В статията се съдържали следните изрази: „Доброто и Злото се сблъскват в библейски смисъл пред урните.“, „… има смисъл да постъпим умно. Спрямо съвестта и себе си, не като жест към чудесния проф. Герджиков“. Незабавно след публикуване на материала, бил подаден сигнал до ЦИК за агитация в изборния ден с линк към статията в електронната страница. По повод получения сигнал, след запознаване с публикувания материал, още същия ден членовете на ЦИК обсъдили дали статията представлява агитационен материал и с мнозинство 8 на 4 от присъстващите членове е решено, че от жалбоподателя е извършено нарушение на забраната за агитация в изборния ден. Въз основа на това, с Решение № 998- ПВП/21.11.2021 г. на ЦИК е установено, че публикуваната статия има характер на предизборен агитационен материал и е установено нарушение на забраната на чл. 182, ал. 4 от ИК по отношение на жалбоподателя Н. Й. като автор на статията. С решението е оправомощен председателят на ЦИК да състави АУАН за така установеното нарушение на Н. Й.. В изпълнение на така издаденото решение, Й. бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, на 02.02.2022 г. в ЦИК, като поканата е получена от лице с имена Катя Пендуркова на служебния адрес на жалбоподателя. Въз основа на установеното в решението на ЦИК, на 14.02.2022 г. от председателя на ЦИК – св. К. Нейкова, бил съставен АУАН № 13- ПВП/14.02.2022 г. против Н. Й. за нарушение на чл. 182, ал. 4 ИК, за това, че в изборния ден, на 21.11.2021 г. на интернет сайта pik.bg е публикувана статията, на която той е автор, с която се призовават избирателите да упражнят вота в полза на един от кандидатите за президент – проф. Анастас Герджиков. Изрично в акта е посочено, че той е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който е бил поканен да се яви на 02.02.2022 г., но не се е явил в ЦИК. Актът е подписан от актосъставителя и двама свидетели – членове на ЦИК, участвали в заседанието на 21.11.2021 г. Така съставеният акт е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 496а ИК след публикуване на съобщение в интернет страницата на ЦИК, както и поставянето му на табло в сградата на ЦИК на 17.06.2022 г. Преди това жалбоподателят е търсен неколкократно на своя адрес, както и на адреса си по месторабота, но не е установен и актът не му е връчен лично. Срещу акта не са депозирани възражения. Въз основа на така издадения № 13-ПВП/14.02.2022 г. при пълна идентичност на описанието на нарушението, е издадено обжалваното НП № 8ПВП/22.07.2022 г., като за нарушение по чл. 182, ал. 4 от ИК на Н. Й. на основание чл. 480, ал. 2 от ИК e наложена „глоба“ в размер на 2000 лева. Липсват доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателя, като жалбата срещу НП е депозирана в ЦИК на 27.07.2022 г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Н, като и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Н, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката лично се е запознала с публикуваната статия и заедно с мнозинството от останалите си колеги – членове на ЦИК е установила, че статията има характера на агитационен материал. Свидетелката посочва и конкретната дата на публикуването на материала, а именно изборния ден за втори тур на изборите за президент на Република България. Свидетелката разяснява и опитите за връчване на АУАН на жалбоподателя, както и за изпълнението на процедурата по чл. 496а ИК, като показанията й изцяло се подкрепят от представените документи. Съдът се довери и на представените по делото писмени доказателства, които несъмнено установяват взетите от ЦИК решения, неуспешните опити за лично връчване на АУАН на жалбоподателя, датата на обявяване на съобщението по чл. 496а ИК, както и компетентността на актосъставителя и наказващия орган. По делото е приложено и копие на процесната статия, от което съдът категорично установи, че жалбоподателят е посочен като автор на статията, както и нейното съдържание и датата на публикуването й. Tези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 14-дневен срок, от надлежна страна (наказания субект), срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. В АУАН и в НП нарушението е описано ясно, като словесното му описание и дадената му правна квалификация съвпадат изцяло. Правилно е посочено и правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в обжалваното НП. Съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН в отсъствие на санкционираното лице. Жалбоподателят е бил поканен за явяване при съставяне на АУАН, като поканата е получена на адреса на местоработата му, но той не се е явил в посочения ден. Действително, актът е съставен на дата, различна от посочената в поканата но съдът намира, че доколкото тя е последваща и жалбоподателят не се е явил на указаната дата, то правата му не са нарушени в следствие на това. Следователно, съдът намира, че е била изпълнена процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН. Съдът намира, че АУАН следва да се счита и надлежно връчен на жалбоподателя въз основа на специалната разпоредба на чл. 496а ИК, която постановява, че „Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган. В последния случай актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.“ В случая от писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е търсен на постоянния си адрес, както и по месторабота, но всички опити за връчване на АУАН са останали неуспешни, тъй като не е бил намерен. Представени са и доказателства за поставяне на съобщение за съставянето на АУАН на табло в ЦИК, както и на интернет страницата на органа на дата 17.06.2022 г. Следователно, на основание специалната разпоредба на чл. 496а ИК, АУАН следва да се счита връчен на жалбоподателя на 25.06.2022 г. НП е издадено в месечен срок след тази дата, а именно на 22.07.2022 г. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 498 от ИК препраща към реда, предвиден в ЗАНН по въпросите относно установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления, единствено когато специалният закон (Изборният кодекс) не предвижда друг специален ред за издаване на АУАН. А в случая е предвиден именно специален ред за връчване на АУАН, като е създадена и законова фикция за редовно връчване чрез публикуване и залепяне на съобщението. Поради това съдът прие, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при изпълнение на процедурата по връчване на АУАН. Aктосъставителят – председател на ЦИК е оправомощен за това по силата на чл. 496, ал. 2, т. 1 ИК, а наказващият орган е изрично упълномощен със заповед на председателя на ЦИК. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като са посочени датата и място на нарушението, както и отговорния субект. От представените по делото доказателства и преди всичко от копието на процесната статия се установява несъмнено нейният автор, съдържание и датата на публикуването й. А обстоятелството, че вторият тур на изборите за президент и вицепрезидент на Република България беше проведен на 21.11.2021 г. с участието на кандидатите Р Р и А Г, е общоизвестен факт, който се потвърждава и от св. Н. Съдът се солидаризира с извода на актосъставителя и наказващия орган, че статията има агитационно съдържание. От текста й се установява, че в нея изрично се споменават изборите, провеждани същия ден, както и се призовават избирателите да подкрепят един от кандидатите – „чудесния проф. Герджиков“, като освен това се съдържат и негативни квалификации по отношение на другия кандидат. Съдът не би могъл да сподели възражението на жалбоподателя, че в случая става въпрос за свободно изразяване на личното му мнение, доколкото същото е изразено под формата на медийна публикация именно в изборния ден със съдържание, което противоречи на забраните на ИК за агитация в деня на изборите и 24 часа преди това. Съгласно т. 17 от ДР на ИК, "Предизборна агитация" е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса. Но в случая в статията се съдържа не само името на един от кандидатите, но и призив за неговата подкрепа „спрямо съвестта и себе си“, „за да не се червим пред децата си, че върнахме сталинизма“. В контекста на изложеното е очевидно, че авторът на статията – Н. Й. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ИК, за което е предвидено административно наказание в чл. 480, ал. 2 ИК. В чл. 182, ал. 4 от ИК изрично е постановено, че не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. Нарушението е извършено умишлено, доколкото очевидно целта на статията, публикувана в началото на изборния ден, е именно да агитира в полза на един от кандидатите, независимо от забраната за това. Съдът намира за безспорно установено и съзнанието на автора, че статията се публикува именно в деня на изборите доколкото още в заглавието се спомената Деня на християнското семейства, честван на същата дата, както се споменават и самите избори. Съгласно чл. 480, ал. 2 от ИК „Който извършва предизборна агитация в нарушение на чл. 182, ал. 4 и 5 или чл. 183, ал. 2 или наруши забрана по чл. 183, ал. 4, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лева“. В случая вмененото на жалбоподателя нарушение е именно такова по чл. 182, ал. 4 от ИК и съответно правилно е приложена и санкционната разпоредба. Съдът намира, че така констатираното нарушение не представлява маловажен случай на административно нарушение, поради което правилно жалбоподателят е санкциониран за него. В случая съдът намира, че нарушението разкрива типичната обществена опасност за нарушения от този вид и не са налице някакви смекчаващи обстоятелства, които да водят до противния извод. Правилата относно предизборната агитация по време на предизборна кампания са от изключително значение за протичането на изборния процес без злоупотреби, като една от абсолютните забрани е и тази за агитация в изборния ден. Съдът отчете още, че чрез публикуването на агитационни материали в изборния ден от електронна медия, се нарушават и правилата на журналистическата етика, като е отправен призив към неопределен брой избиратели. Наложеното на жалбоподателя административното наказание е индивидуализирано правилно в законовия минимум от 2000 лева, поради което за съда е невъзможно да намали размера му. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на наказващия орган в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт, като съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение, а именно в размер на 80 лева. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН съдът