Решение № 79 от 19.5.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 81/2026 г.

гражданско дело № 20265100500081 по описа за 2026 година С Решение рег. № 584/29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 422/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че О. дължи на М. Г. С. сумата в размер на 5000 лева (2 556.46 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 29.01.2025 г. около 12:00-12:30 часа в гр. К., на паркинга на „А.“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на ухапване 29.01.2025 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена Заповед № 58/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 188/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С решението О. е осъдена да заплати на М. Г. С. направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на 100 лв.(51.13 евро) – държавна такса и 960 лв. (490.84 евро) – адвокатско възнаграждение. Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от О. чрез процесуалния представител адв. Д. М., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалните и процесуални норми. Излагат се съображения. Жалбоподателят сочи, че съдът е дал правна квалификация на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и за да бъде ангажирана отговорността му следва да бъде доказано кумулативното наличие на: противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неосъществяване на задължения произтичащи от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 1 и 3 от ЗЗЖ; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, в резултат на ухапване от безстопанствено куче; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение (бездействие) на общинските служители, като ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. В тази връзка намира за неправилно извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест между страните, съгласно чл. 154 от ГПК. Счита за неправилно, че не е възложено в тежест на ищеца да установи, че кучето, причинило му твърдените увреждания, е безстопанствено. За несъвместимо с процесуалните норми намира, че ответникът е задължен да докаже, че кучето има собственик и да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна и същата е специална спрямо общата хипотеза на непозволеното увреждане. Счита, че с погрешно разпределената доказателствена тежест и с възложените бланкетни указания, първоинстанционният съд е нарушил основните принципи на гражданския процес по чл. 5, чл. 7 и чл. 10 от ГПК. С оглед предмета на спора по предявения установителен иск, обуславящите изхода на делото въпроси били следните: дали претендираните от ищцата вреди са причинени от безстопанствено куче и приложила ли е ответната община законоустановените мерки с оглед разпоредбите на ЗЗЖ, касаещи ограничаване популацията на безстопанствени кучета или служителите на общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действията, с оглед изискванията на ЗЗЖ, са бездействали. На следващо място жалбоподателят счита, че неправилно са кредитирани показанията на св. З. С., че кучето е безстопанствено, слабо, рижаво, женско, с жълта ушна марка на ухото, нямало каишка и намордник, доколкото чл. 2, т. 4 от Наредбата на придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на О. /НППСКОПБКОК/ определяла като „безстопанствени“ родените като такива, загубени или изоставени от своите собственици и които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Намира показанията за недостоверни и противоречиви в частта им, че кучето има жълта ушна марка, предвид че от протоколите за заловени и обработени кучета, подписани от д-р Н. К., неоспорени в процеса, се установявало, че на заловените кучета се поставят червени ушни марки. В допълнение жалбоподателят изтъква, че липсват показания, че кучето, ухапало ищцата, е оставено да се движи свободно в градска среда без надзор. Счита също, че показанията на св. З. С. са кредитирани, без да бъде отчетено обстоятелството, че същата е жена на брата на съпруга на пострадалата и пряко заинтересована от изхода на делото. Според жалбоподателя изцяло неустановен по делото оставал факта дали кучето, причинило травматичните увреждания на ищцата е безстопанствено, доколкото тежестта за доказване на този факт е на ищцата, съгласно Решение № 308/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 1068/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 377/27.04.2009 г., постановено по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, IV г. о. В жалбата се сочи, че с показанията на св. Б. Н. се установявала методиката като комплекс от мерки, която се прилагала от ответника за ограничаване популацията на безстопанствените кучета чрез: извършване на обходи, най-вече на „уязвими“ места, при които има струпване на хора – паркове, детски площадки, училища и пр., залавяне на безстопанствени кучета, извършване на преглед, ваксиниране против бяс, обезпаразитяване, кастрация, чипиране и поставяне на ушна марка, като тези мерки се прилагали спрямо всяко заловено животно. Кучетата, непроявяващи агресия, след като преминели през гореизброените манипулации престоявали в приют няколко дни, след което се връщали по местата, от които са взети, с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, а спрямо животните, проявяващи агресия се прилагали други мерки – при залавянето им се упоявали и освен горепосочените манипулации, същите се оставяли в приюта и обявявали за осиновяване. Връщали се само, ако подлежат на социализация. Според жалбоподателя тези показания освен последователни, изчерпателни и обективни относно прилаганите от О. мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, кореспондирали и с другите писмени доказателства, установяващи изпълнението на изискванията на чл. 40, ал. 3, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящи се до приемане на програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на ответната община и приета програма в тази връзка от общински съвет; на чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящо се до срочна отчетност от кмета пред БАБХ, като изпълнените от общината мерки съответствали на заложените в ЗЗЖ, а именно: ежедневно извършвани обходи от служители на ОП „ОБДЧ“, залавяне на безстопанствени кучета спрямо които се извършва първичен преглед, обезпаразитяване, кастриране, маркиране с микро чип, който се въвежда в информационна система на БАБХ, поставяне на ушна марка, ваксинация против бяс. Това се установявало от протоколите на ветеринарния лекар д-р К., показанията на свидетелите К. и А. и отчета на д-р К. за извършеното от него и на основание чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ действия, като кучетата, за които не се явят лица по ал. 2 се маркирали и настанявали във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщали по местата, от които са взети. В жалбата се сочи, че е налице действащ приют, който е одобрен от БАБХ и в процес на изграждане е нов приют, както свидетелства св. Б. Н.. Посочва се, че информация за инвестицията спрямо новия приют за животни, в това число и бездомни кучета, и характеристиките на бъдещия приют (https://www.kardiali.bR/?pid=2,2&id news=9112), е общо достъпна на адрес (https://www.kardiali.bg/?pid=2.2&id news=9393) и че инвестицията е 5 384 926.95 лева без ДДС. С оглед приетите по делото доказателства, подписаните от д-р К. и представител на ОП „ОБЧ“, приемо-предавателни протоколи за намаляване популацията на бездомните кучета на територията на О., ведно с рекапитулация за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., се установявало, че броят на заловените, обезпаразитени, кастрирани, чипирани и ваксинирани за бяс кучета са общо 271 броя и предвид констатацията в представения доклад на д-р Н. К. за изпълнение на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на ответната общината за периода 2022 г. – 334 бр., за 2023 г. – 295 бр. и за 2024 г. – 271 бр., се налагал извода, че на територията на общината броят на безстопанствените кучета намалява, т.е. прилаганите в тази връзка мерки от ответника, съобразно изискванията на ЗЗЖ давали положителен резултат. Наред с горното, с оглед на писмо с изх. № К 3297/ 20.10.2025г., издадено от ОБДХ – гр. К., на действащия приют била извършена проверка от компетентния орган ОБДХ, който констатирал, че отговаря на законовите изисквания, че всички предписания за подобряване условията в приюта са изпълнени срочно, и не може да бъде увеличен капацитета на приюта. С оглед на посоченото, въззивникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на безвиновната му отговорност, доколкото не е доказан факта, че инцидентът е предизвикан от безстопанствено куче. Така отпадал въпросът за механизма на възникване на уврежданията на ищцата, техния характер и време за възстановяване. Според жалбоподателя погрешните констатации относно правно значими факти обуславяло неправилно приложение на материалния закон и неправилен съдебен акт. Жалбоподателят намира за изцяло погрешни и изводите на съда относно положената от ответника дължима грижа при прилагане мерките за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, предвид че първостепенната цел на закона е ограничаване популацията, а не както първоинстанционният съд възприел – да не се разхождат свободно кучета в населените места. За погрешен се счита и извода, че централно място на мерките за ограничаване популацията на безстопанствени кучета е настаняването им в приюти. Самият термин „ограничаване популацията“ възлагал съществено значение на кастрацията като мярка, доколкото същата се отразявала пряко върху възможността безстопанствените кучета да се възпроизвеждат, което водело до увеличаване на тяхната популация. В тази връзка приложените от ответника мерки давали положителен резултат на територията на общината, тъй като броят на безстопанствените кучета намалявал. Този съществен по делото факт останал без обсъждане от първоинстанционния съд. Сочи Решение № 368/18.11.2015г. на ВКС, по гр. дело №2045/2015г., според което „само по себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек не означава бездействие на общината и неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета“. С оглед наличния възможен ресурс и финансови възможности счита, че в достатъчна степен е изпълнил изискването на чл. 41, ал. 2 от ЗЗЖ – да има действащ изграден приют, отговарящ на законовите изисквания, като липсва възможност същият да се конструира и да се повиши капацитет му, доколкото се изгражда нов, касаещ огромна инвестиция. В тази връзка посочва Определение №5102/ 08.11.2024 г. по дело № 169/2024г. на ВКС, според което „ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение“. Това препращало към още един неправилен извод на първоинстанционния съд, доколкото законът изисква полагане на грижа, на която обаче не е придаден резултативен характер. Неправилно съдът приложил чл. 47, ал. 3, изр. 1, предл. последно от ЗЗЖ, предвид че законът въвеждал две отделни, алтернативни възможности, т.е. че кучетата се връщат по места, от които са взети само по изключение. Това обуславяло изцяло неправилното приложение на ЗЗЖ, съответно неправилно приложен и чл. 49 от ЗЗД, с оглед ангажиране отговорността на ответника. В допълнение посочва, че О. е изпълнила предвидено в чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ – взела е мерки, които да ограничат популацията на безстопанствени кучета и да предотврати агресивно поведение на кучетата спрямо хората. В тази връзка сочи съдебна практика, съгласно която общината следва да носи отговорност за вредите, причинени от скитащи кучета, след като не е установила чрез пълно главно доказване изпълнение на задълженията по чл. чл. 40, чл. 41, 47 и чл. 48 ЗЗЖ и предприемането на конкретни действия по изпълнението на Плана за действие на съответната община. Доколкото в случая ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства, видно от които е изпълнил всички предписани от закона действия (мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета) и е положил необходимата грижа, то този факт обосновавал липса на противоправно бездействие от негова страна. Предвид недоказания факт, че кучето, причинило травматичните увреждания на ищцата е безстопанствено и установената дължима, законово регламентирана грижа, положена от ответника към ограничаване популацията на безстопанствени кучета на територията на О., обжалваното решение се явявало неправилно. За завишен и в противовес с практиката на съдилища в страна се счита определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 5 000 лв., доколкото при сходни травматични увреждания на лица дори в по-млада възраст от ищцата са присъждани обезщетения от 1 100 лв. до 2 500 лв., предвид че определянето на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД се извеждало от преценката на конкретни обстоятелства. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд е приел, че инцидентът е предизвиквал стрес и негативни душевни изживявания у пострадалата, без за това да има събрани конкретни доказателства –липсвало проведено лечение, физиотерапия, липсвало посещение при психолог или психиатър. При тази фактическа обстановка, определеният размер на обезщетение от 5 000 лв. водел до неоснователно разместване на имуществени ценности в полза на пострадалата. В тази връзка намира, че неправилно е приложена материалноправната норма на чл. 51 от ЗЗД, респективно и чл. 52 от ЗЗД. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд, вместо което да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, или при основателност на иска – присъденото обезщетение да бъде редуцирано. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата М. Г. С.. В съдебно заседание жалбоподателят О. не се представлява. От пълномощника се представя писмено становище вх. № 1885/22.04.2026 г., с което въззивната жалба се поддържа. В съдебно заседание въззиваемата М. Г. С. се представлява от представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, приема следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. При извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Г. С. чрез адв. Д. Д. против О. иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 29.01.2025 г. около 12:00- 12:30 часа в гр. К., на паркинга на „А.“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на ухапване 29.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 58/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 188/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. От приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 188/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали се установява, че в полза на М. Г. С. против О. е издадена Заповед № 58/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 5 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 29.01.2025 г. около 12:00- 12:30 часа в гр. К., на паркинга на „А.“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на ухапване 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за платена държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника О., и в дадения месечен срок заявителят М. Г. С. чрез пълномощника си е предявила по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК иска, предмет на настоящото производство, поради което е допустим и следва да се разгледа по същество. От фактическа страна по делото се установява, че на 29.01.2025 г. в 12:59 часа М. Г. С. е докарана от екип на ЦСМП и приета в спешното отделение на МБАЛ „Д.“ АД, гр. К., поради ухапване от улично куче в областта на лявата подбедрица, с рана, отток и болка в областта на ухапването. Поставена й е диагноза „Ухапване или удар от куче“, раната е обработена, поставена й е превръзка и ТАП, и е насочена към инфекционист за преценка за поставяне на противобясна ваксина. На 30.01.2025 г., при преглед от съдебен лекар е установена разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Описано е, че по външната повърхност на лявата подбедрица, в средната й трета, има синкаво-мораво кръвонасядане с размери 5/6 см., като в предния му край се установява цепковидна рана с неравни ръбове, тъмночервено дъно и размери 1,5/0,5 см., а в горния и долния край на описаното кръвонасядане се установяват и две охлузвания на кожата с размери 2/0,3 см. всяко, покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа. Издадено е съдебно медицинско удостоверение № 27/2025, в което е посочено, че разкъсно-контузната рана е довела до разстройството на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица причинили болка и страдание. От показанията на св. З. С. се установява, че на 29.01.2025 г. двете с ищцата М. Г. С. се връщали от магазин „Л.“, като минавайки през паркинга на автогарата в гр. К. ищцата внезапно била захапана отзад за левия крак от слабо, рижаво, женско куче с жълта ушна марка на ухото, което нямало нито каишка, нито намордник. Ищцата започнала да дърпа крака си, но кучето не я пускало, като разкъсало крачола на дънките й. Тя започнала да вика от страх и болка, свидетелката също се развикала, като двете се опитвали да прогонят кучето, което в един момент пуснало крака на ищцата и избягало. След това се обадили се на тел. 112 и изчакали да дойде линейка. Ищцата била прегледана от медиците и откарана в спешното отделение на МБАЛ „Д.“ АД, гр. К.. Св. В. М. С. – син на ищцата, сочи в показанията си, че в деня на ухапването прибрал майка си от бърза помощ, която била много стресирана и уплашена, куцала и се оплаквала от болки. След това я водил двукратно за поставяне на инжекции против бяс, а в рамките на около 10 дни я водил ежедневно в бърза помощ за смяна на превръзките и компреси, а след това и на съдебен лекар. От инжекциите ръката й се подула, като майка му много плачела, защото се страхувала, че ще й отрежат ръката. Заминала да живее на село, като отказвала да идва в града, защото се страхувала от кучетата. Сънувала кошмари, в които е нападана от кучета. Понастоящем имала остатъчен белег от ухапването на крака и все още изпитвала силно безпокойство при поява на куче. При така установената фактическа страна, по доводите във въззивна жалба съдът приема следното: спорните въпроси се свеждат до това дали кучето, което е причинило телесното увреждане на ищцата е безстопанствено, налице ли е противоправно бездействие от страна на ответника, чрез общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действия по ЗЗЖ за ограничаване популацията на безстопанствени кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората и намира ли се в причинна връзка вредоносния за ищцата резултат и проявеното бездействие, ако такова се установи. По въпроса чия е тежестта да докаже, че кучето е безстопанствено е формирана трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., на ВКС, III г. о., според която тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано преди, по време и/или след инцидента. Така от показанията на св. С. – пряк очевидец на инцидента, се установява, че кучето, нападнало и захапало ищцата в областта на лявата подбедрица, видимо не е било гледано – било е много слабо, като описва и други външни белези – рижаво, женско с провиснали гърди като след раждане, с жълта ушна марка на ухото, без каишка и намордник. Именно фактът, че кучето е било с поставена ушна марка извежда безспорният извод, че е безстопанствено (чл. 47, ал. 6 във вр. с ал. 3 от ЗЗЖ). Наред с това, нападение на обществено място, на което не е имало хора, които да покажат признаци, че са стопани на кучето, представлява индиция, че се касае за безстопанствено куче. В този смисъл е Решение № 262/11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г. на ВКС, IV г. о. В подкрепа на този извод е и дефиницията на чл. 23 от Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на О., според която за безстопанствени се считат нерегистрирани кучета или без един от реквизитите, като: нашийник, обозначителен знак за регистрация, повод, или оставени да се движат свободно в градска среда без надзор. Безстопанствените кучета подлежат на принудително събиране от Общината или фирми, на които с договор е възложено извършването на този вид дейност /чл. 21/, прибирането на безстопанствени кучета се извършва ежедневно, а на всяко животно в приюта се осигурява достатъчно място за обитаване, храна, вода и грижи, ветеринарномедицинско третиране и манипулации, а след 14 дни, ако не бъдат потърсени или осиновени, се маркират с татуиран на едното ухо идентификационен номер и/или друга видима ушна маркировка и се връщат по местата, от които са взети, или се предават на временни приюти, стопанисвани от организации за защита на животните /чл. 26/. Посоченото е в потвърждение, че кучето е било обработено по реда на чл. 21 от Наредбата, за което доказателство е поставената му ушна марка, без значение на нейния цвят и пуснато, т.е. е безстопанствено. Съгласно Решение № 279/28.09.2011 г., постановено по гр. д. № 1533/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета, намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно легитимирана е съответната община, на територията на която е настъпило произшествието. Отговорността на общината следва от възложените със закон задължения – чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ за предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, в т.ч. и настаняването им в приют /чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ/, кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране /чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ/. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. С разпоредбите на чл. 40, чл. 41, чл. 47, чл. 50, вр. чл. 49 от ЗЗЖ, на общините е възложено задължението за надзор и грижа над безстопанствените кучета, за настаняване на същите в приюти и за вземане на мерки за предотвратяване агресивното им поведение срещу хора. В изпълнение на сочените разпоредби е приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на О., която се изпълнява, чрез регистрация на бездомните кучета, създаване на приюти за безстопанствените животни, в които последните се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират, след което се връщат по места. Ето защо дейността по осъществяване на контрол и изпълнение на нормативно вмененото задължение съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, с оглед предотвратяване на агресивното поведение на животните спрямо хората, обуславя отговорността на ответника. В тази връзка следва да се има предвид, че отговорността на ответника възниква не с оглед констатацията, че на територията на О. са налични безстопанствени кучета, а поради това, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, което само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ и е нарушила разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, задължаваща общината да вземе необходимите мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора. По отношение на наличието на бездействие от страна на ответника, чрез общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действия с оглед изискванията на ЗЗЖ, касаещи ограничаване популацията на безстопанствени кучета и в частност на задължението й по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хора, настоящата инстанция съобрази следното: в решение № 50151/19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС е дадено принципно разрешение, че общината може да се освободи от отговорност само ако докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение, а именно задълженията на общината по чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ, са изпълнени с дължимата грижа – взети са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. За доказване на свое твърдение в горния смисъл, от ответната община са представени писмени доказателства, от които се установява, че действително в изпълнение на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ Общински съвет – К., с Решение № 20/27.01.2022 г. е приел Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на О. за периода 2021 г. – 2025 г., в която са предписани конкретни мерки – задължения на О., между които са и залавяне и обработване на безстопанствени кучета, създаване на приют за безстопанствени животни и настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална евтаназия по решение на създадената по този повод комисия на агресивните кучета, чието поведение, представлява опасност за живота и здравето на хората или животните. Наред с това, видно от съдържанието на писмо изх. № 92- 00-870/04.06.2025 г., кметът на О. е възложил на директора на ОП „ОБЧ“ – гр. К. да изпълнява Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на О. за периода 2021 г. – 2025 г., приета с решение № 20, взета на основание чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ, обективирано в протокол № 1/27.01.2022 г. на заседание на Общински съвет – К., който в изпълнение на възложеното е сключил граждански договор № 65/02.01.2025 г. за възлагане от страна ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ – гр. Кърджали на д-р Н. К. извършването срещу заплащане на дейности по обезпаразитяване, кастриране, маркиране, ваксинация срещу бяс, издаване на БГ паспорт и въвеждане на информацията във Вет. из. на БАБХ. За изпълнение на задълженията на О. по прилагане на горепосочената програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, в първоинстанционното производство е разпитан св. Б. В. Н.в, ••••••• в ОП „О.“ – гр. К., от чиито показания се установява, че работата му се състои в залавяне на безстопанствени кучета, които се кастрират и се връщат на местозалавянето, като редовно се правят обходи по райони училища, паркове, детски градини и автогарата. Свидетелства, че след залавянето на бездомно куче, същото се преглежда от ветеринарен лекар, обезпаразитява се и след минимум 2 дни се кастрира, като престоява известно време след кастрация, поставя му се ваксина против бяс и се връща на местозалавянето или в близък район. Свидетелства, че на територията на О. има един действащ приют, като в момента се прави нов приют. Свидетелства, че през последните години бройката на заловените кучета видимо намалявала. Обстоятелството, че популацията на безстопанствени кучета представлява сериозен обществен проблем, водещ до последствия от здравен, социален, екологичен, битов и икономически характер, въпреки взетите мерки по Програмата за овладяване на безстопанствените кучета на територията на О., се отчита в доклад за изпълнение на тази програма от 02.06.2025 г., изготвен от гл. специалист Д. Я. в О.. В подкрепа на този извод е и писмо на Областна дирекция по безопасност на храните – К. с изх. № К-1867/09.06.2025 г., в което е констатирано, че общината извършва дейности за ограничаване на популацията на безстопанствени кучета, но е дадена препоръка за предприемане на действия за увеличаване капацитета на съществуващия приют до изграждане на новия. Въз основа на горепосочените доказателства следва да се приеме, че независимо, че О. е взела мерки, то те са недостатъчни, за да се овладеят случаите на пострадали хора от агресивни свободно движещи се бездомни кучета. Очевидно не са извършени всички необходими, възможни и дължими по закон фактически действия за предотвратяване на такива ситуации, доколкото основната мярка за надзор върху тях е настаняването им в приюти, а връщането им на местата, от които са взети, се допуска по изключение, а не обратното. Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако същият не е постигнат чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност. В този смисъл е и Определение № 5494 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 265/2024 г., I г. о., ГК. Ето защо, неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за погрешни изводи на районния съд относно липсата на положена от ответника дължима грижа при прилагане на мерките за ограничаване популацията на безстопанствени кучета и предотвратяване на агресивно поведение към хора. Предвид изложеното въззивният съд приема за доказано по делото, че нападението на бездомно куче на ищцата, от което е претърпяла телесно увреждане, е в резултат на бездействие от страна на ответната община чрез съответните длъжностни лица, натоварени с осъществяване на дейността по ЗЗЖ, поради което следва да понесе отговорността за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Без съмнение нападението и ухапването от куче предизвиква силен стрес и негативни изживявания, които неминуемо оказват неблагоприятно въздействие върху психичното здраве на човека и които са установени и по отношение на ищцата. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и преценявайки причинените й физически увреждания: разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, преживеният шок и интензивни болки в началния период, продължаващите около 10 месеца след инцидента негативни емоционални изживявания, намиращи израз в изпитване на страх от загуба на ръката и нощни кошмари, остатъчен белег от ухапването, напредналата възраст на ищцата (на 71 години), при която физическото и психическото възстановяване е по-трудно и продължително, справедливото обезщетение, което ще компенсира претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, възлиза на 5 000 лева (2 556.46 евро), в какъвто размер е предявеният иск и следва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Сумата се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 29.01.2025 г. до окончателното му изплащане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. До същите правилни и обосновани изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно. Предвид изхода на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 492 евро с ДДС, съобразно представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното, въззивният съд