Решение № 1694 от 27.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Производството е образувано по жалба на „Балкан МК“ ЕООД, ЕИК •, против Акт за установяване на задължения по декларация № DT000222/19.12.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Благоевград, в частта му относно установените размери на задължения за такса битови отпадъци за услуги по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ в размер от 1659 лв. за всеки от периодите 2020-2023 г. и лихвите към тези задължения, потвърден с решение № P-DT000222/16.02.2024 г. на директор на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. М. и адв. А., поддържа доводи за издаване на оспорения акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че Община Благоевград не е извършвала услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ по отношение на дружеството, тъй като същото не е генерирало отпадъци от декларирани имоти, съгласно негова декларация с вх. № 3129/28.06.2010 г., поради факта, че не извършва дейност и не използва декларираните имоти, респ. извършват се единствено дейности по охрана (л.124 – гръб). Твърди се, че дружеството не е получило за индивидуално ползване съд за събиране на отпадъци. С изрично изявление на адв. А. в съдебно заседание (л. 126) жалбоподателят не поддържа първоначално изложеното в жалбата възражение (твърдение), че най-близкият такъв съд (контейнер) се намира на около 200 м. от входа на имота, в който се намират процесните декларирани имоти. Твърди се, че актът е немотивиран, тъй като не са приложени съответните по години ставки, респ. при установена с решение № P-DT000222/16.02.2024 г. на директор на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград грешна ставка от „12%“ води до неправилно изчисляване на задълженията. Липсата на мотиви в акта за установяване на задължения по декларация се сочи като непреодолимо основание за незаконосъобразност на този акт, независимо от съдържанието на решението на директор на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград. Дружеството не оспорва, че декларация по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не е подавана, а процесуалния му представител в съдебно заседание по делото заявява: „Осъзнаваме, че е налице друг начин, по който е следвало да се избегне настоящото производство, но такива постъпки не са направени – не са подадени съответните заявления, че имотите не се ползват“. Иска се отмяна на АУЗД и присъждане на сторените от дружеството разноски. Ответникът – директор на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в хода на делото по същество съображения (л.126 - гръб). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и не прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение № 1042/04.04.2024 г. по делото (л.84), което продължава да поддържа. Жалбата е поправена с молба от 01.04.2024 г. и е подадена съгласно изискванията на чл. 149 от ДОПК. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, повдигнат е от надлежна страна, имаща правен интерес, и в съответствие с чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Срокът по чл. 156, ал. 1 от ДОПК е спазен, доколкото решение № P-DT000222/16.02.2024 г. е съобщено на 20.02.2024 г. (л.12), а жалбата е подадена на 05.03.2024 г. При тези съображения и като не се установиха процесуални пречки по допустимостта на производството, съдът намира, че следва да се произнесе с решение по спора. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № DT000222/19.12.2023 г., служебно издаден от И. Я. – служител при Община Благоевград, са установени по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 93 от ЗМДТ задължения по декларация на оспорващото дружество с вх. № 3129/28.06.2010 г. за ТБО за периода 2020 – 2023 г. при общ размер на главничните задължения от 6680, 52 лв. и лихви към тях от 1346, 80 лв. Административното производство е проведено по повод служебно установено неизпълнение от страна на дружеството на задълженията за заплащане на дължима ТБО за периода 2020-2023 г. Не се установи извършена предходна ревизия на дружеството спрямо издаването на АУЗД. Задълженията са установени при отчитане, че декларираните имоти, съгласно декларация с вх. № 3129/28.06.2010 г., са нежилищни такива на предприятия и при данъчни оценки и отчетни стойности, посочени в акта, както и при отчитане на подадени за съответните години от дружеството декларации по чл. 17, ал. 2, т. 2 от „НОАМТЦУТ“ за определяне на ТБО според количеството и при ползване на един брой съд. В процесния АУЗД липсва посочена приложена правна норма, респ. ред и параметри, при които са изведени крайните стойности на задълженията за ТБО. Посочено е, че ставката за ТБО е определена в размер 12 промила с решение на Общински съвет Благоевград. По делото е представена заповед № 494/22.02.2022 г. на кмета на община Благоевград (л.21), с която издателят на АУЗД е определен да изпълнява функциите на орган по приходите на основание чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ. След проведено производство по обжалване по административен ред на издадения АУЗД, в частта му относно установените задължения за ТБО за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, с решение № P-DT000222/16.02.2024 г. на директор на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград е потвърден обжалвания акт. Възраженията на дружеството, съвпадащи и с поддържаните в съдебното производство, са отхвърлени. При позоваване на заповед № 1339/30.10.2019 г., заповед № 1511/29.10.2020 г., заповед № 2279/27.10.2021 г. и заповед № 2006/31.10.2022 г., всичките на кмета на община Благоевград, с които се определят районите за организирано събиране и извозване на битовите отпадъци, е отхвърлено възражението на дружеството, че по отношение на декларираните имоти не са предоставяни процесните услуги. При позоваване на писмо от 14.02.2024 г. на главен еколог при Община Благоевград (л.26 и л.27) е отхвърлено възражението на дружеството за непредоставен достъп до съд за събиране на отпадъци – контейнер тип „Бобър“. Разгледано е оплакването на дружеството за неяснота и неправилност при определяне размера на ТБО за чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ като е посочено, че същият е определен въз основа на такса за 1 бр. съд за всяка година от 1659 лв. на основание чл. 17А от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград (Наредба) във вр. с Раздел I, т. 1.4 от Пр. № 1 към Наредбата. Въпреки, че ясно е посочено в жалбата на дружеството по чл. 107, ал. 4 от ДОПК до директор на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград, че дружеството не оспорва АУЗД, в частта за определените задължения за ТБО, „касаеща компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“, в мотивите на решение № P-DT000222/16.02.2024 г. е разгледано и мотивирана правилност на установените задължения в АУЗД изцяло, вкл. и за безспорните услуги по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ. Тези изводи на директора на Дирекция „МДТ“ са излишни и безпредметни, но настоящият състав не намира, че наличието им води до неяснота на съображенията, при които е изведен изводът за дължимост на ТБО по отношение спорните услуги по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ. По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че процесните три декларирани имоти, представляват отделни трафопостове, намиращи се в собствен на дружеството имот с действащ кадастрален идентифактор 30702.18.589, идентичен на поземлен [имот номер], посочен в декларацията на оспорващото дружество с вх. № 3129/28.06.2010 г., АУЗД и решение № P-DT000222/16.02.2024 г. Не е спорно, че имотът, в който се намират трафопостовете е ограден, охраняван и достъпът до него, вкл. намиращите се в него трафопостове, не е свободен, респ. до тях нямат свободен достъп лицата, обслужващи сметосъбирането в [населено място]. Между страните не е спорно, че по отношение на [населено място] се предоставят услуги по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, но е спорно предоставянето на тези услуги спрямо дружеството, тъй като Община Благоевград не е предоставила съд за събиране на битов отпадък за индивидуално ползване от дружеството. Между страните не е спорно, че дружеството не генерира отпадък от процесните трафопостове, за които са подадени годишните декларации по чл. 17А във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредбата и е заявен един брой съд за събиране на битовите отпадъци, тип „Бобър“. Не е спорно от страна на ответника, че жалбоподателят има достъп до контейнер за общо ползване, разположен на 200 м. от входа на имота, в който са разположени процесните трафопостове. С изявление на юрк. М. в съдебно заседание (л.125) изрично се признава, че най-близкият „контейнер е поставен от другата страна на улицата, на разстояние от около 200 м от портала за достъп до обекта, до който портал контейнер безспорно е поставен, както и че достъп до този контейнер имат както дружеството – жалбоподател, така и служителите на „Биострой“ ЕООД, на което дружество е възложено извършването на услугите по сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци.“. По делото е представено писмо от 14.02.2024 г. на главен еколог при Община Благоевград (л.26 и л.27), с което е информиран директорът на Дирекция „МДТ“, че „в имот с [идентификатор]…има поставен контейнер тип „Бобър““. Съдът не приема този частен по своя характер документ като удостоверяващ реално предоставен за индивидуално ползване съд за събиране на битови отпадъци на дружеството относно конкретно декларираните процесни трафопостове. Предоставянето на такъв съд е отречено от дружеството, по делото няма писмени доказателства, съставени от дружеството, които удостоверяват получаване, респ. приемане на съд, предоставен от Община Благоевград, респ. процесуалният представител на ответника изрично заявява, че „безспорно“ контейнер е поставен на около 200 м от портала за достъп до обекта. При тези съображения съдът намира за недоказан от страна на ответника положителния факт, че по отношение на процесните имоти е предоставен съд за събиране на битови отпадъци за индивидуално ползване от деклариращото дружество, както и намира за доказано, че съд за събиране на отпадъци е поставен на около 200 м. от входа (портала) на недвижимия имот, в който се намират процесните трафопостове, както и че този съд е достъпен и за трети лица. Жалбоподателят след изрични указания, дадени с определение № 1042/04.04.2024 г., не отрича и не оспорва, че съгласно Пр. 1, т. 1.2.5 от Наредбата (ред. преди изм. с Решение №32 по Пр. № 4 от 29.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) таксата за 1 брой съд за битови отпадъци - контейнер тип “Бобър” с обем 1.1 куб.м. е 1659 лв. за всяка от годините в периода 2020-2023 г. Служебно известно е на съда, че между същите страни с решение № 4673/17.05.2022 г. по адм. дело № 8708/2021 г. по описа на ВАС е разрешен спорът за дължимостта на ТБО по отношение на процесните трафопостове за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, но за данъчни периоди 2016 - 2019г. В посоченото решение е прието, че: „ Дружеството „Балкан МК“ ЕООД се явява задължено лице за таксите за посочените услуги по силата на материалния закон – чл. 62, чл. 64, ал.1 във вр. с чл.11 и чл.14 ЗМДТ, чл.71, т.1 и 2 ЗМДТ. Задълженото лице с декларацията по чл. 17, ал.2, т.2 от цитираната по-горе наредбата е декларирало, че определянето на таксата за битови отпадъци е според количеството на отпадъците съобразно вида и броя на съдовете за съхранение и честотата на сметоизвозването. То сочи на избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда на Европейския съюз по дело С-335/16/. Следва да бъда прието за основателно възражението на жалбоподателя, че отдалечеността на съдовете за събиране на битови отпадъци съставлява отсъстващо извършване на услугата заради неизпълнението от кмета на общината на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ да осигури такива съдове. Определянето на задължението за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения е за предполагаем обем натрупани отпадъци за един брой съд за една година при честота на извозването веднъж седмично. Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и тя по хипотеза се определя въз основа на разходите по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/. Предприятията, притежатели на отпадъци, които са собственици на нежилищни имоти са длъжни да изхвърлят отпадъците само в предоставените им от съответната община съдове, които са декларирали че ще използват. По силата на закона и на цитираната наредба задължение на кмета на общината е да осигури съдовете за събиране на битови отпадъци и да осигури събирането и транспортирането на отпадъците до инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им /чл. 4, т. т. 2 и 3 от Наредбата/, а притежателите на отпадъците са длъжни да изхвърлят битовите отпадъци в предоставените съдове. По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че през процесните периоди община Благоевград е предоставила на жалбоподателя съд за събиране на отпадъците, така както той е декларирал с декларацията по чл.17 от Наредбата. Поставянето на подобен съд на разстояния от около 200метра не може да бъде разглеждано като изпълнение на задължението на общината в тази насока. Това от своя страна изключва задължението на дружеството да заплаща такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за периодите, в които е поискано определяне на размера на таксата по предполагаем натрупан обем отпадъци – за отчетни периоди 2016, 2017, 2018 и 2019 г. Отсъствието на главното задължение изключва съществуването и на задължението за лихви. “ Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Съдът намира, че обжалваният АУЗД № DT000222/19.12.2023 г., служебно издаден от И. Я. – служител при Община Благоевград и решение № P-DT000222/16.02.2024 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград са издадени от компетентни органи. АУЗД е издаден от компетентен орган съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ - служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот, имащ правата на орган по приходите и определен за такъв със заповед № 494/22.02.2022 г. на кмета на община Благоевград. Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Благоевград има правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите по см. на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи в Община Благоевград. АУЗД е издаден в изискуемата от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Служебно образуваното производство, респ. издаването на АУЗД има легитимно основание, съгласно чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК, която норма в относимата хипотеза предвижда, че АУЗД може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При така установеното относно компетентността, формата на акта и допустимостта на административното производство, съдът намира оспорвания АУЗД за действителен административен акт. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му. Макар, че сам по себе си АУЗД не съдържа пълноценни мотиви относно конкретното правно основание, респ. ред и параметри, при които са изведени крайните стойности на задълженията за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, съдът намира, че този порок е компенсиран чрез мотивите на решение № P-DT000222/16.02.2024 г. В този смисъл не е налице порок, който да възпрепятства защитата на адресата на акта по същество в съдебната фаза, респ. не е налице неяснота, която да пречи за преценката за материалната законосъобразност на акта. По отношение материалната законосъобразност на установените задължения за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, съдът намира, че незаконосъобразно са установени претендираните от ответника задължения за периода 2020-2023 г. Съдът като отчита, че няма изменение в относимата нормативна уредба спрямо момента на постановяване на решение № 4673/17.05.2022 г. по адм. дело № 8708/2021 г. по описа на ВАС, респ. към настоящия момент няма задължаващо съда тълкувателно решение по въпроса за отдалечеността на съдовете за събиране на битови отпадъци спрямо имотите, които тези съдове обслужват, като условие за доказване изпълнение на услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, както и няма такова тълкувателно решение по въпроса дали свободният достъп до съдове, поставени с цел да обслужват повече от един имот, е основание да бъде отречено изпълнението на услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, то настоящият съдебен състав напълно споделя решаващите мотиви към посочената незадължителна съдебна практика. В този смисъл и доколкото по делото се установи, че в периода 2020-2023 г. по отношение на процесните имоти не е предоставен съд за събиране на битови отпадъци за индивидуално ползване от деклариращото дружество, както и се установи, че съд за събиране на отпадъци е поставен на около 200 м. от входа (портала) на недвижимия имот, в който се намират процесните трафопостове, както и че този съд е достъпен и за трети лица, то следва извод, че Община Благоевград не е изпълнила задълженията си по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗУО. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Благоевград, лицата, при чиято дейност се образуват битови отпадъци от нежилищни имоти и са подали декларации по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Благоевград са длъжни да изхвърлят отпадъците само в съдовете, които са декларирали, че ще се използват през съответната година. С този местен подзаконов нормативен акт, издаден в изпълнение на чл. 22 от ЗУО, е въведено изрично правило, което не допуска изхвърляне на битови отпадъци от нежилищни имоти, образувани от дейността на лица, подали декларации по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредбата, в съдовете, които не са декларирали, че ще се използват през съответната година. Това правило предполага единствения извод, че за да може да бъде обективно възможно изпълнението му от неговите адресати, то същите следва да могат да разполагат с такива съдове за индивидуално ползване. По делото не е доказано индивидуално предоставен съд за ползване от дружеството, съгласно подадените декларации по чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредбата, който да обслужва конкретно декларираните имоти, поради което и на основание чл. 8, ал. 7 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Благоевград, съдът намира, че реално изпълнение на услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ липсва. При тези съображения обжалвания АУЗД следва да бъде отменен, в частта му относно установените размери на задължения за такса битови отпадъци за услуги по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ в размер от 1659 лв. за всеки от периодите 2020-2023 г. и лихвите към тези задължения. При този изход от спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер 964 лв. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, и чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, и във вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК, съдът