Решение № 121 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 134/2026 г.

Предявен е негаторен иск за преустановяване на неправомерни действия от ответника и за премахване на движими вещи от имот на ищеца,с посочено основание чл.109,ал.1 от ЗС.

Ищците твърдят, че по силата на Нотариален акт №к от 2017 год. на нотариус нв, per. под номер 305 на Нотариалната камера - София, с район на действие - PC Тетевен са собственици на Поземлен имот с идентификатор к по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ж, общ. Тетевен, обл. Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-1783/30.10.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: т площ: 856 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: шжи, кв. ии, парцел XVII, при съседи на имота: ж заедно с построената в имота: Сграда с идентификатор к.1. застроена площ 85 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.

От момента на придобиване на собствеността върху имота, възникват противоречия и недоразумения между тях и ответника С. М., който е собственик на съседния имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор о1.ии6 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ж. общ. Тетевен, обл. Ловеч, който имот по Нотариален акт №54, том 1, дело №133/1995 год. представлява застроено дворно място, съставляващо парцела шио в к. ии по плана на с. х г г , с неуредени регулационни сметки, с площ при уредени 550 кв.м, заедно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда.

Още преди придобиване на собствеността от ищците в недвижимият имот без правно основание са разположени автобусна спирт и преместваем обект - фургон с размери 2м/4м, които им пречат да реализират инвестиционното си намерение - изграждане на ограда по границите на имота. Ищците се обръщат за съдействие към Община Тетевен, от където направена препоръка, имота да бъде трасиран, за да се определи точното му местонахождение.

От Община Тетевен, изрично заявяват, че автобусната спирка не е част от транспортната схема на Община Тетевен, като липсва информация чия собственост е обекта.

По искане на ищцата Д. т - И.а е извършено трасиране на имота от правоспособно лице - инж. Хп като е съставен Протокол за трасиране, означаване и координиране граничните точки на т6 по ПУП на ж, общ. Тетевен. Лицензираният геодезист в изготвения от него протокол изрично е посочил, че след трасирането т6 по ПУГ1 на ж, общ. Тетевен се установява, че в него попадат спирка и чужд преместваем обект - фургон.

След като безспорно е доказано, че двата приместваеми обекти са разположени в имота на ищците, те извикали механизация - камион с кран да ги премахне.

В момента, в който е пристигнало транспортното средство, ответникът С. М. се намесил, спрял тяхното премахване, като в същото време претендирал, че той е собственик и на двете съоръжения. Дори посегнал към тях с физическа саморазправа.

Ищцата И.а отново потърсила съдействието на Община Тетевен, като с Писмо изх.№ Молба -1ии/1/ 01.07.2024 год., Община Тетевен е задължила ответника да отстрани обект - фургон от сегашното му местоположение, като му е указала, че при неизпълнение ще бъде санкциониран по ЗУТ.

Ищцата,, след като разбира, че по доброволен ред възникналите отношения няма да бъдат разрешени се обърнала за съдействие до Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение - Луковит.

С Постановление от 10.10.2025 год. по Пр. преписка №3566/2025 год. по описа на РП - Ловеч, ТО - Луковит е отказано да се образува досъдебно производство, като в обстоятелствената част е посочено, че налице гражданско правен спор, който при липса на съгласие за доброволното му уреждане, следва да бъде решен по реда на исковия процес.

По изложените съображения за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба, на основание чл.109, ал.1 от Закона за собствеността, тъй като възникналия спор между страните не може да бъде решен по извънсъдебен ред.

Искът с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, предпоставя защита на правото на собственост. Ищците са собственици на посочения недвижим имот и правото им на собственост е нарушено от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимирано да отговаря по такъв иск.

Материално-правната легитимация на ответникът по предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна,надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собственик.

Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109. ал.1 от ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвен пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.

Процесната спирка и преместваемия обект - фургон, ограничават възможността на ищците да ползват собствеността си по предназначение, поради което предявената от тях искова претенция е основателна.

С оглед изложеното, молят да бъде постановено решение, с което да се осъди, на основание чл, 109, ал.1 от ЗС, С. Е. М., ЕГН ••••••••••, от ж, общ. Тетевен, ул. „х да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д. С. т - И.А, ЕГН •••••••••• и А. Ю. х ЕГН •••••••••• и двамата от ж, общ. Тетевен, ул. „х да упражняват правото си на собственост върху Поземлен имот с идентификатор к по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ж, общ. Тетевен, обл. Ловеч, който имот представлява У Пх по ПУП на ж, общ. Тетевен като ПРЕМАХНЕ за собствена сметка разположените в имота негови преместваеми обекти - спирка и фургон.

Моли да им се присъдят направените разноски поделото.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият излага,че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди,че ищците Д. С. т и А. Ю. И. не са собственици на целия поземлен имот с идентификатор к по КК и КР на село хгг, Община Тетевен, с площ от 856 кв.м. Поземления имот с идентификатор к е образуван от УПИ -п. XVII-шжи от кв. ии от ПЗП на село хгг от 1964г. Видно от представения с исковата молба Нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за полагане на грижи и даване на издръжка на нотариус нв, вписан като Акт 84, том II, дело 294/2017г. в Имотен регистър към АВп, с него се прехвърлят Поземлен имот с пл. номер ш по ПЗП на село хгг с площ от 784 кв.м. Този имот участва в обособяването на УПИ -п. XVII-шжи от кв. ии от ПЗП на село хгг от 1964г., като към него са придадени части от поземлен имот с пл. щ около 72кв.м. Това е видно и от представената с исковата молба Скица № УТИД-04-01- 153/27.05.2025г. на Община Тетевен относно УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПЗП на село хгг, от която е видно, че е образуван от поземлен имот с планоснимачен номер щ, към който са придадени части - 72 кв.м.- от имот с планоснимачен номер щ. Придаваемата част е именно ивица между поземлен имот с планоснимачен номер шжи, собственост на ищците и имот с планоснимачен номер и собственост на ответника. Именно в тази част са разположени процесната спирка и фургон. За да стане тази придаваема част собственост на собственика на поземлен имот с планоснимачен номер шжи, съответно да се приложи регулацията, то тя следва да бъде платена на собственика на имот с планоснимачен номер щ и да бъдат уредени сметките по регулация. Едва тогава регулацията може да бъде приложена, съответно да съществува УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПЗП на село хгг с площ от 856 кв.м. До плащането на придаваемите части регулацията не се прилага, УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПЗП на село хгг не съществува и в сила са границите и площите на поземлените имоти с планоснимачен номер шжи и планоснимачен номер щ, както и не се променя собственика. В случая процесиите спирка и фургон се намират в имот с планоснимачен номер щ, който е собственост на о и за който те не представят акт за собственост. Ищците са собственици на имот с планоснимачен номер шжи, кв. ии по плана село хгг, който е с площ 784 кв.м., съгласно представения от тях нотариален акт. В тяхна тежест е да докажат, че са собственици и на придаваемите им се 72 кв.м. от имот с планоснимачен номер щ , кв. ии по плана на село хгг, но те не представят никакви доказателства за плащане, съответно придобиване. Точно обратното - от представените от тях доказателства става ясно, че не са придобили придаваемите 72 кв.м. от имот с пл. номер щ. Те са останали собственост на о. тъй като не са му платени. Само и единствено о може да иска премахване на върпосните спирка и фургон, ако те са поставени върху неговия поземлен имот с планоснимачен номер щ, кв. ии по плана село хгг. Изрично в цитирания по-горе нотариален акт е видно, че им се прехвърлят 784кв.м., представляващи поземлен имот пл. номер шжи, кв. ии по плана село хгг, който имот участва в образуването на УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПЗП. Видно от представената с исковата молба Скица № УТИД-04-01-153/27.05.2025г., върху нея са отбелязани и поземления имот пл. номер шжи, и поземления имот пл. номер щ, като и УПИ XVII- шжи, кв. ии от ПЗП, което ясно показва, че регулацията не е приложена, тъй като сметките не са уредени. Видно от представеното с исковата молба Писмо отговор с изх. Номер: Молба-1ии(6)/22.07.2025г. на Община Тетевен, Община Тетевен потвърждава, че сметките по регулация не са уредени, че ищците са собственици на поземлен имот пл. номер шжи, кв. ии по плана село хгг с площ от 784кв.м., който имот участва УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПЗП, но към който УПИ са придадени от 72 кв.м. от имот пл. номер щ. Общината отговаря, че за да е коректно поставянето на граници, то следва да се поставят границите на поземлен имот пл. номер шжи, кв. ии по плана село хгг с площ от 784кв.м., който е собственост на ищците по нотариалния акт, а не на УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПЗП, който не следва да се прилага, тъй като не са уредени сметките относно придадените към него 72кв.м. от поземлен имот пл. номер щ. Едва тогава ще се установи дали спирката и фургона следва да бъдат премахнати. Твърдението ни, че сметките по регулация не са уредени относно УПИ XVII- шжи, кв. ии от ПЗП се потвърждава и от представеното с исковата молба Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство (уникален идентификатор на административната услуга - 2119) на Община Тетевен. С удостоверението се установява следното:

• Реална част от пл. номер шжи, кв. ии по ПУП на ж е включен за упълномеряването и урегулиране на УПИ XVII-шжи, кв. ии от ПУП на село хгг и е собственост на А. Ю. И. и Д. С. И. - съгласно Нотариален акт N9 84, том 2, дело № 294/2017Г.

• Към УПИ XVI1-шжи, кв. ии от ПУП на село хгг се придава част от планоснимачен номер щ, кв. ии по ПУП на село хгг, собственост на наследниците на о.

Горното означава, че ищците са собственици на реална част от 784 кв.м. от поземлен имот с идентификатор к по КК и КР на село хгг съответни на поземлен имот пл. номер шжи, кв. ии по ПУП на ж, а наследниците на о са собственици на реална част от 72 кв.м., съответстващи на поземлен имот с пл. номер щ, кв. ии по ПУП на ж. За да бъде основателен предявения иск по чл. 109, ал.1 от ЗС, то следва ищците да докажат, че процесиите спирка и фургон са поставени върху тяхната реална част от 784 кв.м. от поземлен имот с идентификатор к по КК и КР на село хгг съответни на поземлен имот пл. номер шжи, кв. ии по ПУП на ж . Ако те са поставени върху реалната част от 72 кв.м., съответстващи на поземлен имот с пл. номер щ, кв. ии по ПУП на ж . които са собственост на наследниците на о. Искът е неоснователен, защото ищците не са собственици.

Ответникът С. Е. М. твърди, че процесиите спирка и фургон не са поставени върху собствените на ищците реална част от 784 кв.м. от поземлен имот с идентификатор к по КК и КР на село хгг съответни на поземлен имот пл. номер шжи, кв. ии по ПУП на ж и по тази причина искът им е неоснователен.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.- техническата експертиза-първоначално и допълнително,изготвено от вещото лице Д. Д.,съдът приема за установено следното:

С договор за продажба,срещу задължение за издръжка и гледане,сключен на 17.03.2017г,обективиран в нотариален акт №жг на нотариус с рег.№305 на НК,ищците придобили собствеността върху следния поземлен имот:застроен поземлен имот с площ от около 784 кв.м.,представляващ,заснет и съответстващ по ПЗР на село хгг от 1964г. на реална част от имот с пл.№шжи от кв.ии,която част е включена за упълномеряване и регулиране на УПИ.п.XVII-шжи,целият с площ от около 856 кв.м.,при описани граници в нотариалния акт,както и жилищна сграда и други извършени подобрения в имота.

Въз основа на извършена обстоятелствена проверка,е съставен нотариален акт №54/1995г на РС-Тетевен,съгласно който ответникът е признат за собственик на застроено дворно място ,съставляващо парцел шио в кв.ии по плана на село хгг,с неуредени регулационни сметки и площ при уредени от 550 кв.м.

По действащата КККР на село хгг имотите на страните са заснети с идентификатори к и о1.ии6.

От удостоверение,издадено от Община-Тетевен/стр.16 от делото/ е видно,че към УПИ-XVII-шжи,кв.ии по плана на село хгг,се придават от имот пл.№щ,кв.ии по ПУП на село хгг,собственост на наследниците на о.

От удостоверение, издадено от Община-Тетевен/стр.60-та от делото/ е видно, че за придаваема част от 72 кв.м. от ПИ с кадастрален номер щ по отменения рег.план на село хгг от 1964г,към УПИ-XVII-шжи в кв.ии по действащия регулационен план на селото,одобрен със Заповед №24/1964г. и последно изменен със заповед №126/1995г.,няма данни за уредени регулационни отношения,т.е. собствеността върху същата е на о.

От първоначалното заключение на съд.-техническата експертиза се установява,че съвместени са цифровите модели на кадастралната карта и регулационния план и са изготвени три комбинирани скици:

• на ПИ о1.ии6 и ПИ к по КККР на с.хгг, общ.Тетевен с УПИ шио и УПИ XVII-шжи, кв.ии по ПУП на с.хгг, одобтен със заповед №24/1964 г.. от която е видно че, границата по кадастрална карта и регулационния план не съвпада.

• на ПИ о1.ии6 и ПИ к по КККР на с.хгг, общ.Тетевен с УПИ шио и УПИ XVII-шжи, кв.ии по ЧИ на ПУП на с.хгг, одобрен със заповед №481/13.06.1988 г. , от която е видно че, границата по кадастрална карта и регулационния план не съвпада.

• на ПИ о1.ии6 и ПИ к по КККР на с.хгг, общ.Тетевен с УПИ шио и УПИ XVII-шжи, кв.ии по ЧИ на ПУП на с.хгг, одобрен със заповед №126/25.04.1995 г. , от която е видно че, границата по кадастрална карта и регулационния план се разминават в източната част с около 46 см., като ПИ к на влиза в УПИ XVI- и кв.ии с площ от около 3 кв.м.

Заповед №775/03.09.1981 г. се отнася за изменение на ПУП за кв.З6а, която не касае настоящето дело.

Спирката е с площ 5 кв.м. и изцяло попада в ПИ к; Фургона е с площ от 9 кв.м.,като частично попада в ПИ к с площ от 6 кв.м.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание,проведено на 31.03.2026г./защита на заключението/,същото заявява-„спирката изцяло попада в имота/на ищците-бел.съд./,а фургона частично…трябва да се махне фургона..“.

В допълнителното си заключение вещото лице Д. е заключило,че процесните спирка и фургон,не попадат в границите на поземлен имот №шжи,а попадат в поземлен имот с пл. №щ по кадастралния план от 1964 година.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск,квалифициран като негаторен по чл.109 от ЗС. За да се уважи предявен иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2)действие на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две предпоставки. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

По отношение правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор к по КККР на село хгг,Лов.обл.:

Същите представят нотариален акт №жг на нотариус с рег.№305 на НК,с който са закупили реална част от поземлен имот с пл.№шжи в кв.ии по плана на село хгг от 1964 година,с площ на същата от 784 кв.м.

В приложената актуална скица на имота от действащата КККР на селото,за номер по предходен план/отменен/ на имот с идентификатор к е посочен-шжи,квартал ии,парцел XVII. В скицата на поземления имот,издадена от СГКК-Ловеч е отразена площ от 856 кв.м.,като пространствения обхват е отразен върху скицата.

Безспорно се установява,че по отменения регулационен план на село хгг,Лов.обл.,за упълномеряване на парцел XVII-шжи се придава част с площ от 72 кв.м.,от съседен имот,посочен по-горе в мотивите,като двете площи общо образуват площта на имота по действащата кадастрална карта от 856 кв.м. Общинската администрация при Община- Тетевен не разполага с данни за уреждане на сметките по регулация,евентуално за прилагане на регулационния план от 1964г,по реда на чл.33ал.2 от ЗТСУ/отм./.

По отношение на собствеността на имот с идентификатор к и пространствения обхват на правото на собственост по действащата кадастрална карта и регистри,следва да бъдат съобразени следните правни норми:

Съгласно чл.27 (1) от ЗКИР Основни кадастрални данни са:

1. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) за поземлен имот: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес;

Чл.29. (1) от ЗКИР Кадастралната карта съдържа:

1. държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;

2. поземлените имоти с границите и идентификаторите им;

3. (доп. – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) сградите, съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях и идентификаторите им;

4. наименованията на местности, улици, водни течения и площи и други обекти, определени с наредбата по чл. 31;

5. точките от геодезическата основа;

6. (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура и идентификаторите им;

7. (нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) зоните на ограничения и номерата им.

Съгласно Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) от ЗКИР

(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: (изм. – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) изменения в границите на поземлените имоти, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта; непълноти или грешки; (нова – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) явна фактическа грешка; (нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) новопостроени, съществуващи, изменени или премахнати сгради или съоръжения на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти, самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура; (нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) изменения в данните, подлежащи на записване в кадастралните регистри; (нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) зони на ограничения.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 1, 4, 5 и 6 се извършват от служба по геодезия, картография и кадастър, независимо от местонахождението на имота.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри и отказите за тяхното извършване подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от административен орган.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) За започване на производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри заинтересованите лица се уведомяват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тази разпоредба не се прилага в случаите на ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 53а, т. 5.

Съгласно § 5. от ПЗР на ЗКИР(Изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) (1) Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот.

От горните норми следва,че към момента на приключване на устните състезания по делото,ищците Д. С. И. и А. Юриоев И.,двамата от село хгг,Лов.обл.,са собственици на поземлен имот с идентификатор к по КККР на селото,одобрени със Заповед № РД-18- 1783/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,с площ на имота от 856 кв.м.,т.е. закупената площ от 784 кв.м. съгласно нотариален акт№жг и придадената такава по отменения регулационен план на селото от 1964г от 72 кв.м.,от съседен имот,бивша собственост на трето,неучастващо в производството лице.

Изложените основни възражения срещу основателността на иска,респ. пространствения обхват на правото на собственост на ищците,заявени в отговора на исковата молба и поддържани от ответника в хода на делото,са ирелевантни досежно предмета на настоящия правен спор.Доводите за приложен или неприложен регулационен план,съобразно задължителната практика на ТР №3/1993 година постановено при действието на ЗТСУ/отм./. биха имали значения в производство с друг предмет/евентуално иск по чл.54 от ЗКИР/.

В настоящия правен спор,при предявен иск по чл.109 от ЗС,съдът следва да изследва и съобрази данните за собствеността,респ.пространствения и обхват,съобразно актуалното състояние на имота,отразено по действащата кадастрална карта и регистри за землище на село хгг,Лов.обл.

Данните по делото сочат, че собственици на имот с идентификатор к с площ от 856 кв.м. са именно ищците,а от заключението на съд.-техническата експертиза/първоначалното/се установява,че посочените в исковата молба вещи-павилион и фургон попадат именно в поземления имот на ищците- спирката изцяло,а фургона с 6 кв.м. от целия си обем от 9 кв.метра.

Следва да се изтъкне, че разпоредбите ЗУТ, нито пък тези на действащите преди него благоустройствени закони ЗТСУ, ЗПИНМ и др., не съдържат правило, че при придаване части по регулация от съседен имот възниква съсобственост между собствениците на двата имота, в зависимост от това дали регулацията е приложена или не. Благоустройствените закони придават различни правни последици на съответните регулационни планове. Прилагането на регулацията се свързва със стабилизиране на вещно-транслативния ефект на регулационния план, ако такъв е предвиден по действащия благоустройствен закон. Принципът е, че, ако регулацията е приложена, придадената по дворищна регулация част става част имота към който се придава, а ако регулацията не е приложена, то тогава вещнотранслативния ефект на плана отпада и с обратна сила се възстановява предишното правно положение. Следователно при придаване на реална част по регулация, респ. при отпадане действието на регулационния план (неприложена регулация), съсобственост не възниква. Тази теза е възприета и в съдебната практика, обективирана в решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3797/2008г. на ВКС, I г.о.., и напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Следва да се изтъкне, че благоустройствените закони рядко предвиждат урегулиране в съсобственост, като единственото, известно на съда, изключение е разпоредбата на чл. 31 от ЗТСУ(отм.), която предвижда урегулиране в съсобственост на два маломерни имота, но тази хипотеза е неотносима към процесния случай, защото касае урегулиране на маломерни имоти, а не придаване на реална част.

Безспорно е с местоположението на посочените обекти-спирка и фургон,в имота на ищците се създават пречки същите да упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем-в случай,същите са заявили инвестиционно намерение за ограждане на имота,което им намерение е възпрепятствано от спирката и фургона,в който смисъл е и кореспонденцията между ищците и Община-Тетевен/стр.15-16 и 17 от делото/.За това положение е била сигнализирана и прокуратурата,която с постановление от 10.10.2025г е отказала да образува досъдебно производство по жалба на ищцата Д. И.а.

Данните по делото/заявените в исковата молба и изложените в постановлението на прокуратурата/ сочат,че след извършено трасиране на имота на ищците ответникът се е противопоставил на тяхно намерение да премахнат спирката и фургона,заявявайки,че тези вещи попадат в неговия имот.

Тази действия на ответника безспорно създават за ищците пречки за ползването на собствения им имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС) ясно, че с тях се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Съдът приема,че ответникът поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота на ищците, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

По изложените съображения съдът намира за основателен и доказан предявения негаторен иск,поради което същият следва да бъде уважен.

При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да заплати на ищците сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 1255.11 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът