Решение № 3273 от 25.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 405/2024 г.

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищци са Г. С. Г., [ЕГН] и К. И. Г., [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. А, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1. В производството ищците участват чрез пълномощник - адвокат П. В. от АК Бургас.

Ответник е Министерство на културата на Република България, с адрес: [населено място], [улица]. Ответникът не взема участие в производството по адм.д.№ 405/2024г. по описа на А. съд-Бургас, същият се взема участие в производството по адм.д. № 2388/2019г. по описа на А. съд-Бургас, чрез пълномощник – юрисконсулт Й. Н.. Ответник е и Община Несебър, с адрес: [населено място], [улица]. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник –юрисконсулт В. Р.. Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 ЗОДОВ.

Първоначално исковата молба е депозирана пред Окръжен съд- Бургас, във връзка с което е образувано гр.д. № 354/2018г. по описа на съда. Производството по образуваното дело е прекратено с определение № 433/07.03.2018г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Несебър, пред който е образувано гр.д. № 315/2018г., приключило с решение № 30 от 12.02.2019г. С постановеното решение по спора заявените искови претенции са отхвърлени. Решението е обжалвано пред Окръжен съд-Бургас. С решение № ІІ-67/29.07.2019г., постановено по образуваното гр.д. № 772/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас, решението на Районен съд-Несебър е обезсилено и делото е изпратено по компетентност на А. съд-Бургас, във връзка с което е образувано адм.д. № 2388/2019г. С определение № 138/22.01.2020г. съдът е прекратил производството и е върнал исковата молба. Съдебният акт е отменен с определение № 4909/27.04.2020г., постановено по адм.д. № 3610/2020г. по описа на Върховен административен съд, и делото е върнато на административния съд за продължаване на производството с дадени конкретни указания. В последствие, след продължаване на производството по адм.д.№ 2388/2019г. и изпълнение на дадените указания, същото отново е прекратено с определение № 1369/22.07.2020г. с мотив, че ищците не са отстранили констатираните в исковата молба нередности и същата е върната. С определение № 14418/20.11.2020г., постановено по адм.д.№ 10476/2020г. по описа на Върховен административен съд, е отменено определение № 1369/22.07.2020г. и делото е върнато за продължаване на производството с дадени задължителни указания. Касационната инстанция е дала указания, че ищците не твърдят незаконосъобразни актове, от които произтичат вредите, а че вредите са вследствие на обстоятелството, че разкопките излизат извън обхвата на издадените заповеди, т.е. обезщетението за вреди се претендира от незаконосъобразни фактически действия по осъществяване на археологически разкопки в имота на ищците - незаконосъобразно поведение на служители на ответниците, извършили съвместно разкопки в имота на ищците.

Производството по адм.д. № 2388/2019г. по описа на А. съд-Бургас е приключило с решение № 736/02.06.2022г., с което исковите претенции са изцяло отхвърлени като неоснователни. Във връзка с проведено касационно оспорване, така постановеното решение е отменено с решение № 11498/23.11.2023г. постановено по адм.д.№ 7249/2022г. по описа на Върховен административен съд и делото е върнато на А. съд-Бургас за ново разглеждане от друг състав, с дадени указания за провеждане на процедура по чл. 135, ал. 6, вр. с ал. 5 от АПК. По повод на това в съда е образувано адм.д.№ 2223/2023г., по което съдебният състав, при изпълнение на дадените указания, с определение № 3063/30.11.2023г. е повдигнал спор за подсъдност на предявените искове между А. съд-Бургас и Окръжен съд-Бургас. С определение № 11/22.02.2024г., постановено по адм.д.№ 50/2023г., смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен съд е достигнал до извод, че компетентен да разгледа настоящите искови претенции е именно А. съд-Бургас. В определението е посочено, че исковите претенции се основават на факти и обстоятелства, настъпили във връзка с теренно археологическо проучване в [населено място], като се твърди, че при разрешаването и контрола върху проучването са налице незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица от структурата на Министерството на културата и община Несебър, в резултат на които ищците са претърпели описаните в исковата молба вреди. Съдебният състав е приел, че дейността по теренно археологическо проучване подлежи на разрешителен режим, регламентиран от ЗКН, поради което дейностите извършвани във връзка с него имат административен характер и съответно исковете за обезщетения на вреди от тези дейности са такива по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Дадено е също и уточнение, че посоченото в исковата молба правно основание по чл. 161а, ал. 3 ЗКН не обвързва съда, в чиято компетентност е да даде точната правна квалификация на спорното материално право. Във връзка с така постановеното определение в А. съд-Бургас е образувано настоящото производство.

С исковата молба и многобройните уточнения към нея, правени от ищците в различните проведени по спора производства, се иска двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците обезщетения за нанесени им вреди, както следва:

1. Сумата от 21 000 лв. – частичен иск от обща претенция в размер на 64 992 лв., представляваща обезщетение по чл. 161а, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) за вредите, причинени в резултат от възпрепятстване ползването на собствен на ищците имот [УПИ], кв. 25 по плана на [населено място], община Несебър;

2. Сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, частичен иск от обща претенция за 108 101.54 лв., от които: 6 000 лв. частично от обща претенция за 22 101.54 лв. за извършени два ремонта на сграда, находяща се в [УПИ], кв. 25 по плана на [населено място], община Несебър и 6 000 лв. частично от 86 000 лв., представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на археологически разкопки 86 [жк], в което се намира сградата;

3. Сумата от 25 000 лв., от които 20 500 лв., претендирани от Г. Г. и 4 500 лв., претендирани от К. Граматикова – частичен иск от обща претенция за 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми и емоционални страдания;

4. Сумата от 5 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 31 222.97 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

5. Сумата от 3 362.89 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 7 000 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

6. Сумата от 6 343.22 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

7. Сумата от 33.19 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

8. Сумата от 5 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 24 020.63 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г. Ищците твърдят, че вредите – имуществени и неимуществени, са настъпили вследствие на извършени в периода 2013г.-2018г. археологически разкопки в собственият им имот – дворно място, представляващо парцел І-342 в кв. 25 по плана на [населено място]. Изложени са твърдения, че проведеното теренно археологическо проучване на обект „Късноантична сграда - ранновизантийски терми“ е излязло от допуснатите граници за неговото провеждане и е навлязло в собственият им имот – обхванати били 86кв.м. от същия, и достигнало на 2.50м. от намиращата се в имота сграда. В исковата молба се твърди, че през 2013г. собствената им сграда била ремонтирана чрез поставяне на изолация, смяна на дограма с PVC, измазване на стени с мазилка и боя (саниране), с цел подновяване на фасадата и засилване на изолацията на сградата, за което ищците заплатили 7200лв. Твърди се, че в резултат на извършените разкопки, а именно поради тяхната близост до съществуващата сграда, както и поради осъществяване на предвидими, естествени процеси – валежи, свличане и ерозия, по стените на къщата започнали да се получават пукнатини, образувала се типична плъзгателна повърхнина в изкопите, терасата се напукала и започнала да се накланя в посока изкопите, като започнала да застрашава здравето и живота на ищците и останалите лице, обитаващи къщата. Твърди се също така, че през 2017 г. от общинската администрация било извършено укрепване на къщата, но според ищците същото било некачествено, предвид начина на укрепване и използваните материали. Поради това и във връзка със заплахата къщата или част от нея да се срути, с цел запазване на нейната цялост, ищците ангажирали строителни работници, закупили материали и организирали укрепване, за което заплатили сумата от 450 лева. В тази връзка се претендира присъждане на обезщетение на стойностите по извършените два ремонта на сградата, както и присъждане на пазарната стойност на частта от имота им, заета от разкопките.

Твърди се също така, че поставените заграждения препятствали достъпа до имота и до плажа, както и неговото функционално ползване. В тази връзка изложили, че наемателят на засегнатия терен - Е. С. 27, преустановил дейността си, поради невъзможност да я упражнява, като преустановил и плащанията по договора за наем, сключен с ищеца. Наред с това, по отношение на павилионите, поставени в имота на ищците, ползвани за търговска дейност от техния наемател, били издадени заповеди на основание чл. 57а от ЗУТ, с които било разпоредено тяхното премахване. В резултат на прекратяването на наемните отношения ищците пропуснали реализирането на доход в размер на 12 000лв. за периода 2013г.-2018г. ([рег. номер]. годишно). За същия период ищците били възпрепятствани и да отдават под наем на курортисти и четирите стаи на къщата, в резултат на което понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 52 992 лева. Твърди се също така, че на ищците не е изплатено обезщетение за предоставеното право на достъп на компетентните държавни органи и на лицата, получили разрешение за извършването на теренно проучване за осъществяване на дейностите по проучване и опазване на обектите на основание чл. 161а от Закона за културното наследство (ЗКН), вследствие на което се претендира присъждане на обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН.

Твърди се в исковата молба и уточненията към нея, че поради извършване на разкопките, ищците претърпели „неудобство, стрес, ядове, загуба на време, безсъние, притеснения, страх и влошаване на общото им здравословно състояние“. Ищецът Г. отключил през 2016 г. диабет втори тип и хипертоничен синдром с усложнения, а ищцата Граматикова получила постоянно главоболие и безпокойство. Налагало се по-често пътуване до Обзор, вкл. и през месеците извън летния сезон, за да се наглежда имотът, което, предвид възрастта им, било свързано с голяма умора и дискомфорт, и необходимост от повече време за възстановяване.

По същество се иска съдът да осъди двамата ответници да заплатят солидарно посочените по-горе суми, представляващи обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, ведно с конкретно изчислените законни лихви за забава върху главниците от датата на настъпване на увредата до датата на подаване на исковата молба. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът О. Н. оспорва исковите претенции. Правят се възражения, че липсва правно основание за претендиране на солидарна отговорност от двамата ответника. Заявено е становище за нередовност на исковата молба, алт. за неоснователност и недоказаност на заявените претенции. Излагат се доводи, че имотът на ищците не е регистриран и не е категоризиран за отдаване легла под наем на туристи по реда на Закона за туризма. Оспорват се твърденията, че е бил ограничен достъпът до имота на ищците и отнемането на площите от собствения им парцел. В тази връзка се сочи, че в имота на ищците не са извършвани археологически разкопки, не е отнемано част от владението му. Излагат се съображения за спазване на изискуемите отстояния на разкопките от намиращата се в съседство сграда на ищците. Твърди се, че премахването на павилионите е извършено съобразно приложимите законови разпоредби. Като неоснователни се сочат и претенциите за неимуществени вреди, поради липса на причинно-следствена връзка между археологически разкопки и здравословното състояние на ищците. Претенцията е за отхвърляне на иска. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът Министерство на културата оспорва предявените искове за имуществени и неимуществени вреди като неоснователни и недоказани. В тази връзка сочи, че не са налице изискуемите материалноправни предпоставки за присъждане на претендираните обезщетения. Твърди, че „действията по разкопки“, от които според твърденията на ищците произтичат вреди, не са извършвани нито от служители на Министерство на културата, нито от служители на Община Несебър. Претенцията е за отхвърляне на иска. Сочат се доказателства.

Прокурорът излага немотивирано становище за основателност на иска. Не сочи доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Въз основа на нотариални актове № 221/1975 г., № 143/1998 г., № 11/2004 г. и № 194/2006 г. ищецът Г. С. Г. придобил дворно място, съставляващо УПИ І-342 по плана на [населено място], урегулиран с площ от 655кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Част от площите същият придобил под формата на дарение, а именно ид.ч. от дворното място с площ от 450кв.м., урегулиран от 655кв.м., ведно с втори жилищен етаж от изградената къща в него (н.а. № 221/1975 г.). С н.а. № 143/1998 г. към притежаваната от Г. площ от УПИ І-342 по регулация била придадена и ид.ч. от общинско незастроено дворно място, цялото с площ от 205кв.м. Втората от придаваемото по регулация дворно място било закупено от ищеца с нотариални актове№ 11/2004 г. и № 194/2006 г. На 30.07.2007г. ищецът сключил договор за наем на имот с Е. С. 27, въз основа на който временно и възмездно предоставил на наемателя за ползване 50кв.м. от собственото му дворно място, обособени между [улица], [улица]и имота на наследниците на С. Р., където наемателят да монтира два броя сглобяеми павилиона и да постави до тях трети павилион. Срокът на договора бил уговорен от 01.01.2008г. до 30.09.2012г., при годишна наемна цена, както следва: за 2008 г.- 1200 лева, за 2009 г.- 1400 лева, за 2010 г.- 1600 лева, за 2011 г.- 1800 лева и за 2012 г.- 2000 лева. На наемателя Е. С. 27-С. Х. било издадено разрешение № 365 от 11.07.2008 г. от главния архитект на О. Н., с което било разрешено поставянето павилион на площ 15 кв.метра с предназначение: „за промишлени стоки“, за срок от три години. На 27.05.2012 г. между същите страни бил сключен нов договор за наем с предмет – предоставяне на два броя сглобяеми павилиона и трети поставен до тях, срок на наемните отношения от 25.05.2012г. до 25.05.2014г. и договорена наемна цена 600лв. за тримесечие. На 30.05.2013г. бил сключен нов договор за наем за предоставяне на част от недвижимия имот в размер на около 40-50кв.м. с монтиран сглобяем павилион, със срок на договора – 5 години и наемна цена 2000 лева за летния сезон (3 месеца годишно).

При извършване на изкопни дейности за ремонт на ВиК системата на [населено място] през зимата на 2011г. била разкрита монументална сграда с тухлен градеж. След намеса на специалисти от музей „Старинен Несебър“, изкопните дейности били преустановени и било сигнализирано в Министерството на културата. На 05.06.2012г. комисия, назначена от министъра на културата на основание чл. 160, ал. и 3 от ЗКН, разгледала случая и дала предписание за провеждане на спасителни археологически проучвания на разкрития обект, за което е изготвен протокол, одобрен от зам.министъра на културата. Проучванията били възложени на музей „Старинен Несебър“. Средствата за извършване на проучванията били осигурени през есента на 2013 г. от Община Несебър и К. О.. С Разрешение № 309 от 05.09.2013 г. на председателя на Съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, издадено на основание чл. 148, ал. 2 от ЗКН, било разрешено на Т. И. М.- служител на музей „Старинен Несебър“, гл.ас. д-р М. А. Г. и К. Т. Г., двамата с месторабота РИМ- Бургас, да извършат спасителни археологически разкопки, с основни научни цели на проучването: изчерпване на съществуващите културни напластявания, документиране на разкритите структури и изследване на ДКЦ, с възможност за използване на специални технически средства- металдетектор.

За провеждане на първия етап от спасителното археологическо проучване в периода от 06.10.2013 г. - 19.12.2013 г. бил изготвен доклад от лицата, в полза на които било издадено Разрешение № 309 от 05.09.2013 г. В същия подробно били описани предприетите действия и разкритите находки. В доклада също е упоменато, че разкопките са ограничени само до територията на площада – общинска собственост.

С писмо от 27.02.2014г. директорът на музей „Старинен Несебър“ поискал от министъра на културата да се проведе процедура по чл. 158а, ал. 1 от ЗКН. В тази връзка била сформирана експертна комисия, със заповед № РД 9К-33/18.03.2014 г. на министъра на културата, за дейността на която бил изготвен протокол от 10.04.2014г., одобрен със заповед № РД09-214/29.04.2014г. на зам.министър на културата. Комисията констатирала, че археологическото проучване е проведено съгласно изискванията на чл. 153 от ЗКН и предложила на министъра на културата продължаване на проучването, според възможностите за промяна на подробния устройствен план и съществуващите инфраструктурни връзки във всички посоки, при съгласуване между археолозите проучватели и К. О.. Предложила също да се започне разкопаване на откритата сграда с цел нейното пълно разкриване и да бъде осигурено освобождаването на площадката в УПИ І в кв. 25 ([ПИ]), като се започне процедура за отчуждаване.

За целите на извършване на пълно археологическо проучване, било изискано съгласието на ищеца Г. С. Г. за провеждане на проучвателните дейности в собствения му имот. В тази връзка от Г. била представена нотариално заверена декларация от 06.06.2014 г., с която заявил, че е съгласен да се извършат спасителни археологически разкопки в северозападната част на собствения му имот, а именно УПИ І от кв.25 по плана на [населено място] ([ПИ]). Същият представил и втора декларация, без данни за датата на извършване на нотариална заверка, с която заявил, че е съгласен да се извършат спасителни археологически разкопки в северната част на имота му, при спазване на необходимото разстояние от изградената жилищна сграда, за да се осигури нейната конструктивна безопасност. Д. съгласие О. Н. чрез К. О. да демонтира изградения в имота търговски обект, при условие, че всички елементи, изграждащи обекта, бъдат съхранени от кметството и след приключване на процедурите по одобряване на ПУП за имота се сглобят и монтират за сметка на кметството по начин и място, регламентирано с проекта, както и дал съгласие ламариненият павилион да бъде разрязан и извозен от имота му за сметка на Община Несебър. С тази декларация било дадено и съгласие от Г. за допускане, изработване и процедиране на ПУП за собствените му имоти, с цел отчуждаване на необходимата незастроена площ.

На 10.07.2015г. Г. Г. и К. Г. депозирали пред кмета на [населено място] докладна, с която отправили запитване относно начина на обезвъзмездяване на причинените им щети от затварянето на павилиона за периода 2014 г., 2015 г. и 2016г., съответно дали ще им бъде предоставено място за търговска дейност, където да бъде преместен този павилион. Наред с това отправили запитване дали ще им бъдат заплатени близо 75 кв.метра от „втория парцел“, взети за сондиране на разкопките, дали ще имат достъп до къщата за лични превозни средства- МПС 2 броя, дали ще се освободи място до входа на къщата, тъй като влизането е затруднено и ги ощетява, при положение, че в къщата желаят да се настанят квартиранти. В докладната посочили също, че поради подпочвени води, при валежи и налична канализация, част от стената под голямата тераса започнала да се пропуква, които сами премахнали с налични средства. В тази връзка поискали да им бъде дадена информация кога ще бъде заздравена стената към къщата и изградена ограда.

По повод на така постъпилото запитване, кметът на [населено място] изготвил отговор-становище от 25.08.2015г., с което уведомил Граматикови, че кметството ще компенсира причинените загуби с пълно поемане на разходите по демонтиране на павилиона и поставянето му на нова позиция с лице към пешеходната алея. Посочил също, че площите от имота им – приблизително 75кв.м., предвидени за археологически проучвания, ще бъдат заплатени по пазарна оценка, след процедиране на ПУП-ПРЗ и сключване на предварителен договор между О. Н. и ищците. Посочил още, че обособяването на [улица]като пешеходна зона, обосновава ограничен режим за автомобили, като ще се осигури контролиран автомобилен достъп до имота на ищците. Уверил също, че около къщата на ищците ще се остави достатъчна площ за свободно преминаване и достъп, съгласно предвижданията на ПУП, както и, че има изработен проект за аварийно укрепване на започналото пропукване на стената под голямата тераса, като предпроектните проучвания били предоставени на ищците на електронен носител.

На 03.08.2017г. и 08.09.2017г. ищците депозирали пред кмета на [населено място] нови докладни с искания да бъдат взети мерки за укрепване на терасата и да бъдат обезщетени за нанесените им вреди.

За извършване на пълно проучване на обекта от председателя на Съвета за теренни проучвания в Н.- БАН било издадено разрешение № 407/14.11.2017 г. Със същото било разрешено на Т. И. М.- научен ръководител и К. Г.- зам.-ръководител да извършат спасителни археологически разкопки в северозападния край на УПИ І в кв. 25 по плана на [населено място], с възможност за използване на специални технически средства- земекопна техника.

Археологическите проучвания на обекта започнали на 20.11.2017г. и продължили до 18.12.2017г., съгласно приложения по полеви дневни и отчет относно дейност „Спасително археологическо проучване на обект „Ранновизантийски терми“ [населено място]“. Съгласно отчета и полевия дневник работата на терена се извършвала от наемани работници. Според полевия дневник проучванията били извършвани само северно от термите, тъй като от имота на Г., обхванат от проучването, не бил премахнат поставения павилион.

При извършена проверка от служители на О. Н. на 20.11.2017г. било установено, че на северната регулационна линия на УПИ І-342 в кв. 25 по плана на [населено място] и в непосредствена близост до жилищна сграда с идент. № 53045.502.276.1 по кадастралната карта на [населено място] са поставени два преместваеми обекта- павилиони, нетрайно прикрепени към терена, за които не била установена одобрена схема и разрешение за поставяне. Изготвени били констативен акт № КО-14/20.11.2017г. и констативен акт № КО-15/20.11.2017 г. Собственикът на имота – Г. Г., бил уведомен за образуваните административни производства по чл. 57а от ЗУТ от К. О.. Производствата приключили със заповеди № № 2104 и № 2105 и двете издадени на 28.11.2017 г. от кмета на О. Н. с разпореждане за премахване на описаните преместваеми обекти.

На 21.06.2018г. членовете на експертната комисия по чл. 158а от ЗКН извършили оглед на място на обект „Късноантична сграда- ранновизантийски терми“, за което бил изготвен протокол, одобрен от зам.министъра на културата със заповед № РД 09-444/29.06.2018 г.. Комисията приела, че етапът от проучването е завършен и осъществен съгласно изискванията на чл. 148, ал. 2 и чл. 153 от ЗКН, и потвърдила решението да се започне разкопаване на откритата сграда с цел нейното пълно разкриване и да бъде осигурено освобождаване на площадката в УПИ І в кв. 25, като се започне процедура за отчуждаване. Наред с това е дадена препоръка разкопките в УПИ І, кв. 25, съответстващ на [ПИ] да се извършват с успоредно аварийно укрепване на прилежащите къща и ограда в парцела.

В хода на проведеното съдебно производство по адм.д. № 2388/2019г. били извършени съдебно-техническа експертиза от вещото лице Б. К. и допълнителна съдебно-техническа експертиза от вещото лице С. И.. От заключението на вещото лице К. се установява, че имот с [идентификатор] е идентичен с УПИ І-342, кв. 25 по плана на [населено място]. Същият е с площ 297кв.м. и е придобит от Г. чрез придаването му по регулация. Вещото лице е констатирало, че съобразно документите за собственост, в този имот няма данни за извършено строителство. При извършена справка АГКК е установено, че в [имот номер] има нанесена едноетажна сграда с [идентификатор] и застроена площ от 75кв.м. По данни от ищцата Граматикова тази сграда била ползвана като столова на ТКЗС и от 1976г. не функционирала. Вещото лице е констатирало още, че двуетажната сграда, описана в представените актове за собственост, е разположена в съседния имот с [идентификатор]. При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че едноетажната постройка има функционално свързани помещения – голяма зала с вход от север, и две обслужващи помещения в ляво и дясно, а на по-високо ниво – складово помещение, до който се достъпва чрез от залата с няколко стъпала и от санитарно помещение, разположено на североизток, представляващо част от двуетажната сграда. Конструкцията на сградата е установена като тухлена зидария с частична мазилка и видима стоманобетонова греда и покрив от лека дървена конструкция с покритие от етернитови плоскости. Вещото лице описва сградата като такава в лошо физическо състояние, неподдържана с видими вътрешни пукнатини по тухлените зидове - вертикални и наклонени, вертикални пукнатини под ръбовете на зазиданите северен и западен прозорец и около зазиданата входна врата; пукнатина, продължение на тази от ляво на северния прозорец; от двете страни на зазиданата входна врата; наклонена пукнатина по северната фасадна стена. Покривът бил укрепен с дървени колони, като върху част от покривните етернитови плоскости били положени тежести от тухли, както и кръпки от листова вълнообразна ламарина, подпряна с керемиди. Констатирано е, че е извършено укрепване по контура на северната фасада и частично на изток, състоящо се от бетонова греда с ширина 0.30 м и височина над терена 0.32 м, по която не се наблюдават строителни дефекти. Дадено е заключение, че констатираните увреждания на едноетажната постройка биха настъпили и без извършване на археологически разкопки, поради лошото физическо състояние на сградата от вътрешната страна и обстоятелството, че не е поддържана през годините. В заключението е отбелязано, че при огледа не се предоставени от ищците данни за проведени ремонтни дейности в сградата, освен за преустройството на двете санитарни помещения, обслужващи двуетажната къща.

В съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че двете сгради – едноетажната и двуетажната, са извършени с различни конструкции и макар и да са допират частично, попадат в различни имоти. Самата едноетажната постройка е ползвана като столова на ТКЗС. Към момента на огледа вещото лице е констатирало, че същата не е в експлоатация от доста години. Вещото лице описва още, че в северозападната и част е оформена тераса, достъпът до която се осъществява от площадката на плочата над първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда. Уточнява още, че разкопките са извършени в северната част на поземлен имот с [идентификатор]. Също така сочи, че на северната фасада на едноетажната сграда е изпълнено от общината „обкожушване“- бетонов или стоманобетонов елемент, тип греда, подпряна на цокъла на сградата и обхващаща част от цокъла, представляваща укрепващ пояс по северната фасада, който продължава и по източната, за да се завърши ъгълът. Вещото лице не е констатирало такова укрепване да е било извършвано на двуетажната жилищна сграда, като и по нея не са установени пукнатини.

Вещото лице И., в своето заключение, сочи, че част от изкопа на разкопките на археологическия обект „Ранновизантийски терми и сектор от крепостна стена“ попада в границите на имот с [идентификатор], като най-близкото отстояние на ръба на разкопките до едноетажната сграда е 3.30 метра. Вещото лице И. също сочи, че обкожушване е извършено на терасата на сградата, в частност на едноетажната постройка на фасадна площ ~47.36 кв.м през 2017 г. и се състои в полагане на санираща хастарна мазилка с готова смес, грунд за минерална мазилка, минерална драскана мазилка и боядисване на фасади с височина до 6.00 м. Експертът е изчислил, че така извършените мероприятия към 2017г. са били на стойност – 895лв., в т.ч. разходи за труд 780лв. Относно твърдените от ищците извършени СМР - поставяне на изолация, смяна на дограмата с PVC, саниране на фасадата, експертът е дал заключение, че възлизат на стойност 22 948лв., от които 8 995лв. за труд. Във връзка с поставените задачи, експертът е изчислил, че пазарната стойност на 1 кв.м площ от УПИ І-342, в кв. 25, към 2011 г. възлиза на 69лв. Относно стойността на нощувките в бази за настаняване като процесната къща вещото лице е определило осреднена стойност в размер на 10лв.

Относно физическото състояние на ищците са представени писмени доказателства пред РС-Несебър. Приложен е амбулаторен лист за извършен преглед на К. Г. на 07.03.2028г. с поставена диагноза – други и неуточнени нарушения на кожната чувствителност. Представени са извършени лабораторни изследвания на ищцата от 09.03.2018г., според които е отчетено завишено ниво на холестерол. По отношение здравословното състояние на ищеца Г. са приложени амбулаторни листи за извършени прегледи на 13.12.2017г. и на 01.12.2017г., при които му е поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет без уточнения. Приложени са също и резултати от извършени медицински изследвания, които в част от изследваните показатели е установено отклонение.

В хода на производството пред РС-Несебър е извършена съдебномедицинска експертиза от д-р П. П.. Експертът е констатирал, че Г. Г. страда от следните заболявания – захарен диабет тип 2 (неинсолинозависим) от около година (експертизата е извършена м.09.2018г.); хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност; хиперлипедимия (затлъстяване). По отношение на ищцата К. Г. е дадено заключение, че се установяват нарушения на кожната чувствителност – неуточнени; шийна спондилоза, изгладена шийна лордоза; хипестезия на отделни дерматоми по кожата. В съдебно заседание, експертът е уточнил пред съдебния състав, че е възможно захарен диабет да бъде провокиран от стрес, но заболяването има много продължителен скрит период с гранични стойности на кръвна захар, което в случая не се установява, а и са налице други рискови фактори. Относно артериалната хипертония сочи, че се развива в различно дълъг период, но отчита и възрастта на ищците. Разяснява, че стресът води до приток на адреналин в организма и при голямо количество адреналин въздейства върху нервната система и най-вече върху жлезите, а при стрес, когато е с обилно количество адреналин, много бързо се проявяват клинически заболявания. По отношение на спондилозата вещото лице дава заключение, че е свързана с възрастови промени. При тези данни не би могло да се приеме, че заболяванията на ищците са провокирани от твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съобразно задължителните указания, дадени с определение № 11/22.02.2024г., постановено по адм.д.№ 50/2023г., смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен съд, настоящият съд се явява компетентен да разгледа предявените искови претенции. Съответно е спазено изискването за родова и местна подсъдност, визирано в чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Отново в цитираното определение е прието, че исковите претенции се основават на факти и обстоятелства, настъпили във връзка с теренно археологическо проучване в [населено място], като се твърди, че при разрешаването и контрола върху проучването са налице незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица от структурата на Министерството на културата и Община Несебър, в резултат на които ищците са претърпели описаните в исковата молба вреди. Съдебният състав е приел, че дейността по теренно археологическо проучване подлежи на разрешителен режим, регламентиран от ЗКН, поради което дейностите извършвани във връзка с него имат административен характер и съответно исковете за обезщетения на вреди от тези дейности са такива по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ответниците по делото са определени съобразно изискванията на чл.7, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 205 от АПК и съобразно представените от ищците уточнени на исковата молба, в това число и по отношение на ответните страни. Тук следва да се посочи, че ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита, поради което правилното определяне на ответниците по предявените искове се явява въпрос по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

Условията за допустимост на исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица са регламентирани в чл. 204 от АПК. В цитираната разпоредба е въведено изискване, когато се претендира, че вредите са настъпили от незаконосъобразен акт, този акт да е отменен по съответния ред. В този случай искът може да се предяви едновременно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Когато се твърди, че вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, а в случаите на претендирани вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, последните се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

В случая, от ищците не е въведено като основание за настъпили вреди – отменен като незаконосъобразен административен акт. Не е направено и оспорване за незаконосъобразност на конкретен акт, съответно искане за неговата отмяна и вследствие на това претендиране на вреди.

Действително в исковата молба и уточненията към нея се правят възражения за нищожност по отношение издаденото разрешение (сочено в исковата молба като заповед) въз основа на което е извършено теренното проучване, като се твърди, че същото е нищожно, тъй като е издадено без съгласието на ищцата Граматикова, която също е собственик на засегнатия имот. Така сочения от ищците акт представлява разрешение № 309 от 05.09.2013 г. на председателя на Съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, издадено на основание чл. 148, ал. 2 от ЗКН. Това разрешение е поставило началото на първия етап от спасителното археологическо проучване, което съобразно изготвения доклад от лицата, на които е издадено разрешение да извършат тази дейност, както и съобразно приетото от комисията по чл. 158а от ЗКН с протокол от 10.04.2014г., одобрен със заповед № РД09-214/29.04.2014г. на зам.министър на културата, е проведено в периода от 06.10.2013 г. - 19.12.2013 г. и е било ограничено само до територията на площада – общинска собственост. Следователно издаденото разрешение № 309 не обхваща имота на ищците и съответно не е било нужно на този етап да се иска тяхното съгласие. Действително такова съгласие е било необходимо за издаване на разрешение № 407/14.11.2017 г. на председателя на Съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, но по същество, нито в исковата молба, нито в уточняващите я молби, не се прави възражение за нищожност на разрешение № 407/14.11.2017 г., поради което съдът няма възможност да се произнесе по отношение нищожността на този акт.

Независимо от горното, съдът намира, че с оглед направените в исковата молба и уточненията към нея твърдения, претендираните от ищците вреди произтичат не от незаконосъобразността или респективно от нищожността на конкретен акт, а от незаконосъобразни фактически действия на служителите, извършили разкопките в имота на ищците, каквито указанията са дадени и от ВАС с определение № 14418/20.11.2020 г. по адм.дело № 10476/2020 г. Законосъобразността на извършените фактически действия, съответно бездействия следва да се установи в хода на настоящото производство (чл.204, ал. 4 от АПК) По изложените съображения съдът приема, че е сезиран с допустим иск.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Тази предпоставка съдържа три отделни елемента – първо - незаконосъобразен акт, действие или бездействие, второ – незаконосъобразната дейност /акт, действие или бездействие/ да е отменена по съответния ред, и трето - актът, действието или бездействието да е осъществено от орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, както бе посочено по-горе, доколкото се касае за причинени вреди от извършени фактически действия по проучване и разкопки, то не е налице изискване същите да са отменени предварително, като съдът следва да ги разгледа в настоящото производство.

Както бе посочено по-горе, съобразно указанията дадени с определение № 11/22.02.2024г., постановено по адм.д.№ 50/2023г., смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен съд, дейността по спасително археологическо проучване, доколкото се обективира чрез възникване на различни правоотношения на власт и подчинение, представлява по същество административна дейност.

Незаконосъобразни са действията на държавен орган, осъществени без да се основават на административен акт или закон. Следователно за да се извърши проверка в настоящото производство, дали извършените действия по археологическо проучване са незаконосъобразни е необходимо да се изследва процедурата по разрешаване извършването на тази дейност.

Процедурата и отделните етапи по провеждане на спасително археологическо проучване са регламентирани в ЗКН, Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания и Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗКН когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания или от оправомощен от него със заповед член на съвета. В чл. 13 от Правилника за ТАП са посочени реквизитите на разрешението за теренно проучване, като съобразно същите следва, че разрешението съдържа мястото на проучване, т.е. обектът, който ще се проучва, характера и начина на извършване на проучването, както и целите на същото. Теренните проучвания се възлагат на лицата по чл. 150 от ЗКН. Съгласно чл. 16 от Правилника за ТАП археологът, на който е издадено разрешение за теренно проучване, получава статут „научен ръководител на теренното проучване“. Съгласно чл. 21 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. теренното археологическо проучване се извършва под ръководството на един научен ръководител или на двама съръководители. Дейността по спасително теренно археологическо проучване приключва с изготвяне на доклад на научния ръководител, който доклад се представя на комисия по чл. 158а от ЗКН за приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап. Комисията се назначава от министъра на културата, за проведените разисквания и огледи се изготвя протокол, който впоследствие се одобрява от министъра на културата. Следва да се посочи, че съобразно приложените по делото писмени доказателства – разрешения, протоколи на комисията, заповеди на министъра на културата, се обосновава извод, че при извършване на теренното проучване на обект „Късноантична сграда-ранновизантийски терми“ в неговите два етапа, проведени в периода 2013г.-2017г. са спазени законовите изисквания.

От изложеното по-горе се обосновава и извод, че обема на теренното проучване се определя от издаденото разрешение, т.е. именно разрешението е административния акт, който дава възможност за извършването на фактическите действия по проучването. От данните по делото, се установява, че в случая първият етап от теренното проучване на разкрития обект в [населено място] е проведен въз основа на разрешение № 309 от 05.09.2013 г., а вторият етап – въз основа на разрешение № 407/14.11.2017 г. Следователно действия по спасително теренно проучване в периода 2013г.-2017г. по отношение на обект „Късноантична сграда-ранновизантийски терми“ са извършени въз основа на съответния административен акт. Наред с това, се установява също, че при провеждане на първия етап, проучването е обхващало единствено пространството на площта, което е общинска собственост. Едва при втория етап от проучването, започнал през 2017г. и включващ реално извършване на разкопки е обхваната и площ от имот с [идентификатор], собственост на ищците. Навлизането в имота на ищците е обхванато от издаденото разрешение № 407/14.11.2017 г., в което е отразено, че разкопките обхващат и северозападния край на УПИ І в кв. 25 по плана на [населено място]. От данните по делото, в частност изготвената по адм.д. № 2388/2019г. съдебно-техническа експертиза от вещото лице И., се установява, че процесните разкопки обхващат именно северозападния край на УПИ I, идентичен с имот с [идентификатор]. Разкопките, в най-близката си част, са на разстояние от съществуващата в имота сграда от 3.30м. При изложените съображения съдът приема, че при извършване на действията по разкопките не е налице отклонение от даденото разрешение.

На следващо място, пряко ангажирани в извършването на действията по разкопките са научният ръководител, на който е издадено съответното разрешение, неговите заместници, ако са определени такива, както и назначени от тях работници. Научният ръководител е този който съгласно нормата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Правилника за провеждане на ТАП носи отговорност за осъществяване на всички етапи на археологическото изследване. Научният ръководител, съответно в определени случаи и неговите заместници, осъществява и ръководството по провеждане на конкретните дейности по проучването и разкопките. В случая, заявлението, с което е инициирано спасителното теренно археологическо проучване е подадено от директора на Музей „Старинен Несебър“. С разрешението по чл. 148 от ЗКН за научен ръководител е определен Т. И. М. - служител на музей „Старинен Несебър“, и гл. ас. д-р М. А. Г. и К. Т. Г., служители на РИМ Бургас. Следователно, посочените в разрешението лица, както и наетите от тях работници, са лицата, извършвали дейностите по проучване и разкопки, от които се претендира настъпване на вреди. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на музей „Старинен Несебър“, публикуван на адрес: http: //www.museology.bg/bg/library/i9/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%[интернет адрес], музеят е културна и научна организация, която участва в осъществяването на държавната политика по опазване на културните ценности и музейното дело в Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват “Старинен Несебър” на територията на община Несебър. Музеят е юридическо лице със самостоятелен бюджет, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, според чл. 3 от същия правилник. Следователно ответниците Министерство на културата и О. Н. нямат отношение към фактическото извършване на теренните проучвания, доколкото лицата пряко ангажирани с тази фактическа дейност не са от техния състав, а от състава на други институции. Д. О. Н. се явява възложител, а Министерството на културата провежда процедурата по приемане на извършените разкопки, но тези им правомощия не ангажират тях или техни служители в изпълнението на фактическите действия по извършване на разкопките. Следователно сочените от ищците ответници Министерство на културата и О. Н. не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.

При изложените съображения, съдът приема, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата, доколкото не се установява незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и поради обстоятелството, че ответниците в производството не са материално легитимирани да отговарят по предявените искове. Само на това основание следва извод, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Втората и третата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изискват да е налице настъпила вреда и същата да е в причинно-следствена връзка с незаконосъобразната дейност. В тази връзка, на първо място, ищците претендират настъпила вреда, изразяваща се в ограничаване ползването на собствения им имот. Тази вреда същите обуславят с обстоятелството, че след започване на разкопките се е наложи да се преустанови осъществявана в имот с [идентификатор] търговска дейност, а именно отдаване под наем на дворни площи на Е. С. 27, съгласно сключен договор за наем от 30.05.2013г., както и невъзможността, поради ограничения достъп до собствената им сграда, в същата да се настаняват квартиранти. Така преустановените дейности според ищците е следвало да бъдат обезщетени на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН. Съгласно цитираната разпоредба на собствениците и ползвателите на имотите се дължи обезщетение за времето, в което са извършвани дейностите по ал. 1, ако се възпрепятства или преустановява тяхната дейност, извършвана законосъобразно в имота. Условията за осигуряване на достъпа по ал. 1 и размерът на обезщетението се определят с писмено споразумение, сключено със собственика или ползвателя на имота, и е за сметка на бюджета на теренното проучване. На първо място, на обезщетяване по посочената разпоредба подлежи единствено преустановената законна дейност. В случая, от данните по делото не се установява ищците да са настанявали квартиранти в собствената си сграда по установения за това ред. Липсват данни къщата да е регистрирана като място за настаняване по реда на Закона за туризма или да са заплащани съответните налози за тази дейност, като туристически данък и др. Напротив, по преписката не са ангажирани никакви доказателства, че такава дейност по настаняване въобще е била извършвана преди започване на археологическото проучване. Не се доказват също така и твърдяните пропуснати ползи от нереализиран наем за предоставяне на ползване на дворното място на Е. С. 27. От една страна, по делото липсват доказателства сключеният договор за наем да е бил прекратен. От друга страна, павилионите, чрез които наемателят е осъществявал търговската си дейност са премахнати през 2017г. поради липса на издадено разрешение за тяхното поставяне по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. От данните по делото се установява, че на търговецът е било издадено едно разрешение за поставяне на един павилион през 2008г., което е изтекло още през 2012г. Друго разрешение за поставяне не е било издавано. Поставянето на преместваем обект е обусловено от разрешение на компетентния административен орган, а такова в случая не е издадено за процесния период и това е станало причина за премахване на тези обекти и съответно преустановяване на дейност от павилионите. От страна на жалбоподателите не са ангажирани и доказателства, които да сочат, че действително търговската дейност в тези павилиони е била преустановена в периода от 2013г.-2017г. Следователно не може да се приеме, че именно фактическите действия по спасително теренно проучване са възпрепятствали пряко осъществяваната търговска дейност в премахнатите павилиони, респективно настъпилите за ищците пропуснати ползи от наем на собствения им терен. Отделно от това, липсват данни по делото, достъпът до имота да е препятстван през процесния период, същият да е бил изцяло завзет за извършване на теренните проучвания, а и последните са извършвани извън летния сезон. Изложеното води до извод, че от страна на ищците не се доказва по несъмнен начин, че поради извършването на теренните проучвания през процесния период за същите са настъпили претендираните вреди от пропуснати ползи от отдаване под наем на дворното място и от настаняване на гости в собствената им къща.

Не се доказват и вредите претендирани като обезщетение за извършени ремонти на сградата на ищците, както и тяхната причинно-следствена връзка с дейностите по археологическо проучване и разкопки. От данните по делото не може да се обоснове извод, че вследствие на теренното проучване и разкопки е настъпила увреда на сграда, находяща се в имот с [идентификатор]. Не е спорно, че такава увреда в сграда действително има. Спорно е дали същата е настъпила вследствие на дейностите по теренно проучване.

От заключението по извършената от вещото лице К. съдебно-техническа експертиза се установява, че ищците са извършили ремонтни дейности само на двуетажната жилищна сграда в имот с идентификатор № 53045.502.497. Тази констатация съответства и на изложените в исковата молба твърдения за конкретно извършените ремонтни дейности, които съответстват на състоянието на двуетажната постройка, а не на едноетажната. Вещото лице не е установило по двуетажната сграда да са налице увреждания. Увреждания са установени по едноетажната сграда, построена без строителни книжа в съседния имот с [идентификатор], който имот именно е засегнат от извършваните теренни проучвания. Относно обстоятелството, че евентуално засягане от извършените разкопки може да се обуслови по отношение на едноетажната постройка свидетелства и извършеното от О. Н. обкожушване. Според заключението на вещото лице К. същото е извършено единствено по отношение на едноетажната постройка и представлява извършен бетонов или стоманобетонов елемент, тип греда, подпряна на цокъла на сградата и обхващаща част от цокъла, представляваща укрепващ пояс по северната фасада, който продължава и по източната, за да се завърши ъгълът. Обкожушване е констатирано и от вещото лице И., като същото отново касае едноетажната сграда. Отделно от това, вещото лице К. разяснява, че увреждания по едноетажната сграда биха настъпили и без извършване на археологически разкопки, именно поради лошото физическо състояние на сградата от вътрешната страна- неподдържана с видими вътрешни пукнатини по тухлените зидове- вертикални и наклонени, и поради обстоятелството, че не е поддържана през годините. Наред с това, вещото лице И. сочи, че установения на място изкоп е с дълбочина 2-3метра и е стабилен, т.е. няма свличане. На следващо място, според приложените по делото доклади и отчет за извършените теренни проучвания и разкопки не се установява при осъществяване на тази дейност да е ползвани тежка строителна техника, която да създава вибрации, които съответно да рефлектират върху постройките в близост. Напротив, дори при първия етап на проучването, съгласно издаденото разрешение, ползването на такава техника не е допуснато, а единствено е допуснато ползване на металдетектор при извършване на сондажите. При изложените съображения следва извод, че претенцията за обезщетяване за размера на извършените разходи за ремонт през 2013г. се явява необоснована, доколкото тези разходи са извършени по двуетажната къща, по отношение на която не се установяват увреждания. На следващо място, недоказано и необосновано е и искането за обезщетяване на разходите, за които се твърди, че са извършени за укрепване на къщата, доколкото не може да се направи извод, че същите са пряка и непосредствена последица от извършените дейности по теренното проучване.

С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение в размер на продажната цена на частта от дворното място на имот с [идентификатор], в която попадат извършените разкопки. Твърди се, че тази площ е отнета от ищците и същата следва да им бъде заплатена. Действително ищците са лишени от възможността да владеят и ползват, частта от собствения си имот, върху която попадат разкопките. Владението и ползването обаче по същество не изчерпват правото на собственост, т.е. ищците към настоящия момент не са спрели да бъдат собственици на сочените площи, поради което и не може да се приеме за коректно тяхното твърдение, че тези площи са им отнети, към момента на подаване на исковата молба и съответно им се дължи тяхната равностойност. Тук следва да се посочи, че правото на собственост и съответно възмездяването на частните лица при завземане на части от техни имоти с археологически културни ценности се осъществява по установени в ЗКН процедури – чрез сключване на договор за учредяване на вещно право на ползване върху земята или предприемане на отчуждителни действия, които към момента не са изчерпани. Следователно не са налице основанията за присъждане равностойността на площите под формата на обезщетение.

На следващо място, от представените пред РС-Несебър амбулаторни листи и изследвания на двамата ищци се установява, че на същите действително са поставени диагнози за заболяванията, които се твърди, че са вследствие на стреса от действия по спасително теренно проучване. Същевременно обаче, медицинският експерт, изготвил съдебномедицинската експертиза пред РС-Несебър, дава разяснение, че е възможно захарен диабет да бъде провокиран от стрес, но заболяването има много продължителен скрит период с гранични стойности на кръвна захар, което в случая не се установява, а и са налице други рискови фактори. Относно артериалната хипертония сочи, че се развива в различно дълъг период, но отчита и възрастта на ищците. Разяснява, че стресът води до приток на адреналин в организма и при голямо количество адреналин въздейства върху нервната система и най-вече върху жлезите, а при стрес, когато е с обилно количество адреналин, много бързо се проявяват клинически заболявания. По отношение на спондилозата вещото лице дава заключение, че е свързана с възрастови промени. При тези данни не би могло да се приеме, че заболяванията на ищците са провокирани от твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия. Следователно експертът прави заключение, че заболяванията на ищците могат да са провокирани и други фактори (като възраст например), а не само от стрес. Не се доказва причинната връзка между фактическите действия по спасително теренно проучване и твърдените от ищците неимуществени вреди.

В обобщение на изложеното следва да се посочи, че по отношение на предявените главни искове, съответно и по отношение на акцесорните искове за лихви, не се установява наличието на материалноправните предпоставки визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посоченото прави исковите претенции неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас