Решение № 288 от 7.10.2026 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1627/2026 г.

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/ 2010 г./ /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е по искане на Република Австрия, с което се моли за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на основание Рамково решение 2005/214/ПВР /изм. с РР 2009/299/ ПВР на Съвета/. В съдебно заседание представителят на ВОП предлага искането да бъде уважено и акта на съдебния орган да бъде признат от българската държава и приведен в изпълнение. Засегнатото лице Б. П., редовно призован, явява се лично. Изразява становище неоснователност на искането. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното: От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № BH-LL/ 926100019439/ 26 влязло в законна сила на 10.06.2026 г. на несъдебен орган на Република Австрия е наложил финансова санкция /„Глоба”/ на българския гражданин – Б. А. П., ЕГН •••••••••• в размер на 895,00 евро, за извършено нарушение по смисъла на §102, ал. 1 от KFG на Република Австрия. С цитирания акт е прието от фактическа страна, че: „на 04.02.2026 г. в 08:40 ч. на територията на 4055 Hasenufer П. управлява товарен автомобил с ДК № •••, по който са констатирани четири технически неизправности. Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на ЕС, постановен в административно производство, с което е била ангажирана административна отговорност на български гражданин с налагането на наказание „Глоба” – т.е. решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. От така изложените факти е видно, че поведението на засегнатото лице съставлява нарушение и по смисъла на чл. 132, т. 1 от ЗДВП, вр.с чл. 179, ал. 6 от ЗДвП на РБ. Горното от своя страна сочи, че е налице и друга от положителните предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от друга държавачленка на ЕС – това по чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не констатира наличие на която и да е от отрицателните предпоставки за отказ за признаване на чуждия несъдебен акт, уредени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Водим от горното, съставът на ВОС