Решение № 138 от 4.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2353/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК. С Решение № 2236/16.04.2024 г., постановено по гр. д. № 5863/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-21 състав, е обявен за окончателен между И. В. С., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, ж.к. "•••", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като продавач и Р. Й. Б., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, ул. "•••" № *, ет. *, ап. *, като купувач, Предварителен договор, сключен със Споразумение от 09.02.2023 г., между И. В. С., като продавач и П. П. П., като довереник на купувача, за покупко-продажба на следния недвижим имот: Нива от 1,365 дка, пета категория, местност „Дзуката/Барата“, имот № 009704 по плана за земеразделяне, с идентификатор 14831.6531.74 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село •••, Община Столична, област София, одобрени със Заповед № РД-18-37 от 04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. •••, район Панчарево, местност „Дзуката/Барата“, с площ 1365 квадратни метра, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - пета, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 14831.6531.204, 14831.6531.75, 14831.6531.22 и 14831.6531.73, описан в Решение № 6401 от 11.08.1999 г. на Поземлената комисия „Община Панчарево“, област София град и скица на поземлен имот № 15-759564 от 14.07.2023 г. на Агенцията по геодезия, сто и двадесет хиляди) евро. Р. Й. Б. е осъден да заплати на И. В. С. сумата от 120 000 евро, продажна цена на имота. Р. Й. Б. е осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 999,90 лева държавна такса за прехвърляне на имота, да заплати на Столична община местен данък в размер 5 лева, на Агенцията по вписванията сумата от 234,70 лева такса за вписване и сумата от 15 лева такса за вписване на възбрана. Съдът е постановил да се впише възбрана върху имота до заплащане на разноските по прехвърлянето, на основание чл. 364 ал. 1 от ГПК. И. В. С. е осъдена да заплати на Р. Й. Б. сумата от 31 571 лева - разноски по делото. Срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника И. В. С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В. П.. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост, не се релевират доказателствени искания. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е страна по приложеното към исковата молба Споразумение от 09.02.2023 г. Не е ясно в какво качество адв. П. П. е сключил с ответницата въпросното споразумение, в което се е записал в заглавната му страница веднъж като „представител на купувача“ и втори път като „посредник на купувача“. Отделно от това, от съдържанието на Споразумението изобщо не става ясно кой ще бъде купувач на имота - същият не е записан в Споразумението, нито е бил индивидуализиран по някакъв друг начин. Никъде в Споразумението от 09.02.2023 г. не се съдържа клауза, която да дава право и възможност на адв. П. П. свободно, по свое усмотрение, да определя кой да е купувач на имота. При условие че купувачът не е индивидуализиран по никакъв начин в Споразумението, не може да се приеме, че първо, споразумението има характер на предварителен договор и второ, че ако е налице споразумение с характер на предварителен договор, то страна по него като купувач е бил именно ищецът Р. Й. Б.. Представените от ищеца Договор за поръчка, между адв. П. П. и Р. Б., с посочена в него дата - 07.02.2023 г. и пълномощно, с посочена в него дата - 01.02.2023 г., с което се твърди ищецът да е упълномощил адв. П. П. да сключи от негово име предварителен договор с ответницата за процесния имот, са оспорени своевременно в частта относно тяхната дата. Тези два документа са изготвени за нуждите на делото и не са съществували към посочените в тях дати. За първи път договорът за поръчка е възпроизведен в удостоверяването му като препис от частен документ от 27.02.2023 г. от Нотариус В. Ч., peг. № ••• в НК и впоследствие в Констативен протокол от 28.02.2023 г. на Нотариус В. Ч., рег. № ••• в НК, поради което едва към тези дати може да се приеме, че съществува договор за поръчка между адв. П. и ищеца по делото. Отделно от това, адв. П. П. може да има сключени множество договори за поръчка и пълномощни с негови клиенти и или подставени лица. Пълномощното, с посочена в него дата 01.02.2023 г., с което се твърди ищецът да е упълномощил адв. П. П. да сключи от негово име предварителен договор с ответницата за процесния имот, също няма достоверна дата, като следва да се обърне внимание, че същото не е представено и пред нотариус В. Ч., съставила двата констативни протокола от 28.02.2023 г. и от 10.03.2023 г., което също показва, че пълномощното не е съществувало преди датата на представянето му по делото в о.с.з. от 14.12.2023 г. и че същото е изготвено за нуждите на настоящото гражданско дело. Отделно от това, за валидно възникване на представителна власт във връзка с подписване на предварителен договор е необходимо пълномощното да е нотариално заверено, доколкото същото не представлява адвокатско пълномощно и не е свързано с упражняваната от адв. П. професия. В представените от ищеца Договор за поръчка между адв. П. П. и Р. Б., с посочена в него дата - 07.02.2023 г. и пълномощно, с посочена в него дата - 01.02.2023 г., се съдържа подробно описание на имота, което няма как да им е било известно на ищеца и на адв. П., доколкото към сочените в тях дати не е била издадена скица на имота, а от своя страна в Споразумението от 09.02.2023 г. описанието на имота е изключително оскъдно и е направена препратка към Решение на ПК № 6401/1999 г., тъй като към 09.02.2023 г. не са разполагали с пълните данни на имота по скицата от СГКК-София. Тези доводи, изложени и в отговора на исковата молба, не са обсъдени от първостепенния съд в мотивите към решението му. Счита, че не може да се приеме, че Споразумението от 09.02.2023 г., сключено между ответницата и адв. П. П. има характера на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД. В случая, в Споразумението от 09.02.2023 г. липсва едно от съществените условия на предварителния договор и на окончателния договор, тъй като от съдържанието му изобщо не става ясно кой ще бъде купувач на имота. Никъде не е предвидено като последица от неизпълнението му изправната страна по него да има право да иска от съда обявяването му за окончателен договор. Определянето на датата за сключване на окончателен договор е посочена условно и е в зависимост от представянето на конкретни документи. Счита, че ответницата не е обвързана от това споразумение, тъй като на 20.02.2023 г. същата е върнала сумата от 2 000 лева, представляваща депозит по споразумението на адв. П. П., поради което процесното споразумение е прекратено и от него не може да черпи права ищецът по делото. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил в мотивите на решението си представения от ответницата екземпляр от анулираното споразумение, нито какво е правното действие и значение на отбелязаното върху него връщане от ответницата на сумата от 2 000 лева, представляваща депозит по споразумението, на адв. П. П.. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, включително в частта за разноските и да отхвърли предявения от Р. Й. Б. срещу И. В. С. иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. Й. Б., чрез адв. С. Р., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, тъй като процесното Споразумение от 09.02.2023 г. има характер на предварителен договор и в него са посочени съществените елементи - предметът на договора и продажната цена. На продавача е безразлична личността на купувача - за него важното е да получи договорената насрещна престация - продажната цена, като страните по предварителния договор не са съществен елемент от съдържанието му. Несъстоятелни са и аргументите относно задатъка, защото същият не е задължителен елемент на предварителния договор. Неправилно е и тълкуванието, че с върната сума по договора, неговото действие се прекратява. Действителната обща воля на страните е ясна и може да бъде извлечена от текста на договора, а именно: продавачът да продаде на купувача (без значение е кой е той, защото неговата личност не е от значение за този договор, тъй като той не се сключва с оглед на личността - intuitu personae) описания в договора недвижим имот. Съдът е сезиран и с частна жалба от ищеца Р. Й. Б., чрез адв. П. П., срещу Определение № 9315 от 17.06.2024 г., по гр. д. № 5863/2023 г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение № 2236 от 16.04.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на СГС в частта за разноските, като е осъдена И. В. С. да заплати на Р. Й. Б., разноски по делото в общ размер 15 189 лева, от които 8 189 лева държавни такси, 2 000 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 5 000 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство. Счита, че съгласно чл. 80, изр. 2 ГПК, страната, която не е представила списък на разноските в установения за това срок няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 9 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима, тъй като разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Видно от материалите в кориците на първоинстанционното производство, до приключване на последното заседание списък на разноските не е представен нито от процесуалния представител на ответницата, нито от самата ответница, поради което счита, че подадената молба е следвало да бъде оставена без разглеждане, независимо дали същата е основателна или не. Моли съда да отмени обжалваното Определение № 9315, постановено на 17.06.2024 г. по гр. д. 5863/2023 г. на СГС. Подаден е писмен отговор на частната жалба от ответника И. В. С., чрез адв. В. П., с който я оспорва. Моли съда да остави без уважение частната жалба. Подадена е и частна жалба от ответника И. В. С., чрез адв. В. П., срещу Определение № 9315 от 17.06.2024 г., по гр. д. № 5863/2023 г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение № 2236 от 16.04.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на СГС в частта за разноските. Счита, че определените от съда адвокатски възнаграждения – 2 000 лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 5 000 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство, са прекомерни, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство от 2 000 лева на 500 лева и адвокатското възнаграждение в исковото производство от 5 000 лева на 500 лева. В производството пред САС, в съдебно заседание, въззивницата - ищца И. С., чрез процесуалния си представител адв.В. П., заявява, че поддържа въззивната жалба и подадената частна жалба и моли съда да ги уважи изцяло. Претендира възнаграждание по чл.38 ЗА за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА. Ответникът по жалбата се представлява от адв. Р. и адв. П., които оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява се в съдебно заседание, че ответницата поддържа подадената частна жалба и моли съда да се произнесе по нея. Въззивният съд, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна на база на събраните от първоинстанционния съд доказателства, приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства: СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Р. Й. Б. срещу И. В. С. за обявяване за окончателен на Предварителен договор от 09.02.2023 г. за продажба от ответницата като продавач на ищеца като купувач на следния недвижим имот: нива от 1,365 дка, пета категория, местност „Дзуката/Барата“, имот № 009704 по плана за земеразделяне, идентификатор 14831.6531.74 по КККР на с. •••, Община Столична, област София, одобрени със заповед № РД-18-37 от 04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. •••, район Панчарево, местност „Дзуката/Барата“, с площ 1365 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 14831.6531.204, 14831.6531.75, 14831.6531.22 и 14831.6531.73, описан в решение № 6401 от 11.08.1999 г. на Поземлената комисия „Община Панчарево“, област София град, с уговорена продажна цена от 120 000 евро. В исковата молба се твърди, че на 09.02.2023 г. в гр. София, между ответницата И. В. С., като продавач и адвокат П., действащ в полза на ищеца, като купувач, е сключено Споразумение, с което страните се задължили ответницата, като собственик и купувачът да сключат нотариален акт за покупко-продажба на следния имот: нива от 1,365 дка, пета категория, местност „Дзуката/Барата“, имот № 009704 по плана за земеразделяне, идентификатор 14831.6531.74 по КККР на с. ••• Община Столична, област София, одобрени със заповед № РД-18-37 от 04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. •••, район Панчарево местност „Дзуката/Барата“ с площ 1365 кв. м. Била уговорена продажна цена от 120 000 евро, като при подписване на договора е предоставен депозит от 2 000 лева като гаранция, че купувачът се задължава да закупи имота. В чл. 5 от договора е уговорен срок за сключване на окончателен договор до 10.03.2023 г. Ако сделката не бъде изповядана по-рано, страните се задължили да се явят на 28.02.2023 г. в кантората на посочения в споразумението нотариус, като продавачът следвало да представи в оригинал всички документи, необходими за сключване на окончателен договор. Ответницата не се е явила на 28.02.2023 г. в кантората на нотариуса, поради което ищецът й изпратил нотариална покана за явяване на 10.03.2023 г. за сключване на окончателен договор. Ответницата се явила на определената дата 10.03.2023 г., като заявила, че не разполага с кадастрална скица и данъчна оценка и че ще продаде имота на купувача на цена не по-ниска от 300 000 евро. Ищецът заявил, че е готов да заплати уговорената в предварителния договор покупна цена от 120 000 евро. Обосновано е становище, че споразумението от 09.02.2023 г. има характер на предварителен договор за покупко-продажба на имот, като съдържа индивидуализация на имота, уговорената продажна цена, а с конкретизирането на купувача уговорката ставала неотменяема. Ответницата не изпълнила задълженията си по чл. 1, ал. 1, чл. 2 и чл. 6 от договора, с което е осуетила сключването на окончателен договор за покупко-продажба. На основание изложеното, в исковата молба се прави искане до съда да обяви предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2023 г. за окончателен. Претендират се разноски. Ответницата И. В. С., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Прави следните възражения: възражение за недопустимост на иска, тъй като ищецът не бил страна по приложеното споразумение; възражение за неяснота в какво качество адвокат П. П. е сключил споразумението; възражение за неотбелязване на купувача на имота в споразумението; възражение за "условно" определяне на датата на сключване на окончателния договор според представянето на определени документи, чиято липса препятства сключването на окончателен договор; възражение за прекратяване от ответницата на процесното споразумение чрез връщане на сумата от 2 000 лева; възражение за въвеждането й в заблуждение за предмета на договора и за действителната цена на имота. Претендирани са разноски. От фактическа страна се установява следното: От приложените по първоинстанционното дело доказателства, се установява, че ответницата И. В. С. е собственик на Поземлен имот - нива от 1 365 дка, пета категория, местност "Дзуката/Барата", имот № 009074 по плана за земеразделяне. Имотът е бил възстановен с план за земеразделяне на ответницата, като наследник на В. Й. С., с Решение № 6401 от 11.08.1999 г. на Поземлена комисия в община Панчарево (сега ОСЗ Източна), влязло в сила на 08.10.1999 г. От представената комбинирана скица (л. 54 на първоинстанционното дело) се установява идентичност между възстановения с точка 3 от Решение № 6401 от 11.08.1999 г. на ПК Панчарево имот № 009074 по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор 14831.6531.74. Тази идентичност не се оспорва между страните и се установява от съпоставката на местоположението, площта и границите на имота, съгласно описанието в решението на ПК и скицата от плана на земеразделяне (л. 14), и скицата от кадастралната карта (л. 24). На 09.02.2023 г. е сключено Споразумение между ответницата И. В. С., като собственик на имота и адв. П. П. П., легитимиран в текста на споразумението като "представител на купувача", а в титулната част - като "посредник на купувача". Страните са се задължили собственикът и купувачът да сключат нотариален акт за покупко-продажба на следния недвижим имот: Нива от 1.365 декара, пета категория, местност Дзуката/Барата, имот № 009074 по плана на земеразделяне, идентификатор 14831.6531.74, описан в Решение № 6401/1999 г., по силата на който собственикът да прехвърли правото на собственост върху имота на купувача, при основни параметри на договора, съгласно настоящото споразумение, при продажна цена в размер на 120 000 евро. В чл. 1, ал. 2 от Споразумението е уговорено, че представителят на купувача предава на собственика депозит в размер на 2 000 лв., като гаранция, че купувачът се задължава да закупи имота при условията на споразумението, което служи и като разписка за предадената сума. Съгласно чл. 5 от същото депозитното споразумение се сключва за срок от 09.02.2023 г. до 10.03.2023 год. По делото е представено пълномощно от 01.02.2023 г., за предоставени от ищеца Р. Й. Б. в полза на адв. П. П. П. права по чл. 292, ал.2 от ЗЗД. По делото е представен Договор за поръчка от 07.02.2023 г., сключен между ищеца Р. Й. Б. и адв. П. П. П., с което ищецът като доверител е възложил на адв. П. П. П. да извърши от свое име и за сметка на доверителя действия за сключване на "предварителен договор за продажба или друго споразумение", с което собственикът се задължава да продаде следния имот: Нива от 1.365 декара, пета категория, местност Дзуката/Барата, имот № 009074 по плана на земеразделяне, идентификатор 14831.6531.74, за цена от 120 000 евро. На 28.02.2023 г. ищецът Р. Й. Б. и адвокат П. П. П. са се явили пред нотариус В. Ч., пред който ищецът е заявил готовност за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота. За явяването и изявлението на ищеца е съставен Констативен протокол от нотариуса на 28.02.2023 г. На 07.03.2023 г. ищецът е отправил до ответницата Нотариална покана за явяване на 10.03.2023 г. за сключване на окончателен договор, която е получена от ответницата на 08.03.2023 г. (л. 10-11). Ответницата се е явила на тази дата, като заявила, че не разполага с кадастрална скица и данъчна оценка и че ще продаде имота на купувача на цена не по-ниска от 300 000 евро, което е установено с Протокол на нотариуса, с рег. № 1597 от 10.03.2023 г. (л. 12). При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции са свързани с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно съдопроизводствените правила установени за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. При извършена служебна проверка въззивният съд констатира следното: Видно от данните по делото, първоинстанционния съд е сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С оглед твърденията на страните, релевирани в по делото в съответните процесуални срокове, спорни във въззивното производство са въпросите относно вида на правоотношението, обективирано в Споразумение от 09.02.2023 г.; качеството на лицето, сключило същото като представил и посредник на Купувача; легитимацията на ищеца като носител на правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД, както и обвързаността на страните към момента на депозиране на исковата молба. Предвид горното и след анализ на доказателствения материал в неговата съвкупност, съдът намира следното: Не се спори между страните, че на 09.02.2023 г. между И. В. С. в качеството й на Продавач и адв. П. П. като представител на Купувача, е постигната договореност, обективирана в документ озаглавен „Споразумение“, видно от съдържанието на което страните са се задължили да сключат нотариален акт за покупко-продажба, по силата на който Продавачът да прехвърли правото на собственост върху процесния имот на Купувача (чл.1, ал.1) В текста на споразумението качеството на лицето, подписало документа за Купувача е материализирано чрез посочването му в преамбюла на документа като представител, а в текста на Споразумението - като посредник. Терминологично употребените понятия – „представител и посредник“ – смислово, както поотделно, така и в съвкупност сочат, че лицето, което подписва документа, е извършило правни действия по подписването на споразумение, чиито последици ще настъпят за друго лице. Това е така, от една страна предвид вложеното по смисъла на чл. 36 от ЗЗД определение на упълномощителната сделка. В допълнение, следва да бъде отчетено, че за „упълномощаването“ в българското право се използват още понятията пълномощие, което означава отношенията между представителя и третите лица, както и представителство като еднозначно на упълномощаването. От друга страна, дефинитивно самото „посредничеството“ представлява съглашение, по силата на който едната страна, се задължава да извърши възложените й от другата действия, включително и правни такива. Видът и обемът на възложените действия е поставена в зависимост от договореното. Договор за посредничество по чл. 49 – 51 ТЗ е с различен обхват и различни задължения от договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД – в този смисъл е Решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. № 1143/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Доколкото посредничеството е разновидност на договора за поръчка, в практиката е възприето разбиране, че в случай, че изпълнителят не осъществява възложеното му по занятие и когато предметът на договора е определен резултат, който не се състои само в свързване на страни по конкретната сделка, а реалното й сключване, то съглашението е такова по чл. 280 ЗЗД. Последното, с оглед данните по делото, независимо от употребения термин „посредник“, съдът намира за относимо към създадените отношения между ищеца и лицето, извършило за негова сметка процесните правни действия. Упълномощаването и мандатното правоотношение по същността си са самостоятелни правни сделки, като съществуването им заедно, т.е. едното като част от другото, или поотделно, в един и същи времеви период, не само, че не е нормативно ограничено, а напротив, дори е обичайно. В този смисъл, едновременното използване на терминологията – „представител и посредник“, освен за качеството на страната, сключваща договора, съставлява доказателство, че правните последици от сделката, сключени с нейно участие ще настъпи в правната сфера на друго лице. Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд са ангажирани – Писмено пълномощно с дата 01.02.2023 г., изготвено на основание чл. 292, ал.2 от ЗЗД в полза на адв. П. П., както и Договор за поръчка, носещ дата 07.02.2023 г. Предметът на двете сделки съставлява предоставяне на права, възлагане на поръчка за извършване на правни и фактически действия от името на пълномощника (съответно довереника) в полза (за сметка) на упълномощителя, съответно – доверителя. Конкретните действия по пълномощното и поръчката са сключването на предварителен договор за покупко-продажба с лицето И. С., и за идентичен предмет, а именно – процесният недвижим имот. Фактите, отразени в посочените документи не са оспорени от ответната страна. Възраженията са основани на чл. 181 от ГПК и се свързани с достоверността на отразените в същите дати. Така направеното оспорване обаче не засяга валидността на упълномощаването и мандатното правоотношение, като мотивите в тази посока са следните: Датата принципно няма значение за валидността на договора за поръчка. Трайната съдебна практика приема, че същият е двустранен, консенсуален, intuito personae и неформален и поначало безвъзмезден договор, ако не е уговорено друго между страните. Законът допуска мандатът да се съчетае с пряко или с косвено представителство. Това произтича от разпоредбата на чл. 292 от ЗЗД, според която норма ако довереникът действа от името на доверителя, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Ако обаче довереникът действува от свое име като скрит пълномощник правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него, освен ако третите лица знаят, че той действува за сметка на доверителя. Писмена форма с нотариална заверка на подписите, като условие за валидност (чл. 292, ал. 3 ЗЗД), е предвидена само по отношение на мандат, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. В така посоченото изискване процесното „Споразумение от 07.02.2023 г.“ не попада, предвид обстоятелството, че със същото не се прехвърлят, респективно – не се придобиват имуществени права. В тази връзка, наличието на мандатно правоотношение, както и съгласието на довереника да изпълни възложеното може да бъде доказано с всички доказателствени средства, в това число и чрез признание и конклудентни действия. В настоящия случай, съществуването на възложен мандат и знанието на ответната страна за наличието му се извежда, както от самото съдържание на процесното Споразумение, чиято валидност не е оспорена в процеса, така и чрез конкретизиране качеството на лицето, встъпващо в самото правоотношение на страната на Купувача, така и от последващите действия на ищеца – доверител, предприети в негово изпълнение и сочещи осъществена, респективно - приета отчетна сделка. Не без значение към изложеното е и липсата на възражения от страна ответницата относно легитимацията на ищеца като Купувач, направена в нейно присъствие при изготвяне на Констативен Протокол с дата 10.03.2023 г. от Нотариус В. Ч., рег. № ••• в НК. Що се каса до пълномощието, същото е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство – пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 от ЗЗД (арг. от чл. 44 ЗЗД). От упълномощаването като юридически факт се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне желан от него правен резултат. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка (чл. 39, ал. 1 ЗЗД). Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици – възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. Когато се сключва договор чрез представител, изразeната воля, при липсата на представителна власт би засегнала единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Заложената обаче нормативно висяща недействителност (чл.42 ЗЗД) само временно препятства директното настъпване на правните последици от договора в неговия патримониум, като нормата му предоставя потестативното право да го потвърди. При потвърждаване правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при сключването на договора. Потвърждаването на договора означава, че мнимо представляваният се отказва от възможността да се позове (включително и пред съда), на недействителността, която е установена единствено в негов интерес (в този смисъл е Тълкувателно Решение №5/2014 г. на ВКС, ОСГТК) В обобщение на изложеното съдът намира, че в случая, представяйки самото писмено пълномощно в първото ОСЗ пред първоинстанционния съд и доколкото исковата му претенцията е обоснована с наличието на конкретното Споразумение, при ясната писмена заявка, че същото е сключено за негова сметка – ищецът е признал пълномощията, дадени на представляващия го. В тази връзка, достоверността на датата по отношение на упълномощаването, както и обстоятелствата, при които са събрани пълни данни за индивидуализацията на имота, представляват обстоятелства, ирелевантни за валидността му. Това е така, тъй като дори в хода инициираното производство мнимо представляваният е разполагал, а в случая дори е и реализирал своето субективно потестативно преобразуващо материално право да валидира и то с обратно действие във времето висящо недействителния договор. Само по себе си непредставянето на пълномощното към момента на сключване на Споразумението от 09.02.2023 г. не е нормативно изискуемо условие за сключването му. Същото очевидно не е и част от свободно договорените от страните взаимни задължения. Липсата на упълномощителна сделка към момента на встъпване в дадено правоотношение не е равнозначно на липсата на съгласие от страна на упълномощителя за обвързването му с последиците от същата. Както бе посочено в изложеното по-горе, подобно обстоятелство би довело до евентуално висяща недействителност, чието саниране е възможно и зависи от волята му. Доколкото упълномощителната сделка по чл. 292, ал.2 от ЗЗД може да съществува самостоятелно, наличието или липсата на Договор за поръчка към момента на подписване на процесното споразумение, е ирелевантно за действителността й. Освен това, тя на собствено основание потвърждава и качеството на лицето, встъпило в правоотношението, чиито последици ищецът претендира. Договорът за поръчка по принцип е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е на страната, която го твърди, за което са допустими всички доказателствени средства. Когато в отношенията си с трети лица, довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва с представителна власт въз основа на даденото му пълномощно. В тези случаи, дори и когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижим имот, няма изискване за форма на договора за поръчка. В този смисъл е Решение № 61 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 3576/2022 г., г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Не съответства на нормативно установеното и твърдението на въззивницата, че упълномощаването е трябвало да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Видно от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД – подобно условие е предвидено само в случаите, когато самият договор трябва да бъде сключен в нотариална форма. Процесното Споразумение от 09.02.2023г. не прехвърля имуществени права върху недвижим имот, предвид което специалното условие за форма не е засяга неговата действителност. В този смисъл е и Решение № 196 от 16.10.2013 г. по гр. д. № 2326/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. С встъпването си в процесното правоотношение и съобразно отразените качества на страните, ответницата е поела задължение да сключи окончателен договор и да прехвърли собствеността на конкретен свой имот в полза на лицето, за чиято сметка са предприети конкретни правни действия и което е представлявано при подписването му от адв. П. П.. В самото Споразумение липсват специални изисквания към качествата и/или възможностите на Купувача, т.е. правоотношението не е такова, сключено с оглед личността на същия. В този смисъл, обстоятелството точно в чия правна сфера ще настъпят правните последици при реализирането на окончателната сделка не засяга правата на Продавача. За въззивницата обаче остава ангажимента да изпълни задължението си към носителя на съответните права по конкретните упълномощителна или мандатна сделка, а в случая като такъв се легитимира именно ищецът. По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 09.02.2023г. между страните е сключен процесния договор, озаглавен „Споразумение“. По отношение на същото, с оглед позициите на страните, спорен е въпросът, дали конкретното съглашение представлява Предварителен договор или има характеристиките на друг вид договор, а по-конкретно на Депозитно споразумение. Наименованието на договора не определя неговия вид. Значими са конкретно съдържание и от правата и задълженията на страните, които са уговорени (в този смисъл са Решение № 497 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 674/2012 г. на ВКС). Предварителният договор има правна уредба в разпоредбите на чл.19 ЗЗД и чл.362 и чл.363 ГПК. Целта му е да подготви сключването на друг договор- окончателен, като обвърже страните за възмездно прехвърляне на права. Касае се за самостоятелен вид договор, за който законът изисква да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор. Приема се, че когато предварителният договор е за продажба, съществените уговорки са тези за вещта и цената. Страни по предварителен договор могат да бъдат всички гражданскоправни субекти. Не е задължително страните да уговорят падеж за сключване на окончателен договор, тъй като съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД, когато не е определен ден за изпълнение на задължението, длъжника изпада в забава от поканата. (В този смисъл Решение № 997 от 17.10.2008 г. на ВКС, ІІІ Г.О., Решение по гр.д. 5071/2007 г. на ВКС, V Г.О.). От своя страна депозитното споразумение (срещано още в практиката като споразумение за стоп - капаро, спиране на предлагане, резервационен депозит), е с ограничен предмет и попада в категорията на т.нар. ненаименувани договори. Обикновено депозитното споразумение се сключва между продавач и кандидат-купувач, за да уреди преддоговорните отношения между страните и условията за сключване на предварителен договор за покупко-продажба. По същността си то предсталвява предварителна сума, която купувачът внася с цел временното изключване на имота от пазара. Внесената сума служи като гаранция, че купувачът има сериозни намерения за придобиване на имота, а продавачът се ангажира временно да не предлага имота на други потенциални купувачи Изложеното до момента, отнесено към съдържанието на процесното Споразумение, сочи, че чрез сключеното му страните, И. В. С. - в качеството на продавач, и П. П. П., в качеството си на Представител на купувача, са се задължили да сключат Нотариален акт за покупко-продажба, по силата на кой т о Продавачът да прехвърли правото на собственост върху процесния имот на Купувача. (Чл.1, ал.1.); Страните са приели, че к ато гаранция за сериозността на намеренията на своя доверител да закупи Имота, представителят на купувача предава на собственика депозит в размер на 2 000 лева (чл.1, ал.2). Постигнато е съгласие, че нотариалният акт за покупкопродажба ще бъде сключен при продажна цена в размер на 120 000 евро. (чл.2). Прието е, че разходите по нотариалното изповядване на сделката ще се поемат от Купувача (чл.3). Уговорено е още, че д епозираната по чл. 1, ал. 2 сума ще остане в собственика до подписване на нотариален акт (чл.4). Прието е, че срокът на самото депозитно споразумение е периодът - 09.02.2023 г. до 10.03.2023 г. (чл. 5). Договорен е срокът и условията, при които , собственикът и купувачът следва да изпълнят основното си задълже н и е да сключат нотариален акт за покупко-продажба, като е определен и конкретен нотариус, при които окончателната сделка следва да бъде финализирана (чл.6). Продавачът е декларира, че е единствен легитимен собственик на Имота . (чл.8). В ал.2 на чл. 7, както и чл. 8 и чл. 9 от Споразумението, страните са договорили и последиците от неизпълнение на задълженията си. В депозитния срок собственикът е поел и задължение да не предлага процесния недвижим имот (лично или чрез трети лица), да не сключва депозитни споразумения за същия имот, както и да не сключва предварителни и/или окончателни договори за покупко-продажба на същия имот с лица, различни купувача (чл.10.). Горните клаузи, дават основание да се приеме, че процесното Споразумение отговаря на характеристиките на предварителен договор за покупко-продажба на имот. Налице е уговаряне на всички съществени елементи на един окончателен договор, както изисква чл. 19, ал. 2 ЗЗД. Налице е описание, достатъчно индивидуализиращо имота, който ще бъде предмет на сделката в нотариална форма (Решение № 514/06.12.2011г. на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 905/2010 г.), като се съдържа декларация от Продавача, че е негов собственик. Уговорена е и цената за покупката – 120 000 евро. В чл. 1, ал.1 ясно е изразена воля от страните – а именно: поето е задължение собственикът и купувачът да сключат нотариален акт за покупко-продажба на Имота, по силата на който собственикът да прехвърли правото на собственост върху процесния имота на купувaча. Въпреки липсата на нормативно изискване, страните са посочили и срок за сключване на окончателния договор, който противно на твърденията на въззивната страна не е условен, доколкото изпълнението на собствените й задължения, не може да бъде определящо за действието на договора. Действително в чл.10 от договора е уговорено задължението на Продавача да не предлага и продава имота на трето лице. Тази уговорка обаче не променя цялостния характер на договора, тъй като предмета на същият се извежда от взаимното задължаване и постигната обвързаност за възмездно прехвърляне на права, за които закона изисква форма за тяхната действителност, докато тези права се прехвърлят с окончателния договор. Както бе изяснено, императивно по смисъла на чл. 19 ЗЗД към съдържанието на предварителния договор е единствено изискването за посочване на вещта и цената. Внесената гаранция, за намерението на купувача и ангажиментът на продавача временно да не предлага имота не са основни задължения, а допълнителни такива, като включването им в съдържанието на съглашението е резултат от допустимата договорна свобода и двустранната воля на страните по него. Посоченото е относимо и към поемане на задължение за авансово плащане, съответно – определянето на неговия размер и функциите, които ще му бъдат придадени. Наличието или липсата на подобни уговорки обаче не влияе върху валидността и не е определящо за вида на правоотношението. Тъй като последиците от неизпълнение на поетите основни задължения, а именно тези за възмездно прехвърляне на права, са нормативно уредени (чл. 19, ал.3 от ЗЗД), възпроизвеждането им в съдържанието на договора не е необходимо. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, тълкувайки договора, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като издири действителната обща воля на страните и тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други, както и в контекста на целия договор, с оглед неговите цели, приема, че същият представлява предварителен договор за покупко-продажба, а не договор за депозитно споразумение. Не могат да споделени доводите на въззивницата по отношение твърдението й за прекратен договор преди иницииране на производството по чл. 19 от ЗЗД. В случая страната навежда твърдение, но не доказва направено изрично нейно волеизявление, че счита връзката за прекъсната, както и момента на евентуалното му достигането до другата страна. Видно от Констативния Протокол, изготвен от Нотариус В. Ч., рег. № ••• в НК с дата 10.03.2023 г., ответницата не е отрекла обвързаността си по конкретното Споразумение към сочения момент. Не е отречено и задължението й за прехвърляне на собствеността. Съобразно отразеното в Протокола, причината за несключване на окончателен договор на конкретната дата е собственото й поведение – а именно неснабдяването на Продавача с актуални документи, изискуеми за окончателната сделка, както и опит за едностранна промяна на договорената продажна цена. В действителност, за производството няма спор, че сумата от 2 000 лева е била върната на представителя на Купувача, но по смисъла на постигнатите договорки в процесното споразумен- на тази сума не е придадено значение на авансово плащане, т.е. тя не е част от продажната цена. Същевременно, по делото липсват данни, обвързващи акта връщане на посочената сума с конкретна прекратителна норма от договора. Извод в обратен смисъл не може да бъде изведен само от представения зачеркнат препис на Споразумението за ответницата, доколкото от съдържанието на същия не се извежда основание за това, а и на същия правостои приложения без зачерквания към исковата молба нотариално заварен препис на ищеца. Кой и на какво основание е зачеркнал този на ответницата – в производството не се установява и не се доказва, а и се явява без правно значение. Неоснователни са доводите на ответната страна, че липсва едно от съществените условия на предварителния договор и на окончателния договор, тъй като от съдържанието му не става ясно кой ще бъде купувач на имота. Легална дефиниция на договора за продажба се съдържа в чл. 183 от ЗЗД, съгласно която с този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Следователно съществените елементи на договора за продажба са индивидуализиране на вещта, цената, която купувачът се задължава да заплати, и начина на плащане на цената. Договорът за продажба се определя като двустранен, консунсуален, възмезден договор. За да бъде уважен предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД следва да са налице при кумулативна даденост следните предпоставки: продавачът по предварителния договор за продажба на недвижим имот да е собственик на имота, предмет на договора; предварителният договор да е действителен и да не е развален, като същият следва да съдържа действителни уговорки относно съществените условия на окончателния договор; цената да е заплатена към момента на приключване на съдебното дирене или се постановява решение, което замества окончателния договор, при условие, че ищецът изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. В конкретния случай са налице всички елементи на сложния фактически състав, които обуславят уважаването на иска. Предварителният д о г о в о р к а т о самостоятелен вид договор подготвя сключването на окончателен. Затова, законът изисква предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор. Когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за вещта и цената – в този смисъл е константната съдена практика на ВКС – напр. Решение № 21 от 07.02.2019 г. по гр. д. № 2171/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 180 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7686/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 367/2014 г. от 27.01.2015 г. по гр. д. № 5852/2013 г., на ВКС, ІV г.о. и много други. Това произтича от основанието на предварителния договор, чрез който страната придобива преобразуващо право да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор по чл.19 ал.3 ЗЗД. Ако предварителният договор не установява същественото съдържание на окончателния договор, съдът не може с решението си да замести окончателния договор. В случая безспорно е установено както вещта (недвижимия имот), така и при подписването му от адв. П. П., като правното му действие, респ. правата и задълженията по него, са възникнали за ищеца. Не съществува пречка предварителният договор да бъде сключен чрез пълномощник – в този смисъл е Решение № 86 от 18.07.2011 г. по т. д. № 682/2010 г., Т. К., I т. о. на ВКС. В настоящия случай сключеният предварителен договор за продажба на недвижим имот е в рамките на представителната власт на пълномощника на продавача - ищецът по делото, като не се установява същият да е нищожен поради пороци на волята на страните, неспазена писмена форма, прекратяването или разването, което би се явило пречка за обявяването ме за окончателен. Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. В предмета на делото са включени две частни жалби, депозирани от процесуалните представители на всяка една от страните срещу Определение 9315/17.06.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Видно от данните по делото, СГС е сезиран с молба вх. № 57518/20.05.2024 г. от ответницата по делото И. С. за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение като вместо сумата от 14 037.98 лв. – възнаграждание в исковото производство и 9 343.99 лв. в обезпечителното производство, се присъдят съответно по 500 лв., или общо 1 000 лв. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – процесуален представител на страна в процеса относно претендирано вземане за адвокатско възнаграждение за оказаното на ищеца процесуално представителство и защита. С Определение 9315/17.06.2024 г. първоинстанционният съд е изменил Решение №2236 от 16.04.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г . в частта за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като е постановил, че вместо първоначално определеното, в полза на ищцовата страна следва да бъде присъдената сумата в общ размер на 7 000 лева, от които 2 000 лева – възнаграждение в обезпечителното производство и 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство. Във връзка с горното, с частна жалба по реда на 248 ГПК срещу намаления с Определение 9315/17.06.2024г. по гр. дело № 5863/2023 г. размер на възнагражденията е възразила ищцовата страна, като доводите й са само за недопустимост при разглеждане на искането, депозирано на основание чл. 248 от ГПК от ответната страна. Съдът намира, че частната жалба е неоснователна, тъй като сочената от ищеца по смисъла на чл. 80 ГПК последица засяга процесуалното бездействие на страната по отношение на собствените й разноски, като ограничава възможността й за последващо несъгласие с определения им размер, но не и хипотеза, в която е налице своевременно възражение за прекомерност по отношение на разноските, претендирани и присъдени на противната страна. С оглед приетото в ТР № 6 от 06.11.2013 г. тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, страната, която не е подала списък по чл. 80 ГПК, не може да претендира своите разноски след постановяване на решението, но същата запазва правото си да прави възражения за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК) или неоснователност на разноските, претендирани от другата страна, тъй като се касае за самостоятелно процесуално право, което не е поставено в зависимост от представянето или непредставянето на списък на разноски. Както бе посочено, с частна жалба по реда на чл. 248 ГПК против Определение 9315/17.06.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на първоинстанционният съд е изразено несъгласие и от ответницата – сега въззивник, като твърдението й е, че същото остава несъобразено с фактическата и правна сложност на делото и в тази връзка се иска размерът на дължимото адвокатско възнаграждение да бъде намален. Доводите на страната не могат да бъдат споделени. Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на разясненията, дадени в решение по дело С-438/22 на СЕС, като за конкретната хипотеза е направена и цялостна оценка на положения труд от адвоката на ответната страна, отнесена към заявената защита на права. По делото освен защита по множеството въведени възражения, засягащи допустимостта и основателността на предявения иск, са предприети и предварителни такива за обезпечаване правата и интереса на доверителя. Това дава основание да се приеме, че определеното от първоинстанционния съд е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. При това положение в случая не е налице завишаване на присъдения размер, поради което искането за неговото намаляване е неоснователно. С въззивната жалбата, пред съда е направено искане и за изменение на първоначално определената с решението на СГС държавна такса в полза на общината при прехвърляне на имота. Същото е недопустимо, тъй като видно от данните по делото, с молба с вх. № 57518 от 20.05.2024 г. представителят на ответницата на основание чл. 248 ГПК е сезирал първоинстанционния съд с искане за изменение на решението частта, засягаща определения на основание чл. 46 ал. 2 т. 1 от ЗМДТ, местен данък за придобиване на недвижим имот по възмезден начин. Съдът е разгледал искането и съобразявайки разпоредбата на чл. 35 ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на СОС, е приел същото за основателно. В тази връзка, СГС е постановил последващо свое Определение № 9319/17.06.2024г., с което е допуснал изменение на Решение № 2236 от 16.04.2024 г. по гр. дело № 5863/2023 г. на СГС в частта за дължимия от ищеца местен данък, като е постановил, че същият следва да заплати на Столична община местен данък в размер 7 040,99 лева. Така изложеното сочи, че по конкретното искане е налице произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, като срещу постановеното в този смисъл и в рамките на преклузивния срок не е постъпила частна жалба. По отговорността за разноските: При този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба, на въззивника разноски не се дължат. Въззиваемата страна е заявила своевременно претенция за разноски. Същите са предявени в размер на 9 440 лева. и представляват разноски за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция. До приключване на съдебното дирене страната е представила, както Списък по чл. 80 ГПК, така и доказателства за тяхното извършване. Срещу размера на претенцията е въведено възражение за прекомерност. Искането е частично основателно, като мотивите в тази насока са следните: Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, §1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина, настоящият състав на съда приема, че следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. В тази връзка въззивният съд намира, че сумата от 5 000 лв. е достатъчна да овъзмезди труда на адвоката, изготвил отговор на въззивната жалба и участвал в едно съдебно заседание, в което не са ангажирани и събирани доказателства. При постановяване на решението, съдът като съобрази чл.12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ брой 70 от 20.08.2024 г.), в сила от 01.01.2026 г. , при фиксиран курс 1 евро = 1.95583 лева, както и чл. 2 от Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, намира, че следва да осъди И. В. С., да заплати на Р. Й. Б., сумата 2 556.46 € , равни на 5 000 лева.