Решение № 686 от 28.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1185/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 7934/30.12.2025 г. по гр.д. № 10703/2024 г., на СГС, 1-21 съдът е осъдил Столична община да заплати на Н. Н. М. сумата от 18 000 лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от счупване на лява бедрена кост при падане на 14.11.2024 г. върху заледена непочистена част от пешеходна алея в гр. София ж.к. "Стрелбище" срещу блок 11, ведно със законната лихва от 14.01.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в частта му над тази сума до 20 000 лева, поради съпричиняване и в частта му над 20000 лева до предявения размер от 40000 лева като неоснователен. С решението Столична община е осъдена да заплати на Н. Н. М. сумата от 2 249.10 лева обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, причинени от счупване на лява бедрена кост при падане на 14.11.2024 г. върху заледена непочистена част от пешеходна алея в гр. София ж.к. "Стрелбище" срещу блок 11, ведно със законната лихва от 14.01.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в частта му над тази сума до сумата от 2 499 лева поради съпричиняване и над сумата от 2499 лева до предявения размер от 2601 лева като неоснователен. Срещу това решение, в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от Столична община, която моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли изковете изцяло. Сочи, че не е установен твърдяния механизъм на произшествието, тъй като не било доказано да е бил налице заледен участък. Съдът не коментирал представените от Столична община доказателства за предприетите действия за почистване на сняг и лед на участъците, които поддържа - изпълнение на Договор № СОА20-ДГ55-440/01.08.2022 г. със „ЗМБГ“ АД за почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на кв. Стрелбище, част от район „Триадица“. Съдът неправилно е приел, че инцидентът е станал на общинска алея, като пренебрегнал записа от тел. 112 на сигнал, подаден от съсед на ищеца (живеещ на 1-вия етаж), на когото се е обадил негов приятел лекар, видял пострадалия, в който било посочено, че ищецът е паднал пред входа на своя блок. Липсвала причинна връзка, тъй като имало обективни медицински данни, които категорично сочели, че инцидентът е настъпил не поради състоянието на терена, а поради патологичното състояние на ищеца документирано в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Съдът неправилно обсъдил събраните по делото свидетелски показания. Приетият от съда процент на съпричиняване бил необоснован, както и определеният размер на обезщетението. Ответникът по въззивната жалба Н. Н. М. я оспорва и моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Подадена е насрещна въззивна жалба от Н. Н. М., с която обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Счита, че неправилно и необосновано съдът е занижил размера на дължимото обезщетение в противоречие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост. Счита, че неправилно съдът приел да е налице съпричиняване. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД съпричиняване било налице само при доказана пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия инцидент. Не било достатъчно да съществува абстрактна възможност за повишен риск. Изисквало се доказан конкретен принос. В случая изводът за съпричиняване се основавал на предположение, че здравословното състояние е могло да повлияе, без да е установено, че действително е повлияло. Моли въззивният съд да уважи исковете му в цялост. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производството е образувано по предявени от Н. Н. М. срещу Столична община осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетения в размери 40 000 лева за неимуществени вреди и 2601 лева за имуществени вреди, вследствие падане на заледен участък от тротоарна настилка. Твърди се инцидентът да е причинен от неизпълнение на задължение на Столична община за поддържане на участъци от пътя в изправност. В исковата молба и допълнителна молба с вх. № 49487/23.04.2025 г. се поддържа, че на 14.01.2024 г. около 10:00 ч. в гр. София, район "Триадица" ж.к. "Стрелбище", при движението си от блок № 11 вх. "В", в посока към пазар "Иван Вазов" по пътека с тротоарни плочки между блок 11 и подстанция "Хиподрума", Н. М. се подхлъзнал на заледена и непочистена тротоарна настилка и паднал, при което счупил лявата бедрена кост. Бил приет в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където била проведена спешна оперативна намеса, трепаниран бил костно-мозъчният канал, извършена била репозиция на фрактурата, интрамедуларно въведен къс бедрен пирон с диаметър 11 мм, застопорен проксимално с трохантерен винт 115 мм, дистално с един АО винт. Била му назначена медикаментозна терапия. Н. М. бил изписан на 22.01.2024 г. с препоръка да не натоварва увредения крайник. Към датата на предявяване на иска ищецът посещавал рехабилитация и трудно движел крака си. Инцидентът станал причина за силни физически болки и продължителни страдания, както и за негативни емоции у ищеца, проблеми със съня, изпитване на безпокойство, раздразнителност, напрежение и страх да ходи по улиците. Н. М. претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия и консумативи. Ищецът е поискал съда да осъди ответника Столична община да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.01.2024 г. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени вреди в размер общо 2 601 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.01.2024 г. до окончателното изплащане. Ответникът Столична община оспорва исковете. Поддържа, че не е установено мястото на произшествието, като твърди, че инцидента е настъпил при бл. 11 и подстанция "Хиподрума", не на улица, а на застлана с тротоарни плочки пътека в междублоково пространство, чието почистване не било задължение на Столична община. Оспорва механизма на настъпване на увреждането като счита недоказани обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и причината за падането на ищеца. Поддържа, че ищецът е диагностициран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с алкохолна зависимост, която била в причинна връзка с инцидента. Оспорва характера и интензивността на твърдените от Н. М. неимуществени вреди, както и относимостта на твърдените имуществени вреди. По делото не се спори и е установено, че Н. Н. М. живее в гр. ••• на адрес район "•••" ж.к. "•••" бл. * вх. * /л.66/. От представено писмо от Столична община направление "Архитектура и градоустройство" и приложени схеми и снимки /л.96-101/, алеята, на която е настъпил инцидентът, преминава през УПИ IV - "за площад и озеленяване". От представените медицински документи се установява, че след падането Н. М. бил транспортиран с линейка до УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" и приет в отделение по реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник, където било установено пертрохантерно счупване /на лявата бедрена кост/ закрито. Била проведена оперативна интервенция на 15.01.2024 г. в условията на „отложена спешност“ /л.139/. По време на операцията бил трепаниран костно-мозъчният канал, извършена била репозиция на фрактурата, интрамедуларно бил въведен къс бедрен пирон с диаметър 11 мм, застопорен проксимално с трохантерен винт 115 мм, дистално с един АО винт. По време на престоя на Н. М. в болницата била констатирана алкохолна зависимост на пациента по негови твърдения, отразени от лекар на 14.01.2024 г. /л.182/ и 15.01.2024 г. /л.161/ - приемал концентриран алкохол /около 70 гр./ в петък, като на 14.01.2024 г. бил констатиран и „едър тремор на горни крайници“, „халюцинации/психомоторна възбуда“ и било препоръчано „при нужда да се фиксира към леглото“ /л.182/. При консултация с психиатър на 19.01.2024 г. били отбелязани синдром на зависимост към алкохол и лек абстинентен синдром, като било констатирано „състояние след отшумял алкохолен делир“ /л.164/. Пациентът бил изписан на 22.01.2024 г. с препоръки за активно наблюдение и дадени указания за продължаване на лечението в амбулаторен порядък и предписана медикаментозна терапия /л.12-13/. По делото е разпитан като свидетел Г. М. В., от чиито показания се установява, че познава Н. М., тъй като се засичат в квартал „Стрелбище“. Свидетелят живеел там от 2000 г. срещу пазара „Иван Вазов“. Живел в бл. * със съпругата си, имали домашен любимец и като се разхождали виждал ищеца в квартала обикновено. Не комуникирали и свидетелят познавал Н. М. само по физиономия. Преди около две години, когато отивал към пазара го срещнал и Н. М. просто се подхлъзнал и паднал вървейки срещу мен. Оставил телефона си на човека, който викнал линейката, в случай, че се нуждаят от превоз по-скоро, а не за свидетелстване. Получил сега призовката и предполагал че е за това. Свидетелят ходел от вкъщи по ул. „Дедеагач“ към пазара „Иван Вазов“ и след това имало един тротоар, който вървял по-пряко към един тотопункт, към един паркинг към пазара. Там се случил инцидентът. Блокът, който бил от дясно се падал от юг и хвърлял сянка върху тротоара по който се върви, там почти винаги имало заледявания. В конкретния случай и свидетелят щял да падне, но след като видял, че Н. М. паднал, имал едно наум, тъй като там имало доста солиден лед. Това станало около 8 часа сутринта, когато това трасе било доста оживено. Било малко след новогодишните празници - може би началото на януари. Там било колелото на трамвая, минавали тролеи. Хората ходели на пазара за банички и за други неща по-рано. Н. М. бил с тъмни дрехи и със стандартни черни обувки тип кубинки. Свидетелят не живеел в един блок с пострадалия и не знаел къде живее той. Знаел, че живее в квартала. Свидетелят живеел на ул. „Добри Христов“, на стотина метра от мястото. Не пресичал бул. „България“. Улица „Добри Христов“ била вътрешна уличка, перпендикулярна на булеварда. По „Дедеагач“ се тръгвало към пазара и след това имало едно тротоарче вдясно. Били на около 20 м от Н. М., който бил срещу него. Свидетелят попитал дали имат някаква нужда от помощ, защото живеел наблизо и имал кола, но другите хора, които спрели, казали, че са се обадили за линейка и че няма нужда. Н. бил паднал на тротоара пред блока. Свидетелят се движел от дясната страна, а ищецът срещу него и паднал. Паднал на лявата си страна. На 14.01.2024 г. около 10:00 ч. ищецът излязъл от входа, в който живеел, и се отправил към пазар "Иван Вазов" по пътека с тротоарна настилка между блок 11 и подстанция "Хиподрума". При преминаването през пътеката пред блок 11, ищецът се подхлъзнал на заледен участък (според показанията на свидетеля Г. М. В.) и паднал. Инцидентът бил възприет от свидетеля В.. След падането ищецът бил транспортиран с линейка до УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" и приет в отделение по реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник, където било установено пертрохантерно счупване (на лявата бедрена кост) закрито. В лечебното заведение била проведена оперативна интервенция на 15.01.2024 г. в условията на "отложена спешност" (л. 139). Пи време на операцията бил трепаниран костномозъчният канал, извършена била репозиция на фрактурата, интрамедуларно въведен къс бедрен пирон с диаметър 11 мм, застопорен проксимално с трохантерен винт 115 мм, дистално с един АО винт. По време на престоя му в болницата била констатирана алкохолна зависимост на пациента - според негови твърдения, отразени от лекар на 14.01.2024 г. (л. 182) и 15.01.2024 г., (л. 161), приемал концентриран алкохол (около 70 гр) в петък, като на 14.01.2024 г. бил констатиран и "едър тремор на горни крайници", "халюцинации/психомоторна възбуда" и било препоръчано "при нужда да се фиксира към леглото" (л. 182). При консултация с психиатър на 19.01.2024 г. били отбелязани синдром на зависимост към алкохол и лек абстинентен синдром, като било констатирано "състояние след отшумял алкохолен делир" (л. 164). Пациентът бил изписан на 22.01.2024 г. с препоръки за активно наблюдение и дадени указания за продължаване на лечението в амбулаторен порядък и предписана медикаментозна терапия (л. 12-13). По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно изготвена, въззивният съд възприема. Съгласно заключението на вещото лице, при инцидента на 14.01.2024 г., Н. Н. М. е получил счупване на лява бедрена кост в горния й край /пертрохантерна фрактура/. Медикобиологичния характер на увреждането е крайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок, повече от 30 дни. Най-честия механизъм за получаване на такъв вид травма е загуба на равновесие и падане от собствен ръст настрани /в конкретния случай наляво/. При ищеца било проведено оперативно лечение, изразяващо се с открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза - интрамедуларен пирон и винтове. При нормално протичане на лечебния процес, възстановителния период при такъв вид увреждания е около 8 - 10 месеца, като първите 2 месеца, болките са били с по-интензивен характер. При прегледа на Н. М., извършен на 12.09.2025 г. от експерта, е установено, че не е настъпило пълно възстановяване от полученото увреждане в областта на ляво бедро. Налице е ограничен обем движение в лява тазобедрена става при движение на левия крак настрани и при ротация в бедрото, в тазо-бедрената става. В съдебно заседание на 09.10.2025 г. вещото лице е посочило, че в състоянието, в което е бил ищеца, съгласно медицинската документация, включваща данни за алкохолен абстинентен синдром, тремор и несигурност в походката, е възможно да се наруши походката, дори и ако не е налице заледяване. При тези условия, ако се разсъждава за здрав човек и за пациент с тремор, при последния вероятността да падне е по-голяма. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, а насрещната жалба в срока по чл.263, ал.2 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Предмет на делото е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД. За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Предмет на настоящото производство е правото на ищеца да получи обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди при травматично падане след попадане върху заледена повърхност на тротоар, находящ се на територията на ответника Столична община – тротоар на пешеходна алея от жилищната сграда на блок 11 към пазар "Иван Вазов" /л.217/, поради бездействието на Столична община /на работниците и служителите/ довело до неотстраняване на заледяването. Установено е от представеното писмо от Столична община направление "Архитектура и градоустройство" и приложени схеми и снимки, че алеята, на която е настъпил инцидентът, преминава през УПИ IV - "за площад и озеленяване". Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.3 от ДР на Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, озеленени площи са всички съществуващи или предвидени с общия устройствен план и/или с подробен устройствен план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция. Когато на територията на озеленените площи са изградени пешеходни алеи, те са част от тези озеленени площи, съгласно дефинитивната разпоредба на § 1 т. 9 от ДР на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община /„Озеленени площи“ – всички озеленени площи по смисъла на ДР, т. 3 от ЗУЗСО, включително и единната съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи (алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т.н.), както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси, върху покриви и върху фасади. При определяне на процента задължително озеленена площ се сумират единствено проекциите на вегетативните площи и короните./. Предназначението на пешеходните алеи е да се използват за движение на пешеходци и задължение на общината е да ги поддържа в състояние, в което алеите да бъдат използвани от пешеходците без затруднения и без опасност от нараняване или травма. Това задължение произтича от собствеността на общината върху зелените площи за обществено ползване, съгласно § 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. В случаите, в които общината е възложила с договор изпълнението на тези й задължения, тя разполага с възможност да налага санкции при неизпълнение на задълженията по договора на лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна. За вреди от действията на изпълнителите на работата отговаря общината, която е възложител на работата и която е длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и. От тази нормативна уредба следва еднозначен извод, че на Столична община като собственик е вменено задължение да стопанисва и поддържа озеленените площи и пешеходните алеи към тях на своята територия, включително да осъществява тяхното снегопочистване. Тези дейности ответникът осъществява чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. По аргумент от приетото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. следва, че именно ответникът като собственик на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, когато е била налице възможност за обезопасяване на вещта чрез снегопочистване, ако това не е направено. Неоснователно въззивният съд намира възражението, че не е установено мястото на настъпване на инцидента, тъй като относно това място и настъпването на инцидента именно на него са събрани свидетелски показания от свидетеля очевидец Г. В.. Според показанията на свидетеля Г. М. В., инцидентът с ищеца е произлязъл върху пешеходна алея от жилищната сграда на блок 11 към пазар "Иван Вазов". Неоснователно е позоваването на ответника на задължението на собствениците, ползвателите и владелците на имотите да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, уредено в чл.67, ал.1, т.2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, за да изключи отговорността на ответника за поддържане чистотата на мястото на произшествието. Задължението на собствениците, ползвателите и владелците на имотите е да почистват тротоарите само непосредствено пред и около сградите на имотите от сняг и лед, съгласно чл.67, ал.1, т.2 от Наредбата на Столична община. Пътеката, на която е настъпил инцидентът, не е непосредствено пред жилищната сграда и задължението на собствениците, ползвателите и владелците на имота по чл. 67 от Наредбата не включва тази алея. Посоченото в сигнала, който е подаден за инцидента на тел.112, че ищецът е паднал пред своя блок въззивният съд тълкува в смисъл не тротоара около блока, а пред блока – в близост до него. Още повече, това тълкуване се налага при съпоставяне със свидетелските показания, дадени по делото от прекия очевидец на инцидента. Съдът не приема и довода на представителя на ответника за липса на задължение на Столична община за почистване на пътеката, поради нейната „незаконност". Пътеката е била изградена от трайно закрепени за земната повърхност тротоарни плочки, което обуславя фактически извод за нейното изграждане по възлагане от ответника Столична община. "Законността" на пътеката като строеж не е относима към задължението на Столична община като собственик да я почиства, съгласно чл. 2 ЗОбС вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗМСМА. Още повече, че тази пътека се намира върху собствена територия на СО, която представлява зелена площ съобразно § 1 т. 3 от ДР на Закона за устройството и застрояването на Столична община и по силата на приращението дори да е изградена от друго лице, същата е собственост на СО. Представените по делото медицински документи и изготвената въз основа на тях съдебно медицинска експертиза установяват, че вследствие падането на пешеходната алея ищецът е получил травматични увреждания - счупване на лява бедрена кост в горния й край /пертрохантерна фрактура/. Претърпените болки и страдания се установяват от изслушаната по делото СМЕ. Съдът приема, че претендираните от ищеца неимуществени вреди са причинени от противоправното бездействие на лица по повод или изпълнение на възложената им от ответника работа. Съдът приема установени юридическите факти от състава на нормата, които пораждат гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника да обезщети причинените неимуществени вреди, тъй като е установено: 1./ бездействие на служители и работници на Столична община, изразено в това, че на 14.01.2024 г. сутринта по алеята между блок 11 и подстанция "Хиподрума", към пазар "Иван Вазов", гр.София е имало непочистен, покрит с лед участък; 2./ противоправност, изразена в неизпълненото законово задължение на Столична община като собственик на зелените площи и пешеходните алеи в тях, в гр.София да ги поддържа обезопасени и проходими при зимни условия, включително за пешеходци; 3./ вина на служителите и работниците на ответника, натоварени с тази дейност и контрола за извършването й; 4./ причинно-следствената връзка между виновно бездействие по предвиденото в закона задължение на ответната община и подхлъзването, загубата на равновесие и падането на покрит с лед участък от тротоара, както и претърпените поради това болки и страдания от травматичното увреждане – фрактура на лява раменна кост. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание. Относно наведеното от ответника с отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата /чл.51, ал.2 ЗЗД/. За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. С т.7 но ППВС №17/1963 г. – т.7 е признат обективният характер на съпричиняването, като Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Това становище е намерило израз и в редица постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО и др./. Следователно изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. В доказателствената тежест на ответника е установяването на този правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът се е позовал на установената по делото на алкохолна зависимост на ищеца. Сама по себе си алкохолна зависимост не е обстоятелство, изключващо отговорността на ответника. При изслушването му в съдебно заседание на 09.10.2025 г., вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочило, че в състоянието, в което е бил ищецът, съгласно медицинската документация, включващо данни за алкохолен абстинентен синдром, тремор и несигурност в походката, е било възможно да се наруши походката, дори и ако не е налице заледяване. При условията, при които е настъпил инцидентът, ако се разсъждава за здрав човек и за пациент с тремор, при последния вероятността да падне е по-голяма. Предвид изложеното въззивният съд приема, че със своето поведение ищецът е увеличил риска от падане. По тази причина съдът приема, че е налице съпричиняване като в процентно отношение същото е 10 %. Съдът възприема понисък процент на съпричиняване, тъй като по делото липсват данни ищецът да се движил невнимателно и без да съобразява нормалната и дължима предпазливост при движението си. Липсват данни за наличие на поведение от страна на ищеца, с което да е допринесъл допълнително за настъпване на вредите. По иска за имуществени вреди: По делото е установено, че за лечението си ищецът е направил разходи в общ размер 2499 лева, обективирани в представената по делото фактура /л.9, л.175/, издадена на ищеца от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов". Искът е основателен за сумата от 2499 лева по фактурата да бъде заплатена от ответника. Относно обективирания в представения протокол за възложени медицински изделия /л.8, л.177/ разход на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" в размер на 102 лева за стерилни хирургични чорапи, поради липса на доказателства за заплащането им от страна на ищеца, съдът намира, че сумата 102 лева не представлява имуществена вреда за ищеца. По иска за неимуществени вреди: По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). Съдът отчита, ч е икономическите критерии нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от ищцата травматични увреждания: счупване на лява бедрена кост в горния й край /пертрохантерна фрактура/. Счупването на лявата бедрена кост е причинило на ищеца ограничение в движението на левия крак за срок от 8 месеца, което ограничение продължава и към момента на изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Това причинило първоначална невъзможност, а впоследствие значителни затруднения при придвижването на ищеца. Същевременно, травматичното увреждане е причинило болки на ищеца, които са били с особена интензивност първите два месеца след увреждането. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25 000 лева 30 000 лева В съответствие с приетият процент на съпричиняване, искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен в частта му за сумата от 27 000 лева, а искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен за сумата от 2 249.10 лева. Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за сумата 4500 лева и вместо него да присъди на ищеца допълнително сумата 2300.81 евро./4500 лева/. Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за сумата 9000 лева и вместо него да присъди на ищеца допълнително сумата 4601.63 евро./9000 лева/. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на делото и при определено от съда адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца в общ размер 3850 лева, ответникът следва да заплати 2236.66 лева или допълнително 504.16 лева, равняващи се на 257.77 евро. Във въззивната инстанция направените от страните разноски следва да бъдат присъдени съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Въззивникът ищец следва да аплати на въззивникът ответник разноски в размер 149.63 евро /съответната на уважената част от иска част от общия размер на разноските 307.06 евро, от които 207.06 евро за държавна такса и 150 евро юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца във въззивната инстанция в общ размер 3850 лева, от което ответникът следва да заплати 2236.66 лева или 1 143.58 евро. Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд