Решение № 869 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по жалба от „ПРОТО” ООД срещу Ревизионен акт (РА) № [рег. номер]-PK15-РА8/32-908970/26.06.2024 г., издаден от митнически органи на Териториална дирекция Митница – Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № Р-383/32-1011555/19.09.2024 г. на Директора на Агенция „Митници“. В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. След като подробно се описват фактически обстоятелства по случая, се прави извод за основателност на подадено до ТД „Митница Пловдив“ искане за възстановяване недължимо платен акциз в размер [рег. номер],00 лева за закупени енергийни продукти с код КН 27079999, начислен за периода 12.09.2022 г. до 06.03.2023 г. Сочи се, че връщането на акциза първо било отказано с решение на Директора на ТД „Митница Пловдив“, което било отменено от Директора на Агенция „Митници“, който дал указания за извършване на обстойна проверка относно основателността на искането за възстановяване през посочения в него период. На 11.08.2023 г. било издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), връчено на 15.08.2023 г., с което възникнало правото за дружеството жалбоподател да получава енергийни продукти съгласно чл. 24а, ал. 1 ЗАДС. В случая следвало да се приеме, че редът по чл. 27, ал. 1 ЗАДС – за възстановяване на недължимо платен акциз, бил този за възстановяване на акциз, платен при наличие на удостоверение за ОАКП, включително и в случаите, когато това удостоверение следвало плащането, но искането за издаването му било подадено и отказано незаконосъобразно – от датата на незаконосъобразния отказ. Твърди се още, че изводите на митническите органи относно несъответствия между данните в различните отчетни системи, както и разминавания в данните между системите и физически установените наличности, били неправилни и несъответни на събрания доказателствен материал. Указанията на Директора на Агенция „Митници“ пък не били изпълнени в пълнота, в резултат на което се стигнало до формиране на неправилни мотиви в ревизионния доклад (РД). Счита се, че констатираните несъответствия се дължали на разминаването във времето на проверките, а не на установеното в хода на ревизията. Предвид изложеното се иска да се отмени процесния РА в обжалваната част, като се претендират и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Директор на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – гл. юрк. Д. Е., я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, като подробни съображения за това се излагат в писмени бележки. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното: На 12.09.2022 г. жалбоподателят „ПРОТО“ ООД е отправил до Директора на ТД „Митница Пловдив“ искане вх. №32-306413/12.09.2022 г., с което на основание чл. 24а, ал. 4 ЗАДС е поискал издаване на УОАКП за получаване на освободени от облагане с акциз енергийни продукти, които ще се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, а именно: масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават – други, с код по КН 27079999, за производство на пара, необходима за пране и багрене, както и за подгряване на горещо масло – за производството на трикотажни платове, като искането е допълнено на 05.10.2022 г., когато е добавен природен газ по КН 27112100. С Решение № РТД 3000-2365/211222/32-446678 от 21.12.2022 г. на Директора на ТД „Митница Пловдив“ е отказано издаването на УОАКП. С Решение № 426 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 47/2023 г. на Административен съд – Хасково, това решение е отменено, като от данните по делото е видно, на 11.08.2023 г. е издадено УОАКП № BG003000E0274/11.08.2023 г., връчено на 15.08.2023 г., с което е възникнало правото за „ПРОТО” ООД да получава енергийни продукти, съгласно чл. 24а, ал. 1 ЗАДС като ОАКП – за енергийни продукти с код по КН 27112100 Природен газ - в газообразно състояние, и с код по КН 27079999 Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават - сурови - други, за цели: производство на нагрята водна пара за производствен процес (пране, багрене и попарване на трикотажни платове), подгряване с горелки на масло за сушене и фиксиране на платовете. На 24.08.2023 г. „ПРОТО“ ООД е подало Искане вх. № 32-529055/24.08.2023 г. в ТД „Митница Пловдив“ за възстановяване на основание чл. 27 ЗАДС на недължимо платен акциз в размер [рег. номер],00 лева, за закупен енергиен продукт с код по КН 27079999, с начален акциз за периода от 12.09.2022 г. до 06.03.2023 г., за закупени 250 640 кг. масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават (котелно гориво), като на 04.09.2023 г. допълнително към искането дружеството е представило фактури за закупени енергийни продукти и електронни акцизни данъчни документи, извлечения от счетоводни справки за движението на енергийния продукт и за произведените и реализирани през периода стоки, писмени пояснения по приложените документи, както и разходни норми. С Решение № РТД 3000-1811/02.11.2023 г. на директора на ТД „Митница Пловдив“ е отказано възстановяване на недължимо платения акциз. Решението е обжалвано по административен ред, като с Решение Р-28/32-705160/19.01.2024 г. на Директора на Агенция „Митници“ то е отменено и са дадени задължителни указания на основание чл. 155. ал. 4, т. 2 от ДОПК, предвид допуснати съществени процесуални нарушения, като преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно изложеното в отменителното решение и нормативните изисквания. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № [рег. номер]-PK15-P1/ ЗТД 3000-36/ 32-737541/13.02.2024 г., издадена от Директора на ТД „Митница Пловдив“, е възложено извършването на ревизия спрямо „ПРОТО“ ООД, във връзка с възстановяване на акциз по Искане вх. № 32-529055/24.08.2023 г. за периода от 12.09.2022 г. до 06.03.2023 г. ЗВР е връчена на управителя на ревизираното лице (РЛ) на 16.02.2024 г. От С. Г. Т. – Началник сектор в Агенция „Митници“, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизна дейност“, ТД „Митници Пловдив“ (ръководител на ревизията) и С. А. А. – главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, отдел „Последващ контрол”, сектор „Акцизен контрол“, ТД „Митница Пловдив“ - орган по приходите, е съставен РД № [рег. номер]-PK15-PД8/29.05.2024 г. за вид задължение – Акциз, на „ПРОТО“ ООД по негово Искане за възстановяване вх. № 32-529055/24.08.2023 г. за периода от 12.09.2022 г. до 06.03.2023 г., съдържащ следните фактически установявания и констатации: „ПРОТО” ООД е с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски и плетачески услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизингови сделки. Описани са (на стр. 13) доставките на масла и други продукти с код по КН 27079999 в обект на дружеството в [населено място], осъществени от 12.09.2022 г. (дата на подаденото искане за издаване на УОАКП) до 06.03.2023 г., за които е бил заплатен акциз от страна на РЛ. В писмо същото е посочило, че не съществували вътрешнофирмени документи за вложените в производството акцизни стоки, като се използвала обобщена справка от ERP-системата. Представени са били рецепти за производството, в които е било описано използването на мазут със заложената разходна норма, а с друго писмо РЛ е уведомило за промяна на разходните норми. Съгласно Заповед № 4/20.09.2022 г. на управителя на „ПРОТО“ ООД са били съставяни протоколи за констатиране наличното количество в резервоарите (1 и 2) за мазутно гориво, разписани от тричленна комисия, за наличността към началото на месеца, за доставеното количество през съответния месец, както и изразходваното количество котелно гориво, установени чрез механично измерване. Анализът на данните е показвал разлики в повече и в по-малко между данните в материалната отчетност и документираното в изготвените протоколи за констатиране на наличните количества – в периода от 01.08.2022 г. до 25.03.2024 г. Освен това, по данните от редове 9, 10, 12, 13 и 14 от таблицата (стр. 16), в колоната за налични количества, е нямало изменение съгласно протоколите, докато в колоната с данните от материалната отчетност количествата са намалявали. По-нататък в РД е посочено, че в протоколите за констатиране наличното количество в резервоарите за мазутно гориво са били налични количествата единствено в резервоари 1 и 2, но в паровата централа на обекта се намирали още 3 броя скачени резервоари за дневна дажба с общ обем 1800 л., които поради технологичните нужди са били постоянно запълнени, като в табличен вид са описани стойностите на горивото при вземане предвид и на това количество. Отбелязано е представянето от страна на РЛ и на счетоводните справки за движението на акцизния продукт по сметка 302 „Материали“, аналитична партида „Котелно гориво“, където отчитането на вложените в производството енергийни продукти през месеца е било отразено с една счетоводна операция в края му. Освен това е била представена на електронен носител и справка за производството през периода октомври 2022 до февруари 2024 г., съдържаща данни за изразходваните мазут и природен газ (описани са на стр. 18 от РД). На следващо място (стр. 19, 20 и 21), в РД са изложени фактически и правни изводи относно получени количества енергиен продукт с код по КН 27079999 конкретно за периодите от 12.09.2022 г. до 21.12.2022 г. и от 22.11.2022 г. до 06.03.2023 г. Прието е, че правото на освобождаване от заплащане на акциз би възникнало на датата на връчване на УОАКП, но в случая е имало отказ, като за периода от подаване на искането за издаване на удостоверение – 12.09.2022 г., до датата на решението за отказ – 21.12.2022 г., за дружеството не възниквало право на освобождаване от заплащане на акциз. Предвид изложеното е направено заключение, че дружеството неправомерно е включило в искането за възстановяване на акциз фактури за закупен енергиен продукт от датата на подаденото искане за издаване на УОАКП, а не от датата на издаденото решение за отказ, поради което възстановяването на 63432,00 лева акциз следвало да бъде отказано. След датата на решението за отказ – от 21.12.2022 г. до 06.03.2023 г., в изпълнение на решението на Административен съд – Хасково и след представени от дружеството допълнително информация и документи, е било издадено УОАКП № BG003000E0274/11.08.2023 г., с което е възникнало правото за „ПРОТО” ООД да получава енергийни продукти, съгласно чл. 24а, ал. 1 ЗАДС като ОАКП. Въпреки това в РД са изложени съображения за отказ по искането за възстановяване на акциз и в размер на 36824,00 лева. Тъй като в счетоводната отчетност изписването на енергийния продукт се е извършвала с една операция в края на месеца, е била изискана справка от материалната отчетност на дружеството (ERP системата) за наличните към 16.01.2023 г. количества енергиен продукт (отразен в системата като „Мазут“, а в счетоводната система като „Котелно гориво“) и съгласно представената справка към 16.01.2023 г. (датата преди получаване на първата доставка след издаденото Решение № РТД 3000-2365/21122022/32-446678), наличното количество мазут е било 1314,57 кг. По данни от материалната отчетност за получените и изразходвани енергийни продукти е бил изготвен стоков поток на материалния запас, обхващащ периода 16.01.2023 г. – 05.03.2023 г. (таблица 6). Съгласно представената справка от материалната отчетност за произведените крайни продукти и използвания енергиен продукт, последното потребление на мазут е било на 22.11.2023 г. По представената справка от ERP системата за производството, от датата на последната доставка 06.03.2023 г. до 30.11.2023 г. дружеството е изразходвало общо 30721,76 кг. мазут. След направени аритметични изчисления на наличното количество към 16.01.2023 г., прихода и разхода, към 30.11.2023 г., дружеството следвало да има 2563,95 кг. енергиен продукт. Въпреки това, наличното към 30.11.2023 г. количество по материална отчетност е било 16330,48 кг., съгласно представената справка за наличност към дата 01.12.2023 г., което количество било сходно (по не съвпадало) с посоченото в протокола за констатиране наличното количество в резервоарите за мазутно гориво. Цитирани са разпоредбите на чл. 24д, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС, като е посочено и че съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 от с.з. възниква от датата на връчване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител – в случая от 15.08.2023 г., включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В тази връзка лицето имало право да получава вписаните в удостоверението акцизни стоки и да ги потребява за целите, за които било издадено, от датата на връчване на УОАКП. Ето защо преди тази дата липсвало нормативно основание за възстановяване на акциз за този период. По-нататък в РД са описани резултатите от направена от ревизиращия екип проверка на определените от дружеството разходни норми при производството на платове в периода м. 02.2022 г. – м. 02.2024 г., при която е констатирано, че в ERP системата е било заложено автоматично разпределение на разхода на енергийните продукти, съгласно разходните норми, което обаче не отразявало действителния разход. Отбелязано е в тази насока, че последното отразяване на изразходвани количества котелно гориво в счетоводната отчетност е било на 30.06.2023 г. (за юни 2023 г.), а в справките от ERP системата са били отчетени разходвани количества и в следващи периоди. Посочено е също, че от представените счетоводни и производствени справки е било видно, че енергийните продукти мазут и природен газ в много случаи са били използвани едновременно, на една и съща дата за производството на общо количество готов плат. При анализ на предоставената справка за производството не са били установени случаи на използване едновременно на мазут и природен газ в производството на конкретна партида готов продукт. Имало е случаи, при които са били използвани и двата вида енергийни продукти в един и същи ден, но за цяла поръчка, която включвала в себе си няколко отделни партиди, което се дължало на използването на различни производствени машини, захранвани с различни енергоизточници. Отбелязано е и че в производството на РЛ мазут е бил използван последно на дата 22.11.2023 г. (съгласно справка в ERP системата) и по данни на комисия на дружеството наличното количество от енергийния продукт към 25.03.2024 г. е било 14842 кг. Посочено е на последно място, че текущото счетоводно отчитане на предприятията е следвало да се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските операции. Предвид констатациите в Раздел II от РД и по конкретно установените несъответствия в данните на различните справки и първични документи, не можело с точност да се установи кога и какви количества от акцизната стока са били използвани в производствения процес, т.е. не са били изпълнени изискванията за възстановяване на внесения акциз. Несъответствието между данните в различните отчетни системи, както и разминаването в данните между системите и физически установените наличности, са подробно изложени в Таблици 2, 2.1 и 3 от РД. Съответствие на действителния разход на разходните норми също не можело категорично да се установи в данните от различните първични документи. По тези съображения е направен крайния извод, че претенцията на дружеството за възстановяване на акциз в размер на 100 256,00 лева за закупени енергийни продукти с код по КН 27079999 с начислен акциз за периода от 12.09.2022 г. до 06.03.2023 г. се явява неоснователна. РД е връчен на 30.05.2025 г. и срещу него на 14.06.2024 г. е било подадено възражение от страна на РЛ. С РА № [рег. номер]-PK15-РА8/32-908970/26.06.2024 г., издаден от М. В. Б., Директор на ТД „Митница Пловдив“, възложил ревизията, и С. Г. Т. – на длъжност Началник сектор в Агенция „Митници“, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизна дейност“, ТД „Митници Пловдив“, ръководител на ревизията, по Искане за възстановяване на акциз вх. № 32-529055/24.08.2023 г. на основание чл. 27 ЗАДС за периода от 12.09.2022 г. до 06.03.2023 г. е „начислена сума от РЛ“ в размер на минус 100256,00 лева. В РА е обсъдено подаденото против РД възражение и са възприети изцяло установяванията в доклада. Екземпляр от РА е получен от РЛ на 28.06.2024 г., а на 15.07.2025 г. от „ПРОТО“ ООД е подадена жалба срещу него до Директора на Агенция „Митници“. С Решение № Р-383/32-1011555/19.09.2024 г. Директорът на Агенция „Митници“ е потвърдил PA в частта, в която на „ПРОТО” ООД е отказано възстановяване на недължим платен акциз по постъпило искане на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС за периода от 12.09.2022 г. до 21.12.2022 г. в размер на 63432,00 лева, и го е отменил в частта, в която е отказано възстановяване за периода от 22.12.2022 г. до 06.03.2023 г. в размер на 36824,00 лева, като е върнал преписката в тази й част с указания за издаване на нов РА след събиране на необходимите доказателства за правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на размера на акциза. За да потвърди РА, административният орган е посочил, че съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 ЗАДС възниква от датата на връчване на УОАКП, предвид което дори в условията на влязло в сила Решение № 426/06.06.2023 г. по адм. д. № 47/2023 г. на Административен съд - Хасково, моментът, в който следвало да възникне правото за освобождаване от акциз, е бил датата на връчване на отмененото Решение № РТД 3000-2365/21.12.2022 г./32-446678 на Директора на ТД и по-конкретно 21.12.2022 г. и въз основа на наличните в преписката документи и данни се установявало, че от тази дата до датата на връчване на УОАКП № BG0030GGE0274 – 15.08.2023 г., РЛ е имало право да подаде искане за възстановяване на акциз на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Видно от представеното известие за доставяне, това решение е връчено на упълномощен представител на „ПРОТО“ ООД на 26.09.2024 г., а жалбата срещу него е подадена до съда чрез Агенция „Митници“ на 09.10.2024 г. По делото са приети заключения на назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Т. Х. и С. А. А., като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях. При така установената фактическа обстановка и като извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът достигна до следните правни изводи: Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 112, ал. 2, ДОПК, във връзка с чл. 104, ал. 1 - ал. 3 ЗАДС, и ЗВР № [рег. номер]-PK15-P1/ ЗТД 3000-36/ 32-737541/13.02.2024 г. Оспореният РA е издаден в изискуемата от закона писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК и е с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установеното неподлежащо на възстановяване задължение на РЛ. Фактическите констатации и правни изводи на РА са конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова част. На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на РА. ЗВР, както и РД и РА са надлежно връчени на РЛ. РД е с регламентираното в чл. 117, ал. 2 ДОПК съдържание и е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 от с. з., а РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според настоящия съдебен състав обжалваният РА е в съответствие с материалния закон. Най-напред следва да се посочи, че основният спор между страните по делото всъщност се концентрира върху отговора на въпроса от кой момент следва да бъде възстановен заплатеният от жалбоподателя акциз за енергиен продукт с код по КН 27079999 – дали от 12.09.2022 г. (датата на подаване на искане за издаване на УОАКП) или от 22.12.2022 г. (датата след издаване на отмененото решение на директора на ТД „Митница Пловдив“ за отказ да се издаде УОАКП). В тази връзка следва да се съобрази, че основанията за освобождаване от заплащане на акциз са регламентирани в Раздел II „Освобождаване и възстановяване“ от глава трета на ЗАДС, като сред посочените стоки попадат и енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторното гориво и гориво за отопление – чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, какъвто несъмнено е и този с код по КН 27079999 (вж. чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС). Съгласно чл. 24а, ал. 1 ЗАДС освобождаването от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2, както и освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 – 5, се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Според чл. 24б, ал. 8 ЗАДС правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Във връзка с прилагането на последната разпоредба съдебната практика безпротиворечиво приема, че при влязло в сила съдебно решение, с което е отменен отказът за издаване УОАКП, предвид невъзможността за издаването му със задна дата, засегнатото лице може да поиска възстановяване на акциз за периода, през който незаконосъобразно му е било отказано издаването, доколкото правните последици на отказа отпадат с обратна сила - към датата на постановяването му, като отмяната има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 АПК. Следователно в конкретния случай, предвид датата на издаване на Решение № РТД 3000-2365/211222/32-446678 от 21.12.2022 г. и последвалата му отмяна с С Решение № 426 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 47/2023 г. на Административен съд – Хасково, този период възниква след 21.12.2022 г., като това положение правилно е съобразено от Директора на Агенция „Митници“ в Решение № Р-383/32-1011555/19.09.2024 г. Това е така, защото с отмяната на отказа за издаване на УОАКП се заличава правното основание за начисляване и заплащане на акциза на стоките, вложени в производство на жалбоподателя, и акцизът става недължимо начислен. За другия период обаче, а именно от 12.09.2022 г. до 21.12.2022 г., не е налице правно основание за възстановяване на акциза. Т. право не е регламентирано от законодателя, който в нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС е приел освобождаването от облагане с акциз да възниква от датата на връчване на удостоверението. Не съществува и правна възможност, която да предвижда и издаването му със задна дата – към деня на подаване на искането по чл. 24а, ал. 4 ЗАДС. От друга страна, след като в съдебната практика се приема, че освобождаването от облагане с акциз възниква от датата на издаване на отменения от съда отказ, то тази дата е и от значение по отношение правото на възстановяване на акциза. Както се посочи по-горе, в разглежданата хипотеза това безспорно е 21.12.2022 г., а не датата на подаване на искането за издаване на УОАКП, както неправилно смята жалбоподателят. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че съгласно чл. 24б, ал. 1 ЗАДС териториалната дирекция, в която е подадено искането, извършва проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като то се издава в 30-дневен срок от постъпването му, съответно от отстраняване на нередовностите – ал. 6 от с.з. Доколкото правото на освобождаване от акциз на крайния потребител се упражнява по искане на потребителя и предпоставя издаването на съответното удостоверение, за което е нормативно предвиден определен ред и срок, то следва, че това право възниква със законосъобразното постановяване на акта, което в случая е следвало да стане на 21.12.2012 г., вместо да бъде отказано. Съответно от 22.12.2022 г. плащането на акциз от крайния потребител, за който впоследствие е съдебно признато, че следва да е освободен, е недължимо. Ето защо включването от страна на дружеството в искането му за възстановяване на акциз на суми по фактури за закупен енергиен продукт от 12.09.2022 г. до датата на издаденото Решение № РТД 3000-2365/21122022/32-446678 от 21.12.2022 г. е в противоречие с материалния закон. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция - вж. напр. Решение № 14629 от 25.11.2020 г. по адм. д. № 7139/2020 г., Решение № 14037 от 12.11.2020 г. по адм. д. № 2946/2020 г., Решение № 3263 от 2.03.2020 г. по адм. д. № 8682/2019 г., Решение № 16618 от 5.12.2019 г. по адм. д. № 8301/2019 г., Решение № 3762 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 11892/2018 г., Решение № 1589 от 6.02.2019 г. по адм. д. № 11601/2018 г., Решение № 11663 от 3.10.2018 г. по адм. д. № 3497/2018 г., всички по описа на ВАС. По тези съображения съдът счита, че оспореният РА е законосъобразен, респ. подадената от „ПРОТО” ООД жалба срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да бъдат присъдени такива. Съгласно цитираната разпоредба в актуалната ѝ редакция след изм. с ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г., на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, т.е. съобразно предвиденото в приетата от Министерския съвет Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно приложимата в случая новела на чл. 24, изр. 2 от тази наредба, по административни дела с материален интерес възнаграждението за една инстанция е от 130 до 450 лв. При това положение и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на осъществената защита по него от процесуалния представител на ответника, съдът счита, че на същия се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 450,00 лева. Освен тях, на ответната страна следва да се присъди и заплатеното от нея възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 362,00 лева. В съответствие с чл. 4 и чл. 11 - 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България дължима сумата следва да бъде присъдена след превалутирането ѝ в евро, като в случая тя възлиза на 415,70 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът