Решение № 7112 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 536/2026 г.

Производството е по реда на чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 203 от АПК и е образувано по искова молба на С. П. С., [ЕГН], находящ се в в затворническо общежитие /ЗО/ с. Дебелт към затвора гр. Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ за присъждане на обезщетение в размер на 16 000 лв. заради причинени му неимуществени вреди по време на престоя му в посоченото затворническо общежитие от затворен тип за периода от 05.04.2024 г. до 17.06.2025 година. Заявеното фактическо основание на предявения иск е, че четири пъти за посочения времеви интервал , включително на 16.06.2025г. , са му били иззети вестници, които негови близки са изпращали по пощата . По този начин е било нарушено субективното му право на информация . Тези действия на служители на ответната страна С. преценява като неспазване на чл. 8, ал. 2 и протокол №1 от ЕКПЧ. Няма нормативна забрана затворници да получават печатни издания - книги или вестници. Той е изживял стрес и притеснения, изпитал е чувство на малоценност и „омерзение“ от различното тълкуване на законите от различни служители. Отправя се и искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба. В съдебно заседание ищецът , участвайки чрез видеоконферентна връзка , прави изявление, че поддържа своя иск за обезщетение . Не оспорва, че впоследствие от служителите на затвора гр. Бургас е получил вестниците, които неговата майка е изпратила по пощата . Недоволството му е породено от факта, че това получаване не е станало още с пристигане на пощенската пратка , а в по-късен момент, когато информацията в печатните издания вече не е била актуална. Твърди доказаност на исковата претенция предвид събраната от съда справка на началника на затвора -Бургас, както и приобщената по делото заповед на началника на ЗО – Дебелт . Заявява нарушено право на кореспонденция по чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧ. Твърди, че иззетите му вестници са били с добър външен вид. Посочва, че изземването на вестниците е резултат от порочна практика на затворническата администрация да проверява получаваните от затворници печатни издания дали не са напоени с химикали, включително със забранени субстанции. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представляван от ст. юрисконсулт С. С., депозира писмен отговор, с който оспорва исковата претенция , считайки същата за неоснователна и недоказана. Посочва се , че в производства по чл. 284 от ЗИНЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е причинил увреждане на правата по ЗИНЗС. Следва да е извършено нарушение по чл. 3 от същия закон, който законов текст забранява жестокото, нечовешкото и унизителното отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“. В исковата молба не се сочат противоправни фактически действия и бездействия от служители на ответника, с които да са нарушени разпоредби на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЕКПЧ. Моли съда да отхвърли иска изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пълномощникът на ГДИН посочва, че ищецът не е бил лишен от правото да получава печатни издания, в това число списания и вестници, но редът за получаването им не е чрез лична кореспонденция. Получаването на печатни издания се извършва чрез подаване на молба до началник-сектор или чрез абонамент. Участващият в процеса прокурор при Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че изземването на въпросните вестници не е било с цел ищецът да бъде лишен от информация, а с оглед спазване на вътрешния ред в затвора. Освен това сочи, че вестниците са били върнати на С. , поради което не може да се твърди допуснато нарушение на неговите права. Съдът , след като като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С. П. С. е осъден с присъда № 9/08.02.2023 г. на Окръжен съд – Бургас по НОХД №665/2022г. , влязла в законна сила на 13.03.2024 г. , на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години при строг първоначален режим заради извършено престъпление по чл. 116 от НК. Началото на изтърпяване на наложеното наказание е 03.10.2021 година. Няма спор между страните ,че през претендирания период за обезщетяване С. е бил в затворническото общежитие в с. Дебелт, част от структурата на затвора гр. Бургас. От събрана по реда на чл. 284, ал.3 ЗИНЗС заповед № ЗНД-181/12.05.2023 г. на ВПД началник на сектор ЗО „Дебелт“ става ясно, че на основание чл. 73, ал.4 от ППЗИНЗС е било забранено на лишените от свобода , настанени в затворническото общежитие , да получават по време на свижданията си или по пощата вестници, списания, брошури, каталози, книги на български и чужд език, за които е констатирано, че са в неугледен вид, нарушен и немарлив вид и дизайн. В заповедта е посочено, че печатните издания в такъв вид не се допускат и се връщат на посетителите, респективно на изпращачите – л. 97 от делото. По същия процесуален ред съдът събра докладна записка от 16.06.2025г. на надзирател при затвора гр. Бургас с данни, че на същата дата като лична кореспонденция С. е получил в пощенски плик вестник „Телеграф“ ,бр. 71 от 40 страници, в. „Стършел“ с 8 стр, в. „Над 55“ с 48 страници и в. „Ретро“ с 40 страници. Вписано е също ,че затворниците получават печатни издания по различен ред и поради тази причина са били иззети , удостоверено с писмен протокол / л. 100/. Според приложен към справката препис на този протокол от 16.06.2025г. горепосочените 4 броя вестници с общ брой страници от 136 са били иззети от ищеца / л. 101/. В изпратената на съда справка по чл. 284, ал.3 ЗИНЗС началникът на затвора гр. Бургас посочва, че лишените от свобода получават вестници, списания и книги, но подобна кореспонденция се проверява в интерес на сигурността , като цели осуетяване внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества /л. 99/ . Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предписва, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от с. з. се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е юридическо лице /чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС/ и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС/. Според чл. 12, ал. 3 от с.з. затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. В тази връзка за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При тази правна рамка Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е надлежен субект с пасивна процесуална легитимация по предявения иск от С. П. С.. Законодателят е въвел оборима презумпция с правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, а именно до доказване на противното настъпването на неимуществени вреди за лишените от свобода се предполага, но само в случаите по ал. 1 от същата правна норма, т.е. презумптивната предпоставка е допуснато нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно настъпването на неимуществени вреди не се нуждае от доказване само в случаите на извършено нарушение по смисъла на чл. 3 от посочения нормативен акт и в тежест на ищеца е доказването на нечовешко или унизително отношение от затворническата администрация. Доказването следва да бъде главно, което означава пълно т.е. следва да създаде убеденост, а не съмнение за настъпване на твърдения юридически факт. С. С. твърди ,че за претендирания период за обезщетяване /05.04.2024 г. -17.06.2025г./ 4 пъти са му били изземвани изпратени от родственици вестници, но ангажира доказателства само за еднократно подобно действие – на 16.06.2025г. След като за подобно изземване се изготвя докладна записка от надзирател и се съставя писмен протокол , липсата на такива писмени документи от предходни дати през горепосочения период налага извод, че няма осъществена такава деятелност от служители на ГДИН спрямо С. освен на 16.06.2025г. Според чл. 87 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици. В справката на началника на затвора-Бургас не се твърди ограничаване на упражняването на това право на ищеца и потвърждението за достоверност на това фактическо твъръдние е безспорния между страните факт, че след изземването на вестниците на 16.06.2025г., впоследствие те са му би върнати. Следователно няма невъзможност за упражняване на право на информация , а забава в неговото упражняване. Недоволството на С. е заради факта, че е получил вестниците , след като същите не са били актуални, но след като С. е получил закупени от неговата майка вестници , които са му били изпратени по пощата, то следва че те не са били актуални и към датата на тяхното получаване като пощенска пратка в затвора, защото е изминало време от момента на тяхното излизане от печат до датата на пристигането им в затвора . Освен това видът на изпратените му вестници- „Стършел“ , „Над 55“ , „Ретро“ / т.е без вестник „Телеграф“ /нямат за предмет на отразяване актуалната политическа и икономическа обстановка в страната, а съдържат публикации на хумористична тема, с тематика , касаеща лица в пенсионна и предпенсионна възраст. В тази връзка забавено прочитане на тези вестници от С. не покрива критериите по чл.3 от ЗИНЗС за действия на затворническата администрация , уронващи неговото човешко достойнство. При граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 87 от ЗИНЗС се налага извод, че законодателят предоставя на лишените от свобода възможност по време на изтърпяване на наложеното им наказание „ лишаване от свобода“ да получават и четат вестници, списания и книги , но няма нормативо въведено насрещно задължение за администрацията на затвора незабавно след получаване на пощенска пратка с подобно съдържание, да я се предоставя на лишените от свобода. От забава в предоставянето на четирите вестника С. не твърди настъпили за него значими вреди от имуществен или неимуществен характер , не твърди, че от по-отдалечения във времето прочит на четирите вестника , той да не е могъл да подаде молби, жалби ,искания към конкретни държавни органи или частни субекти т.е. не е настъпила невъзможност за упражняване на права по чл. 76 от ППЗИНЗС. В контекста на изложеното забавата по предоставяне на изпратени му вестници само по повод едно единствено изземване на негови четири вестника на 16.06.2025г. не може да се квалифицира като „жестоко, нечовешко или унизително отношение“ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Ищецът счита несвоевременното получаване на 4 вестника след тяхното изпращане по пощата като нарушение на правото му на информация , гарантирано от чл. 8 от ЕКПЧ , но тази разпоредба има различен предмет- регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот. Дори и при разглеждане на фактите по случая като нарушение на тайната на кореспонденцията , то под използваната дума „кореспонденция“ се разбира съставени лично от С. до физически, юридически лица или до държавни органи писмени документи или адресирани лично до него от такива субекти документи , съдържащи информация, касаеща личността на С. С., докато в настоящия случай става въпрос за официални печатни издания, изпратени по пощата, за които е неприложима „тайната на кореспонденцията“ . На следващо място, изрично в ал. 2 на чл.8 от ЕКПЧ са въведени ограничения по упражняване на това основно човешко право, а именно оправдана е намеса на държавните власти не само в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност , но също така за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита здравето и морала или на правата и свободите на другите. Събраните по делото доказателствени източници не сочат, че изпратените на С. по пощата четири вестника да са били намачкани, омазнени, накъсани , но самият той посочва, че те са били иззети , за да се провери дали не са напоени със забранени субстанции. Подобна проверка на затворническата администрация е допустима предвид правилото на чл.8, ал.2 от ЕКПЧ, тъй като придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози е престъпление по чл. 354а от НК , разпространението на наркотични вещества или техни анализи е престъпление по чл. 354в от НК, придобиване или държане на вещества, които не са наркотични, но са поставени под разрешителен режим е престъпление по чл.354 НК. Следователно действията на служители от ГДИН на 16.06.2025 г. попадат в ограниченията на чл. 8, ал.2 от ЕКПЧ не само защото целят предотвратяване на престъпления, но и за да се гарантира живота и здравето както на служителите в ЗО-Дебелт , така и на самите лишени от свобода в това общежитие. За пълнота на изложението следва да се посочи , че правилото на чл.8, ал.2 от ЕКПЧ има детайлизация в българско законодателство - в разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ППЗИНЗС , според която правна норма получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Ищецът счита, че забавеното предоставяне на изпратените му печатни издания , е нарушение и на правото му на притежание, гарантирано с протокол №1 към ЕКПЧ, но и в тази норма от международното право изрично е разписана възможност за ограничаване на това основно човешко право- „ Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“ В обобщение еднократното и то временно ограничаване на достъпа на ищеца до изпратени му по пощата четири вестника за претендирания период от една година и 2 месеца заради изпълнение на задължението на затворническата администрация по чл. 75, ал.2 от ППЗИНЗС , които действия попадат в ограниченията по чл.8, ал.2 и по чл.1 от протокол № 1 на ЕКПЧ , не представлява „жестоко, нечовешко или унизително отношение към затворник по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. След като не се доказа нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от същия закон не произвежда правно действие т.е. няма настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. В тази връзка исковата претенция на С. С. е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение. Независимо от изхода на правния спор допустимото искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е лишено от основателност. Съгласно чл. 286, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Мотивиран от изложените съображения, Административен съд – Варна