Решение № 253 от 28.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 161/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №25/26.10.2022г. по НОХД №522/2020г., Окръжен съд- Благоевград, НО, 8 състав е признал подсъдимия В. А. А. за виновен в това, че от неустановена дата до 21.02.2018г. в с.•••, общ.••• в приземния етаж на дома си, находящ се на ул.„•••“ №••• държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 ЗКН, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на чл.96, чл.97, ал.3 и чл.98 ЗКН и Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата - общо 53 броя монети на обща стойност 716 лв., поради което и на основание чл.278, ал.6, пр.3 НК и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца и на глоба в размер на 4 000 лв.

На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл.278, ал.7 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществени доказателства по делото и е възложил върху подсъдимия В. А. А. направени по делото разноски на основание чл.189, ал.3 НПК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия В. А. А. - адв.М. Г., с която се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението по категоричен начин и за липса на умисъл в подсъдимия за извършване на твърдяното деяние. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 22.02.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Прокурорът излага аргументи в подкрепа на приетата от първата инстанция фактическа обстановка и за годността на събраните по делото доказателства. Позовава се на мотивите на първата инстанция и намира наложеното наказание за правилно определено.

Защитникът на подсъдимия В. А. А. - адв.М. Г. иска оправдаването на подсъдимия, като оспорва доказателствения анализ, направен от ОС- Благоевград и се позовава на обясненията на подсъдимия и на показанията на неговата съпруга, за да заключи, че липсва умисъл за извършване на престъпление по чл.278, ал.6 НК. В пледоарията си адв.Г. обсъжда и предходното наказателно производство срещу подсъдимия А., като намира, че част от инкриминираните вещи не са културни ценности и изтъква символичните суми, за които подсъдимият е закупувал вещите от баби и деца в района на селото и на областния град, за да изтъкне отново липсата на умисъл за извършване на престъпление.

Подсъдимият В. А. А. моли да бъде оправдан, като в последната си дума иска връщане на монетите, за да ги остави на своите деца и внуци.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като окръжният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите на деянието на подсъдимия А., приобщил е писмените и веществените доказателства по предвидения процесуален ред. Изслушани са компетентни експертни заключения, като първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина чрез допускане на нови свидетели, неразпитани на досъдебното производство, както и чрез назначаване на допълнителна съдебно-нумизматична и археологическа експертиза за изследване на инкриминираните монети.

В мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени всички източници на информация в доказателствената съвкупност, направен е фактически анализ, за да бъде установена обективната истина.

Към направения от първата инстанция доказателствен анализ не може да бъде отправен упрек за превратност или непълнота - изложени са аргументи за формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото и оценени в своята съвкупност и пълнота доказателствени средства.

Собственият анализ на доказателствените източници, направен от въззивния съд, не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, като се налага известно детайлизиране на установената фактическа обстановка с оглед направените пред настоящата инстанция възражения, свързани с предходното наказателно производство срещу подсъдимия А. от 2005г.

Фактите са следните:

Подсъдимият В. А. А. е роден на ••••••••г. с.•••, общ.•••, живее в с.•••, общ.•••, ул.„•••”, №•••, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, управител на собствена фирма, ЕГН ••••••••••. Има много добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимият В. А. А. се занимавал с колекциониране на монети от средата на 70-те години на ХХ век и имал колекция с монети от третата българска държава. Наред с това подсъдимият имал и монети от преди Освобождението на България през 1878г., вкл. антични монети от Македония, Рим и Византия. Притежавал и монети от средните векове и Ренесанса - от Рагуза (Дубровник), Османската империя, Френското кралство. Подсъдимият членувал в нумизматично дружество „Петра“-гр.•••.

Освен това като наследство от своите родители и като подарък или покупка от различни лица, притежавал и антични и средновековни предмети - глинени плочки, тежести, каменни и метални предмети и пр.

През 2005г. срещу В. А. А. било образувано и проведено наказателно производство за престъпление по чл.278а, ал.1 НК (в редакцията от ДВ, бр.26/2004г. - „Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.“), като наред с други вещи са били инкриминирани и монети от Античността и Средновековието - Македония, Гърция, Римска империя, Византия, Османска империя.

С Решение №49/01.03.2006г. на ОС-Благоевград по НАХД №723/2005г. (л.41-л.44 НАХД №723/2005г.) подсъдимият В. А. А. бил признат за невиновен по обвинението за това престъпление. В мотивите си съдът приема, че деянието не е осъществено от обективна страна - „... обвиняемият А. действително притежава движими паметници на културата, но липсват каквито и да е доказателства, че той е съпричастен към откриването на визираните вещи. Ето защо и тъй като само по себе си притежаването на паметници на културата не е инкриминирано деяние на основание чл.302 от НПК обв.А. следва да бъде признат за невинен“ - л.43 НАХД №723/2005г.

По искане на оправдания по НАХД №723/2005г. В. А. А. с Определение №555/09.11.2006г. ОС-Благоевград, иззетите по делото вещи са върнати на А.. На 20.02.2018г. в ГД „Национална полиция“ на МВР - София бил получен сигнал от оперативен източник, че лица от Югозападна България (района на гр.•••) са придобили ценни старинни римски монети и се подготвя за следващия ден сделка за продажба на тези монети. Като евентуален участник в сделката бил посочен и подсъдимият В. А. А.. Било взето решение да се пресече тази сделка и на различни адреси в района на гр.••• били проведени действия по претърсване и изземване.

На 21.02.2018г. такова действие било предприето и по отношение на обитавания от подсъдимия А. дом в с.•••, ул.„•••“ №•••.

На адреса сутринта около 09.00 часа отишли полицейски служители - св.К. М. от ГД „НП“-МВР, св.А. Б. от ОД на МВР-Благоевград и св.Т. К. - квартален полицейски инспектор за с.•••.

Тримата се представили на съпругата на подсъдимия - св.М. А., която се намирала в заведението, намиращо се в приземния етаж на къщата и пиела кафе и тя събудила съпруга си - подсъдимия А.. Полицаите обяснили на подсъдимия причината за своето посещение и го запитали дали има монети. Подсъдимият А. отговорил утвърдително и ги завел в спалнята си, където отворил метална каса и им посочил съхраняваните от него в класьори монети. Св.М., който имал образование по история и археология, преценил че част от показаните монети са движими културни исторически ценности и на място бил повикан разследващ полицай от РУ на МВР-гр.Петрич.

Бил извършен оглед на местопроизшествие и с протокол за претърсване и изземване, одобрен от ОС-Благоевград (т.1, л.22-л.25 от ДП) били иззети 60 бр. монети, метална планка и металотърсач.

Подсъдимият заявил на полицейските служители, че монетите са негова колекция от дълги години.

Били назначени експертизи, като от заключението на техническата експертиза (т.1, л.86-л.88 от ДП) се установява, че намереният и иззет на 21.02.2018г. металотърсач е технически неизправен и негоден за употреба - металотърсачът не се включва и дисплеят е счупен.

От заключението на назначените на досъдебното производство и в съдебно заседание основна и допълнителна съдебно-нумизматични и археологически експертизи се установява, че част от намерените и иззети от дома на подсъдимия А. монети имат историческа, културна и нумизматична стойност и подлежат на идентификация и регистрация.

Това са:

I. В класьор №1, съдържащ 8 монети:

• 1 брой монета на Антигон II Гонат (277г.-239г. пр. Хр.) на стойност 15 лв.;

• 1 брой монета на Александър III Македонски (336г.-323г. пр. Хр.) на стойност 10 лв.;

• 1 брой монета на Александър III Македонски (336г.-323г. пр. Хр.) на стойност 15 лв.;

• 1 брой фрагмент от средновековна корубеста монета, рязана в миналото, заличена, нечетима на стойност 5 лв.;

• 1 брой контрамаркирана монета на Филипи, сечена по времето на Тиберий (14г.-37г.) на стойност 55 лв.;

• 1 брой бронзова монета на римския император Грациан (375г.- 383г.), Тесалоника на стойност 15 лв.;

• 1 брой римска императорска монета, III век, горяла, на стойност 5 лв.;

• 1 брой римска императорска монета В.иан I на стойност 15 лв.

II. В класьор №2, съдържащ:

• 1 брой сребърна монета на Луи XIV (1643г.-1715г.), сечена 1658г. на стойност 30 лв.;

• 1 брой Рагуза (1337г.-1621г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1629г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1649г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1699г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1646г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1651г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1646г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1647г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (165.г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1648г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1648г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (1452-1621г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (16..г.) на стойност 20 лв.;

• 1 брой Рагуза (16.6г.) на стойност 20 лв.;

• Византийска медна монета, VI век, 16 нумии на стойност 10 лв.;

• Акче на Сюлейман I (1520г.-1566г.) на стойност 10 лв.;

• Акче на Осман II (1618г.-1622г.), като името на владетеля не се чете на стойност 10 лв.;

• Акче на Сюлейман I (1520г.-1566г.) на стойност 10 лв.;

• Акче на Осман II (1618г.-1622г., като името на владетеля не се чете на стойност 10 лв.;

• Нечетима сребърна турска монета, акче 16-17 век, 10x11 мм., 0.60 гр. на стойност 8 лв.;

• Нечетима сребърна турска монета, акче 16-17 век, 10x11 мм., 0.60 гр. на стойност 5 лв.;

• Средновековна корубеста монета 12-14 век, 19/21 мм., 1.18 гр. на стойност 5 лв.;

• Сребърно акче на Мехмед II (1444г.-1445г.), 13x13 мм., 0.70 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Сюлейман I (1520г.-1566г.), 10x11 мм., 0.85 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Мурад II (1421г.-1444г.), 10x10 мм., 0.99 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Баязид II (1481г.-1512г.), 10x10 мм., 0.75 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Ахмед I (1603г.-1617г.), 11x9 мм., 0.43 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Мехмед II (1444г.-1445г.), 11x11 мм., 0.55 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Осман II (1618г.-1622г.), 10x12 мм., 0.31 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Ахмед I (1603г.-1617г.), 11x13 мм., 0.28 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Ахмед I (1603г.-1617г.), 11x11 мм., 0.30 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Ахмед I (1603г.-1617г.), 12x11 мм., 0.32 гр. на стойност 10 лв.;

• Сребърно акче на Сюлейман I (1520г.-1566г.), 11x11 мм., 0.32 гр. на стойност 10 лв.;

• Абдулхамид (1774г.-1789г.), 18x18 мм., 1.81 гр. на стойност 10 лв.;

• Османско акче, не се чете, 13x11 мм., 0.62 гр. на стойност 10 лв.;

• Османска сребърна монета, не се чете, 16x16 мм., 0.46 гр. на стойност 10 лв.;

• Фрагмент от антична бронзова монета, нечетим, 8х9 мм., 0.84 гр. на стойност 1 лв.;

• Лициний I (308г.-324г.), неизвестна монетарница, 21х20 мм., 3.86 гр. на стойност 20 лв.;

• Автономна македонска монета, вероятно Тесалоника (II-I век пр.

Хр.), 15х15 мм. на стойност 10 лв.;

• Силно орязана сребърна османска монета, не се чете, вероятно Ахмед I (1603г.-1617г.), 9x9 мм., 0.14 гр. на стойност 10 лв.;

• Средновековна корубеста монета 12-14 век, 20х23 мм., 1.37 гр. на стойност 5 лв.

III. Монети в плик:

• Лициний (308г.-324г.), Сисция, 23 мм., 3.40 гр. на стойност 15 лв.;

• Бронзова антична, нечетима монета, 25х27 мм., 8.04 гр. на стойност 1 лв.;

• Антична, нечетима бронзова монета, 14 мм., 2.13 гр. на стойност 1 лв.

Останалите иззети монети и вещи нямат историческа, културна или нумизматична стойност и не подлежат на идентификация и регистрация.

За намерените монети (посочени подробно по-горе) подсъдимият В. А. А. не е подавал заявления за идентификация и регистрация по реда на чл.96-чл.99 от Закона за културното наследство и по процедурата, установена в Наредба №Н-3/03.12.2009г. на Министъра на културата, действала от 22.12.2009г. до 02.03.2021г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява въз основа на обясненията на подсъдимия В. А. А., от показанията на свидетелите К. Н. М., А. К. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), М. Т. А. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК), Т. Г. К. и К. С. П., от приетите по делото заключения на съдебно-нумизматична и археологическа експертиза на д-р С. И. И. (т.1, л.58-л.72 от досъдебното производство), техническа експертиза на вещото лице Р. Б. Ш. (т.1, л.86-л.88 от досъдебното производство), допълнителна съдебно-нумизматична и археологическа експертиза на д-р С. И. И. (л.151-л.158 НОХД №522/2020г. - електронно копие и оригинал - л.6- л.21 от ВНОХД №161/2023г.), от писмените доказателства и доказателствени средства:

• от том 1 на досъдебното производство - протокол за оглед - л.2-л.5, фотоалбум - л.6-л.8, постановление за оставяне на отговорно пазене - л.18- л.19, определение ОС-Благоевград - л.22, протокол за претърсване и изземване - л.23-л.25, писмо №10480/12.12.2019г. на БАН-НАИМ - л.92, писмо №395/16.12.2019г. на СВ-Петрич с документи - л.93-л.109, писмо №20260/13.12.2019г. на ТД на НАП София офис Благоевград - л.110-л.112, писмо №417-001/23.12.2019г. на Община Петрич с удостоверения за данъчни оценки - л.114-л.116, писмо №890/29.01.2020г. на Министерство на културата - л.119 и справка за съдимост - л.121;

• от том 2 на досъдебното производство - писмо №3169/27.04.2020г. на БАН-НАИМ - л.134-л.135, писмо №04-02-103/24.04.2020г. на Министерство на културата - л.137, писмо №3378/07.05.2020г. на Община Петрич със СД и приложения - л.139-л.258, писма на нумизматични дружества за идентификация на археологически обекти - л.281-л.284, автобиография - л.285 и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние - л.286;

• от НОХД №522/2020г. - писмо №11/14.06.2021г. на Исторически музей-Петрич с актове за приемане - л.69-л.73, писмо №5176/11.06.2021г. на РУ на МВР-Петрич - л.76, писмо №13915/16.06.2021г. на ОД на МВР- Благоевград - л.78, справка за съдимост - л.85, писмо №20/08.11.2021г. на Исторически музей-Петрич - л.113, справка за съдимост - л.179 и характеристики - л.182-л.183;

• НАХД №723/2005г. на ОС-Благоевград, както и от предявените в съдебно заседание на 26.01.2022г. веществени доказателства.

В посочената доказателствена съвкупност липсват съществени непълноти или същностни противоречия, които да поставят под съмнение установените по делото факти.

По категоричен начин от свидетелските показания и от писмените доказателствени средства се установяват фактите, свързани с извършената на 21.02.2018г. проверка в жилището на подсъдимия А. и намирането на инкриминираните археологически ценности. Първата инстанция е приобщила чрез предвидените в НПК способи показанията на двама от свидетелите - св.А. (съпруга на подсъдимия) и на св.Б. (полицейски служител) от досъдебното производство, като по този начин е отстранил частични противоречия в показанията им пред съда, които сами по себе си са били и несъществени.

Отново от писмени доказателства, а и от обясненията на подсъдимия А. и показанията на неговата съпруга - св.А., се установява и обстоятелството, че инкриминираните археологически обекти са били държани и съхранявани от подсъдимия дълго време преди датата на извършване на полицейската проверка и установяването на вещите в касата, отключена от подсъдимия. Тук трябва да се посочи и обстоятелството, че в приобщеното по инициатива на съда НАХД №723/2005г. на ОС-Благоевград са били инкриминирани няколко монети, които са предмет и на деянието по настоящето дело и които са били върнати на подсъдимия в съответствие с определението на съда от 09.11.2006г., което установява достатъчна продължителност на периода на държане на археологическите обекти, позволяващ да се приеме, че няма основание деянието да се третира като малозначително или с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Самият подсъдим е категоричен, че от дълги години събира монети, които представляват археологически обекти, а това се потвърждава и от показанията на неговата съпруга - св.А.. Значението и ценността на инкриминираните монети се установява от двете изготвени и приети от съда съдебно-нумизматични и археологически експертизи на вещото лице д-р С. И. И., които задълбочено и подробно посочват характеристиките на всеки един обект, неговата културна, историческа и нумизматична стойност и необходимостта от идентификация и регистрация на всяка една монета по силата на Закона за културното наследство и на действащата до 2021г. Наредба №Н-3/03.12.2009г. на Министъра на културата.

В разпитите си пред съда вещото лице категорично е защитило своите изводи, като е посочил ползваната научна литература, направените справки в различни музеи на територията на страната и причините да определи за всяка монета нейната стойност - научна и историческа, както и приблизителната парична равностойност, представена на съда с обяснението, че поради липса на легален пазар за такива вещи в Република България, тези цени са приблизителни.

Свидетелите М., Б. и К. - полицейски служители в различни органи на МВР, описват подробно и логично причините за провеждането на акцията в дома на подсъдимия А., неговото поведение, установеното при тази акция. Техните показания напълно съвпадат с показанията на св.А. - съпруга на подсъдимия, като не се опровергават по никакъв начин от обясненията на подсъдимия, който въобще не засяга станалото на 21.02.2018г.

Обясненията на подсъдимия А. като цяло се явяват годен източник на факти по делото, доколкото съвпадат с показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и доказателствени средства и не се опровергават от доказателствените средства, събрани по време на наказателното производство.

Показанията на св.П. възпроизвеждат негови впечатления от периода преди влизане в сила на ЗКН (свидетелят уточнява, че неговите впечатления касаят период преди 2000г., но позволяват да се установи периода на държане на част от инкриминираните вещи и познанията на подсъдимия А. в областта на нумизматиката и археологията.

Всички посочени обстоятелства и съждения позволиха на настоящия съд да изведе описаната по-горе фактическа обстановка и въз основа на установените факти да изгради своите изводи по отношение приложимото право.

При така установената фактическа обстановка и направен доказателствен анализ, въззивният съд също като първата инстанция намира, че подсъдимият В. А. А. е осъществил състава на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 НК.

От обективна страна - от неустановена дата до 21.02.2018г. в с.•••, общ.••• в приземния етаж на дома си, находящ се на ул.„•••“ №••• държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 ЗКН (посочени подробно във фактическата част на настоящето решение), представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на чл.96, чл.97, ал.3 и чл.98 ЗКН и Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата, действаща в инкриминирания период - общо 53 броя монети на обща стойност 716 лв.

Намерените и иззети от дома на подсъдимия А. антични и средновековни монети, описани по-горе във фактическата част на тези мотиви, които съдът не намира за нужно да преповтаря тук, представляват археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН („Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания“), доколкото нямат свободно движение и употреба на територията на Република България, не са от естество да бъдат произведени от подсъдимия или други лица в съвременността, като изготвените две комплексни експертизи посочват техния произход и тяхната културна, историческа и нумизматична стойност. Тези обекти представляват движима културна ценност по смисъла на чл.7 ЗКН, доколкото не попадат в изключенията по чл.7, ал.4 от ЗКН.

В подсъдимия са открити повече от три подобни археологически обекта (инкриминирани са общо 53 такива обекти), с което е осъществен и квалифицирания състав на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 НК, по който е внесен в съда обвинителен акт.

Изискването за идентификация и регистрация на културните ценности (в това число и на археологическите обекти, като намерените в дома на подсъдимия А.) е въведено през 2009г. с новия Закон за културното наследство (в сила от 10.04.2009г.), поради което позоваването от защита на предходното наказателно производство от 2005г. е ирелевантно, доколкото с новия ЗКН се създава различен ред и предпоставки за държането на културните ценности, тяхното обявяване пред съответните държавни органи и тяхната идентификация и регистрация, даваща право на съхранение от физически лица като подсъдимия А. на културни ценности.

Конкретният ред за това е установен в предписанията на Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата, действаща към 21.02.2018г. (в сила до 02.03.2021г.), когато тази Наредба е заменена от новата Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. за реда и извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности (ДВ, бр.17 от 26.02.2021 г., в сила от 02.03.2021г.).

Подсъдимият не е изпълнил изискванията на ЗКН и на Наредба №Н- 3/03.12.2009г., като държането на археологически обекти, представляващи културни ценности, каквито са инкриминираните по делото 53 бр. монети, съставлява престъпление по смисъла на посочения текст на НК (чл.278, ал.6, пр.3 НК).

Налице е и субективната страна на извършеното престъпление - деянието е извършено при условията на пряк умисъл - подсъдимият А. е бил достигнал достатъчна степен на физическо развитие и психическа зрялост, за да е наясно с категоричната забрана да се държат без идентификация и регистрация археологически обекти, представляващи културна ценност, имал е необходимия житейски и професионален опит, за да знае, че няма право да държи археологически обекти в нарушение на изискванията на ЗКН и Наредба №Н-3/03.12.2009г. на Министъра на културата, но въпреки това е държал тези обекти със съзнанието, че са негова собственост (нещо, което изтъква дори пред въззивния съд) и в нарушение на законовите норми, регулиращи конкретната сфера на обществени отношения.

Подсъдимият А. е съзнавал обществената опасност на своето деяние и последиците от него, настъпването на които е искал и продължава да иска дори в производството пред въззивния съд. В същото време настоящият съд няма как да приеме, че подсъдимият А. не е бил наясно със своите задължения по Закона за културното наследство от 2009г. В тази насока съдът се позовава не само на императивно установеното обстоятелство, че законът се познава след като е обнародван по съответния ред и след изтичане на срока за неговото влизане в сила, но и на дългогодишния опит на подсъдимия А. като нумизмат и колекционер, член на нумизматично дружество, както и на обстоятелството, че подсъдимият А. след 2005г. (проведеното срещу него наказателно производство по чл.278а, ал.1 НК в тогавашната му редакция) е знаел за проблемния характер на държаните от него археологически обекти.

Наличието на знание за вида и съдържанието на „колекцията“ от археологически обекти се установява и от поведението на подсъдимия по време на извършената полицейска проверка на 21.02.2018г., когато самият подсъдим е завел полицейските служители и е отключил сейфа, в който е съхранявал класьорите с антични и средновековни монети.

Изтъкнатото от подсъдимия и от защитата обстоятелство, че преди 2009г. колекцията на подсъдимия е била предмет на публични изложения в предприятия и учебни заведения, не изключва престъпния характер на стореното от подсъдимия, доколкото той след 2009г. ясно е осъзнавал необходимостта да идентифицира и регистрира своята „колекция“, за да избегне наказателната отговорност за престъпление по чл.278 НК.

Липсват основания да се приеме, че са налице основанията на чл.9, ал.2 НК за оправдаване на подсъдимия поради малозначителност или явна незначителност на стореното от него. Продължителността на държане на част от археологически обекти в нарушение на изискванията на ЗКН (от влизането в сила на закона през 2009г. до 21.02.2018г.), броят на археологическите обекти, тяхното разнообразие и сравнително висока културна, историческа и нумизматична стойност, установена за всяка отделна монета от допълнителната комплексна съдебно-нумизматична и археологическа експертиза - всички тези факти сочат наличието на достатъчно висока степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия А. деяние, за да се реализира предвидената в НК наказателна отговорност за престъпно деяние.

За престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до шест години и „глоба” от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК.

При определяне на конкретния размер на наказанието от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лв. за подсъдимия В. А. А., първата инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства.

В конкретния случай наказанието „лишаване от свобода” е определено малко над минималния размер, предвиден в закона. Същото важи и за наказанието „глоба“, наложено кумулативно по силата на законовата разпоредба.

Въззивният съд е съгласен с доводите на първата инстанция за липса на основания за прилагане на чл.55 НК и за замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание „пробация”. Не са налице нито многобройни, нито някое изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия В. А. А. обстоятелства и определянето на наказанието в предвидените от закона рамки не представлява прекомерно тежко третиране на подсъдимия с оглед данните за неговата личност и за неговото деяние. Продължителността на наказателното производство не е прекомерна, като трябва да се отчетат и обективните затруднения за разглеждане на делото, свързани с пандемията от Ковид-19, довела до отлагане на някои от процесуалните действия, както и обстоятелството, че част от отлаганията на делото са свързани с отсъствието на защитата на подсъдимия по обективни причини, а други отлагания са се наложили за събиране на допълнителни доказателства - разпит на нови свидетели и изготвяне и изслушване на допълнителна експертиза.

Налице е превес на смекчаващите обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, много добрите му характеристични данни, трудовата и социална ангажираност на подсъдимия, неговото желание и полаганите усилия за популяризиране на местната култура и традиции, правените през годините дарения на местния исторически музей. Налице са и отегчаващи обстоятелства - големият брой на държаните археологически обекти и тяхната относително висока историческа и културна стойност, като съдът не намира, че паричната им равностойност следва да се третира като отегчаващо обстоятелство, доколкото същата надвишава с малко минималната работна заплата за страната за периода, инкриминиран с обвинителния акт. При тези обстоятелства налагането на наказанията към минималния размер е съобразено както с целите на генералната превенция, така и ще укаже на подсъдимия А. обществената укоримост на цялостното му поведение и ще го мотивира към спазване на закона.

Липсата на протест не позволява налагане на някое от другите наказания, предвидени в закона, както и представлява пречка за отмяна на прилагането на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, като в тези части присъдата на първата инстанция следва да бъде напълно потвърдена.

Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че също като първата инстанция приема, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Възрастта на подсъдимия, неговата продължителна трудова, социална и културна дейност позволяват да се заключи, че за неговото поправяне и превъзпитаване не е необходимо да бъде настаняван в пенитенциарно заведение и да бъде подлаган на режимните изисквания по ЗИНЗС.

Първата инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.278, ал.7 НК правилно е отнела в полза на държавата вещите, предмет на престъплението, за което подсъдимият В. А. А. е признат за виновен и осъден. Тези вещи са публична собственост на Република България по смисъла на чл.2а от ЗКН и следва да бъдат в патримониума на българската държава. Обяснимо е желанието на подсъдимия А. да получи колекцията си в свое владение, но разпоредбата на чл.278, ал.7 НК е категорична и императивна и липсата на идентификация и регистрация на инкриминираните археологически обекти се явява пречка тези монети да бъдат върнати на подсъдимия А. и на неговите деца и внуци.

Първата инстанция правилно е възложила направените по делото разноски в съответствие с изискванията на чл.189, ал.3 НПК и присъдата трябва да се потвърди и в тази нейна част.

Произнасянето по веществените доказателства е направено в съответствие с изискванията на НПК.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейната отмяна или изменение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав