Решение № 77 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 32/2026 г.

Предявеният иск е с правно основание чл.155 ал.1, т.3 от ТЗ. Предявена е искова молба от прокурор П.С. от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик с правно основание чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ за прекратяване на търговско дружество „МЕБЕЛИ-561“ ООД, с ЕИК 205624557, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик ул.“Металик“ №15, ет.1 ап.2, поради това, че в продължение на повече от три месеца дружеството нямало вписан управител. Изложени са обстоятелства, че като собственици на капитала са били вписани Б.Р.К. с ЕГН •••••••••• и Р.Т.Г., като за управител бил вписан К., а от акт за смърт №1062/25.08.2025 година, било видно, че управителят Б. К. е починал на 25.08.2025 година. Твърди се, че от смъртта му до сега дружеството нямало вписан нов управител в тримесечният срок по закон. Твърди се, че дружеството работело без управител, наследниците не били поискали продължаване на дейността му, затова следвало да се прекрати. В учредителния акт не били предвидени други възможности по смисъла на чл.157 ал.1 от ТЗ, същото да продължи да съществува след смъртта на едноличния собственик на капитала. Моли се, след като се убеди в изложените обстоятелства, съдът да постанови съдебно решение, с което да уважи така заявената претенция, като основателна и да прекрати „МЕБЕЛИ-561“ ООД, с ЕИК 205624557, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик ул.“Металик“ №15, ет.1 ап.2. Направено е искане, в случай, че са налице предпоставките за това и ако ответникът не подаде писмен отговор /не се налага изслушване на страните в открито съдебно заседнаие/, съдът да се произнесе в закрито заседание на основание чл.376 ал.1 от ГПК. Представени са писмени доказателства. На основание чл.367 ал.1 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба заедно с приложенията на ответника, като същата е върната в цялост с отбелязване, че на адреса няма афиширан офис на дружеството, а сградата представлява жилищна такава. От справка в ТР е видно, че това е седалището и адрес на управление, затова при условията на чл.50 ал.2 от ГПК, съобщението е приложено по делото и се счита за редовно връчено. Въпреки това съдът е поставил и уведомление на адреса вписан като седалище на дружеството на 8.04.2026 година. Съдът е указал делото да се докладва след изтичане на срока по чл.367 ал.1 от ГПК. В срок не е постъпила писмен отговор. След изтичане на срока за подаване на отговор и към настоящият момент няма извършени вписвания и отбелязвания видно от справка в ТР. С определение №165/12.05.2026г. съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на спора по реда на чл.376 от ГПК, като е предоставил на страните възможност да представят писмени защити и е определил, че ще постанови решението си на 20.05.2026г., от която дата ще тече срока за обжалването му. В предоставения срок за писмени защити не са постъпили такива от страните. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.155, ал.1 т.3 от ТЗ. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по партидата на ответното дружество в ТР, като негов управител е бил вписан Б.Р.К.. Установява се от препис-извлечение от акт за смърт №1062/25.08.2025г. и удостоверение за наследници, че Б.Р.К. управител на ТД е починал на 25.08.2025 година. Установява се, че от смъртта му, до настоящият момент, вече 9 месеца, /а изискуеми по закон са три месеца/, няма вписан нов управител, нито в три месечният срок, нито към датата на депозиране на исковата молба, нито към днешна дата – 20.05.2026 година. Съдът приема, че предявеният иск е допустим, като изхождащ от разполагащ с право на иск правен субект, предявен е в надлежния съд, исковата молба отговаря на изискванията на закона и не са налице процесуални пречки за предявяването му. Разгледан по същество, искът се явява основателен по следните съображения: Съгласно чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ, по решение на окръжния съд по седалището на дружеството, то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. В случая видно от направената справка в ТР, че след настъпване на смъртта на Б.Р.К. не е бил вписан нов управител. При така установеното от фактическа страна се налага извод, че е налице хипотезата на чл.155 т.3 от ТЗ. Безспорно се установи, че в тримесечния срок от смъртта на управителя на ответното дружество, не е бил вписан нов управител, поради което така предявеният иск, следва да се уважи като се прекрати ответното дружество. Ще следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати по сметка на ПОС разноските по делото за държавна такса в размер на 40.90 евро. При прекратяване на дружеството по този ред се извършва ликвидация, на основание чл.156, ал.1 и ал.4 от ТЗ и чл.266, ал.2, изр. 2-ро от ТЗ. По обжалването: Срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения. Страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона. Когато денят, в който съдът следва да се произнесе по направено от страната искане е определен в закона, каквато е уредбата по чл.376, ал.3 или чл.395, ал.2 от ГПК, счита се, че страната е известена за този ден и следва да се яви, за да получи препис от акта на съда. С произнасянето на съда в определения от закона ден/респ. днес -20.05.2026г./ започва да тече и началото на срока за съответното процесуално действие, независимо дали страната се е явила, за да се запознае, съответно да получи препис от акта на съда. Следователно препис от акта на съда не се връчва на страните, тъй като съдът се е произнесъл в предварително обявения на страните срок по чл.376, ал.3 от ГПК, и те следва да се явят, за да получат препис от акта на съда. Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд,