Решение № 7 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 562/2025 г.

Производството е образувано по обективно съединение искове с правно основание чл.439 ГПК, чл.124 ГПК, чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Ц. Д. С., с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. Враца, ул. •••, чрез адв. Н. Ц. - АК Враца, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, за приемане за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, че ищецът Ц. Д. С., с ЕГН

•••••••••• не дължи на ответника сумата от 384.63 лв./триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три ст./, остатък от главница по Договор за потребителски кредит № CASH- 04665384/07.03.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца и сумата от 151.95 лв. /сто петдесет и един лева и деветдесет и пет ст./, остатък от законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г., до изплащане на главницата, поради изтекла погасителна давност,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2874/2013 г. по описа на РС Враца, поради настъпила погасителна давност;за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, сумата от 898.22 лв. /осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет и две ст./, представляваща незаконосъобразно получена сума, вследствие принудително изпълнение върху вземания от длъжника Ц. Д. С., инкорпорирани в изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 2874/2013 г. на РС Враца, които са били погасени по давност към момента на принудителното изпълнение, осъществено от ЧСИ И.Ц по изп.д. № 2193/2023 г., както и начислените разноски по изпълнителното дело, а именно: Неолихвяеми вземания в размер на 206, 43 лв. /двеста и шест лева и четиридесет и три ст./, от които 159, 37 лв. - възнаградителна лихва от 27.03.2012 г. до 17.07.2012 г. и 47, 06 лв. - мораторна лихва от 17.04.2012 г. до 02.07.2013 г.; Законна лихва върху главницата в размер на 336, 79 лв. /триста тридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./, считано от 19.07.2013 г. до изплащането на главницата; Разноски по гражданското дело в размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева и нула ст./, от които 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 230.00 лв. /двеста и тридесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, на осн. чл.59 от ЗЗД сумата от 101, 78 лв. (сто и един лева и седемдесет и осем ст.), представляваща начислените за сметка на длъжника Ц. Д. С. такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп.д. № 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц, усвоени от събраната по принудителен ред сума, вследствие наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, след като е изтекла погасителната давност за вземанията срещу него съгласно изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ЧГД № 2874/2013 г. по описа на Районен съд - Враца, ведно със законната лихва върху сумата от 101, 78 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска не са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 9.10.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2874/2013 г. по описа на Районен съд - Враца, въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 2134/22.7.2013 г. по горепосоченото дело, длъжникът Ц. Д. С., е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 130697606, сумата от 384, 63 лева (триста осемдесет и четири лева и 0,63 лв.) - главница, дължима по договор за потребителски заем №CASH-04665384/07.03.2012 г.; 159, 37 лв. (сто петдесет и девет лева и 0,37 лв.) - възнаградителна лихва от 27.03.2012 г. до 17.07.2012 г.; 47, 06 лв. (четиридесет и седем лева и 0,06 лв.) - мораторна лихва от 17.04.2012 г. до 02.07.2013 г.; законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до изплащането на главницата; разноските по делото - 25 (двадесет и пет) лева държавна такса и 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп.дело № 198/2014 г. по описа на ЧСИ В.Й с рег.№ 721 КЧСИ, р-н на действие ОС Враца с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, което след приемането на архива му от ЧСИ Ц.Н. с peг. № 756 КЧСИ, р-н на действие ОС Плевен, е преобразувано под изп.дело № 7180/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с peг. № 756 КЧСИ, като междувременно въз основа на договор за прехвърляне на вземания между първоначалния кредитор и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, сключен на 22.04.2016 г., второто дружество е конституирано като нов взискател още по първото изп.дело, въз основа на изрична молба с вх. № от дата 08.08.2016 г.

Видно от направеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист от ЧСИ Цв. Найденов, изп.дело № 7180/2020 г., образувано първоначално на 12.03.2014 г. като изп.дело № 198/2014 г. по описа на ЧСИ В. Йотов, е прекратено на 15.10.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е от 12.03.2014 г.Сочи се и че до прекратяването на делото,суми по изпълнителното дело не са постъпвали нито от длъжника, нито от трети лица, било то в изпълнение на дълга, било то въз основа на изпълнителни действия от страна на ЧСИ В.Й и ЧСИ Ц.Н..Въпреки това, ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс" ЕАД, е изтеглило изпълнителния лист от прекратеното изп.дело и с молба вх. № 51255/01.12.2023 г. до ЧСИ И.Ц рег.№ 899 КЧСИ, р-н на действие ОС Враца, е инициирало образуването на ново изпълнително производство срещу Ц. Д. С. за събиране на същите суми.

Твърди се че по новото изпълнително дело № 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц с рег. № 899 КЧСИ са извършвани изпълнителни действия - запор на трудово възнаграждение, получавано от длъжника от работодателя му „Сънотех" ЕООД (със запорно съобщение uзx. № 40400/14.12.2023 г. до „Сънотех" ЕООД) и запор на банкова сметка (със запорно съобщение изх.№ 9475/11.03.2025 г. до ОББ АД), които действия са материално незаконосъобразни, тъй като всички вземания, инкорпорирани в изпълнителният лист, въз основа на който е образувано новото изпълнително дело, са погасени по давност - още на 02.09.2020 г.

Вследствие наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, по сметката на ЧСИ И.Ц, на 03.07.2024 г. е постъпила сумата от 1000 / хиляда/ лева, която е разпределена както следва:

• Неолихвяеми вземания - 206,43 лева,

• Лихви към главници - 336, 79 лева,

Разноски по изпълнителното дело - 230, 00 лева,

• Разноски по гражданското дело - 125, 00 лева, или общо: 898, 22 лева - на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК 202423225, като сумата е преведена на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с платежно нареждане от 12.07.2024 г.

Както и 101, 78 лева - на ЧСИ И.Ц /такси по Тарифата към ЗЧСИ/.

Сочи се, че към 30.06.2025 г. непогасената част от дълга на ищеца е в размер на: 384, 63 лева - главница и 151,95 лева - законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното плащане, съгласно Удостоверение - сметка за размер на дълга с изх. № 24838/30.06.2025 г. на ЧСИ И.Ц.

С оглед обстоятелството, че след изтичането на погасителната давност се прегражда възможността за принудително изпълнение върху задължението на ищеца, то събраната по принудителен ред сума след изтичането на този срок и преведена на взискателя, се явява събрана, съотв. получена на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и подлежи на възстановяване, тъй като взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се е обогатил неоснователно.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му Виктория Лефтерова, преупълномощен от Зорница Николова Димитрова, е постъпил писмен такъв, с който се оспорва изцяло предявения иск.

В отговора се сочи, че на 07.03.2012 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален

правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и ищеца Ц. Д. С., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH-04665384, съгласно който за С. е възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което на 12.03.2014 г. е образувано изп. дело № 198/2014 г. по описа на ЧСИ В.Й по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 09.10.2013 г., вземанията по който молителят С. претендира да са погасени по давност. Впоследствие е заведено второ изпълнително дело през 2020 г. срещу С., което е образувано въз основа на същия лист, след като архивът на ЧСИ В.Й е бил прехвърлен във връзка с образувано срещу него дисциплинарно производство.

Сочи се, че второто изпълнително дело срещу ищеца е заведено по описа на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен през 2020 г. под № 7180/2020 г. След като изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК през 2021 г. и до момента на депозиране на исковата молба от Ц. Д. С., срещу същия било образувано изпълнително дело 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц, с рег.№ 899 към КЧСИ, с район на действие ОС- Враца.

Във връзка с така изложеното, ответника счита, че твърденията на ищеца не се подкрепят от фактите по трите образувани срещу него изпълнителни дела, поради което и възразява срещу същите.

Твърди се в отговора, че до 26.06.2015 г. давност изобщо не е текла, а след тази дата, обективно е нямало как вземането по изпълнителния лист от 09.10.2013 г. да се погаси по давност.

Видно от изпълнително дело № 198/2014 г. по описа на ЧСИ В.Й, с район на действие ОС - Враца, е образувано преди датата 26.06.2015 г„ откогато е започнала да тече давността относно вземането по изпълнителното дело, образувано на 12.03.2014 г. Ето защо и следва да се приеме, че давността по главното и следващите се от него вземания, е започнала да тече отново едва на 26.06.2015 г., след който период ответника твърди, че същата обективно не е могла да изтече в полза на ищеца поради спирането й на следните основания:

1. На 08.08.2016 г. ответника е входирал молба за конституиране като взискател, с която са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност (а тази насока е и Решение №169от04.06.2018г. на Окръжен съд - Враца: „Според Окръжен съд, от събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнително дело ••• първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни действия с молбата за образуване на изпълнително производство, доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ\ и именно от 08.08.2016 г. е започнал да тече нов погасителен период. Самата молба за конституиране обективира действие, годно да прекъсне погасителната давност съгласно Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград.

2. На 22.06.2017 г. е входирана молба за справки и налагане на запори върху откритото имущество;

3. На 04.04.2018 г. отново е входирана молба за справки и налагане на запори върху откритото имущество;

4. Ha 09.12.2020 г. отново е входирана молба за справки и налагане на запори върху откритото имущество по ИД № 7180/2020 г. по описа на НСИ Ц.Н.;

Сочи се, че давността е прекъсвана с посочените молби с искане за извършване на изпълнителни действия. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ.

Сочи се, че в периода 06.07.2018 г. - 03.07.2020г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне процесуалните и материални срокове, течащи в полза на ищеца. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ, с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЧСИ, принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й е извършено на 15.05.2019г, а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020п, де факто по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал. 1,т. 7 от ГПК, съгласно което изпълнителното производство се спира "в други случаи, предвидени в закон", какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал. 1 от ЧСИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. В тази връзка Решение № 260044/19.02.2022 г. по дело №33/2021 на Окръжен съд- Враца.

В тази връзка се твърди, че взискателят е бил възпрепятстван да удовлетвори интереса си поради наличието на независещо от него обстоятелство, а именно открилата се на осн. чл. 31 от ЗЧСИ процедура по реализиране на дисциплинарна отговорност срещу ЧСИ В.Й прехвърлянето на архива във връзка с която, както е известно, продължи много над законоустановените в ЗЧСИ срокове и от това последваха редица неблагоприятни последици и загуби за взискателите по делата, образувани по описа на ЧСИ Йотов.

С оглед на това, следва да се заключи, че взискателят по обективни причини не е извършвал изпълнителни действия по изпълнителното дело, които биха могли да прекъснат давността, поради което и не са налице реализиране на твърдените от ищеца основания.

В резултат на лишаването от права на ЧСИ, е било налице спиране на изпълнителното производство по смисъла чл. 432 от ГПК. По своята същност всяко едно от основанията по чл. 432 от ГПК представлява само по себе си пречка за правилното, редовно и законосъобразно развитие на изпълнителния процес и поради тази причина, наличието на кое да е от тях е основание производството да бъде спряно, поради факта, че след настъпване им и до отстраняването им, не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител, а извършените биха били недействителни.

Твърди се, че образуваното по описа на ЧСИ В.Й е следвало да продължи нормалния си ход в разумен срок след прехвърлянето на архива на лишения от права ЧСИ. Последното обаче не е извършено своевременно и в резултат на спора по лишаването от права на ЧСИ В.Й и прехвърлянето на архива му към ЧСИ Ц.Н., за представляваното от мен дружество е настъпила най-тежката последица, която законът свърза с поведението на взискателя в изпълнителния процес, а именно прекратяването на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид това, считам че именно в периода 06.07.2018 г. - 03.07.2020 г. е било налице основание производството да бъде спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, тъй като не е имало изпълнителен орган, към който взискателят би могъл да отправи искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята му и от процесуалната му активност причини.

След като изп. дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответникът е депозирал молба за изтегляне на процесния изпълнителен лист, след което въз основа на същия е образувано изп. дело № 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц като по същото са предприети следните изпълнителни действия:

На 01.12.2023 г. е входирана молба за образуване от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП, налагане на запори и насрочване на дата за опис на движими вещи.

На 14.12.2023 г. е изходирано съобщение до длъжника за образуваното дело, както и запорно съобщение до работодател „СЪНОТЕХ" ЕООД.

На 25.01.2024 г. отново е изходирано съобщение до длъжника за образуваното дело.

На 04.03.2025 г. е входирана молба за справка в регистрите на НОИ и БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи.

На 11.03.2025 г. е изходирано запорно съобщение до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД.

Ответника твърди, че в периода от образуването на първото изпълнително дело по описа на ЧСИ В.Й, до прехвърлянето на архива му към ЧСИ Ц.Н., а и след това, когато е било образувано производството по описа на ЧСИ И.Ц, давността на вземанията по изпълнителен лист, издаден по частно гражданско дело № 2874/2013 г. на 09.10.2013 г. е била многократно спирана и прекъсвана с различни по своята същност юридически факти, възпрепятстващи изтичането на 5- годишния погасителен срок.С оглед на това, счита, че процесното вземане по Изпълнителен лист от 09.10.2013 г. не е погасено по давност към момента на предявяване на исковата молба. Следователно събраната сума не подлежи на възстановяване, тъй като ответникът е имал основание да я получи, като счита че не са осъществени кумулативните елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, при който възниква отговорността за неоснователно обогатяване.

Към отговора са приложени и приети писмени доказателства.

Претендират се и направените по делото разноски.

В отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което да бъде намалено до минимума.

Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв. на осн. чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Приложени са копия от изп.д. № 2874/2023 г. на ЧСИ И.Ц, с рег. № 899, с район на действие ОС Враца и копие от изп.д.№ 198/2014 г. на ЧСИ В.Й /преустановил дейност/.

В откритото съдебно страните са редовно призовани и не изпращат представители. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ищеца адв.Н. Ц.-АК Враца, поддържа предявения иск. Пълномощника на ответника юр.к. Соня П.а, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Безспорно между страните е че срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606 /понастоящем заличен търговец/, е издаден изпълнителен лист от 09.10.2013 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 2134/22.07.2013 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2874/2013 г. по описа на РС Враца, за сума в размер на 384.63 лв. представляваща главница по договор за потребителски заем № CASH- 04665384/07.03.2012 г., възнаградителна лихва за периода 27.03.2012 г. до 17.07.2012 г. в размер на 159.37 лв., мораторна лихва за периода от 17.04.2012 г., до 02.07.2013 г., в размер н а 47.06 лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г., до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 100.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. държавна такса.

По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2874/2013 г. по описа на РС Враца, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила и на 09.10.2013 г., е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.

Безспорно е че въз основа на издадения изпълнителен лист от 09.10.2013 г., е образувано изпълнително дело № 198/2014 на ЧСИ В.Й, с рег. № 721, с район на действие ОС Враца /преустановил дейност/, което е прието от ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен през 2020 г. под № 7180/2020 г., новообразувано ИД 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц, с рег.№ 899 към КЧСИ, с район на действие ОС- Враца.

Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответното дружество е погасено по давност.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този смисъл – Решение № 70/17.09.2018 г., постановено по гражданско дело № 2382/2017 г. на IV Г0 при ВКС). Следователно от 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност. След горепосочената дата се прилага т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която "Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". В мотивите към същата е прието следното: "В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ". В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.10.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК при ВКС: "Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя", а в мотивите е прието следното: "Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици".

Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия следва да се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК (в този смисъл – Решение № 27/12.07.2022 г. по гражданско дело № 2884/2021 г. на III Г0 при ВКС).

В тази връзка съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект.

На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.

Настоящата съдебна инстанция възприема и практиката обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 1747/2020 г. на IV ГО при ВКС, съгласно която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е че съдебния изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на публичната продан, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В конкретния случай, от доказателствата по приобщените изпълнителни дела / ИД № 198/2014 на ЧСИ В.Й, с рег. № 721, с район на действие ОС Враца /преустановил дейност/, ИД № 7180/2020 г. на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен, ИД 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц, с рег.№ 899 към КЧСИ, с район на действие ОС- Враца и с оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие е от 04.03.2025г., когато е поискано налагането на запор върху вземания и банкови сметки на длъжника и извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Следва да се отбележи също така и че от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист (09.10.2013г.) до датата на Молбата на взискателя 12.03.2014 г. , въз основа на която е образувано ИД, давността е прекъсвана на 08.08.2016 г. когато е входирана молба за конституиране като взискател, с която са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ., на 22.06.2017 г. когато е входирана молба за извършване на справки и налагане на запори върху откритото имущество на длъжника, на 04.04.2018 г. когато е входирана молба за справки и налагане на запори върху откритото имущество; нa 09.12.2020 г. отново е входирана молба за справки и налагане на запор върху имуществото на длъжника по ИД № 7180/2020 г. ЧСИ Ц.Н., рег.№ 756 с район на действие ОС – Плевен, на 01.12.2023 г. когато е входирана молба за образуване на ИД, въз основа на която е образувано ИД 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц, с рег.№ 899 към КЧСИ, с район на действие ОС- Враца, с която е са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ и налагане на запори върху банкови сметки и вземания на ищеца – длъжник, на 04.03.2025 г. когато е входирана молба за справка в регистрите на НОИ и БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи,

С молбите с които взискателят е искал от ЧСИ да бъдат наложени запори върху всички вземания на длъжника е прекъсвана давността и е започвала да тече нова 5 годишна давност, която е била прекъсната с извършените плащания по наложения запор до на 211.03.2025г.е наложен запор на банковите сметки на ищцеца, като на 30.06.2025г. въз основа на запора са постъпили средства в размер на сумата в размер на 1000.00 лева, изплатена на взискателя по изпълнителното дело.

Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се приема, че е от 04.03.2025 г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед приетото по-горе е общата по чл. 110 ЗЗД, поради което за периода до 02.07.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна давност.

Поради горното съдът намира предявения от ищеца против ответника иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, приемане за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, че ищецът Ц. Д. С., с ЕГН •••••••••• не дължи на ответника сумата от 384.63 лв./триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три ст./, остатък от главница по Договор за потребителски кредит № CASH- 04665384/07.03.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца и сумата от 151.95 лв. /сто петдесет и един лева и деветдесет и пет ст./, остатък от законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г., до изплащане на главницата, поради изтекла погасителна давност,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2874/2013 г. по описа на РС Враца, поради настъпила погасителна давност;за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, сумата от 898.22 лв. /осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет и две ст./, представляваща незаконосъобразно получена сума, вследствие принудително изпълнение върху вземания от длъжника Ц. Д. С., инкорпорирани в изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 2874/2013 г. на РС Враца, които са били погасени по давност към момента на принудителното изпълнение, осъществено от ЧСИ И.Ц по изп.д. № 2193/2023 г., както и начислените разноски по изпълнителното дело, а именно: Неолихвяеми вземания в размер на 206, 43 лв. /двеста и шест лева и четиридесет и три ст./, от които 159, 37 лв. - възнаградителна лихва от 27.03.2012 г. до 17.07.2012 г. и 47, 06 лв. - мораторна лихва от 17.04.2012 г. до 02.07.2013 г.; Законна лихва върху главницата в размер на 336, 79 лв. /триста тридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./, считано от 19.07.2013 г. до изплащането на главницата; Разноски по гражданското дело в размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева и нула ст./, от които 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 230.00 лв. /двеста и тридесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, на осн. чл.59 от ЗЗД сумата от 101, 78 лв. (сто и един лева и седемдесет и осем ст.), представляваща начислените за сметка на длъжника Ц. Д. С. такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп.д. № 2193/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц, усвоени от събраната по принудителен ред сума, вследствие наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, след като е изтекла погасителната давност за вземанията срещу него съгласно изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ЧГД № 2874/2013 г. по описа на Районен съд - Враца, като по този начин ищецът е обеднял с въпросната сума за сметка на ответника, който се е обогатил като не е заплатил таксите директно на ЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от 101, 78 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК – в размер на 440.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът