Решение № 119 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 1418/2025 г.

В Районен съд Троян е образувано гр.д.№1418 по описа на съда за 2025година, по подадена искова молба от М. И. М., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, срещу КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО с адрес: гр. София, пощенски код 1000. р-н Възраждане, пл. "Света Неделя" №6, с код по БУЛСТАТ •••, представлявана от Председателя А.Т.С., иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, за осъждане на ответника да и заплати сумата от 3418. 18 евро /6685.38 лева /, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата 5585.79 евро /10924.85 лева/, за периода от 24.10.2018 година до 11.06.2024 година. Претендира разноски. В предвидения по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил писмен отговор о т Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ/Комисията), ЕИК •••, представлявана от А. С. - за председател на КОНПИ (съгласно § 7, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията), чрез процесуален представител: главен юрисконсулт В. И., със служебен адрес: гр. София 1000, пл. „Св. Неделя" № 6, с който счита предявеният иск за недопустим, тъй като в молбата не се съдържат конкретни фактически доводи, подкрепени от съответни доказателства, които да обусловят активната процесуална легитимация на ищеца. Твърди се, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като се оспорва по основание и размер, със следните аргументи: Производството за отнемане на незаконно придобито имущество е образувано с Решение № ••• г. на КПКОНПИ и Решение № ••• г. на КПКОНПИ, въз основа на постъпили в ТД - ••• на КОНПИ уведомление от Окръжна прокуратура - гр. Л. с вх. № ••• г. за привличане в качеството на обвиняем по следствено дело № ••• г. по описа на ОСлО при ОП-Л. на лицето Л. Д. П., ЕГН •••••••••• за това, че: -през месец август на ••• г. в гр. *, в съучастие като подбудител, умишлено склонил А.И.А., ЕГН ••••••••••, като извършител, да избегне на ••• г. установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „•••" ЕООД, ЕИК •••, в особено големи размери - общо 157 000,91 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1,т. 6,пр.1 и пр. 2,т. 7, вр.с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. -през ••• г., в гр. *, в съучастие като подбудител, умишлено склонил Г. М. Й., ЕГН •••••••••• и А.И.А., ЕГН ••••••••••, и двамата като извършители, противозаконно да присвоят при условията на продължавано престъпление през периода от ••• , чужди движими вещи-паричната сума от общо 172 230 лв., от които общо 130 170 лв., собственост на „•••" ЕООД, ЕИК •••и общо 42 060 лв., собственост на „•••" ЕООД, ЕИК •••, които владеели и пазели, в качеството си на пълномощници, с нотариални заверки на подписите му, съответно от ••• г., като склонените се разпоредили с паричните средства, като ги изтеглили в брой от банкова сметка с IB •••, с титуляр „•••" ЕООД, ЕИК •••и от банкова сметка с IB •••, с титуляр „•••" ЕООД, ЕИК •••, и двете разкрити в „•••" АД и ги предоставили на Л.Д.П. без да е налице правно основание за това - като обсебеното имущество е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. -през периода от ••• г. в гр. *, получил имущество -паричната сума от общо 172 230 лв., от които 101 760 лв. му били предоставени в брой от Г. М. Й., ЕГН •••••••••• и общо 70 470 лв. му били предоставени в брой от А.И.А., ЕГН ••••••••••, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито от Г. М. Й. и от А. И.А. чрез извършено от тях тежко умишлено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. с ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК като деянията са извършени повече от два пъти - престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2, пр. 2 от НК. Сочи се, че постъпило уведомление от ••• с вх. №••• г. за привличане в качеството на обвиняем по ДП № •••г. по описа на СДВР на лицето Л.Д.П. за това че: за периода от ••• г. в гр. *, в условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие, като извършител с Б. А. П. - извършител, в качеството им на управители на дружество "•••"ООД ЕИК, избегнали плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдили неистина в акцизна декларация и съставили и използвали документи с невярно съдържание - Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точният адрес на мястото на доставка, съгласно Приложение №14а към чл. 80а от ППЗАДС и чл. 33, ал. 1 от ЗАДС, при осъществяване на стопанска дейност, водене на счетоводство и представяне на информация пред органите по приходите, като са избегнали плащане на дължим акциз в особено големи размери - 6 317 836,10 лева - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 от НК. Сочи се, че престъпленията попадат в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.), че с Протокол № •••г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Л.Д.П., ЕГН ••••••••••, а с Протокол № •••г. е образувана проверка •••г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Л.Д.П.. Твърди се, че проверките са образувани и проведени по реда на ЗОПДНПИ (отм.), като на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обп. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), съгласно който неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ и всички правни основания са съобразени с тези в ЗПКОНПИ. Излага се, че в хода на проверката са извършени справки в: Национална база данни „Население", Търговски регистър, АПИС - Регистър, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация" и са изпратени запитвания до: ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция" по постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в страната, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация", Централен регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и такси" към съответната община по постоянен адрес на лицето. Сочи се, че от извършена справка в НБД „Население" № •••г. е установено, че семейното положение на лицето Л.Д.П., ЕГН •••••••••• е женен, съгласно акт за граждански брак № ••• г., като съпруга на Л.П. е ищцата в настоящото производство М. И. М.. Твърди се, че проверката е започнала на ••• г. на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.), като по ••• г. периодът на проверка е от ••• г., а по ••• г. - проверката е започнала на ••• г. и периодът на проверка е от •••година, като с Решение № ••• г. на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, срокът на проверката е удължен с шест месеца. Твърди се, че в изпълнение на решение ••• г. на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е внесено мотивирано искане до Окръжен съд - Л. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с Определение № ••• г. по ч.гр.д. № ••• по описа за Окръжен съд-Л. молбата на Комисията е уважена изцяло и са издадени обезпечителни заповеди за посоченото в молбата имущество, като са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на Л.Д.П., ЕГН •••••••••• и М. И. П., ЕГН •••••••••• и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от влизане на осъдителната присъда в сила по досъдебно производство ••• по описа на СДВР и сл.дело № •••г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура - гр. Л.. Излага се, че са издадени обезпечителни заповеди от ••• г. по ч.гр.д. № ••• по описа на Окръжен съд-Л. и въз основа на обезпечителната заповед е подадена молба от КПКОНПИ до Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-Л. и до Съдия по вписванията в Служба по вписвания -град Троян, като е образувано Изпълнително дело № •••8 г. по описа на СИС при РС-Л.. Твърди се, че по искова молба на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е образувано гр. дело № ••• г. на Окръжен съд - Л. по реда на чл. 153 ал. 2 във вр. с § 5 ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /обн. бр.1/3.01.19 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 211 495,60 лв., от лицата Л.Д.П. и М. И. П., като с Решение № •••г., постановено по гр. дело № ••• г. на Окръжен съд -Л., е отнето в полза на държавата по иска с правно основание чл. 153 ал. 1 вр. с § 5 ал. 2 от ЗПКОНПИ, предявен от Комисията, имущество на стойност 257 195,60 лв. от Л.Д.П. и М. И. П.. Излага се, че против Решение №••• г., постановено по гр. дело № •••9 г. на Окръжен съд – Л. е депозирана въззивна жалба на Л.Д.П. и М. И. П., образувано е ВГД № ••• г. на Апелативен съд -•••, по което с Решение № ••• г. е отменено изцяло Решение № •••г. на Окръжен съд - Л., постановено по гр.д. № ••• г. по описа на същия съд, вместо което постановил, че отхвърля като неоснователен предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против от Л.Д.П. и М. И. П. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 211 495,60 лева. Сочи се, че по касационна жалба на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ против въззивно решение № ••• г., постановено по в. гр. д. № ••• г. на Апелативен съд - ••• е образувано гр. дело № ••• година на Върховен касационен съд (ВКС), като с Определение № ••• г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № ••• г., постановено по в. гр. д. № ••• г. на Апелативен съд - •••, което е влязло в сила на ••• г. Излага се, че с Определение № ••• г. по ч.гр.д. № ••• г. на Окръжен съд - Л. е отменено допуснатото с Определение № ••• г. обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) в полза на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ срещу Л.Д.П. и М. И. П.. Оспорват твърдението, че ищецът е претърпял вреди, като заявяват, че нe ca нaлицe ocнoвaния зa aнгaжиpaнe oтгoвopнocттa на Комисията, тъй като предявeният иcĸ e нeocнoвaтeлeн и нeдoĸaзaн. Coчи се, чe пpи нaличиeтo нa нaдлeжнo ceзиpaнe, ĸaĸтo и нa ocтaнaлитe пpeдпocтaвĸи, Koмиcиятa нямaлa дpyгa зaĸoнoвa възмoжнocт, ocвeн дa oбpaзyвa пpoвepĸa, да установи имуществото на лицето и да извърши преценка на това, дали са налице основания за отнемането му. Държавният орган е направил основателно предположение, че имуществото е незаконно придобито. Излагат аргументи, че проверката се извършва от органите на КОНПИ и започва на основание уведомление от съда, прокуратурата или органите на досъдебното производство за влязла в сила присъда или привличане на лице в качество на обвиняем за престъпление, изчерпателно посочено в чл. 22 от ЗОПДНПИ (отм.), като се твърди, че органите на комисията действат в условия на обвързана компетентност - т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган, те са длъжни да започнат проверка. Твърди се, че в конкретния случай проверката срещу Л.Д.П., съпруг на ищцата М. И. П., е започнала въз основа на постъпило в КОНПИ уведомление по чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) с вх. № ••• г. от Окръжна прокуратура -гр. Л. за привличане в качеството на обвиняем по следствено дело № ••• г. по описа на ОСлО. Т.е. в конкретния случай проверката срещу лицето е законосъобразно започнала въз основа на уведомление от компетентен орган за престъпление, които попадат в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). Излагат се аргументи, че не следва да бъде търсена отговорност от КОНПИ за това, че е изпълнявала вменени и със закон задължения, тъй като Комисията няма право да преценява дали да образува или не производства по ЗОПДНПИ (отм.) при установяване на имущество, за което липсват законни доходи и ако това имущество е на значителна стойност, в противен случай при неизпълнение на някое от горепосочените задължения от страна на Комисията ще е налице неизпълнение на законови разпоредби, което не може и не следва да бъде допускано. Твърди се, че правата на ищцата са били ограничени, в следствие на влязло в сила определение на съда за допускане на исканите от страна на Комисията обезпечителни мерки, че действия на Комисията и на нейните органи са законосъобразни, тъй като са минали съдебен контрол, като с Определение № ••• г. на Окръжен съд - Л., постановено по ч. гр. д. № ••• г. и Обезпечителна заповед на Окръжен съд - Л., съдът е допуснал поисканите от Комисията обезпечителни мерки. Излагат се и аргументи, че обезпечителната защита е привременна, има по-малък интензитет от защитата по принудителното изпълнение, че обезпечителното производство не въвежда абсолютна забрана за разпореждане с имуществото и при определени предпоставки, съдът може по молба на заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото. Сочи се, че несъмнено наложените обезпечителни мерки са създали затруднения за ищцата, тъй като е била лишена от възможността да разполага със средствата си по банковите сметки, но причинната връзка между действията на Комисията и претендираните за обезщетяване негативни за ищцата последици, в твърдения вид и размер, трябва да бъде установена безусловно. Оспорват се като неоснователни, необосновани и недоказани всички фактически и правни твърдения в исковата молба за претърпени имуществени вреди от ищцата, навеждат се аргументи, че не са налице предвидените в закона изключения, в които хипотези ответникът в обезпечителното производство може да претендира обезщетение. Оспорва се твърдяната от ищцата „пропусната полза“, тъй като не е налице увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване на имуществото на увредения, тъй като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, оспорва се да е налице и причинна връзка между наложените от Комисията обезпечения и настъпили вреди за ищеца. Молят производството по гражданско дело № •••г. на Районен съд - Троян, да бъде прекратено, като образувано по недопустим иск, алтернативно, заявената претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. При условия на евентуалност молят, ако исковата претенция бъде уважена, да се присъди минимален размер на исканото обезщетение. Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правна квалификация чл. 403 ГПК. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане, тя се отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск, не може да се освободи от отговорността по посочената по-горе разпоредба, като докаже, че е положил необходимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска. Той отговаря при обезпечаване на бъдещ иск, ако не е предявил иска в срок, както и в случай, че искът е предявен в срок, но производството е прекратено или искът не е уважен. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК, като безвиновна се отличава от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на умисъл. Поради това, при предявяване на иск по чл. 403, ал. 1 ГПК отговорността е за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването на иска е причинило на ответника/ В този смисъл определение № 170 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 144/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. 1512/2014 г. на II т. о. на ВКС, решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр. д. 2817/2016 г. на III г. о. на ВКС и др./. С определение на РС-Троян, рег.№ ••• година, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че: по депозирано искане № ••• година от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е образувано частно гражданско дело № ••• година по описа на Окръжен съд-Л., по което било постановено определение №•••година, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество; че са наложени обезпечителни мерки до размера на сумата от 234 190.59 срещу Л.Д.П. и срещу ищцата - М. И. П., включително и запор върху разплащателна сметка в лева с IBAN •••, открита в „•••" АД с титуляр М. И. П., ЕГН ••••••••••; че са издадени обезпечителни заповеди от •••г. по ч.гр.д. № ••• по описа на Окръжен съд-Л. и е образувано Изпълнително дело № ••• г. по описа на СИС при РС-Л.; че по предявена искова молба на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е образувано гр. дело № ••• г. на Окръжен съд - Л. по реда на чл. 153 ал. 2 във вр. с § 5 ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /обн. бр.1/3.01.19 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 211 495,60 лв., от лицата Л.Д.П. и М. И. П.; че с Решение № ••• г., постановено по гр. дело № ••• г. на Окръжен съд -Л., е отнето в полза на държавата по иска с правно основание чл. 153 ал. 1 вр. с § 5 ал. 2 от ЗПКОНПИ, предявен от Комисията, имущество на стойност 257 195,60 лв. от Л.Д.П. и М. И. П., което е отменено с Решение № ••• г. по е ВГД № ••• г. на Апелативен съд -•••; че въззивно решение № •••г., постановено по в. гр. д. № •••г. на Апелативен съд - ••• е обжалвано и е образувано гр. дело № ••• година на Върховен касационен съд (ВКС), като с Определение № •••г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № •••г., постановено по в. гр. д. № •••г. на Апелативен съд - •••, което въззивно решение е влязло в сила на ••• година. Не се оспорва и обстоятелството, че на 11.06.2024 година е отменено обезпечението, с постановено Определение № ••• година на Ловешки окръжен съд и е обезсилена обезпечителна заповед № •••година/. От събраните в хода на настоящото производство доказателства безспорно е установено, че искът, който Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила срещу М. И. М., е отхвърлен изцяло с влязлото в сила Решение № ••• г. по Въззивно гражданско дело № ••• година на Апелативен съд -•••. В резултат на запора, наложен по частно гражданско дело № ••• год. на Ловешки окръжен съд и по Изпълнително дело № ••• върху разплащателната й банкова сметка в "•••" АД, М. И. М. е претърпяла имуществени вреди. На датата, на която е наложен запорът върху банковата сметка в "•••" АД (••• год.), по нея е налична сумата 10924.85 лева. Фактическият състав предполагащ основателност на искането за обезщетение предполага наличие на всички елементи от цитираната норма, а именно – наложена обезпечителна мярка, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК /отхвърлен, непредявен иск или прекратено производство по обезпечения иск/, както и наличието на вреди, в причинно-следствена връзка от обезпечителната мярка. В процесния случай ищецът претендира за обезщетяване пропуснати ползи, свързани с невъзможността да ползва запорираната в полза на ответника сума, които съизмерява с размера на законната лихва върху нея за периода от •••година. Съдът приема, че фактът на ограничаване на възможността ищцата да ползва налична по собствената и банкова сметка сума /блокирана, поради наложеният запор/ се явява имуществена вреда за нея във вид на пропусната полза. Това е така, тъй като е била в невъзможност да я ползва, за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което е пропуснала да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Предположението, че ако благото не беше засегнато, то същото щеше да доведе до увеличаване на имуществото е законово закрепено в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД , която е приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, при която размерът на вредата се заключава в заплащането на законна лихва. Минималният размер на вредите е определен в чл. 86 ЗЗД и съответства на законната лихва върху обезпечената сума. На доказване подлежат вредите, които са над законово определения размер, като функцията на законната лихва е да възстанови нарушеното имуществено равновесие между страните /в този смисъл решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 432 от 27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС; решение № 156 от 18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на II т. о. на ВКС и др. /. Безспорно е, че ищцата е претърпяла вреда, поради наложения като обезпечителна мярка, по искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество запор, върху разплащателната сметка на ищцата, който иск е отхвърлен и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество й дължи обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на неоснователно наложената обезпечителна мярка, за периода от датата на налагането й до датата на отмяна на обезпечението. На датата, на която е наложен запорът върху банковата сметка в "•••" АД - ••• година, по сметката са налични 10924.85 лева, а обезпечението е отменено на •••година, когато е влязло в сила Определение № ••• година на Ловешки окръжен съд, с което е отменено определението за допускане обезпечение на бъдещ иск и е обезсилена обезпечителна заповед № ••• година. Запорът върху разплащателната сметка е вдигнат на ••• год. За периода от •••год. законната лихва върху сумата 10924.85 лева е в размер на 6685.38 лева, които се равняват на 3418.18 евро (три хиляди четиристотин и осемнадесет евро и осемнадесет цента), в който размер е обезщетението, което Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи на М. И. М. с оглед разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. При налагане на обезпечителна мярка запор върху вземания по неоснователен иск, невъзможността за ползване на запорираните парични средства поради наложеното обезпечение ще е за времето до влизане в сила на решението, с което искът на молителя по обезпечителното производство е отхвърлен, както и за времето необходимо за иницииране и приключване с влязъл в сила съдебен акт на производство по чл. 402 ГПК, а за останалото време причинната връзка ще бъде прекъсната от бездействието на заинтересованата страна. В конкретния случай, обезпечението е отменено на •••година, когато е влязло в сила Определение № ••• година на Ловешки окръжен съд. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен за претендирания период от •••година. Съдът е запознат с актуалната съдебна практика, която приема, че бездействието след влизане в сила на съдебното решение не може да доведе до ангажиране отговорността на лицето, по чието искане е наложена обезпечителната мярка /в този смисъл решение № 216 от 03.04.2024 г. по гр.д. № 1536/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС и решение № 77 от 17.03.2025 г. по т. д. № 332/2024 г. на I т. о. на ВКС, както и решение от 10.03.2025 г. по в. гр. д. № 11/2025 г. на САС/. За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че периодът, за който се присъждат пропуснати ползи, следва да отчита и обичайно необходимото време за провеждане на производство по чл. 402 ГПК, тъй като в този период вредата е поради поведението на лицето, поискало обезпечението. Производството по чл. 402 ГПК отнема време, тъй като съгласно чл. 402, ал. 1, изр. 2 ГПК препис от молбата се връчва на страната, по чието искане е допуснато обезпечението за становище, следва съдът да се произнесе и съдебният акт да се връчи на страните и да влезе в сила. В този период няма основание да се счита, че причинно-следствената връзка е прекъсната, тъй като причина за наложения запор са именно първоначалните действия молителя, довели до налагането на обезпечението, като това е обичайно стечение на обстоятелствата. На основание чл. 162 ГПК и след използване на електронния калкулатор на интернет страницата на НАП, съдът определи законната лихва в ъ р ху сумата 5585.79 евро /10924.85 лева/, за периода от ••• година включително, в размер на 3418.18 -три хиляди четиристотин и осемнадесет евро и осемнадесет цента /6685.38лева/, в който размер е и заявената искова претенция. Изложените по-горе аргументи мотивират настоящият състав да приеме, че искът е основателен и доказан в претендирания размер, като ответникът КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО следва да бъде осъдена да заплати на М. И. М. сумата от 3418.18-три хиляди четиристотин и осемнадесет евро и осемнадесет цента /6685.38 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на допуснатото с Определение № •••година по Частно гражданско дело №•••год. на Ловешки окръжен съд обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм/. в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л.Д.П. и срещу М. И. П. на основание чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от ЗОПДНПК /отм/ във връзка с параграф 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКНОПИ, във връзка чл. 390 и сл. от ГПК, чрез налагане на обезпечителни мерки, сред които и запор върху разплащателна сметка в лева с IBAN •••, открита в „•••" АД с титуляр М. И. П., ЕГН ••••••••••, и който иск е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила Решение № ••• г., постановено по въззивно гражданско дело № •••г. на Апелативен съд - •••. Като законна последица върху главница, представляваща пропусната полза, ще се присъди и законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 11.12.2025г. до окончателното изплащане. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищцата и сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 600.57 евро, представляващи разноски за заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение и ДТ за издаване на съд.у-ния, подробно описани в заявление вх.№2716 от 17.04.2026година по описа на РС-Троян, в което е обективиран списък на разноските по реда на чл.80 ГПК. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 460.16 евро /900лева без ДДС /. Представен е договор за правна защита и съдействие от 10.12.2025 г., от съдържанието на който се установява, че договореното възнаграждение в размер на 900.00 лева е заплатено изцяло в брой при подписване на договора. В т. 1 и т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът следи служебно, дали страната, която претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, е доказала реалното им извършване. В договора за правна помощ и съдействие следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, което обстоятелство е налице в настоящият казус. С отговора на исковата молба е направено възражение по реда на чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Минималните размери, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда, но няма пречки същите да се използват като ориентировъчни. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, размера на претендираното възнаграждение е 460.16 евро, който е под минималния по Наредба - 495.20 евро /чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата/. Съдът съобрази и цената на иска, извършените от процесуалния представител на ищцата действия по производството – подадена ИМ, явяване в с. з., ангажиране на писмени бележки, поради което намира, че уговореното възнаграждение е справедливо и не се явява прекомерно при отчитане на посочените обстоятелства. Така мотивиран, съдът