Решение № 13395 от 6.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39962/2025 г.

Гражданско дело № 20251110139962 по описа за 2025 година Делото е образувано по искова молба на „••••••••••“ ЕАД срещу Н. С. П., с която са предявени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••, с абон. № ••••81, а именно: за сумата от 237.40 евро /евровата равностойност на 464.31 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 34.51 евро /евровата равностойност на 67.50 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г.; за сумата от 37.44 евро /евровата равностойност на 73.23 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 8.77 евро /евровата равностойност на 17.16 лв./ – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „••••••“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. С. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва правилността и законосъобразността на извършеното от „••••••“ ЕООД дялово разпределение. Изтъква, че липсват доказателства за метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция, поради което счита, че измерването на общата топлинна енергия и разпределението й са компрометирани. Намира за недоказано отчисляването на технологичните разходи в абонатната станция. Акцентира, че липсват доказателства за извършени месечни отчети на индивидуалните уреди за дялово разпределение. Поради неоснователност на главните искове оспорва и акцесорните такива. Оспорва да е изпаднала в забава. Оспорва размера на претендираните мораторни лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Счита, че с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК давността не е прекъсната, защото то е отхвърлено. Моли за отхвърляне на исковете. Третото лице – помагач на ищеца „••••••“ ЕООД сочи, че дяловото разпределение за имота е извършено съобразно нормативните изисквания, а предявените искове са основателни. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове за вземания, за които е отказано по ч. гр. д. № 25932/2025 г. по описа на СРС, 167 състав, да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането. По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Ето защо за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата не е безусловно необходимо наличието на изричен писмен договор между тях, а е достатъчно да се докаже, че ответницата е била собственик или вещен ползвател на имота през исковия период, както и да липсват доказателства за сключен изричен договор за тези имот и период между ищеца и друго лице. В случая от неоспорения от ответницата Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 130, том 3, рег. № 3558, дело № 483/2007 г. на нотариус с рег. № 152, се установява, че на 01.10.2007 г. тя е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот. Не се твърди и не се установява след този момент, но преди исковия период, тя да се е разпоредила с правото си на собственост, поради което съдът приема, че и през разглеждания период П. е била собственик на имота. На следващо място, от представеното от ищеца и неоспорено от ответницата Заявление-декларация от 05.08.2015 г. е видно, че ответницата, действаща чрез ••••••• – пълномощник съгласно Пълномощно с рег. № 17129/12.07.2013 г., е поискала партидата за процесния имот да бъде променена на нейно име. Съдът намира, че се касае за отправено от П. до „••••••••••“ ЕАД предложение за сключване на писмен договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя заявлението-декларация по делото и щом общите фактури са издадени на името на ответницата. Следователно доказано е не само възникването между ищеца и ответницата на договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот по силата на закона с факта на придобиване на собствеността от П., но и сключването на нарочен писмен договор между тях след придобиването на собствеността. Предвид изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява по-късно трето лице да е сключило писмен договор с „••••••••••“ ЕАД за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на който то да отговаря за задълженията за исковия период, съдът приема, че между ищцовото дружество и ответницата е съществувало и през този период договорно отношение за продажба на топлинна енергия в имота. Съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ и представените доказателства то се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „••••••••••“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. По него ответницата отговаря изцяло за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••••, с абон. № ••••81. За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и изравнителни сметки от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническата експертиза ведно с разясненията на вещото лице при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК се изяснява следното: Топломерът в абонатната станция през исковия период е отчитан електронно и от показанията му редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира процесният имот, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. През периода топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които са извършвани в срок и са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период за имота са начислявани суми за топлинна енергия на равни месечни вноски и е извършвано годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „••••••“ ЕООД. През първия отоплителен сезон, включен в процесния период, е осигурен достъп до имота за отчет и е извършена смяна на уредите с такива с дистанционно отчитане, а през втория отоплителен сезон е извършено дистанционно отчитане на уредите в имота. През първия отоплителен сезон в имота е имало 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, а през втория отоплителен сезон – 3 бр. радиатори с дистанционно отчитане и щранг-лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислена от фирмата за дялово разпределение служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията за нея са правилно извършени. През първия отоплителен сезон в имота е имало 1 бр. водомер за топла вода, който е сменен на 13.09.2023 г. с дистанционен водомер, но топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана и през двата отоплителни сезона. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от ищеца общи фактури и на представените от третото лице – помагач изравнителни сметки. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на други документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че възраженията на ответницата, че липсват доказателства за метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция, поради което измерването на общата топлинна енергия и разпределението й са компрометирани; че е недоказано отчисляването на технологичните разходи в абонатната станция; че липсват доказателства за извършени месечни отчети на индивидуалните уреди за дялово разпределение; че извършеното от „••••••“ ЕООД дялово разпределение е неправилно и незаконосъобразно, са изцяло неоснователни. Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през целия исков период, изразяваща се в топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. След като по делото е доказано съществуването през периода на валидно договорно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и действителното доставяне на такава, то искът срещу ответницата за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация, а според ал. 2 топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. В същия смисъл е и клаузата на чл. 31 от ищцовите общи условия. В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза и общите фактури се доказва, че на ответницата е начислявана топлинна енергия на равни месечни вноски, като е извършвано годишно изравняване, т.е. прилаган е редът за заплащане на топлинната енергия по чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването при прилагане на системата за дялово разпределение на топлинната енергия и плащане на равни месечни вноски по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ същите се определят като 1/12 част от сумата на количеството топлинна енергия за отопление и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, определена от лицето по чл. 139б ЗЕ след изготвяне на окончателната годишна изравнителна сметка за предходен отчетен период, а според ал. 2 изравняването на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода се извършва един път в годината. От разясненията на вещото лице Т. при изслушването му съгласно чл. 200, ал. 2 ГПК е видно, че при плащане на равни месечни вноски и годишно изравняване се получава голяма разлика в размера на задължението. Въпреки това съдът намира, че сумата, която се дължи на ищеца, се равнява на цената на действително доставеното от него количество топлинна енергия за съответния период, която се определя при годишното изравняване. Ето защо съдът приема, че размерът на задължението за целия исков период възлиза на сумата от 446.55 лв., посочена от вещото лице Т.. Горепосочената сума е формирана като сбор от цената на топлинната енергия за отопление на имота, възлизаща на 189.31 лв., и цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, възлизаща на 257.24 лв. и изчислена съобразно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост /отм./. Доколкото в отговора на исковата молба липсват оплаквания срещу начисляването на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за конкретни неотчетени при разпределението параметри, касаещи тази топлинна енергия, съдът приема, че общата цена на топлинната енергия, която ответницата дължи за исковия период, включва и сумата от 257.24 лв. – цена на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, определена по посочения начин. Ответницата не твърди и не доказва плащане на задължението. По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е частично основателен – за сумата от 446.55 лв., върху която ответницата дължи и законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до окончателното плащане, а за разликата над посочения размер до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Основателността на иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на ответницата в размер на 446.55 лв. Установява се, че избраният от ответницата начин на плащане е по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ, респ. по реда на чл. 31, ал. 1, т. 1 от общите условия. При това положение съдът счита, че разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, според която когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, не намира приложение, защото посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок за клиента за плащане касае друг избран начин на плащане /предвид препращането към чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от общите условия/ – по реда на чл. 71 и чл. 73 от Наредбата, т.е. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска /чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, респ. чл. 31, ал. 1, т. 2 от общите условия/, и по реална месечна консумация /чл. 155, ал. 1, т. 3 ЗЕ, респ. чл. 31, ал. 1, т. 3 от общите условия/. Съгласно чл. 34, изр. 2 от общите условия изравняването при равни месечни вноски се извършва от продавача през месец август всяка година. Не е предвиден обаче в общите условия срок за плащане от клиента в този случай. Ето защо за изпадането на ответницата в забава в случая е необходима покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато не се доказва да й е изпратена и да е получена от нея. Следователно искът за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия е недоказан и неоснователен. Що се отнася до иска за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, който намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ, съдът намира следното: Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец. Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна енергия, дори когато услугата дялово разпределение е извършвана от друго дружество, да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В случая не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства на л. 96 – 97 и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че услугата дялово разпределение в сградата през исковия период е извършвана от „••••••“ ЕООД, като са извършени реални отчети /обикновен и дистанционен/ и са издадени изравнителни сметки. Наличието или липсата на договор между него и етажната собственост е без значение за основателността на тази претенция. Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на извършената от „••••••“ ЕООД услуга. Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. В чл. 1 от раздел 3 от Договор с рег. № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „••••••••••“ ЕАД и „••••••“ ЕООД, е уговорено, че възложителят заплаща извършената услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото. Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът счита, че той възлиза на претендирания размер от 73.23 лв. Следователно този иск е изцяло основателен, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 02.05.2025 г. до окончателното плащане. Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата и получена от нея покана за заплащането му. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение е неоснователен. По възражението за изтекла погасителна давност за вземанията съдът намира следното: Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Същото намира приложение и по отношение на вземанията на ищеца за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Задълженията за равни месечни вноски, за изравнителни вноски и за такси за услугата дялово разпределение, както бе посочено вече, не са обвързани със срок, поради което стават изискуеми веднага, т.е. от момента на възникването си. Те възникват след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинната енергия, респ. след изтичането на съответния месец, през който е извършено дяловото разпределение, т.е. на първо число на следващия месец. По силата на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК при предявяване на иск в някоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК /без да е предвидено изключение за хипотезата на т. 3/ в указания срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят-ищец се ползва от последиците на установената фикция – искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая не може да се обсъжда неспазване от заявителя-ищец на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след като заповедният съд изобщо не е изпълнил задължението си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК да му даде указания за предявяване на осъдителен иск. Поради това исковете следва да се приемат за заведени на датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.05.2025 г. Предвид изложеното следва да се прецени дали към 02.05.2025 г. тригодишната давност за всички или за част от установените по делото вземания на ищеца е изтекла. Съдът намира, че към тази дата погасени по давност биха били вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 02.05.2022 г., но в случая такива не са включени в исковия период. Така е, защото изискуемостта на първите месечни задължения за топлинна енергия и дялово разпределение, включени в него – за м. 05.2022 г., е настъпила на 01.06.2022 г., респ. тогава е започнала да тече давността за тях, но тя е прекъсната на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД с предявяването на исковете на 02.05.2025 г. Следователно възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр. Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо произнасянето на съда следва да бъде в евро, като превалутирането се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По разноските: С оглед изхода на делото на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за исковото производство в общ размер на 434.54 евро, включващи: 10.74 евро – държавна такса, 171.80 евро – депозит за особен представител, 168 евро – депозит за вещо лице, и 84 евро – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът