Решение № 551 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 3421/2024 г.

Производството е по реда на чл. 34 от ЗС. Образувано е по иск за делба на недвижим имот и е във втора фаза – по извършване на делбата.

С Решение № 794 от 13.10.2025г., постановено по настоящото гр.д. № 3421/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, е допуснато на основА.е чл. 34 от ЗС, извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между И. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б, с адрес за призовавА- адвокат Д. Д. С. и А. В. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б на следните съсобствени, придобити при режим на съпружеска имуществена общност недвижим имоти и движима вещ, която към момента на допускане на съдебната делба се държи от ответника А. В. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б, ул.,Д, както следва: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение „жилище, апартамент“ с идентификатор 04279.626.106.1.15 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, петнадесет), в гр. Благоевград, общ. Благоевград, област Благоевград, по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 19.07.2024 г., адрес на имота: гр. (седем прим), самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 04279.626.106.1 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно), предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.626.106, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, площ 72.00 кв. м., ниво на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 04279.626.106.1.16 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, шестнадесет), 04279.626.106.1.14 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, четиринадесет) под обект - 04279.626.106.1.9 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, девет), над обекта - 04279.626.106.1.21 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, двадесет и едно), стар идентификатор няма, а съгласно документ за собственост САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение „Жилище, апартамент“, заснет с идентификатор 04279.626.106.1.15 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и шест точка сто и шест точка едно точка петнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б одобрени със Заповед № РД-18 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.626.106 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и шест точка сто и шест), с адрес на имота: гр. Б с административен адрес: гр. Б брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-04279.626.106.1.16, 04279.626.106.1.14: под обекта 04279.626.106.1.9: над обекта - 04279.626.106.1.21, който самостоятелен обект съгласно Архитектурен проект, одобрен на 17.05.2007 г. от Гл. арх. на О..., представлява: Анаходящ се на кота +9,00 м. (плюс девет метра), във вход 2 (две), състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна и две тераси, при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент с магазини и гаражи от рампа и подземен гараж, която е разделена с два входа: Вс отделни стълбищни клетки, като между двата входа няма топла връзка, построена в Поземлен имот, заснет с идентификатор 04279.626.106 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и шест точка сто и шест) по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Бна Изпълнителния директор на АК, с адрес: кв. „Е, целият с площ от 1085 кв. м. (хиляда и осемдесет и пет квадратни метра), трайно предназначение урбА.зирана, начин на трайно ползване - средно застрояване от 10 (десет) до 15 (петнадесет) метра, стар идентификатор № 5100699 (петдесет и едно нула нула шестстотин деветдесет и девет), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 04279.626.78, 04279.626.101, 04279.626.59 и 04279.626.71, който имот по доказателствен акт за собственост представлява поземлен имот, с планоснимачен № 699 (шестстотин деветдесет и девет), по кадастралния план на кв. „Е одобрен със Заповед № Р., целия с площ от 1091 кв. м. (хиляда деветдесет и един квадратни метра) при съседи: наследниците на И. С ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с прилежаща част мазе № 6, изградено съгласно архитектурен проект, одобрен на 17.05.2007г. от Г на кота -3.20 метра /минус три цяло и двадесет стотни метра/, с площ 5,80 кв.м., при грА.ци /съседи/: мазе № 4, от две коридор и стълбищна клетка, което мазе е неразделна част от собствения на с самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.626.106.1.15;

-лек автомобил марка В...

при следните КВОТИ на съсобственост: - за И. Г. Г., ЕГН ••••••••••- ½ /една втора/ идеална част от допуснатите до съдебна делба недвижим имот и движима вещ; -за А. В. Г., ЕГН ••••••••••- 1/2/една втора/ идеална част от допуснатите до съдебна делба недвижим имот и движима вещ.

Решението, с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и правата на съделителите е влязло в законна сила на 20.02.2026г.

С Определение № 284/27.02.2026г. съдът е насрочил открито съдебно з... за продължаване не делбата във фазата по извършването й.

С молба, подадена преди първото по делото съдебно з... на 14.04.2026г. ответницата А. В. Г. чрез пълномощник е предявила искА.я по сметки срещу И. Г. Г., като с протоколно определение от проведено открито съдебно заседА.е на 15.04.2026г. съдът приел за разглеждане в производството, по втора фаза на делбата, искане по реда на чл. 346 ГПК предявено от А. В. Г. против И. Г. Г. за заплащане на следните суми:

-76,69 € -на 08.07.2025г. заплатена сервизна услуга, за смяна на гуми;-153,39 € - на 07.05.2025 година извършена сервизна услуга;-76,69 €-извършена сервизна услуга, за смяна на гуми на 10.05.2025 .-30,68 € - на 09.05.2024 г. извършена смяна на филтри;-130,62 € - на 04.06.2024 година сключена и заплатена задължителна застраховка „Гр - на 04.06.2025 година, сключена и заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;-85,75 €- на 22.04.2025 г. заплатени данъци;-70,41 € - на 09.05.2024 г. заплатени данъци;-70,41 € - на 09.05.204г заплатени данъци;-66,89 €- на 03.02.2023г заплатени данъци;-70,41€ - на 17.02.2022г заплатени данъци;-41,07 € - на 12.07.2021г заплатени данъци;-76,69 € -на 19.11.2025г. е закупен акумулатор на стойност;-49,60 €-на 19.11.2025г. е закупена винетка на стойност;-20,45 €-на 11.11,2025г. заплатена услуга за смяна на гуми,

в общ размер на 574,04 €, представляваща половината от стойността на извършените от А. Г. разходи по подобрение и поддръжка на съсобствена вещ -лек автомобил, марка „В

Твърди се в молбата, че претенцията касае припадащата се в тежест на И. Г. част от извършени и заплатени от нея подобрения, поддръжка и разходи за съсобственото МПС.

Със същата молба, потвърдено като искане и в съдебно заседА.е А. В. Г. е поискала и възлагане в дял на МПС, тъй като същата ползва автомобила и възлагане в дял на допуснатия до делба недвижим имот, тъй като същата живее в него и няма друго жилище. Сочи, че е налице жилищна нужда и финансовите й възможности не й позволяват да закупи имот.

В първото по делото съдебно засед ищецът И. Г. Г. е сторил искане за възлагане на процесния имот, а при неуважаване на искането имотът да бъде изнесен на публична продан. Сторено е искане МПС да бъде изнесено на публична продат. От ищеца И. Г. е сторено искане по сметки срещу А. В. Г., която да му заплати обезщетение в размер на 1350, 00 лв. за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода считано от 21.03.2024 година, датата на връчване на нотариалната покана, до датата на влизане в сила на решение по първа фаза на делба, в частта досежно привременните мерки по чл.344, ал 2 от ГПК имащ характер на определението-20.02.2026 година.

С протоколно определение от съдебно заседА.е от 15.04.2026г. съдът е

-приел за съвместно разглеждане искането на ищеца И. Г. Г. по реда на чл.349, ал.1 от ГПК за възлагане в дял на допуснатия до делба недвижимият имот, находящ се в град Б

-приел за съвместно разглеждане искането от ответницата А. В. Г. по реда на чл.349, ал.1 от ГПК за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в град Б...

-приел за съвместно разглеждане в производството, предявеното искане по сметки по реда на чл.346 във вр. с чл.31, ал.2 от ГПК от И. Г. Г. срещу А. В. Г., за заплащане на сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот за периода от 21.03.2024 година до 20.02.2026 година.

-приел за съвместно разглеждане искането по сметки по реда на чл.346 от ГПК от А. В. Г. срещу И. Г. Г. за заплащане на следните суми:

-76,69 € -на 08.07.2025г. заплатена сервизна услуга, за смяна на гуми;-153,39 € - на 07.05.2025 година извършена сервизна услуга;-76,69 €-извършена сервизна услуга, за смяна на гуми на 10.05.2025 .-30,68 € - на 09.05.2024 г. извършена смяна на филтри;-130,62 € - на 04.06.2024 година сключена и заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност; -128,33 € - на 04.06.2025 година, сключена и заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;-85,75 €- на 22.04.2025 г. заплатени данъци;-70,41 € - на 09.05.2024 г. заплатени данъци;-70,41 € - на 09.05.204г заплатени данъци;-66,89 €- на 03.02.2023г заплатени данъци;-70,41€ - на 17.02.2022г заплатени данъци;-41,07 € - на 12.07.2021г заплатени данъци;-76,69 € -на 19.11.2025г. е закупен акумулатор на стойност;- 49,60 €-на 19.11.2025г. е закупена винетка на стойност;-20,45 €-на 11.11,2025г. заплатена услуга за смяна на гуми,

в общ размер на 574,04 €, представляваща половината от стойността на извършените от А. Г. разходи по подобрение и поддръжка на съсобствена вещ -лек автомобил, марка „В...

С протоколно определение от открито съдебно заседА.е, проведено на 27.05.2026г. е допуснато изменение в насока увеличаване размера на приетото съвместно разглеждане искане по сметки по чл. 346 във вр. с чл. 31, ал. 2 ГПК от И. Г. Г. срещу А. В. Г., като същото се счита предявено за сумата от 2465,00 евро.

В хода на производството ищецът, представляван от пълномощник-адвокат С. поддържа становище, че процесния недвижим имот следва да бъде възложен в негов дял, тъй като упражнява родителските права по отношение на детето, родено от прекратения брак с ответницата, няма собствено жилище, при условията на евентуалност имотът да бъде изнесен на публична продан. Иска се и да се изнесе на публична продан допуснатото до делба МПС. Претендира се уважаване на предявените от него и.... по сметки, като се поддържа, че по делото е установено, че е лишен от ползване на жилището, като се иска отхвърляне на направеното от ответницата искане за сметки.

Ответницата, представлявана от процесуалния представител адвокат Петлова поддържа становище за основателност на искането а за възлагане на недвижимия имот на нея, изразява се становище, че е недоказано и неоснователно искането на ищеца за възлагане на имота на него, иска се да й бъде предоставен за ползване лекия автомобил. Изразява се становище за неоснователност на претенциите на ищеца за сметки, като се поддържа становище за основателност на претендирА.те от ответницата като и... по сметки разходи по поддържа и подобрение на МПС. Претендира сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

По делото са събрА. писмени и гласни доказателства, изготвени са и са приобщени заключения по извършената съдебно техническа и оценителна експертиза и съдебноавтотехническа и оценителна експертиза.

След преценка на с... по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от данните по делото и постановеното и влязло в сила решение по допускане на делбата стр... са съсобственици на следните недвижим имот и движима вещ, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение „жилище, апартамент“ с идентификатор 04279.626.106.1.15 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, петнадесет), в гр. Б... по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 19.07.2024 г., адрес на имота: гр. Б се намира на етаж в сграда с идентификатор 04279.626.106.1 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно), предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.626.106, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, площ 72.00 кв. м., ниво на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 04279.626.106.1.16 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, шестнадесет), 04279.626.106.1.14 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, четиринадесет) под обект - 04279.626.106.1.9 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, девет), над обекта - 04279.626.106.1.21 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и шест, точка, сто и шест, точка, едно, точка, двадесет и едно), стар идентификатор няма, а съгласно документ за собственост САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение „Жилище, апартамент“, заснет с идентификатор 04279.626.106.1.15 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и шест точка сто и шест точка едно точка петнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б... одобрени със Заповед № РД-18 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.626.106 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и шест точка сто и шест), с адрес на имота: гр. Б с площ от 72,00 кв. метра (седемдесет и два квадратни метра), брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-04279.626.106.1.16, 04279.626.106.1.14: под обекта 04279.626.106.1.9: над обекта - 04279.626.106.1.21, който самостоятелен обект съгласно Архитектурен проект, одобрен на 17.05.2007 г. от Гл. арх. на Община Б, находящ се на кота +9,00 м. (плюс девет метра), във вход 2 (две), състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна и две тераси, при съседи на апартамента: стълбищна клетка, апартамент 9' (девет прим) и а който апартамент се намира в Жилищна сграда с магазини и гаражи от М+3+Т, рампа и подземен гараж, която е разделена с два входа: Вхс отделни стълбищни клетки, като между двата входа няма топла връзка, построена в Поземлен имот, заснет с идентификатор 04279.626.106 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и шест точка сто и шест) по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Б одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: кв. „Ел целият с площ от 1085 кв. м. (хиляда и осемдесет и пет квадратни метра), трайно предназначение урбА.зирана, начин на трайно ползване - средно застрояване от 10 (десет) до 15 (петнадесет) метра, стар идентификатор № 5100699 (петдесет и едно нула нула шестстотин деветдесет и девет), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 04279.626.78, 04279.626.101, 04279.626.59 и 04279.626.71, който имот по доказателствен акт за собственост представлява поземлен имот, с планоснимачен № 699 (шестстотин деветдесет и девет), по кадастралния план на кв. „Е...одобрен със Заповед № РД-02-14-1977 от 15.11.2000 г. и Заповед № 456 от 23.04.2002 г., целия с площ от 1091 кв. м. (хиляда деветдесет и един квадратни метра) при съседи: наследниците на И. С ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с прилежаща част мазе № 6, изградено съгласно архитектурен проект, одобрен на 17.05.2007г. от Главния архитект на О... на кота -3.20 метра /минус три цяло и двадесет стотни метра/, с площ 5,80 кв.м., при грА.ци /съседи/: мазе № 4, от две стр. коридор и стълбищна клетка, което мазе е неразделна част от собствения на стрА.те самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.626.106.1.15;

-лек автомобил марка В...

при следните КВОТИ на съсобственост: - за И. Г. Г., ЕГН ••••••••••- ½ /една втора/ идеална част от допуснатите до съдебна делба недвижим имот и движима вещ; -за А. В. Г., ЕГН ••••••••••- 1/2/една втора/ идеална част от допуснатите до съдебна делба недвижим имот и движима вещ.

Установява се по безспорен начин от представените по делото доказателства, че недвижимия имот и МПС са придобити от стр... по време на брака им, който е прекратен с влязло в сила решение.

Видно от приетата по делото нотариална покана с рег. № 1488/2024г., том 1, № 69, със същата ищецът е п... ответницата да поделят недвижимия имот и МПС, както и във връзка с предоставеното ползване на семейното жилище с бракоразводното решение и че ответницата ползва неговата част от съсобствения апартамент е посочено, че дължи наем в размер на 150, 00 лв. месечно, платими от 01. до 10-то число на месеца, считано от получаване на нотариалната покана. Поканата е връчена на ответницата на 21.03.2024г. Видно от покана за доброволно прекратяване на съсобственост от ответницата до ищеца е, че А. Г. е отправила същата и е посочила, че след прекратяване на брака са съсобственици на недвижим имот и МПС, в която връзка е получила и нотариалната покана на същия. Посочила е, че желае извънсъдебно да уредят въпросите. Не оспорва, че по време на брака е закупен недвижимия имот и е изтеглен кредит. Сочи, че през време на брака са придобили в режим на СИО и МПС, което до развода ползвали съвместно, като предлага да закупи неговата 1/2 идеална част от този автомобил.

От Удостоверение за наследници изх. № РБН24-УГ01-918/23.05.2024г. е видно, че ищецът е наследник на ГеГ., починал на 14.05.2024г., който е оставил като наследници и съпруга –Ру Г. и още един син, като от нотариален акт за учредяване право на строеж № 68, том I, рег. № 1098, дело № 60/2008г., нотариален акт за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеална част от УПИ срещу изпълнено задължение за строителство № 192, том I, рег. № 8978, дело № 166/2013г. и Удостоверение № за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от С се установява, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от жилищен имот.

По делото са представени и приети писмени доказателства- фактура

№0070014325/08.07.2025 година, придружена с фискален бон-същата е издадена за сервизна услуга за сумата от 150, 00 лв., платени. Няма данни за получател и платец; фактура №0070014174/10.05.2025 година, ведно с фискален бон- издадена за сервизна услуга на стойност 150, 00 лв. с получател А. Г.; фактура № година, ведно с фискален бон-получател по същата е А. Г., услуга-смяна на филтри, основА.е на сделката –Е 4335 НА, за сумата от 60, 00 лв., платени; фактура №0070014153/07.05.2025 година, ведно с фискален бон за сумата от 300, 00 лв., основА.е сервизна услуга, получател А. Г., отразен рег. № Е , задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №BG/30/125001801978 за сключена застраховка ГО за периода от 04.06.2025г. до 03.06.2026г. в размер на 272, 09 лв. с еврова равностойност от 139, 12 евро, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №BG със срок от 04.06.2024г. до 03.06.2025г. в размер на 276, 58 лв.; разписка за безкасово плащане №Р3207/17.02.2022 година с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е 4335НА в размер на130, 82 лв., разписка за безкасово плащане № година с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е 4335НА в размер на 80, 33 лв., приходна квитанция №90825/22.04.2025 година- с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е ... в размер на 167, 72 лв., приходна квитанция №140019/09.05.2024 година- с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е ...в размер на 137, 71 лв., разписка за безкасово плащане№Р4517/03.02.2023 година- с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е ... в размер на 130, 82 лв., фактура № от дата 19.11.2025 година за закупен акумулатор-купувач А. Г. в размер на 149, 99 лв., касов бон от дата 11.11.2025 година за сумата от 50, 00 лв.-смяна на гуми, системен бон от дата 19.11.2025 година за закупена годишна винетка за МПС Е ... в размер на 97, 00 лв.

По делото са събрА. и гласни доказателства.

Свидетелката Ми сочи в показ си, че познава И. Г. от 1997г., като познава и ответницата. Сочи, че е посещавала дома на майката на И. и там е виждала и него, и детето. И. живеел в С, след което се оженил и заживял с жена си и детето в Б, и след това през 2023 година се върнал при родителите си в Ся. Знае, че причината да се върне в С, че е настъпил разрив в семейните отношения, като след това не е пребивавал в бившето му жилище. Заявява, че знае от него и семейството му, че жена му го била изгонила и не ходи в семейното жилище. След това И. започнал да работи в С, така че няма причина да отива в Б Твърди, че ищецът не е преспивал в жилището, взимал е детето и се е връщал в С Сочи, че ищецът живее в при майка си и баща си. Заявява, че семейството на И. се състояло от И., А. и ДА. /сина им/, като детето е живяло в жилището.

Свидетелката Й - майка на ответницата сочи в ... си, че И. не ползва жилището от март месец 2023 година - преди развода, като причината да живее в С... била работата, а той си ползвал жилището, никой не му е забрА.л. Преди да замине на К. на мисия идвал и си ползвал жилището, има ключ да си го ползва, никой не е забрА.л достъп до жилището. Знае, че когато заминал на К. И. отседнал в техния апартамент, защото дъщеря й и внучето отишли при тях. Това било септември месец в началото, вече били разведени- 2023 година. В апартамента стол, докато заминал за К.. Свидетелката твърди, че никой не му е забранявал да ползва жилището. Заявява още, че детето, когато идва в Б., откогато се премесило да живее при баща си/ отсяда в тях, тъй като не желае да ходи в жилището, защото има неразбирателство за това жилище.Твърди, че дъщеря й живее в жилището и плаща наем на И.. Откакто се преместило при баща си детето не живее в жилището. Посочва още, че И. би трябвало да има ключове от жилището, ако не ги е изхвърлил, на никой не ги е връщал. Заявява, че е сменена бравата на входната врата на блока и дори тя няма ключ, но за жилището се и същия ключ. Заявява и че разходите по поддръжката на автомобила ги плащат те като родители на ответницата, каквото трябва да се прави по поддръжка по колата го правят те и го заплащат, защото А. имала запор на заплатата, за колата заплатили гуми, масло, всъщност всичко което е нужно. Откакто са разделени И. не е помагал по обслужването на колата. Едновременно с това твърди, че откакто И. е заминал за С. единствено е идвал в Бл. за съда, друг повод не е имал.

С оглед предмета на спора и на о... чл. 195 от ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа и оценителна експертиза с вещо лице Х. Г.. По делото е прието заключението на вещото лице Г., като според същото процесния недвижим имот е неподеляем на два равни дяла при спазване на изисквА.ята на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ за жилище, пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 85 600 евро, дял на съсобственик с квота ½ ид. част-42 800 евро. Според заключението на вещото лице Г. месечния пазарен наем за процесния имот за периода от 21.03.2024г. до 20.02.2026г. при дял ½ идеална част за всеки е в гр... от 110 евро до 150 евро, като общата стойност на наема за посочения период възлиза на 4 930 евро, дял на съсобственик с квота ½ идеална част 2465 евро.

По делото е допусната и назначена и съдебно-автотехническа оценителна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице В. Н.. В заключението вещото лице е посочило какво е установеното след оглед на процесния автомобил техническо състояние, като в заключението е посочил, че закупените филтри от ф-ма “С. за консумативи съответства на услугата, защото технически филтъра за газовата уредба е сменен с нов. Според заключението пазарната ( действителна ) стойност на конкретният лек автомобил от марка/модел „В с отехнически характеристики, заводско стандартно и допълнително оборудване, според конкретно установено техническо състояние на автомобила към месец.... година е в размер кръгло 3 380,00 евро (три хиляди, триста и осемдесет лева ).

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като пълни и компетентно изготвени.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Доколкото до делба са допуснати различни по характер вещи – един недвижим имот и един брой движима вещ-лек автомобил, то съдът намира, че за недвижимия имот следва да се определи самостоятелен способ за делба. Същият не е еквивалентен на другата вещ по стойност и най-вече по предназначение, и не е целесъобразно да бъде поделян наравно с движимата вещ. Поради това и ще се определят два способа за извършването на делбата, съобразно вида на вещите.

По способа за извършване на делба относно недвижимия имот:

Съгласно константната съдебна практика съдът е длъжен първо да се произнесе по претенциите за възлагане по реда на чл. 349 ГПК и едва след като установи, че претенциите са неоснователни да премине към другите способи за ликвидиране на съсобствеността.

В случая относно поделяемостта на недвижимия имот съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от стрА.те, според което недвижимият имот, допуснат до делба е неподеляем между съделителите.

В настоящия случай, процесният имот е един и е неподеляем, съобразно броя на съделителите, поради което способите - теглене на жребий и разпределение на имотите, не могат да се приложат. Вследствие, на което само, ако е налице невъзможност за възлагане на имота в самостоятелен дял на съделител /при заявена претенция за това/, той ще се изнесе на публична продан.

При установената по делото неподеляемост на процесния имот, съдът следва да обсъди въведените от всеки от двамата съделители претенции за възлагане в дял на допуснатия до делба имот.

По претенцията за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК от съделителя А. Г..

Съгласно чл. 349 на ГПК, ал. 1 ГПК: Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Условия, при които бившият съпруг може да иска възлагане на жилището са:

1. Имотът да е неподеляемо жилище;

2. жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод;

3. на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака;

4. претендиращия възлагане съпруг не притежава друго жилище.

Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие, като в случая съдът заключи, че съделителката не отговаря на всички предпоставки.

В случая безспорно недвижимия жилищен имот е неподеляем, представлявал е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и същата няма друго жилище. Независимо от това обаче Г. не отговаря на изискването на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права. Действително при приключване на устните състез... пред настоящата инстанция/който е меродавния момент за преценка съобразно т. детето на стрА.те не е навършило пълнолетие и при прекратяване на брака родителските права са предоставени за упражняване на майката А. Г.. В последствие обаче с влязло в сила на ..... съдебно решение родителските права са предоставени за упражняване на бащата И. Г.. В тази връзка както към момента на предявяване на искането за възлагане, така и към момента на приключване на устните състез... на съделителката Г. не са предоставени упражняването на родителските права, поради което същата не отговаря на кумулативните изискв... на закона за възлагане на недвижимия имот.

Жилищната нужда на бившите съпрузи в каквато насока са искА.ята и твърденията на ответницата е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес. Нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК дава привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основ... за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.

Предвид изложеното претенцията на ответницата Г. за възлагане на имота е неоснователна.

По претенцията за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК от съделителя И. Г..

Съдът намира същата за допустима и основателна.

Както се посочи по-горе процесния имот е жилище, неподеляемо и съсобствеността е възникнала след прекратяване на съпружеска имуществена общност с брак, на същия са предоставени упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете на с... Установи се и от представените и приети по делото доказателства, че И. Г. е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот-жилище. В тази връзка съдът намира, че е налице и условието към момента на извършване на делбата да няма собствено жилище. Налице са всички кумулативно посочени в закона предпоставки за възлагане по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК - жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод, на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето от брака и същият не притежава друго жилище. Притежаването от последния на 1/6 идеална част от правото на собственост върху други недвижим имот не е равнозначно на друго "собствено жилище" по смисъла на чл. 349, ал.1 от ГПК, поради което и според настоящи състав не съставлява пречка за уважаване на предявената възлагателна претенция. Под отрицателната предпоставка на чл. 288, ал.2 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал.1 от ГПК - бившият съпруг да няма собствено жилище, законодателят има предвид само самостоятелен (цял) жилищен имот, а не идеална част от такъв имот - така Решение № 607 от 02.11.1995 .

На следващо място относно твърдението на ответницата, че ищецът няма жилищна нужда и живее в друг град, съдът намира за нужно да отбележи, че изискване жилището към момента на делбата да се обитава от съпруга, сторил възлагателната претенция или детето законът не съдържа. Въвеждането му би представлявало недопустимо разширително тълкуване на чл. 349, ал. 1от ГПК в противоречие със задължителната практика на ВКС, че предпоставките за възлагане са изчерпателно уредени. Аргумент в подкрепа на извода, че е без значение дали съпругът живее в жилището е и обстоятелството, че докато в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК законът изрично изисква съделителят да е живял в жилището, то в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК такова изискване липсва.

В този смисъл претенцията на съделителя И. Г. е основателна, а допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде поставен в негов дял и изключителна собственост срещу заплащане на ответницата на парична сума за стойностно уравнение на дяловете им.

Недвижимият имот, които се възлага на съделителя Г., видно от приетото като доказателство по делото заключение на извършената съдебно – техническа експертиза е с пазарна стойност към момента на извършване на оценката от 85 600 евро.

И. Г. следва да бъде осъден да заплати на другия съделител-ответницата А. Г. дължимата сума за уравнение на дела й в пари. Предвид дяловете на съделителите в съсобствеността, дела на съделителката Г. е в размер на 42 800 евро, като ответникът следва да й заплати именно сумата от 42 800 евро ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, съобразно – чл.349 ал.5 ГПК. Същият ще стане собственик на съответния имот, получен от него чрез възлагане по чл.349, ал. 1 ГПК, след като изплати в посочения по-горе срок /шест месеца/ определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан , арг. чл.349, ал.6 ГПК.

Ответницата А. Г. следва да бъде уведомена, че за вземането си за уравнение на дяловете може да впише законна ипотека – чл.349, ал.3 ГПК.

На основА.е чл.355 от ГПК .... следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дяловете им.

Относно делбата на процесната вещ -лек автомобил.

Допуснато до делба МПС е неподеляемо, което обуславя приложението на чл. 348, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба имоти се изнасят на публична продан, когато същите са неподеляеми и не могат да бъдат поставени в дял. В случая, от делбеното МПС не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура. Това препятства прилагането на останалите способи за извършване на делбата- чрез разпределение на делбените вещи между съделителите, тъй като в случая от тях не могат да се обособят реални дялове съобразно броя на съделителите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на жребие, тъй като не се обособяват достатъчен брой дялове. Поради което следва делбата на процесното МПС да бъде извършена на основА.е чл. 348 ГПК чрез изнасяне на публична продан.

Направеното искане от съделителката А. Г. да бъде предоставен за ползване на нея е неоснователно. Другия съделител е поискал изнасянето му на публична продан, поради което няма съгласие между съделителите за това. За пълнота следва да се отбележи, че ГПК е предвидил възможност за възлагане на единствената допусната до делба вещ единствено и само, ако тя представлява жилищен имот / в този смисъл е разпоредбата на чл. 349 от ГПК/ и именно в тази връзка и съдът не е приел в съдебно заседА.е и не е квалифицирал искането като такова.

Предвид изложеното единственият начин да бъде извършена делбата е автомобилът да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.

По претенциите по сметки:

В първото съдебно заседА.е след влизането на решението по допускане на делбата, ищецът И. Г. е предявил претенция по сметки, срещу другия съделител, по реда на чл. 346 от ГПК, като с протоколно определение е прието за съвместно разглеждане в производството, предявеното искане по сметки по реда на чл.346 във вр. с чл.31, ал.2 от ГПК от И. Г. Г. срещу А. В. Г., за заплащане на сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот за периода от 21.03.2024 година до 20.02.2026 година, а с протоколно определение от открито съдебно заседА.е, проведено на 27.05.2026г. е допуснато изменение в насока увеличаване размера на приетото съвместно разглеждане искане по сметки по чл. 346 във вр. с чл. 31, ал. 2 ГПК от И. Г. Г. срещу А. В. Г., като същото се счита предявено за сумата от 2465,00 евро.

В случая съделителите са бивши съпрузи и ползването на семейното жилище с решението за развод е предоставено на ответницата, като с последващото съдебно решение за изменение на мерките, не е променено ползването на семейното жилище.

Съдебната практика, постановена от ВКС е, че когато предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване на съпруга с бракоразводното решение, без да е определен наем на основА.е чл. 57, ал. 2 СК, облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана.

Съображенията за това са, че във всички случай, в който ползването на семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, е предоставено на единия съпруг, упражняващ родителските права, ако между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл. 49, ал. 4 или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно /т. е. при условията на заем за послужване/, то между съпрузите възниква наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на обезщетение на основА.е чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена.

Когато облигационните отношения между бившите съпрузи по ползването на семейното жилище се уреждат при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС за минал период, е допустимо съединяването на иска за заплащане обезщетение от лишаване от ползване на този имот във втората фаза на делбата./В тази насока и Р...

При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК.

Не е налице спор между стрА.те, а и от събрА.те по делото гласни доказателства съдът приема, че предоставеното със съдебното решение за развод жилище на ответницата е имало характер на семейно жилище, същото притежавано в режим на съпружеска имуществена общност. С посоченото решение стрА.те не са изрично уговорили безвъзмездно ползване на имота, поради което по силата на бракоразводното решение възниква наемно правоотношение. Не се спори от ответницата, че същата продължава да ползва имота, като се установи от показА.ята на свидетелите, че същата е живяла в него с детето, докато не са изменени упражняването на родителските права на детето и последното е отишло да живее при баща си-ищеца.

За възникване на претендираното материално право по чл. 57 СК не е необходимо отправяне на писмено изявление от неползващия жилището съпруг, достигнало до знА.ето на ползващия, респ. препятстване на ползването от ползващия имота съпруг. В случая обаче независимо от това ищецът е отправил покана до ответницата, като претендира обезщетение за времето, считано от връчване на поканата-21.03.2024г. Отношенията между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище, представляващо съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, са уредени изрично със специалната норма на чл. 57 СК, поради което общото правило на чл. 31, ал. 2 ЗС, уреждащо ползването на съсобствена вещ при обикновена съсобственост, е неприложимо. Не е нужно и да се изследва въпросът дали ищецът фактически е бил лишен от ползването на имота съобразно правата си, както се налага в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, като е ирелеванто и дали съпругът, на когото е предоставено за ползване семейното жилище, фактически го е ползвал. По тези съображения като ирелевантни за предмета на спора следва да се преценят показА.ята на водените и разпит... свидетели дали ищецът е пребивавал в имота или не след бракоразводното решение и дали някой е препятствал ползването. Ирелевантно за спора е дали ищецът-бивш съпруг, на когото не е предоставено ползването на жилището е искал да ползва имота, с оглед произнасянето на съда в бракоразводния процес, между стрА.те са създадени наемни правоотношения по повод процесното жилище.

По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е доказан по о.

По делото е прието неоспорено заключение по съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Г., което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като обективно и компетентно, от което се установява, че размерът на месечния пазарен наем за процесния имот за периода от 21.03.2024г. до 20.02.2026г. при дял ½ идеална част за всеки е в от 110 евро до 150 евро, като общата стойност на наема за посочения период възлиза на 4 930 евро, дял на съсобственик с квота ½ идеална част 2465 евро.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК предвижда, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Под жилищна площ в тази хипотеза се разбира площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня (така Решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). В случая от брака с имат едно ненавършило пълнолетие дете, за което се установи, че след развода и до промяна упражняването на родителските права с влязло в сила на 24.10.2024г. съдебно решение е живяло в жилището с ответницата, негова майка. Следователно за периода от 21.03.2024г. до 24.10.2024г. следва да се вземе предвид, че семейното жилище е ползвано и от непълнолетното дете / в този смисъл и р. № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г., ВКС, ІІг. о/, поради което дължимото от ответницата обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на процесния апартамент е в размер на 1/4, а не на 1/2 от сумата от наема. Като взе предвид заключението на вещото лице и посочения от него размер на месечния наем за този период съдът намира, че за цялото жилище за посочения период средния наем е в размер на 1483, 24 евро, от който на ищеца се дължи сумата от 370, 81 евро. За периода 25.10.2024г.-20.02.2026г., в който детето не е живяло в жилището, а същото е ползвано само от ответницата, дължимото от последната обезщетение е в размер на 1/2 от общо дължимия наем за цялото жилище в размер на 3413, 78 евро, от който на ищеца се дължи сумата от 1706, 89 евро. Общо за исковия период от 21.03.2024г. до 20.02.2026г. е дължима от ответницата по чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2077, 70 евро. За посочения размер искането по сметки на ищеца Г. е основателно и следва да бъде уважено, а за разликата над него до пълния претендиран размер от 2465,00 евро следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Относно претенциите по сметки от съделителката А. Г. срещу И. Г..

С протоколно определение от съдебно заседА.е от 15.04.2026г. съдът е приел за съвместно разглеждане искането по сметки по реда на чл.346 от ГПК от А. В. Г. срещу И. Г. Г. за заплащане на следните суми:

-76,69 € -на 08.07.2025г. заплатена сервизна услуга, за смяна на гуми;-153,39 € - на 07.05.2025 година извършена сервизна услуга;-76,69 €-извършена сервизна услуга, за смяна на гуми на 10.05.2025 .-30,68 € - на 09.05.2024 г. извършена смяна на филтри;-130,62 € - на 04.06.2024 година сключена и заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност; -128,33 € - на 04.06.2025 година, сключена и заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;-85,75 €- на 22.04.2025 г. заплатени данъци;-70,41 € - на 09.05.2024 г. заплатени данъци;-70,41 € - на 09.05.204г заплатени данъци;-66,89 €- на 03.02.2023г заплатени данъци;-70,41€ - на 17.02.2022г заплатени данъци;-41,07 € - на 12.07.2021г заплатени данъци;-76,69 € -на 19.11.2025г. е закупен акумулатор на стойност;- 49,60 €-на 19.11.2025г. е закупена винетка на стойност;-20,45 €-на 11.11,2025г. заплатена услуга за смяна на гуми,

в общ размер на 574,04 €, представляваща половината от стойността на извършените от А. Г. разходи по подобрение и поддръжка на съсобствена вещ -лек автомобил, марка „В...

Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й, аргумент от чл. 30, ал.3 ЗС.

Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, при извършването им, но дори и без полученото им съгласие, те дължат възстановяването им. Следва да се доказва само, че тези необходими разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправки, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общата вещ, до съхранението на нейната стойност. Не е задължително разходите за необходими поправки да са увеличили стойността на съсобствената вещ. Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за нейното запазване и нормална употреба и то с грижата на добър ...

В случая съдът намира, че представените по делото като доказателства фактура №0070014325/08.07.2025 година, придружена с фискален бон за сервизна услуга за сумата от 150, 00 лв., платени, фактура №, ведно с фискален бон- издадена за сервизна услуга на стойност 150, 00 лв. с получател А. Г.; фактура №0410072755 от дата 19.11.2025 година за закупен акумулатор-купувач А. Г. в размер на 149, 99 лв., касов бон от дата 11.11.2025 година за сумата от 50, 00 лв.-смяна на гуми не установяват, че същите разноски са сторени именно във връзка с процесния автомобил, доколкото липсва отразяване в същите, предвид и на което са недължими от ищеца-ответник по искането по сметки.

Макар от фактура №година, ведно с фискален бон-получател по същата е А. Г., услуга-смяна на филтри, основА.е на сделката , за сумата от 60, 00 лв., платени; фактура № година, ведно с фискален бон за сумата от 300, 00 лв., основА.е сервизна услуга, получател А. Г., отразен рег. № Е да се установява, че касаят процесния авотомиб съдът намира, че и за тях искането е неоснователно доколкото по делото не бяха ангажирА. каквито и да било доказателства, че така извършените ремонти и заплатени суми са били наложителни с оглед запазване на вещта и поддържането му в експлоатация. Отделно от изложеното именно водената от ответницата А. Г. свидетелка-нейна майка заяви, че всички разходи за автомобила са сторени от нея и бащата на Г., а не от последната. Предвид изложеното искането за тези суми е неоснователно.

Неоснователно е и искането за заплащане на сумата от системен бон от 97, 00 лв. на дата 19.11.2025 година за закупена годишна винетка за МПС Е 4335 НА. Винетни такси не представляват тежести по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС. Същите имат характер на текущ разход и са за сметка на лицето, което ползва автомобила, защото се дължат единствено за управлението на МПС извън населеното място. Поради това и тези разноски не се дължат от съсобственика и не представляват необходими такива, които се дължат от съсобственика, съобразно припадащата му се част, с оглед на което следва да останат в тежест на ответника, като лице, ползвало еднолично автомобила през процесния период.

Относно претенциите за заплащане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № за сключена застраховка ГО за периода от 04.06.2025г. до 03.06.2026г. в размер на 272, 09 лв. с еврова равностойност от 139, 12 евро, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №B със срок от 04.06.2024г. до 03.06.2025г. в размер на 276, 58 лв. с еврова равностойност от 141, 41 евро съдът намира следното. Същите представляват тежести по смисъла на закона и следва да бъдат разпределени между съсобствениците съобразно правата им в собствеността, доколкото сключването на такава от всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Р... е законово регламентирано и задължително, съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съобразно притежав от И. Г. дял в съсобствеността, същият дължи на другия съсобственик 1/2 от стойността на направените разходи за автомобила- сумата в размер на 140, 27 евро, като над тази сума до претендира размер от 258, 95 евро за заплатени граждански застраховки искането е неоснователно.

Относно заплатени данъци, които са доказА. с разписка за безкасово плащане №Р3207/17.02.2022 година с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е в размер на130, 82 лв., разписка за безкасово плащане №Р18771/12.07.2021 година с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е в размер на 80, 33 лв., приходна квитанция №90825/22.04.2025 година- с ДЗЛ А. Г. за заплатен данък върху превозни средства в размер на 167, 72 лв., приходна квитанция № А. Г. за заплатен данък върху превозни средства Е в размер на 137, 71 лв., разписка за безкасово плащане№ година- с за заплатен данък върху превозни средства Е в размер на 130, 82 лв.

Поначало задълженията за местен данък не са предпоставени от ползването на автомобила, а представляват задължение към съответната община за всеки съсобственик, предвид на което са тежести по смисъла на закона и следва да бъдат разпределени между съсобствениците съобразно правата им в собствеността. С оглед на това, че процесния автомобил е бил съсобствен между стрА.те след прекратяване на брака при равни права и двамата са били задължени да заплащат дължимия данък съобразно притежавА.те идеални части, но само за периода след прекратяване на брака-решението за което е влязло в сила на 10.09.2023г. Предвид данните по делото недължими от ищеца са суми за заплатен данък през 2021г., 2022г. и на 03.02.2023г. /преди прекратяване на брака, когато съсобствеността е била бездялова.

Дължими са само от И. Г. припадащата се част от данъците за 2024г. и 2025г. Видно от доказателствата ответницата е заплатила данък за посочените години в общ размер от 156, 16 евро. Съобразно притежавя от Г. дял в съсобствеността, същият дължи на другия съсобственик 1/2 от стойността на направените разходи за автомобила- сумата в размер на 78, 08 евро.

Предвид изложеното съдът намира, че искза извършени разходи за поддържа на лекия автомобил са основателни за сумата от общо 218, 35 евро, а над този размер до претендирА.я общ размер от 574, 04 евро следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на процеса и съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните текси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки един от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Благоевградския районен съд държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, а именно:

1. И. Г. Г., ЕГН •••••••••• следва да заплати следните такси:

-сумата от 1779, 60 евро, представляваща държавна такса, от която 1712, 00 евровърху стойността на дела му от недвижимия имот и 67, 60 евро върху стойността на дела си от МПС;

-сумата от 25, 56 евро, представляваща държавна такса върху отхвърлената част от претенцията му по сметки по реда на чл. 346 ГПК в размер на 4% от стойността;

-сумата от 25, 56 евро, представляваща държавна такса върху размера на уважената претенция по сметки на ответницата.

2. А. В. Г., ЕГН •••••••••• следва да заплати следните такси:

-сумата от 1779, 60 евро, представляваща държавна такса, от която 1712, 00 евровърху стойността на дела й от недвижимия имот и 67, 60 евро върху стойността на дела си от МПС;

-сумата от 25, 56 евро, представляваща държавна такса върху отхвърлената част от претенцията й по сметки по реда на чл. 346 ГПК в размер на 4% от стойността;

-сумата от 83, 11 евро, представляваща държавна такса върху размера на уважената претенция по сметки на ищеца.

По разноските:

Разноски по делото се претендират само от ответницата, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Същата претендира разноски в размер на 300 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, като е видно от договора за правна защита и съдействие, че е заплатено за ликвидиране на съсобствеността във втората фаза и по претенциите й по сметки.

В случая относно адвокатското възнаграждение за ликвидиране на собствеността съдът намира, че на ответницата не се дължат разноски. При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски. Правилото на чл.355 от ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им.

При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК /, в който смисъл са и указА.ята по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д. №542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на П, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на П, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№... на тричленен състав на В

Т.е. съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК стрА.те заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.

В първата фаза на делбата, с оглед направеното от ответника оспорване на правата на ищеца в съсобствеността на МПС, и изхода на спора, на последната не й се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, като такива не й се дължат и за ликвидиране на собствеността.

По отношение на разноските направени за заплащане възнаграждение на вещото лице същите следва да се разпределят между стрА.те съобразно квотите, т. е така както са внесли предварително сумите под формата на депозит за вещи лиця, поради което съдът не дължи произнасяне по тези разноски. Това е така, доколкото дали имотът е поделяем е от значение за делбата, както и стойността на МПС-то също е от значение за делбата, и ползва и двете задачи към експертизите са поставили както ответницата във връзка с по чл. 346 ГПК, така и ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че същите следва да останат така, както са направени.

Във втората фаза на процеса се дължат разноски единствено за приетите за разглеждане искА.я по сметки. В случая искА.ята по сметки на ответницата, която е сторила искане за присъждане на разноски са частично уважени, като на същата се дължи

единствено адвокатски хонорар съобразно уважената част от в размер на 66, 57 евро /като взе предвид, че в договора за правна помощ не е определено отделно възнаграждението за ликвидиране на собствеността и по искането по сметки, то съдът намира, че е по равно или по 175 евро/.

Водим от горното, съдът