Решение № 2235 от 20.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15729/2025 г.

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок, изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване пред СРС по реда на ЗАНН. Поради това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В случая нарушението се твърди да е извършено на 03.09.2024г. и да е установена при извършена проверка на 08.07.2025г. Съставеният на 23.07.2025г. АУАН се явява издаден в 3- месечния срок от откриване на нарушителя и в 1-годишния срок от извършване на нарушението. От съставянето на Акта на 23.07.2025г. до издаване на Наказателното постановление на 09.10.2025г. не са минали повече от 6 месеца. Поради това СРС приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД № 341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други).

От направения по-горе анализ на писмените доказателства, приложени на лист 26-27 и лист 37-42 от делото, както и предвид нормата на чл.120, ал.1 от ЗПК /отм./ се налага изводът, че конкретните АУАН и НП са издадени от компетентни лица.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и на чл.43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. В Акта и в Наказателното постановление са посочени нарушителят, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства, при които същото е извършено, нарушените законови разпоредби и санкционната норма. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, за да може жалбоподателката да разбере за какво административно нарушение е санкционирана и да организира защитата си. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в НП. Спазени са изискванията на чл.42, ал.1 и на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не са налице основания за отмяна на Наказателното постановление на формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.

Според §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси (ЗПФ) „бюджетни организации“ са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл.171 от ЗПФ. Ръководителите на юридически лица, които са бюджетни организации се явяват лица, заемащи публични длъжности по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК /отм./ и съответно адресати на нормите на чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК /отм./. Според чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК /отм./ в едномесечен срок от освобождаване от длъжност лицата, заемащи публични длъжности, следва да подадат декларация за имущество и интереси.

На чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК /отм./ отговаря сегадействащият чл.74, ал.1, т.50 от Закона за Сметната палата. На чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК /отм./ съответства чл.75, ал.1, т.2, вр. чл.78, ал.1, т.3 от Закона за Сметната палата. Това означава, че макар да има промяна в законодателството (публикувана в ДВ, бр. 16 от 10.02.2026г.) по същество и към момента деянието по чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК /отм./ представлява административно нарушение. Това означава, че не е отпаднала отговорността на лицата по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК /отм./.

От събраните по делото доказателства се установява, че С. С. Г. е заемала длъжността „Директор“ на ЦДГ „,,•••''“, филиал кв. ,,•••'', общ. ,,•••''. Това качество я поставя сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК /отм./, респ. сега – чл.74, ал.1, т.50 от Закона за Сметната палата.

Със Заповед № 783/26.07.2024г. трудовото правоотношение на Г. е било прекратено, считано от 01.08.2024г. Това означава, че за Г. е възникнало задължение в едномесечен срок от освобождаването й от длъжност (т.е. в периода от 01.08.2024г. до 02.09.2024г., тъй като 01.09.2024г. е неделя /неработен ден/ и първият следващ работен ден е 02.09.2024г.) да подаде декларация за имущество и интереси. От показанията на св. Т., декларацията за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК /отм./ с вх. № Ф 1855 от 17.06.2025г. и от АУАН се доказва, а и жалбоподателката не спори, че вместо до 02.09.2024г. Г. е подала декларация по чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК /отм./ едва на 17.06.2025г., т.е. с повече от 9 месеца закъснение.

Гореизложеното означава, че по делото е несъмнено доказано, че от обективна страна С. С. Г. е осъществила състава на нарушението по чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК /отм./. Деянието представлява нарушение и според действащото сега законодателство – чл.75, ал.1, т.2, вр. чл.78, ал.1, т.3 от Закона за Сметната палата. Поради това няма законова пречка, макар и след 10.02.2026г., Г. да бъде призната за виновна за извършеното от нея нарушение на 03.09.2024г. Доколкото задължението на лицето да подаде декларация по чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК /отм./ е следвало да се изпълни до 02.09.2024г. (включително), то правилно наказващият орган е приел, че нарушението е довършено на 03.09.2024г.

Задължението за подаване на декларация по чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК /отм./ е срочно. Неизпълнението му в предвидения от закона срок представлява административно нарушение. Подаването на декларацията на по-късен етап не заличава вече осъщественото нарушение, тъй като фактическият състав по реализирането му е налице на първата дата след изтичане на крайния срок. В случая това е датата 03.09.2024г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че към датата на съставяне на АУАН тя вече не е била лице, заемащо публична длъжност, поради което не следвало да носи административно-наказателна отговорност по ЗПК /отм./. Задължението по чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК /отм./ възниква за нея именно при освобождаването й от длъжност. Следователно обстоятелството, че към датата на съставяне на АУАН С. С. Г. вече не е била Директор на детска градина не изключва задължението да подаде декларация за имущество и интереси в 1-месечен срок след освобождаването й от длъжност. Напротив, именно прекратяването на трудовото правоотношение поражда задължението за подаване на такава декларация.

Неоснователни са и доводите, развити в жалбата и молбата с вх. № 32958/03.02.2026г., че не са настъпили вредни последици, че декларацията била пълна и с коректно съдържание, че не е установено прикриване на имущество или конфликт на интереси. Нарушението по чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК /отм./ е формално. За неговата съставомерност не се изисква настъпване на конкретен вредоносен резултат, нито доказване на прикриване на имущество или конфликт на интереси. Обществената опасност на деянието се изразява в това, че с неподаването на декларацията в срок се препятства своевременното осъществяване на контролните функции на компетентния орган и се засяга установеният от закона режим за публичност и прозрачност на имуществото и интересите на лицата, заемащи публични длъжности. Поради това правилно процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че за съставомерността на деянието е ирелевантно дали са налице някакви вредни последици или да е установено съответствие или прикриване на имущество или конфликт на интереси. Поради това възведените в тази насока доводи от страна на жалобоподателката и нейния процесуален представител не се явяват основателни.

От субективна страна нарушението също е доказано. Жалбоподателката знае кога е пенсионирана. Тя е била длъжна да знае и спазва законовите изисквания, свързани с длъжността, която е заемала, включително задълженията за деклариране на имущество и интереси при освобождаване от публична длъжност. Обстоятелството, че Г. е забравила да декларира на време имуществото си не е поради незнание и съответно не изключва административно-наказателната отговорност.

Съдът не споделя и довода, че случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително декларацията е подадена преди съставяне на АУАН и преди издаване на НП и по делото не са установени предходни нарушения от страна на жалбоподателката. Тези обстоятелства, обаче, не са достатъчни, за да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Закъснението в случая е над 9 месеца и според съда то е значително и изключва приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Релевираните от жалбоподателя доводи в тази връзка следва да се приемат единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства и да се отразят на размера на административното наказание, което следва да се наложи на Г..

Неоснователно е и възражението за несъразмерност на наложеното наказание. За процесното нарушение чл.115, ал.1 от ЗПК /отм./ предвижда „глоба“ в размер от 1000 до 3000 лева. Според действащия сега закон - чл.134, ал.1 от Закона за Сметната палата (обн. в ДВ, бр. 16 от 2026г.) – за неподаване в срок на декларация нарушителят се наказва с „глоба“ в размер от 500 до 1500 евро. Според фиксинга на БНБ 500 евро се равняват на 977,91 лева, а 1500 евро – на 2933,74 лева. Това означава, че действащата сега норма на чл.134, ал.1 от Закона за Сметната палата е по-благоприятна от чл.115, ал.1 от ЗПК /отм./ и на основание чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН следва да се приложи сегадействащият чл.134, ал.1 от Закона за Сметната палата като по-благоприятен за нарушителя.

В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата на други нарушения по ЗПК /отм./; това, че Г. е пенсионер; сама е предприела действия по подаване на декларацията и няма данни да са констатирани неверни обстоятелства в подадената от нея със закъснение декларация. Същевременно, обаче, е налице и отегчаващо отговорността обстоятелство и това е, че е допуснато над 9 месеца закъснение при подаването на декларацията. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващото отговорността обстоятелства СРС прие, че на Г. следва да се наложи „глоба“ в размер под средния и малко над минимума, предвиден в закона, т.е. „глоба“ в размер на 600 евро, което се равнява на 1173,50 лева.

С обжалваното НП административно-наказващият орган е наложил наказание в размер на 1000 лева. Настоящото производство е образувано по жалба на нарушителя. Поради това за съда съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя. Заради това съдът не може да увеличи размера на наказанието, наложено на Г. и следва да потвърди размера на глобата, определена от наказващия орган, която е 1000 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България глобата от 1000 лева се равнява на 511,29 евро и Г. следва да плати именно този размер.

По изложените до тук съображения съдът приема, че процесното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид този изход на делото - искането на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Според чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. Сметната палата като правоприемника на КПК) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото по същество съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на органа, издал обжалваното НП, следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 лева до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседания пред СРС с участието на процесуален представител на въззиваемата страна, който е проявил процесуални усилия да защити тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Сметната палата за юрисконсултско възнаграждение сума в размер малко над законовия минимум по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 140 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 140 лева се равнява на 71,58 евро и С. С. Г. следва да бъде осъдена да плати на Сметната палата (като правоприемник на КПК) именно тази сума за направени от въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.