Решение № 665 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 3369/2024 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал.1 ЗС.

Образувано е по искова молба на В. К. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П., ул."••••••, С. К. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. М., ул."••••, ап. 19 и Х. И. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., кв."••••, всички действащи чрез пълномощника адв. М.Г. от АК-Хасково, със съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „•••••, против Д. Г. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково, ж.к."•••••• и Д. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П., ул. „••••, с която е предявен иск за делба по чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/ .

В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници на съпрузите С.К.А., починала на •••••г. и Х.А.П., починал на •••• г., които след смъртта си им оставили в наследство недвижим имот: УПИ II – 93, в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед № 709/1991 г., с площ по скица 1200 кв.м., при граници: УПИ III-92, УПИ IV - 91, УПИ VI и улица, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ 64 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ на един етаж с площ 24 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 44 кв. м.

Твърдят, че имотът бил закупен от наследодателите по време на брака им в периода •••••г. и придобит от тях в режим на СИО, застроили го и от 1940г. го владеели с намерение за своене. Сочат, че имотът бил записан по разписен лист към КРП на с. К. от 1991 г. на името на Х.А.П.. Поддържат, че собствеността на УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1991г. е придобита от наследодателите на страните, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода 1940 г. до смъртта им, съответно – ••••г. (когато е починала С.А.) и ••••г. ( когато е починал Х.А.), като след тяхната смърт, страните по делото - техни наследници, продължили да владеят имота, декларирали са го данъчните служби, поддържали и полагали грижи за имота.

По отношение на построените в този имот сгради сочат, че в представеното копие от емлячния регистьр на с. К., воден от 1930 до 1940 г., в партида 232 на името на Х.А.П. /за доказване идентичността на лицето записано с имената Х.А.П. с лицето Х.А.П. представят удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Хасково/ в графа „Покрити имоти" било записано - къща с. К. полумасивна, застроено - 50 кв.м., незастроено - 1000 кв.м., всичко 1050 кв.м. Твърдят, че тази стара жилищна сграда била съборена и през 1963 г. била построена нова жилищна сграда с площ 64 кв.м., а пет години по-късно били построени и лятната кухня с площ 24 кв.м. и второстепенната постройка с площ 44 кв.м. Уточняват, че сградите са били построени без строителни книжа, но са били нанесени в КРП на с.К., одобрен през 1991 г., което установявало, че са съществували към този момент и са записани по разписен лист на имота на Х.А.П.. С оглед изложеното заявяват, че собствеността на всички сгради построени в УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1991г., е придобита от наследодателите на страните – С. и Х.А.и въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода 1963 г. (за жилищната сграда) и 1968 г. (за лятната кухня и второстепенната постройка) до смъртта им, съответно - ••••• г. и ••••г., както и че след тяхната смърт, страните по делото и техни наследници са продължили да владеят сградите, декларирали са ги (което се установявало от представената с исковата молба данъчна декларация), поддържали са ги и са се грижили за тях.

Твърди се в исковата молба, че след смъртта на наследодателите, собствеността на гореописания имот, възникнала в СИО между наследодателите, е преминал в наследство на страните по делото, както следва:

След смъртта на С.К.А., починала на ••••• г., на осн. чл. 14, ал. 7 СК (отм. от 1.07.1985 г.), в наследство останала 1/2 ид.ч., която била получена от трите й деца, поравно - Е.Г.С., А.Х.Т. и В.Х.А., т.е. по 1/6 ид.ч. за всяко, а останалата 1/2 ид.ч. от имота е получена от преживелия съпруг Х.А.П..

Е.Г.С. починала на •••• г. и оставила за свои наследници децата си - В. К. В. и С. К. В., които разделяли поравно нейната 1/6 ид.ч., при което всеки един от тях получил по 1/12 ид.ч.

А.Х.Т. починала на •••• г. и оставила за свой наследник дъщеря си Х. И. Ч., която получавала нейната 1/6 ид.ч.

В.Х.А. починал на •••• г. (женен, без деца) и оставил за свои наследници - съпругата си А.Д.А. и сестрите си Е.Г.С. и А.Х.Т., които разделяли неговата 1/6 ид.ч. в съотношение 1/3 ид.ч. общо за двете сестри, общо 1/18 ид.ч. (по 1/36 ид.ч. за всяка), а съпругата А.Д.А. - 2/18 ид.ч.

След смъртта си Е.Г.С. оставила на своите наследници децата си - В. К. В. и С. К. В., своята 1/36 ид.ч. и всеки от тях получил по 1/72 ид.ч.

След смъртта си А.Х.Т., починала на •••• г. и оставила за свой наследник дъщеря си Х. И. Ч., която получавала нейната 1/36 ид.ч.

А.Д.А. (съпругата на В.А.) починала на ••••• г. и оставила за свои наследници дъщерите си - Д. Г. Т. и Д. Г. В., които разделили нейните 2/18 ид.ч. поравно, при което всяка една от тях получавала по 1/18 ид.ч.

По този начин, след смъртта на С.К.А. нейната 1/2 ид.ч. преминала в собственост по наследство на страните по делото при следните размери на дяловете: за В. К. В. - 1/12 ид.ч. (по наследство от майка си) + 1/72 ид.ч. (по наследство от вуйчо си), общо - 7/72 ид.ч.; за С. К. В. - 1/12 ид.ч. (по наследство от майка си) + 1/72 ид.ч.(по наследство от вуйчо си) - общо 7/72 ид.ч.; За Х. И. Ч. - 1/6 ид.ч. (по наследство от майка си) + 1/36 ид.ч. (по наследство от вуйчо си) -общо 7/36 ид.ч. или 14/72 ид.ч.; За Д. Г. Т. - 1/18 ид.ч. или 4/72 ид.ч.; За Д. Г. В. - 1/18 ид.ч., или 4/72 ид.ч.

След смъртта на Х.А.П. починал на •••• г., неговата У ид.ч. получена при прекратяване на СИО със смъртта на съпругата му С.К.А. през •••• г., била получена от двете му деца А.Х.Т. и В.Х.А. поравно, т.е. по 1/4 ид.ч. за всеки. След смъртта си А.Х.Т. оставила за свой наследник дъщеря си Х. И. Ч., която получила нейната 1/4 ид.ч. След смъртта си В.Х.А. оставил за свои наследници - съпругата си А.Д.А. и сестрите си Е.Г.С. и А.Х.Т., които разделяли неговата 1/4 ид.ч. в съотношение 1/3 ид.ч. общо за двете сестри и 2/3 ид.ч. - за преживялата съпруга, т.е. двете сестри получили общо 1/12 ид.ч. (по 1/24 ид.ч. за всяка), а съпругата - 2/12 ид.ч. След смъртта си Е.Г.С. оставила за свои наследници децата си - В. К. В. и С. К. В., които разделяйки поравно нейната 1/24 ид.ч., всеки от тях получил по 1/48 ид.ч. След смъртта си А.Х.Т. оставила за свой наследник дъщеря си Х. И. Ч., която получавала нейната 1/24 ид.ч. А.Д.А. починала на ••••• г. и оставила за свои наследници дъщерите си - Д. Г. Т. и Д. Г. В., които разделяли нейните 2/12 ид.ч. поравно и всяка една получила по 1/12 ид.ч.

По този начин след смъртта на Х.А.П. починал на •••• г., неговата 1/2 ид.ч. от имота преминала в наследство на страните по делото при следните размери на дяловете: за В. К. В. -1/48 ид.ч. (по наследство от вуйчо си); За С. К. В. -1/48 ид.ч.(по наследство от вуйчо си); за Х. И. Ч. 1/4 ид.ч. (по наследство от майка си) + 1/24 ид.ч. (по наследство от вуйчо си) - общо 7/24 ид.ч. или 14/48 ид.ч.; за Д. Г. Т. -1/12 ид.ч., или 4/48 ид.ч.; За Д. Г. В. - 1/12 ид.ч., или 4/48 ид.ч.

С оглед изложеното, страните по делото са съсобственици на получения в наследство от съпрузите - С.К.А., починала на ••••• г. и Х.А.П., починал на •••• г., гореописан недвижим имот, при дялове, както следва:

-За В. К. В. - 7/72 ид.ч. (14/144 ид.ч.) по наследство от С.А. + 1/48 ид.ч. (3/144 ид.ч.) по наследство от Х.П. - общо 17/144 ид.ч.;

-За С. К. В. - 7/72 ид.ч. (14/144 ид.ч.) по наследство от С.А. + 1/48 ид.ч. (3/144 ид.ч.) по наследство от Х.П. - общо 17/144 ид.ч.;

-за Х. И. Ч. - 14/72 ид.ч. (28/144 ид.ч.) по наследство от С.А. + 14/48 ид.ч. (42/144 ид.ч.) по наследство от Х.П. - общо 70/144 ид.ч.;

-За Д. Г. Т. - 4/72 ид.ч. (8/144 ид.ч.) по наследство от С.А. +4/48 ид.ч. (12/144 ид.ч.) по наследство от Х.П. - общо 20/144 ид.ч.;

-за Д. Г. В. - 4/72 ид.ч. (8/144 ид.ч.) по наследство от С.А. +4/48 ид.ч. (12/144 ид.ч.) по наследство от Х.П. - общо 20/144 ид.ч.

Изложено е в исковата молба още, че освен гореописания имот, след смъртта на Х.А.П. починал на ••••г., в наследство останала и притежаваната от него земеделска земя, възстановена на наследниците му с Решение № 17-31/05.01.1999 г. на ОСЗ Хасково, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, при съседи: 38399.43.710, 38399.43.30, 38399.43.29, 38399.43.27, 38399.43.16, 38399.43.15.

Поддържа се, че собствеността на имота, е преминал по наследство в собственост на страните по делото, както следва: наследници на Х.А.П. били двете му деца - А.Х.Т. и В.Х.А., които получили имота при равни дялове, т.е. - по 1/2 ид.ч. за всеки.

А.Х.Т. починала на •••• г. и оставила за свой наследник дъщеря си Х. И. Ч., която получила нейната 1/2 ид.ч.

В.Х.А. е починал на •••• г. (който е женен без деца) и оставил за свои наследници съпругата си А.Д.А. и сестрите си Е.Г.С. и А.Х.Т., които разделяли неговата 1/2 ид.ч. в съотношение 1/3 ид.ч. общо за двете сестри и 2/3 ид.ч. - за преживялата съпруга, т.е. - двете сестри получавали общо 1/6 ид.ч. (по 1/12 ид.ч. за всяка), а съпругата - 2/6 ид.ч. Е.Г.С. починала на •••• г. и оставила за свои наследници децата си - В. К. В. и С. К. В., които разделяли поравно нейната 1/12 ид.ч., т.е. всеки един от тях получил по 1/24.ч. А.Х.Т. починала на •••• г. и оставила за свой наследник дъщеря си Х. И. Ч., която получила нейната 1/12 ид.ч. А.Д.А. починала на ••••• г. и оставила за свои наследници дъщерите си - Д. Г. Т. и Д. Г. В., които разделяли нейните 2/6 ид.ч. поравно, т.е. всяка една получавала по 1/6 ид.ч.

Така земеделската земя преминала в наследство на страните по делото при следните размери на дяловете:

• За В. К. В. - 1/24 ид.ч. (по наследство от вуйчо си);

-За С. К. В. - 1/24 ид.ч.(по наследство от вуйчо си);

-За Х. И. Ч. 1/2 ид.ч. (по наследство от майка си) + 1/12 ид.ч. (по наследство от вуйчо си) - общо 7/12 ид.ч., или 14/24.ч.;

-За Д. Г. Т. - 1/6 ид.ч., или 4/24 ид.ч.; За Д. Г. В. - 1/6 ид.ч.,или 4/24 ид.ч.

Поради невъзможност страните доброволно да си поделят имота, за ищците бил налице правен интерес да предявят иск за делба.

Предвид изложеното, отправя се молба съдът да постанови решение, с което да допусне извършване на съдебна делба на съсобствените на страните недвижими имоти, както следва :

По отношение на УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед 709/1991 г. , с площ 1200 кв.м., при граници: УПИ III- 92, УПИ IV- 91, УПИ VI и улица, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ 64 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ на един етаж с площ 24 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 44 кв. м., при следните квоти: за Х. И. Ч. - 70/144 ид.ч., за В. К. В. и за С. К. В. по 17/144 ид.ч. за всеки един, за Д. Г. Т. и за Д. Г. В. по 20/144 ид.ч. за всяка една тях.

По отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, при съседи: 38399.43.710, 38399.43.30, 38399.43.29, 38399.43.27, 38399.43.16, 38399.43.15; при следните квоти: за Х. И. Ч. - 14/24 ид.ч., за В. К. В. и за С. К. В. по 1/24 ид.ч. за всеки един, за Д. Г. Т. и за Д. Г. В. по 4/24 ид.ч. за всяка една от тях.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Г. В. е депозирала писмен отговор на искова молба, с който счита предявеният иск за делба на Урегулиран поземлен имот II - 93, кв.13а по плана с.К., целият с площ от 1210 квадратни метра, ведно с построените в него сгради, за недопустим, поради липсата на съсобственост между страните. Твърди, че този имот е собственост само на нейната сестра Д. Г. Т., която го владеела от над 20 години. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно този имот и от своя страна излага твърдения, че той никога не е бил собственост на Х.А.П., а на нейната сестра - Д. Г. Т., която в последните години от живота на В.А. и майка им А.А. се грижила за тях. Твърди, че през годините сестра й Д. Т. поддържала имота и постройките в него, като преди около 8 години направила основен ремонт на покрива и сменила дограмите.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Д. Г. Т., която също счита предявеният иск за делба на процесните имоти за недопустим, поради липсата на съсобственост между страните.

Твърди, че е придобила процесните недвижими имоти по давност, владеейки ги от 20 години. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Поддържа, че Урегулиран поземлен имот II - 93, кв.13а по плана с.К., целият с площ от 1210 квадратни метра, ведно с построените в него сгради, не е бил собственост на Х.А.П., а нейна собственост – придобит по давностно владение продължило повече от 20 години. Твърди, че в последните години от живота на майка й и на В.Х.А., който й бил като баща, тя се е грижила за тях, както и че повече от 20 години тя е поддържала сградите и е направила основен ремонт на къщата, изразяващ се в основен ремонт на покрива, стаите, подмяна на дограмите на прозорците, на всички врати, както и ремонт на лятната кухня. Сочи, че майка й и В.А. получавали минимални пенсии, като всички разноски за данъци, ел.енергия, храна и лекарства е заплащала само тя и само тя се е грижила за тях двамата. Твърди, че е придобила по давност процесния Урегулиран поземлен имот, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда на 1 етаж с площ от 90 квадратни метра, лятна кухня с площ от 30 кв.м. и стопанска постройка с площ от 60 кв.м., владеейки ги непрекъснато и необезпокоявано повече от 20 години. Твърди, че е извършила подобрения в имота, изразяващи се в подмяна на старата стъклена дограма на жилищната сграда и лятната кухня, основен ремонт на покрива на двете сгради, с цялостна подмяна на гредите, конструкцията под керемидите и полагане на нови керемиди, като ремонтите били извършени от нея като собственик на имота и с нейни лични средства. Алтернативно се позовава на чл. 82 от ЗС за присъединяване към своето владение на владението на своите праводатели - майка й и нейният съпруг, което било непрекъснато и необезпокоявано и съответно продължено от нея след смъртта им и до настоящия момент.

По отношение на Поземлен имот с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, с. К., също поддържа, че е придобила собствеността върху същия на основание давностно владение. Сочи, че собствеността върху нивата е била възстановена на наследниците на Х.А.П. с решение № 17-31 /05.01.1999 г. на ОСЗ - Хасково, като твърди, че от момента на възстановяването му и до настоящия момент единствено тя владеела и ползвала имота, без претенции от други лица. Твърди, че никой от ищците не е упражнявал фактическа власт върху този имот, нито е оспорвал нейното владение повече от 25 години.

В обобщение заявява, че всички процесни имоти са придобити от нея по силата на придобивна давност (чл. 79 и сл. ЗС), като владението й било спокойно, явно, непрекъснато, с намерение за своене и за срок, по-дълъг от предвидения в закона.

Предвид изложеното, моли предявения иск за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ответницата Д. Г. Т.,чрез упълномощен процесуален представител уточнява възражението си. Претендира, че Х.А.П. и С.К.А. не са собственици на процесния поземлен имот УПИ II – 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1991г., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна постройка, описани в исковата молба, като претендира, че В.Х.А. е собственик на поземления имот, ведно с жилищната сграда в него, в частност къща на един етаж, както и на лятната кухня и второстепенната постройка, построени в него. В поземления имот и къщата същият е живял заедно със своите родители - Х.А.П. и С.К.А., като къщата била построена около 1964 г. След смъртта на С.А. и по устна договорка с баща си Х.П. за това, че имотът остава за него, В.А. започнал да владее поземления имот и жилищната сграда изцяло като собственик, като се твърди, че имотът не се е владял от сестрите на В.А., които са живеели другаде. Твърди се, че В.А. е владял поземления имот и жилищната сграда, считано от 1980 г до смъртта си. През 1998 г., по време на брака си с А.Д.А., е построил лятна кухня и второстепенна постройка в имота, които е владял от построяването им до смъртта си заедно със съпругата си А.Д.А.. Твърди се, че В.А. и А.А. са придобили чрез давностно владение поземления имот и жилищната сграда, както и лятната кухня и второстепенната сграда, построени в него, като давностното владение на В.А. върху поземления имот и жилищната сграда датират от 1980 година до смъртта му, а върху лятната кухня и второстепенната постройка, считано от 1998 г., т.е. от построяването им до смъртта му, а давностното владение на неговата съпруга А.А. датира от момента на сключването на брак с В. - по отношение на поземления имот и къщата, а по отношение на лятната кухня и второстепенната постройка - от построяването им през 1998 г. до смъртта й. След смъртта на В.А., А.А. е продължила да владее целия имот до смъртта си /включващ поземления имот, жилищната сграда, лятната кухня и второстепенната сграда/. Ответникът Д. Т. твърди, че е придобила чрез давностно владение процесния имот: УПИ II – 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1991г., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна постройка, което владение датира от смъртта на А.А. (през 2023 година), а така също е продължила и владението на своята майка А.А.. Твърди се, че никой не е имал претенции върху процесния имот до 2024 година, когато е била стартирана, но неуспешно, процедура по издаване на констативен нотариален акт за имота. Претендира се, че ответникът Д. Т. е собственик на процесния имот, същият не е съсобствен, а е придобит от нея чрез давностно владение. Твърди се също, че Д. В. – сестра на Д. Т. няма претенции към сестра си Д. Т. по отношение на процесните имоти.

В съдебно заседание ищците, чрез упълномощения им процесуален представител поддържат иска за делба на процесните имоти. Ответникът Д. В. не се явява и не взема становище. Ответникът Д. Т., чрез упълномощения си процесуален представител представя писмена защита, с която моли за отхвърляне на иска, тъй като имотите не са съсобствени като поддържа възражението си за придобиване на процесните имоти от нея по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността / ЗС/.

Съгласно нормата на чл.34 ЗС всеки от съсобствениците може да поиска делба на обща вещ. Разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК предвижда, че в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Производството по съдебната делба е особено исково и има за цел да се ликвидира съсобствеността между съделителите, като всеки придобие в изключителна собственост имоти, съобразно квотата си, определена в делбеното производство. Правото на делба е субективно преобразуващо материално право, с което се ползва всеки участник в имуществената общност /арг. от чл.34 от ЗС/.

В случая, ищците твърдят процесните имоти да са съсобствени между тях и ответниците, придобити по наследство, за което се представиха и удостоверения за наследници. По отношение на УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1991г., ведно с построените в него сгради и постройки претендират да са придобити от наследодателите С.А. и Х.П. по време на брака им въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност като след смъртта им, собствеността върху имота, възникнала в СИО между наследодателите, е преминал в наследство на страните по делото. По отношение на поземлен имот с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, сочат че е възстановена на наследниците на Х.П. с Решение № 17-31/05.01.1999 г. на ОСЗ Хасково и след смъртта му, собствеността на имота е преминала по наследство в собственост на неговите наследници.

Ответниците от своя страна оспорват имотите да са съсобствени, като се прави възражение, че имотите – предмет на делба са били придобити по давност от В.А. и съпругата му А.А. – последната наследодател на ответниците, както и възражение за изтекла в полза на ответницата Д. Т. придобивна давност.

За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че правото на собственост върху процесния недвижим имот, принадлежи на съделителите в съсобственост на посоченото в исковата молба основание, като в производството по делба участват като страни всички съсобственици; размерът на техните дялове, както и съществуването на предмета на делбата и годността му да бъде обект на правото на собственост.

В случая, не се представя писмен титул за собственост на отношение на УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1991г., ведно с построените в него сгради и постройки. Твърди се от ищците придобиването му по давност от общите наследодатели – съпрузите С.К.А. и Х.А.П., съответно възникване на съсобствеността въз основа на наследствено правоприемство. За доказване на твърденията си представят извадка от ямлечен регистър, скици и удостоверения, издадени от общинската администрация по местонахождение на имота, удостоверения за наследници. По отношение на поземлен имот с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, се представя Решение № 17-31 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. К., община Хасково по преписка № 17201, издадено от Общинска служба по земеделие – Хасково и скица на поземления имот. Ангажират се и гласни доказателства. Ответниците ангажират гласни доказателства по повод направеното от тях възражение.

От приложен Акт № 4 от 29.01.•••г. за женитба на Х.А.П. и С.К.П., издаден от К.канста община, Област Хасково е видно, че същите са сключили граждански брак през •••г. Приложено е удостоверение за идентичност на имена за Х.А.П., от което е видно, че Х.А.П. и Х.А.П. са имената на едно и също лице.

От приложено удостоверение за граждански брак, издадено въз основа акт за граждански брак № ••••г. е видно, В.А. А.Д.Д. са сключили граждански брак през •••г.

От приложените по делото Удостоверение за наследници с изх. № ••••г. на С.К.А., издадено от с. К., обл. Хасково; Удостоверение за наследници с изх. № ••••г. на Х.А.П., издадено от с. К., обл. Хасково и Удостоверение за наследници № •••г. на Х.А.П., издадено от с. К., Община Хасково се установява следното:

С.К.А. е починала на •••••г., оставила наследници съпруг – Х.А.П., Е.Г.С. /дъщеря, починала ••••г./ , А.Х.Т. /дъщеря, починала ••••г./ и В. Х.А. /син, починал ••••г./, като съответно Е.Г.С. /дъщеря/ е починала ••••г., оставила е наследници – В. К. В. и С. К. В.; А.Х.Т. /дъщеря/ е починала на ••••г. и оставила наследници - дъщеря Х. И. Ч. и В.Х.А. /женен, без деца/ е починал ••••г., оставил наследници съпруга А.Д.А. / починала на •••••г./ и сестрите си Е.Г.С. А. и Х.Т. , които се заместват от техните низходящи ищците В. К. В., С. К. В. и Х. И. Ч..

От удостоверение за наследници и оставил наследници - А.Д.А. /съпруга на В.А.а/ е починала на •••••г., като е оставила наследници Д. Г. Т. и Д. Г. Т..

Представя се извадка от ямлечен регистър на с. К. от 1930г. до 1940г. на името на Х.А.П., в графата „покрити имоти“ е записана къща в с. К., полумасивна, застроена площ 50 кв.м. и незастроено дворно място 1000 кв.м., всичко - 1050 кв.м., а в приложените по делото скици, също е видно, че урегулираният поземлен имот с намиращите се в него постройки, е записан по разписен лист на името на Х.А.П..

Представя се Решение № 17-31 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. К., община Хасково по преписка № 17201, издадено от Общинска служба по земеделие – Хасково на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и протокол №17-2 от 16.06.1993г., от което е видно, че на наследниците на Х.А.П. е възстановено правото на собственост Хасково е възстановено правото на собственост върху поземлени имот - нива, с пл. № 043028 по плана за земеразделяне с площ 4.600 дка, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ по скица 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, при съседи: 38399.43.710, 38399.43.30, 38399.43.29, 38399.43.27, 38399.43.16, 38399.43.15. Приложени са материали по преписката.

Индивидуализацията на процесните имоти и актуалният им регулационен статут се установяват от приложените по делото скици (л.14, л.16) и удостоверения от Община Хасково (л.10-л.12). Представени са и удостоверения за данъчна оценка на имотите (л.15- 17)..

По делото се представят данъчни декларации, в това число по чл.14 ЗМДТ и квитанции за заплащане на данъци (л.106-121), от които се установява, че имотите са декларирани от страните по делото и са заплащани данъци и такси за тях. Представи се документ, удостоверяващ изплащането на наем (рента) на земеделска земя за 2023г. в полза на ищеца В. В. (л.118).

Представят се заявления и молби – декларации (л.122-126) за признаване право на собственост върху процесните имоти от името на страните по делото, в които са декларирали, че са собственици на процесните имоти по давност и наследство от Х.А. и се иска издаването на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка.

Не следва да се излага текстуално съдържанието на така приложените по делото документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях

По делото по искане на страните бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Н., С. И. Р. В.а - по искане на ищците и Н.А., И.Д. и А.Д. – по искане на ответниците. Показанията им са записани подробно в протоколите за съдебните заседания при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях. Показания на свидетелите съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск за делба за основателен (но при други квоти), по следните съображения:

По делото няма спор, че в процесния УПИ II – 93, в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед № 709/1991 г. са живели до смъртта си съпрузите С.К.А. и Х.А. П., както и че на наследниците на последния с Решение № 17-31 от 05.01.1999г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. К., община Хасково, издадено от Общинска служба по земеделие – Хасково на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и протокол №17-2 от 16.06.1993г. е възстановено правото на собственост върху поземлени имот - нива, с пл. № 043028 по плана за земеразделяне с площ 4.600 дка, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ по скица 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, при съседи: 38399.43.710, 38399.43.30, 38399.43.29, 38399.43.27, 38399.43.16, 38399.43.15.

Ответниците не оспорват представените от ищците писмени доказателства - Решение № 17-31 от 05.01.1999г. за възстановяване правото на собственост върху

земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. К., община Хасково, издадено от Общинска служба по земеделие – Хасково на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и протокол №17-2 от 16.06.1993г., Извадка от Емлячен регистър с. К., Община Хасково 1930г.-1940г., стр. 232, партида 232 за Х.А.П., скици на процесните имоти, удостоверения на Община Хасково, нито ангажират такива които да опровергават същите или да удостоверяват претендираните от тях права.

При това положение съдът намира, че няма спор между страните, че представените писмени доказателства касаят имотите, за които се иска делба, както и че няма спор между страните относно индивидуализацията на имотите – предмет на настоящото делбено производство.

Видно от представената по делото извадка от емлячния регистър на с. К. от 1930г. до 1940г. на името на Х.А.П., в графата „покрити имоти“ е записана къща в с. К., полумасивна, застроена площ 50 кв.м. и незастроено дворно място 1000 кв.м., всичко - 1050 кв.м., а в приложените по делото скици, също е видно, че урегулираният поземлен имот с намиращите се в него постройки, е записан по разписен лист на името на Х.А.П..

Не се спори и се представения акт за женитба, за това, че между Х.А. П. и С.К.А. е сключен брак през •••г., т.е. в период, за който се отнася и въпросната извадка от ямлечния регистър, в която на името на Х.А.П. е отразен имот – къща и дворно място в с.К..

Не се оспорва от ответниците, а също така и се установява от събраните гласни доказателства, че двамата съпрузи С.А. и Х.П. са живеели в процесния имот до смъртта си (••••г. – С. и ••••г. - Х.). В този смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели. Нещо повече, свидетелите сочат и че намиращата се в момента жилищна сграда в имота – къщата, е построена именно от двамата съпрузи през 60-те години на миналия век (около 1964г.) и от тогава до сега тя не е събаряна и е същата.

Видно и от показанията на свидетелите на ответниците - Н.А., И.Д., А.Д. (без родство със страните по делото), жилищната сграда – къщата в имота е била построена от Х.П. и от съпругата му С.А.. Същата сочи, че къщата в дворното място е построена от Х.П. и С.А., т.е. от родителите на В.А., което е станало след 1964г. Свидетелката сочи и че къщата, която е построена от Х. и С. не е събаряна и е същата, като В. е правил само ремонти и подобрения. Не знае кой е собственик на поземления имот (дворното място), в който съпрузите Х. и С. са посторили къщата, но сочи, че в периода 1950-1960г. от властта е била дадена възможност на много хора да си направят къщи като им били дадени места и строителни материали, като изказва предположение, че така е станало и при съпрузите С. и Х., както и че те са собствениците на имота. За постройките (лятна кухня и стопански постройки) не може да каже кога и от кого са построени, изказва предположение, че са построени от В.. От показанията както на св. Н.А. се установява, че след като се оженил, В. заживял заедно със съпругата си в имота. Свидетелката А. сочи, че е виждала в имота да идват и сестрите на В. – Е. и А., докато са били живи С. и Х., Св.А. сочи също така, че е виждала ответницата Д. Т. в имота като младо момиче. Последствие Д. е живеела в гр.Хасково със съпруга си. Идвала е в имота, докато е била жива майка й. След смъртта на В., неговата съпруга А.е останала да живее сама в имота. След смъртта на А.А. къщата не била посещавана, била пуста и безлюдна. Свидетелката сочи, че не виждала в имота другата ответница Д., която била от предходен брак на А.А.. Свидетелката сочи, че е родом от с.К., израснала е в с.К. и макар да е имало периоди, в които е живяла и работила в други населени места, често е посещавала родния си дом, намиращ се в съседство с процесния имот, а от няколко години живее постоянно в с.К., т.е. същата има преки и непосредствени впечатления, като съдът дава вяра на нейните показания.

Св.И.Д. (без родство със страните) също сочи, че къщата е построена от Х. и С., които са поддържали имота, докато са били живи. Имало е период, в който синът им В. е пребивавал в гр.Хасково, докато е работел, но след като се оженил заедно със съпругата му заживяли в процесния имот, където живели до смъртта си. След смъртта на В., в имота останала да живее само А.. След смъртта й, нейната дъщеря Д. Т. идвала от време на време в имота. Сочи също така, че В. е правил само ремонти на къщата, построил е стопански постройки (т.нар. „салмички“ – постройки за отглеждане на животни). Имало и някаква кухниччка до къщата, но не може да уточни дали по времето, когато е постороена са били живи родителите на В.. Не е виждал сестрите на В..

Св.В.Н. (родена •••г., втора братовчедка на В.А.) сочи, че помни къщата още от около десетгодишна възраст, като е ходила на гости на своите чичо и леля Х. и С., като В. е живеел заедно с родителите, а след смъртта им е останал да живее в къщата заедно със съпругата си А.. Къщата и понастоящем е същата, не знае да е била събаряна. Имало постройка в имота, която наричали лятна кухня. Не знае кога е построена тази постройка, но е съществувала, когато С. и Х. са били живи. Сестрите на В. също са идвали в къщата като от показанията на свидетелите може да се направи извод, че това предимно е било по времето, докато са били живи родителите им С. и Х.. В. е правил само ремонти през годините. След смъртта на В., в имота е останала да живее само съпругата му А..

Свидетелката Р.В.а (без родство със страните) сочи, че тя и съпругът й са били приятелско семейство със семейството на А. Т. и са ходили да помагат в процесния имот за различни дейности, когато е имало нужда от това. Това било след 1976г. След като В. и А.А. се оженили, двамата заживяли в къщата. В процесния имот живеели и родителите му С. и Х. Сочи, че сестрите А. и Е. са посещавали родителите си, докато са били живи, ходили са до имота. Последствие, поради напреднала възраст и забалявания са спрели да ходят до имота. Свидетелката Н.А. също потвърждава, че А. и Е. са посещавали къщата на родители си, докато последните са били живи. Видно от показанията на св. Н. А., същата сочи че когато ищците В., С. и Х. били деца, също ги е виждала да идват, водели ги майките им А. и Е.

Никой от разпитаните по делото свидетелите не сочи и да е имало конфликт или спор по повод имота, докато са били живи С. и Х., както и В. и съпругата му А.. Св.В.а даже сочи, че преживе С.и Х. винаги са казвали, че не трябва да бъдат делени сестрите на В., в смисъл, че всички са наследници на имота.

Ето защо, при съпоставката на представените писмени и гласните доказателства може да се обосновава извод, че по време на брака си съпрузите С.А. и Х.П. са владели първо поземления имот (земята, дворното място), при това повече от десет години (найкъсно от 1940г. – когато е крайния период, за който е извадката от ямлечния регистър ), а последствие са построили в същия имот и понастоящем находящата се в него жилищна сграда – къща, което е станало около 1964г.. В имота са построени и второстепенна постройка и лятна кухня, което също е станало по времето, когато съпрузите са били живи. В тази имот съпрузите са живеели до смъртта си (••••г. – С. и ••••г. - Х.), като са владели имота явно и необезспокоявано. Обстоятелството, че съпрузите С.А. и Х.П. са живяли в процесния имот до смъртта си (••••г. – С. и ••••г. - Х.), също не се отрича от ответниците, които признават и че къщата в имота е построена около 1964г. именно от С.А. и Х.П.. Никой не твърди, нито пък се доказва да е имало някакви конфликти и спорове по повод имота по времето, когато съпрузите С. и Х. са били живи.

Всъщност спорът между страните основно се съсродоточава върху това изтекла ли е придобивна давност в полза на В.А. и съпругата му А.А., които също са живели в имота по времето, когато в него са живели и съпрузите С. А. и Х.П., както и след смъртта им ), съответно изтекла ли е в полза на отв.Д. Т. придобивна давност, и от там съсобствен ли този имот. Възражение за давност се прави и за другия имот –предмет на земята, съставляващ земеделска земя (нива).

Изясняването на въпросите дали едно лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, я владее за себе си, и за основанието, на което е започнало упражняването на фактическата власт, е съществено при спор за собственост, в който страна по делото се позовава на придобиване по давност на вещ - изцяло чужда или съсобствена. С ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, постановено по въпроси за придобиване по давност на съсобствен имот, също и с ППВС 6/1974г., е изяснено, че когато основанието за установяване на фактическата власт сочи държане, то в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че е променил с едностранни действия намерението , които да са от такова естество, което явно и по недвусмислен начин да показват на действителния собственик, че държателят започва да свои имота - т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части. Така и когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и е държател на идеалните части на останалите сънаследници. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Тези действия трябва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Това е така, тъй като съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическата власт върху цялата обща вещ при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална част. Нормативна основа на това задължение е общото изискване на чл.31, ал.1 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите съсобственици да си служат с нея. Ето защо, за да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее вещта само за себе си, той трябва не просто да упражнява фактическа власт върху имота, а и да е манифестирал ясно пред тях намерението си да свои имота като свой с конкретни действия по отричане на правата на останалите и които действия да са станали тяхно достояние.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема също така в своята практика, че упражняваната фактическа власт от страна на близък роднина на собственика, представлява по същността си търпими действия, които не могат да бъдат определени като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Тези действия се различават от държането, защото държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т. е. по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Приема се, че за превръщането на търпимите действия във владение, аналогично както при държането, лицето, което ги осъществява, трябва да демонстрира открито спрямо собственика промяна в намерението за своене на имота - че започва да осъществява фактическа власт вече с намерение за своене на имота (в този смисъл решение № 196/18.03.2019 г. по гр. д. № 137/2018 г. на ВКС, І г. о.).

Както вече беше посочено, промяната в намерението за своене на вещта трябва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия ,защото съгласно чл.31 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. (в този смисъл Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797 от 2005 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр. д. № 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91 от 1996 г. на ВС, Първо г. о., решение № 2831 от 29.10.••• г. по гр. д. № 1103 от ••• г. на ВС, Първо г. о., решение № 1796 от 03.06.1996 г. по гр. д. № 2657 от 1995 г. на ВС, Четвърто г. о., решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр. д. № 144 от 2003 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС и решение № 1154 от 03.10.2008 г. по гр. д. № 5078 от 2007 г. на ВКС, Пето г. о. и други).

От събраните по делото и коментирани по-горе доказателства съдът намира, че ответниците не доказаха извършването на такива конкретни действия по отблъсване на владението и манифестиране на отричане - както на правата на наследодателите С.А. и Х. П. (от страна на В. П. и А.А.), така и на правата на сънаследниците – страни по делото върху имота, които действия да са станали достояние на същите, съответно недоказано остана направеното от тях възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност.

Твърденията на ответниците за изтекла придобивна давност било то в полза В.А. и А.А., било в полза на ответника Д. Т., не намират подкрепа в установените по делото факти, тъй като няма аргументация за начина, по който те са манифестирали

завладяването на процесните имоти, каквото е изискването на закона и разясненията по приложението му.

Обстоятелството, че В.А. е живял в имота, а след сключване на граждански брак с А.А. в имота е заживяла и съпругата му, т.е. упражнявали са фактическа власт върху него, както и че са извършвани ремонти в имота или евентуално са построени обслужващи имота постройки, не е достатъчно за да обоснове изтекла в полза на някой от тях двамата придобивна давност по отношение на целия имот, ведно с построените в него сгради, тъй като това с оглед и правото по чл. 31, ал.1 от ЗС, не може да се приеме като демонстрация на намерение за своене ( в този смисъл и Решение № 171 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2023 г., II г. о., ГК) . Липсват каквито и да било доказателства първо, В. А. да е отблъснал владението на своите родители, като евентуални устни уговорки между тях, че имотът е за него, не прехвърлят правото на собственост. Действията по подобряване на имота не са достатъчни, за да се приеме, че е променено намерението по отношение на процесния имот, тъй като се касае единствено за едни търпими действия.

На следващо място, не се ангажираха доказателства и за демонстриране на действия по манифестиране на намерението от страна на В.А. за своене и отричане правата на останалите сънаследници, след смъртта на родителите им С.А. (починала през ••••г.) и Х.П. (починал през ••••г.). Владението предполага не само упражняване на фактическа власт, но и намерение да се свои имота. А когато, както в настоящия случай имотът е наследствен и като такъв се счита във владение на всички сънаследници по силата на наследяването, за да се приеме, че един от наследниците е установил владение върху имота само за себе си, последният следва да докаже, че е предприел такива конкретни действия, с които е отблъснал владението на останалите сънаследници, като в случая не се установява В.А. или А.А. да е сторили това нито по отношение на имота, в който се намира жилищната сграда.

Не се доказа и ответницата Д. Т. да е владяла повече от десет години процесните имоти и да е осъществила конкретни действия по отричане правата на останалите наследници. Ответницата Д. Т. не ангажира доказателства както за фактическо владение на имота, при това с намерение за своене, така и за е предприела конкретни действия, с които да е отблъснала владението на останалите наследници – страни в делбеното производство. Поради това следва да се приеме, че тя не е владяла целите имоти само за себе си, поради което и не би могла да ги придобие по давност. Както вече посочено, фактът, че близък родственик или наследник е живял в имота, извършвал е ремонти и подобрения не е достатъчно да го направи собственик, нито пък такъв го прави изтеклия период от време в рамките на повече от десет години.

Следва да се отчетат и представените декларации от страните по делото, с които по повод издаването на нотариален акт са декларирали съсобственост, с които същите са признали факта на съсобственост, което индикира, че страните по делото към датата на тези деклариране на тези обстоятелства явно са възприемали имота като съсобствен.

По делото не се събраха и каквито и да било доказателства, от които да направи извод за това, че ответникът Д. Т. или нейния наследодател А.А. са придобили по давност другия имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К. предмет на делба след възстановяването му на наследниците на Х.П. през 1999г. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока, а от представените писмени доказателства (преписката по възстановянето на имота, скица, документ за заплатен наем) не може да се направи извод, че собствеността върху целия този имот е бил придобита в резултат на изтекла погасителна давност в полза на някойо от наследниците на Х.П. или от отниника Д. Т., по същите съображения, като вече изложените по-горе за другия имот.

Поради това, съдът намира, че възражението на ответниците остана недоказано за разлика от твърденията на ищците, поради което и следва да бъде допусната делба между страните по отношение на процесните имоти. Съществуването на делбените имоти и годността им да бъде обект на право на собственост се установява и от представените по делото скици , удостоверения и данъчни оценки.

Ето защо следва да се приеме, че са налице всички материални предпоставки за допускане на упражняването на потестативното право на делба с предмет процесните недвижими.

От приложените писмени доказателства се установява , че С.К.А. е починала на •••••г. като е оставила за наследници преживелия съпруг Х.А.П. и децата й Е.Г.С. /дъщеря/, А.Х.Т. /дъщеря/ и В.Х.А. /син/.

При приложим режим на СИО, прекратена със смъртта на единия от съпрузите, по правило преживелият съпруг получава половината от общото имущество на собствено имущественобрачно основание, а от останалата половина от общото имущество, което влиза в наследствената маса получава дял, равен на дела на всяко дете (арг.чл.9, ал.1 ЗН).За наследствата открити при действието на отм. СК от 1968г., т.е. в периода от влизането му в сила – 11.05.1968г. и датата на отмяната му с отм.СК от 1985г. - 01.07.1985., обаче разпоредбата на чл.14, ал.7 изр.второ отм.СК от 1968г. предвижда в интерес на децата на наследодателя , че когато преживелия съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия от общото имущество. Съгласно чл.14, ал.7 СК (отм.) преживелият съпруг не губи качеството си на наследник на покойния съпруг, но когато наследява с родените от брака деца, то той не може да получи дял от наследството, когато се касае до имущество, съставляващо дела на покойния съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност, регламентирана с чл.13 СК (отм.), т.е. не получава част от дела на покойния съпруг, респективно не участва в делбата на тази част. В този смисъл Решение № 1211 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5053/2007 г., II г. о.; Решение № 198 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6482/2007 г., I г. о., ГК и др.

Както се посочи по-горе, С.К.А. е починала на •••••г. Откриването на това наследство е станало по време на действието на Семейния кодекс от 1968 г., поради което за правата на страните е приложима разпоредбата на чл.14, ал.7 от този СК, според която преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия, когато наследява с деца на последния, както е в настоящия казус.

Процесният УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед №709/1991 г., с площ 1200 кв.м., при граници: УПИ III- 92, УПИ IV- 91, УПИ VI и улица, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ 64 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ на един етаж с площ 24 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 44 кв. м.,) като придобит по време на брака на двамата съпрузи и заварен от СК от 1968 г. по силата на чл.103 СК от същия кодекс, е със статут на съпружеска имуществена общност, поради което при прекратяване на брака поради смъртта на С.К.А., преживелият съпруг Х.А.П. получава само 1/2 ид. ч. от имота с оглед качеството си на преживял съпруг, без да участва в дела на другия съпруг.

Това е така, тъй като наследството на С.К.А. е открито през •••• г. при действието на чл.14,ал.7 СК /отм./, като преживялият съпруг не участва в частта от съпружеската имуществена общност, която принадлежи на починалия съпруг. Останала ½ част, в случая частта на С.К.А. се поделя само между трите й деца, които съответно получават всеки от тях по 1/6 ид. ч. от наследството на С.К. (1/2 делено на 3). Така Е.Г.С., А.Х.Т. и В.Х.А. като наследници на С.К.А. са получили по 1/6 ид.ч. всеки от тях от наследството на С.К.

А.Х.Т. е починала на ••••г., поради което нейната част преминава в наследство на Х. И. Ч. – нейна дъщеря (наследник по закон, първи наследствен ред), т.е. тя придобива нейния дял - 1/6 ид.ч.

Тъй като Е.Г.С. е починала на ••••г., нейната 1/6 ид.част от наследството, останало й от С.А. се поделя по равно от наследниците й - нейните низходящи В. К. В. и С. К. В. (синове на Е.С.) поравно, т.е. по 1/12 ид.ч. за всеки от тях.

В. Х. А. е починал на ••••г. Същият не е оставил наследници по закон от първи и втори ред. Същият е оставил наследници от трети ред (сестри), както и преживял съпруг - А.Д.А., която наследява заедно с наследниците от трети ред.

Когато преживелият съпруг е призован да наследява заедно с наследници от трети ред, размерът на дела му от наследството зависи, освен от продължителността на брака му с наследодателя, прекратен със смъртта на последния (повече или по-малко от 10 години), още и от това, дали конкурира само с роднини от едната група (само с възходящи от втора или по-горна степен), или само с братя и сестри и техните низходящи по право на заместване, или сънаследява едновременно с роднините и от двете групи. Този извод произтича от разликата в съединителните съюзи „или“ и „и“, употребени в първото и второто изречение на чл.9, ал.2 ЗН. Когато преживелият съпруг е призован и наследява само с едната от двете групи роднини от трети наследствен ред, той получава ½ от наследството, ако е открито преди да са изтекли 10 години от сключването на брака, а при продължителност повече от 10 години получава 2/3 от наследството.

В случая, бракът между В.Х.А. и А. Д. А. е сключен през •••г. и е продължил повече от 10 години (прекратен със смъртта на В.А. през 2020г.), т.е. преживялата съпруга А.А. след смъртта на съпруга си В.А. е получила 2/3 от наследството му, останало от С.А. или в случая 2/3 от 1/6 ид.ч., оставена му в наследство от С.К.А., което е 2/18 ид.ч. или 6/54 ид.ч.

Останалата част от наследството на В.А., останало му от С.К.А. (т.е. останалата 1/3 от 1/6, или това е 1/18) се поделя между сестрите му А. Т. и Е. Ст. (наследници на същия от трети ред, с които преживелия съпруг наследява).

Правата на сестрите /наследници от трети ред/ се определят съобразно чл. 8, ал.3 ЗН. Така братята и сестрите вземат равен дял, когато родството им по съребрена линия с наследодателя е от един и същи вид – или само пълнокръвно, или само непълнокръвно, но при наследяване на пълнокръвни братя и сестри с непълнокръвни братя и сестри, последните получават два пъти по-малък дял от пълнокръвните братя и сестри (чл.8, ал.3 ЗН). Разпоредбата на чл.9,ал.2 ЗН не отменя разпоредбата на чл. 8,ал.3 ЗН, според която едноутробните и еднокръвни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Това правило се прилага не само когато наследяват сами в рамките на трети наследствен ред, но и когато наследяват заедно с възходящи от втора и горна степен, както и заедно с преживелия съпруг. Братята и сестрите на наследодателя, когато са призовани към наследяване сами, така и когато наследяват с преживял съпруг, разпределят частта от наследството, която им се полага по правилата н чл.8,ал.3 ЗН. Ако някой от братята или сестрите е починал преди наследодателя, той се замества от своите низходящи - деца и внуци (в този смисъл Решение № 548 от 12.03.1977г. по гр.д.№ 2833 от 1976г. ВС, I г.о. и други)

Така сестрата на В.А. – А. Х. Т. като пълнокръвна сестра получава 2/54 ид.ч от наследството му, останало от С.А., а сестрата Е.Г.С. (едноутробна сестра) получава 1/54 ид.ч. от наследството на същия, останало му от С.А., съгласно правилото на чл.8,ал.3 от ЗН. Тъй като А.Х.Т. е починала ••••г., т.е. преди В.А., тя се замества от своята дъщеря Х. И. Ч., съответно последната придобива тези 2/54 ид.ч., а тъй като Е.Г.С. е починала през •••г., то тя се замества от нейните низходящите - В. К. В. и С. К. В., при равни части всеки, т.е. В. К. В. - 1/108 ид.ч. и С. К. В. – 1/108 ид.ч.

В обобщение, така след смъртта на С.А. се получават следните дялове по отношение на УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед 709/1991 г., с площ 1200 кв.м., при граници: УПИ III- 92, УПИ IV- 91, УПИ VI и улица, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ 64 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ на един етаж с площ 24 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 44 кв. м.:

-преживелият съпруг Христо - 1/2 ид.ч. от имота;

-В. К. В. - 1/12 ид.ч. от майка си плюс 1/108 ид.ч. (от вуйчо с В.А.);

• С. К. В. 1/12 ид.ч. (от майка си) плюс 1/108 ид.ч. (от вуйчо с В.А.);

• Х. И. Ч. - 1/6 ид.ч от майка си плюс 2/54 ид.ч. (от вуйчо си В.).

Както се посочи по-горе, след смъртта на С.А. (починала ••••г.), Х.А.П. е придобил ½ ид.ч. от процесния имот.

След смъртта си през ••••г. Х.А.П. е оставил наследници по закон - А. Х. Т. /дъщеря / и В. Х. А. /син/ , като така неговата част - ½ ид.ч. от процесния имот се придобива само от двете му деца - А. Т. и В.А., като те наследяват по равно, т.е. получават по 1/4 и. ч. всеки от тях.

Дъщеря му А. Т. е починала ••••г. и оставя наследник – дъщеря Х. Ч., т.е. последната придобива 1/4 ид.ч. от процесния имот (в наследство от майка си от наследството на Х.П. )

Синът му В. А. е починал •••г. Тъй като бракът между В.Х.А. и А. Д. А. е сключен през •••г. и е продължил повече от 10 години, то преживялата съпруга А.А. след смъртта на съпруга си В.А. получава дял 2/3 от наследството, останало му от Х.П. (т.е. 2/3 от ¼, което е 6/36 ид.ч.), а останалата 1/3 част от наследството на В.А. ( т.е. 1/3 от ¼ ид.ч. или това е 3/36,) се поделя между сестрите му - наследници на същия от трети ред, с които преживелия съпруг наследява, по правилото на чл.8, ал.3 ЗН.

Така преживяла съпруга А.А. придобива дял - 6/36 ид.ч. , сестра му А. Тенкова (пълнокръвна) - 2/36, като съответно се замества от дъщеря си Х. Ч.,която съответно получава нейния дял от 2/36 ид.ч. , а останалата 1/36 ид.ч. е за сестра му Е. С. , като същата е починала преди В.А. и съответно се замества от своите низходящи - ищците В. В. и С. В., които съответно придобиват т по 1/72 ид.ч.всеки от тях.

След смъртта на А.А. - съпруга на В.А., починала през •••г., тя се наследява от своитете низходящи – дъщеря си Д. Т. и Д. А., които наследяват по равно като нейни деца Тъй като А.А. е придобила от съпруга си общо 5/18 ид.ч. ( 6/54 от наследството му останало от С.А. + 6/36 от наследството оставено му от Христо П.), то същите се наследяват по равно от децата й, както следва: Д. Г. Т. – 5/36 ид.ч. и Д. Г. В. – 5/36 ид.ч. , или това са по 30/216 ид.ч.– всяка от тях.

В обобщение, по отношение на процесния УПИ II - 93 в кв. 13а по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед 709/1991 г., с площ 1200 кв.м., при граници: УПИ III- 92, УПИ IV- 91, УПИ VI и улица, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ 64 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ на един етаж с площ 24 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ 44 кв. м., следва да бъде допуснат до делба, при следните квоти:

-За Х. И. Ч. – 1/6 ид.ч. +2/54 +2/36 +1/4 , т.е. 55/108 или общо 110/216 ид.ч.;

-За ищеца В. К. В. – 1/12 (от майка Елена)+1/108 (от вуйчо В.А. от наследството на С.А. )+ 1/72 (от вуйчо В. от наследството на Х. П.) или общо 23/216 ид.ч.;

-За ищеца С. К. В. - 1/12 (от майка Е.)+1/108 (от вуйчо В.А. от наследството на С.А. )+ 1/72 (от вуйчо В. от наследството на Х. П.) или общо 23/216 ид.ч.;

-Ответникът Д. Г. Т. – 30/216 ид.ч.;

-Ответникът Д. Г. В. – 30/216 ид.ч.

По отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, при съседи: 38399.43.710, 38399.43.30, 38399.43.29, 38399.43.27, 38399.43.16, 38399.43.15 , същият е възстановен с цитираното по-горе решение от 1999г. на наследниците на Х.П..

След смъртта на Х.А.П. (починал ••••г.) процесния имот, се придобива само от двете му деца - А. Т. и В.А., като те наследяват по равно, т.е. получават по 1/2 ид. ч. всеки от тях.

Дъщеря му А. Т. е починала ••г. и оставя наследник – дъщеря Х. Ч., т.е. последната придобива 1/2 ид.ч. от процесния имот (в наследство от майка си от наследството на Х.П. ).

Синът му В. А. е починал ••••г. Негови наследници са преживялата съпруга А.А., който след смъртта на съпруга си В.А. получава дял 2/3 от (т.е. 2/3 от 1/ 2 ид.ч..), а останалата част 1/3 от наследството (т.е. 1/3 от 1/2 ид.ч.) се поделя между сестрите му (наследници на същия от трети ред, с които преживелия съпруг наследява) по правилото на чл.8, ал.3 ЗН. Те съответно се заместват по начина, описан по-горе. Предвид това, този имот следва да се допусне до делба така описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38399.43.28 по КККР на с. К., общ. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1559/04.09.2018 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. К., местност „А.б.", с площ 4600 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 5, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 043028, при съседи: 38399.43.710, 38399.43.30, 38399.43.29, 38399.43.27, 38399.43.16, 38399.43.15; при следните квоти: за Х. И. Ч. – 22/36 ид.ч., за В. К. В. и за С. К. В. по 1/36 ид.ч. за всеки един, за Д. Г. Т. и за Д. Г. В. по 6/36 ид.ч. за всяка една от тях.

Така мотивиран, съдът