Решение № 5019 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 21607/2025 г.

Производството е образувано по искова молба с вх.№•••/14.04.2025 г. на С. Д. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••, чрез своя пълномощник- адв. А. Т., със съдебен адрес: •••, срещу ••••, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Р.М.М. и С.Х.А.. В исковата молба се твърди, че съгласно Трудов договор от 20.10.2014 г. ищецът работил по трудово правоотношение с ответниковото дружество на длъжност „Контрольор по редовността на пътниците‘‘. Ищецът сочи, че на 06.03.2024 г. е претърпял трудова злополука през време и по повод извършваната работа – контрол на превозните документи на пътниците в градския транспорт, движещи се в район •••, в съответствие с графика на отдел „•••". Твърди, че при изпълнение на служебните си задължения му е бил нанесен побой от страна на агресивен нередовен пътник, вследствие на което получил повърхностни травми на клепача и околоочната област вляво, повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на долната част гърба и таза, както и травма на гръдния кош. Злополуката е била приета за трудова с необжалвано и влязло в законна сила Разпореждане на ••• – София град от дата 18.03.2024 г. Ищецът твърди, че в резултат на настъпилата трудова злополука е претърпял временна неработоспособност и е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания, затруднения в ежедневието и психическо напрежение. Сочи, че в резултат на нанесените му телесни увреждания претърпял и усложнения в здравословното му състояние, като на 10.07.2024г. е постъпил в ••• с оплаквания от скованост и болки в дясната шийно-раменна област и по външната повърхност на дясната ръка, изтръпване на пръстите, слабост при активни движения, като оплакванията му са се появили след понесената травма и са персистирали без повлияване от амбулаторно лечение. Впоследствие, след престой в болницата, бил изписан с неврологичен статус: парциален цервикален вертебрален синдром, радикулопатия С6 вдясно. Твърди, че на 10.02.2025г. отново е постъпил за болнично лечение в ••• с оплаквания от скованост и болки в шийнораменната област, по-изразени вдясно, и по външната повърхност на ръцете, изтръпване в същата област, китките и пръстите, треперене на дясната ръка, като е бил изписан с изход от заболяването - радикулопатия С6 вдясно. В допълнение на гореизложеното ищецът сочи, че е претърпял страдания от морално естество, доколкото е бил унижен на публично място, докато полага труд. Моли съда да осъди ответника да заплати сума в размер на 5112,92 евро (10 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от трудова злополука, настъпила на 06.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното му изплащане, както и сума в размер на 776,62 евро (1 530 лева), представляваща лихва за забава върху главницата от 5112,92 евро (10 000 лева), за период от датата на настъпване на трудовата злополука до датата на депозиране на исковата молба. Претендират се и сторените във връзка с делото разноски. Прави доказателствени искания, както следва: 1) изискване от НОИ да предостави административната преписка, послужила за издаването на Разпореждане № ••• на ••• – София град от дата 18.03.2024 г.; 2) допускане на разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на състоянието на ищеца след трудовата злополука, времето за въстановяването му и усложненията в здравословното му състояние към датата на исковата молба; 3) допускане и назначаване на СМЕ. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който последният оспорва предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени вследствие на състояла се на 06.03.2024 г. трудова злополука, по основание и размер, като счита същия за недължим и завишен. Счита за безспорно установено с влязлото в сила Разпореждане №•••18.03.2024 г. на ••• – София град, че ищецът е претърпял твърдяната в исковата молба трудова злополука. Релевира възражение относно пряката причинно-следствена връзка на твърдените от ищеца усложнения в здравословното състояние (парциален цервикален вертебрален синдром и радикулопатия на ниво С6 вдясно) с нанесения му побой. Твърди, че същите съществували и преди настъпването на трудовата злополука и са резултат от необратим дегенеративен хроничен процес. Сочи, че пролежаването на ищеца в болница, неврологично отделение, двукратно, в месеците след трудовата злополука, е послужило преди всичко за кандидатстване и издаване на ново ТЕЛК решение (преосвидетелстване), с което е увеличен процентът на трайно намалена работоспособност на ищеца (от 50% на 75 % ТНР) със съответното благоприятно отражение върху размера на пенсията му за инвалидност. Ответниковото дружество излага довод, че претендираният размер на обезщетението е крайно завишен с оглед данните за претърпените увреждания, като моли същото да бъде намалено по справедливост до необходимия размер, ако искът бъде уважен. Моли от присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъдат приспаднати заплатените в исковия период като пенсия суми от общественото осигуряване, както и сумите, изплатени по застраховката за риска „Трудова злополука", задължителна в случая. В рамките на съдебното заседание, проведено на 11.02.2026 г. ответникът релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което е в размер на 664,68 евро (1300 лева). Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената и отхвърлената част на иска. Прави следните доказателствени искания: 1) изискване от страна на съда от НОИ или предоставяне на съдебно удостоврение на ответника, което да послужи пред НОИ, за да се изиска справка-удостоверение за месечния размер на пенсията за инвалидност на ищеца за периода до 06.03.2024 г., за периода от 06.03.2024 г. до 10.04.2024 г., както и за периода от 10.04.2024 г. до датата на депозиране на исковата молба; 2) допускане и назначаване на СМЕ за установяване на механизма на настъпване на телесните увреждания на ищеца при трудовата злполука; 3) предоставяне на възможност от съда за представяне на документ, издаден от •••, удостоверяващ размера на изплатеното на ищеца обезщетение по задължителна застраховка за риска ,,Трудова злополука‘‘. Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да се ангажира имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно трудово правоотношение между работодателя и работника или служителя, както и да е налице трудова злополука или професионална болест, в резултат на която са причинени временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, ведно с наличието на вреди - имуществени и/или неимуществени. Отговорността на ответника - работодател, съгласно Кодекса на труда е обективна и е обусловена от кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на хипотезата, въведена от законодателя в чл. 200 от КТ. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 200 от КТ, а именно: 1) наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото; 2) трудова злополука, претъряна от работника или служителя по време на изпълнение на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3) настъпване на вреди – неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматично увреждане и интензитет на уврежданията; 4) пряка причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и трудовата злополука. В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват имуществената му отговорност – да докаже направените възражения по чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 200, ал. 4 от КТ. Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главно задължение; 2) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми да е настъпил; 3) периодът на забавата; 4) размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ответника, от друга страна, е да установи, че е погасил главния дълг на падежа. На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: По делото е установено наличието на валидно възникнало и съществувало към 06.03.2024г. трудово правоотношение между страните по спора. Ищецът съгласно Трудов договор № •••20.10.2014 г. (л. 8 от делото) е работил по трудово правоотношение с ответниковото дружество на длъжност ,,Контрольор по редовността на пътниците‘‘, като в отговора на исковата молба ответникът не оспорва това обстоятелство. Няма спор между страните и относно обстоятелството, че злополуката на ищеца е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, което е установено по специалния предвиден за това административен ред, уреден в чл. 57 и следващите от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. За злополуката е извършено разследване на ••• – София град по подадена от ответниковото дружество-осигурител Декларация с вх. •••15.03.2024 г. до •••. Образувана е административна преписка (л. 67-80 от делото), която съдържа декларацията за трудова злополука, протокол от разследването, обяснения на пострадалото лице и други свидетели, както и разпореждането за приемане на злополуката за трудова. С неоспореното и влязло в законна сила Разпореждане № ••• от 18.03.2024 г. (л. 7 и 68 от делото), издадено от длъжностното лице инж. Е. К. от ••• – София-град, на основание чл.60, ал.1 КСО декларираната от ответниковото дружество-осигурител злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Разпореждането на НОИ по чл.55 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна – е официален удостоверителен документ и притежава т.нар. матерална доказателствена сила, т.е. разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти (чл. 179, ал. 1 от ГПК), и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя /Решение № ••• от 29.06.2010 г. по гр. д. № •••/2009 г. на ВКС /. Злополуката е призната за трудова по специално установения за това административен ред - единствено възможен и задължителен по българското законодателство. Ако трудовата злополука не е установена по този специален административен ред, е недопустимо констатирането, разследването и квалифицирането й в рамките на исковото производство по обезщетяване на вредите от нея /в тази насока Решение № •••/12.03.2012 г. по гр. д. № •••2011 г., IV г.о., ГК на ВКС ; Решение № •••29.06.2010 г. по гр. д. № •••/2009 г., III г.о., ГК на ВКС ; Решение № •••/09.12.2008 г. по гр. д. № •••/2007 г., III г.о., ГК на ВКС ; Решение № •••/23.07.2014 г. по гр. д. № •••/2013 г., IV г.о., ГК на ВКС/. Между страните няма спор, че настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за трудова злополука. По изложените съображения настоящият съдебен състав е длъжен да приеме, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука. Спорни между страните обаче остават обстоятелствата за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и пряката им причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука на 06.03.2024 г, поради което настоящият съдебен състав следва да отговори с оглед представените по делото писмени и гласни доказателства на следния въпрос: Дали сочените от ищеца в исковата молба усложнения в здравословното му състояние (парциален цервикален вертебрален синдром и радикулопатия на ниво С6 вдясно) са в пряка причинна връзка с нанесения побой, или са резултат от необратим дегенеративен процес (остеохондроза или цервикоатроза)? Първо, преди да се изследват в детайл нанесените травматични увреждания на С. Д. П. – техният характер, интензивност и възстановителен период, трябва да се анализира механизмът на трудовата. Налице са данни от доказателствения материал по делото, които позволяват установяването на механизма на трудовата злополука: Изисканата на основание чл.192 от ГПК от НОИ административна преписка, образувана във връзка с подадена декларация от ••• (ответник и осигурител) за настъпила трудова злополука на 06.03.2024 г. (л.67-80 от делото), послужила за издаването на Разпореждане № •••/18.03.2024 г. Преписката включва Протокол за извършване на служебно проучване на трудовата злополука в рамките на предприятието-осигурител; обяснения на пострадалото лице – С. Д. П., както и обяснения на свидетели – М. А. Н. и Г. Г. Г.; Фиш за спешна медицинска помощ № •••; Амбулаторни листове от прегледите в ••• след инцидента; Болничен лист № ••• Гласни доказателства, събрани чрез проведен разпит на свидетел, М. А. Н., пред съда в първото съдебно заседание по делото на 02.12.2025 г. Заключението на вещото лице П. Ц. В., по служебно допусната и назначена съдебно-видеотехниеска експертиза /СВТЕ/. СВТЕ е изготвена след запознаване на вещото лице с видеозаписа, приложен на електронен носител (един брой флаш памет Apacer) към отговора на исковата молба (л.46 от делото). Видеозаписът съдържа цветни видео изображения, заснети през тъмната част от денонощието, и отразява част от вътрешността на превозно средство на масов градски транспорт-автобус (•••) на дата 06.03.2024 г. и час от 20:14:57 до 20:17:49, без наличие на звук. Вещото лице е проследило и описало действията на лицата, обективирани в записа, като е направило описание на нанесените удари (кой, с какво, на кого, в коя област на тялото) и на характеристики на външния вид, чрез които да се отграничат контрольорите на записа. Въз основа на горепосочения доказателствен материал настоящият съдебен състав приема за установен следния механизъм на процесната трудова злополука: В деня на злополуката С. П. е работил втора смяна от 13:00 ч. до 21:30 ч., в съответствие с графика на отдел „•••". В екип с колежката М. Н. извършвали контрол на превозните документи на пътниците в градския транспорт в превозните средства, движещи се в район •••. В 20:00 ч. от спирка••• двамата контрольори и още един екип от контрольори се качили в автобус №•• с инв. № ••, движещ се в посока център, и започнали проверка на пътниците. В хода на проверката контрольор Миглена Кирилова установила пътник без редовен превозен документ. Към 20:15 ч. възникнал спор помежду им и другите контрольори, вкл. и ищеца С. П., се намесили, за да прекратят конфликта. Нередовният пътник и спътницата му проявили агресия, като нападнали физически длъжностните лица. Схватката между агресивния нередовен пътник и С. П. се изразява в бутане, държане за ръце, както и нанасяне на множество удари с ръце и юмруци в областта на главата, гърба и таза и горните крайници на контрольора. Като видяла случващото се, контрольор Н. помолила шофьора да не отваря вратите и подала сигнал на тел. 112. Автобусът продължил маршрута си, без да спира до спирка •••‘, където пристигнали екипи на •••и•••. Пострадалият е прегледан и транспортиран с линейка до ••• където е прегледан в спешен кабинет по травматология. При изяснен механизъм на трудовата злополука следва да се установят нанесените телесни увреждания на ищеца, както и здравословното му състояние на ищеца след трудовата злополука. За тази цел е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ (л. 102-115 от делото) със задачи, поставени от ищеца в исковата молба и ответника – в отговора на исковата молба, на които отговаря вещо лице д-р Ц. Н. Г. – специалист по съдебна медицина, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира напълно като компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо на поставените въпроси, неоспорено от страните по делото. Въз основа на проучените медицински документи от проведени прегледи след инцидента на 06.03.2024 г. (амбулаторни листове от прегледи в •••, л.18- 26 от делото), и най-вече от специализиран съдебно медицински преглед от 07.03.2024 г. вещото лице приема, че ищецът вследствие на претърпяната на 06.03.2024 г. трудова злополука е претърпял следните травматични увреждания: контузия, изявена с петнисто кръвонасядане с неправилна форма и размери от 9.5/5.5 см в лявата челна област на главата,продължаващо назад към лява теменна област; контузия с кръвонасядане 7,5/3-4 см в лявата слепоочно скулна област на главата; множество петнисти кръвонасядания с неправилни форми и размери от 0,5/0,2 см до 2,5/1,5 см в дясна слепоочно скулна област, дясната предушна област, както и в областта на дясната буза; три окръглени, точковидни повърхностни охлузвания с дължина от 0,7 см /драскотина/ разположени по хода на една мислена линия по предно външната повърхност на лявата предмишница в горната й трета; малко бледо червеникаво на цвят кръвонасядане 1/0,4 см по предно външната повърхност на дясната предмишница в горната й трета. При прегледи въз основа на оплаквания на пострадалия, без изявени видими морфологични признаци на увреждания е поставена и диагноза: ,,Контузия на долната част на гърба и таза‘‘, както и ,,Травма на гръдния кош, неуточнена‘‘. Вещото лице заключва, че подобни травми водят до болки, като причинените от тях страдания са със средностатистическа продължителност не повече от 2 до 3 седмици и възстановяването след травмите е пълно, без последици за здравето. Описаните по-горе травми се определят от д-р Ц. Г. като повърхностни мекотъканни увреждания, причинени от механично въздействие на твърди тъпи предмети с неголяма травмираща сила, при множество отделни травматични въздействия. Акцент следва да се постави върху твърдението на специалиста по съдебна медицина, че само от регистрираните след инцидента травми не е възможно да има настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице. Въз основа на гореописаните травматични явления на С. Д. П. са издадени два болнични листа за временна неработоспособност, чрез които се доказва, че трудовата злополука има като последица травматични увреждания, причинили временна неработоспособност на работника на ответното дружество : БЛ •••за временна неработоспособност от 07.03-21.03.2024 г. /14 дни при домашен-амбулаторен режим/; БЛ ••• за временна неработоспособност от 21.03.-19.04.2024 г. /30 дни при домашен-амбулаторен режим/. Според вещото лице обаче по делото липсват медицински документи с данни за регистрирани оплаквания от болки и изяви на общи симптоми след инцидента до 25.03.2024 г. (двадесет дни след злополуката), когато на С. Д. П. е поставена следната диагноза: Хипертонично сърце (без застойна) сърдечна недостатъчност. Придружаващи заболявания: Стенокардия, неуточнена. Световъртеж от централен произход. Загуба на слуха, неуточнена. Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде. Именно тези усложения в здравословното състояние на ищеца биват анализирани подробно от вещото лице, което след това дава своето експертно заключение по въпроса дали те са пряка последица от настъпилите травматични увреждания вследствие на трудовата злополука от 06.03.2024 г. По отношение на сърдечно-съдовите симптоми на стенокардия д-р Ц. Г. се позовава на приложената по делото медицинска документация (Експертни решения на ТЕЛК от 26.09.2018 г., от 04.08.2021 г. и от 14.10.2024 г. – л.42-44 от делото), за да заключи, че при ищеца се наблюдават хронични заболявания с давност от 2018 г., за които с решение на ТЕЛК •••/26.09.2018 г. му е дадена 50% Т.Н.Р. с водеща диагоза: Хипертонична болест на сърцето. По този начин вещото лице обвързва стенокардната симптоматика с болестна причина и следователно, тя не е провикирана в резултат от нанесените на ищеца телесни увреждания при трудовата злополука. От друга страна, изявите на Световъртеж от централен произход (ЦОНС) се предизвикват от редица заболявания като множествена склероза, епилепсия, вкл. и от черепно-мозъчни травми, но по делото няма никакви данни в медицинската документация за причинена на ищеца вследствие на инцидента черепно-мозъчна травма. Същевременно наличните сърдечносъдови заболявания на ищеца (хипертонична болест на сърцето) могат в развитието си да обяснят изявите на световъртеж и главоболие, поради което следва да се изключи възможността ЦОНС да е резултат от нанесените телесни увреждания при трудовата злополука. Същият извод следва да се направи и по отношение на невросензорната загуба на слуха. Що се отнася до уврежданията на шийни коренчета, следва да се отбележи, че по делото са приложени медицински документи, обхващащи дълъг период от време (06.03.2024 г.-25.08.2025 г .), през който ищецът многократно постъпва в болница за прегледи и престой за лечение с оплаквания от скованост и болки в шийно раменната област и по външната повърхност на ръцете, по-изразено в дясната ръка, изтръпване в същата област, китката и пръстите, слабост при активни движения. Във всички епикризи в споменатия времеви период се съдържат анамнезни данни, че при ищеца са били налични шийни радикулопатни оплаквания със сходна клинична характеристика от повече от 5 години преди инцидента и причината за това е доказана от образни изследвания: тежки дегенеративни промени в шийната част на гръбначния стълб (Епикриза на ИЗ ••• на МТС, •••’, Клиника по неврология за периода от 10.07- 15.07.2024 г.; Епикриза на ИЗ •••на МТС, •••’, Клиника по неврология за периода от 10.02-15.02.2025 г., Епикриза на ИЗ ••• на МТС, •••’, Клиника по неврология за периода от 16.06.-21.06.2025 г.; Епикриза на ИЗ ••• на МТС, •••’’, Клиника по неврология за периода от 20.08.-25.08.2025 г.). При тези налични по делото данни и след като се отчете липсата на регистрирана шийна травма при прегледите след инцидента, не може да се приеме, че изявата на шийни радикулопатни симптоми е резултат от нанесените на ищеца телесни увреждания на 06.03.2024 г. при трудова злополука. На въпросите на ответника, касаещи здравословните състояния на ищеца- ПЦВС и радикулопатия на ниво С6 вдясно- а именно, тяхната давност и възможната им взаимовръзка с нанесените телесни увреждания на ищеца при злополуката, вещото лице сочи, че най-често двете цитирани заболявания настъпват вследствие на дегенеративни изменения на шийните прешлени (цервикална остеохондроза, латерална цервикална дискова херния, спинална стеноза и др.), които са част от естествения ход на стареене на човека. Тоест, оплакванията на ищеца от скованост и болки в шийно раменната област и по външната повърхност на ръцете, по-изразено в дясната ръка, изтръпване в същата област, китката и пръстите, слабост при активни движения са болестно обусловени, което твърдение се подкрепя и от цитрираните разчитания на проведените образни изследвания на ищеца. Други, макар и по-редки причини за засягане на нервните коренчета са травми на гръбначния стълб, но както бе споменато и по-горе, никъде в доказателствата по делото не са регистрирани подобни травми и изяви на симптоми. Съдът взе предвид при изграждането на вътрешното си убеждение за здравословното състояние на ищеца след трудовата злополука и гласните доказателства, събрани по делото чрез разпит на свидетел при режим на довеждане – М. А. Н., контрольор в ,,Център за градска мобилност‘‘. Показанията на свидетелката Н. бяха преценени от съда особено критично, предвид обстоятелството, че същата е фактически съжител с ищеца. Независимо от това показанията са ценени от съда, като настоящият съдебен състав не намира същите за пълни и достоверни само в частта за усложненията в здравето на ищеца, за които се твърди, че са пряка последица от процесната трудова злополука (болки и скованост в шийнораменната област, болки в гърба, изтръпване на пръстите на ръцете, загуба на слух, проблеми със съня и др.), тъй като причинната връзка на усложненията в здравето с инцидента изрично се отрича с аргументираното заключение на вещо лице д-р Г., изготвил СМЕ. Свидетелката започва с описание на механизма на трудовата злополука, като предоставената информация чрез показанията съвпада с останалите материали по делото. Сочи, че непосредствено след инцидента, при провеждане на прегледите в •••, ищецът имал високо кръвно, а що се отнася до телесните му увреждания – последният имал синини и отоци по лицето (основно в лявата част по челото и скулата). След прегледите С. Д. П. излиза в болничен, което твърдение се подкрепя и от всички други данни от материалите по делото, които съдът кредитира. В този времеви период свидетелката сочи, че ищецът постоянно е имал високо кръвно, не му стигал въздух, имал проблеми със съня, усещал болка в тила и в дясната ръка. Следва обаче да се отбележи, че в показанията си пред съда М. Н. неведнъж уточнява, че ищецът има проблеми с кръвното и взема лекарства за тях, като споменава и за предишни оплаквания на ищеца за болки в гърба, които оплаквания се засилили като следствие от претърпяната трудова злополука. Твърди освен това, че преди инцидента ищецът не е имал нарушен слух, а изследване след инцидента сочело нарушение в слуха. След изслувашване на показанията на свид. М. А. Н. д-р Ц. Г. поддържа представеното от него в СМЕ заключение, като не счита, че има основание за промяна или допълнение към изводите, които вече е направил. По отношение на изявата на последващи оплаквания в дясната ръка и тила вещото лице акцентира повторно, че при ищеца се наблюдават дегенеративни промени в шийната част на гръбначния стълб в напреднала форма, като именно те имат водеща роля за изявата и обострянето на т.нар. радикулярна симптоматика, изявяваща се в болки във врата. Д-р Ц. Г. отбелязва освен това, че при прегледа след инцидента, извръшен от специалист по съдебна медицина, не е отразена и описана в СМЕ ••/2024 г. (л.11 от делото) травма в областта на шията. Вещото лице сочи, че ако ищецът е имал оплаквания за болки в шията след инцидента, то е трябвало те да бъдат отразени в съответните медицински документи, за да послужат те като обективна основа в подкрепа на твърдението, че радикулярната симптоматика се е изявила като резултат от претърпяна травма, пряка последица от претърпяната на 06.03.2024 г. трудова злополука, но базирайки се на наличните материалите по делото, подобна теза не следва да се подкрепи. Предвид показанията на свидетеля и разясненията на вещото лице, настоящият съдебен състав приема за установено, че вследствие на претърпяната трудова злополука на 06.03.2024 г. С. Д. П. е получил повърхностни мекотъканни увреждания в областта на главата, тялото и горните крайници, причинени от механично въздействие на твърди тъпи предмети с неголяма травмираща сила, които са пряка последица от трудовата злополука и причиняват болки и страдания за кратък период след нея. По отношение на твърдените от ищеца в исковата молба усложнения в здравословното му състояние обаче, следва да се приеме, че те не се намират нито в пряка, нито в косвена причинна връзка със злополуката, а причините за тяхното проявление са хронични заболявания с давност от 2018 г. (хипертонична болест на сърцето), както и тежки дегенеративни промени в шийната част на гръбначния стълб. Въз основа на горепосоченото, съдът приема за безспорно установено по делото, че кумулативно са налице всички елементи от фактическия състав, изискуем от законодателя в чл.200, ал.1 от КТ, за да се ангажира обективната, безвиновна имуществена отговорност на работодателя (ответник). Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди: Размерът на обезщетението следва да се определи към момента на приключването на съдебното дирене, съобразявайки всички обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което съгласно •••обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда, по справедливост. В задължителните за съдилищата указания, дадени с Постановление •••/1968 г. на Пленума на ВС и Постановление •••/63 г. на Пленума на ВС, се подчертава, че ,,справедливостта" като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Нужно е да се изясни въпросът кои са критериите при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди под формата на болки, страдания и стрес е необходимо да се отчетат: 1. характера и степента на увреждането; 2. продължителността и интензитета на физическите болки; 3. необходимостта от лечение, операция или чужда помощ и времето до пълното възстановяване; 4. начина на извършване на увреждащото деяние; 5. обстоятелствата, при които е настъпило; 6. допълнителното влошаване на здравословното състояние и причинените неудобства; 7. моралните страдания от осакатявания, загрозявания или други трайни увреждания; 8. психологическите аспекти на страданието, свързани с личността на пострадалия; 9. нивата на обезщетенията, присъждани в съдебната практика при сходни случаи; 10. икономическата обстановка в страната и приложимите застрахователни лимити. При определяне размера на немуществените вреди по реда на •••следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика. В настоящия случай съдът взе предвид следните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца: Злополука: На ищеца е нанесен побой по време на извършване на служебните му задължения от агресивен пътник след установяване на липса на редовен пътен документ. Възрастта на пострадалия – Малолетните, възрастните хора и бременните жени са определени като особено уязвими групи, при които вредите имат по-дълбоки и трайни последици. Това означава, че при тези групи травматичните увреждания се отразяват в по-тежка степен върху понасянето и възстановяването, поради физиологичните и психо- емоционални особености на възрастта. При по-възрастни лица възстановяването е по-бавно, а болките и страданията са по-интензивни и продължителни. В процесния случай съдът взема предвид, че ищецът е на 59-годишна възраст към момента на настъпване на трудовата злополука, в която възраст горепосочените травматични увреждания се отразяват в тежка степен на понасяне и възстановяване. Вида на травматичното увреждане – Ищецът е претърпял повърхностни травматични увреждания на лицевата и челната област на главата, на окосмената част на главата и повърхностни охлузвания в областта на горните крайници (лява и дясна предмишница), които причиняват болки и страдания, не са се отразили на двигателните функции на ищеца и не представляват нито трайно разстройство на здравето, нито временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Периодът на възстановяване – Според вещото лице възстановителният период е в рамките на около 2-3 седмици. Свидетелските показания не дават възможност да се приеме по-голям възстановителен период от този. Представените болнични листове касаят период на отпуск по болест в рамките на 44 дни след инцидента, но към вторият – БЛ ••• за временна неработоспособност от 21.03.-19.04.2024 г., няма приложен амбулаторен лист за преглед. Следователно, по делото няма достатъчно данни, от които да се изведе по-тежко от констатираното увреждане при травмата, водещо до толкова дълъг период на нетрудоспособност. Ето защо, съдът се позовава на заключението на вещото лице по СМЕ, което определя възстановителен период за констатираната травма 2-3 седмици. Следва отново да се отбележи, че ищецът има оплаквания от ПЦВС и от радикулярна симптоматика и към настоящия момент на производството, които са обусловени от фактори, извън процесната злополука – хипертонична болест на сърцето и тежки дегенеративни промени в шийната част на гръбначния стълб, което обстоятелство не може само по себе си да се постави в тежест на работодателя. Психически страдания: От настоящия съдебен състав се отчита, че освен претърпените физическите болки, ищецът се е почувствал унижен поради обстоятелството, че му е нанесен побой на мястото, където полага своя труд. В тази връзка съдът съобрази и травматичното протичане на механизма на увреждащото събитие. По гласните доказателства от разпита на свидетел се установява и наличие на трудности при заспиване след инцидента и психическо напрежение, но няма данни по делото ищецът да е изпаднал в депресия след злополуката, да се е притеснявал за това как ще го приемат колегите, за настъпила неблагоприятна промяна в характера му и отношението към заобикалящата го среда, за промяна в начина на живот. Икономическа обстановка: Следва да се съобрази и икономическата обстановка в страната към края на съдебното дирене. В периода от 2024 г. до 2026 г. тя се е променяла, което се е отразило и на размера на минималната работна заплата, която е била: през 2024 г. – 477. 04 €; през 2026 г. – 620,20 €. Освен това е необходимо да се вземе предвид и обстоятелството, че в страната са протекли инфлационни процеси, поради което паричната компенсация следва да бъде адекватно определена, тъй като законът изисква пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер. Изводът е, че от датата на трудовата злополука до настоящия момент икономическата обстановка в страната се променя. По тази логика и размера на обезщетенията поетапно и логично следва да се увеличават, за да отговаря адекватно на нуждите на пострадалите лица. Съдът съобрази и размерът на обезщетението присъден със съдебни решения постановени при сходни обстоятелства: Решение ••• от 19.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. •••/2024 г.; Решение ••• от 14.07.2020 г. на СРС по гр. д. •••/2018 г. Съдът взе предвид не само определените суми, но и спецификите на трудовите злополуки, вреди и пострадалите лица, както и кога във времето са постановени съдебните актове, какъв е бил размера на минималната работна заплата тогава и какъв е той към момента. Тези фактори обуславят извода, че справедливото обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди под формата на физически болки и психически страдания, причинени вследствие на процесната трудова злополука, са в размер на търсените 2045,17 евро (4 000 лева), а за горницата над тази сума до пълния искан размер от 5112, 92 евро (10 000 лева) предявеният иск следва да се отхвърли. Остана недоказано по делото ищецът да е претърпял в пълнота описаните в исковата молба усложнения в здравословното състояние, които са налице и към настоящия момент. Следователно искът е основателен и доказан за сумата от 4 000 лева - 2045,17 евро. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за лихва: Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането (•••). Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 от КТ /така решение •••/25.07.2013 г. по гр. д. •••/2012 г. на IV г. о. на ВКС/ . Съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по ••• за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Следователно, настоящият съдебен състав приема, че претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД за законна лихва за забава върху главницата обхваща периода от 06.03.2024 г. до подаване на настоящата искова молба- 14.04.2025 г., както и периода след подаване на исковата молба, до окончателното плащане на главния дълг. В рамките на процесния период от 06.03.2024 г. до 14.04.2025 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда на чл.162 от ГПК, не съответства на предявената от ищеца на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума от 782,28 евро (1530 лева), поради което следва да бъде уважен като основателен до размер на сумата от 311,89 евро (610 лева) при главница от 2045,17 евро (4000 лева). По отношение на възражението по чл.200, ал.3 от КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следва да се съобрази, че изплатеното обезщетение по общественото осигуряване цели да репарира имуществена вреда – неполученото трудово възнаграждение вследствие невъзможността на работника да полага труд поради претърпяната трудова злополука. Нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ отразява правото на работника да получи онази част от трудовото възнаграждение, която не се изплаща от общественото осигуряване, която, от своя страна, представлява пропусната полза– в този смисъл е и практиката на ВКС - Решение •••от 6.12.2010 г. на ВКС по •••/2009 г., III г. о., ГК, Решение ••• от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. •••/2009 г., III г. о., ГК, Решение••• от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. •••/2010 г., IV г. о., ГК. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. В случая, доколкото нормата на чл.200, ал.3 от КТ не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение за неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Следователно, при иск за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване, съдът не намалява определената по справедливост сума с полученото от общественото осигуряване. Това прие и Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение - Тълкувателно решение ••• г. от 05.03.2026 г. на ОСГК на ВКС. Поради изложените съображения, възражението на ответника, релевирано в отговора на исковата молба, е неоснователно. По отношение на възражението по чл.200, ал.4 от КТ : Приспадане на застрахователно обезщетение по чл. 200, ал. 4 от КТ се извършва, когато застрахователят е изплатил обезщетение за конкретни вреди и впоследствие от работодателя се търси обезщетение за същите тези вреди – така Определение № •••/17.07.2024 г. по гр. д. ••• г. н а I V Г. О. на ВКС, Решение •••от 20.11.2025 г. на СГС по в. •••/2025 г. За да се приложи хипотезата на чл. 200, ал. 4 КТ е нужно ответникът да докаже, че неговият работник или служител е получил застрахователно плащане, с което са компенсирани претендираните в настоящия процес неимуществени вреди. В настоящия случай от представения към отговора на исковата молба документ от ЗАД ,,ОЗК-Застраховане‘‘ АД (л.48 и 49 от делото), не може да се направи категоричен извод, че изчисленото застрахователно обезщетение в размер на 92,50 лева/47,29 евро, е платено за покриване на неимуществени вреди, които служителят е претърпял вследствие на трудовата злополука и които се претендират с исковата молба в настоящото производство. Освен това по делото не е приложен документ, който да служи за писмено доказателство за реалното изплащане на сумата на пострадалото лице С. Д. П. на 20.05.2024 г., както е посочено в документа. Поради изложените съображения, възражението е неоснователно. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по настоящото производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В трайната практика на ВКС е прието, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл. 359 от КТ ищците-работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. Това освобождаване обаче се отнася до таксите и разноските, които се дължат към бюджета на съответния съд. По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото, а именно работодателя, включително и за заплатени от последния държавни такси по делото. Това е така, тъй като макар и да е освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът-работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското производство (Определение •••/19.12.2024 г. по ч.гр.д. № •••/2024 г. на ВКС, IV г.о.; Определение •••/26.09.2024 г. по •••/2024 г. на ВКС, III г.о.; Определение •••24.02.2011г. по ч.гр.дело •••/2010 на ВКС, ІV г.о.). В случая, при частично уважаване на иска, съдът разпределя разноските между страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с цена 11 530 лева, а уважената част от тях се равнява на 4610 лева (4000 лева за неимуществени вреди и 610 лева за законна лихва за забава). Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева (664,68 евро), като в договора за правна помощ (л.6 от делото) е посочен и начинът на плащане на сумата - в брой, като в края на договора е декларирано, че е внесена сума, равна на договореното възнаграждение, а именно – 1300 лева (664,68 евро). Двете страни (процесуален представител и доверител) са се подписали под договора и настоящият съдебен състав приема за установено реалното плащане на сумата от 1300 лв (664,68 евро). Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК в рамките на второто и последно заседание по делото на 10.02.2026 г., като се позовава на липсата на правна и фактическа сложност по делото. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от този, предвиден в Наредба •••/09.07.2004 г. Съгласно Определение •••г. по т. дело ••• г. на ВКС, I т. о. посочените в Наредба ••• г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба ••• г. за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр. 88 от 04.11.2022 г.), минималното възнаграждение е с оглед цената на иска, като при интерес от 1000 лева до 10 000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева + 10 % от горницата над 1000 лева Определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата от 664,68 евро (1300 лева= 400 лева + 10% от 9 000 лева), който минимален размер съответства на договореното и внесеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Поради изложените съображения, възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. От тази сума, в тежест на ответника съобразно уважената част от исковата претенция се присъждат да плати 265,87 евро (520 лева). Дължимите на ответника разходи са в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 25, ал. 1 НЗПП. От тях, в тежест на ищеца съобразно отхвърлената част от исковата претенция се присъждат 61,36 евро (120 лева). Ответникът дължи още и разходите за държавна такса по уважените искове, както и депозита за СМЕ, заплатен от бюджета на съда в размер на 350 лв, съобразно уважената част от предявените искове. Ако държавната такса за предявените искове (4% от 11 530 лева) е 235,81 евро (461,20 лева), то за уважената част от тях тя се равнява на 94,32 евро (184,48 лева). По отношение на разноските за изготвяне на СМЕ (350 лева) ответникът дължи сума в размер на 71,58 евро (140 лева). Воден от горното, Софийски районен съд,