Решение № 669 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 574/2026 г.

наказателно дело № 20262120200574 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,С.И.Т.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, срещу Наказателно постановление № 868741-F863003/29.12.2025 г., издадено от директора на дирекция ,,Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 8866,03 лв.

Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Навежда възражения за допуснати в производството съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява представител. По делото е постъпило становище от упълномощен адвокат, с която се поддържа жалбата и изложените в нея доводи за отмяна на НП. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на направените деловодни разноски.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно установено и в тази връзка поддържа обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 09.12.2025 г., в гр. Бургас, свидетелят Т. К. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя ,,С.И.Т.“ ЕООД акт за нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, за това, че имало скрито разпределение на печалбата през месеците януари 2023 г. в размер на 166 368,23 лв., през месец май 2023 г. в размер на 44 330,14 лв. и през месец юли 2024 г. в размер на 5450 лв.

При проверката се установило, че жалбоподателят е задължено лице по ЗДДС и предприятие по ЗСч, и следвало да декларира поотделно за съответната година и за съответното календарно тримесечие с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, в Част IVДеклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят трябвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

На 12.09.2025 г. била връчена покана № П-02000225048799- 999-001/11.09.2025 г., като дружеството следвало да подаде декларациите в 7-дневен срок, който изтекъл на 22.09.2025 г.:

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за първото тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 8318,41 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 02.05.2023 г.;

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за второто тримесечие на 2023 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 2216,51 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 31.07.2023 г.;

• Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за третото тримесечие на 2024 г. В Част IV Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка посочен в т. 2 и дължимия данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следвало да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 272,50 лв. Декларацията следвало да се подаде в срок до 31.10.2024 г.

Актосъставителят приел, че жалбоподателят не е подал горепосочените декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в 7-дневния срок, с което извършил нарушения по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал. 1 от ЗКПО. АУАН е връчен на управителя на дружеството, който е подал писмено възражение, заявявайки, че всички фактури са били отчетени в дневника за покупки по ЗДДС, в съответните данъчни периоди, плащанията са реални, надлежно

документирани и не представляват разпределение на печалба; фактурите са реални търговски операции, извършени между две търговски лица, към всяка фактура имало касови бонове, документиращи плащане; част от плащанията били извършени частично, но това не променяло характера на разхода и не го превръщало в разпределение на печалба; плащанията били направени чрез касов апарат, не са извършвани тегления в брой към собственика или свързани лица, които биха могли да бъдат квалифицирани като разпределение на печалба; няма доказателства за разходване на средства за лични цели, извеждане на пари от дружеството или плащания към собственика или свързани лица.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното в настоящото производство НП, като АНО е възприел фактите, описани в акта и е приел, че дружеството не е подало в срок до 31.07.2025 г. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за второ тримесечие на 2023 г., като дружеството е следвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в размер на 2216,51 лв. След като не е подал декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в 7- дневен срок, жалбоподателят нарушил чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и осъществил състава на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, поради което и му е наложена имуществена санкция в размер на 8866,03 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 10). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От обстоятелствената част на наказателното постановление и от съдържанието на акта не става ясно коя е датата на извършване на нарушението. Административнонаказващият орган е посочил два изтичащи срока за подаване на декларацията - 31.07.2023 г. и 22.09.2025 г., като от тях не може да се направи категоричен извод, коя дата АНО приема за извършване на нарушението. Противоречието се засилва и от обстоятелството, че веднъж АНО приема, че дружеството е трябвало да декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалбата в срок до края на месеца, следващ тримесечието, което означава, че Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, относима за второто тримесечие на 2023 г., е следвало да се подаде до 22.09.2025 г., след изпращане на поканата, а в същото време в АУАН и НП е отразена друга дата за краен срок- 31.07.2023 г. Посочването на конкретна дата на извършване на нарушението в обстоятелствената част на НП и АУАН представлява задължителен реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Неспазването на последните разпоредби е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да посочи в частност датата, на която е извършено нарушението. Също така датата на нарушението е от съществено значение, тъй като следва съдът да направи проверка дали са спазени сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, както и по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на Закона за корпоративното подоходно облагане в случаите на скрито разпределение на печалбите, в който случай не се прилагат срокове по ал. 1. Посочването на датата на нарушението, както и на доказателствата, които я потвърждават, е императивно изискване на закона и е недопустимо тя да се извежда по тълкувателен път от данните по административнонаказателната преписка или да почива на предположения. Ето защо, недоказването на приетата от АНО дата на извършване на нарушението винаги влече незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна (в този смисъл е и Решение № 3581 от 2.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 2222/2023 г.).

На следващо място, в АУАН и в НП липсва описание в какво се изразява самото скрито разпределение на печалбата, кога е реализирана самата печалба и кога е разпределена. Тези обстоятелства се явяват задължителен елемент от фактическия състав на нарушението и трябва да намерят отражение в обстоятелствената част на административното обвиненение. В случая това не е сторено и е довело до нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. до лишаване на жалбоподателя от възможността да разбере фактическата рамка на обвинението. Скрито разпределение на печалба, съгласно §1, т. 5 от ДР на ЗКПО, са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б"; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година; изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок; изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода; изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. АНО не е посочил коя конкретна хипотеза приема, че е осъществена и какви са фактите, които описват действията на жалбоподателя под дефиницията за „скрито разпределение на печалба“. След като се твърди, че е извършено разпределение на скрита печалба, следва да се посочи и на коя дата (или в какъв период) е извършено това разпределение. Липсата на подобно описание засяга правото на санкционираното лице да организира ефективно защитата си, доколкото тя се осъществява срещу фактите, които в случая не са му предявени по ясен и недвусмислен начин. В настоящото съдебно производство жалбоподателят се защитава срещу непълно административно обвинение, водещо като последица и до това да предполага каква е била волята на АНО относно приетите факти (вкл. и какво се включва в общата сума от 166368,23 лв.) и отделните елементи от състава на нарушението, което е недопустимо. Липсата на този реквизит е съществено нарушение и представлява формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 650 евро за адвокатска защита по настоящото дело, като същата сума се претендира за присъждане с представен по делото списък на разноските. Съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 евро е основателна, тъй като представлява реално сторени разноски за защита на засегнатия в производството правен интерес.

Така мотивиран, съдът