Решение № 1349 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 326/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН. С Решение № 38 от 29.05.2026 г., постановено по АНД № 210/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица, е отменено Наказателно постановление № 239/29.07.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Берковица, упълномощен като административнонаказващ орган на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите със Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Р. Т. Р. от [населено място], на основание чл. 260, ал. 1 ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 235 ЗГ. Решението е обжалвано с касационна жалба от Директора на РДГ – Берковица. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение – извършване на лесовъдска практика, изразяваща се в маркиране на насаждение в горска територия, без лицето да е вписано в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите по чл. 235 ЗГ. Излага се, че в АУАН и НП са посочени времето, мястото, видът и обемът на дървесината и всички обстоятелства, индивидуализиращи деянието, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се решаващият извод на районния съд за наличие на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид и че наложената глоба е в минималния предвиден от закона размер. Иска се отмяна на решението на Районен съд – Берковица и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът -Р. Т. Р., чрез адв. М. К., оспорва касационната жалба. В писмения отговор поддържа възражение за процесуалната ѝ недопустимост, а по същество счита въззивното решение за правилно и законосъобразно и наказателното постановление за издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и при недоказаност на административнонаказателното обвинение. Сочи, че фактическата обстановка, установена от свидетелските показания и писмените доказателства, не съответства на описаната в АУАН и НП, като поддържа, че е извършвал маркиране по възлагане от О. В. в общински земеделски имот. Позовава се и на изводите на районния съд относно приложението на чл. 28 ЗАНН и иска решението да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът Р. Т. Р., редовно призован, се представлява от адв. М. К., която оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, а при условията на евентуалност поддържа, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Сочи и представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство относно разрешеното количество дървесина. Моли решението на Районен съд – Берковица да бъде оставено в сила. Разноски за касационната инстанция не претендира. Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящото производство в защита на значим обществен интерес на основание чл. 217, ал. 3 АПК във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното решение. Счита, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Предлага решението на Районен съд – Берковица да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено. Настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна – административнонаказващия орган, участвал във въззивното производство, за когото съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Поради това възражението на ответника за процесуална недопустимост на касационната жалба е неоснователно и жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Берковица е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Въззивният съд не е отчел в необходимата степен характера на въведения със Закона за горите режим за упражняване на лесовъдска практика и значението на законовите изисквания за професионална подготовка и регистрация на лицето, което извършва маркиране на насаждения, а оттам е достигнал и до незаконосъобразен извод за наличие на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. От фактическа страна по делото се установява, че с АУАН серия А00 2025 г. № 0112876/26.03.2025 г. на Р. Т. Р. е вменено, че в периода от 13.03.2025г. до 24.03.2025 г. в землището на [населено място], общ. Вършец, обл. Монтана, отдел 344, подотдел „д“ – държавна горска територия, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС – Берковица, е извършил дейност в горска територия – маркиране на насаждение, без да е вписан в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите като лице, имащо право да извършва тази лесовъдска практика съгласно чл. 235 ЗГ, а именно маркирал е 6 броя дървета от дървесен вид зимен дъб с общ обем 3,90 пл. м³ дървесина – дърва за огрев. При предявяване на акта Р. не е оспорил констатациите и не е подал възражение в срока по чл. 44 ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено НП № 239/29.07.2025 г., с което за нарушение на чл. 235 ЗГ, на основание чл. 260, ал. 1 ЗГ, му е наложена „глоб“ в размер на 300 лв. В хода на въззивното производство Р. е поддържал, че повече от 30 години работи в областта на геодезията и картографията, че по граждански договор с О. В. извършва дейност като маркировач, разполага с общинска марка № 003 и е маркирал дървета в [имот номер], представляващ според него общинска земеделска земя. Представени са граждански договори, като районният съд е кредитирал като относим към процесния период ГД № 31/04.03.2025 г. Нито от даденото от Р. сведение, нито от представените по делото документи се установява той да притежава образование или професионална квалификация от вида, изискуем от Закона за горите за упражняване на дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“, нито да притежава удостоверение за регистрация по чл. 235 ЗГ. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Решаващите му съображения са свързани с липсата на причинени вредни последици, с обстоятелството, че Р. е извършвал дейности по граждански договор с О. В. и е разполагал с общинска марка, както и с извода, че конкретното деяние не е засегнало съществено охраняваните обществени отношения. Именно тази преценка е неправилна, тъй като оставя извън обсъждане основния елемент на режима – дейността е извършена от лице, за което не е установена изискуемата от закона професионална правоспособност за тази лесовъдска практика и което не е вписано в публичния регистър по чл. 235 ЗГ. Съгласно чл. 233, ал. 1, т. 2 ЗГ маркирането на насаждения, предвидени за сеч, е лесовъдска практика. Законът не определя характера на дейността според това кой я извършва, а според нейното обективно съдържание. Следователно маркирането на насаждение, предвидено за сеч, е лесовъдска практика и когато е извършено от лице, което не притежава необходимата професионална квалификация. По силата на чл. 234, ал. 1 ЗГ лесовъдска практика могат да упражняват лицата, притежаващи висше или средно лесовъдско образование, след вписване в публичния регистър по чл. 235 ЗГ. Чл. 235 ЗГ изисква дейностите по чл. 233, ал. 1 да се извършват от физически лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите и притежаващи удостоверение за регистрация. За конкретната дейност – маркиране на насаждения, предвидени за сеч – чл. 236, ал. 2 ЗГ поставя изрични квалификационни изисквания. В регистъра може да бъде вписано лице, което притежава висше образование по посочените в закона специалности, включително „Горско стопанство“, или съответното средно лесовъдско образование и квалификация „техник-лесовъд“, наред с останалите законови предпоставки. Тези изисквания показват, че регистрацията по чл. 235 ЗГ не е формален разрешителен режим, а удостоверява наличието на нормативно определена професионална подготовка за извършване на дейност, която има пряко значение за законосъобразното ползване на горските територии. Санкционната норма на чл. 260, ал. 1 ЗГ наказва „лице, което извършва лесовъдска практика, без да е вписано в регистъра по чл. 235“. Субектът е определен общо като „лице“, а не като „лесовъд“. Първата хипотеза на чл. 260, ал. 1 ЗГ е предназначена именно да санкционира фактическото упражняване на лесовъдска практика извън установения регистрационен режим. Да се приеме, че лице без необходимото лесовъдско образование или квалификация не може да носи отговорност по тази разпоредба, би означавало от приложното ѝ поле да се изключат именно лицата, които в най-голяма степен не отговарят на професионалните изисквания за упражняване на дейността. Доказателствата по делото не установяват Р. да притежава законово изискуемата професионална подготовка за процесната лесовъдска практика. В собственото си сведение той сочи продължителен опит в областта на геодезията и картографията и работа по граждански договор като „маркировач“, но не твърди и не представя документ, че притежава образование или квалификация по чл. 236, ал. 2 ЗГ. По делото е установено и не се спори, че Р. не е вписан в публичния регистър по чл. 235 ЗГ и не притежава удостоверение за регистрация, а именно липсата на такова вписване е елемент от състава на нарушението по чл. 260, ал. 1 ЗГ. Гражданският договор с О. В. и наличието на общинска марка № 003 не могат да заместят законовите предпоставки за упражняване на лесовъдска практика. Договорът урежда отношенията между възложителя и изпълнителя, но не може да създаде право за извършване на дейност, за която законът изисква определено образование, квалификация и вписване в публичен регистър. Оттук следва, че обстоятелството, че за Р. не е установена изискуемата професионална подготовка, а същевременно безспорно не е вписан в регистъра по чл. 235 ЗГ, не може да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Законодателят е ограничил упражняването на лесовъдска практика до лица с определена подготовка и регистрация, защото маркирането определя кои дървета могат да бъдат предмет на последваща сеч и е част от превантивния контрол върху ползването на горските ресурси. Когато тази дейност се извършва от нерегистрирано лице, за което по делото не е установено и да притежава изискуемата квалификация, рискът за охраняваните обществени отношения е присъщ на самото нарушение и не може да бъде обезсилен единствено от липсата на настъпили имуществени вреди. При това положение неправилен е решаващият извод на районния съд за наличие на маловажен случай. Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН „маловажен случай“ е налице, когато извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай липсват такива отличителни обстоятелства. Напротив, установеното по делото сочи типичния, а не по-лек случай на упражняване на лесовъдска практика извън режима по чл. 235 ЗГ. Не обосновават по-ниска обществена опасност нито твърдяното възлагане от Община Вършец, нито притежаването на общинска марка. Те не са удостоверение за професионална регистрация по Закона за горите и не легитимират извършването на маркиране в държавна горска територия. Представените граждански договори могат да установят възложена работа, но не могат да дерогират императивните изисквания на чл. 234 – чл. 236 ЗГ. В публичноправния режим за упражняване на лесовъдска практика правото да се извършва маркиране произтича от закона и от вписването в регистъра, а не от волята на страна по граждански договор. Неоснователно е и възражението, че административнонаказателното обвинение е неясно или непълно. В АУАН и в наказателното постановление са посочени периодът на извършване, конкретното място – отдел 344, подотдел „д“, държавна горска територия, видът и броят на маркираните дървета, общият обем на дървесината и обстоятелството, че Р. не е вписан в публичния регистър по чл. 235 ЗГ. Посочени са нарушената и санкционната разпоредба. Описанието е достатъчно конкретно, за да очертае предмета на административнонаказателното обвинение и да позволи на санкционираното лице да разбере за кое деяние е привлечено към отговорност и да организира защитата си. Следователно районният съд е приложил неправилно материалния закон, като е извел маловажност от обстоятелства, които не намаляват обществената опасност на деянието, и не е отчел определящото значение на регистрационния режим и липсата на установена професионална подготовка за извършване на процесната лесовъдска практика. Нарушението по чл. 235 ЗГ е доказано, административнонаказателното производство не е опорочено от съществени процесуални нарушения, а наказанието е наложено по приложимата санкционна разпоредба на чл. 260, ал. 1 ЗГ в минималния предвиден размер от 300 лв. При тези данни наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН делото да бъде решено по същество, като Наказателно постановление № 239/29.07.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица бъде потвърдено.