Решение № 3489 от 17.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6395/2025 г.

наказателно дело № 20251110206395 по описа за 2025 година при участието на секретаря Вера Тасева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 6395 по описа на СРС за 2025 година, за да се произнесе с решение, взе предвид следното: Производство по чл.58д – чл.63д от ЗАНН вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК. С Решение № 10972 от 28.03.2025г., постановено по к. н. а. х. дело № 9052/2024г. по описа на АССГ – XXIII-ти касац. състав, на осн. чл.221, ал.2, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е отменено Решение № 3678 от 12.08.2024г., постановено по н. а. х. дело № 16451/2023г. по описа на СРС – НО, 18-ти състав, с което е било потвърдено Наказателно постановление (НП) № 003716 от 18.09.2023г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция (РД) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на осн. чл.45, ал.1 вр. чл.55, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на дружеството-жалбоподател „,,•••''” ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършено нарушение по чл.5, ал.8 от ЗПК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС и е образувано настоящото дело. В подадената жалба се сочи, че издаденото наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно, издадено при противоречие с процесуалните правила и с материалния закон. Счита, че не е налице твърдяното нарушение на чл.5, ал.8 от ЗПК. Сочи, че в хода на проверката дружеството представило Общи условия за заеми „,,•••''”, които заеми не били предоставяните в офис на дружеството, а чрез интернет. Сочи се, че от 01.06.2021г. дружеството не предлагало сключване на място, в офиси на дружеството, на договори за потребителски кредити под „общи условия”. Твърди се в жалбата, че визираните в НП общи условия са били валидни до 01.06.2021г., а от тази дата дружеството сключвало само индивидуални договори. Поради това счита, че разпоредбата на чл.5, ал.8 от ЗПК не намирала приложение, т. е. не било необходимо на видно място в търговските помещения да се поставя информация за „общи условия”. Това било така, т. к. в самите договори имало раздел „общи условия”. Допълнително навежда доводи, че всички такси и комисионни, свързани с предоставянето на кредита, са били подробно описани в договора за кредит, като по този начин извежда, че за „,,•••''” ООД било обективно невъзможно да предоставя на потребителя информация, с която не разполагало и която била неотносима към кредитния процес. Относно предоставянето на потребителските кредити по интернет, жалбоподателят сочи, че в интернет-страницата на дружеството била оповестена подробна информация за потребителите, свързана с реда за предоставяне на кредити. Има изложени съображения в жалбата, че нарушението следвало да се счете като „маловажен случай”. Отправено е искане (петитум) в жалбата за цялостна отмяна на процесното НП. В съдебното заседание дружеството – жалбоподател „,,•••''“ ООД, редовно призовано, не изпраща законен или упълномощен представител. Наказващият административен орган – Началник на териториално звено (правоприемник на Директора на Регионална дирекция – бел.с.) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, редовно призован, се представлява от юрк. Х.Г. (вж. л.78), който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като счита, че са спазени процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, нарушените било установено категорично и санкцията била определена съобразно законовите разпоредби; не се претендират разноски, но се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя. Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното: По фактическите обстоятелства и доказателствените материали: На 27.05.2022г. между „,,•••''“ ООД (заемодател) и свидетеля С. И. А. (заемател) бил сключен договор за паричен заем „,,•••''“ № ••••••• за сумата от 800 (осемстотин) лева. Същият бил сключен дистанционно (онлайн), като за сключването му свидетелят А. използвал мобилния си телефон. В договора било уговорено, че заетата сума следва да бъде върната за срок от 18 месеца, т. е. чрез изплащане на 18 месечни вноски. Датата на първото плащане следвало да бъде 27.06.2022г., а датата на последното – 27.11.2023г. Заемът бил погасен предсрочно от свидетеля А., като същият се възползвал от правото му на отказ, уредено в чл.28, т.5 от Общите условия на дружеството „,,•••''“ ООД за заеми „,,•••''“ (вж. л.36, т.III от съд. д.). Около половин година по-късно представители на дружеството-жалбоподател се свързали по телефона със свид. С. А., като го уведомили, че имал просрочени задължения, т. е. че дължал суми на заемателя (жалбоподател по делото). Междувременно свид. А. кандидатствал за одобрение за отпускане на друг банков кредит. При направена справка в Централния кредитен регистър към БНБ било установено, че въпреки погасяването на задължението си, свид. А. бил регистриран като длъжник за сумата, която изтеглил от дружеството-жалбоподател. Свидетелят А. сметнал, че потребителските му права били накърнени, и се обърнал за съдействие към КЗП чрез депозиране на сигнал (жалба вх. № МФ-94-00-114/05.04.2023г. по описа на Министерството на финансите, която била препратена по компетентност до КЗП (вж. л.59, т.III от съд. д.), заведена с вх. № С-03-2696/25.04.2023г. по описа на КЗП. По повод на подадения сигнал-жалба от свид. А., на 17.05.2023г. свидетелките Е. Б. Ц. (на длъжност „главен инспектор” в гореспоменатата РД на ГД „КП” при КЗП) и Г. С. Г. (на същата длъжност „главен инспектор” в същата РД към ГД „КП” на КЗП), извършили проверка на място в офис на дружеството-жалбоподател – Офис за кредити „,,•••''” в кв. „Орландовци”, ул. „Мара Бунева” № 9, като за установените обстоятелства при проверката бил издаден и Констативен протокол (КП) № К-2758935/17.05.2023г. (вж. л. 54-57 от делото). В хода на проверката било установено, че в процесния офис на юридическото лице – жалбоподател се отпускали потребителски кредити в размер от 300.00 (триста) до 5 000.00 (пет хиляди) лева, като документите се подписвали на хартиен носител от потребителя и се предоставяли на последния. Във връзка със сигнала било изискано от дружествотожалбоподател да представи в сградата на КЗП (гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет.3, стая № 303 – при свид. Е. Ц.) документи, относими към проверката по сигнала, от които да бъдат установени спазени ли са изискванията на потребителското законодателството и поконкретно – дали е изпълнена надлежно процедурата по отказ от кредита – дали свид. А. и дружеството-жалбоподател са изпълнили надлежно задълженията си. В рамките на проверката било установено, че на видно място в помещението за обслужване на клиенти в процесния офис търговското дружество, в качеството му на „кредитор”, не е поставило достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при който се предоставят потребителски кредити. Било установено също така, че при проверката служителят на дружеството – Б.Б., е разпечатал Общи условия по договор за потребителски кредит в сила от 01.10.2020г. С КП било наредено на 26.05.2023г., в 11:00 ч. управителят или упълномощено от него лице да се яви лично и да предостави в КЗП оригинали и копия на документите, описани в обстоятелствената част на констативния протокол. Б.Б. отказал да подпише КП, като екземпляр от същия му бил оставен на разположение, а отказът бил обективиран в протокола. В хода на проверката, в изпълнение на нареденото в КП, били предоставени изисканите документи. От страна на жалбоподателя били представени 3 (три) броя писмени становища. Със становище вх. № С-03-2696/31.05.2023г. от „,,•••''“ ООД представени в КЗП Общи условия на „,,•••''“ за заеми „,,•••''“ в сила от 08.03.2019г. Във връзка с извършената проверка и въз основа на КП № К-2758935/17.05.2023г., на 10.07.2023г. до управителя на дружеството-жалбоподател – Н.П., била изпратена покана за явяване на съставяне на АУАН, съгласно която представител на дружеството следвало да се яви на 14.07.2023г., в 10:00 ч. в регионалната дирекция за горепосочените области (ул. „Врабча” № 1, ет.3, стая № 303 – при свид. Е. Ц.). На указаната дата (14.07.2023г.) не се явил представител на търговското дружество „,,•••''” ООД. С оглед данните от проверката – липсва на видно място в помещението за обслужване на клиенти достъпна информация в писмена форма относно Общите условия, тарифите и реда, при който се предоставят потребителски кредити, свидетелката Е. Ц., в присъствието на двама свидетели (свид. А. Ш. и колежката Л.М.) съставила на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 003716/14.07.2023г. за констатирано нарушение на чл.5, ал.8 от ЗПК. В АУАН били отразени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като за дата на извършване на нарушението била приета датата 17.05.2023г. (датата на извършване на проверката). АУАН бил подписан от актосъставителката и двете свидетелки, като в него било записано, че същият е съставен в усл. на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Процесният АУАН бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател (Л.Г.В.) на 17.07.2023г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения срещу АУАН. Въз основа на процесния АУАН № 003716/14.07.2023г., на 18.09.2023г. и. ф. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „КП” при КЗП издал и обжалваното Наказателно постановление № № 003716 от 18.09.2023г., с което на осн. чл.45, ал.1 и чл.55, ал.2 от ЗПК на жалбоподателя „,,•••''” ООД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева за извършено нарушение по чл.5, ал.8 от ЗПК, като в санкционния акт били отразени и мястото на извършване на нарушението, и неговата дата на извършване, както и обстоятелствата по извършването му и останалите обстоятелства от фактическия състав на същото, вкл. и правната квалификация. НП било връчено на представител на жалбоподателя „,,•••''” ООД по пощата срещу подпис на 26.10.2023г. (вж. л.31, т.I от съд. д.). Жалбата била изпратена по пощата до КЗП (вж. л.9, т.III от съд. д.) на 09.11.2023г., като била получена и заведена в регистратурата на КЗП на 10.11.2025г. Първоначално по депозираната жалба вх. № С-03-611/10.11.2025г. било образувано н. а. х. дело № 16451/2023г. по описа на СРС (том № 1), като постановеното по делото решение (за потвърждаване на НП) било отменено по касационен ред (вж. Решение по к. н. а. х. дело № 9052/2024г. на АССГ – том № 2, л.20-21), и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, при което е образувано настоящото дело. Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Е. Б. Ц., Г. С. Г., С. И. А. (частично) и А. Т. Ш. (частично), писмени доказателства: том № 1 (материали по н. а. х. дело № 16451/2023г. на СРС): договор за потребителски кредит № 847999 към искане № 5038897 (л. 14-20), договор за потребителски кредит № 532370 към искане № 9003477 (л. 21-27), договор за потребителски кредит 531988 към искане № 9003329 (л. 28-30), известие за доставяне на наказателното постановление (л. 31), сигнал от С. И. А. (л. 33), становище от „,,•••''“ ООД (л. 42), договор за паричен заем „,,•••''“ № •••••••, сключен на 27.05.2022 г. (л. 43-44), Общи условия на „,,•••''“ ООД за заеми „,,•••''“ в сила от 08.03.2019 г. (л. 45-58), Извадка относно лог файл по договор за паричен заем № ••••••• (л. 59), стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (л. 60-61), том № 3 (материали по н. а. х. дело № 6395/2025г. на СРС): Пощенски плик (л. 9), Заповед № 670/06.07.2023 г. на председателя на КЗП (л. 12), Заповед № 662/30.06.2023 г. на председателя на КЗП (л. 13), Заповед № 319 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП (л. 14), Пълномощно от Н.П. като управител на „,,•••''“ ООД в полза на Л.Г.В. (л. 15), Покана за съставяне на АУАН (л. 17-18), Формуляр на искане за сключване на кредит (л. 19-20), Становища до КЗП (л. 42-43, л. 47 и л. 53), Констативен протокол № К-2758935/17.05.2023 г. (л. 54-57), Съпроводително писмо с изх. № 994-00-114 (л. 59), Писмо с изх. № Ц-00-3056/18.12.2025 г. от КЗП относно (л. 91), Заповед № 147/30.06.2023 г. на председателя на КЗП (л. 92), надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдебният състав на настоящата инстанция обсъди внимателно показанията на свидетелите Е. Ц. (актосъставител) и Г. Г., доколкото и двамата се явяват членове на екипа на КЗП, извършила процесната проверка на място (в офиса на дружеството-жалбоподател), и в тази връзка непосредствено са възприели възпроизведените при разпита им фактически обстоятелства по случая, като показанията им се отличават с логичност, последователност и с липсата на вътрешна противоречивост, като подробно същите съобщават за обстоятелствата по проверката, фактическите изводи на комисията, установените нарушения и съставянето на АУАН. Съдът постави показанията им в централно място при формиране на изводите си относно фактическата обстановка, относима към наличието/липсата на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение. По-конкретно, от показанията им еднопосочно се установи времето и мястото на извършване на проверката, както и че в хода било установено, че в гореспоменатия офис се предоставяли потребителски кредити, като договори, които били за суми от 300.00 до 5 000.00 лева се сключвали и в офиса. От показанията им се установява, че са констатирали, че в проверявания офис, където се сключвали договорите за кредит, нямало разположена информация в писмен вид на хартиен носител, съдържаща общи условия, тарифа и ред за сключване на договора, като за установеното бил изготвен констативен протокол. Поконкретно, свидетелката Е. Ц. демонстрира по-детайлен спомен, а именно – че проверката била инициирана от постъпила жалба от потребител. От нейните показания се установяват и обстоятелствата, че в края на проверката служител на дружеството – Б.Б., разпечатал от компютъра общи условия на „,,•••''“ ООД от 2019г, както и че впоследствие в КЗП били представени в писмено становище общи условия на дружеството-жалбоподател. Сочи, че проверката била извършена през месец май 2023г., както и че тя съставила АУАН през месец юли 2023г. Показанията на свидетеля С. А. се явяват частично информативни, като същите нямат пряка относимост към изпълнителното деяние, а по-скоро само относно повода за депозиране на сигнал от негова страна. В конкретика, от показанията му се установява, че между него и жалбоподателя било възникнало облигационно отношение по повод изтеглен от свид. А. кредит в размер на 800.00 (осемстотин) лева през 2022г., за което кандидатствал през телефона си (онлайн), без да подписва физически (на хартия) договор, че е върнал заетата сума, заедно със законовата лихва, но около половин година по-късно получил обаждане от представител на дружеството-жалбоподател, че дължал някаква сума. От изложеното от него се установява и че същият е депозирал сигнала, тъй като кандидатствал за одобрение за отпускане на друг кредит, но от справката в Централен кредитен регистър било видно, че същият бил регистриран като длъжник, което продиктувало сигнализиране органите на КЗП. Показанията на А. Ш. не се явяват информативни досежно факта на вмененото нарушение, защото тя не е присъствала на проверката, а при съставяне на АУАН. Съдът не кредитира показанията , че при съставяне на АУАН се явил представител на дружествотожалбоподател, доколкото от съдържанието на АУАН е видно, че той е съставен на 14.07.2023г., а е връчен на представител на дружеството – Л.В. на 17.07.2023г. Първоинстанционният съд счита, че писмените доказателства по делото спомагат за правилното и цялостно изясняване на обстоятелствата по делото, позволяват и проверка и контрол върху свидетелските показания, и предвид тяхното надлежно приобщаване по съответния процесуален ред, съдът ги кредитира изцяло, като не намери основание да ги изключи от доказателствената съвкупност, доколкото не се усъмнява в тяхната достоверност и истинност, като същите не се оспорват и от страните. Допълнителен цялостен и подробен анализ на доказателствените материали (чл.305, ал.3, изр.2 от НПК) не се налага, доколкото установените обстоятелства са еднозначни и еднопосочни, и се формират въз основа именно на такъв анализ. При така установените фактически обстоятелства съдебният състав на настоящата инстанция приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена от легитимирано юридическо лице (наказания нарушител), при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.79 от 17.09.2024г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт. По същество разгледана, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: При извършената служебна проверка, съдебният състав на настоящата инстанция не констатира допуснати в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на юридическото лице – жалбоподател съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с материалната и териториална компетентност на съответните длъжностни лица. Процесният АУАН № 003716/14.07.2023г. е съставен от компетентно длъжностно лице, в изпълнение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗПК – свидетелката Е. Ц. е заемала длъжност „главен инспектор” в КЗП и същата е надлежно определена като длъжностно лице, което да съставя АУАН съгласно Заповед № 319 ЛС/22.04.2015г. на председателя на КЗП (л.14, т.III от съд. д.). От компетентно длъжностно лице е издадено и обжалваното наказателно постановление – за този свой извод съдът съобрази разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗПК, както и Заповед № 147/30.06.2023г. на председателя на КЗП (л.94, т.III от съд. д.) и Заповед № 670/06.07.2023г. на председателя на КЗП (л.12, т.III съд. д.). Този състав на първостепенния съд счете, че предвидените срокове за съставянето на АУАН – три месеца от „откриване на нарушителя” и една година от „извършване на нарушението” (вж. чл.34, ал.1 от ЗАНН) се явяват спазени в разглеждания случай, т. к. установилата нарушенията проверка е приключила на 17.05.2023г. със съставянето на КП № К-2758935/17.05.2023 г. (л.54-57, т.III от съд. д.), като тя е установила и лицето, което се явява и автор на соченото нарушение, а процесният АУАН е съставен на 14.07.2023г., като с оглед датата на приключване на проверката и на времето на извършване на въпросните нарушения законовото изискване за срок е спазено. НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на съставянето на АУАН (вж. чл.34, ал.3 от ЗАНН) и с оглед датите на двата процесуални документа (АУАН и НП) изискването относно този срок е очевидно изпълнено. Съдебният състав не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер, при съставянето и връчването на АУАН и издаването на НП, като смята, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 и чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, присъствали при установяване на твърдяното нарушение, както и за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис. В конкретния случай АУАН е съставен на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на представител на дружеството „,,•••''” ООД. Дори и евентуално да се приеме, че връчването на тази покана не е надлежно удостоверено, то липсата на надлежно връчване на представител на дружеството на писмената покана да се яви на съответна дата и час за съставянето на АУАН, н е се явява съществено, доколкото процесният Акт, макар и съставен в отсъствие на нарушителя, на 17.07.2023г. е бил предявен на упълномощен от управителя на дружеството представител – Л.В., която се е запознала със съдържанието му, подписала го е, като е дадена възможност на дружеството да представи възражения, вкл. и писмени такива, т. е. представител на дружеството е запознат е с т. нар. „административно обвинение” като не е нарушено правото на защита на санкционирания субект. Настоящият съдебен състав намира за спазени императивните правила на чл.42 от ЗАНН (за АУАН), съотв. на чл.57, ал.1 от ЗАНН (за НП) за формата, съдържанието и реквизитите на двата процесуални документа, доколкото в тях са отразени обстоятелствата по извършената проверка, описаните административни нарушения от фактическа страна и тяхната съответна правна квалификация, като тези два документа са в писмена форма и са подписани от съответните лица (актосъставител и свидетели). Съгласно посочената като нарушена законова разпоредба на чл.5, ал.8 от ЗПК кредиторът (в конкретния случай „,,•••''” ООД) има задължение да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити. В разглеждания случай, както актосъставителят в съставения АУАН № 003716/14.07.2023г., така и административно-наказващият орган правилно са приели, че дружеството-жалбоподател „,,•••''” ООД е задължено лице, т. е. обвързано e от правилото, уредено в чл.5, ал.8 от ЗПК и е нарушило цитираната разпоредба. В хода на производството, от събрания доказателствен материал, се установява еднопосочно, че това задължение не е било изпълнено от търговското дружество. От приетите по делото доказателства, и най-вече от показанията на свидетелите Е. Ц. и Г. Г., съставът на съда установи, че в действителност не е била поставена на видно място в помещенията за обслужване на клиенти, на разположение на интересуващите се лица, достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които „,,•••''” ООД предоставя потребителски кредити. В офиса на търговското дружество са се сключвали договори за заем (кредит) и в присъствена форма. Неотносимо в случая е обстоятелството, че свид. А. е сключил договора дистанционно, чрез мобилния си телефон. Това е така, т. к. неговият сигнал е бил единствено основание за започване на проверката, а сключването на този договор няма отношение към изпълнителното деяние, което е предмет на това производство. В тази връзка съдът намира, че в случая правилно е определена правната квалификация на база изложената в НП фактическа обстановка и не следва да намира приложение разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Настоящият състав не споделя и възражението, че тъй като визираните в НП общи условия били валидни до 01.06.2021г., то от тази дата дружеството сключвало само индивидуални договори, поради което и разпоредбата на чл.5, ал.8 от ЗПК не намирала приложение. Стриктният прочит на разпоредбата урежда задължение за предоставяне на видно място в помещенията на достъпна информация в писмена форма не само относно общите условия, а и за тарифите и реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити. Дори и да се приеме, че към процесните договори, сключвани на място в офисите на това търговско дружество, няма допълнително приложение „Общи условия“, т. к. тази информация е инкорпорирана в самия договор, то в хода на делото беше доказано по несъмнен начин, че на видно място във въпросния офис не са били поставени нито информация за тарифите, нито за реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити. Нещо повече – целта на изискването по чл.5, ал.8 от ЗПК е да обезпечи преддоговорната информираност на потребителите с оглед гарантиране на правата им при сключване на договори за потребителски кредити в един последващ момент. Съдът намира, че правилно е посочена санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК и правилно е определен размерът на наказанието. Разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК предвижда, че за нарушение на чл.5 от същия закон се налага административно наказание „имуществена санкция” в размер от 3 000 (три хиляди) до 8 000 (осем хиляди) лева. Поради изложеното по-горе настоящият състав намира, че правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на посоченото по вид наказание на това законово основание, предвид обстоятелството, че става дума за нарушение, което е извършено за първи път, и като съобрази, че размерът на финансовото наказание е на самия минимум – 3 000 (три хиляди) лева, което не може да бъде намалено (арг. чл.27, ал.5 от ЗАНН). Разглеждането на субективната страна на нарушението не е необходимо, т. к. отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Съдът не споделя аргументите на жалбоподателя, че нарушението следвало да се счете като „маловажен случай”. Случаят не е „маловажен”, т. к. обществената му опасност е типична за нарушение по чл.5, ал.8 от ЗПК, още повече, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на това, че нарушението се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. В допълнение, според настоящия състав неизпълнението на посоченото законово задължение се отразява съществено на регулираните обществени отношения, като поставя в потенциална опасност съответните клиенти на дружеството от сключване на договор за потребителски кредит при неяснота на конкретните параметри – общи условия, тарифи и ред за сключване, доколкото потребителят е лишен от възможността да се запознае с преддоговорната информация, определена от закона като задължителна. Разгледано по същество, НП е законосъобразно и правилно, защото е издадено при спазване на процесуалните изисквания, при правилно приложение на материалния закон, категорично е установено нарушението и неговия автор, и същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, от присъждане на разноски следва да се възползва учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д от цит. з., но процесуалният представител на административно-наказващия орган изрично е заявил, че не претендира разноски, и затова съдът не дължи произнасяне по този въпрос. При тези съображения и на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, СЪДЪТ