Решение № 1597 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 163/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез пълномощника си по делото юриск. Н. С. срещу Решение №382/05.12.2025 год., постановено по АНД №585/2025 год. по описа на Районен съд К.. Със същото е отменено Предупреждение №11-01-8002024 от 11.04.2025 год. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което Г. Г. С. от [населено място] е предупредена на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН за нарушение на чл.65, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки /ППЗОП/. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че неправилно е прието, че е допуснато нарушение на чл.28, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди, че е безспорно установено извършването на нарушението, като правилно и била посочена като нарушена разпоредбата на чл.65, ал.2 от ППЗОП. Предвиденото изискване за съдържанието на решението не е спазено от Кмета на О. К. при обявяване на решението за откриване на процедурата по обществената поръчка. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд К. и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното предупреждение №11-01-8002024 от 11.04.2025 год. на Директора на АДФИ, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата Г. Г. С. от [населено място], редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по депозираната касационна жалба. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Г. Г. С. от [населено място] против Предупреждение №11-01-8002024 от 11.04.2025 год. на Директора на АДФИ, с което Г. С. е предупредена за извършено от нейна страна нарушение на чл.65, ал.2 от ППЗОП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се обосновава на това, че на 06.03.2023 год. в [населено място], Г. Г. С., в качеството си на Кмет на О. К. е издала Решение за откриване и провеждане процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, по вид с предмет „Възстановяване на асфалтови настилки на улици в [населено място] след подменена водопроводна мрежа по оперативна програма на „ВиК“ЕООД [населено място] за съвместно финансиране с Община Казанлък“, без в решението за откриване на процедурата да е посочена необходимата информация за нейното провеждане. За да отмени наложеното предупреждение, първоинстанционният съд приел, че посоченото нарушение е безспорно установено, но при реализирането на административнонаказателната отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е посочено нарушените разпоредби в пълнота, т.е. предупреждението не отговаря на изискването на чл.28, ал.1, т.6 от ЗАНН, като не е посочена и разпоредбата на чл.65, ал.1 от ППЗОП. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат, но по други съображения. Спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните, като не се оспорват фактите подробно отразени в обжалваното Предупреждение. Съдът намира, че предупреждението е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Цитираното съдържание, което според наказващия орган следва да се съдържа в решението за откриване на процедурата, преповтаря съдържанието на поканата за участие в процедурата, посочено в нормата на чл.64, ал.2 от ППЗОП. Видно от разпоредбата на чл.65, ал.1 от ППЗОП, същата изключва прилагането на чл.64, ал.2 и ал.3 от ППЗОП, ако ще се сключва договор по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОПП /какъвто е настоящия случай/. Следователно необходимото съдържание на решението за откриване на процедурата по смисъла на чл.65, ал.2 от ППЗОП, не може да се отъждестви със съдържанието на поканата по чл.64, ал.2 от ППЗОП. В разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗОП са визирани видовете процедури, които възложителите могат да използват, една от които е договаряне без предварително обявление /т. 8 договаряне без предварително обявление/. Случаите, при които може да се извърши договаряне без предварително обявление са уредени в чл. 79 от ЗОП, а един от тях е този по чл. 79, ал. 1, т. 4 - когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Следователно, процедурата по договаряне без предварително обявление изключва конкуренцията и е в обществена полза. По силата на чл.79, ал.7 от ЗОП възложителят е длъжен в решението да мотивира основанието по чл.79, ал.1 от ЗОП. Това е съществено материално правно изискване към съдържанието на решението, което е гаранция за спазване на установения от закона ред на държавно управление, защото позволява контрол върху упражняване на правомощието на възложителя да се отклони от принципа на свободна конкуренция по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОП. Разпоредбите на чл. 64 и сл. от ППЗОП са процесуални по своя характер по аргумент от чл.79, ал.8 от ЗОП - Условията и редът за провеждане на процедурата се определят с правилника за прилагане на закона, но освен това тяхното тълкуване е подчинено на закона. На основание чл.22, ал.2, предл второ от ЗОП, с решението възложителят одобрява поканата за участие, която съдържа необходимата информация за провеждане на поръчката, определена в чл.22, ал.5 от ЗОП, идентично и в чл.64, ал.2 и съгласно чл.65, ал.2 от ППЗОП. Решението е индивидуален административен акт с определената от чл.22, ал.2, вр. с ал.5 от ЗОП, вр. с чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 65, ал. 3 от ППЗОП информация, в това число и участниците, до които ще се отправя поканата. Когато участникът е един, тогава на основание чл.65, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ППЗОП, в която изрично е посочен и случаят по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП, могат да не се изпращат покани. В публикуваното решение е попълнен и раздел „Лица, до които се изпраща поканата за участие в процедура по договаряне без предварително обявление“, което означава, че възложителят е следвал реда по чл.65, ал.2 от ППЗОП и това е законосъобразно, защото на основание чл.65, ал.1, т.1 от ППЗОП, когато се договаря без предварително обявление по причина на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП и участникът е само един, тогава покани не се изпращат. В решението се определя необходимата информация за провеждане на поръчката, а тя е посочена в чл.22, ал.5 от ЗОП, както и лицето, с което ще се сключва договор за възлагане на обществена поръчка. Възложителят е следвал реда по чл.65 от ППЗОП при съществуване на условието участникът да е само един и процедурата да е основана на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено предупреждението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. От страна касатора е направено искане за присъждане на направените в двете инстанция разноски, което при този изход на делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд