Решение № 6395 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1132/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Д. С. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], к-с „Съни хил“, [адрес], с която е оспорил заповед №РД-01-180/07.05.2026г., издадена от командира на Военно формирование 32890-Бургас, капитан І ранг П. П., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за допуснато от него нарушение на чл.8, ал.4 и чл.120, т.6 и т.14 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ) и чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, обявени със заповед № ОХ-741/16.09.2020г., изменени и допълнени с МЗ № ОП-879/25.09.2025г., представляващо неизпълнение на задължения по военна служба по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивните срокове по чл.249 от ЗОВСРБ. Излагат се съображения, че не се доказва посочената в заповедта форма на вината „небрежност“, съответно не е доказан субективният елемент на дисциплинарната отговорност. Навеждат се още доводи, че соченото дисциплинарно нарушение е извършено пред 2023г., поради което неправилно същото е квалифицирано съобразно измененията на УВС и приложените вътрешни правила от 2025г. Твърди се също, че по същество не е допуснато нарушение на чл.184 вътрешните правила, тъй като е постигната целта – фургоните са доведени до състояние, което не позволява тяхното ползване. Изложени са също и доводи за несъответствие между изложените фактически обстоятелства и нормата на чл.188 от вътрешните правила. Сочи се също, че не е доказано установените действия да са нанесли щета на бюджета на М.. Излагат се допълнителни доводи, че наложеното наказание по същество представлява субективна разправа с жалбоподателя и превишаване на правомощия от страна на дисциплинарно наказващият орган. В заключение се иска от съда да отмени оспорената заповед и да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя. В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, като прави искане за отмяна на оспорената заповед. Ответникът – командир на Военно формирование 32890-Бургас, капитан І ранг П. П., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа страна следното: Към настоящия момент жалбоподателят Д. С. С. е капитан ІІІ ранг, началник на Военно формирование 26420-Бургас, което е на подчинение на Военно формирование 32890-Бургас, съгласно служебна бележка от 27.04.2026г. (л.100). Съгласно представената кадрова справка в периода от 01.01.2021г. до 01.12.2023г. С. е заемал длъжност началник служба „Въоръжение“ във Военно формирование 32890. С акт № 332/17.10.2022г. (л.43) комисия при Военно формирование 26420-Бургас е оценила изделие 10008 (ЗАК 32М с инв.№ 20048 и изделие 10008(ЗАС 32М) с инв.номер 20009, като негодно за експлоатация, поради което същите са прекатегоризирани, като е направено предложение за тяхното бракуване и снемане от отчет. Посочените изделия са включени в Списъка на излишните за М. и БА продукти, утвърден на 12.04.2023г.. Със заповед № РД-01-150/10.05.2023г. на командира на ВМС е разпоредено в срок до 29.09.2023г. да се създаде организация по снемане от употреба, разкомплектоване и бракуване на излишни дълготрайни активи и материални запаси в подчинените структури. В изпълнение на тази заповед, от командира на Военно формирование 32890-Бургас е издадена заповед № РД-01-123/17.05.2023г., като в т.17 е наредено до 29.09.2023г. командирите на военните формирования/началниците на служби да докладват за приключване на разкомплектоването, бракуването, унищожаването на ДА и МЗ от утвърдените списъци. С т.21.8 от посочената заповед Д. С. е определен за отговорник за извършване на съответните дейности по бракуване и унищожаване на ДА и МЗ – за въоръжение, РАВ и морско въоръжение и имущества. Със заповед № РД-01-167/26.06.2023г. командирът на Военно формирование 32890-Бургас е определил комисия в състав Д. С. – председател, и членове – Е. Т. и С. Ж., за непосредствено извършване на бракуването и изготвянето на първичните счетоводни документи. От страна на назначената комисия за бракуване със заповед № РД-01-167/26.06.2023г., са изготвени протоколи № 423 и 424 от дата 20.09.2023г. за бракуване на ДА, а именно изделие 10008 (ЗАК 32М) с инв.№ 20048 и изделие 10008(ЗАС 32М) с инв.номер 20009. Протоколите са одобрени съответно със заповед № 423 и № 424 от същата дата на командира на Военно формирование 32890-Бургас. В така издадените заповеди е наредено активите да бъдат унищожени чрез нарязване и разделяне по вид на получените отпадъци в срок до 26.09.2023г. Посочено е още, материалите и детайлите, които могат да останат като отпадъци да бъдат приведени в състояние на неизползваемост по предназначение и възможност за използване на друго изделие от същия или подобен вид. Наредено е още за резултатите от ликвидацията на ДА да бъде изготвен протокол. Направено е и уточнение - при необходимост при ликвидацията да бъдат привлечени сили и средства от Военно формирование 24830-Бургас. На същата дата – 20.09.2023г., от комисията са изготвени и разписани протоколи за резултатите от ликвидацията на ДА и МЗ № 425 и 426, в които е описано, че двата броя изделия 10008 (ЗАК 32М) с инв.№ 20048 и изделие 10008(ЗАС 32М) с инв.номер 20009 са ликвидирани, в резултат на което от всяко от тях са отчетени приходи от 15 лева, получени от 50 кг. стоманена скрап (3 до 6м)*0,30лв/кг, които са заприходени като скрап. На 27.11.2023г. са изготвени стокови разписки № 5017 [рег. номер] М. Г., въз основа на които описаната в протоколи № 426 и 425 от 20.09.2023г. скрап е заведена като материален запас със стойностите посочени в изготвените протоколи. На 06.03.2026г. от командира на Военно формирование 32890-Бургас е издадена заповед за извършване на проверка на реда за бракуване на изделие 10008 (ЗАК 32М) с инв.№ 20048 и изделие 10009(ЗАС 32М) с инв.номер 20009. В предмета на проверката е включено и изясняване на обстоятелствата и причините, комисията извършваща брака да не изпълни задълженията си в пълен обем, както и наличието или липсата на вина на членовете на комисията в тази насока. Със заповедта е определена и комисията, която да извърши проверката в състав П. Х. – зам.командир на Военно формирование 32890-Бургас, Ж. К.- началник служба „Въоръжение“ във Военно формирование 32890-Бургас, и С. Т. – помощник-началник служба „Въоръжение“ във Военно формирование 32890-Бургас. В хода на проверката комисията е събрала сведения от Д. С., М. Г. и С. Ж.. Събрани са и данни от кадровото досие на Д. С. – изготвена е кадрова справка, както от изготвения за служителя служебен картон. В обясненията си Ж. сочи, че не е присъствала на заседанието на комисията, назначена да извърши ликвидацията на изделия 10008 и 10009. Прави уточнение, че имала компетенция единствено относно счетоводното описване на действията. М. Г. сочи в своите обяснения, че при бракуването на изделия 10008 и 10009 през 2023г., капитан ІІІ ранг Д. С. извършил оглед на имуществото, като констатирал, че няма възможност да бъдат изтеглени, тъй като били обемни, а базата не разполагала с кантар и подемни средства. Гильов посочва още, че е бил проведен разговор, в който С. е посочил, че теглото скрап от всяко изделие е 100-200кг, а останалото било гума, дърво и дуралуминий. Обяснява още, че в присъствие на С. и по негово разпореждане е извършено изкъртване с чук на няколко тръби в изделията, което е довело до тяхната негодност за използване по предназначение. В обясненията си С. също потвърждава, че при огледа на двете изделия е констатирал, че не разполага с техника – кантар и подемна техника, за тяхното изтегляне. На място извършил преценка, че организирането на нарязването със специални инструменти от работници и тегленето за установяване на точните килограми на материалите би довело до до по-високи разходи от евентуалните приходи, които биха могли да бъдат реализирани. В тази връзка посочва, че е извършено единствено изкъртване на манометрите и на няколко тръби, входни отверстия и кранчета, което довело изделията до състояние на неизползваемост. С. сочи, че е имал записано, че теглото скрап на изделията следва да е около 150-250кг, но няма спомен защо са вписани само по 50кг стоманена скрап. На 17.04.2026г. с рег.№ 2812 е изготвен протокол за резултатите от извършената проверка, в който е прието, че Д. С. е извършил правонарушения, изразяващи се в незаконосъобразно счетоводно отписване и нерегламентирано съхранение на изделия 10008 и 10009, които е следвало да бъдат бракувани, документиране на неверни обстоятелства (фиктивна ликвидация) чрез вписване на невярна информация в протоколи за ликвидация № 425 и 426 от 20.09.2023г., изразяваща се в това че изделия 10008 и 10009 са физически разкомплектовани, което не отговаря на обективната истина, както и нарушение на отчетната дисциплина и занижаване на количествата скрап, която може да бъде добита от посочените две изделия 10008 и 10009, определена на 500 кг и 700кг, а не както е вписано в протоколите – 50кг. В така изготвения протокол подробно е описана процедурата по включване на посочените изделия в списъка с излишни за М. и БА активи и за тяхното бракуване. Комисията е направила заключение, че С. е проявил небрежност при извършване на действията по бракуване, като не е предприел необходимите мерки за изтегляне и ликвидиране на двете изделия, като необосновано оправдава това с липса на техническа обезпеченост и метрологичен контрол. Наред с това, е прието, че С. е извършил и необоснована субективна преценка относно превишението на разходите по нарязване на изделията спрямо стойността на придобития от тях скрап, което е и пряко нарушение на издадената заповед. В тази връзка е направено уточнение, че дуралуминият, който се съдържа в изделията също е със значителна стойност и съответно пренебрегването на ценни цветни метали води до ощетяване бюджета на М.. Посочено е още, че С. е подписал протоколите за ликвидация, знаейки, че такава не е била извършена в действителност, както и е вписал стойност на придобития скрап значително по-ниска от тази, която сам твърди, че би била придобита. Комисията е констатирала, че в резултат на действията на С. към момента документално вписаните количества скрап не са реализирани и продължават да се водят на отчет. Направено е заключение, че необоснованото решение на С. е довело до резултат, че е извършено фиктивно бракуване без реално унищожаване на активите и занижаване на фактически зачислените количества скрап при оформянето на първичните документи. Това деяние според комисията е извършено виновно и умишлено от С., като същото представлява грубо подценяване на служебните отговорности. Комисията е приела, че с деянието си С. е извършил нарушение на чл.8, ал.4 и чл.120, т.6 и т.14 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ) и чл.179, ал.1, чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, обявени със заповед № ОХ-741/16.09.2020г., изменени и допълнени с МЗ № ОП-879/25.09.2025г., представляващо неизпълнение на задължения по военна служба по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, във връзка с което е направено предложение на същия да бъде наложено наказание „забележка“. По повод постъпило възражение от страна на С. срещу изготвения протокол от 17.04.2026г., дисциплинарно наказващият орган е разпоредил изготвяне на нов протокол. Такъв е бил изготвен на 30.04.2026г. с рег.№ 3216, който по същество установява идентични факти и обстоятелства, както и заключения на комисията като тези описани по-горе. Съгласно протокол с рег.№ 3217/30.04.2026г. на същата дата е проведена беседа с Д. С., в присъствието на членовете на комисията, на която военнослужещият е запознат с изготвения протокол от проверката и доказателствата към него, както и му е дадена възможност за представяне на възражения в 3-дневен срок. Протоколът е подписан от С., който е заявил, че ще представи възражения в срок. Такива са били подадени от него на 11.05.2026г., което е било след изтичане на указания срок и съответно не са били взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание. С възраженията си С. оспорва констатациите на комисията за извършено от него нарушение. При тази фактическа обстановка, на 07.05.2026г. от командира на Военно формирование 32890-Бургас е издадена оспорената в настоящото производство заповед № РД-01-180, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за извършено от него неизпълнение на задължения по военна служба по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, изразяващо се в нарушение на чл.8, ал.4 и чл.120, т.6 и т.14 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ) и чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, обявени със заповед № ОХ-741/16.09.2020г., изменени и допълнени с МЗ № ОП-879/25.09.2025г. От фактическа страна дисциплинарно наказващият орган е възприел данните, посочени в изготвения протокол за проверка. Наказващият орган е приел, че С. е допуснал небрежност при изпълнение на служебните си задължения, свързани с бракуването на изделия 10008 и 10009, което е довело до нарушаване на войсковия ред и финансова дисциплина. Отчетено е, че С. вместо да заяви помощ и съдействие от специализирания личен състав за извършване на фактическо унищожаване на посочените изделия, еднолично е взел решение за формално приключване на процедурата и документиране на неверни обстоятелства в изготвените документи. Заповедта е връчена на С. на 11.05.2026г. В хода на съдебното производство, от ответната страна са представени заповед № ОХ-741/16.09.2020г. на министъра на отбраната и утвърдените с нея „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“. Представена е също и длъжностна характеристика за длъжността началник служба в служба „Въоръжение“, с която Д. С. е бил запознат на 10.01.2022г. Приложена е също така и заповед № РД-01-154 от 01.04.2016г. на командира на Военноморските сили, с която са утвърдени „Правила за извършване на служебни проверки във Военноморските сили“, ведно със самите правила. Съдът като взе предвид фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното: Заповедта е връчена на 11.05.2026г., а жалбата е подадена на 15.05.2026г., от надлежно легитимирано лице – адресат на оспорения акт, следователно е в срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа посочените в чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, а именно извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Дали същите са правилно установени и съответно дисциплинарно наказващият орган е направил правилните правни изводи е въпрос по съществото на спора, а не на това дали оспорената заповед е мотивирана или не. Оспорената заповед е издадена и при спазване на процедурните правила посочени в чл.142-144 от ППЗОВСРБ. Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена служебна проверка, назначена от дисциплинарно наказващият орган, който е определил и съответната комисия, членовете на която отговарят на изискването на чл.142, ал.3 от ППЗОВСРБ. Комисията е изготвила протокол за резултатите от извършената проверка, както и втори протокол, отразяващ възраженията на жалбоподателя. Съставените протоколи отговарят на изискванията на чл.143 от ППЗОВСРБ, като към тях са приложени и събраните в хода на проверката доказателства. Спазено е и изискването на чл.144 от ППЗОВСРБ комисията да проведе беседа с нарушителя, при която военнослужещият е запознат с изготвения протокол и доказателствата към него. Резултатите от проведената беседа са обективирани в нарочно изготвен протокол, в който е посочено, че на С. е предоставена възможност да даде обяснения, за което същият е отбелязал, че ще представи такива в тридневен срок. В указания срок възражения не са постъпили. Такива са постъпили на 11.05.2026г., което е след изтичане на предоставения срок, поради което правилно не са били разгледани от дисциплинарно наказващият орган. Независимо от изложеното, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. С нормата на чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ е предвидено задължение дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С административната преписка не са представени каквито и да било доказателства, че дисциплинарно наказаното лице е било поканено от наказващия орган да представи своите обяснения, т.е. да бъде изслушано от този орган, или че такова изслушване или събиране на обяснения е било извършено. Действително в протокола, изготвен за обективиране на резултатите от проведената беседа е вписано, че същият се изготвя и на основание чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ. Това вписване обаче само по себе си не може да обоснове извод за изпълнение на изискването за изслушване на военнослужещия от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на съответното наказание. Този протокол и действията описани в него касаят дейност на комисията – запознаване на служителя с резултатите от проверката, събраните доказателства и неговото изслушване във връзка с тези данни. Посоченото изслушване се извършва в изпълнение на изискването на чл.144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ и е част от извършваната проверка, като отговорно лице за неговото провеждане е председателят на комисията. Това действие се различава от изслушването, което се изисква с нормата на чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ и което е вменено като задължение на дисциплинарно наказващия орган. В случая липсва оправомощаване на друго лице да извърши действията по чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, като такива не са възложени на председателя на комисията със заповедта за нейното назначаване. В тази връзка следва да се приеме, че в хода на проведеното производство е допуснато нарушение на чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, като наказващият орган не е изпълнил императивно въведеното към него задължение да изслуша служителя, каквото задължение цитираната норма предвижда независимо от вида на предвиденото за налагане наказание. Пропускът дисциплинарнонаказващият орган да изпълни това изискване не може да бъде саниран в настоящото производство и представлява такова съществено нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт. Съдът констатира и друго нарушение при издаване на процесната заповед, в която връзка изложените от жалбоподателя възражения също се явяват основателни. В случая нито комисията, нито дисциплинарно наказващият орган са установили правилно всички елементи от състава на нарушението, в частност времето на извършване на нарушението вмененото на С., вследствие на което дисциплинарното наказание е наложено при неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие с нормата на чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ. С оспорената заповед е прието, че жалбоподателят със своите действия е допуснал неизпълнение на задълженията си по време на военна служба, тъй като е нарушил чл.8, ал.4 и чл.120, т.6 и т.14 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ) и чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, обявени със заповед № ОХ-741/16.09.2020г., изменени и допълнени с МЗ № ОП-879/25.09.2025г. В чл.184 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, обявени със заповед № ОХ-741/16.09.2020г., е предвидено, че фактическо унищожаване на бракуваните движими вещи се извършва чрез разглобяването им на части, заделяне за последващо използване на годните части, унищожаване на негодните части чрез начупване, нарязване, насичане, пробиване и др. оказани способи, с цел привеждане на движимите вещи в състояние на непригодност, използване по предназначение или да бъдат представяни втори път за бракуване. Съответно в чл.188 на същите правила е предвидено, че получените вещи след бракуването на движими вещи се сортират и разпределят, както следва: за резервни части, за ремонт, за скрап (V-та категория) – сортирани по вид, за унищожаване и отпадъци, получени след унищожаването, за продажба и за учебни цели. Съгласно чл.8, ал.4 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ), утвърден със заповед Заповед № ОХ-618 от 27.06.2025 г. на министъра на отбраната, заповедите или разпорежданията са задължителни за подчинените и се изпълняват безпрекословно, точно и в срок. Съответно чл.120, т.6 и т.14 от същия устав за военнослужещите са въведени следните общи задължения: да се подчинява безпрекословно на командирите (началниците) си и да ги защитава в боя; да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните задължения, за неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, за забелязани закононарушения и издадените разпореждания до него от органите на служба „Военна полиция“, както и за допуснатите от него инциденти в извънслужебно време. Съдът намира, че в случая наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението на С. по разпоредби от действащия към момента устав, а не в неговата редакция към момента на извършване на нарушението, а именно изготвянето на протокол за ликвидация още през 2023г., което е и моментът на извършване на деянието, довело до неспазване на посочените разпоредби (относно което ще бъдат изложени съображения по-долу). Независимо от това, доколкото се констатира, че уставът, действащ към посочения период е съдържал идентични текстове (чл.8, ал.4 от сега действащия устав съответства на текста на чл.8, ал.5 от устава, действащ през 2023г., а чл.120, т.6 и т.14 от сега действащия устав съответстват на текста на чл.114, т.6 и т.14 от устава, действащ през 2023г.) съдът намира, че позоваването на сега действащия устав не въвежда неяснота относно допуснатото от военнослужещия нарушение и не води до ограничаване правото му на защита, поради което не представлява и такова съществено нарушение в правната [жк], което да доведе до незаконосъобразност на акта. Тук следва да се има предвид още, че самата заповед, независимо от цифровото изписване на нарушените разпоредби от устава, съдържа и текстово описание, което ясно посочва нарушените разпоредби, както в новия устав, така и в стария. Идентични съображения следват и по отношение приложимата редакция на „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“. Цитираните норми сочат, че за да е налице неизпълнение на служебната дисциплина в случая е необходимо военнослужещият да не е изпълнил заповед - безпрекословно, точно и в срок, както и да не е докладвал на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните задължения. В случая нарушението се изразява в неизпълнение на пряка заповед за извършване на бракуване и ликвидация на ДА и недокладване на прекия ръководител за настъпилите в тази връзка затруднения, вследствие на което са документирани неверни данни, а именно – ликвидиране на ДА, което не е фактически извършено, както и заприходяване на несъответни количества скрап, т.е. неизпълнение на условията на чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, касателно реда, условията и изискванията за бракуване на ДА, което от своя страна е довело до нанасяне на щета за М.. От фактическа страна, съдът намира, че по категоричен начин се установява, че С., в качеството си на председател на назначената комисия за извършване на бракуване на ДА, е допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби и заповеди за ликвидация. В случая не са изпълнени заповеди № 423 и № 424 от 20.09.2023г., с които от командира на Военно формирование 32890-Бургас са одобрени протоколи за бракуване на движими вещи, както и е разпоредено бракуваните активи от тези протоколи да бъдат унищожени чрез нарязване и разделяне по вид на получените отпадъци в срок до 26.09.2023г., част от обща процедура по бракуване и ликвидиране на ДА във военните сили. В случая, вместо да предприеме необходимите действия за извършване на ликвидацията до необходимото ниво, както са указани в посочените заповеди и съответно в цитираните по-горе разпоредби на чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, С. е разпоредил вещите да бъдат увредени до невъзможност за употреба по предназначение, като бъдат извършени частични повреди, след което е изготвил протоколи за ликвидация № 425 и 426 от 20.09.2023г., в които е отразил, че тези вещи са ликвидирани и от тях е получен приход 50 кг (от всяка вещ) стоманена скрап, за която впоследствие е документирано, че е заприходена в склада със стокови разписки от № 5017 [рег. номер] 17.11.2023г. Съдът споделя доводите на дисциплинарно-наказващия орган, че извършените действия по повреда на двете движими вещи – изкъртване с чук на няколко тръби в изделията, изкъртване на манометрите, входни отверстия и кранчета, по същество не съответства на разпорежданията в заповеди № 423 и № 424 от 20.09.2023г. за ликвидиране на изделията чрез нарязване и разделяне по вид, както и на изискванията на чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“ за извършване на ликвидация на движими вещи, тяхното разпределение, отделяне на полезните материали и правилно документиране. С действията си във връзка с повреждането на бракуваните две изделия и заприходяването на определено количество скрап от тях, без действително тези изделия да са били разделени и изтеглени, по същество представлява нарушение и на задълженията на военослужещия, съгласно разпоредбите на Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ), посочени в заповедта, а именно довели до небезпрекословно, неправилно и неточно изпълнение на заповеди на прекия началник, както и несвоевременно и въобще липса на докладване за настъпили затруднения при изпълнение на тези заповеди. При изложените съображения, съдът приема, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение на служебната дисциплина и това обстоятелство е доказано и от фактическа и от правна страна. Налице е обаче процесуална предпоставка за отпадане на дисциплинарната отговорност за установеното нарушение, тъй като процесната заповед е издадена след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. Съгласно нормата на чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. В случая, съдът приема, че нарушението е довършено с изготвяне на протоколите за ликвидация, в които са вписани неверните данни относно ликвидирането на процесните две изделия, а именно на 20.09.2023г., като документално изделията са били заприходени и като скрап със стокови разписки от м.11.2023г., именно въз основа на протоколите за ликвидация. С издаването на тези протоколи, С., като част от назначената комисия, е демонстрирал пред горестоящия орган изпълнение на издадената заповед за ликвидиране, въпреки че е бил наясно, че изделията не са ликвидирани, съответно нарязани и разделени, съобразно заповедите и изискванията на вътрешните правила. Именно преди издаване на тези протоколи, за военнослужещият е било налице и докладване на началника относно невъзможността за изпълнение на заповедите за ликвидация и необходимостта от съдействие на други военни подразделения. Вместо това, т.е. вместо да предприеме действия по реално ликвидиране и съответно докладване и изискване на съдействие, С. е изготвил протокол, в който е отразил приключване на процедурата по ликвидация, с което по същество е довършено и изпълнителното деяние на вмененото му нарушението (неизпълнение на заповеди и изисквания за ликвидиране на ДА). Противно на твърденията на процесуалния представител на ответника – не е налице хипотеза на продължено нарушение. В тази връзка не може да се сподели становището, че нарушението е довършено едва с предприемането на действия по фактическото ликвидиране на изделията със назначаването на нова комисия и провеждане на нова процедура, а именно със заповед от 30.04.2026г. Необходимостта от предприемане на допълнителни действия от други лица за изпълнение на дължимите действия от С., по същество представлява премахване на резултата от извършеното от него нарушение, а не че до този момент С. е бездействал за изпълнение на вменени му задължения. Напротив, както се посочи по-горе данните сочат, че същият е изпълнил необходимия фактически състав, за да бъде определено поведението му като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в точно и безпрекословно изпълнение на заповед, именно с издаването на протоколите за ликвидация от 20.09.2023г. Всички действия след това, особено тези, които не са извършвани от него, представляват отстраняване на неправомерния резултат, постигнат от нарушението, а не преустановяване на бездействие за изпълни на вменени задължения. Тук следва да се посочи, че за жалбоподателя е възникнало задължение в определен срок да извърши определени действия, като след изтичане на този срок той би изпаднал в забава на изпълнението си, ако не беше предприел никакви действия, т.е. в този случай би могло да се говори за продължено нарушение. В случая обаче, жалбоподателят е предприел действия, съзнавайки, че същите не съответстват на вменените му задължения - доколкото съответните изделия не са били нарязани и разпределени, каквото изпълнение е изисквала издадената заповед и приложимите вътрешни правила, съответно с довършване на процедурата по ликвидиране – изготвянето на протоколи за ликвидация, които не отразява вярно фактическото състояние, той е довършил своето нарушение. При изложените съображения, следва извод, че вмененото на С. нарушение е извършено на 20.09.2023г. и съответно срокът за неговото санкциониране чрез налагане на дисциплинарно наказание, съобразно нормата на чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ, е изтекъл на 21.09.2024г., т.е. към момента на издаването на заповедта за извършване на проверка вече е изтекъл срокът и е преклудирана възможността за налагане на дисциплинарно наказание. Ето защо, съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на това основание. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че оспорената заповед №РД-01-180/07.05.2026г., издадена от командира на Военно формирование 32890-Бургас, капитан І ранг П. П., с която на Д. С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за допуснато от него нарушение на чл.8, ал.4 и чл.120, т.6 и т.14 от Устав за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ) и чл.184 и чл.188 от „Вътрешни правила за документиране на стопанските операции в М., БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“, обявени със заповед № ОХ-741/16.09.2020г., изменени и допълнени с МЗ № ОП-879/25.09.2025г., представляващо неизпълнение на задължения по военна служба по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, и съответно като незаконосъобразна следва да се отмени При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и с оглед своевременно направеното искане, в настоящото производство следва да се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 5.11 евро заплатена държавна такса. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,