Решение № 1335 от 27.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8172/2025 г.

дело № 20251100508172 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба,вх.№68148/26.02.2025год. от Б. К. Т.,Е. А. Т. ,Т. Г. Й.,Е. Б. М.,Б. Е. Ш.,Н. А. К.,И. Н. Н.,Б. И. И. и В. И. И. ,чрез адв.А. Д. срещу Решение от 07.02.2025год. постановено по гр.дело № 38831/2023год. по описа на СРС,70 състав ,в частта в която са определени квотите за всеки един от съделителите по делото ,с които всеки от тях участва в съсобствеността на допуснатите до делба имоти. Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Излага се че съда неправилно и в противоречие с материалния закон е приел ,че преживялата съпруга В. не е низходяща на починал съпруг и така не може да получи каквато и да е част от новооткритото наследство.Неправилно било прието и че възстановените земеделски земи не са били предмет на завещателното разпореждане на В. Т. ,защото към момента на съставянето му те все още не били възстановени.Сочи се че делбените имоти са „новооткрито наследство“ ,като се позовават на ТР №1/1998год. по гр.д.11/97год. на ОСГК на ВКС като кръгът на законните наследници на възстановената собственост се определя към момента на смъртта на наследодателя – съсобственик ,поради което кръгът на призованите към наследяване лица и техните квоти следва да се определи съобразно сега действащия ЗН. Молят съда да постанови решение ,с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да допусне делбата на недвижимите имоти при следните квоти : За Б. К. Т. ¼ ид.част от имотите описани под №1,2 и 10, а от имотите под №3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 - Б. К. Т. притежава 1/8 идеална част от наследство ,а другата 1/8 идеална част с придобил в условията на съпружеска имуществена общност с Е. А. Т. ; Т. Г. Й. 1/16 ид.част ;Е. Б. М. 1/16 ид.част; Б. Е. Ш. 1/16 ид.част ;Н. А. К. 1 /18 ид.част ; И. Н. Н. 1/9 ид.част ; Б. И. И. 1/24 ид.част ; В. И. И. 1/24 ид.част ; Г. Л. И. 1/12 ид.част ; И. Г. И. 1/12 ид.част ;Т. Г. И. 1/12 ид.част ; В. А. Й. 1 /32 ид.част ; М. Р. Р. Й. 1/32 ид.част. Претендират се и деловодни разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г. Л. И. ,И. Г. И. ,Т. Г. И..В о.с.з. същите се представляват от адв.Д. ,предоставя на съда да постанови решение. Въззиваемите В. А. Й. и М. Р. Й. също не са представили писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.В о.с.з. се явяват лично като предоставят на съда постановяването на решение . Софийски градски съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба , с която е сезиран, т. е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба. В необжалваната част решението влиза в сила – чл. 296, т. 2 ГПК. Въззивният съд е сезиран с жалба срещу определените от първоинстанционния съд квоти в съсобствеността, с оглед въпросите, които решава съдът в първата фаза на делбата (кои имоти, между кои лица и при какви квоти да се делят). Във въззивната жалба на ищците е изразено недоволство само относно определените от съда квоти в съсобствеността и е поискана промяна на решението в тази му част. Следователно по другите въпроси, които се разрешават в първата фаза на делбата, а именно между кои лица и кои имот да се делят, решението на първата инстанция относно недвижимите имоти следва да се счита влязло в сила като необжалвано. Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС във фазата по допускане на делбата. В исковата молба ищците твърдят ,че заедно с ответниците са съсобственици по наследство на И. Т. С. ,роден на 15.12.1881год. ,починал на 06.10.1969год. С Решение №P45ГБ от 09.07.1998 г., издадено от Поземлена комисия Община „Овча купел“ ЕКНМ 54571, област град София, влязло в сила на 30.07.1998год. ; Решение №ГБ2 от 01.09.1998 год. на ПК „Овча купел“, ЕКНМ 54571, Област град София, влязло в сила на 15.09.1998 год.; Решение София, №ГБ1 от 01.09.1998 год. на ПК „Овча купел“, ЕКНМ 54571, влязло в сила на 19.11.1998 год., е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Т. С. ,в съществуващи стари реални граници на имоти. Изложено е че съгласно саморъчно завещание от 05.05.1998год. В. Й. Т. е завещала на дъщеря си М.Б.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество ,с което са уголемени дяловете н наследството на Н. П.Н. ,Н. А. К. и И. Н. Н. – А. ,за сметка на дела на И. Б. И. и неговите наследници. С нотариален акт №145, том VI, рег. №32995, дело №1074/2011 год. И. К. Т. е продал на Б. К. Т. притежаваната от него 1/8 идеална част от част от наследствените имоти ,които Б. К. Т. е придобил в режим на СИО със съпругата си Е. А. Т.. Молят съда да допусне съдебна делба на посочените недвижими имоти между съделителите , при следните квоти : За Б. К. Т. ¼ ид.ч. от имотите описани под № 1,2 и 10, а от имотите под № 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 Б. К. Т. притежава 1/8 идеална част по наследство и другата 1/8 идеална част е придобил в условията на съпружеска имуществена общност с Е. А. Т. Т. Г. Й. 1/16 ид.част Е. Б. М. 1/16 ид.част Б. Е. Ш. 1/16 ид.част Н. П.Н. 1/18 ид.част Н. А. К. 1/18 ид.част, И. Н. Н. 1/18 ид.част Б. И. И. 1/24 ид.част, В. И. И. 1/24 ид.част Г. Л. И. 1/12 ид.част И. Г. И. 1/12 ид.част, Т. Г. И. 1/12 ид.част В. А. Й. 1/32 ид.част М. Р. Й. 1/32 ид.част. Ответниците Г. Л. И., И. Г. И., Т. Г. И., В. А. Й. и М. Р. Й. не са оспорили наличието на съсобственост между страните ,направено е възражение срещу посочените от ищците квоти в съсобствеността ,както и по отношение на саморъчното завещание на В. Й. Т. ,като е отречено изобщо качеството й на наследник на съпруга й Б. И. Т. по отношение на реституираните недвижими имоти,предмет на делбата. По реда на чл.342 от ГПК по искане на ответниците са включени като предмет на делбата и още два съсобствени между страните недвижими имоти ,възстановени на наследниците на общия наследодател , съгласно Решение № Р45ГБ от 09.01.1998год. на ПК Овча купел . Установява се от Удостоверение за наследници от 28.03.2023год. ,че И. Т. С. е починал на 06.10.1969год. и към тази дата негови наследници по закона са Т. И. Т. , З. И. Г.а ,Б. И. Т. и К. И. Т. ,низходящи. Т. И. Т. е починал на 22.01.1992год. и негови наследници по закон са Л.В. Т. /починала 01.01.1994год./ - съпруга ,М. Т. Й. /починала 27.10.2013год. / - дъщеря ,наследена от Т. Г. Й. и Р. Г. Й./починал на 22.07.2015год.Последния е наследен от В. А. Й. – съпруга и М. Р. Й. – син. Наследник на Т. И. Т. е и Р. Т. Ш.,починала на 13.05.2007год. ,наследена от С. Ш. /починал 07.09.2012год./ - съпруг и Н.С. Ш. - дъщеря ,починала на 05.11.2009год. и наследена от Е. Б. М. и Б. Е. Ш. /наследник на починалата му на 15.10.2017год. дъщеря С.а Б. Ш.а/. З. И. Г.а е починала на 10.02.1989год. и неин наследник по закон е сина й И. Г. И..Същият е починал на 11.02.2016год. и е наследен от сина си Г. И. И..Последният е починал на 26.01.2019год. негови наследници по закон са Г. Л. И. – съпруга ,И. Г. И. – син и Т. Г. И. – син. Б. И. Т. е починал на 08.09.1977год. и негови наследници по закон са В. Й. Т.,негова съпруга и низходящи – М.Б.Н. и И. Б. И.. М.Б.Н. е починала на 20.04.2019год. и е наследена от съпруга си Н. П.Н. и дъщерите си Р. Н. К.а и И. Н. Н. – А..Р. К.а е починала на 15.12.2021год. и е наследена от сина си Н. А. К.. От своя страна И. Б. И. е починал на 16.02.1998год. и е наследен от Б. И. И. и В. И. И.. К. И. Т. е починал на 02.05.1984год. и е наследен от съпруга К.П. Т. /починала 19.03.2010год./ и синовете си Б. К. Т. и И. К. Т.. Последният е починал на 01.07.2013год. и наследник по закон е брат му Б. К. Т.. Установява се по делото ,че със саморъчно завещание от 05.05.1998год. ,обявено съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 29.05.2002год., В. Й. Т. е завещала на дъщеря си М.Б.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество. С договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД ,акт № 150,рег. № 9397/16.08.2023год. Н. П.Н. е продал на дъщеря си И. Н. А. цялото си наследство ,движимо и недвижимо имущество ,права и задължения останало от съпругата му М.Б.Н.. С протоколно определение от 24.10.2024год. производството по делото е прекратено по отношение на съделителя Н. П.Н., с ЕГН ••••••••••. Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 145,дело № 1074/2011год. , И. К. Т. е продал на Б. К. Т. собствената си 1/8 идеална част от съсобствени недвижи имоти. Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 199,том VI,рег. № 35983,дело 1135 от 2012год. ,И. К. Т. е продал на Б. К. Т. собствената си 1/12 идеална част от съсобствени недвижи имоти. Не е спорно ,че към момента на придобИ.е на съответните идеални части от недвижими имоти Б. К. Т. е в граждански брак с Е. А. Т. те са в режим на СИО. С обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал до делба всички посочени от страните недвижими имоти като е приел ,че същите са съсобствени и е определил квотите в съсобствеността ,след като не е зачел саморъчно универсално завещание от В. Й. Т., съставено на 05.05.1998г. ,като е приел ,че процесните имоти не са били предмет на завещателното разпореждане ,тъй като реституцията е настъпила след съставянето му, а освен това е счел ,че тя не е наследила част от новооткритото наследство.Приел е че полагащата се ¼ идеална част за наследниците на Б. И. Т. следва да се разпредели между наследниците на неговата дъщеря М.Б.Н. и син И. Б. И. при квоти: по 1/16 идеална част, и при тези съображение е определил и квотите на всички съделители в съсобствеността като е съобразил и продажбата на наследство от Н. П.Н. на И. Н. Н. - А.. По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното: Според нормата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Предмет на делбата е имущество, придобито при смесен юридически факт-наследяване и възмездни сделки. По делото не е спорно ,че въз основа на представените решения на ПК ,на наследниците на И. Т. С. са възстановени процесните имоти ,в съществуващи стари реални граници. И. Т. С. е починал на 06.10.1969год. като реституцията по ЗСПЗЗ е настъпила през 1998год. и в този случай при това новооткрито наследство ,по смисъла на чл.91а от ЗН ,кръгът на наследниците се определя към момента на смъртта на наследодателя ,съобразно чл.1 от ЗН и постановките в Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. по тълк.д. № 1/1998 г. на ВКС, ОСГК Към момента на открИ.е на наследството на И. Т. С. ,негови наследници по закона са Т. И. Т. , З. И. Г.а ,Б. И. Т. и К. И. Т. , които са наследили по ¼ идеална част , на основание чл.5,ал.1 от ЗН. Низходящият на общия наследодател ,Б. И. Т. е починал на 08.09.1977год. преди възстановяването на собствеността ,т.е. преди да е имал възможност да приеме новооткритото наследство. Правилни са доводите развити във въззивната жалба ,които се споделят от настоящата инстанция ,че в случая е неприложима разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗН /наследяване по заместване/,тъй като приложение намира разпоредбата на чл.57 от ЗН – наследствена трансмисия. В този смисъл са Решение № 207/08.06.1996 г. по гр.д. № 70/96 г. на І г.о. на ВС и Решение № 661/18.11.2003 г. по гр.д. № 319/03 г. на ВКС, І г.о. ,които разглеждат наследяване в хипотезата на чл. 57 от ЗН – наследствена трансмисия и съгласно които този текст се прилага по отношение на “новооткрито наследство” по смисъла на чл. 91а от ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство. И в двата случая се приема, че всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността. Б. И. Т. е починал след своя баща ,затова няма наследяване по заместване.Той е починал преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, т.е. не е имал възможност да приеме новооткритото наследство, но в този случай то се наследява по трансмисия от неговите наследници по закон В. Й. Т. , негова съпруга и низходящи – М.Б.Н. и И. Б. И. ,които са наследили по 1/3 идеална част наследството му ,на основание чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН. Следователно В. Й. Т. е наследила 1/3 идеална част от наследството на съпруга си като представеното саморъчно завещание е универсално по своя характер . Наследството е открито със смъртта на завещателката В. Т., починала на 16.04.2002г., а земеделските земи, предмет на иска за делба са възстановени през 1998год., т.е. преди открИ.е на наследството й ,поради което това универсално саморъчно завещание поражда действие по отношение и на възстановените имоти. Именно тази идеална част по силата на завещателното разпореждане ,извършено със саморъчно завещание от 05.05.1998год. при открИ.ето на наследството на В. Т. на 16.04.2002год. е придобила дъщеря й М.Б.Н..Към този момент последната е наследила от наследството на баща си 1/3 ид. част или 24/288 ид.части ,към които следва да се прибавят и наследените от майка й ,по силата на универсалното завещание 24/288ид.части ,поради което тя се легитимира като собственик общо на 48/288 ид.части.След нейната смърт на 20.04.2019год. съпругът Н. П.Н. и дъщерите й - Р. Н. К.а и И. Н. Н. – А. са наследили по 1/3 ид. част или по 16/288 ид.части.Предвид продажбата на наследство И. Н. Н. А. е придобила и 16/288 ид.части от продаденото наследство от Н. П.Н. или се легитимира като собственик на 32/288 ид.части. Р. К.а е починала на 15.12.2021год. и е наследена от сина си Н. А. К.,който се легитимира като собственик на 16/288 ид.части. От своя страна И. Б. И. ,син на Б. И. Т. е наследил от наследството му 1/3 ид. част или 24/288 ид.части .Ето защо след смъртта му ,настъпила на 16.02.1998год. неговите наследници по закон Б. И. И. и В. И. И. са наследили по ½ ид.част или по 12/288 ид.части от наследството на И. И. .След смъртта на В. Т. на 16.04.2002год. ,предвид завещателното разпореждане в полза на Маргарита Н. ,същите не са наследили по заместване част от наследството й . По отношение на наследниците на К. И. Т. ,който е наследил ¼ ид. част от наследството на баща си или 72/288 ид. части ,следва да бъде съобразено ,че на основание чл.5,ал.1 от ЗН двамата му сина са наследили по ½ идеална част или по 36/288 ид. части. За част от имотите ,посочени в договори за покупко-продажби ,обективирани в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 145,дело № 1074/2011год. и НА за покупкопродажба на недвижим имот № 199,том VI,рег. № 35983,дело 1135 от 2012год. ,И. К. Т. е продал на Б. К. Т. собствената си 1/8 ид. част, съответно 1/12 идеална част от съсобствени недвижи имоти.Предвид че придобИ.ето на тези идеални части е възмездно и е по време на брака на Б. К. Т. с Е. А. Т. ,то същите са в режим на СИО, за която няма данни в настоящия момент да е прекратена. След смъртта на И. К. Т. ,настъпила на 01.07.2013год. негов наследник по закон е брат му Б. К. Т.. Ето защо за имотите : Поземлен имот с идентификатор 68134.4330.1040 ,Поземлен имот с идентификатор 68134.4176.7 ,Поземлен имот с идентификатор 68134.4177.25 , Б. К. Т. се легитимира като собственик на 72/288 идеални части. За останалите имоти същият се легитимира като собственик на 36/288 ид.части ,по силата на наследствено правоприемство ,а 36/288 ид. части са собственост на Б. К. Т. и Е. А. Т. ,в режим на СИО. В този смисъл решението на първоинстанционния съд, в частта в която са определени квотите на съделителите,при които е допуснато извършването на съдебната делба е неправилно и следва да бъде отменено като същите следва да бъдат горепосочените такива. Що се отнася до разноските, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че съдът е сезиран с иск за делба по чл. 34 от ЗС, като разноски се дължат от страните, за които искът е основателен съобразно стойността на дяловете им. Именно поради това, че съгласно чл. 355 от ГПК, размерът на разноските зависи от стойността на дяловете, които стойности са предмет на определяне във фазата по възлагане, то искането за присъждане разноски по делото за настоящата инстанция е неоснователно и не следва да се уважава. Водим от гореизложеното, съдът