Решение № 16 от 22.1.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 471/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от А.Г.М., ЕГН*, с адрес г.Р., о.Р., у.„К.“№14, против НП №*/06.08.2025 г., издадено от Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: ГЛОБА от 500.00 лева за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ; 2. ГЛОБА от 500.00 лв. за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Отделно от горното, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, в полза на държавата са отнети:

1. Вещите - предмет на нарушението: 0,85 пр.м3 ОЗМ от бял бор.

2. Вещите - средство на нарушението: 1 бр. л. а. „М.“, модел „Ш.“ с рег. №*.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. И.П., който оспорва процесното НП като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени противоречия на материалния закон и адм. производствените правила. Пледира за неговата отмяна. Претендира разноски.

АНО - редовно призован, не се явява лично, за него се явява юрк. Г.Т., която взема становище по жалбата и определя същата като неоснователна. Представя писмени бележки, претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото док-ства и наведените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2025 г. свидетелите Р.Х. и М.М. - горски инспектори при РДГ-Б., по време на дежурство били изпратени да проверят подаден сигнал от св. Г.Н. – горски стражар, за съхранение на незаконна дървесина в МПС-та, собственост на жалбоподателя А.М., паркирани в селскостоп. постройка, на територията на РДГ-Б., ТП„ДГС-Р.“, в м. „П.к.“, г.Р., ПИ №61813.790.410. Пристигайки на място, ч/з съдействието на полицейски служители и в присъствието на горските стражари св. Г.Н., П.Т., както и на А.М., установили, че в МПС „М.“, модел „Ш.“ с рег. №*, се съхранява обла иголистна дървесина от бял бор, категория ОЗМ, с обща квадратура 0.85 пл.м3, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.

За горепосочените обстоятелства на 07.07.2025 г. свидетелят Р.Х., в присъствието на свидетелите М.М. и Г.Н., както и на нарушителя А.М., съставил Констат. протокол серия 2 2022 рег. №*/06.07.2025 г.

На следващия ден 07.07.2025 г., с оглед на констатираното нарушение, св. Р.Х. съставил АУАН с бланков №*, сериоя Е 2021 г. за извършените 2 нарушения, съответно по чл.213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изразяващи се в съхраняване на дърва, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет. След съставянето на акта, горските служители го предявили на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, последният го подписал и получил препис от него. При съставянето на АУАН не са депозирани възражения от нарушителя. Такива не са дадени и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което са възпроизведени констатациите от АУАН и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя са наложени адм. наказания - глоба от 500.00 лева за всяко едно от горепосочените нарушения. На основание чл.273, ал.1 от ЗГ, са отнети предмета и средството на нарушенията /1 бр. МПС/.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите Р.Х., М.М. и Г.Н., както и от приложените по делото писмени док-ства. За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фактите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта. Тъй като гласните доказателствени средства, събрани ч/з разпита на свидетелите, са единни и непротиворечиви, като липсват съществени вътрешни или външни противоречия в показанията им, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. От друга страна твърденията на свидетелите относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставените АУАН и НП.

Съдът възприема и приобщените писмени док-ства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените док-ства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези док-ства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на НП, независимо от основанията посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок и с/у акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

В процесуален аспект, настоящият съд. състав не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са "съществени", да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да представляват формално основание за отмяна на атакуваното НП. АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия. Спазени са императивните изисквания на ЗАНН при тяхното съставяне и същите съдържат всички задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и констатирани, както и нарушените законови и санкционни норми.

Спазени са и изискванията на чл.57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие м/у обстоятелствената част на АУАН с обстоятелствената част на НП. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП, е конкретизирано коя точно от забраните, въздигнати от законодателя като нарушение, е извършена от жалбоподателя М.. Посочено е, че се касае се за "съхраняване" на дървесина без същата да е маркирана с контролна горска марка и без да е издаден документ, доказващ законния произход, а именно превозен билет. С оглед изложеното съдът намира, че нарушението е достатъчно ясно и подробно описано, като в случая не е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на привлеченото към адм. нак. отговорност лице. В този смисъл съдът не възприема доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, изложени от жалбоподателя и ги счита за неоснователни.

От материално-правна страна, в частта в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, НП се явява и напълно обосновано: в случая по делото безспорно се установи факта на извършените 2 нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. От ангажираните по делото гласни и писмени док-ства, по категоричен начин се установи че жалбоподателят е осъществил вмененото му адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна, безспорно се установи, че при извършена проверка на 06.07.2025 г. на територията на РДГ- Б., ТП„ДГС-Р.“, в м. „П.к.“, г.Р., ПИ №61813.790.410, лицето А.Г.М. е съхранявал 0,85 пл.м3 обла иголистна дървесина от бял бор, категория ОЗМ в МПС „М.“, модел „Ш.“ с рег. №*, паркирано в селскостоп. постройка в ПИ №61813.790.410, която е немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.

На маркировка с КГМ подлежат определените за сеч дървета - чл.204 от ЗГ, което се извършва от лица, притежаващи специален лиценз. На маркировка подлежат и дървесините, добити извън горските територии, които преди транспортиране се маркират с марка, собственост на общината от длъжностно лице, определено от кмета. Безспорно е, че процесната дървесина, която е била съхранявана от жалбоподателя не е била маркирана с контролна горска марка. Горното обоснова извод за осъществено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.

Съгласно чл.15, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии "Превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от 3 г.". За съхранението на процесната дървесина жалбоподателят е следвало да има превозен билет. Тъкмо удостоверителната функция на билета по отношение произхода на съхранението законния произход на дървесината, липсата му обоснова извод за осъществено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на док-ства за незаконен добив на дървесината, доколкото адм. нак. отговорност е ангажирана за съхраняване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, а не за нейния добив.

Деянията на А.М. са извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Жалбоподателят М. е предвиждал извършването на деянието, съхранявайки иглолистна дървесина "бял бор", без същата да е маркирана с КГМ и без надлежните документи, съзнавал е общественоопасния хар-р на деянието си като във волево отношение е целял настъпването на последиците.

С оглед изложеното, съдът приема че жалбоподателят следва да понесе предвиждащата се адм. нак. отговорност по ЗГ.

Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, независимо от относително малкото количество дървесина, предмет на адм. нарушение, тъй като практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат за предмет именно неголеми количества дървесен материал. В този смисъл, обществената опасност на деянието не е по - ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ, съответно - случаят не е маловажен и няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Досежно наложеното наказание:

След като правилно в квалифицирал процесните нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, АНО е наложил на жалбоподателя адм. наказание „глоба“ от от по 500.00 лева, за всяко за двете деяния. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ, в редакцията към момента на установяване на нарушенията, се наказва с глоба от 500.00 до 5`000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, ФЛ, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съдът намери, че при индивидуализацията на наказанието АНО е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Предвид личността на дееца и хар-ристиките на деянието, наложените наказания в определяния законов минимум са правилни и същите биха постигнали целите на специалната и генерална превенция и биха изиграли ролята на коректив в поведението на М. за в бъдеще.

В частта относно приложението на чл.273, ал.1 от ЗГ, спрямо предмета на нарушенията - 0,85 пр.м.3 ОЗМ от бял бор, съдът счита, че АНО правилно е приложил разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ. По делото безспорно е установен факта, че в момента на проверката процесните дърва за огрев са били съхранявани без контролна горска марка и не са били придружени с превозен билет, което е в нарушение на изискванията на ЗГ. Затова според изричната норма на чл.273, ал.1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите подлежат на отнемане в полза на държавата, независимо чия собственост са. В този смисъл съдът не констатира несъответствия със закона. Такова обаче се констатира в останалата част досежно отнемането на вещта послужила за извършване на нарушението - 1 бр. МПС, в което дървата са били съхранявани. Чл.20, ал.4 от ЗАНН /приложим на общо основание, доколкото ЗГ не предвижда друго/, изрично ограничава отнемането на вещи по, ал.1 и, ал.3 и не допуска такова, в случаите, когато стойността им явно не съответства на хар-ра и тежестта на извършеното. В конкретния казус, НО не е събирал и представил никакви док-ства за стойността на отнетите вещи, но по правилата на формалната и житейска логика е очевидно, че стойността на едно МПС, многократно надвишава стойността на съхраняваните в него малко количество дърва. В този смисъл в конкретния случай е налице явно несъответствие м/у тази стойност и хар-ра и тежестта на извършеното. При гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му конкретна част.

Относно разноските:

При този изход на правния спор, приключил с отхвърляне на жалбата в частта относно извършените нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, в полза на АНО следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски за юрк. възнаграждение, които съдът определя на 100.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът