Решение № 2340 от 14.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 227/2026 г.

Делото е образувано по жалба на "Еко-Хидро-90" ООД, ЕИК 112580619, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Асен Златаров" № 12, против Решение № ПК-1-1/18.02.2026 г. на директора на РИОСВ – Пазарджик, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение "Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище "Малкото меше" в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик, с възложител "Еко-Хидро-90" ООД. Жалбоподателят моли да бъде прогласена нищожността или да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на на директора на РИОСВ – Пазарджик за ново произнасяне. Излага съображения за постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поддържа жалбата и чрез процесуалния и законния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в представена писмена защита. Заявява претенция за разноски. Ответникът – директор на РИОСВ-Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Счита обжалваното решение за правилно, като постановено при пълно спазване на закона и изпълнение на всички указания дадени от ВАС. По делото не са конституирани други заинтересовани страни извън жалбоподателя и административния орган. Съдът намира, че с оглед предмета на спора – законосъобразността на оспорения административен акт – и липсата на данни за лица, чиито права или законни интереси се засягат пряко и лично от този акт, не е налице основание за служебно конституиране на други страни в производството. Обжалваното решение е постановено след отмяната от Върховния административен съд (с Решение № 7056/25.06.2025 г., по адм. д. № 1202/2025 г.) на Решение №4179/01.11.2024 г., постановено по адм.д.№735/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, както и на оспорения в първоинстанционното производство административен акт, а именно - предходното постановено от ответника Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2021 г., с което също не е одобрено осъществяването на процесното инвестиционно предложение "Открит добив на строителни материали/ мрамори и доломити/ от находище „Малкото меше“ в землището на с. Синитово. С решението си ВАС е върнал на директора на РИОСВ - Пазарджик преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: да посочи какво е кумулативното въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони съобразно заложените в закона критерии за това, да прецени степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони, въз основа на събраните в производството доказателства и обоснове взетото решение съобразно законоустановените критерии. Освен това, разглеждайки делото по същество, по основния спорен въпрос, Върховният съд е приел за доказано в хода на процеса, че съгласно данните за динамиката на популациите на видовете розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов, същите ще останат жизнеспособни елементи на територията на кариерата и защитената зона и при възобновяване на дейността на находище „Малкото меше“, както и (кредитирайки заключението на съдебно-екологичната експертиза), че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до директно засягане на локалитетите на консервационно значими растителни видове и до отнемане на местообитания в защитената зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. ВАС е кредитирал също заключението на вещото лице биолог по приетата съдебно - биологична експертиза, придружена със снимков материал, досежно наличните в нея категорични изводи, а именно: че не е налице неблагоприятно въздействие върху определени видове птици- розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов по повод параметрите на въздействие на ИП върху двете защитени зони ВG0000254 „Бесапарски възвишения” и ВG0002057 „Бесапарски ридове“, че не се наблюдава и значителен кумулативен ефект върху тези видове до степен, предизвикваща намаляване на популациите им, както и че съгласно информацията в ДОСВ и ДОВОС, отнетите площи от местообитанията на видовете са в размер от 0, 03% до 0, 61 % от общата площ на всеки един засегнат вид, а извършваните понастоящем и предвидените с инвестиционното предложение взривявания няма да са в състояние да предизвикат значителен кумулативен ефект. Процесното инвестиционно предложение предвижда добив на мрамори в рамките на концесионна площ около 256 дка, разположена в землището на с. Синитово, при срок на експлоатация 35 години, чрез открит способ с използване на пробивно-взривни работи, транспорт и преработка на суровината в трошачно-сортировъчна инсталация. Територията на инвестиционното предложение попада в границите на две защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – защитена зона BG0002057 „Бесапарски ридове“ за опазване на дивите птици и защитена зона BG0000254 „Бесапарски възвишения“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, като не засяга пряко защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. В рамките на проведената процедура по оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост са изготвени доклади, които предвиждат редица смекчаващи мерки, включително изключване на дейности в определени части от концесионната площ, ограничаване на дейностите във времето извън чувствителните периоди за видовете, както и провеждане на мониторинг. След провеждане на обществено обсъждане, постъпили възражения и разглеждане на докладите от експертен екологичен съвет, административният орган е приел, че реализирането на инвестиционното предложение ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, включително чрез унищожаване на местообитания, безпокойство и кумулативен ефект, както и че предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на тези въздействия. В хода на съдебното производство по адм. д. №1036/2021 г. (което е по първоначалното разглеждане на повторното адм.д.№735/2024 г. на Административен съд - Пазарджик - по които съдебни производства е постановено касационното Решение № 7056/25.06.2025 г., по адм. д. № 1202/2025 г. на ВАС и които административни дела са част от административната преписка по издаване на настоящия обжалван административен акт) са приети съдебно-биологична, съдебно-екологична и съдебно-геодезическа експертизи, чиито заключения са обсъдени и кредитирани в решението на ВАС, както е посочено по-горе. От събраните по адм. д. №1036/2021 г. на Административен съд - Пазарджик доказателства и задължителните указания, дадени с решението на Върховния административен съд, следва да се приеме, че не са налице фактически основания за прилагане на забраната по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие по отношение на видовете розов скорец (Sturnus roseus) и скално врабче (Petronia petronia). В мотивите на влязлото в сила решение на ВАС, постановено по адм. д. № 1202/2025 г., въз основа на приетите съдебно-биологични и екологични експертизи, изрично е установено, че в района на находище „Малкото меше“ не е налице актуално гнездене на тези видове, като за розовия скорец е посочено, че е наблюдаван спорадично в минали периоди (2014 г. и 2018 г.), но не и в последващите години, а за скалното врабче липсват данни за установено гнездене в района на кариерата. При тези фактически установявания ВАС е приел, че при реализацията на инвестиционното предложение не се установява неблагоприятно въздействие върху тези видове до степен, която да води до увреждане или унищожаване на техни местообитания, включително места за размножаване, както и че не е налице значителен кумулативен ефект. Независимо от това, в новото оспорено решение административният орган е достигнал до противоположен извод, че съществуващата изоставена кариера представлява „по несъмнен и безспорен начин“ място за размножаване на посочените видове, както и че реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до пряко унищожаване на размножителни местообитания. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, доколкото органът не сочи нови релевантни фактически обстоятелства или доказателства, настъпили след постановяване на решението на ВАС, които да обосноват различна фактическа констатация. Напротив, органът се позовава на същия доказателствен материал, който вече е бил обсъден и ценен от съда. При това положение не може да се приеме за доказано наличието на конкретни места за размножаване на тези видове в обхвата на инвестиционното предложение, чието увреждане или унищожаване да обоснове приложение на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР. Следва да се има предвид, че забраната по чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР е насочена към защита на конкретни, реално съществуващи места за размножаване и почивка, а не на хипотетична възможност за бъдещо заселване или потенциална пригодност на дадена територия като местообитание. В този смисъл обстоятелството, че при определени условия е възможно даден вид да се засели или да използва територията в бъдеще, не е достатъчно, за да се приеме наличие на защитен обект по смисъла на чл. 38 от закона. Допълнително, в решението на ВАС е прието, че при спазване на предвидените мерки, включително възможността за осигуряване на подходящи условия за гнездене, розовият скорец не е застрашен от реализацията на инвестиционното предложение, което изключва извод за неизбежно увреждане или унищожаване на негови местообитания. При тези данни съдът приема, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като е приел наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР по отношение на видовете розов скорец и скално врабче. Този извод не означава, че при преценката по чл. 31 от ЗБР следва да се отчита единствено наличието на конкретни гнезда или места за почивка, а че в случая административният орган е обосновал отказа си именно чрез твърдяно засягане на такива защитени обекти, без това твърдение да е доказано по делото. В тази връзка не може да бъде споделен и доводът на административния орган, основан на тълкуването на изискването за „умишленост“ в практиката на Съда на Европейския съюз. Действително, съгласно тази практика понятието за умишлено увреждане обхваща и хипотезите, при които извършителят съзнателно приема възможността за настъпване на забранения резултат като последица от дейността. Това тълкуване обаче предполага наличие на достатъчно конкретни и установени фактически данни за съществуването на защитения обект, чието увреждане или унищожаване би могло да бъде предвидено. В случая, както беше посочено по-горе, по делото не се установява наличието на конкретни места за размножаване на розовия скорец и скалното врабче в обхвата на инвестиционното предложение. При липсата на такива установени обекти не може да се приеме, че съществува предвидим и приет риск от тяхното увреждане или унищожаване, тъй като самият предмет на защитата не е доказан по категоричен начин. Наред с това не може да бъде споделен и доводът на административния орган, че обстоятелството, че защитата по чл. 5 от Директива 2009/147/ЕО обхваща всички диви птици, обосновава извод, че процесната територия следва да се разглежда като комплексно размножително местообитание, попадащо под пълния обхват на защитата по чл. 38 от ЗБР. Безспорно е, че режимът на защита по посочената директива има широко приложно поле и не се ограничава само до определени приоритетни видове. Това обаче не освобождава административния орган от задължението да установи по конкретен и несъмнен начин наличието на защитени обекти – места за размножаване или почивка – в рамките на засегнатата територия. Самото позоваване на възможността в дадена територия да се срещат различни видове диви птици, включително такива, които не са изрично изследвани, не е достатъчно, за да обоснове извод, че същата функционира като комплексно размножително местообитание по смисъла на закона. Подобен подход би довел до фактическо разширяване на приложното поле на забраната по чл. 38 от ЗБР извън предвидените от закона граници, като я превърне в обща забрана за всяка дейност в територии с потенциална пригодност за обитаване от диви птици, без да е налице доказано засягане на конкретни защитени обекти. В случая липсват данни за установени места за размножаване или почивка на други видове птици в обхвата на инвестиционното предложение, които да обосноват подобна квалификация на територията. Поради това не може да се приеме, че само поради общия обхват на защитата по Директива 2009/147/ЕО е налице нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗБР. При това положение и съображенията относно „умишлеността“ на увреждането не могат да доведат до различен извод, доколкото, при липса на установен защитен обект, не може да се приеме нито предвидимост, нито приемане на риска от настъпване на забранения резултат. Не може да бъде споделен и последващият довод на административния орган, с който се обосновава наличие на отрицателно въздействие върху местообитанията на други видове птици, различни от вече обсъдените, както и се прави позоваване на територията на цялото инвестиционно предложение, а не само на обхвата на кариерата. Подобно разширяване както по отношение на засегнатите видове, така и по отношение на пространствения обхват на въздействието не се основава на нови фактически установявания или доказателства, настъпили след постановяване на решението на Върховния административен съд. Напротив, то се извършва въз основа на същия доказателствен материал, който вече е бил обсъден и ценен в това решение. Съгласно задължителните указания на ВАС по делото, приети въз основа на съдебно-екологичната и съдебно-биологичната експертиза, не се установява значително отрицателно въздействие върху местообитанията на видовете птици в защитените зони, нито значителен кумулативен ефект от реализацията на инвестиционното предложение. Тези изводи обхващат както конкретно разгледаните видове, така и общото въздействие върху дивата фауна и местообитанията в засегнатата територия. В този смисъл не може да се приеме, че чрез изброяване на допълнителни видове, за които се твърди „очаквано отрицателно въздействие“, без да са налице конкретни данни за засягане на техни места за размножаване или почивка в обхвата на инвестиционното предложение, се обосновава различен правен извод от вече направения от съда. Същевременно разширяването на анализа от територията на кариерата към цялата територия на инвестиционното предложение не променя този извод, доколкото липсват доказателства, че в този по-широк обхват са налице защитени обекти, чието увреждане или унищожаване е вероятна или неизбежна последица от предвидените дейности. Напротив, от приетите по адм. д. №1036/2021 г. експертизи, кредитирани от съда, се установява, че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до пряко засягане на локалитетите на консервационно значими растителни видове, нито до отнемане на местообитания в защитените зони, както и че не се очаква значителен кумулативен ефект. Тези констатации не са оборени с нови доказателства в административното производство. При тези данни съдът приема, че и в тази част административният орган е достигнал до изводи, които не се основават на установената по делото фактическа обстановка и противоречат на задължителните указания, дадени с решението на ВАС. В обобщение, съдът приема, че по делото не е установено наличието на конкретни защитени обекти – места за размножаване или почивка на видове птици – в обхвата на инвестиционното предложение, чието увреждане или унищожаване да обоснове приложение на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗБР. Напротив, от събраните доказателства и задължителните указания на ВАС се установява липса на значително отрицателно въздействие върху местообитанията и отсъствие на значителен кумулативен ефект. При това положение изводите на административния орган, основани на предположения, разширително тълкуване на приложимите норми и необосновано разширяване както по отношение на засегнатите видове, така и на пространствения обхват на въздействието, са в противоречие с материалния закон и с установената по делото фактическа обстановка. При тези изводи неоснователен се явява и доводът на административния орган за необходимост от провеждане на дерогационна процедура по чл. 48 и сл. от ЗБР. Процедурата по дерогация представлява изключение от приложението на забраните, предвидени в закона, и намира приложение единствено при наличие на установено засягане на защитени обекти по смисъла на чл. 38 от ЗБР. В случая, както беше изложено по-горе, по делото не е доказано наличието на конкретни места за размножаване или почивка на защитени видове птици в обхвата на инвестиционното предложение, нито вероятност от тяхното увреждане или унищожаване. При липсата на предпоставките за приложение на забраната не възниква и задължение за иницииране на дерогационна процедура. Поради това изводът на административния орган, че липсата на проведена дерогация представлява самостоятелно основание за неодобряване на инвестиционното предложение, е неправилен. Не може да бъде споделен и доводът, че наличието на депозирани възражения по законосъобразността на инвестиционното предложение обуславя задължение за неговото неодобряване по чл. 19, ал. 2, т. 3 от Наредбата за ОВОС. Самото подаване на възражения, независимо от тяхната формулировка, не освобождава административния орган от задължението да извърши самостоятелна и обоснована преценка на тяхната основателност въз основа на събраните доказателства, каквато в случая не е направена. От приетата по адм. д. №1036/2021 г. съдебно-геодезическа експертиза се установява, че засегнатите от инвестиционното предложение площи на природните местообитания и местообитанията на защитените видове представляват изключително малък дял от тяхната обща площ, като за природните местообитания 6210 и 62А0 този дял е съответно 0,357% и 0,524%, а за останалите видове варира в още по-ниски граници. Тези количествени показатели, установени въз основа на специални знания и пространствен анализ, изключват възможността да се приеме наличие на значително отрицателно въздействие върху съответните местообитания по смисъла на приложимото право. При това положение изводите на административния орган, основани на общи съображения относно механизма на въздействие на взривните дейности, не могат да обосноват противоположен резултат, доколкото не отчитат действителния пространствен обхват и интензитет на засягането, установени от експертизата. От приетата по адм. д. №1036/2021 г. съдебно-екологична експертиза се установява, че по съществените въпроси, свързани с процента на засегнатите популации, характера и степента на въздействието върху тях, както и обхвата на увреждане на местообитанията, вещото лице изрично препраща към изготвения Доклад по оценка за съвместимост, като приема, че същият съдържа необходимия експертен анализ и не следва да бъде дублиран. При това положение изводите, съдържащи се в този доклад, следва да се разглеждат като част от доказателствения материал по делото, възприет чрез заключението на вещото лице, което е изготвено компетентно и не е опровергано с други доказателства. Въпреки това административният орган е достигнал до противоположни изводи относно характера и степента на въздействието, без да се позовава на нови експертни данни или анализ, а въз основа на същия доказателствен материал, което води до несъответствие с изискването за обективна и пълна преценка на доказателствата, както и с дадените от Върховния административен съд задължителни указания. Не може да бъде споделен и изводът на административния орган относно неефективността на предвидените смекчаващи мерки. От съдържанието на доклада по оценка за съвместимост, към който препраща и приетата по адм. д. №1036/2021 г. съдебно-екологична експертиза, се установява, че именно чрез прилагането на конкретно предвидените мерки се постига съществено намаляване на първоначално оцененото въздействие. Така, чрез изключването на дейности в рамките на блок 3, където е концентрирана най-голямата част от засегнатите местообитания, засегнатата площ се редуцира до пренебрежимо малки стойности (в порядъка на стотни от процента от площта в защитената зона), което обуславя извод за незначително въздействие. Допълнително, предвидените сезонни ограничения за строителство и взривни дейности, съчетани с предварителен орнитологичен мониторинг, са насочени към предотвратяване на увреждане на гнезда, яйца и малки, както и към елиминиране на риска от безпокойство и смъртност в чувствителните периоди за видовете. При това положение изводът на административния орган, че мерките не са ефективни, не се основава на самостоятелен експертен анализ или на нови доказателства, а противоречи на съдържащата се в доклада експертна оценка, която не е опровергана по надлежния ред. Поради това този извод следва да бъде квалифициран като необоснован и в противоречие с доказателствата по делото. При тези данни следва да се приеме, че при отчитане на предвидените и подробно анализирани в доклада смекчаващи мерки, въздействието от реализацията на инвестиционното предложение върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване, се свежда до незначително. Това изключва наличието на предпоставките за прилагане на забраните по чл. 38 от Закона за биологичното разнообразие, тъй като не се установява увреждане или унищожаване на конкретни места за размножаване или почивка, нито въздействие с такава степен и обхват, което да застрашава благоприятното състояние на популациите. В този смисъл отпада и необходимостта от провеждане на дерогационна процедура по чл. 48 и сл. от закона, доколкото такава се изисква единствено при наличие на забранено въздействие, каквото в случая не е доказано. От приетата по адм. д. №1036/2021 г. съдебно-биологична експертиза, изготвена след извършен оглед на място и въз основа на всички събрани по делото материали, както и на научни източници, също не се установява наличие на неблагоприятно въздействие върху разглежданите видове птици, нито значителен кумулативен ефект. В заключението изрично е посочено, че за част от видовете липсват данни за актуално гнездене в района на инвестиционното предложение, а за мигриращите видове въздействието е ирелевантно извън периода на пребиваването им. Същевременно е отчетено, че засегнатите площи от местообитанията са в изключително малък процентен размер (от 0.03% до 0.61%), а анализът на взривните дейности и транспортния трафик не обосновава наличие на значителен кумулативен ефект. Тези изводи съвпадат с направените в доклада по оценка за съвместимост и не са опровергани с насрещни доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани от съда. Допълнително, от заключението на комплексната биологична експертиза, както и от дадените в съдебното заседание по адм. д. №1036/2021 г. разяснения на вещите лица, се установява, че евентуалните неблагоприятни въздействия върху разглежданите видове са обусловени от начина и периода на осъществяване на дейностите, като при извършването им извън гнездовия период на птиците и при прилагане на предвидените смекчаващи мерки не се очаква съществено безпокойство или възпрепятстване на гнезденето. Същевременно вещото лице изрично е посочило, че защитените природни местообитания с кодове 6210 и 62A0 не попадат в границите на инвестиционното предложение, поради което не е налице пряко отнемане на местообитания. При съвкупната преценка на всички приети по адм. д. №1036/2021 г. експертизи съдът намира, че дори и в случаите, в които се обсъжда възможност за неблагоприятно въздействие върху отделни видове, същото е обусловено от хипотетични предпоставки и е поставено в зависимост от начина и периода на осъществяване на дейностите, поради което не е установено като неизбежен резултат от реализирането на инвестиционното предложение, още по-малко като значително такова по смисъла на приложимото законодателство. Неоснователни са и съображенията на административния орган относно неефективността на мярка № 2, свързана с ограничаване на минно-строителните дейности извън гнездовия и чувствителните периоди за съответните видове. От съвкупната преценка на приетите по делото експертизи се установява, че именно в гнездовия период видовете са най-уязвими и че при извършване на дейностите извън този период безпокойството се свежда до минимум и не се възпрепятства гнезденето. При това положение изводът на органа, че мярката не предотвратява напълно всяко възможно въздействие, е ирелевантен, тъй като приложимият правен стандарт не изисква пълно елиминиране на въздействието, а недопускане на значително отрицателно такова. Както от доклада по оценка за съвместимост, така и от експертните заключения се установява, че при прилагане на предвидените мерки въздействието върху видовете се свежда до незначително, поради което същите следва да се приемат за ефективни. Обратното разбиране на административния орган се основава на хипотетично развитие на дейностите и на предположение за неизбежност на въздействието, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неоснователни са и доводите на административния орган относно неефективността на мярка № 3, предвиждаща ограничаване на пробивно-взривните работи в размножителния период на съответните видове. Както се установява от приетите по адм. д. №1036/2021 г. експертни заключения, именно в този период видовете са най-уязвими, поради което ограничаването на дейностите в този времеви интервал е от съществено значение за предотвратяване на безпокойство, унищожаване на гнезда и смъртност на индивиди. Обстоятелството, че след изтичане на този период е възможно извършването на дейности, не обуславя неефективност на мярката, доколкото приложимият правен стандарт не изисква пълно елиминиране на всяко възможно въздействие, а недопускане на значително отрицателно такова. В случая, съгласно заключенията на експертизите и доклада по оценка за съвместимост, при прилагане на предвидените мерки въздействието върху видовете се свежда до незначително. Неправилен е и изводът на административния орган, че предвидените в заповедите за обявяване на защитените зони ограничения и данните от стандартните формуляри обуславят по необходимост наличие на значително отрицателно въздействие от процесното инвестиционно предложение. Посочените актове съдържат обща нормативна оценка относно допустимостта на определени дейности, но не освобождават административния орган от задължението да извърши конкретна и индивидуализирана преценка на въздействието на всяко инвестиционно предложение въз основа на събраните по делото доказателства, включително експертните заключения и доклада по оценка за съвместимост. В случая, въпреки съществуването на общи ограничения, процедурата е проведена именно с оглед установяване на конкретното въздействие на инвестиционното предложение, като от съвкупната преценка на доказателствата не се установява наличие на значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони. Съдът не споделя направения от административния орган краен извод за недопустимост на инвестиционното предложение. От съвкупната преценка на събраните по адм. д. №1036/2021 г. доказателства, включително доклада по оценка за съвместимост и приетите експертни заключения (всички, представлявщи част от административната преписка по издаване на обжалваното решение, приета по настоящото дело), не се установява по безспорен начин, че реализирането на инвестиционното предложение ще доведе до пряко унищожаване или значително увреждане на местообитанията и видовете, предмет на опазване в засегнатите защитени зони. Напротив, в експертните заключения последователно се подчертава, че евентуалните неблагоприятни въздействия са обусловени от конкретни хипотези – най-вече извършване на дейности в размножителния период или в определени части на концесионната площ – и могат да бъдат предотвратени или сведени до незначителни чрез прилагането на предвидените смекчаващи мерки. В този смисъл не може да се приеме, че твърдяното от органа увреждане на гнездови местообитания и популации на защитени видове представлява пряк, неизбежен и предвидим резултат от реализирането на инвестиционното предложение. Подобен извод би бил оправдан единствено при установена невъзможност за избягване на въздействието независимо от предвидените мерки, каквато в случая не е доказана. Същевременно приложимият правен стандарт по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие не изисква пълно отсъствие на въздействие, а недопускане на значително отрицателно такова върху предмета и целите на опазване на защитените зони. При наличие на мерки, които ограничават дейностите в най-чувствителните периоди и територии и които съгласно доказателствата по делото водят до намаляване на въздействието до незначително, не е налице основание да се приеме, че този стандарт е нарушен. Ето защо направеният от административния орган извод за недопустимост на инвестиционното предложение се явява необоснован и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства. Когато от доказателствата следва, че въздействието зависи от начина и времето на осъществяване на дейностите и може да бъде ограничено чрез конкретни мерки, не може да се приеме, че е налице предварително установено значително отрицателно въздействие. Обратният извод би означавал подмяна на доказателствения стандарт с презумпции. При тези данни съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на събраните доказателства, поради което следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне органът следва да извърши самостоятелна и цялостна преценка на всички относими доказателства, включително заключенията на приетите експертизи и данните от доклада по оценка за съвместимост. Той следва изрично да съобрази дали и при какви условия, включително при прилагане на предвидените смекчаващи мерки и ограничения по време и място на дейностите, е налице значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони. Изводите в тази насока следва да бъдат основани на конкретни доказателства за обхвата, интензитета и вероятността на въздействието, а не на хипотетични предпоставки или презумпции. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъде присъдена платената държавна такса от 25,56 евро и 1 000 евро платено адвокатско възнаграждение. Последното не следва да бъде намалявано, тъй като не е налице възражение за прекомерност, а и е справедливо, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Затова съдът