Решение № 137 от 24.4.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 125/2025 г.

Предявените искове са с правно основание чл. 405, ал.1, изр.1-во вр. с чл.399, вр. с чл. 413 вр. с чл. 415, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ. По съображения изложени в исковата молба, след последваща конкретизация на модела на лекия автомобил и след изменение на исковете, ищцата Е. М. К., моли да бъде осъден ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, да й заплати : -сумата 55873,90лв. или 28619 евро /частичен иск от 70000лв /, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ••• за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с настъпило за времето от 19:00 ч. до 21:00 ч. на 20.12.2023 г. в •••, кв. „•••“ до бл. •••, застрахователно събитие - кражба на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро“ с per. № ••• и VIN номер/рама •••, ведно със законната лихва за забава върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда (28.02.2025 г.) до окончателното й изплащане, -сумата 3414,08лева или 1745,59евро /частичен иск от 4269.59 лв./, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на окончателното произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество по процесната щета - 17.09.2024г. до датата на входиране на исковата молба в съда - 28.02.2025г., както и сторените от ищеца съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство. Подържа исковете си и в съдебно заседание чрез адвокат Д. Д. от САК и моли да бъдат уважени. В срок е представена и писмена защита в тази насока. "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, чрез юрисконсулт А. П., в срок е депозирало писмен отговор. С него признава следните обстоятелства, които са приети от съда за безспорни и ненуждаещи се от доказване: Обстоятелството, че пред ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп” е заявена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, която е приключена с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица №•••. и срок на действие от 23.12.2022г. до 22.12.2023г. Че ищцата е встъпила в застрахователното правоотношение след придобиване на собствеността на лек автомобил „Ауди“, модел „А6 Олроуд Куатро“ с регистрационен номер ••• с VIN •••. Освен това с писмения отговор : Твърди, че пред застрахователя са предявени неистински обстоятелства относно твърдяното събитие /без да сочи кои са те/, което се явява нарушение на общите условия на застрахователния договор. Изразява становище, за наличието на предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност предвидени в т. 1.4 от подраздел X „Общи изключения“ на раздел „Общи положения“. Счита също така, че са налице основанията за освобождаване от отговорност предвидени в чл. 1.2 и т.1.3 от подраздел XIII” Прекратяване“ на Раздел „Общи положения“ на общите условия към застрахователния договор. На следващо място твърди, че дори да се приеме искът за основателен, то същия е в завишени размери, за които излага подробни доводи, поради което оспорва иска по размер. Твърди, че автомобилът не е преминал през сертифциране и хомулгация, които да установят неговата генерална техническа изправност, след претърпяното тежко пътно-транспортно произшествие, което значително намалява общата му стойност. Оспорва дължимостта на мораторна лихва и законна лихва в размер на мораторната, тъй като обект на оспорване от негова страна се явява основателността на главния иск, а исковете за лихва са с акцесорен характер. Прави оспорвания свързани с размера на предявените искове: Прави възражения по фактическите твърдения изведени в исковата молба: Оспорва твърдението, че периода от 19:00ч. до 21:00 часа на 20.12.2023г. в ••• е извършена кражба или противозаконно отнемане на лек автомобил „Ауди “, модел „А6 Олроуд Куатро“ с регистрационен номер ••• с VIN •••. Оспорва твърдението, че кражбата или противозаконното отнемане на процесното МПС е извършено от •••, кв. „•••“ до бл. •••. Прави следните фактически твърдения: Твърди, че автомобилът не е откраднат при описаните в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства. Твърди, че към датата на твърдяното събитие 20.12.2023 застрахованият автомобил не се е намирал в пределите на •••. Твърди, че пред застрахователя е заявена претенция, която е неистинска по своето съдържание, като данните относно заявеното събитие не кореспондират на реалните факти и в частност на обстоятелството, че автомобилът не се е намирал на територията на град ••• и то в момента, в който се твърди, че е бил обект на противозаконно отнемане. Твърди, че стойността на процесното МПС е значително по-ниска от застрахователната сума по съображения съдържащи се в изложението по-горе. С оглед гореизложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Поддържа изразеното становище в писмения отговор и в съдебно заседание. Оспорва искането за присъждане на безплатно адвокатско възнаграждение, като неоснователно. Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното : Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - ищцата е предявила писмена застрахователна препетция по чл. 380 ТЗ, преписката по която е приключена с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение – обстоятелство което е безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. На 22.12.2022 г. е сключен застрахователен договор под формата на писмена Застрахователна полица № ••• между ответното дружество „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и Е.Р.Р., ЕГН: ••••••••••, за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с клауза „Пълно Каско“ и със срок на валидност от 00:00 ч. на 23.12.2022 г. до 23:59 ч. на 22.12.2023 г., обща дължима застрахователна премия в размер на 4 926.60 лв. с уговорено разсрочено плащане в брой на същата на четири равни вноски и застрахователна сума в размер на 70 000.00 лв. Обект на застрахователния договор е лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро“ с per. № ••• и VIN номер/рама •••. Впоследствие след сключване на имуществената застраховка правото на собственост върху застрахованото МПС е прехвърлено на 29. 08. 2023г. в полза на ищцата Е. К., видно от приложено представения Договор от 29.08.2023 г. за покупко- продажба на пътно превозно средство. По повод настъпилата промяна в собствеността и на регистрацията на процесно - то МПС ищцата е сключила Добавък 3/31.08.2023 г. към застрахователния договор. По този начин е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица №•••. и срок на действие от 23.12.2022г. до края на 22.12.2023г. за процесното МПС – обстоятелство, което е безспорно между страните. Твърденията на ответното дружество, че автомобилът не е откраднат при описаните в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и че към датата на твърдяното събитие 20.12.2023 застрахованият автомобил не се е намирал в пределите на гр.•••, са неоснователни. От свидетелските показания на Д. Б. Т. – М. /очевидец/, разпитана в с.з. на 03. 06. 2025г., се установява, че когато тя се прибрала с детето си към 18:30ч. на 20. 12. 2023г., у тях на адрес •••, през прозореца видяла, че точно през улицата срещу тях, където имало отстрани на глуха уличка, паркомясто за три автомобила, бил паркиран процесния автомобил, а когато по - късно същата вечер излязла да пуши на терасата на хола видяла, че отсреща има суматоха и полиция и след обаждане по телефона до сина на ищцата, разбрали, че автомобилът е откраднат. Изхождайки от изложеното и с оглед обстоятелството, че последно на 14. 12. 2023г. в 18:48:01ч., автомобилът е засечен от камера в с. ••• да се движи по републиканския път със скорост 58км./ч. в посока към гр. Перник, от приложената заверена прокурорска преписка 4347 / 202г. на Районна прокуратура гр. Перник, касаеща ДП 706/2023г. на 01 РУ, както и че ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства за доказване неистинността на съдържанието на оспорените от него удостоверение рег. № ••• от 22. 05. 2024г. на Първо РУ – Перник и на Постановление за спиране на наказателно производство № 4347/2023г. от 02. 05. 2020г., съдът на основание чл. 194, ал.2 от ГПК признава, че направеното оспорване на неистинността на съдържанието на удостоверение рег. № ••• от 22. 05. 2024г. на Първо РУ – Перник и на Постановление за спиране на наказателно производство по пр. преписка № 4347/2023г. от 02. 05. 2020г., Постановление за спиране на наказателно производство по пр. преписка № 4347/2023г. от 02. 05. 2020г., на Районнна прокуратура гр. Перник, са недоказани. Следователно ищцата е доказала, че за времето от 19:00 ч. до 21:00 ч. на 20.12.2023 г. в •••, кв. „•••“ до бл. •••, паркираният лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро“ с per. № ••• и VIN номер/рама •••, е бил откраднат, като извършителят е неизвестен и в момента се издирва, т.е. настъпило е застрахователното събитие - кражба, по смисъла на т.1, от клауза - „Пълно каско“, от глава втора – Покрити рискове и изключения, от Общите условия по застраховка Каско стандарт на ответното дружество, поради което и с оглед подписаната застрахователна полица, следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество. Ответното дружество и в преписката по повод образуваната щета и в писмения отговор, е изразило становище, за наличието на предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност, предвидени в т. 1.4 от подраздел X „Общи изключения“ на раздел „Общи положения“, а също така, че са налице основанията за освобождаване от отговорност, предвидени в чл. 1.2 и т.1.3 от подраздел XIII” Прекратяване“ на Раздел „Общи положения“ на Общите условия към застрахователния договор. В чл.1.4 от подраздел X „Общи изключения“ на раздел „Общи положения“ е предвидено, че застрахователят не покрива щетите, умишлено или причинени с груба небрежност на застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования, или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг или други. По делото се установява, че лекия автомобил е бил паркиран от ищцата на място където автомобилът често се паркира, в близост до местоживеенето на ищцата, бил е заключен, като е имал и аларма и няма каквито и да било основания за отпадане отгорността на застрахователя на основание на този текст от Общите условия. Съгласно чл. 1.2 от подраздел XIII ”Прекратяване“ на Раздел „Общи положения“ на Общите условия към застрахователния договор, застрахователният договор, сключен при тези Общи условия се прекратява, в случай на умишлено причиняване на застрахвователното събитие от застрахования или трето ползващо се лице. В този случай застрахователят не дължи застрахователно обезщетение и сезира компетентните органи. Ответникът не е конкретизирал кои документи са попълнени с неистинско съдържание и в какво се изразява то. Съдът следва да отбележи, че всички документи, представени от застрахователя, преди подписване на застрахователната полица, са попълнени от първоначалния собственик на лекия автомобил Е. Р. Документите на чужд език не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като те не са приети като доказателства по делото. Автомобилът е бил преминал преглед за техническа изправност на ППС № ••• от 21. 12. 2023г. Следователно това неконкретизирано възражение на ответника, се явява неоснователно. Освен това от номера на рамата/шасито на лекия автомобил, който е коректно попълнен, застрахователят е имал възможност да извърши проверка и да установи предходно настъпило ПТП в Република Германия, преди да се сключи застраховката „Пълно автокаско“, в случай, че ответникът е имал предвид предходно ПТП. Съгласно чл. т.1.3 от подраздел XIII” Прекратяване“ на Раздел „Общи положения“ на Общите условия към застрахователния договор, застрахователният договор, сключен при тези Общи условия се прекратява, при предявяване от застрахования или упълномощено от него лицена претенциии/или докемунти с невърно съдържание или неистински документи с цел изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай застрахователят сезира компетентните органи и има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Както беше отбелязано по – горе ответното застрахователно дружество не е доказало оспорването на съдържанието на удостоверение рег. № ••• от 22. 05. 2024г. на Първо РУ – Перник и на Постановление за спиране на наказателно производство по пр. преписка № 4347/2023г. от 02. 05. 2020г., на Районнна прокуратура гр. Перник, поради което не е налице и тази хипотеза, изключваща отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. По делото се установява, че процесния лек автомобил е бил претърпял преди това в периода малко преди 17. 06. 2021г., ПТП в Република Германия и е бил поместен в платформа „Аутоотлайн“, с цел оценка на запазените части и детайли в периода 17-18 юни 2021г., като за автомобила е било получено най – високо предложение в размер на 8390 евро /л.139/, като по отношение на това обстоятелство не се спори от страните. Спори се по отношение на това как това ПТП е повлияло на пазарната цена на лекия автомобил, към момента на кражбата му и каква е била тя. В тази насока по делото са приети заключенията на две съдебноавтотехнически експертизи – първоначална на вещото лице В. К. Д., която е оспорена от процесуалния представител на ищцата по отношение отговорите на 3 и 4 въпрос, и повторна на вещото лице М. Г. М., която е оспорена изцяло от процесуалния представител на ответното дружество. Вещото лице В. Д. е дал заключение, че действителната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на събитието (22.12.2023г.), като се вземат предвид характера и на уврежданията получени при предходно ПТП е от порядъка на 41000лв. /последния абзац от отговора на трети въпрос/. Вещото лице М. М. е дала заключение, че пазарната стойност и след корекция за предходни щети, получени при предходно ПТП, действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на събитието (22.12.2023г.) е от порядъка на 47577,73лв лв. /последния абзац от отговора на въпрос V3/, Съдът следва да отбележи, че и двете заключения отчитат настъпилата предходна щета от ПТП в Република Германия преди 17. 03. 2021г., поради което следва да се прецени коя от тези две стойности е достоверна. Пернишкият окръжен съд намира, че в тази насока следва да бъде възприето заключението на вещото лице В. Д., по следните съображения : От устните обяснения на същия, дадени в съдебно заседание на 16. 12. 2025г. вещото лице поясни, че преди е продавал употребявани автомобили, внос от Австрия и Швейцария, поради което същият освен, че е вещо лице, то има и непосредствени впечатления от пазарните цени на автомобилите и от това как влияят върху пазарните им цени предходни ПТП. В тази насока същият заяви, че продавачите обикновено нямат интерес да обявяват предходно настъпило ПТП с автомобила, който продават, тъй като това или дори само съмнение в тази насока у купувача, би довело не само до оферта за по – ниска цена, но би довело и до отказ от извършване на покупката. И в писмено заключение и в устните си обяснения вещото лице приема, че се касае за тежко упреждане на процесното МПС. В устните си обяснения вещето лице прави това с уговорката, че само по снимков материал е много трудно да се прецени без истински оглед на живо и без опис на повредите; при действителен оглед на живо повредите могат да се окажат и по – тежки и по – леки и именно заради това не дава най - тежката щета – тотална щета ; като същевременно вещото лице е разграничило понятията тотално увреден автомобил поради икономически съображения и тотално увреден поради технически съображения, като е заявил, че в конкретния случай автомобилът е възстановим технически, но това не е особено уместно от икономическа гледна точка, тъй като е свързан с преразход /ката наречената икономическа тотал щета/, а във втория случай този автомобил следва да се бракува и въобще да не се пуска в движение. И двете вещи лица поясняват, че автомобилът е преминал технически преглед, като вещото лице Д. обяснява, че скритите дефекти като усукване на шаси или неговото изкривяване, могат да доведат до износване на гумите или до нестабилност на автомобила, но това да се прояви едва след 20000км. – 30000км. пробег. С оглед гореизложеното съдът намира, че пазарната цена на процесния автомобил с оглед претърпяното предходно ПТП към датата на настъпване на застрахователното събитие – кражба на 22. 12. 2023г. е 41000лв. /20962,97 евро/. Искът за главницата следва да бъде уважен за сумата от 20962,97евро, а за горницата до 28619евро /до 55973,90лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху главницата следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28. 02. 2025г. до окончателното й изплащане. С оглед размера на главницата от 41000лв. /20962,97 евро/, съдът намира, че лихвите за забава върху този размер на главницата за периода от датата на окончателното произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество по процесната щета - 17.09.2024г. до датата на входиране на исковата молба в съда - 28.02.2025г., е в размер на 2515,51лв. /1286,21евро/, за който размер искът за лихвите за забава за посочения период следва да бъде уважен. Искът за лихвите за забава за горницата над 1286,21евро /2515,61лв./ до 1745,59евро /3414,08лева/, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищцата е направила разноски по делото в размер на 2047,64евро, като от тях – 1812,45евро /3544,84лв./ за държавни такси и общо сумата 235,19 евро /460лв./ възнаграждение за вещо лице. С оглед уважената част от исковете, ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата на 2456,67евро. Ответното дружество е направило разноски по делото, в размер на 613,55евро – възнаграждения за вещи лица /1200лв/. С оглед отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 164,13евро. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата 306,77 евро юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете. По отношение искането на Я. Д. Д. от САК, с личен номер: •••, да му бъде заплатено възнаграждение за окзана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., както и направеното възражение от страна на юрисконсулт А. П., че такова не се дължи. Съдът е запознат, че по този въпрос - приложението на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е налице противоречива съдебна практика на ВКС, поради което е образувано тълкувателно дело № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение. Съгласно определение № 50050 от 21. 03. 2023г., на ВКС, постановено по т.д. № 2662/2021г., II т. о., ТК, и останалата съдебна практика в тази насока, която се възприема от настоящия скъд - Когато по делото обаче са налице налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока. В конкретния казус има изрично направено възражение от страна на юрисконсулт П.. Освен това от събраните доказателства по делото е видно, че на 29. 08. 2023г. ищцата е закупила процесния автомобил от Е.Р.Р. /с когото живеят на един и същи административен адрес/ за сумата 9000лв. Както беше отбелязано по – горе в момента на кражбата на същия, той е имал стойност в размер на 41000лв. Освен това ищцата е имала средства да заплати 235,19 евро /460лв./ възнаграждение за първоначалната СТЕ и 1812,45евро /3544,84лв./. за държавни такси. С оглед гореизложеното съдът намира, че ищцата не е отговаряла на изискванията за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на адвокат Я. Д. не следва да му бъде присъждано адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът