Решение № 978 от 6.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1312/2025 г.

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК, във връзка с чл. 269м, ал. 2 от ДОПК.

2. Постъпила е жалба от И. С. Д., [ЕГН], гр. Пазарджик, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, с посочен съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], адв. Н. Б., срещу Решение № 238 от 14.06.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите с което е оставена без уважение жалба вх. Ж-16-610 от 07.10.2025г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик и вх. № С250013-000-0592403 от 07.10.2025г. по регистъра на Дирекция „Сбиране“ в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, подадена от И. С. Д., [ЕГН], срещу мълчалив отказ на И. Т. – старши публичен изпълнител в ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик, по Заявление вх. № C250013-000-056085 от 23.09.2025г., да прекрати производството по принудително изпълнение по изп. д. Nº13130000745/2013 г. по описа на Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Пловдив, по отношение на вземания на Република Гърция по чл. 269а, ал. 1 от ДОПК и да отпише същите поради изтекла погасителна давност съгласно чл. 173, ал 1 във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

3. Счита се, че оспореното Решение на Директора на ТД на НАП, Пловдив и потвърденото с него Разпореждане на публичния изпълнител са неправилни и незаконосъобразни.

Поддържа се, че със заявление вх. № С250013-000-056085 от 23.09.2025 г., жалбоподателката е представила на публичния изпълнител Решение № 1056 от 26.08.2025 г. на Административен Апелативен съд Солун, ІV състав, с което въпроса относно дължимостта на процесните парични суми от Д. е окончателно разрешен, доколкото с него е оставено в сила Решение № 680 от 10.02.2021 г. на първоинстанционния Административен съд, Солун. Възразява се, че въпреки това, позовавайки се на условията на обвързана компетентност в която действа, публичния изпълнител не е уважил искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство.

Сочи се също така, че подобни са аргументите на публичния изпълнител и по отношение на заявеното от жалбоподателката възражение за изтекла погасителна давност по отношение на твърдените парични вземания в полза на Гръцката държава.

В жалбата, от една страна се заявява съгласие с правилото на чл. 19, ал. 1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.2010 г., според което, въпросите свързани с давностните срокове, се уреждат единствено от действащите закони в запитващата държава-членка, поради което се счита, че жалбоподателката не може да иска от публичния изпълнител погасяване по давност на вземанията, тъй като от една страна се прилага гръцкото законодателство, а от друга той не е компетентен орган за това. Независимо от това обаче, се поддържа възражение за „…изтекла 10-годишна давност на вземанията, както тя би била валидна за всеки български гражданин…“, което се основава на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Директивата, според която, за целите на събирането на вземане в запитаната държава-членка, всяко вземане, във връзка с което е отправено искане за събиране, се третира като вземане на запитаната държава-членка.

В жалбата е заявено още : „…Позоваваме се на последиците от изтичането на давността в България, а те са преклудиране на правото за принудително събиране от кредитора и прекратяване на изпълнителното производство. Принципът на равнопоставеност изисква чуждите граждани да се третират еднакво с българските, като в още по-голяма степен изисква българските граждани да се третират еднакво с български граждани, спрямо които има чужд изпълнителен титул, т.е. равнопоставеност в изпълнението…..“. В този контекст пък е посочена разпоредбата на чл. 18, § 2, ал. 4 от Директивата, според която, запитаният орган не е длъжен да предостави помощ във връзка с вземания, чиято давност надвишава десет години, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава-членка.

Счита се, че писмото с което е отговорено на заявлението подадено от Д., няма характера на административен акт, а е с уведомителен характер, поради което в случая е налице мълчалив отказ на административния орган. Поради това се счита, че „… органите на запитаната държава са длъжни да се произнасят по всички въпроси, свързани с мерките по изпълнение, в това число прекратяване на производството, поради изтекла национална давност. Произнасянето на публичния изпълнител не е обусловено от питане до или отговор от запитващата държава, а се основава на самостоятелни задължения на запитаната държава - по специално в случая чл. 8, параграф 1, буква „б“ от Директивата /да уведоми длъжника относно целта на уведомяването/ и чл. 14, параграф 4, алинея 3 от Директивата /отговор до длъжника, в зависимост от обжалването на изпълнителното основание/….“.

Подробни съображения в тази насока са развити в представената по делото писмена защита.

Иска се Решение № 238 от 14.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите да бъде отменено, като преписката се върне на административния орган със задължителни указания за изрично произнасяне по същество на заявеното искане - прекратяване на производството по принудително изпълнение, поради отмяна на изпълнителния титул и изтекла давност. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

4. Директора на Териториална дирекция Пловдив, на Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител юрк. Джутова, в представени по делото писмено становище и писмена защита, счита жалбата за неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в обжалваното в настоящото производство решение.

Сочи се, че понастоящем, образуваното изпълнително дело срещу Д. има за предмет единствено нейни задължения, заявени за събиране от Република Гърция, както и че с Решение № 238 от 14.06.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, производството по изпълнително дело № 13130000745/2013 г. е спряно на основание чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 269м, ал. 3 от ДОПК и понастоящем, принудителното изпълнение не е възобновено. Сочи се, че няма постъпила нова информация относно вземанията от запитващата държава членка.

Поддържа се, че запитаната държава не дължи преценка относно вземането, като единният инструмент подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване, т.е. въпросите относно съществуването на вземането, първоначалното изпълнително основание, неговото изменение и погасяването по давност са от компетентността на запитващата държава - членка.

Според ответната администрация, отмяната на първоначалното изпълнително основание, налага изменение или отмяна на единния инструмент за събиране, което пък задължава запитаната държава да установи от запитващата, дали поддържа искането за принудително изпълнение, така, както е сторено и в настоящия казус.

Относно спорния по делото въпрос да погасяването на процесните задължения по давност, административния орган се позовава на разпоредбата на чл. 19 на Директива 2010/24/ЕС, според който, въпросите свързани с давностните срокове, се уреждат единствено от действащите закони в запитващата държава-членка

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

5. Съобразно правилото на чл. 268, ал. 1 от ДОПК, предмет на настоящото производство е действителността и законосъобразността на Решение № 238 от 14.06.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите. Жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 20.08.2025 г., тоест, тя е подадена в предвидения за това процесуален срок, от лице имащо правен интерес от оспорването, след проведено обжалване по административен ред, което налага да се приеме, че същата е ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите, действията и тяхната хронология :

6. С вх. № І2313-000814 от 31.07.2013 г. в ТД на НАП, Пловдив е постъпило Искане за събиране на вземания, придружено от Единни инструменти за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС(л 353 и сл.), заявени от Териториална данъчна дирекция, Солун, Република Гърция. Посочените във въпросните документи вземания за данък върху добавената стойност(V.A.T.) са както следва : за отчетен период 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. в размер на € 75521,16 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 50957,98; за отчетен период 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. в размер общо на € 367262,08 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 126705.41; за отчетен период 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. в размер общо на € 204706,48 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 70623,73. Вземанията са установени на 15.07.2010 г.

Посочените във въпросните документи вземания за данък върху доходите на физическите лица(Individual Income Tax) са както следва : за отчетен период 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. в размер на € 18921,96 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 6194,64, като вземането е изискуемо към 01.01.2011 г.; за отчетен период 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. в размер на € 9460,98 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 2790,99 като вземането е изискуемо към 01.03.2011 г.; за отчетен период 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. в размер общо на € 112696,88 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 36626,42, като вземането е изискуемо към 01.01.2011 г.; за отчетен период 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. в размер общо на € 58348,33 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 16622,76, като вземането е изискуемо към 01.03.2011 г.; за отчетен период 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. в размер общо на € 11763,20 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 3823,04, като вземането е изискуемо към 01.01.2011 г.; за отчетен период 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. в размер общо на € 5881,57 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 1735,06, като вземането е изискуемо към 01.03.2011 г.; за отчетен период 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. в размер общо на € 133,32 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 43,33, като вземането е изискуемо към 01.01.2011 г.; за отчетен период 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. в размер общо на € 66,68 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 19,67, като вземането е изискуемо към 01.03.2011 г.; за отчетен период 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. в размер общо на € 44685,28 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 14522,72, като вземането е изискуемо към 01.01.2011 г.; за отчетен период 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. в размер общо на € 22342,63 и лихви до датата предхождаща дата на изпращане на искането в размер на € 6591,08, като вземането е изискуемо към 01.03.2011 г.;

Посочения в документа длъжник е И. С. М., с моминско име Д., от гр. Пазарджик, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 10.

По повод това искане, срещу Д. е било образувано изпълнително дело № 13130000745 по описа на по описа на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП, Пловдив за 2013 г. До Д. е било отправено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 9745-000001 от 13.12.2013 г. в което са посочени общите суми по искането, заявено от гръцката администрация.

7. В хода на изпълнителното производство са били предприети действия от страна на публичния изпълнител по установяване на налични активи и имущество на длъжника, обезпечаване и събиране на вземанията. Съобразно данните по приложената преписка, по жалби на Д. са постановени следните актове :

• С Решение № 378 от 03.09.2014 г., на директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №0745/2013/000020 от 12.08.2014г. издадено от Д. Й., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис гр. Пазарджик, за обезпечаване събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 745/2013 г., по описа на същата дирекция, в размер на: главница: 1939461,57 лв., лихва: 856689,73 лв., нелихвена част: 50,00 лв., установено с Искане за принудително събиране №12313-000814 от 31-07-2013 по Молба от Република Гърция и глоба с фиш №0002026760 от 06.12.2012 на Община Пловдив;

• С Решение № 517 от 05.12.2018 г., на директора на ТД на НАП, Пловдив е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с №С180013-022-0063355 от 05.09.2018г.(л.198), издадено от И. Т., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Пазарджик, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. и е оставена без уважение жалба вх. №94-00-9292 от 21.11.2018г., подадена от Д., против Разпореждане за изпълнение изх.№ С180013-009-0010375 от 05.09.2018г.(л.200), издадено от И. Т., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис гр. Пазарджик, с което е наредено на „И.-Тайм“ЕООД - работодател на Д., да прехвърли запорирани суми по сметка на териториалната дирекция.

8. Д. е адресирала до различни структури на Национална агенция за приходите, включително и публичния изпълнител, Заявление № 24794#2 от 21.01.2022 г.(л.117), като е искала: да бъде извършен превод на съдебно решение № 680/2021 г. от 10.02.2021 г. на Административен съд, Солун, Република Гърция, копие от което е приложено към заявлението(л.122), както и чрез запитващата държава-членка да бъде удостоверено неговото влизане или не влизане в сила към момента; алтернативно е поискано спиране на изпълнителното производство на основание чл. 14, § 4 от Директива 2010/24/ЕС; направено е изявление за изтекла погасителна давност, като е поискано да бъде отправено запитване до запитващата държава, дали поддържа искането за продължаване на принудителното изпълнение.

Последвало е подаването на жалба от Д. с вх. № С220013-000-0047848 от 04.02.2022 г. до директора на ТД на НАП, Пловдив(л.109), против мълчалив отказ на публичния изпълнител да се произнесе по подаденото от нея Заявление № 24794#2 от 21.01.2022 г.

С Решение № 48 от 16.02.2022 г., директора на ТД на НАП, Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на Д., като недопустима. Този резултат е основан на констатацията на горестоящия в йерархията на администрацията орган, че публичния изпълнител е уведомил Д., че с писмо изх. № С220013-178-0002940 от 04.02.2022 г.(л.116), че на 28.01.2022 г. е изпратил до Република Гърция исканията, изложени в нейното заявление, като е посочил, че изпълнителни действия няма да бъдат предприемаш, до получаване па отговор от запитващата страна.

9. Срещу това решение е подадена Жалба вх. № 4318 от 01.03.2022 г. от Д. до Административен съд Пазарджик(л. 75), по повод на която е образувано производството по адм. дело № 265 по описа на съда за 2022 г. С Решение № 456 от 02.06.2022 г., постановено по същото дело, съдът е Решение № 48 от 16.02.2022 г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив и е изпратил преписката на административния орган за разглеждане по същество на подадената от И. Д. жалба с вх. № 94-00-947 от 07.02.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив (вх. № С220013-000-0047848 от 04.02.2022 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик), срещу мълчалив отказ на И. Т., ст. публичен изпълнител в ТД на НАП, Пловдив, ИРМ Пазарджик, по заявление вх. № 24794#2 от 21.01.2022 г., при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат, решаващия съд е приел, че в изпратеното до жалбоподателката писмо, публичния изпълнител е отговорил на поставените от нея искания по т. 3 от заявлението. Не е налице произнасяне по първите две искания за прекратяване или спиране на производството по принудително изпълнение на публичните задължения по изпълнително дело № 745/2013 г.

Според съда „….Безспорно за заявителката е налице правен интерес от действията на публичния изпълнител относно прекратяване, спиране и др. във връзка с образуваното изпълнително дело, доколкото същата се явява задължено лице, на което е връчена покана за връчване на документи от гръцката данъчна администрация. Продължаващото висящо изпълнително производство и то за отменени задължения, безспорно обуславя правния й интерес от обжалване на мълчалив отказ, съответно изричен такъв. В случая правният интерес на жалбоподателката е да се прекрати производството по принудително изпълнение, алтернативно да се спре производството до получаване на отговор от запитващата държава членка, по които въпроси не е налице произнасяне с постановения писмен отговор в писмо изх. № С220013-178-0002940 от 04.02.2022 г….“.

10. Във връзка с така дадените указания от съда е постановено Решение № 238 от 14.06.2022 г., с което директора на ТД на НАП, Пловдив е оставил без уважение жалба вх. № 94-00-947 от 07.02.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от И. Д. срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител по заявление вх. № 24794#2 от 21.01.2022 г., в частта с която е отказал да прекрати производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 13130000745 по описа на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП, Пловдив за 2013 г., по отношение на вземанията на Република Гърция по чл. 269а, ал. 1 от ДОПК и в частта с която е отказал да отпише същите, поради изтекла погасителна давност, съгласно чл. 173, ал. 1, във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Със същото Решение № 238 от 14.06.2022 г., директора на ТД на НАП, Пловдив е спрял изпълнението по изпълнително дело № 13130000745 по описа на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП, Пловдив за 2013 г. по отношение на вземанията на Република Гърция по чл. 269а, ал. 1 от ДОПК, на основание чл. 267, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 269м, ал. 3 от ДОПК.

Не се твърди и не се установява, това решение да е било обжалвано по съдебен ред.

11. Със Заявление вх. № С250013-000-0560825 от 23.09.2025 г.(л. 35), адресирано до публичния изпълнител по изпълнително дело № 13130000745 по описа на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП, Пловдив за 2013 г., Д. е посочила, че на 21.01.2022 г. е представила съдебно решение № 680/2021 г. на Административен съд Солун, Република Гърция, с което са отменени актовете, установяващи публичните вземания, изпратени за събиране в НАП. Посочила е също така, че прилага към заявлението, заверено копие от Решение №1056/2025г. на Административен апелативен съд Солун, IV състав ( тричленен) - на гръцки език и в превод на български език, постановено по повод жалба от 14.06.2021 г. на Гръцката държава против решение № 680/2021 г. на Административен съд Солун, Република Гърция.

В този контекст, Д. е заявила, че с въпросните съдебни актове са отменени изпълнителните основания, предмет на изпълнително дело № 745/2013 г., поради което иска производството по принудително изпълнение на публичните вземания да бъде прекратено.

Отново е заявено възражение за изтекла погасителна давност.

Към заявлението, действително са приложени препис и превод на въпросното Решение № 1056/2025 г. на Административен апелативен съд Солун, IV състав(л.39).

12. Очевидно в отговор на това заявление, от страна на публичния изпълнител до Д. е отправено Писмо № С250013-178-0017092 от 29.09.2025 г.(л.33), в с което тя е уведомена, че на 29.09.2025г., публичния изпълнител е изпратил до Република Гърция, нейните искания, като е приложил Решение №1086 2025г. на Административен съд Солун, във връзка с въпросите : Следва ли да бъде прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело, на основание решение №1086/2025г. Административен съд – Солун ? Изтекла ли е погасителна давност, на всички задължения ?.

13. Като е счела, че въпросното писмо има уведомителен характер и не съставлява административен акт, във връзка със заявеното от нея искане, Д. е подала Жалба № Ж-16-610 от 07.10.2025 г. до директора на ТД на НАП, Пловдив, срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител, формиран по подаденото от нея Заявление вх. № С250013-000-0560825 от 23.09.2025 г. Искането е било, горестоящият в йерархията на администрацията орган, да постанови решение с което да се разпореди да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 13130000745 по описа на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП, Пловдив за 2013 г., както и да констатира изтекла давност на публични задължения по изпълнителното дело и същите да бъдат отписани на основание чл. 173, ал. 1, във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

14. Решение № 238 от 14.06.2022 г., директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите е оставил без уважение Жалба вх. Ж-16-610 от 07.10.2025г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

За да постанови този резултат, административния орган е приел за установено следното :

На първо място е счетено, че от съдържанието на изпратеното писмо е видно, че публичният изпълнител не се е произнесъл по отношение на искането за прекратяване на изпълнителното производство, образувано за събиране на вземания на Република Гърция, нито се е произнесъл по искането за прилагане последиците от изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания, поради което е формиран извода, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК, тоест жалбата е допустима за разглеждане.

На следващо място, в контекста на разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., административния орган е посочил, че действително от диспозитива на представеното съдебно решение на съда в Солун, Република Гърция, е видно, че са отменени актовете, с които са били установени публичните вземания на Република Гърция, но е пояснено, че доколкото, съгласно член 12 от Директива 2010/24/ЕС, единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка е документът, конто представлява единственото основание за мерките за събиране и обезпечителните мерки, предприети в запитаната държава-членка, в случая, след направеното запитване от страна на публичния изпълнител, следва да се изчака изпращането на актуален единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, който да служи за годно основание за продължаване на изпълнителното производство по реда на глава двадесет и седма „а“ от ДОПК или да се получи потвърждение от страна на запитващата държава, дали решението е влязло в сила и дали искането за събиране следва да се оттегли. Според административния орган, само в правомощията на запитващата държава е да оттегли отправеното искане за събиране на публично вземане до българските данъчни власти и съответно изпълнителното производство да бъде прекратено. Счетено е, че в случая, публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и е изцяло зависим от искането на запитващата страна, поради което е недопустимо прекратяване на производството, без това изрично да е поискано от страна на взискателя, още повече, че няма данни представеното съдебно решение да е влязло в сила.

Относно искането за прилагане на погасителна давност по отношение на задълженията по изпълнителното дело, в контекста на чл. 19 от Директива 2010/24/ЕС е посочено, че в случая запитващата държава е Република Гърция и въпросите, свързани с давността, се уреждат според нейното законодателство, като е недопустимо разглеждането на възражение за изтекла погасителна давност от органите на запитаната държава членка, какъвто в случая се явява публичният изпълнител, водещ производството по събиране вземанията на Република Гърция. При това положение е счетено, че искането за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла абсолютна давност по отношение на вземанията по чл. 269а, ал. 1 от ДОПК се явява неоснователно.

ІV. За правото :

15. Разрешаването на текущия правен спор, налага преди всичко да се съобрази следното:

Според първото съображение от Преамбюла на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки - Взаимната помощ между държавите-членки при събирането на вземания една от друга, както и на вземания на Съюза, свързани с някои данъци и други мерки, допринася за гладкото функциониране на вътрешния пазар. Тя осигурява данъчна неутралност и е способствала за премахването от страна на държавите-членки на дискриминационните протекционистични мерки при транс-гранични операции, приети от тях с цел предотвратяване на измами и данъчни загуби.

Съобразно така прокламираната в преамбюла цел, в чл. 1 от Директивата е очертан предмета от обществени отношения, които регулират нормите на този вторичен законодателен акт на Съюза, като е посочено, че в директива се определят правилата, съгласно които държавите-членки следва да предоставят помощ при събиране във всяка държава-членка на всяко предвидено в член 2 вземане, възникнало в друга държава-членка. В чл. 2, § 1, б. „а“ от Директивата е посочено, че директива се прилага по отношение на вземания, свързани със следното: всички видове данъци и такси, събирани от държава-членка или за нейна сметка или от нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи, или за сметка на Съюза.

16. Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. е транспонирана в националното право, посредством приемането на Глава двадесет и седма „а“ Процедура за взаимна помощ с държавите – членки на Европейския съюз, при събиране на публични вземания(Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.).

Съобразно чл. 269а, ал. 1, т. 1 от ДОПК, взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания: за данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз. Според чл. 269з., ал. 1 от ДОПК, местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание.

В случая каза се, такова искане за събиране на задължения за преки и косвени данъци, придружено от Единни инструменти за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС е отправено от местен запитващ орган - Териториална данъчна дирекция, Солун, Република Гърция до ТД на НАП, Пловдив в качеството му на запитан орган.

17. Според чл. 269л, ал. 1 от ДОПК, по искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка, а според чл. 269л, ал. 2 от ДОПК, вземанията, посочени в искането, се събират по реда на този кодекс.

В контекста на посочените до тук нормативни текстове, последно цитираната правна норма, очертава рамките на компетентността и конкретните правомощия, които националния орган има в производството, образувано по искане на запитващ орган от друга държава-членка за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС. Правилото на чл. 269л, ал. 2 от ДОПК означава, че в принудителното изпълнително производство, образувано по искане на запитващ орган от друга държава-членка, запитаният орган е компетентен да образува изпълнително производство, да предприеме всички действия свързани с обезпечаване и събиране на заявеното пред него вземане и съответно да, спира или прекратява изпълнителното производство. Това следва от разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2010/24/ЕС, според която - За целите на събирането на вземане в запитаната държава-членка всяко вземане, във връзка с което е отправено искане за събиране, се третира като вземане на запитаната държава-членка, освен ако в настоящата директива не се предвижда друго. Запитаният орган използва правомощията и процедурите, предвидени по силата на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в запитаната държава-членка, приложими спрямо вземания по същия данък или такса или, при липса на такъв/ такава, спрямо вземания по подобен данък или такса, освен ако в настоящата директива не се предвижда друго.

Поради това, всички въпроси свързани с хода на процедурата по принудително изпълнение и резултата от нея, представляващи искания и действия във връзка с изпълнителната мярка, предприета в запитаната държава членка, трябва да се отнесат до компетентния орган на тази държава членка, в случая Република България, в съответствие с нейния национален правен ред.

18. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, със Заявление вх. № С250013-000-0560825 от 23.09.2025 г.(л. 35), Д. е поискала от публичния изпълнител да прекрати производството по изпълнително дело № 13130000745 по описа на дирекция „Събиране“ към ТД на НАП, Пловдив за 2013 г., като е представила съдебен акт и е твърдяла, че със същия са отменени изпълнителните основания предмет на принудителното изпълнение.

Според чл. 255, ал. 1, т. 2 от ДОПК, производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, при наличието на конкретно изброени хипотези, като в чл. 255, ал. 1, т. 7 от ДОПК е указано, че прекратяването може да бъде предприето и в други случаи, предвидени в закон. Ясно е при това положение, че акта с който публичния изпълнител прекратява изпълнителното производство или отказва това да бъде сторено е индивидуален административен акт.

При това положение и в контекста на текущия правен спор, следва да се отговори на въпроса - възможно ли е при надлежно отправено до публичния изпълнител искане за прекратяване на производството, да бъде формиран мълчалив отказ, в резултат на непроизнасянето в срок на сезирания административен орган ?

Според чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.

Мълчаливият отказ не представлява отделен вид административен акт, за който законодателят изрично да предвижда хипотези, при които той може да бъде формиран. По силата на фикцията, установена в чл. 58, ал. 1 от АПК, мълчаливия отказ е индивидуален административен акт, точно както е индивидуален административен акт и изричния отказ, съобразно правилото на чл. 21, ал. 1, предложение последно от АПК.

Действително, в ДОПК не е налице изрична уредба на мълчаливия отказ, но по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, приложение следва да намери именно правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК. Тоест, мълчалив отказ се формира по силата на чл. 58, ал. 1 от АПК винаги, когато административният орган е длъжен да се произнесе по въпрос, с който е сезиран и не го направи в предвидения от закона срок.

По изложените до тук съображения следва да се приеме, че горестоящият в йерархията административен орган, правилно е преценил, че в случая е налице формира мълчали отказ на публичния изпълнител по искането на Д..

19. На следваща място, според чл. 14, § 1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., споровете относно вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава-членка или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава-членка и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава-членка, са в компетентността на компетентните инстанции на запитващата държава-членка. Ако по време на процедурата по събиране на вземането, първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава-членка или единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава-членка е обжалван от заинтересована страна, запитаният орган информира страната, че тя трябва да отнесе спора до компетентния орган на запитващата държава-членка в съответствие с действащото в нея законодателство.

Съобразно чл. 14, § 1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., спорове във връзка с изпълнителни мерки, предприети в запитаната държава-членка или във връзка с валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитаната държава-членка, се отнасят до компетентния орган на тази държава-членка в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.

20. Очевидно, ясното и точно разпределяне на правомощията е следствие от обстоятелството, че вземането и актовете, които позволяват събирането му, са установени въз основа на правилата на действащото право в запитващата държава членка, докато действията по осъществяване на изпълнителните мерки се предприемат в запитаната държава съгласно разпоредбите на приложимото в нея процесуално право.

В тази насока, анализирайки текста на чл. 14, § 1 и § 2 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., Съдът на Европейския Съюз(първи състав), в Решение от 14 март 2019 година по дело С-695/17 (Metirato Oy, в несъстоятелност срещу Suomen valtio/Verohallinto и др.), е посочил, че „…..от разпоредбите на Директива 2010/24 следва, от една страна, че изпълнителните мерки, предприети от запитаната държава членка, се уреждат от приложимото в тази държава членка законодателство, а от друга страна, споровете относно тези мерки следва да се отнесат до компетентните органи на посочената запитана държава членка, която трябва да ги преценява с оглед на разпоредбите на националното си право….“

21. Въпросите свързани с наличието на валидно вземане, статуса на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава-членка - в смисъл дали същият е окончателно влезнал в сила акт или пък е обжалван и респективно отменен, както и относно единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава-членка и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава-членка, са извън компетентността на запитания орган. Тези въпроси не могат да бъдат разрешавани от запитания орган, съобразно неговото национална право. В случая, извън юрисдикцията на публичния изпълнител е, да преценява съобразно нашият национален правен ред, дали представените от Д. две съдебни решения имат за последица, отмяната на първоначалните изпълнителни основания издадени в Република Гърция и съобразно тази преценка да предприема действия по прекратяването на изпълнително производство, образувано по реда на Глава двадесет и седма „а“ по ДОПК, в рамките на процедура за взаимна помощ с държавите – членки на Европейския съюз, при събиране на публични вземания.

22. Правомощията на запитания орган в тази насока са предвидени в чл. 269м, ал. 1 от ДОПК, според който, когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка.

Тоест, жалбоподателката следва да отнесе искането си до запитващия или друг компетентен орган в запитващата държава, който да установи съобразно националното си законодателство, дали първоначалните изпълнителни основания са валидни или пък са окончателно отменени и съответно да уведоми запитания орган в Република България за това. Едва след това, запитаният орган може да предприеме действия по прекратяване на изпълнителното производство.

23. Съотнасянето на разпоредбите на чл. 269м, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, ясно показват разграничението в компетентността и конкретните правомощия на запитващия и на запитания орган. Така в чл. 269м, ал. 2 от ДОПК, конкретно и точно е посочено, че когато срещу действия по изпълнението или по уведомяването, извършени в хода на изпълнението на територията на страната, е постъпила жалба, се прилагат разпоредбите на този кодекс, тоест ДОРК. Сочените в цитираната норма правоотношения се уреждат от националния правен ред и поради това, компетентен да се произнася по тях посредством издаването на индивидуални административни органи е публичния изпълнител в качеството му на запитан орган.

Всички правоотношения свързани с действителността, валидността или пък отмяната на първоначалните изпълнителни основание се уреждат от националното законодателство на запитващия орган, в случая Република Гърция и съответно по тях могат да се произнесат запитващия орган или други компетентни съобразно националното законодателство органи.

Поради тази причина в чл. 269о, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е предвидено, че местният запитващ орган уведомява незабавно запитания орган на другата държава членка при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, като посочва причините за това. В случай че изменението на искането е в резултат на влязъл в сила акт на орган, компетентен да се произнесе по жалбата по чл. 269н, ал. 1, местният запитващ орган изпраща акта, както и изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, въз основа на който продължава изпълнението.

Крайният извод в случая е, че представените от Д. преписи от съдебни решения на съдилищата в Солун, Република Гърция, не са сами по себе си годно основание, публичния изпълнител да прекрати образуваното срещу нея изпълнително производство.

24. На следващо място, в чл. 19, §1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., изрично, ясно и конкретно е указано, че въпросите, свързани с давностните срокове, се уреждат единствено от действащите закони в запитващата държава-членка. Тази норма на Директивата е транспонирана посредством приемането на чл. 269у, ал. 1 от ДОПК, който съдържа същият текст.

В тази насока, трябва да се посочи, че погасителната давност е юридическо събитие, представляващо нормативно определен период от време през който носителят на едно субективно, материално право бездейства, като проявлението на това събитие има за правна последица, пораждане на правната възможност на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Казано с други думи, отношенията свързани с погасяването или не на едно задължение по давност се регулират от материалното право и то от материалното право на страната, чийто национален закон, релевира конкретен давностен срок като юридически факт, имащ за последица погасяване на правото да се търси принудително изпълнение на парично задължение, което парично задължение, само по себе си, също се регулира от правото на тази страна. Процесните парични задължения на Д. са възникнали като материално правни отношения на територията на Република Гърция, като страни по тях са Д. и гръцкия административен орган. При това положение, единствения материално правен институт който би могъл да бъде приложен относно тяхното погасяване по давност е този уреден съобразно националното право на Гърция.

Възражението, че спрямо Д. следва да бъдат приложени правилата на националния правен ред относно погасителната давност, така както те се прилагат по отношение на всеки български гражданин е несъстоятелно. Каза се, правоотношенията имащи за предмет процесните парични задължения са възникнали между Д. и гръцката държава, в лицето на съответния административен орган. Поради това, бидейки материално правни по естеството си отношения, те се регулират единствено и само от гръцкия национален закон.

25. Действително, в чл. 18, § 2 от Директивата е посочено, че „ …в тези случаи обаче запитаният орган не е длъжен да предостави помощ във връзка с вземания, чиято давност надвишава десет години, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава-членка…“.

Тази норма, следва да бъде тълкувана и прилагана в контекста на останалите правила установени в чл. 18, § 2 от Директивата. Според тях:

Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в член 5 и членове 7—16, в случай че първоначалното искане за помощ по член 5, 7, 8, 10 или 16 се отнася за вземания с повече от петгодишна давност, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава-членка до датата на първоначалното искане за помощ.

Въпреки това в случаите, когато вземането или първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава-членка е обжалван(о), се смята, че петгодишният период започва да тече от момента, в който в запитващата държава-членка се установи, че вземането или инструментът за предприемане на мерки за изпълнение вече не може да бъде обжалван(о).

Освен това, когато компетентните органи на запитващата държава-членка са позволили отсрочено или разсрочено плащане, се счита, че петгодишният период започва да тече от момента на изтичане на срока на пълното плащане.

Тези правила са транспонирани в националното ни законодателство с приемането на чл. 269т, ал. 2 и ал. 5 от ДОПК.

26. Според чл. 10, § 1 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., по искане на запитващия орган запитаният орган събира вземания, които са предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава-членка.

В случая, позоваването на изтекъл погасителен давностен срок по реда на чл. 18, § 2 от Директивата и чл. 269т, ал. 2 и ал. 5 от ДОПК, се извършва извън рамките на образувано изпълнително производство и е основание за запитвания орган да откаже да изпълни задължението си по чл. 10, § 1 от Директивата и да не предостави исканата от него помощ. Тоест, в случая преценката за това дали е изтекъл погасителен давностен срок е във връзка с обосноваване на отказа на запитвания орган да осъществи свое процесуално задължение, а не с оглед преценката дали материално правното парично задължение е погасено по давност и изпълнението му не е скрепено със силата на държавната принуда. Разрешаването на въпросите, свързани с погасителната давност, възникнали в хода на вече образувано от запитания орган изпълнително производство, става по реда на чл. 19 от Директивата тоест, те се уреждат единствено от действащите закони в запитващата държава-членка.

Все в този смисъл, трябва да се посочи, че правилото на чл. 18, § 2 от Директивата, според което запитаният орган не е длъжен да предостави помощ във връзка с вземания, чиято давност надвишава десет години, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава-членка, следва да се тълкува и прилага единствено и само във връзка с хипотезите на чл. 18, § 2, абзац 2 и абзац 3 от Директивата, съответно чл. 269т, ал. 5 от ДОПК е приложим само във връзка с чл. 269т, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, сиреч, без да е образувано изпълнително производство, като 10 годишния давностен срок се преценя единствено, като основание за отказ на запитания орган да образува такова производство. Цитирания текст от Директивата, както и 269т, ал. 5 от ДОПК, не установяват някакъв абсолютен давностен срок приложим във всички случаи на събиране на парични вземания по реда на предоставяне на правна помощ между държавите – членки. Както се посочи нееднократно, този десет годишен срок е относим само и единствено по отношение на отказа да се предостави помощ и е неприложим във фазата на образувано вече изпълнително производство.

В конкретния случая, от данните по делото е видно, че към момента на образуване на процесното изпълнително производство, не е изтекъл пет годишния давностен срок по чл. 18, § 2 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. и чл. 269т, ал. 2 от ДОПК и за публичния изпълнител не е било налице основание да откаже предоставянето на исканата помощ.

V. За разноските :

27. Констатираната незаконосъобразност на административния акт, предполага на ответния административен орган да се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита в размер на € 102,26(200,00 лв.)

Ето защо, Съдът