Решение № 3544 от 23.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17074/2024 г.

Производството е по реда на чл.92,ал.3 Закон за автомобилните превози /ЗАП/, обнародван ДВ бр.82 от 17 септември 1999година - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.17 от 25 февруари 2011година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на “•••••”ЕООД, подадена срещу наказателно постановление №42-0011042, издадено на 30 юли 2024година от началник Областен отдел”Автомобилна администрация” /ОО”АА”/ София в Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация” /ИА”АА”/ при Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ на Република България, с което на юридическото лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 3 000лв., на основание чл.96г,ал.1,предл.второ ЗАП - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.9 от 26 януари 2017година, за това, че на 10 юни 2024година, около 10:15часа, в сградата на ОО”АА” София, находяща се в ••••••••••, след извършена на основание писмо, рег.№11-47- 5146/1/22.05.2024г. по описа на ИА”АА” и известие, рег.№11-47- 5146/2/23.05.2024г. по описа на ОО”АА” София, тематична проверка относно транспортната документация на ”•••••”ЕООД, в качеството на превозвач, притежаващ Лиценз на Общността №18645 за международен превоз на товари, валиден до 15 януари 2028година, е било установено, че на 21 май 2024година, в ••••••••••••••••, дружеството е извършило управление на обществен превоз на товари с моторно превозно средство, марка”•••”, с регистрационен №•••••••••, категория N3 и с водач С. В. Н., който не е отговарял на изискванията на ЗАП, като конкретно не е притежавал валидна карта за квалификация на водача от категория С, видно от справка в информационната система на ИА”АА” - административно нарушение по чл.7б,ал.1,изр.първо,предл.второ ЗАП - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07 юли 2020година и в сила от същата дата. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, основно с позоваване на допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, дискредитиращи самото административнонаказателно обвинение, конкретно свързани с посочване по неясен, двусмислен начин на времето на деянието, с непосочване на мястото на извършване на стореното, както и на други релевантни обстоятелства, относими към съставомерните признаци на вмененото нарушение, като се твърди и некомпетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление. Дори и да се приеме, че формално са реализирани признаците от състава на административно нарушение, жалбоподателят се позовава на приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, също обуславяща отмяна на атакуваното наказателно постановление, във връзка с което и се претендира присъждане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски. Защитникът на жалбоподателя, в лицето на адвокат И. Г., САК, легитимиран с пълномощно, приложено като лист 12 от делото, не взема участие в открито съдебно заседание, но изразява становище по хода и развитието на делото чрез ”молба”, вх.№199781/22.06.2026г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 40 от делото/, в насока поддържане на искането за отмяна на атакувания акт по съображенията, подробно развити в жалбата, във връзка с което и присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него деловодни разноски, формирани от заплатено адвокатско възнаграждение, “съобразно представения договор за правна защита и съдействие”. Пред съда санкционираното юридическо лице “•••••”ЕООД, в процесуалното качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване не изпраща и представител по закон. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител, но е изразено становище, в насока наличие на предпоставки за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление и за “отхвърляне” на жалбата, включително е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя деловодни разноски, в частта, формираща се от заплатеното адвокатско възнаграждение на ангажирания защитник и при основание за присъждането им, при изпращането на жалбата, ведно с материалите по административнонаказателната преписка в съда, видно от съдържанието на съпроводително писмо, рег.№52-00-29-9005/2/26.11.2024г. по описа на ОО”АА” София /лист 2-3 от делото/. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите, развити в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на страните, изразени в хода и за целите на съдебното производство, конкретно в писмен вид и обсъди събраните доказателства и наличните по делото материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка касателно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: Във връзка с писмо, рег.№11-47-5146/1/22.05.2024г. по описа на ИА”АА”, адресирано до ръководителя на ОО”АА” София, следвано от известие, рег.№11-47-5146/2/23.05.2024г. по описа на ОО”АА” София, с адресат управителя и представляващ по закон ”•••••”ЕООД, ЕИК ••••••••••, по повод регистрирано при условията на т.нар. “дистанционна проверка” и по регистрационен номер, преминаване, конкретно на 21 май 2024година, през границата на страната на моторно превозно средство в рамките на извършваните именно от посоченото дружество товарни превози, като водачът, също подлежащ на идентификация в рамките на “дистанционната проверка“, се оказал без валидна карта за квалификация на водач на МПС от категория С, на “•••••”ЕООД, в качеството на превозвач, притежател на Лиценз на Общността №18645 за извършване на международен автомобилен превоз на товари, била направена тематична проверка, обхващаща периода 01 май 2024година - 23 май 2024година, насочена към проследяване спазването на изискванията, относими към дейността на превозвача и попадащи в компетентността на ИА”АА” като контролен орган. Като резултат от проверката, за която и бил съставен констативен протокол, при завършването й, конкретно на 10 юни 2024година, около 10:15часа, в сградата на ОО”АА” София, находяща се в ••••••••••, от страна на свидетел Н. Ч. - старши инспектор в ОО”АА” София, който заедно със свидетел Б. Д. и реализирал самата проверка, при която било потвърдено, че отнесено към проверявания период, в който попадала и датата 21 май 2024година, за извършване на дейността си превозвачът използвал моторно превозно средство, марка”•••”, с регистрационен №••••••••• и с водач С. В. Н. - правоспособен водач на МПС, включително за категория С, чиято последно издадена на 04 юни 2019година карта за квалификация била с валидност до 15 януари 2024година, като последното обстоятелство и намирало потвърждение в електронна информационна система на ИА”АА” - регистър DQC карти /регистър на издадени карти за квалификация на водач/, респ. водачът, макар да бил ”засечен” да управлява автомобила на превозвача на 21 май 2024година, към този момент нямал валидна карта за квалификация на водач на МПС от категория С, в присъствието на представляващия по закон юридическото лице, срещу последното било образувано административнонаказателно производство, конкретно със съставянето на акт, бланков №340474, за установяване на административно нарушение, с възприета правна квалификация по чл.7б,ал.1,изр.първо,предл.второ ЗАП, от фактическа страна деянието описано като изразило се в това, че на 10 юни 2024година, около 10:15часа, в сградата на ОО”АА” София, находяща се в ••••••••••, след извършена, на основание писмо, рег.№11-47- 5146/1/22.05.2024г. по описа на ИА”АА” и известие, рег.№11-47- 5146/2/23.05.2024г. по описа на ОО”АА” София, тематична проверка относно транспортната документация на ”•••••”ЕООД, в качеството на превозвач, притежаващ Лиценз на Общността №18645 за международен превоз на товари, валиден до 15 януари 2028година, е било установено, че на 21 май 2024година, в ••••••••••••••••, дружеството е извършило управление на обществен превоз на товари с моторно превозно средство, марка”•••”, с регистрационен №•••••••••, категория N3 и с водач С. В. Н., който не е отговарял на изискванията на ЗАП, като конкретно не е притежавал валидна карта за квалификация на водач от категория С, видно от справка в информационната система на ИА”АА”. Така съставен, актът бил предявен, подписан без възражения и препис от него бил връчен на участвалия в процедурата, представляващ по закон “•••••”ЕООД, на същата дата - 10 юни 2024година, а въз основа на акта и при положение, че от дружеството не се ползвали и от приложимия срок за писмени възражения по чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, на 30 юли 2024година последвало издаването на атакуваното наказателно постановление №42-0011042 от началник ОО”АА” София, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “•••••”ЕООД, с налагането на “имуществена санкция”, в размер 3 000лв., на основание чл.96г,ал.1,предл.второ ЗАП, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед жалбата, доводите, с които е обоснована защитната теза на жалбоподателя, за проверка на обстоятелствата, възприети и посочени като релевантни в съдържанието на акта и на атакуваното наказателно постановление, очертавайки предмета на административнонаказателното обвинение, в т.ч. при съобразяване характера на нарушението и начина на неговото установяване, по делото са били събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели, със съпричастност към образуването на административнонаказателното производство, но и към извършването на проверката, в рамките на която е било потвърдено самото нарушение, Н. Ч. и Б. Д. - старши инспектори при ОО”АА“ София, както са били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени в хода на съдебното производство, основно в изпълнение на съдебни актове, при следване на принципа за разкрИ.е на обективната истина, но и по преценка на жалбоподателя, реализирайки правото си на защита, в т.ч. в заверено копие писмо, рег.№11-47- 5146/1/22.05.2024г. по описа на ИА”АА”, в заверено копие известие, рег.№11- 47-5146/2/23.05.2024г. по описа на ОО”АА” София, в заверено копие констативен протокол за извършената тематична проверка, възпроизведена на хартиен носител информация от електронна система на ИА”АА” - регистър DQC карти /регистър на издадени карти за квалификация на водач/, конкретно по данните на водач С. В. Н., в заверено копие писмо, адресирано до управителя и представляващ по закон дружеството жалбоподател, рег.№52-00- 29-9005/25.10.2024г. по описа на ОО“АА” София, с отношение към установяване компетентността на длъжностните лица актосъставител и издател на атакуваното наказателно постановление - длъжностна характеристика за длъжност старши инспектор в ОО”АА” София, включително с данни да е била предявена за запознаване от актосъставителя, заповед №РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията на Република България и заповед №543 от 15 май 2024година на изпълнителния директор на ИА”АА” за заемане на длъжността началник ОО“АА” София от издателя на атакуваното наказателно постановление, но още заповед №357 от 28 февруари 2024година на изпълнителния директор на ИА”АА” за заемане на длъжността старши инспектор в ОО“АА” София от актосъставителя, постъпила по имейл, в т.ч. с писмо, вх.№197757/19.06.2026г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 33-35 и лист 36-38 от делото/, служебно направена по данните в ТРРЮЛНЦ, справка за актуално, конкретно към 07 юни 2026година, състояние на “•••••”ЕООД /лист 17-18 от делото/ и приложена с жалбата в заверено от защитника ксерокопие, издадена на 19 юли 2024година на водача С. В. Н. карта за квалификация на водач на МПС от категория С /лист 9-10 от делото/. Изброявайки материалите, формиращи доказателствената съвкупност, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите мерки за разкрИ.ето на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, са установили именно изложената по-горе фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената съвкупност, с насоченост към проверка на описаните като релевантни факти, включително относимите към образуването и хода, от процедурна гл.т., на административнонаказателното производство, според съда не са се очертали противоречия, изискващи задълбочено обсъждане. При тези предварителни уговорки и именно вземайки отношение по материалите от доказателствената съвкупност, съставът приема да сподели становището си, че не намира за убедително установено управляване на конкретното превозно средство на превозвача и от конкретния водач на превозвача точно на значимата, а и посочена по административнонаказателното обвинение дата - 21 май 2024година. Така е, защото свидетелите не са били очевидци, посочената в писмото, явяващо се основание за проверката, информация, макар и отнесена към конкретно визираната дата - 21 май 2024година, е била изключително общо формулирана, практически с характеристиките на твърдение, което и при положение, че не е било съпроводено, например с изготвен снимков материал или с възпроизведена информация от тахографа на моторното превозно средство, на фона и на отразеното в съдържанието на попълнения констативен протокол, според състава е оставило посоченото в сферата на възможното, но не и несъмнено установено да е било сторено. Предвид изложеното, съобразно доводите, обосноваващи защитната позиция на санкционираното лице, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 06 ноември 2024година, а жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган, съобразно приложимото изискване по чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.60,ал.1 ЗАНН - актуална редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021г., на 20 ноември 2024година, но подадена по пощата на 18 ноември 2024година, видно от клеймо на пощенски плик в приложение към жалбата /лист 13-14 от делото/, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане относно преценка основателността й. На свой ред извода относно изхода на делото, в насока отмяна на атакуваното постановление, съдът приоритетно мотивира с констатация за допуснати нередовности в рамките на административнонаказателното производство, имащи характер на съществени /поотделно и заедно/, доколкото са свързани не просто с неспазването на установени принципни правила, а на такива, имащи пряко отношение към правото на защита на лицето, привлечено към отговорност, както към възможността това право да бъде пълноценно реализирано, при това на съответния етап от развитието на административнонаказателното производство, началото на което се поставя със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, като несъмнено е обвързано с прецизност, яснота и еднозначност на административнонаказателното обвинение. Посоченото, пренесено към случая, изисква с приоритет да се констатира не просто несъответно на закона, от гл.т. използвани словесни форми, очертаване на деянието, вменено като административно нарушение на санкционирания субект, но практически описана деятелност, която не съответства на съставомерните признаци, характеризиращи вмененото нарушение, респ. реализирането на процеса по доказване в настоящото съдебно производство, с насоченост установеност или не на фактите, посочени от административнонаказателното обвинение, също не би могло да обоснове правен извод за осъществен състав на административно нарушение. За отбелязване е, че според приложената административнонаказателна разпоредба, подлежи на санкциониране годен административнонаказателно отговорен субект, “който … допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз … на пътници или товари”, като смислово /семантично/, а не само изводимо от използваната словоформа, с която е посочена формата на изпълнителното деяние, става въпрос за “допустителство“. Последното, на фона и на принципното правило, въведено с разпоредбата на чл.10 ЗАНН, съгласно която ”при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ”, дава възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност именно на допустител в хипотезата на чл.96г,ал.1,предл.второ ЗАП, но и предполага формулиране на административнонаказателното обвинение с насоченост, че санкционираният субект е допустител, а не извършител, в случая на стореното на 21 май 2024година. При положение обаче, че така очертаното изискване не се явява спазено, съставът споделя позиция за изначална дискредитираност на административнонаказателното обвинение, както несъответност на последното с приложената административнонаказателна разпоредба, като това от друга страна са пропуски, които не подлежат на саниране в настоящото съдебно производство, а и на преодоляване - нито чрез института на изменение на административнонаказателното обвинение, нито чрез способите и средствата за доказване, единствено обуславяйки отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Точно защото в административнонаказателното обвинение липсва синхрон между сочените като релевантни обстоятелства и признаците от състава на вмененото на санкционирания субект административно нарушение, стоящо в основата на основанието за реализиране на административнонаказателната отговорност на “•••••”ЕООД, не би могло да се приеме освен това коректно визирано мястото на нарушението - град София, по адреса на управление на санкционираното дружество, корелиращо с форма на изпълнително деяние допускане на водач, който не отговаря на конкретно изискване, определено със ЗАП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз на товари, а не с посоченото “извършване управление на обществен превоз на товари с конкретно моторно превозно средство и с конкретен водач, който не е притежавал валидна карта за квалификация на водача от категория С” и при положение от друга страна, че дори в хипотезата на юридическо лице, според приложената административнонаказателна разпоредба, в която и са очертани съставомерни признаци на административно нарушение, не е предвидена форма на изпълнително деяние ”управление на обществен превоз на товари”. Отделно, но в подкрепа на посоченото, се явяват и материалите от формираната доказателствена съвкупност, с акцент на показанията на разпитаните свидетели, видно от които случилото се на датата, посочена като такава на извършване на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател - 21 май 2024година, всъщност е било управляване от конкретен “нередовен” водач на конкретно пътно превозно средство, установено в рамките на дистанционна проверка при преминаване граница на страната, като съпричастността към извършеното от страна на санкционирания субект, от гл.т. деяние, с място на осъществяване града по седалището и адреса на управление на “•••••”ЕООД, в този случай не само, че не се установява, но и не би могла да бъде обективирана в ”извършване на управление на обществен превоз на товари с МПС …”. Точно в аспекта на посоченото съдът интерпретира, за да сподели част от доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, съотв. да формира становището си по изхода на делото, без основание да анализира, има ли по същество извършено нарушение в случая и макар да не споделя друга част от доводите на жалбоподателя, конкретно тези за некомпетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление и за неяснота относно посоченото от административнонаказателното обвинение време на деянието, квалифицирано като административно нарушение. Действително в съдържанието на наказателното постановление липсва конкретно посочване на акта, от който е произтичало правомощието на началник ОО“АА” София да издаде атакуваното наказателно постановление, но на фона на направеното изрично отбелязване, че лицето, достатъчно добре индивидуализирано с имена и заемана длъжност, а и посочено, че към датата 30 юли 2024година е било определено на основание чл.92,ал.2 ЗАП от министъра на транспорта и съобщенията, на фона на представляващите част от формираната доказателствена съвкупност - заповед №РД-08- 107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и заповед №543/15.05.2024г. на изпълнителния директор на ИА”АА”, според съда, издавайки акта, предмет на обжалване, несъмнено е, че г-н Г. Л. Н., заемал към този момент длъжността началник ОО“АА” София, е действал компетентно. Що се касае до посочените в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление две дати - 10 юни 2024година и 21 май 2024година, съдът отчита, че това е обективен факт, но в контекста на направеното описание, дори и на пръв поглед не възниква съмнение, че първата от посочените дати съответства на времето на извършването на проверката, докато реално само втората дата - 21 май 2024година, се сочи като такава на извършване на самото деяние, оценено като нарушение, поради което не може да бъде споделен и доводът за игнорирани приложими изисквания по чл.42,ал.1,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. На фона на възприетото от състава като аргументи в подкрепа на крайния правен извод по изхода на делото, съдът не намира основание да обсъжда доводите за приложимост или не по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, споделяйки, макар не буквално, останалите доводи от защитната теза, най-общо казано - с насоченост прецизност и съответност в рамките на административнонаказателното обвинение, от гл.т. фактическа и юридическа формулировка и на фона на вече подробно изложеното по-горе. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не установяват по убедителен начин направени от жалбоподателя деловодни разноски /наличен в приложение към жалбата и представляващ лист 11 от делото е писмен документ в заверено от адвокат Г. копие, именуван ”договор”, който обаче не е в цялост, включително е без подписи на страните/, освен че и не е обективно наличен “списък с разноски”, а предполагаемо като такъв следва да се възприема молба, вх. №199781/22.06.2026г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 39-40 от делото/, ето защо, макар при своевременно отправено и поддържано искане за присъждане на деловодни разноски от страна на жалбоподателя и неговата защита, съдът, независимо и от изхода на делото, не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски в полза на жалбоподателя. С оглед възприетия правен извод по изхода на делото от страна на съда, липсват предпоставки да бъде обсъждано, каквото и изобщо няма направено, искане на въззиваемата страна за присъждане на деловодни разноски. По изложените съображения, с оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание чл.92,ал.3 ЗАП вр. чл.63,ал.3 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1 ЗАНН - редакция на разпоредбите, след изменението и допълнението в последно посочения нормативен акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ