Решение № 175 от 6.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 22524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК. Образувано е, след като с решение по в. гр. д. № 293/2025 г. Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, е обезсилил решение № 20628 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 45545/2024 г. на СРС, 177 състав, и е върнал делото за ново разглеждане по предявените от ••• срещу О••••• искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 428,53 лева – незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за апартамент № 2 в гр. •••••, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 86,43 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2024 г., сумата от 31,88 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7,73 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.05.2021 г. до 30.05.2024 г., с които суми О••••• се е обогатила неосователно и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19515 от 26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 35626/2024 г. на СРС, 177 състав. Предмет на настоящото производство следователно са именно исковете, предявени от ••• срещу О•••••, за посочените по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19515 от 26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 35626/2024 г. на СРС, 177 състав, която заповед съгласно задължителните указания на въззивния съд е поправена по реда на чл. 247 ГПК с решение № 4085/11.03.2025 г. по гр. д. № 45545/2024 г. на СРС, 177 състав. В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът О••••• е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ••••••, с аб. № •••••. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с решение № 0У- 033/08.10.2007 г. на КЕВР. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. Сочи, че ответникът не е сключил писмен договор с ••• за доставка на топлинна енергия. Поддържа, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлинна енергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „••••. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки получаването на изрична покана, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба oт ответника О•••••, с който оспорва предявените искове. Поддържа се, че през процесния период имотът е бил необитаем, не е отправяно искане до ищеца за доставка на топлинна енергия, радиаторите в имота са били демонтирани и затапени, а самият имот не е в годно за ползване състояние. Сочи се, че имотът е бил предоставен за ползване на ••••• в периода 1987 г. – 2018 г., а след това не е ползван от друго лице. Ответникът твърди, че не е сключвал на договор за доставка на топлинна енергия с ••• и не е получавал фактури за начислената топлинна енергия. Освен това фактури за процесния период не били издавани. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване, тъй като имотът е бил необитаем и ответникът не си е спестил разходи за сметка на ищеца. Твърди, че не е обвързан от няма облигационни отношения със сочената от ищеца фирма за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност и оспорва дължимостта на лихва за забава поради липса на отправена покана за плащане на процесните суми. Претендира разноски. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на топлинна енергия до стопанисвания от последния имот, вследствие на което ответникът се е обогатил. Доказването на твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Между страните липсва спор, че процесният имот, представляващ апартамент № 2 в гр. •••••, е частна държавна собственост. Това обстоятелство се установява и от предстаявните по делото протокол за изземване на имот - частна държавна собственост от 17.04.2018 г., с който процесният имот е иззет по реда на чл. 80 ЗДС от държането на •••••. В тази насока е и представеният от ответника констативен протокол от 23.05.2023 г. Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице, което е процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове. Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ••• на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Страните не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Поради това без значение е дали ответникът е получавал фактури, тъй като процесните искове се основават не на договорни отношения, а на неоснователно обогатяване. Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени протокол от общо събрание на етажната собственост, договор между „•••• и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ, сключен между ищеца и „••••. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност, показанията на който се отчитат ежемесечно по електронен път. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е извършвано от „•••• съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице констатира, че през процесния период 01.07.2020-30.04.2023 г. топлинният счетоводител е извършвал реален отчет, като документите за отчет са попълнени и подписани от потребител; че в жилището не са били монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани топлоразпределители; че в имота не се ползва топла вода; че начислените суми са само за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като разпределението е извършено съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 на база пълния отопляем обем. Посочено е, че начислената топлинната енергия за процесния период за имота, с включена изравнителна сметка, възлиза на 428,55 лв., която сума е определена съгласно ЗЕ, Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира, се установява, че не са постъпвали плащания, касаещи процесните суми. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че претенцията за стойност на доставена до процесния имот топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил неоснователно, се явява основателна. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗЕ, „сградна инсталация“ е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии. Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот. След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички собственици следва да участват в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. При това заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд. В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид изложеното, доколкото от приетото заключение на СТЕ се установява, че е начислявана сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се налага извод, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. Поради това следва извод, че ответникът се е обогатил със сумата от 428,53 лева – стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 2 в гр. •••••, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност при приложение на правилото по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Макар и равностойността на спестените разходи при ползване на топлинна енергия за имот без правно основание да е в размер на месечната й цена за процесния период, това парично притезание по своето естество не представлява цена на доставената топлинна енергия, а само стойностен изразител на материалното благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в случай че обогатилият се /без правно основание/ би ползвал вещта /топлинната енергия/ възмездно – по действително продажбено правоотношение. Ето защо, ответникът дължи не месечната цена на топлинната енергия, а нейната равностойност в глобален размер, за целия период, поради което предявеното парично притезание не е периодично и то се погасява с изтичане на общата 5-годишна погасителна давност - в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 7 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., съгласно което вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност. Считано от датата на възникване на най-старото процесно вземане – 01.07.2020 г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 12.06.2024 г., не е изтекла петгодишната погасителна давност. За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В процесния случай, доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца в исковата молба общи условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, тъй като те обвързват единствено потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с доставчика писмени договори при общи условия. По делото няма данни за отправена, респ. получена от ответника покана, която да касае заплащане на процесните задължения. Представени са писма от ••• от 28.09.2023 г. и от 02.04.2024 г., но от тях не става ясно, че длъжникът е бил поканен да заплати процесните суми – с посочване на абонатния номер на имота и конкретни размери по отделни пера и периоди, за които се отнася дългът. Ето защо, съдът намира, че не са ангажирани доказателства ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 86,43 лева – мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2024 г. следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен договор Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената на извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответника. Освен това не са представени доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме, че ищецът е обеднял с направата или задлъжняването му за този разход. Поради това искът за сумата от 31,88 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно с акцесорния иск за законна лихва за забава върху тази сума се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва разноски от 25 лева за заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и за исковото производство пред СРС (по гр. д. № 45545/2024 г. и по настоящото дело) в размер на общата сума от 925,00 лева за платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение. От тях, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК му се следва сумата в размер на 57,95 лева за сторени разноски в заповедното и сумата в размер на 714,77 лева сторени разноски за исковото производство пред СРС. За производството по в. гр. д. № 293/2025 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, ищецът – въззивен жалбоподател, е сторил разноски в общ размер от 125 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата в размер на 96,59 лева. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размер на 100 лв. за всяко от делата (гр. д. № 45545/2024 г. на СРС, в. гр. д. № 293/2025 г. по описа на СГС и по настоящото дело), като с оглед отхвърлената част от исковете по всяко от делата на ответника се следва сумата от по 22,72 лева. Така мотивиран, съдът