Решение № 1478 от 27.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17382/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110217382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на В. С. В., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Л. Г. от САК, против Наказателно постановление № 11-01-495/18.10.2023 г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 256 ал. 2 вр. чл. 261 ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 576, 27 лева /петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ за нарушение на чл. 17 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.). Във въззивната жалба се излагат аргументи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е преценил направените срещу АУАН възражения и не е извършил проверка на законосъобразността и обосноваността на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Изтъква се, че правото на защита на въззивния жалбоподател е ограничено, тъй като извода си за осъществен състав на административно нарушение наказващият орган е основал на изброените в констативен протокол от 20.04.2023 г. фактури, от които единствено фактура № 0000008715/09.11.2022 г., издадена от "•••" ЕООД е приложена към преписката, а останалите 45 фактури - не. Излагат се доводи, че по този начин не може да бъде установено основанието на фактурите, както и съответствието на посочените в констативния протокол данни с издадените фактури. Навеждат се аргументи за липса на осъществен състав на административно нарушение от страна на въззивника. В тази връзка се сочи, че актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че липсва идентичност в предмета на доставките по посочените фактури, поради което отсъства едно от кумулативните изисквания за възлагане на обществена поръчка по реда на Глава 26 ЗОП. Изтъква се и че стойността на част от разходите, извършени в процесния период, е обективирана във фактура, издадена на дата, към която жалбоподателят не е бил директор на Народен театър "•••". Навежда се и че дори и да се приеме, че е извършено административно нарушение, то представлява маловажен случай, тъй като е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици, като не е нарушена целесъобразността на разходване на публични средства. Сочи се, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В условията на евентуалност се прави искане за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски. Настоящото производство пред районния съд е второ по ред, след като с решение № 38673/20.11.2025 г., постановено по КНАХД № 2632/2025 г. по описа на АССГ, III - ти касационен състав, е отменено решение № 369/29.01.2025 г. по НАХД № 17809/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание жалбоподателят В. В., редовно уведомен, не се явява. Изпраща представител адв. Б. А. от САК, която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба. В допълнение изтъква, че е налице и по - благоприятен закон по см. на чл. 3 ал. 2 ЗАНН, тъй като с изменения в разпоредбата на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) минималният стойностен праг, над който възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, е увеличен на 50 000 лева. Прави искане за присъждане на разноски и представя списък. Наказващият орган - Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, се представлява от гл. юрк. ••• - Г., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които навежда доводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Сочи, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че материалният закон е правилно приложен и от събраните в административнонаказателното производство доказателства извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Навежда, че актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали нарушението, а наказващият орган е определил размера на административното наказание, съобразявайки обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. Сочи, че нарушението не е маловажно, тъй като не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, сравнено с други случаи на нарушения от същия вид, предвид обществената значимост на отношенията, регулирани от ЗОП, и осъществяваната от въззивника дейност. По отношение възраженията във въззивната жалба за нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН изтъква, че упражняването на правомощието по чл. 52 ал. 4 ЗАНН не подлежи на обективиране в съответен акт, а представлява самостоятелна и независима дейност по формиране на вътрешно убеждение, извършвана от наказващия орган при условията на оперативна самостоятелност. Като неоснователни преценява и възраженията на жалбоподателя за нарушено право на защита, като сочи, че видно от депозираното срещу АУАН възражение жалбоподателят е разбрал какво е вмененото му административнонаказателно обвинение и е организирал адекватно защитата си. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от надлежно легитимирана страна – санкционираното физическо лице, и в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление, видно от приложеното в материалите по преписката известие за доставяне, е връчено на въззивника на 29.11.2023 г., а жалбата е подадена на 06.12.2023 г.), поради което подлежи на разглеждане по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установена следната релевантна фактическа обстановка: Народен театър "•••" гр. София, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София, ••• Директорът на Народен театър "•••" е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата по см. на чл. 11 ал. 1 и ал. 5 от Закона за публичните финанси и публичен възложител на обществени поръчки по см. на чл. 5 ал. 2 т. 13 ЗОП, с парт. № 01613 в Регистъра на обществените поръчки. За периода от 01.09.2016 г. до 27.04.2022 г. директор на Народен театър "•••" бил Мариус Иванов Донкин, а от 28.04.2022 г. и към месец април 2023 г. - жалбоподателят В. С. В.. С ъ с заповед № ФК - 10-96/31.01.2023 г. на директора на АДФИ, изменена със заповед № ФК - 10-252/22.03.2023 г., директорът на АДФИ възложил извършването на финансова инспекция на Народен театър "•••", гр. София с предмет: проверка за законосъобразност относно спазването на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово - стопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки за периода от 01.04.2022 г. до 13.01.2023 г. Извършването на финансовата инспекция било възложено на свидетелката Е. Т. - държавен финансов инспектор от Втори отдел на дирекция "Инспекционна дейност" при АДФИ. В хода на финансовата инспекция били проверени първични счетоводни документи - фактури, издадени от различни доставчици, в които били включени изработени и доставени печатни материали, по които били отчетени разходи в проверявания период. Въз основа на проверените документи свидетелката Т. установила, че за периода от 19.04.2022 г. до 01.11.2022 г. възложителят бил извършил чрез директно възлагане разходи за изработка и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••" в общ размер на 28 615, 77 лева без ДДС. Фактурите били издадени от различни доставчици ("•••" ЕООД, ••• ЕООД, ••• ЕООД, ••• ЕООД). Свидетелката Т. установила, че с фактура № 0000008715 от 09.11.2022 г., издадена от "•••" ЕООД, с данъчна основа 1594, 00 лева без ДДС или 1912, 80 лева с ДДС, бил преминат минималния стойностен праг от 30 000 лева съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ, брой 102 от 31.12.2019 г.). В коментираната фактура като описание на стоката/услугата било посочено: "книжка А5, 16 стр., "Фиеста", 500 броя, на единична цена 1, 0600 лева или на обща стойност 530, 00 лева и торбичка черна, 200 броя, на единична цена 5, 3200 лева или на обща стойност 1064, 00 лева". Свидетелката Е. Т. установила, че на датата на издаване на фактурата - 09.11.2022 г. стоките, предмет на фактурата, били получени от възложителя, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от същата дата. Плащането на стойността на фактурата било извършено с платежно нареждане от 21.11.2022 г. и потвърдено от жалбоподателя В. в качеството му на директор на Народен театър "•••" на същата дата. Била извършена проверка в профила на купувача Народен театър "•••" в Регистъра на обществените поръчки и не били установени доказателства за възлагане на обществена поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••", гр. София, за периода на финансовата инспекция. Свидетелката Е. Т. установила и че за целия проверяван период (от 19.04.2022 г. до 23.12.2022 г.) от страна на възложителя били извършени разходи чрез директно възлагане по общо 46 фактури за изработка и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••" на обща стойност 48 022, 67 лева без ДДС или 57 627, 20 лева с ДДС. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол от 20.04.2023 г., в който били описани всички проверени фактури. Констативният протокол бил съставен от свидетелката Е. Т. в присъствието на жалбоподателя, както и на главния счетоводител и на заместник - директор "Финансови въпроси" на Народен театър "•••". На 24.04.2023 г. в присъствието на един свидетел - ••• и лично в присъствието на жалбоподателя В. С. В., свидетелката Е. Т. съставила АУАН № 11-01-495/24.04.2023 г., с който повдигнал против въззивника административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 17 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.), извършено на 09.11.2022 г. - затова, че на 09.11.2022 г. (дата на фактура № 0000008715/09.11.2022 г., издадена от "•••" ЕООД на стойност 1 594, 00 лева без ДДС/1 912, 80 лева с ДДС), в Народен театър "•••" гр. София, В. С. В. в качеството си на директор на театъра и публичен възложител на обществени поръчки по см. на чл. 5 ал. 2 т. 13 ЗОП, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изработка и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••", въпреки наличието на законоустановените условия за това /обект, субект и стойност на доставките/, а е възложил обществена поръчка, като е извършил разходи, с което се надвишава минималния стойностен праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ бр.102 от 31 Декември 2019 г.). АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя, бил предявен на последния за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН постъпили възражения, заведени с вх. № 11-01-495/02.05.2023 г., с доводи, сходни на аргументите във въззивната жалба. Във възражението срещу АУАН били изложени и допълнителни доводи, а именно, че в проверявания период са извършени разходи за различни стоки, задоволяващи различни потребности на възложителя, които не могат да бъдат подведени под общ предмет на обществена поръчка. След преценка, че наведените възражения не са основателни, на 18.10.2023 г. ••• - Директор на АДФИ, издал обжалваното Наказателно постановление № 11-01-495/18.10.2023 г., с което на основание чл. 256 ал. 2 вр. чл. 261 ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.) наложил на жалбоподателя В. В. административно наказание „глоба“ в размер на 576, 27 лева /петстотин седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ за нарушение на чл. 17 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.). Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Е. Т., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: наказателно постановление № 11-01-495/18.10.2023 г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, известие за доставяне, заповед № ЗМФ - 454/21.06.2023 г. на министъра на финансите, възражение срещу АУАН № 11- 01-495/24.04.2023 г., заведено с вх. № 11-01-495/02.05.2023 г., АУАН № 11-01- 495/24.04.2023 г., заповед № ФК - 10-96/31.01.2023 г. и заповед № ФК - 10- 252/22.03.2023 г., и двете, издадени от директора на АДФИ, справка за отговорните длъжностни лица при Народен театър "•••" за периода от 01.04.2022 г. до 13.01.2023 г., отговор от В. В. - директор на Народен театър "•••" изх. № 92-00-23/23.02.2023 г., справка изх. № 92-00-23/23.02.2023 г. относно лицата, определени да организират и/или да възлагат обществени поръчки по см. на чл. 7 ал. 1 ЗОП и/или лицата, които в отсъствие на възложителя изпълняват правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки по см. на чл. 7 ал. 2 ЗОП за периода от 01.04.2022 г. до 13.01.2023 г. в Народен театър "•••", гр. София, ведно със заповеди за заместване на В. В. - директор на Народен театър "•••", фактура № 0000008715/09.11.2022 г., издадена от "•••" ЕООД, извлечение от регистъра на обществените поръчки, констативен протокол от 20.04.2023 г., платежно нареждане от 21.11.2022 г., приемо - предавателен протокол от 09.11.2022 г., уведомително писмо изх. № 92-00-47/20.04.2023 г., фактури, посочени под № 1 до 32 от констативен протокол от 20.04.2023 г. (л. 31 - л. 66 от материалите по НАХД № 17809/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав). Съдът кредитира показанията на свидетеля Е. Т., които изцяло кореспондират на писмените доказателства. Свидетелката е участвала в извършване на финансовата инспекция на Народен театър "•••" и в съдебно заседание съобщава констатациите, с които тя е приключила, и установените в хода й фактически обстоятелства. От показанията й се установяват и обстоятелствата по съставяне на АУАН, както и на констативния протокол от 20.04.2023 г. Заявеното от свидетелката Т. се подкрепя по категоричен начин от писмените доказателства. Съдът прецени и писмените доказателства като съответни на гласните доказателствени средства, непротиворечиви и еднопосочни, поради което им даде вяра. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни административни органи съгласно чл. 261 ал. 1 и ал. 2 ЗОП и видно от заповед № ЗМФ - 454/21.06.2023 г., издадена от Министъра на финансите. Съгласно чл. 261 ал. 1 ЗОП актовете за установяване на нарушения по ЗОП се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, а съгласно чл. 261 ал. 2 ЗОП наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая акта за установяване на нарушението е съставен от свидетелката Е. Т. - държавен финансов инспектор от Втори отдел на дирекция "Инспекционна дейност" при АДФИ, на която със заповед № ФК - 10-96/31.01.2023 г., изменена със заповед № ФК - 252/22.03.2023 г., и двете, издадени от директора на АДФИ, е възложено извършването на финансова инспекция на Народен театър "•••". Обжалваното наказателно постановление е издадено от ••• - директор на АДФИ, оправомощен със заповед № ЗМФ - 454/21.06.2023 г. на министъра на финансите да изпълнява правомощията на наказващ орган по актове за установяване на административни нарушения по ЗОП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 261 ал. 1 ЗОП и чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Нарушението е установено и нарушителят е открит в хода на възложена със заповед № ФК - 10-96/31.01.2023 г., изменена със заповед № ФК - 252/22.03.2023 г., и двете, издадени от директора на АДФИ, финансова инспекция на Народен театър "•••". Със заповед № ФК - 252/22.03.2023 г. на директора на АДФИ е определен краен срок за приключване на финансовата инспекция - 27.04.2023 г. На 20.04.2023 г. е съставен констативния протокол, в който са посочени всички фактури, издадени от различни доставчици, в които са включени изработени и доставени печатни материали, и е отразена извършената проверка в Регистъра на обществените поръчки, при която е установено, че в профила на купувача Народен театър "•••" не са установени доказателства за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изработване и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••" за периода на финансовата инспекция. Ето защо съдът приема, че нарушението е установено и нарушителят е открит именно на 20.04.2023 г. АУАН е съставен на 24.04.2023 г., а НП е издадено на 18.10.2023 г. При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на нарушението е съставен от свидетелката Е. Т., която е извършила финансовата инспекция на Народен театър "•••", в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя. Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис. С ъгласно чл. 40 ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно чл. 40 ал. 3 ЗАНН п ри липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Разпоредбата на чл. 43 ал. 1 ЗАНН пък предвижда, че актът за установяване на нарушението се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него. В настоящия случай АУАН № 11-01- 495/24.04.2023 г. е съставен в присъствието на един свидетел - •••, за когото няма данни да е от категорията на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението. В този смисъл е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, която изисква в този случай свидетелите да са двама (и доколкото нарушението не е установено изцяло въз основа на документи с официален характер). Допуснатото нарушение в процедурата по съставяне на АУАН обаче не е съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на жалбоподателя и по никакъв начин не препятства извършването на дължимата от съда проверка по отношение приложението на материалния закон (така Решение № 5023 от 24.07.2023 г. по адм. д. № 4573/2023 г. на Административен съд - София-град, Решение № 713 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 10040/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 1233 от 27.02.2023 г. по адм. д. № 11049/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6501 от 01.11.2023 г. по адм. д. № 6325/2023 г. на Административен съд - София-град и др.) Ето защо допуснатото нарушение на процесуалните правила не обуславя отмяна на наказателното постановление. В АУАН и в НП са описани елементите от състава на нарушението, посочени са дата и мястото на извършването му, обстоятелствата по извършването му, като са посочени и нарушените разпоредби на ЗОП. Съдът намира обаче, че в АУАН и НП неправилно е посочена датата на нарушението, като е налице и противоречие в твърденията на актосъставителя и наказващия орган по отношение изпълнителното деяние на вмененото на въззивника нарушение. Така и в АУАН, и в НП, като дата на нарушението е посочена 09.11.2022 г. - датата на издаване от "•••" ЕООД на фактура № 0000008715/09.11.2022 г. Според административнонаказателното обвинение именно на тази дата жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на ЗОП, като е възложил обществена поръчка и е извършил разходи, без да приложи предвидения в ЗОП ред. Едновременно с това обаче и в АУАН, и в НП, се сочи, а и се установява от писмените доказателства (платежно нареждане от 21.11.2022 г.), че сумата по фактурата е заплатена на 21.11.2022 г. Тоест на 09.11.2022 г. не е извършен разход, а такъв е извършен на 21.11.2022 г., когато е била заплатена стойността на издадената фактура. На 09.11.2022 г. липсват какви да е действия на възложителя по извършване на разход, а единствено на тази дата възложителят е приел с приемо - предавателен протокол стоките по фактурата. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 256 ал. 2 ЗОП се ангажира административнонаказателната отговорност на възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността. В случая според административнонаказателното обвинение жалбоподателят е реализирал изпълнителното деяние на нарушението по чл. 256 ал. 2 ЗОП, като е извършил разходи, с които е надвишен стойностния праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП. От доказателствата по делото се установява, а и такива твърдения са изложени и в АУАН, и в НП, че такъв разход е извършен, но не на 09.11.2022 г., а на 21.11.2022 г. Така датата на вмененото на жалбоподателя нарушение е 21.11.2022 г., а не 09.11.2022 г. Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП. Точното й посочване е от значение за преценка спазване на сроковете за съставяне на АУАН и давностните срокове за отпадане на административнонаказателната отговорност. Точното посочване на датата на извършване на нарушението и безпротиворечивото посочване на обстоятелствата по извършването му е от значение и за правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което се защитава срещу административно обвинение, че именно на посочената от наказващия орган дата е извършило конкретното административно нарушение. Същевременно в настоящото производство съдът не разполага с възможност да измени датата на извършване на нарушението, тъй като това представлява съществено изменение на фактическите обстоятелства на нарушението и би довело до ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника на основание нови и различни фактически положения, предявени му за първи път със съдебното решение, което е недопустимо. Предявеното на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице административно обвинение следва да е формулирано и по ясен и непротиворечив начин, така че лицето, чиято отговорност се ангажира, да може да разбере какво е вмененото му обвинение и да организира пълноценно защитата си. В настоящия случай освен неправилното посочване на датата на нарушението, и актосъставителят, и наказващият орган, са допуснали и противоречие в описание на обстоятелствата на нарушението, тъй като от една страна твърдят, че нарушението е извършено на 09.11.2022 г. чрез извършване на разход, с който е надвишен прага по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП, а от друга - сами излагат твърдения, че стойността на фактурата е заплатена по - късно - на 21.11.2022 г. Коментираното процесуално нарушение е с характер на съществено, доколкото ограничава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение се ангажира отговорността му, и налага цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление само на това основание. При този извод единствено за пълнота съдът ще посочи и долното: Не са основателни оплакванията на въззивния жалбоподател за нарушено право на защита, тъй като към материалите по административнонаказателната преписка не са приложени всички фактури за изработване и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••". Фактурите са приобщени към материалите по НАХД № 17809/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, като по този начин е гарантирано както правото на жалбоподателя да се запознае с основанието на фактурите и да извърши проверка дали посоченото в констативния протокол от 20.04.2023 г. съответства на посоченото във фактурите, така и възможността на съда, извършващ проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, да формира изводи по правнорелевантните факти и да извърши проверка на фактическите и правни изводи на наказващия орган. Следва да се посочи и че в хода на финансовата инспекция е извършена проверка на коментираните фактури, обективирана в констативен протокол от 20.04.2023 г., при съставянето на който е участвал и жалбоподателят В. В. (видно и от показанията на свидетелката Е. Т.). Ето защо съдът намери, че с неприлагане на обсъжданите фактури към материалите по административнонаказателната преписка по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на въззивния жалбоподател и възможността му да узнае въз основа на какви доказателства му е повдигнато административнонаказателното обвинение. Не е основателно и наведеното възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая наказващият орган е обсъдил депозираните срещу АУАН възражения в издаденото наказателно постановление (стр. 5 от НП). Както сочи и процесуалният представител на наказващия орган, резултата от извършената от наказващия орган проверка на законосъобразността и обосноваността на съставения акт за установяване на административно нарушение се обективира не в отделен документ, а в акта, с който приключва предсъдебната фаза на наказателното производство - наказателно постановление или резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство. В случая след извършената проверка на съставения АУАН, наказващият орган е преценил, че са налице основанията на чл. 53 ал. 1 ЗАНН за издаване на наказателно постановление, респективно - че отсъстват основания за прекратяване на административнонаказателното производство. Съдът намери, че е доказано и извършеното от въззивника В. В. нарушение на разпоредбите на чл. 17 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 17 ал. 1 ЗОП в ъзложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ, брой 102 от 31.12.2019 г.) възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв. до 70 000 лв. От писмените доказателства по делото (констативен протокол от 20.04.2023 г. и представените фактури) се установява, че за периода от 19.04.2022 г. до 01.11.2022 г. възложителят е извършил чрез директно възлагане разходи за изработка и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••" в общ размер на 28 615, 77 лева без ДДС. Фактурите са издадени от различни доставчици ("•••" ЕООД, ••• ЕООД, ••• ЕООД, ••• ЕООД). С фактура № 0000008715 от 09.11.2022 г., издадена от "•••" ЕООД, с данъчна основа 1594, 00 лева без ДДС или 1912, 80 лева с ДДС, плащането по която е извършено на 21.11.2022 г., е преминат минималния стойностен праг от 30 000 лева съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ, брой 102 от 31.12.2019 г.) - така общата стойност на заплатените от възложителя разходи за доставка и изработка на печатни материали вече възлиза на 30 209, 77 лева без ДДС. Ето защо за жалбоподателя като директор на Народен театър "•••" и публичен възложител на обществени поръчки е възникнало задължение да приложи предвидения в чл. 20 ал. 3 ЗОП ред за възлагане на обществената поръчка - събиране на оферти с обява или покана до определени лица, поради наличие на кумулативно изискуемите предпоставки - обект, субект и стойност, което той не е сторил. Нарушението е извършено на 21.11.2022 г. - датата на плащане по фактура № 0000008715/09.11.2022 г., когато е извършен разхода, с който е преминат минималния стойностен праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (в редакцията към датата на нарушението). Не е налице и никое от изключенията по чл. 13 и чл. 14 ЗОП. От приложеното по делото извлечение от Регистъра на обществените поръчки е видно, че в профила на купувача Народен театър "•••" не са налични доказателства за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изработване и доставка на печатни материали за нуждите на Народен театър "•••". Не се споделят доводите на жалбоподателя, изложени във възражението срещу АУАН, че не са били налице основанията за възлагане на обществена поръчка по реда, предвиден в чл. 20 ал. 3 ЗОП, тъй като са извършени разходи за различни стоки, задоволяващи различни потребности на възложителя. Съгласно чл. 27 ППЗОП от значение за правилното определяне на реда за възлагане на обществените поръчки е преценката за идентичност или сходство на потребностите на възложителя. В ЗОП липсва изрична законодателна дефиниция на понятието предмет на обществената поръчка и следва да се изхожда от значението на думата в общоупотребимия български език, а именно – "предмет" това е върху което е насочена някаква дейност. В тази връзка и по арг. от чл. 27 от ППЗОП следва да се посочи, че потребностите на възложителя обуславят предмета на поръчката, а различните потребности обуславят възлагането на различни обществени поръчки. Липсва също така и законово определение на понятието "идентичен" и "сходен предмет на обществената поръчка", поради което съдържанието на тези понятия също е съответното значение на думата в общоупотребимия български език. Значението на думата "идентичен" е "еднакъв, тъждествен", като нейни синоними са "същият", "еднакъв", "съответен", "буквален" и др, а на "сходен" - "подобен, близък по характер, вид или признаци, без да е идентичен или абсолютно еднакъв". При съобразяване на тези принципни положения и при преглед на фактурите за периода от 19.04.2022 г. до 09.11.2022 г. (включително и фактура № 0000008715 от 09.11.2022 г., издадена от "•••" ЕООД) се установява неоснователността на възраженията на жалбоподателя, че се касае за задоволяване на различни потребности на възложителя, а напротив - касае се за или напълно идентични или за сходни потребности на възложителя. Видно от фактурите е, че сумите са заплатени за изработка на плакати с програмата на театъра за различните месеци през годината, на рекламни плакати и флаери на поставяните в театъра постановки, изработка на визитки на работещите в театъра, на винил, изработка на печат за покани за постановка, дипляни с програмата на театъра. Категорично не може да се приеме, че например изработката на плакати с програмата на театъра за различните месеци в годината задоволява различни потребности на възложителя. Напротив - касае се именно за идентични и сходни потребности, за чието задоволяване и предвид надвишаване на минималния стойностен праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП, възложителят е следвало да проведе обществена поръчка по предвидения в Глава 26 ЗОП ред. Не се споделя от настоящия съдебен състав и следващото възражение на жалбоподателя - че с разходите по фактура № 0000008715 от 09.11.2022 г. не се надвишава минималния стойностен праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ, брой 102 от 31.12.2019 г.), тъй като фактурата е издадена и за стоки, които не представляват печатни материали и без чиято стойност прага от 30 000 лева (съобразно относимата редакция) не би бил преминат, а именно - черни торбички, 200 броя, на обща стойност 1064, 00 лева без ДДС. Действително, без стойността на тази стока – черни торбички, прага по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ, брой 102 от 31.12.2019 г.) не бил преминат, тъй като общо извършените разходи за печатни материали биха възлизали на 29 145, 77 лева без ДДС. От писмените доказателства по делото се установява обаче, че и по отношение на получените от възложителя черни торбички се касае отново до печатни материали, а не до друг вид артикул, доколкото фактура № 0000008715/09.11.2022 г. е посочена в констативния протокол от 20.04.2023 г. като първичен счетоводен документ, по който са отчетени разходи във връзка с изработването и доставката на печатни материали. Съдът прецени като неоснователно и възражението на въззивния жалбоподател, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като една от фактурите, формиращи общата стойност на разходите за печатни материали (фактура № 0000007489 от 19.04.2022 г. на стойност 2 567, 00 лева без ДДС) е издадена на дата, на която директор на Народния театър е бил Мариус Иванов Донкин. Възложител на обществени поръчки по см. на чл. 5 ЗОП е съответният орган, като е без значение от кое лице се заема длъжността. От писмените доказателства се установява, че към 09.11.2022 г. директор на Народен театър "•••" и публичен възложител на обществени поръчки по см. на чл. 5 ал. 2 т. 13 ЗОП е бил именно жалбоподателят В. С. В.. Ето защо именно той е бил длъжен да съобрази размера на извършените до момента разходи за печатни материали за нуждите на Народен театър "•••", както и че с разхода по фактура № 0000008715/09.11.2022 г. ще бъде надвишен стойностния праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП (редакция, ДВ, брой 102 от 31.12.2019 г.), и да пристъпи към възлагане на поръчката съобразно предвидения ред. Съдът намира, че процесното нарушение жалбоподателят В. е осъществил при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на действията си, като е предвиждал и целял възлагането на услугите, за които е издадена фактура от 09.11.2022 г., по реда на директно възлагане, вместо да приложи указания в чл. 20 ал. 3 ЗОП ред - събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Предвид изложеното съдът намери, че жалбоподателят В. В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.17 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 т. 2 вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.). Поначало съдът не се съгласява с аргументите на процесуалния представител на наказващия орган, че обществената значимост на защитимите от ЗОП отношения изключва приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Последната е обща разпоредба и намира приложение във всички случаи на административно нарушение, стига да са налице предпоставките по § 1 т. 4 ДР на ЗАНН. В случая обаче съдът намира, че нарушението не е маловажно, тъй като обществената му опасност не е по-ниска, сравнена с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално, на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат, поради което отсъствието на такъв не представлява обстоятелство, което откроява конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Не се твърдят и не се установяват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да занижават степента на обществена опасност на нарушението. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение самостоятелно не е достатъчно, за да се направи извод за по-ниска степен на обществена опасност. Законодателят не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на обществената им опасност и оказаното отрицателно въздействие върху защитимите обществени отношения. На следващо място, като не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, възложителят е нарушил принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, прогласени в чл. 2 ал. 1 ЗОП, като е ограничил правото на други стопански субекти да участват в процедурата по възлагане на обществената поръчка, а по този начин - и публичните средства да бъдат разходвани по най-целесъобразен начин. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 256 ал. 2 ЗОП (редакция, в сила от 01.01.2020 г.) възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. От писмените доказателства се установява, че за периода от 19.04.2022 г. до 23.12.2022 г. възложителят е извършил чрез директно възлагане разходи за печатни материали в размер на 57 627, 20 лева с ДДС. Така наказващият орган, съобразявайки разпоредбата на чл. 256 ал. 2 ЗОП, законосъобразно е определил размера на глобата - 576, 27 лева. Най-сетне, следва да се посочи и че не е налице по - благоприятен закон, както счита въззивникът. Действително разпоредбата на чл. 20 ал. 3 т. 2 ЗОП е изменена (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) , като минималният стойностен праг е увеличен от 30 000 лева на 50 000 лева. В случая обаче не се касае за по-благоприятен закон, доколкото не е отпаднала наказуемостта на деянието, нито пък е предвидено по - леко по вид и размер административно наказание. Следва да се посочи, че законодателят има правомощието в различни периоди от време да преценява кога и при какви условия следва да се прилага ЗОП с оглед икономическите изменения и инфлационните процеси и да се повишава прага, при който е необходимо провеждане на обществена поръчка. Към датата на нарушението е действал закон, който е задължавал въззивника да проведе обществена поръчка. Независимо от извода, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед констатираните съществени нарушения на процесуалните правила обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. При извода за основателност на въззивната жалба, право на присъждане на разноски имат жалбоподателят. Съгласно чл. 226 ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по отношение разноските, сторени от въззивника във връзка с производството по НАХД № 17809/2025 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, и по КНАХД № 2632/2025 г. по описа на АССГ, I I I касационен състав. В производството по НАХД № 17809/2025 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, въззивникът доказва извършването на разноски в размер на 400, 00 лева, по КНАХД № 2632/2025 г. по описа на АССГ, III касационен състав - също 400, 00 лева, а в настоящото производство - 500, 00 лева. Съдът намери, че наведеното от процесуалния представител на наказващия орган възражение за прекомерност не е основателно. Съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г.) дължимото възнаграждение за процесуално представителство по настоящото производство за една инстанция е 400,00 лева без ДДС. Следва да се посочи, че страните по договора за правна помощ не могат да бъдат задължени всякога да договарят минималния размер на адвокатското възнаграждение, тъй като това би противоречало на свободата на договаряне. Видно е обаче, че в случая за процесуално представителство по НАХД № 17809/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав и по КНАХД № 2632/2025 г. по описа на АССГ, I I I касационен състав, жалбоподателят е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение именно в минималния, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, а за процесуално представителство по настоящото наказателно производство - в размер, който надвишава минималния със сто лева. За да се определи справедливия и обоснован размер на възнаграждението, дължимо на процесуалния представител на жалбоподателя, следва да се преценят фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, положените процесуални усилия. Следва да се посочи, че размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. не са обвързващи за съда, но могат да бъдат ползвани като ориентир. В случая съдът намери, че договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение общо за трите инстанции е съответно на правната сложност на делото, която следва да се определи към средна, както и на положените от защитата процесуални усилия - процесуален представител на жалбоподателя се е явил във всяко от проведените съдебни заседания пред всяка инстанция, като е участвал активно в събирането и проверката на доказателствата, изготвил е въззивна жалба и отговор на касационната жалба, които не са бланкетни по своето съдържание, а в които се излагат конкретни аргументи, относими към настоящото дело. Ето защо съдът намери, че не са налице основания за намаляване на претендираните от въззивника разноски и Агенцията за държавна финансова инспекция следва да бъде осъдена да заплати на въззивния жалбоподател В. С. В. сумата от общо 664, 68 евро - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 17382/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, по НАХД № 17809/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав и по КНАХД № 2632/2025 г. по описа на АССГ, III касационен състав (равностойност в евро на 1300, 00 лева, определена съгласно ЗВЕРБ). Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН, съдът