Решение № 119 от 16.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 1133/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 256 от 18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 906/2024 г. по описа на РС-Ботевград, Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 с ЕИК: ............. е осъдена да заплати на Х. Б. Ф. от с. К., община Б., ул.Х. Д. №.., с ЕГН: •••••••••• сумата-главница от 870.96 лв. /осемстотин и седемдесет лева и 96 стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в отстраняване на щети спукана предна дясна гума и деформирана задна дясна гума-образуван балон на същата, изкривена предна дясна джанта и разцентрован преден мост на лек автомобил марка „Хонда”, модел „Джас“ с ДК№ ..............., който автомобил е собственост на ищеца Х. Б. Ф. за реализирано от него ПТП на 21.01.2024 г. на Автомагистрала Хемус, в посока гр. София, на входа на пътен тунел „Правешки ханове“, вследствие на попадане в дупка на платното за движение, стопанисвано от ответника, както да заплати и сумата от 40.37 лв. /четиридесет лева и 37 стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 21.01.2024г. до 20.05.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на 21.05.2024 г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 980 лв./деветстотин и осемдесет лева/ за направени разноски по делото. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че липсвал протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, което означавало, че лицето не е уведомило КАТ – Пътна полиция. Снимков материал не е изготвен от местонахождението на евентуалното ПТП, както и на самото препятствие. Неправилен бил извода на съда относно извода за наличие на противоправно поведение. Заключението на вещото лице не можело да служи като доказателство за механизма и причинноследствената връзка, защото било изготвено на база описаното от водача на МПС. Описаната щета е с възможен механизъм за ПТП от удар в бордюр или др. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Ботевград и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. Б. Ф., с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че процесната дупка не била обозначена, поради което са настъпили процесните щети по автомобила. Налице е противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Ботевград решение, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Настоящият състав счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал. От показанията на св. Е. К. П.-Ф., които съдът кредитира, тъй като свидетелката има лични, непосредствени впечатления от станалото ПТП, се установява, че преди тунел „Правешки ханове“ в 19.00 часа, на 21.01.2024 г. на Автомагистрала Хемус, в посока гр. София, автомобилът попаднал в дупка. Видяли, че предната дясна гума била спукана, а на задна дясна имало балон. Предната спукана гума сменили с резервната такава. Обадили се на тел. 112, но от там им казали, че няма да изпращат пътна помощ, защото колата била в движение. Прибра ли се в гр. София и на другата сутрин отишли в сервиз и сменили гумите. Наложило се и изправяне на джантите, тъй като били изкривени. Свидетелката посочва, че нямало обозначение, че на това място има дупка. От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че наличието на необезопасена дупка на пътното платно по начина, описан в исковата молба, е предпоставка за настъпилото ПТП. Общата стойност на необходимия ремонт на процесния автомобил по средни пазарни цени за възстановяване на уврежданията, изразяващи се в предна и задна десни гуми, предна дясна джанта и необходимост от реглаж на преден мост е в размер на 870.96лв. /осемстотин и седемдесет лева и 96 стотинки/. Няма данни, че преди подаване на исковата молба, ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди при настъпилото ПТП, нито пък данни, че АПИ е заплатил на ищеца процесните суми. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи. Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд, а именно по чл. 49 ЗЗД. В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т.14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него. За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, които следва да са закономерни, естествени и присъща последица; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Възражението за съпричиняване, както и степента следва да се докажат пълно и главно от делинквента. Както вече се посочи, според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване. Именно в бездействието на служителите на АПИ да поддържат пътя изправен се състои тяхното противоправно поведение довело до настъпването на вредоносния резултат. Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/. В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бл. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./. са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с други доказателствени средства, което именно е налице в случая. Не е пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно. От показанията на св. Е. К. П.-Ф. се установява, че преди тунел „Правешки ханове“ в 19.00 часа автомобилът попаднал в дупка, при което предната дясна гума била спукана, а на задна дясна имало балон. Произшествието не било посетено от КАТ, тъй като нямало други проблеми по автомобила. Изводите на първоинстанционния съд се основават на съвкупна преценка на доказателствата по делото. По делото остана недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. Уврежданията по автомобила са настъпили в резултат от настъпилото ПТП с посочения във фактическата част механизъм, а единствена причина за настъпването им е била неравността на пътя. Стойността на поправката на посочените в експертизата увреждания на автомобила, представляват имуществената вреда претърпяна от ищеца, в размер на 870.96лв. /осемстотин и седемдесет лева и 96 стотинки/. Поради гореизложеното съдът намира, че са доказани всички елементи на деликтната отговорност на Агенция Пътна инфраструктура по чл. 49 ЗЗД. С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция, а именно – сумата от 240, 00 евро за адвокатско възнаграждение с ДДС. По изложените съображения, съдът