Решение № 144 от 21.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2624/2025 г.

и въз основа на Закона и събраните по делото доказателства Мотиви към решение, постановено по НЧД № 2624 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2025 г. Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е във връзка с постъпило искане властите на от Кралство Швеция, за признаване и изпълнение на решение за плащане на финансова санкция, наложена от несъдебен орган на Кралство Швеция – Polismyndigheten – Kronofogdemyndigheten, BM Utland Helsingborg, по отношение на засегнатото лице Т. Ш., на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, ведно с Удостоверение по чл. 4 от цитираното Рамково решение. Сезиращият орган моли Съда да упражни правомощията си, произтичащи от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на Т. Ш. – роден в гр. Щит, Република Северна Македония, с двойно гражданство – българско и северно–македонско гражданство, националност – българин, на който е наложена финансова санкция в общ размер на 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението – 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева, и шестдесет и шест стотинки), за извършени от него нарушения на Правилника (2004:865) относно времето на управление, почивки и контролните уреди (ЕС 165/2014 и ЕО 561/2006) – чл.34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и Глава 9, параграф 5, точка 2; чл.6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и параграф 5, и нарушения на Правилника за движение по пътищата (1998:1276) – Глава 3, чл.17, Глава 4, членове 20–21, Глава 5, член 5, Глава 8, член 1а, т.1, Глава 9, чл.1, Глава 10, чл.14, параграф 1, т.7, Глава 10, чл.1, параграф 1, т.14 и/или т.15, както и на местна Наредба за движение по пътищата – Глава 14, чл.3 и чл.6, както и чл.3 и чл.6 – нарушение на Правилника (2002:713) относно експериментална дейност с променящи се допустими максимални скорости – Глава 3, чл.80, параграф 2, Глава 14, чл. 3 и чл.6, извършени на 25.10.2023 г., в 13:21 ч., в населено място – Е6 Kungsbol, Uddevalla kommun. В съдебно заседание представителят на СГП пледира да бъде постановено Решение, с което да бъде признато и прието за изпълнение процесното Решение, постановено от несъдебен орган на Кралство Швеция. Излага доводи, че в случая засегнатото лице Т. Ш. е санкциониран от шведските власти за извършени от него административни нарушения на Закона за движение по пътищата, при което не се изисква двойна наказуемост по чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Изтъква, че съгласно приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение, засегнатото лице Т. Ш. е с българско и северно–македонско гражданство, и има местоживеене в Република България. Сочи, че не са налице и факултативните основания за отказ от признаване на Решението, чието изпълнение се иска от шведските власти, по смисъла на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Назначеният служебен защитник на засегнатото лице Т. Ш. – адв. П. К. – от САК – поддържа изложеното от представителя на СГП и моли Съда да признае Решението на несъдебния орган на компетентните органи на Кралство Швеция. Посочва, че засегнатото лице заявява желание доброволно да заплати наложената му санкция за извършеното административно нарушение, за което е санкциониран. Засегнатото лице – Т. Ш., в своя защита декларира, че желае да заплати доброволно наложената му финансова санкция от несъдебен орган на Кралство Швеция, по предоставена банкова сметка, отправяйки към Съда искане за съдействие да му бъде предоставена тази сметка. В правото си на последна дума засегнатото лице Т. Ш. сочи, че не възразява да бъде признато Решението на несъдебен орган на Кралство Швеция и потвърждава желанието си да заплати доброволно наложената му от шведските власти санкция. СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, НАМИРА за установено от фактическа и правна страна следното: Засегнатото лице Т. Ш. е роден на •••• г. в гр. Щит, Р Северна Македония, с българско и северно–македонско гражданство, националност – българин, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота – шофьор във фирма „АМ Логистик АБ“ ЕООД, с регистриран постоянен и настоящ адрес по местоживеене – гр. София, ул. „Драгоман“ № 1. С влязло в законна сила на 25.10.2023 г. Решение на несъдебен орган на Кралство Швеция – Polismyndigheten – Kronofogdemyndigheten, BM Utland Helsingborg, постановено на 25.10.2023 г. по дело № 394 751 697, по отношение на засегнатото лице Т. Ш. е наложена финансова санкция в размер на 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението – 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева, и шестдесет и шест стотинки), за извършени от него нарушения на Правилника (2004:865) относно времето на управление, почивки и контролните уреди (ЕС 165/2014 и ЕО 561/2006) – чл.34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и Глава 9, параграф 5, точка 2; чл.6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и параграф 5, и нарушения на Правилника за движение по пътищата (1998:1276) – Глава 3, чл.17, Глава 4, членове 20–21, Глава 5, член 5, Глава 8, член 1а, т.1, Глава 9, чл.1, Глава 10, чл.14, параграф 1, т.7, Глава 10, чл.1, параграф 1, т.14 и/или т.15, както и на местна Наредба за движение по пътищата – Глава 14, чл.3 и чл.6, както и чл.3 и чл.6 – нарушение на Правилника (2002:713) относно експериментална дейност с променящи се допустими максимални скорости – Глава 3, чл.80, параграф 2, Глава 14, чл. 3 и чл.6, извършени на 25.10.2023 г., в 13:21 ч., в населено място – Е6 Kungsbol, Uddevalla kommun. Издаденото Решение е било изпълнимо след влизането му в законна сила – на 25.10.2023 г. По делото липсват данни за извършено плащане на наложената на засегнатото лице Т. Ш., финансова санкция. Изложената фактическа обстановка СЪДЪТ ВЪЗПРИЕ въз основа на приложените по делото писмени доказателства – Решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган на Кралство Швеция – Polismyndigheten – Kronofogdemyndigheten, BM Utland Helsingborg, постановено на 25.10.2023 г. по дело № 394 751 697 и влязло в законна сила на 25.10.2023 г., ведно с превод на същото на български език (л. 15 – л. 16, и л. 34 – л. 37 от съдебното производство); Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – от 11.03.2025 г., в превод на български език (л. 4 – л. 14 от съдебното производство), както и Пълни данни от Национална база „Население“ относно засегнатото лице Т. Ш. (л. 17 от съдебното производство). При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, че са налице предпоставките, визирани в чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС да признае Решението на несъдебен орган на Кралство Швеция – Polismyndigheten – Kronofogdemyndigheten, BM Utland Helsingborg, постановено на 25.10.2023 г. по дело № 394 751 697, влязло в законна сила на 25.10.2023 г., с което по отношение на засегнатото лице Т. Ш. – роден на •••• г. в гр. Щит, Република Северна Македония, ЕГН–••••••••••, българско гражданство и северно македонско гражданство, националност – българин, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота към момента – шофьор във фирма „АМ Логистик АБ“ ЕООД, жител и живущ: гр. •••• – е наложена финансова санкция в размер на 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението – 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева, и шестдесет и шест стотинки), за извършени от него нарушения на Правилника (2004:865) относно времето на управление, почивки и контролните уреди (ЕС 165/2014 и ЕО 561/2006) – чл.34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и Глава 9, параграф 5, точка 2; чл.6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и параграф 5, и нарушения на Правилника за движение по пътищата (1998:1276) – Глава 3, чл.17, Глава 4, членове 20–21, Глава 5, член 5, Глава 8, член 1а, т.1, Глава 9, чл.1, Глава 10, чл.14, параграф 1, т.7, Глава 10, чл.1, параграф 1, т.14 и/или т.15, както и на местна Наредба за движение по пътищата – Глава 14, чл.3 и чл.6, както и чл.3 и чл.6 – нарушение на Правилника (2002:713) относно експериментална дейност с променящи се допустими максимални скорости – Глава 3, чл.80, параграф 2, Глава 14, чл. 3 и чл.6, извършени на 25.10.2023 г., в 13:21 ч., в населено място – Е6 Kungsbol, Uddevalla kommun. За да се произнесе в тази насока, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ следното. От събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че спрямо българският гражданин Т. Ш. е постановено Решение за налагане на финансова санкция с влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз, акт на несъдебен орган за налагане на задължение за плащане на парична санкция за извършени административни нарушения на правилата за движение по пътищата в издаващата държава – Кралство Швеция, влязло в сила на 25.10.2023 г., а именно – Решение на несъдебен орган на Кралство Швеция – Polismyndigheten – Kronofogdemyndigheten, BM Utland Helsingborg, постановено на 25.10.2023 г. по дело № 394 751 697, влязло в законна сила на 25.10.2023 г., с което на същия е наложена финансова санкция в размер на 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението – 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), за извършени от него нарушения на Правилника (2004:865) относно времето на управление, почивки и контролните уреди (ЕС 165/2014 и ЕО 561/2006) – чл.34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и Глава 9, параграф 5, точка 2; чл.6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и параграф 5, и нарушения на Правилника за движение по пътищата (1998:1276) – Глава 3, чл.17, Глава 4, членове 20–21, Глава 5, член 5, Глава 8, член 1а, т.1, Глава 9, чл.1, Глава 10, чл.14, параграф 1, т.7, Глава 10, чл.1, параграф 1, т.14 и/или т.15, както и на местна Наредба за движение по пътищата – Глава 14, чл.3 и чл.6, както и чл.3 и чл.6 – нарушение на Правилника (2002:713) относно експериментална дейност с променящи се допустими максимални скорости – Глава 3, чл.80, параграф 2, Глава 14, чл. 3 и чл.6, извършени на 25.10.2023 г., в 13:21 ч., в населено място – Е6 Kungsbol, Uddevalla kommun. Налице е следователно, Решение за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган на държава – членка, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава трета, раздел І от същия закон. Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно–наказателни производства в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В този смисъл, Окръжният съд не извършва преценка относно правилността и законосъобразността на влезлия в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл. 30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС. Двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32 от ЗПИИРКОРНФС, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения, според законодателството на издаващата държава: 1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари; 2. контрабанда на стоки; 3. нарушаване на правата върху интелектуалната собственост; 4. заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия; 5. престъпно увреждане; 6. кражба; 7. престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.). Съдът признава Решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено Решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице – седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. В конкретния по делото случай Решението, издадено от несъдебен орган на Кралство Швеция, е за налагане на финансова санкция за осъществено от засегнатото лице поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което и Съдът не изследва двойната наказуемост на деянията, за които Т. Ш. е санкциониран. Въпреки това следва да се отбележи, че от приложените по делото – Удостоверение по чл. 4 от цитираното Рамково решение и самото Решение се установява, че административните нарушения, за които е санкциониран засегнатото лице Т. Ш., са относими до неспазване на правилата за движение по пътищата на територията на Кралство Швеция, по време на извършено от него управление на МПС – камион с рег. № ••••, България, с ремарке с рег. № •••• (ремарке Дания), касателно непосочване на символът на държавата в тахографа при преминаване на границата, като е установено и превишаване на дневните часове на шофиране (9 часа), при условие, че не е позволено удължаване до 10 часа, повече от 11 часа. От шведските власти са били констатирани и други нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от засегнатото лице Т. Ш. към процесния момент, относими до шофиране на посоченото МПС със скорост 92 км/ч, при разрешена скорост 80 км/ч, и неспазване на изискването за закрепване/покриване на товара на въпросното превозно средство, управлявано от засегнатото лице. Описаните нарушения безсъмнено са регламентирани и в българския ЗДвП, като санкционирането им е предвидено и съгласно българското законодателство. Решението е постановено по отношение на лице, което е български гражданин, независимо от факта, че е и гражданин на Р Северна Македония, и има постоянен и настоящ адрес на територията на Р България. Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице визираните в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС условия за признаване на решение за налагане на финансови санкции с влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт на несъдебен орган, за налагане на задължение за плащане на парична санкция за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава, а именно – влязло в сила на 25.10.2023 г. Решение на несъдебен орган на Кралство Швеция – Polismyndigheten – Kronofogdemyndigheten, BM Utland Helsingborg, постановено на 25.10.2023 г. по дело № 394 751 697, с което е наложена финансова санкция по отношение на българския гражданин Т. Ш. – в размер на 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението – 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева, и шестдесет и шест стотинки), за извършени от него нарушения на Правилника (2004:865) относно времето на управление, почивки и контролните уреди (ЕС 165/2014 и ЕО 561/2006) – чл.34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и Глава 9, параграф 5, точка 2; чл.6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и параграф 5, и нарушения на Правилника за движение по пътищата (1998:1276) – Глава 3, чл.17, Глава 4, членове 20–21, Глава 5, член 5, Глава 8, член 1а, т.1, Глава 9, чл.1, Глава 10, чл.14, параграф 1, т.7, Глава 10, чл.1, параграф 1, т.14 и/или т.15, както и на местна Наредба за движение по пътищата – Глава 14, чл.3 и чл.6, както и чл.3 и чл.6 – нарушение на Правилника (2002:713) относно експериментална дейност с променящи се допустими максимални скорости – Глава 3, чл.80, параграф 2, Глава 14, чл. 3 и чл.6, извършени на 25.10.2023 г., в 13:21 ч., в населено място – Е6 Kungsbol, Uddevalla kommun. В същото време, не са налице някое от факултативните основания да се откаже признаването и изпълнението на така наложената на засегнатото лице финансова санкция, визирани в чл. 35 от Закона. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на Решение за налагане на финансови санкции, ако установи, че: 1. Удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на Решението; 2. срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение Решение за налагане на финансови санкции; 3. изпълнението на Решението е с изтекла давност по българското законодателство и Решението се отнася за деяние, подсъдно на български съд; 4. налице е имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; 5. Решението се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; 6. наложената финансова санкция е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; 7. в някои от случаите по чл. 30, ал. 1 Решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство; 8. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението; 9. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно Удостоверението в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на Решението; 10. (нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно Удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако Удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава: а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда и такава защита действително е оказана; в) след като Решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва Решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 11. (нова – ДВ, бр. 55 от 2011 г.) съгласно Удостоверението засегнатото лице не се е явило лично, освен ако е посочено, че лицето изрично се е отказало от правото си на устно изслушване и изрично е заявило, че няма да оспорва решението, след като е било надлежно уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса. Видно от събраните по делото писмени доказателствени средства, не е налице нито една от визираните в закона – в чл. 35, т. 1 – 11, предпоставки да се откаже признаването и да се допусне изпълнението на Решението на несъдебния орган на Кралство Швеция. В частния случай, Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и в Рамковото решение реквизити; засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава; не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията; няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на Решението; санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от Закона. Видно от текста на Удостоверението, засегнатото лице Т. Ш. е бил уведомен съгласно законодателството на решаващата държава, за правото си да обжалва Решението по съдебен ред, както и за сроковете за обжалване, но същият не се е възползвал от правото си да обжалва Акта на несъдебния орган на Кралство Швеция. Тези съображения мотивираха настоящият състав да приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на постановеното от несъдебния орган на Кралство Швеция процесно Решение. В случая, Решението касае наложена на засегнатото лице финансова санкция в размер на 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, като Съдът определи равностойността й в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на Решението – 25.10.2023 г., която в конкретика е с еквивалент в размер на 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева, и шестдесет и шест стотинки). По делото не са представени доказателства за плащане на тази финансова санкция от страна на Т. Ш. или в негова полза от трето лице. Не е налице и предпоставка за отлагане изпълнението на така наложената на засегнатото лице финансова санкция. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът може да отложи изпълнението на решение за конфискация или отнемане, когато: 1. при изпълнението на Решение за конфискация или отнемане на парична сума съществува риск общата стойност да превиши сумата, посочена в Решението, поради едновременно изпълнение в повече от една държава – членка на Европейския съюз – по искане на Националната агенция за приходите; 2. изпълнението на Решението може да навреди на висящо наказателно производство – за определен от Съда разумен срок; 3. се нуждае от превод Решението за конфискация или отнемане или на части от него – за времето, необходимо за извършване на превода, или 4. имуществото вече е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България – по искане на Националната агенция за приходите. В конкретния по делото случай не се установява едновременно изпълнение на процесното Решение на несъдебния орган на Кралство Швеция в повече от една държава – членка на ЕС, което да създаде риск общата стойност да превиши сумата, посочена в Решението; не се установява спрямо заинтересованото лице да е налице висящо наказателно производство, на което да може да навреди изпълнението на Решението на несъдебния орган на Кралство Швеция; данни за Решението, подлежащо на изпълнение, са събрани под формата на заверен превод на български език; не се установява имуществото на лицето вече да е предмет на производство за конфискация или отнемане в Република България – по искане на Националната агенция за приходите. Отделно от това, визираните в закона предпоставки за отлагане на изпълнението касаят Решение за конфискация или отнемане, а не такова за налагане на финансови санкции. Предвид изложеното следва да се приеме, че не се налице и основания за отлагане изпълнението на така постановеното от несъдебния орган на Кралство Швеция Решение. Не са налице и предпоставки за прекратяване на изпълнението на Решението на несъдебния орган на Кралство Швеция. Съгласно чл. 37, вр. чл. 23 от ЗПИИРКОРНФС, когато бъде уведомен от компетентния орган на издаващата държава за оттегляне на Решението или за друга причина, поради която по-нататъшното му изпълнение е недопустимо според нейното законодателство, българският Съд незабавно постановява прекратяване на изпълнението. В конкретния по делото случай, не се установява компетентния орган на издаващата държава да е оттеглил Решението си или по друга причина да е приел, че по-нататъшното му изпълнение е недопустимо според нейното законодателство. Целта на процедурата, регламентирана в Глава трета, „Признаване, изпълнение и изпращане на решения за налагане на финансови санкции” от ЗПИИРКОРНФС, е да се осигури възможност за изпълнение на финансови санкции, установени с влязъл в сила акт на съдебен или несъдебен орган в държава – членка на Европейския съюз от компетентните органи в Република България. Доколкото с Решението се определя за плащане от засегнатото лице на парична сума, то съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 ЗПИИРКОРНФС, българският Съд следва да определи равностойността на сумата в български лева по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на Решението за конфискация или отнемане в издаващата държава. Съгласно курса на БНБ към 25.10.2023 г., сумата от 7750.00 (седем хиляди седемстотин и петдесет) шведски крони /7750 SEK/, е с левова равностойност – 1287.66 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева, и шестдесет и шест стотинки). Доколкото по делото не се установява засегнатото лице Т. Ш. да е заплатил дължимата, по силата на влязлото в сила на 25.10.2023 г. Решение на несъдебен орган на Кралство Швеция, сума, то същата следва да се изпълни от компетентния орган в Република България за изпълнение на признатите от български съд актове по чл. 2 и 3 ЗПИИРКОРНФС – Националната агенция за приходите (НАП). Решението на СГС за признаване на Решението на несъдебен орган на Кралство Швеция, следва да се изпрати незабавно на НАП – за изпълнение. На основание чл. 38, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентния орган на издаващата държава – Кралство Швеция, следва незабавно да се уведоми за настоящото решение, а копие от уведомлението до издаващата държава следва да се изпрати на Министерство на Правосъдието на Република България. Така мотивиран, Съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.