Решение № 264 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 576/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано по касационна жалба от „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД, ЕИК •••••••••със седалище и адрес на управление •••, представлявано от „Л.Б.“ ЕООД с управители •••, депозирана чрез пълномощник •••, против Решение №309/20.10.2025г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №773/2025 г., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №008049/16.07.2025г. на Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ касателно наложената санкция, като е намалена от 1000,00 лева на 500,00 лева. В касационната жалба се твърди по изложени в нея доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателното постановление. Претендират се разноски. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението за правилно. Посочва, че от доказателствата безспорно е установено нарушение на чл.20,ал.1 ЗЗП. Решението да остане в сила. В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С Решение №309/20.10.2025г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №773/2025г. е изменено НП №008049/16.07.2025г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД на основание чл.200 ЗЗП е намалена наложената „имуществена санкция“ от 1 000.00 лева на 500,00 лева, за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП. В решението е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, отговарят изцяло на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като са спазени и изискванията при тяхното издаване. По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по чл.20,ал.1 ЗЗП, безспорно установено по делото. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, както и че наложеното наказание не съобразено с чл.27,ал.2 ЗАНН, поради което го е намалил до предвидения в закона минимум. По така изложените мотиви и НП е изменено, като е намалена имуществената санкция, а в останалата част НП е потвърдено като законосъобразно. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни и се споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни. Съгласно нарушената разпоредба на чл.20, ал.1 ЗЗП търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че търговецът е поставил цената за единица мярка на стоката, различна от тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена, за съответните месни и млечни продукти, подробно описани в акта и НП, при което нарушението е доказано, както е приел и РС. Правилно РС е приел, че липсват основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Нарушението е от категорията на формалните, такова на просто извършване и разкрива една типична за този род деяния обществена опасност. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона да защити основно право на потребителя, каквото е правото на информация за продажната цена на стоките, при неговия избор, а не да разбира за същата при маркирането й на касата. В тази насока и възраженията на касатора са неоснователни. Не се споделят и останалите възражения на касатора. Същите не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин. В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП. Не е налице и нарушение на материалния закон. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Враца, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60.00 € /шестдесет евро/, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, с оглед препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 ЗАНН. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Враца, в настоящия касационен състав