Решение № 90 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 163/2026 г.

В.П.И. от гр.•••••••••• ул. ••••••••••••••••••, с ЕГН:••••••••••, е обжалвал Н П № 26-0967-000064 от 23.02.2026г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което са му наложени административни наказания, за извършени нарушения, както следва: По пункт І - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. В жалбата в съдебно заседание лично жалбоподателя твърди, че не е извършил описаните нарушения, като се иска отмяната на наложените с НП наказания. Ответникът по делото не ангажира становище в хода на съдебното заседание, но такива са релевирани в придружителното писмо и справката – становище по делото, с който се предлага потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН. Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: На 10.02.2026г. полицейски екип в състав мл.автоконтрольори - •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••, били на смяна от 07.00 до 19.00ч., когато около 13:35 часа намирайки се в обл.Враца, община ••••••••••, на път III-101, в района на км 5.500, спрели за проверка движещ се в посока към гр.•••••••••• лек автомобил, марка “••••••••••“ модел „••••••••••“, с рег. № ••••••••••, собственост и управляван от водача В.П.И. от гр.••••••••••. При направената проверка от полицейските служители, било установено, че настоящият жалбоподател В .П . И . , който управлявал лекият автомобил, марка “••••••••••“ модел „••••••••••“, с рег. № ••••••••••, към момента на спирането му и извършване на проверката не могъл да представи в хода на проверката техническото оборудване на автомобила, и се е движил без светлоотразителен триъгълник, без аптечка и без светлоотразителна жилетка, като заявил на проверяващите го служители че вероятно оборудването му е в другият му автомобил. След констатиране на горното полицейските служители съставили на лицето водач три броя фиша за всяко от констатираните нарушение съответно:Фиш серия GT №19160303/10.02.2026г., Фиш серия GT №19160304/10.02.2026г. и Фиш серия GT №19160305/10.02.2026г., които същият подписал без възражение. В последствие и недоволен от така съставените му фишове, жалбоподателя на д а т а 12.02.2026г. подал възражение с вх. № 967000-1643 от същата дата срещу съставените му фишове в С ПП при ОД МВР Враца. Била извършена проверка по депозираното Възражение вх.№ 967000- 1643/12.02.2026г. срещу съставените фишове, като във връзка с чл.186, ал.2 от ЗДвП, фишовете били анулирани и на водача и настоящият жалбоподател В.П.И . за установените на 10.02.26г. и извършени от него нарушения на чл.139, ал.2, т.1, 2 и 4 от ЗДвП бил съставен - АУАН серия GA №4304367, от 12.02.2026г. По повод съставеният му АУАН серия GA №4304367, от 12.02.2026г. жалбоподателя депозирал друго възражение с вх.№ 967000- 1742 от 13.02.2026г., с което се иска отмяната на така съставения му АУАН. Въз връзка със съставеният АУА Н и подадено възражение била изготвена Докладна записка № 967р-900/13.02.2026г., от младши автоконтрольор ••••••••••, в която е посочено, че при проверката на л.а. ••••••••••, управляван от И., са били констатирани нарушенията, за които са били издадени трите броя Фиша от 10.02.26г., които в последствие били анулирани и вместо тях бил съставен процесният АУАН. ••••••••••, сочи в изготвената Докладна записка и че по време на проверката И. не е представил липсващите елементи от оборудването на автомобила, като на самият автомобила не е извършвано претърсване по смисъла на ЗМВР и НПК.За пълнота на проверката, по същата бил приложен на магнитен носител запис от самата проверка. Въз основа на съставеният акт за установяване на административно нарушение е последвало издаване на НП № 26-0967-000064 от 23.02.2026г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател са наложени три административни наказания, както следва: По пункт І - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят В.П.И., който е оспорил издаденото срещу него НП и е претендирал за отмяната му, отричайки факта на извършеното нарушение и твърдейки, че в АУАН и НП са налице съществени противоречия с действителното фактическо положение, твърдейки, че по време на проверката оборудването е било в автомобила. Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания н а свидетелите •••••••••••••••••• и •••••••••••••••••• /акто съставител и свидетел по акта/ дадени в съдебно заседание, и от писмените доказателства – писмо, Жалба със снимков материал, Фиш серия GT №19160303/10.02.2026г., Фиш серия GT №19160304/10.02.2026г. и Фиш серия GT №19160305/10.02.2026г., Възражение с вх. № 967000-1643, АУАН, Възражение с вх.№ 967000- 1742 от 13.02.2026г. НП, Докладна записка № 967р-900/13.02.2026г., 1 брой CD, Справка за нарушител, Справка /Становище с рег.№967р-956/17.02.2026г., Заверено копие на Заповед рег.№8121з- 1632/02.12.2021г. и др. Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения: На първо място - съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и приложената по делото ЗАПОВЕД рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта. НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. На второ място - съдът дава вяра на показанията на разпитаните в качеството си на свидетел актосъставител и свидетелят по акта - полицейски служители •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено с оглед служебното им качество – служители на ответната страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, а от тук и да се приеме превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия, а от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка, съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му с изричното посочване, че има възражения. Изложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът приема за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства. На трето място безспорно е установено по делото, че жалбоподател В.П.И. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и че на указаната дата, и място е управлявал, лек автомобил марка “••••••••••“ модел „••••••••••“, с рег. № ••••••••••, когато му е била извършена процесната проверка при която е прието, че е осъществил съставите на визираните нарушения. Съгласно чл.139 ал.2 от ЗДВП –„Движещите се по пътя три - и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със: Т.1. обезопасителен триъгълник; Т.2. аптечка; Т.4.светлоотразителна жилетка.“ От показанията на свидетеля актосъставител •••••••••••••••••• и свидетелят по акта ••••••••••••••••••, безспорно се установява, че жалбоподателят по време на извършената му проверка на 10.02.2026г. осъществена му на път III-101, в района на км 5.500, при извършваното от него движение от гр.•••••••••• към гр.Враца, не е имал задължителното техническо оборудване състоящо се от всеки един от посочените в закона елементи, а именно - обезопасителен триъгълник, аптечка и светлоотразителна жилетка.Тук следва да се отбележи, че всеки от тях осъществява отделен състав на извършено административно нарушение, за което следва да се наложи и отделна санкция по реда на чл.185 от ЗДВП. В случая е ирелевантно какво е констатирал един или няколко часа по късно жалбоподателя, тъй като меродавен е момента на извършване на проверката, към който е било установено в проверявания автомобил, че е липсвало изискуемото оборудване състоящото се от: обезопасителен триъгълник, аптечка и светлоотразителна жилетка. Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангажиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН. Не е спорно по делото обстоятелството, че жалбоподателят към момента на проверката не е представил на полицейските служители цитираните елементи от допълнителното оборудване на управлявания от него автомобил. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал горепосочено МПС – лек автомобил и същият следва, че е субект респ. извършител на извършените от него административни нарушения и тъй като безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения по чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.4 от ЗДвП, и затова той се явява и обективно административно отговорен за осъществяването им. В тази насока е и константната съдебна практика. С оглед изложеното, съдът намира така описаните нарушения за доказани, поради което законосъобразно на основание чл.185 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя с три отделно наложени му административни наказания. Съгласно актуалната редакция чл.185 от ЗДВП /ДВ бр.64 от 2025 г. в сила от 07.09.2025 г./: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 50 лв., поради което правилно е наложено наказанието за нарушенията по чл. 139, ал.2, т.1 от ЗДвП, по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. С оглед наведените съображения от жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се отбележи следното: Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по Н.Д.№ 1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случая, с издаването на атакуваното НП, АНО е приел, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН, за което липсват изложени мотиви, но доколкото същите не са задължителен реквизит на НП съобразно чл.57, ал.1 от ЗАНН, непосочването им не представлява нарушение на административно-производствените правила. Съобразно нормата на чл.28, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съобразно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, приложим на осн. чл.11 от ЗАНН, маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в който смисъл е и новата разпоредба на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Настоящият случай не е такъв. Извършените нарушения са от категорията на формалните – не се изисква настъпване на вредни последици, които съдът да цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността на административното нарушение е поставяне в опасност на охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване живота, здравето и имуществото на гражданите при осъществяване на дейността по транспорта, представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства. В този случай, жалбоподателят е бил длъжен да си осигури посоченото оборудване, необходимостта от което е свързана с осигуряване на безопасността, както на водача и пътниците в процесния автомобил, така и на всички останали участници в движението, при възникване на ситуация изискваща тяхната употреба. Законодателното решение за задължително наличие на посоченото оборудване във всяко движещо се по пътя три- и четириколесно моторно превозно средство не е самоцелно, а следва да обезпечи безопасността на участниците в движението. Затова съдът намира, че спрямо жалбоподателя напълно правилно и законосъобразно административно наказващия орган е осъществил административнонаказателното производство по смисъла на ЗАНН и ЗДвП и напълно законосъобразно му е наложил и съответните адм. наказания, тъй като по делото се събраха категорични доказателства уличаващи жалбоподателя в извършването на процесните административни нарушения. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. За това и съдът ПОТВЪРДИ о б ж а л в а н о т о НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0967-000064 от 23.02.2026г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, както следва: По пункт І - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. По пункт ІІ - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева. По пункт ІІІ - за извършено нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 25.56 евро/49.99 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: