Решение № 2443 от 14.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 702/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 13845/12.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 62454/2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Д. Д. против „Топлофикация София” ЕАД искове с пр. осн. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на ответника, както следва: сумата от 5 764,61 лева – цена за топлинна енергия, доставена до имот с адрес: София, ул. ••••, в периода от месец декември 2011 г. до месец април 2014 г. и сумата от 1011,22 лева – законна лихва върху главницата в периода от 31.01.2012 г. до 17.12.2014 г., представляващи 5/6 от задълженията по Изпълнителен лист от 31.05.2022 г. по частно гражданско дело № 900/2015 г. на Софийския районен съд, 73 състав, поради изтекъл давностен срок. Образувано е по въззивна жалба вх. № 256950 от 09.08.2024 г. на С. Д. Д. срещу решението. Излага, че неправилно СРС е приел, че решение № 22095/30.12.2016 г. по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е влязло в сила по отношение на С. Д. Д. през 2021 г., след изтичане на срока по чл. 265, ал. 1 ГПК по в.гр.д. № 8908/2021 г. по описа на СГС. Въззивникът ищец по иска по чл. 439 ГПК сочи, че е бил наред с друго лице ответник по искове по чл. 422 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, но не е обжалвал Решение № 22095/30.12.2016 г. по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав. Поради това решението на СРС, връчено му на 23.01.2017 г., е влязло в сила спрямо него на 06.02.2017 г. При образуването на ИД спрямо него по силата на ИЛ от 31.05.2022 г. вече бил изтекъл 5-годишният давностен срок от влизане в сила на решението. Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на СРС, че първоинстанционното решение влиза в сила по отношение на необжалвалите обикновени другари не от изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а от изтичането на срока за присъединяване по чл. 265, ал. 1 от ГПК. Сочи, че тази практика се отнася до хипотези, в които ответниците по иска са солидарно задължени към ищеца, а в случая „Топлофикация София” ЕАД е претендирала сумите при условията на разделност от С. Д. Д. и от М.Д.М.. Сочи, че вземането на ответника по ИЛ се е погасило по давност преди образуване на ИД. Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението. Излага, че вземанията спрямо С. Д. Д. по Изпълнителен лист от 31.05.2022 г. не са погасени по давност. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания пр-вото по ИД е висящо /видно от представения препис/, поради което исковете са допустими. С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо. В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД С. Д. Д. срещу взискателя „Топлофикация София” ЕАД. Ищецът С. Д. Д. твърди, че 5/6 вземанията по Изпълнителен лист от 31.05.2022 г. по частно гражданско дело № 900/2015 г. на Софийския районен съд, 73 състав, са погасени по давност още преди образуване на ИД № 2522/2022 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № КЧСИ 841. Сочи, че като ответник по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав с решение № 22095/30.12.2016 г. по това дело е бил осъден да заплати сумите, както следва: сумата от 5 764,61 лева – цена за топлинна енергия, доставена до имот с адрес: София, ул. ••••, в периода от месец декември 2011 г. до месец април 2014 г. и сумата от 1011,22 лева – законна лихва върху главницата в периода от 31.01.2012 г. до 17.12.2014 г. Сочи, че решението му е връчено на 23.01.2017 г. и е влязло в сила спрямо него на 06.02.2017 г. като необжалвано. Ищецът обаче се снабдил с ИЛ на 31.05.2022 г., а ИД било образувано на 15.06.2022 г. или 5 години след влизане в сила на решението, поради което вземанията били погасени по давност. Излага, че решение № 22095/30.12.2016 г. по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е обжалвано от другия ответник М.Д.М., но не и от него. СРС е отхвърлил иска по доводи, че решение № 22095/30.12.2016 г. по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е обжалвано от другия ответник М.Д.М., образувано е в.гр.д. № 8908/2021 г. по описа на СГС, а на осн. чл. 265 ГПК ответникът Д. / и ищец по исковете по чл. 439 ГПК/ е могъл да се присъедини към жалбата на своя съответник до първото заседание пред въззивната инстанция от 07.12.2021 г. СРС е приел, че в случая решението е влязло в сила спрямо Д. не от изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а от изтичането на срока за присъединяване по чл. 265, ал. 1 ГПК /07.12.2021 г./, поради което не е изтекъл давностният срок от пет години. Настоящата инстанция не споделя изводите на СРС и намира исковете за основателни. Гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу С. Д. Д. и М.Д.М. относно суми за доставена ТЕ. От ответника С. Д. Д. се претендират 5/6 от сумите за исковия период, а от ответника М.Д.М.- 1/6 от сумите, или сумите се претендират в условията на разделност. С Решение № 22095/30.12.2016 г. по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е признато за установено, че С. Д. Д. дължи 5/6 от сумите по заповедта или това са сумата от 5 764,61 лева – цена за топлинна енергия, доставена до имот с адрес: София, ул. ••••, в периода от месец декември 2011 г. до месец април 2014 г. и сумата от 1011,22 лева – законна лихва върху главницата в периода от 31.01.2012 г. до 17.12.2014 г. Установява се от доказателствата по делото, че Решение № 22095/30.12.2016 г. по гр.д. № 49 523/2015 г. по описа на СРС, 73 състав е връчено на Д. на 23.01.2017 г. и следователно е влязло в сила спрямо него на 06.02.2017 г. като необжалвано. С. Д. Д. не е обжалвал решението, нито се е присъединил към жалбата на другия ответник. Видно от в.гр.д. № 8908/2021 г. по описа на СГС, образувано по жалбата на М.М., то С. Д. Д. нито е бил призован за съдебното заседание във въззивното производство, нито са му връчвани книжа. С. Д. не е бил призован за заседанието на 07.12.2021 г. С Решение № 787/10.12.2021 г. по в.гр.д. № 8908/2021 г. по описа на СГС е потвърдено първоинстанционното решение, но само в частта относно предявените срещу М.М. искове. „Топлофикация София” ЕАД се е снабдила с ИЛ спрямо Д. на 31.05.2022 г., а ИД срещу него е образувано на 15.06.2022 г. или това са над 5 години считано от влизане в сила на решението спрямо Д. /06.02.2017 г./. Вземанията на „Топлофикация София” ЕАД спрямо С. Д. Д. по Изпълнителен лист от 31.05.2022 г. по частно гражданско дело № 900/2015 г. на Софийския районен съд, 73 състав са били погасени по давност към момента на образуване на ИД. Съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК е предвидено правото на всеки обикновен другар да се присъедини към жалбата на неговия съищец или съответник, като присъединилият се другар става страна във въззивното производство. Необжалвалият обикновен другар може да се присъедини към подадена въззивна жалба до края на първото съдебно заседание, като съдът е длъжен да го призове за първото съдебно заседание, без да връчва препис от въззивната жалба съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е длъжен да дава указания за възможността на обикновения другар да се присъедини към въззивната жалба, защото такова задължение на съда не е уредено в закона. Необходимо е обаче този ответник да бъде призован /така Определение № 622 от 22.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2670/2021 г., III г. о., ГК/. Ако жалбоподателят / в случая съответник/ не е упражнил правото си по чл. 265, ал. 1 от ГПК, то с изтичането на срока за това първоинстанционното решение е влязло в законна сила по отношение на него и е породило предвидените в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК последици./ така Определение № 1522 от 7.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1908/2023 г., IV г. о./. При евентуално упражняване на това право присъединилият се другар се конституира като жалбоподател по делото, но неговото процесуално положение не е самостоятелно, а е обусловено от това на подалия въззивната жалба. Това е така, тъй като чрез института на присъединяване към въззивната жалба не се възстановява срока п о чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение, който вече е изтекъл. Когато не е упражнил тази възможност, законът му дава право да се ползва от подадената от някой от другарите въззивна жалба, но само доколкото това е необходимо за да се избегне постановяване на противоречиви решения по отношение на обикновените другарите /за необходимите другари намира приложение разпоредбата на чл. 271, ал. 3 ГПК/, когато поради еднакво установяване на общите факти, решението трябва да бъде еднакво за тях./Определение № 498 от 23.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5112/2013 г., I г. о., ГК/. В случая ответникът Д. не е бил призоваван от въззивния съд, а и не е подал въззивна жалба, нито се е присъединил към жалбата на другия ответник, поради което решението спрямо него е влязло в сила на 06.02.2017 г., а не на 07.12.2021 г. /дата на съдебното заседание по в.гр.д. № 8908/2021 г. по описа на СГС/. СРС се е позовал на практика, според която първоинстанционното решение влиза в сила по отношение на необжалвалите обикновени другари не от изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а от изтичането на срока за присъединяване по чл. 265, ал. 1 от ГПК, например Решение № 209 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2017 г., IV г. о., ГК, която практика в случая не е приложима според настоящия състав. Исковете са основателни. Дължат се разноски на ищеца за двете инстанции. Заплатена е дт за образуване на дело от 280,58 лв. По банкова сметка е заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лв., съгласно договор от 22.12.2022 г. Неоснователно е възражението за прекомерност – минималният размер на възнаграждението би бил 977 лв. За въззивното производство е заплатена дт от 136 лв. Общо дължими разноски 1 216,58 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд