Решение № 799 от 13.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-1030- 009614/27.01.2026г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Д. Й. П., ЕГН ••••••••••, от •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложена глоба в размер на 127,82 евро /с левова равностойност на 249,99 лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят Д. Й. П., в жалбата си моли съдът за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован не се явява лично. Представлява се от адв. Д. П., който поддържа жалбата. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено тъй като към момента на управлението на МПС, то е било с прекратена регистрация. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят Д. Й. П. бил собственик на лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• ••.

На 23.12.2025г. регистрацията на този автомобил била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено в сектор „Пътна полиция“ - Пловдив уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Към 28.12.2025г., 08.55ч. за лекия автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• •• все още нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Независимо от това, на посочената дата и в посочения час, жалбоподателя П. управлявал МПС „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• •• в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Дилянка“. Посоченото било възприето от свидетеля К. Г. –

мл.автоконтрольор от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, който работил на принципа на линейния контрол. Св. Г. извършил проверка по регистрационния номер на автомобила в служебния таблет с който разполагал и установил че за посоченото по-горе МПС няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от КЗ.

По този повод жалбоподателя бил спрян за проверка, в хода на която на Д. Й. П. бил съставен акт за извършено административно нарушение АУАН серия GA № 5053153 от 28.12.2025г. в присъствието на нарушителя и свидетеля очевидец на извършеното нарушение – Г., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя, без възражения от негова страна. Такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При тези обстоятелства и въз основа на така съставения АУАН, административно-наказващият орган е издал и обжалваното НП № 23-1030- 009614/27.01.2026г, с което на Д. Й. П. била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ глоба в размер на 127,82 евро /с левова равностойност на 249,99 лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ. Фактите описващи извършеното нарушение били същите каквито факти били описани и във съставения АУАН въз основа на който било издадено НП, като нарушението било квалифицирано по идентичен начин. И в АУАН и в НП, въпреки че било установено че превозното средство било с прекратена регистроция, било записано че жалбоподателя управлява лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• ••, който е регистриран на територията на РБ, и не е спрян от движение.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, справка нарушител/водач, справки от инормационната система на МВР, справка занарушител водач, справка от гаранционен фонд към дата 28.12.2025г., 08.55ч., както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля К. Г..

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Г. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Твърди, че на процесната дата е извършвал линеен контрол при който след проверка по регистрационния номер на МПС на жалбоподателя било установено че за автомобила му нямало действащ договор за задължителна Застраховка Гражданска отговорност и че поради това и регистрацията на автомобила била прекратена. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.

От приложените по делото справки - извлечения от публичния регистър на сключените договори "Гражданска отговорност", поддържан от Гаранционния фонд (ИЦ на ГФ), се установява, че за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало застраховка "ГО", действаща към датата и часа на проверката - 28.12.2025г., 08.55ч.

От справка от информационната система на МВР се установява че регистрацията на автомобила на жалбоподателя била служебно прекратена на 23.12.2025г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Жалбопадателя П. не отрича че на процесната дата, час и място е управлявал лек автомобил марка и модел „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• ••, негова собственост, като той не отрича и че при проверката е установено че застраховката „Гражданска отговорност“ му била изтекла.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от Д. Й. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от НП е връчен на жалбоподателя на 03.02.2026г., а жалбата е подадена чрез ОДМВР Пловдив на 03.02.2026г., поради което срокът за обжалване е спазен, а жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 28.12.2025г., 08.55ч. в •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, жалбоподателя Д. Й. П. е управлявал процесният лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• ••, негова лична собственост. Доказва се и че от обективна страна към този момент за автомобила не е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено от справката от базата данни на Гаранционния фонд, приложена по делото.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказатлено постановление е издадено при неправилно приложения на материалния закон, поради което той трябва да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за която е прието в НП да е виновно нарушена от жалбоподателя, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно фактическият състав, при който възниква задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включва следните елементи:

1. лицето да притежава моторно превозно средство;

2. това превозно средство да е регистрирано на територията на страната и 3. моторното превозно средство да не е спряно от движение.

За да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите посочени предпоставки. В процесния случай се установява, че към 28.12.2025г. - датата на деянието, за което жалбоподателят П. е санкциониран с обжалваното НП, лекият автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• •• е бил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията означава, че превозното средство не е регистрирано на територията на страната и не притежава административно разрешение да участва в пътното движение по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I - 4 5 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. От справката от АИС КАТ- Регистрация се установява, че за процесния автомобил регистрацията е прекратена на 23.12.2025г., след което е служебно възстановена на 30.12.2025г. За целия период от време между посочените две дати лекият автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• •• не е бил регистриран на територията на Република България. Именно в този период попада деянието, което е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Липсата, на който и да е признак от фактическия състав на нарушението, означава, че конкретното деяние не се подвежда под състава на приложената правна норма, тоест деянието е несъставомерно. Това не означава, че жалбоподателят Д. Й. П. е поставен в по-благоприятно положение спрямо тези собственици на моторни превозни средства, чиито автомобили са регистрирани. Напротив, като притежаващ МПС, което не е регистрирано поради прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало по-тежкото ограничение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - забрана за придвижване с това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка съдът приема, че управлявайки процесния лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № •• •••• •• на дата 28.12.2025г., 08.55ч. в •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, с автомобила собственост на жалбоподателят действително е извършено съставомерно административно нарушение, но то е съвсем различно от това, за което е наказан с обжалваното наказателно постановление. Установеното по делото деяние нарушава изискването по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Фактите, които се включват в състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което жалбоподателят е наказан с НП, и тези, включени в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което съдът приема, че в действителност е извършено, са различни и дори взаимно изключващи се. Едно и също деяние не може едновременно да осъществи състава и на двете посочени административни нарушения. Това е така, защото за да бъде извършено нарушението по КЗ е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, докато за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - точно обратното, автомобилът трябва да е управляван, когато не е регистриран. По тези съображения фактите, които се установяват в настоящия казус, не се подвеждат под състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика - Решение от 17.08.2022 г. по к.а.н.д. № 305/2022 г. на Административен съд - Русе; Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1530/2019 г. на Административен съд - Варна; Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к.а.н.д. № 18/2021 г. на Административен съд - Кюстендил; Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к.а.н.д. № 1099/2019 г. на Административен съд - Плевен.

По тези съображения съдът приема, че при издаването на обжалваното наказателно постановление материалният закон е приложен неправилно. С липсата на регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на страната фактическият състав на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ остава незавършен, а следователно деянието на жалбоподателя е несъставомерно. С прекратяването на регистрацията на автомобила застраховка вече не се е дължала, тъй като е влязла в действие общата и безусловна забрана превозното средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Евентуалното нарушаване на тази забрана е различно по вид административно нарушение.

В обстоятелствената част на електронния фиш, в която се съдържа описанието на нарушението, изрично е посочено, че жалбоподателят Д. Й. П. е управлявал МПС „регистрирано в РБ и не е спряно от движение“. Следователно самият наказващ орган също е приел, че това обстоятелство е необходим елемент, за да възникне задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че е част от състава на нарушението, но фактическият му извод, че автомобилът е бил регистриран към датата на деянието, е необоснован. По делото в същност се установява че именно МВР е прекратила регистрацията на МПС-то собственост на жалбоподателя ден преди това. Следователно наказващия орган е разполагал с цялата необходима информация и въпреки това е отбелязал че МПС-то е регистрирано и не е спряно от движение, докато то всъщност е било с прекратена регистрация към датата на извършеното нарушение. Неправилно установената фактическа обстановка е довела и до неправилното приложение на материалния закон.

По тези съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 27 от делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се прави молба да се намали размера на претендираното възнаграждение до минимално предвидения. Възражението за прекомерност според настоящия състав се явява основателно. Това е така, тъй като възнаграждението е уговорено в размер надвишаващ най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно 400лв. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството че делото е било разгледано в едно единствено заседание, обема на извършената процесуална работа и размера на наложената на жалбоподателя глоба – 127,82 евро, с левова равностойност от 249,99лв. Поради изложеното възиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 204,52евро, с левова равностойност на 400лв.

За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в процеса - ОДМВР Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът