Решение № 2153 от 1.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13514/2022 г.

№ 20221100113514 по описа за 2022 година

искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – Д. М. И.а, твърди, че на 16.01.2022г. около 12, 35ч. в гр. София на ул.

„Искър“ в района на спирка № 2334 (Централни Хали) настъпило ПТП с участието на трамвай с инвентарен номер ТМ4137 към него прикачен посредством твърда връзка трамвайна мотриса с инв. № ТМ4135, управляван от М. Й. Н., ЕГН ••••••••••. Същият се движел по ул. „Искър“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Веслец“. В района на спирка № 2334, пътникът М.Б.И., ЕГН ••••••••••, предприел действия по слизане от превозното средство и при последната стълба поради

преждевременно затваряне на вратите на трамвая, бил избутан и падал на земята.

Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП-О “ПП“-СДВР, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-31/16.01.2022г.

След ПТП наследодателят на ищцата бил откаран в УМБАЛ „Софиямед“ АД, Клиника по ортопедия и травматология. След проведени съответни изследвания и консултации му била поставена диагноза: счупване на бедрена шийка, закрито. Предвид характера на установеното увреждане било взето решение за провеждане на оперативно лечение: Endoprothesis coxae sin. a modo moore. Извършена била парциална капсулектомия и екстрипация на бедрена глава. Направена била остеотомия на бедрената шийка. Бедреният канал бил обработен с костни пили и е имплантирано стъбло 9. Поставена била глава 52 Мооге с шийка 0. Направена била репозиция. След няколко дни болничен престой пациентът бил изписан с дадени препоръки за спазване на щадящ режим.

Във връзка с лечението си към този момент наследодателят на ищцата извършил

значителни имуществени разходи на обща стойност 1 486,80 лева.

По отношение на трамвай с инв. № ТМ4137 била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177.

Била предявена извънсъдебна претенция по отношение на дружеството, като междувременно пострадалото лице починало.

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:

• сумата от 26 000 лева = 13 293,59 €, като частично предявен иск от общ размер на претенцията от 50 000 лева - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 16.01.2022г., причинено при управление на застрахован при ответника трамвай с инв. № ТМ4137, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.03.2022г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата; претенцията е увеличена до пълния си размер в о.с.з. от 24.03.2026г. – 25 564,59 €.

• сумата от 1 486,80 лева = 760,19 € - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 16.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.03.2022г.

Претендира и разноски.

Ответникът – ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, оспорва иска:

• претенцията била недопустима, евентуално неоснователна, а и завишена;

• оспорва вината на лицето, сочено като делинквент; навежда доводи за съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

Представен е констативен протокол, от който не може да се установи какво точно се е случило, т.е. чия е вината за инцидента, но тя е установена със споразумение от 09.10.2024г. по НОХД 11798/24г. на СРС, НО 99 с-в: М. Й. Н., родена на 07.01.1971 г. в гр. Перник, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи като ватман в Столичен автотранспорт, с адрес: гр. София, ж.к. ••••, с ЕГН: ••••••••••, СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВНА в това, че на 16.01.2022г., около 12:35ч. в гр. София, при управление на трамвайна мотриса Т6В5-ЧСФР с инвентарен номер ТМ4137 и прикачена към нея трамвайна мотриса Т6В5-ЧСФР с инвентарен номер ТМ4135 се движила по ул. „Искър“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Веслец“ и в района на спирка на Столичен градски автотранспорт № 2334 -„Централни хали“, при потегляне нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, както следва:

чл. 68, ал. 2 от ЗДП: …

чл. 132, т. 2 и т. 3 от ЗДП: …

чл. 126, ал. 1 от ППЗДП: ….

чл. 179, т. 2 от ППЗДП: …“, като реализирала пътно - транспортно произшествие с пътника М.Б.И. с ЕГН •••••••••• - не изчакала пътникът да слезе от трамвая, натиснала бутона за затваряне на вратите, които затиснали пътника и така потеглила при отворена врата на мотрисата, по този начин не осигурила възможност за безопасно слизане на М.Б.И. и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-голям 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Деянието е извършено от обвиняемата виновно, при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК.

Макар и трудно, удостоверението за родствени връзки е четимо (л. 14). Ищцата е дъщеря на починалия (09.05.2022г.). Това изрично бе посочено в доклада по делото, а от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за нещо различно.

Ответното дружество е сезирано извънсъдебно на 02.03.2022г. (л. 17), а то е отказало плащане по щета № 0411-195-0007-2022г. на 02.06.2022г.

Депозирано е заключение на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвена. От него, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 19.12.2025г., се установява, че:

При престоя в болница „Софиямед“ на М.Б.И., ЕГН ••••••••••, е установено:

Счупване на лявата бедрена шийка, закрито. Поставена изкуствена става

(Endoprothesis coxae sin. a modo Moore), травма в областта на челото.

Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с известна кинетична енергия и може да сe получат при падане от стъпало на трамвай, като добре отговарят да са получени по начина описан в исковата молба и да са в причинна връзка с него.

Счупването на бедрената шийка реализира признака трайно затруднение движението на крайник за срок по-продължителен от 30 дни.

Поради това, че храненето (от кръвоснабдяването) на бедрената шийка с възрастта се затруднява при възрастни пациенти при такова счупване се налага подменяне на тазобедрената става. След тази операция за период от 3 до 6 месеца настъпва възстановяване на движенията в този крайник.

При получаване на увреждането и при натоварването на крайника в първия месец след операцията пострадалият е изпитвал силни болки и страдания.

Представени са разходни документи за – 1 486,80 лева: за доплащане на ставата 1 272 лева, ортопедичен сет 100 лева, преглед 80 лева, потребителска такса 34,80 лева, които са били необходими за лечението на пострадалия.

В медицинската документация по делото не са описани предходни травми на И., които да имат значение за процесното счупване.

Експертизата не може да прецени дали са спазени лекарските предписания, но пациент с такава операция е необходимо да приема следоперативно антикоагулант и да

провежда ЛФК-раздвижване с натоварване на крайника за да проходи по-бързо.

В делото има препис-извлечение от акт за смърт на М.Б.И. – починал на 09.02.2022г. Няма данни за причината за смъртта.

Периодът за възстановяване е индивидуален. При такава операция на следващия ден след операцията пациентът трябва да се вертикализира и да започне да натоварва крайника. Антиколагуантите са задължителни, защото при операцията се нарушава циркулацията на крайника. Това нарушаване на циркулацията особено на долен крайник създава условия за образуване на тромби във венозните съдове, които могат да доведат до белодробна тромбемболия и да настъпи неблагоприятен изход. До третия месец е желателно оперираният да взема антиколагуланти, не за да възстанови ходенето си, а за да не направи тромб-емболия и да почине. След операцията рехабилитатор обучава пациентите как да стъпват да се движат да ходят до тоалетната и след махане на проходилката с две патерици после с една и с бастунче. Пациентът няма избор освен да се раздвижва. Няма данни какво е правил пострадалият след излизане от болницата, няма никаква медицинска документация за този период от време, но принципът е да има раздвижване.

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. А. (показанията ù са преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е сестра на пострадалия), и Н. (показанията ù са преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквент). От показанията им се установява, че:

-св. А.: на 16.01. ù се обадил приятел и ù казал че брат ù бил паднал от трамвая, счупил си крака и бил в болница „Софиямед“. Вечерта или на другия ден го видяла. Изпитвал силни болки в таза и в левия крак. Дали му обезболяващи. Престоял след операцията една седмица (явно свидетелят има предвид болничното заведение). Той живеел сам в апартамента на родителите им. Не можел да се обслужва изобщо. Г-жа А. ходела сутрин и вечер да му сменя памперсите, да му купува храна за обяд и за вечеря и се грижела за него. Той не можел да става. Получил деменция след операцията, бил ставал, падал и си счупил и другия крак. Така се залежал и започнали да му излизат рани по тялото. Накрая починал. През това време не бил ставал от леглото, но пиел обезболяващи. Преди ПТП бил активен и адекватен. След операцията получил деменция, несвързани неща говорел и останал на легло.

-св. Н.: Участвала в процесното ПТП – тя била водач на трамвайна мотриса през 2022г. Човекът, който пострадал бил употребил алкохол. Тя си изпълнила спирката и в момента, в който нямало хора по вратите, той просто бил слязъл между стълбите и е искал да слезе и паднал. Тя отишла при него, помогнала му и извикала линейка. Разбрала, че е употребил алкохол, когато дошли лекарите при прегледа.

Съдът кредитира показания и първия свидетел, а относно втория е взето отношение в „от правна страна“.

от правна страна:

Искът е допустим - Решение № 60170 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1435/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева.

Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 .

Относно инцидента е сключено споразумение, в което е прието, че ватманът (вторият свидетел) не е осигурил възможност за безопасното слизане на пътниците (чл. 68, ал. 2 и чл. 132, т. 2 от ЗДП и чл. 126, ал. 1 и чл. 179, т. 2 от ППЗДП). Вратите на мотрисата са били отворени след потегляне (чл. 132, т. 3 от ЗДП).

Самото споразумение обвързва гражданския съд - Р. № 221 от 21.06.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 399/2010г., според което: съобразно разпоредбата на чл.414и, ал.1 НПК /отм./ одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а разпоредбата на чл.222 ГПК/отм./, респ. чл.300 ГПК установява, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Изводът е, че г-жа Н. е нарушила нормативно закрепените изисквания за изпълнение на спиране на мотрисата на спирка на градския транспорт, за слизане и качване на пътници.

Действително, както се сочи и в молба от 02.12.2015г., присъдата не е задължителна за гражданския съд за поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК като елемент от фактическия състав на деянието, а преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд - Решение № 392 от 11.03.1976г. по гр.д. № 95/76г., I г.о. В случая не се твърди, а и не се установява някакво поведение на пострадалия, което да би могло да се съвмести с това на ватмана (арг. и от доводите, изложени в о.с.з. от 09.12.2025г – л. 91 - гръб). Според споразумението, на пострадалия не е била дадена възможност да слезе, тъй като реакцията на втория свидетел е била неадекватна. Ако на г-н И. му е било прилошало, то това не би довело до признаване на вина. Ако правилно се тълкува фактическият състав, установен от наказателния съд, трамваят е тръгнал с отворена врата, докато пътник се е опитвал да слезе. В тази хипотеза той би следвало не да се държи за обезопасително нещо, а да се съсредоточи (предполагайки, че превозното средство е в покой), към тротоара.

Дори и пострадалият да е бил употребил алкохол, няма доказателства (най-вече медицински), че това му е повлияло на стабилността или адекватността му при слизане от трамвая. ВС е консаттирал в Р. 269/1984-I V и Р. 617/1984-IV, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия не е основание за неговото съпричиняване, след като злополуката се е дължала не на алкохолното му опиване, а единствено на деянието на делинквента; също в р. 1483/1983-IV.

От тази гледна точка, показанията на втория свидетел, тъй като противоречат на установеното в наказателното производство са по-скоро ирелевантни и представляват някаква форма на защитна версия, вследствие от неразбирането на премета на гражданското производство.

Решаващият орган определя обезщетението по чл. 52 от ЗЗД на 15 338,76 € (Р. № 63 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013/2018г.). Починалият е претърпял тежък инцидент, предполагащ възстановяване и то за относително дълъг период – 3 до 6 месеца, според СМЕ. Междувременно болките са били силни.

Необходимо е да се уточни, че сумата, посочена по-горе, е за самия инцидент – падане, довело до счупване на лява бедрена шийка (л. 120), и болезнеността, която се предполага за възстановителния период и то без усложнения.

Инцидентът е настъпил на 16.01.2022г., а пострадалият е починал на 09.05.2022г.

Според Решение № 777 от 28.08.1985г., IV г.о.: при непозволеното увреждане законът

предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и без да е правен довод; също: Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на извършителя ма деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на приноса.

Поведението на г-н И. би представлявало форма на съпричиняване, ако не бе починал и съобразно установеното от ищцовата страна (чл. 154 от ГПК). Така, например: Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД - Решение № 17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК.

Спред в.л., пострадалият на около 70 години към този момент, е трябвало да положи усилия да се изправи (и то веднага след операцията), за да натоварва крайника. Нищо подобно не е сторено – той се е залежал, разчитал е изцяло на сестра си (първия свидетел). Най-вероятно не е вземал и антикоагуланти, за да се предпази от риск от тромб-емболия. Това е предположението на решаващия орган за причината за настъпилия летален изход, доколкото друго не е установено (Решение № 400/13.04.55г., по гр.д. № 1962/55г., на I г.о.). Съобразено е становището на в.л.

Предвид изложеното, дементното поведение, последващото второ счупване и болките и негативните емоции, свързани със залежаването, не могат да се съобразят при определянето на обезщетението. Както бе посочено, няма ангажирани доказателства, че нещо е попречило на г-н И. да следва адекватното, съобразно изложеното от д-р М., поведение след иначе успешната оперативна интервенция.

Съответно, съдът няма нужда да редуцира вече посочената сума (Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

Искът по отношение на имуществените вреди е изцяло основателен, с оглед и становището на в.л. Предметът на Решение № 36 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр.д. № 1135/2023г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, цитирано в отговора, е стойността на луксозен надгробен паметник във Франция - паметник от фин гранит с постамент за погребален параклис с две колони и златни гравюри . То е неприложимо в случая относно фактурата от 80 лева.

Тъй като искът първоначално бе предявен като частичен, то лихвата върху сумата, надхвърляща първоначалния размер, се дължи, считано от последното о.с.з. – 24.03.2026г. (Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І т.о. на ВКС, увеличението на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента на депозиране на исковата молба ; също: Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016г., ОСГТК, докладвано от съдиите Емануела Балевска и Емилия Василева: 1. Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането; а също така и При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска - Р. № 60141 от 25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г., I т.о.

по разноските:

На ищеца се дължат разноски (чл. 78, ал. 1 от ГПК), съобразно уважената част от исковете – 562,66 €.

На процесуалния му представител се дължи възнаграждение (чл. 38 от ЗА), отново, съобразно уважената част от исковете – 1 944,30 €.

Разноските на ответника (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно отхвърлената част от иска, възлизат на 858,08 €.

Разноските се компенсират, дори и когато са постановени по чл. 38 от ЗА; и в тази хипотеза (уговорено, но незаплатено) трябва да има списък по чл. 80 от ГПК (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се компенсират - (Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

858,08 € - 562,66 € = 295,42 € - 1 944,30 € = -1 648,88 €.

По компенсация ответникът дължи на процесуалния представител на ищеца дължи - 1 648,88 €.

Ответникът дължи ДТ върху уважената увеличена част от иска – 81,81 € (чл. 77 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ