Решение № 1183 от 8.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 659/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „Френдс Фууд Кетъринг“ ЕООД твърди, че на 12.04.2021 г. е сключил с ответника ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ договор за наем № Н – 6/12.04.2021 г. на недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ заведение за хранене и развлечение (ресторант), част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. София, бул. „••••••••, Централен военен клуб, подробно описан в договора за наем. Наемателят се задължил да плаща на наемодателя месечен наем в размер на 13 776 лв., както и изразходваните в обекта електроенергия, вода и други консумативни разходи. Твърди, че в началото на 2022 г. поради крайно влошената икономическа обстановка, свързана с ограниченията на дейността на заведенията за обществено хранене, и липсата на клиенти, се наложило за срок от два месеца (м. февруари и март 2022 г.) временно да бъде преустановена дейността на ресторанта и същият да бъде затворен. Твърди, че били проведени разговори с наемодателя, който ги уведомил, че е взел решение за временно освобождаване от наем на наематели, които временно са решили да преустановят дейността си, като за целта следвало да затворят ресторанта и да предадат ключовете на наемодателя. Поддържа, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. наетият ресторант е бил затворен и не е работил, като ищецът не е имал достъп до помещението, а ключовете от него са били предадени на представители на наемодателя. С писма с изх. № 9/11.03.2022 г. и № 10/14.03.2022 г. ищецът отново уведомил ответника, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. е преустановена дейността в ресторанта и са заявили правото да бъдат освободени от заплащането на наем за този период. С писма с изх. № 3181/16.03.2022 г. и № 3325/18.03.2022 г. от ответника ищецът бил уведомен, че не е изпълнил част от изискванията за освобождаване от наем съгласно заповед № 1851/11.11.2021 г., а именно – да подадат заявление, че няма да извършват дейност в обекта до 5 – то число на съответния месец. С последващо писмо с изх. № 12/04.04.2022 г. ищецът отново уведомил ответника, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. са преустановили изцяло дейността в обекта и са заявили, че искат да бъдат освободени от заплащането на наем за този период. Твърди, че през м. април 2022 г. получили писмо с изх. № 3520/24.03.2022 г. от ответника, че консумираната от обекта електроенергия е била включена в общата фактура на агенцията, като след извършени допълнителни справки била заплатена на 20.04.2022 г. изцяло дължимата сума за електроенергия. Сочи, че с уведомление – покана с изх. № 6249/13.05.2022 г. от ответника ищецът бил уведомен, че има просрочени задължения за неплатени наеми за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. в размер на по 16 531,20 лв. за всеки от двата месеца, както и 41 328 лв. – неустойка за забава в плащането на наемната вноска за м. 02.2022 г., 41 328 лв. – неустойка за забава в плащането на наемната вноска за м. 03.2022 г. и 31 908,45 лв. – неустойка за забава за 7 дни в плащането на сумата от 27 662,05 лв. за изразходвана ел. енергия съгласно фактура № 1127002328/14.03.2022 г., както и че неустойките за забава били начислени на основание чл. 27 от договора за наем. За да не бъде прекратен договора за наем, на 20.05.2022 г. ищецът платил всички суми, посочени в поканата от 13.05.2022 г. Със заявление с изх. № 4883/23.05.2022 г. уведомил наемодателя, че сумите за наем за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. и за неустойки за забава са недължимо платени, че плащането им е извършено единствено, за да не бъде прекратен процесния договор за наем, както и че размерът на неустойката за забава е уговорен извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това ищецът поискал платената неустойка да бъде върната, като бъде прихваната с бъдещи задължения или коригирана в разумен размер. С отговор с изх. № 6730/27.05.2022 г. от ответника било отхвърлено искането за връщане, прихващане или намаляване на неустойката. Поддържа, че отказът на ответника да освободи ищеца от задължението за плащане на наем за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. е неоснователен. Счита, че липсата на подадено заявление до 5 – то число на месеца до наемодателя, че наемателят няма да осъществява дейност в наетия обект (съгласно т. 1.1. от заповед № 1851/11.11.2021 г.), не може да бъде основание за отказ, тъй като не е задължително заявлението да бъде в писмена форма, а е достатъчно наемодателят да се е убедил, че наемателят действително няма да осъществява дейност в наетия обект за периода, за който иска да бъде освободен от заплащането на наем, за което били налице достатъчно доказателства. Поддържа, че клаузата на чл. 27 от процесния договор за наем, касаеща размера на неустойката, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза от присъщите си функции и се трансформира в източник на неоснователно обогатяване. Освен това счита, че е недопустимо изчисляването на максималния размер на договорна неустойка за забава за плащане на консуматив (електроенергия) да бъде обвързан с размера на дължимия наем. При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът счита, че клаузата за неустойка не е нищожна, то да приеме, че същата е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди и да я намали на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД до размера на реално претърпените от кредитора вреди. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 31 908,45 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава в плащането на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 9 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената наемна вноска за м. 02.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 9 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената наемна вноска за м. 03.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 23 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената неустойка за забава на наемната вноска за м. 02.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 23 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената неустойка за забава на наемната вноска за м. 03.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената неустойка за забава за плащане на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г. Претендира разноски. Ответникът ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че наемните вноски са заплатени доброволно от страна на ищеца, поради което е налице признание за дължимостта им с извършените конклудентни действия. Оспорва твърдението на ищеца, че е следвало да бъде освободен от заплащането на наемни вноски. Сочи, че заповед № 1851/11.11.2021 г. на изп. директор на ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ е издадена на основание чл. 6в, ал. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, както и че посочената норма е диспозитивна и с нея е предоставена единствено възможност за определена категория лица, посочена в тази разпоредба, да освобождават изцяло или частично наемодателите на имоти – държавна собственост от заплащането на месечни наемни вноски. При условията на евентуалност поддържа, че дори и да се приеме, че заповедта има характер на частноправно предложение, то тя не отговаря на изискванията за „предложение“ по см. на чл. 13 ЗЗД, а именно – за сключване на договор за освобождаване от заплащането на месечни наемни вноски. Твърди, че в случая не е налице начална липса на основание, тъй като основанието за заплащането на наемните вноски е сключеният между страните договор за наем № Н – 6/12.04.2021 г., който не е прогласен за нищожен. Оспорва като неоснователни и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платени неустойки, като поддържа, че неустоечната клауза е уговорена по търговска сделка и нейния размер не подлежи на намаляване поради прекомерност (чл. 309 ТЗ). Счита, че клаузата за неустойка съответства на обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции и не противоречи на добрите нрави. А реалното й заплащане от ищеца потвърждава извода, че същата е стопански поносима и няма екзорбитантен размер, както и че се признава дължимостта на начислената неустойка. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането на процесните суми, тъй като не е бил поканен (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави и евентуално възражение за прихващане на претендираните от ищеца като недължимо платени суми за неустойки със законната лихва за забава в плащанията на наемните вноски и консумативни разходи в общ размер от 517,58 лв., в т. ч. със законната лихва за забава в размер на 303,07 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м. 02.2022 г.), за периода от 16.03.2022 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 160,72 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м. 03.2022 г.), за периода от 16.04.2022 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 53,79 лв., начислена върху сумата от 27 662,05 лв. (забавено задължение за електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г.) за периода от 14.04.2022 г. до 20.04.2022 г., както и евентуално възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми за законна лихва за забава със законната лихва за забава в плащанията на наемните вноски и консумативни разходи в общ размер от 517,58 лв., в т. ч. със законната лихва за забава в размер на 303,07 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м. 02.2022 г.), за периода от 16.03.2020 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 160,72 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м. 03.2022 г.), за периода от 16.04.2020 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 53,79 лв., начислена върху сумата от 27 662,05 лв. (забавено задължение за електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г.) за периода от 14.04.2022 г. до 20.04.2022 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С допълнителната искова молба, подадена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът „Френдс Фууд Кетъринг“ ЕООД оспорва твърденията на ответника, че наемните вноски и неустойките са платени доброволно от ищеца, като твърди, че същите са платени поради заплахата от страна на наемодателя, че договорът за наем ще бъде прекратен. Оспорва, че клаузите за неустойки по договора са уговорени между страните при свобода на договарянето. Поддържа, че забавата в плащането на фактура № 1127002328/14.03.2022 г. за начислена електроенергия се дължи на допусната от ответника грешка, описана в исковата молба, която е била използвана за повод за начисляване на неустойка за забава, поради което в случая е налице хипотезата на чл. 95, пр. 2 ЗЗД, а именно – неоказване от ответника на необходимото съдействие на ищеца. Сочи, че договорът за наем е сключен между страните и е действал по време на Ковид – пандемията и действието на въведената в държавата епидемична обстановка и свързаните с нея ограничения в дейността на заведенията за обществено хранене, поради което се позовава на непреодолима сила за периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. Поради това счита, че действието на договора за наем е преустановено (спряно) за периода на непреодолимата сила и за този период той е останал без предмет, тъй като наемателят не е бил в състояние да го експлоатира съгласно поетото от него задължениеи по начина, посочен в чл. 1, ал. 2 от договора, и по аналогия с чл. 306, ал. 4 ТЗ, поради което за този период не се дължи наем. С допълнителния отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ оспорва твърдението на ищеца, че заповед № 1851/11.11.2021 г.. не е изпращана на ищеца, както и че не е получавана и връчвана на същия. Оспорва и твърдението на ищеца, че от представената по делото обратна разписка за доставка на пратка не е видно какво е съдържанието й и какво точно е изпратено. Оспорва да е оказвана принуда за заплащането на претендираните суми, както и че не е налице свобода на договарянето. Оспорва и твърдението, че закъснението в плащането на процесната фактура за ел. енергия е по вина на наемодателя. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С доклада са отделени като безспорни следните обстоятелства по делото: че между страните по делото е сключен договор за наем № Н – 6/12.04.2021 г. на недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ заведение за хранене и развлечение (ресторант), част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. София, бул. „••••••••, Централен военен клуб, подробно описан в договора; плащането на процесните суми от ищеца на ответника. Видно от т. 1 от Заповед № 1851/11.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“, издадена на основание чл. 6в, ал. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, е наредено наемателите на имоти – държавна собственост, подали заявления за цялостно освобождаване от заплащане на месечни наемни вноски, да бъдат освобождавани при кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1.1. До 5 – то число на съответния месец, за който е относимо искането, да подадат заявления, че няма да осъществяват дейност в наетия от тях обект; 1.2. Във връзка с подадените заявления, след проверка на място от нарочна комисия, е установено, че действително е преустановена изцяло дейността в наетия обект; 1.3. На основание чл. 6в, ал. 2 ЗМДВИПП след изтичане на месеца, за който са посочили, че няма да осъществяват дейност, да предоставят в ИА „ВКВПД“ съответните нулеви финансови /копие от касова книга и ежедневни отчети за посочения период/ документи, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1, както и да нямат непогасени падежирали задължения, произтичащи от наемните правоотношения; 1.4. Да продължат заплащането на консумативи и такса „битови отпадъци“ в уговения размер. С писмо с изх. № 9/11.03.2022 г. и писмо с вх. № 2409/11.03.2022 г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. са преустановили дейността в наетия обект, като са заявили и правото си да бъдат освободени от заплащането на наем през този период. Освен това са информирали наемодателя, че като доказателство за неосъществяване на дейност през този период, ще представят копия от отчетите на касовите апарати, както и че обектът е запечатан, ключовете от него са предадени на представител на наемодателя и обектът се намира под охрана със СОТ. С писмо - протокол с изх. № 10/14.03.2022 г. от ищеца до ответника – наемодател същият отново е уведомен, че ищецът е преустановил дейността в наетия обект в периода от 10.01.2022 г. до 31.03.2022 г., като към протокола са представени копия от отчетите на фискалната памет на 4 бр. фискални устройства (касови апарати) за периода от 10.01.2022 г. до 14.03.2022 г., като е посочено, че допълнително ще бъдат представени отчетите от касовите апарати до 31.03.2022 г. С писмо с изх. № 3181/16.03.2022 г. от ответника до ищеца същият е уведомен, че не е изпълнил изискванията относно освобождаване от плащане на наем в частта относно подаването на заявление, че няма да извършва дейност в обекта. С писмо с изх. № 3325/18.03.2022 г. от ответника до ищеца същият отново е уведомен, че не е изпълнил изискването, посочено в предходното писмо, за освобождаване от плащането на наем. С писмо - протокол с изх. № 12/04.04.2022 г. от ищеца до ответника същият е уведомен, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. изцяло е била преустановена дейността в наетия обект и е заявено отново правото да бъдат освободени от заплащането на наем за този период. Към писмо са представени копия от отчетите на фискалната памет на 4 бр. фискални устройства (касови апарати) за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. С писмо с изх. № 3520/24.03.2022 г. от ответника до ищеца, получено на 29.03.2022 г., същият е уведомен, че консумираната ел. енергия от наетия от ищеца обект е включена в обща фактура на Агенцията Централен военен клуб като самостоятелен обект. При смяната на доставчика на ел. енергия за ИА „ВКВПД“ на ищеца е префактурирана консумираната ел. енергия за електомер № 62016458, ЕИС 32Z103000536770V, вместо за електромер № 62002964, ЕИС 32Z103000536771Т. Към писмото са приложени справка за фактурираните и реално дължимите суми за ел. енергия от ищеца по процесния договор за наем, извлечение от приложение към фактури от доставчика на ел. енергия, копия на фактури, описани в т. 3 от приложенията към писмото, и фактура № 1127002328/14.03.2022 г. за разликата между фактурираната и дължимата сума за ел. енергия. С уведомление – покана с изх. № 6249/13.05.2022 г. от ответника до ищеца същият е уведомен за наличието на просрочени задължения, изразяващи се в неплатени наеми за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г., неустойки за забава в плащането на наемните вноски за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. и на разходите за ел. енергия съгласно фактура № 1127002385/10.05.2022 г., както и че при неплащането им в едноседмичен срок, ще бъда предприети действия по прекратяването на договора без предизвестие. Към поканата са представени: фактура № 1127002385/10.05.2022 г. за начислена неустойка по чл. 27 от договор № Н – 6/12.04.2021 г. и фактура № 1127002328/14.03.2022 г. за сумата в размер на 31 908,45 лв. без ДДС; фактура № 1127002386/10.05.2022 г. за начислена неустойка по чл. 27 от договор № Н – 6/12.04.2021 г. и фактура № 1127002313/07.03.2022 г. за сумата в размер на 41 328,00 лв. без ДДС; фактура № ••••••••••/10.05.2022 г. за начислена неустойка по чл. 27 от договор № Н – 6/12.04.2021 г. и фактура № ••••••••••/11.04.2022 г. за сумата в размер на 41 328,00 лв. без ДДС. Със заявление с изх. № 4883/23.05.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че на 20.05.2022 г. е извършил плащане на следните суми: 16 531,20 лв. – наемна вноска за м. 02.2022 г., 16 531,20 лв. – наемна вноска за м. 03.2022 г., 41 328 лв. – неустойка за забава на наемната вноска за м. 02.2022 г., 41 328 лв. – неустойка за забава на наемната вноска за м. 03.2022 г., 31 908,45 лв. – неустойка за забава в плащането на електроенергия. В заявлението е посочено, че тези суми са недължимо платени и че плащането е извършено поради заплахата, обективирана в писмо с изх. № 6249/13.05.2022 г., че договорът за наем Н – 6/12.04.2021 г. ще бъде прекратен. С отговор с изх. № 6730/27.05.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че липсват основания за възстановяване на платените суми. От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че наемната вноска за м. 02.2022 г. в размер на 16 531,20 лв. и наемната вноска за м. 03.2022 г. в размер на 16 531,20 лв. са платени от ищеца на 20.05.2022 г. Сумата от 27 662,05 лв. по фактура № 1127002328/14.03.2022 г. за електроенергия е платена от ищеца на 20.04.2022 г. с две платежни нареждания – съответно за сумата от 13 405,20 лв. и 14 256,85 лв. Ответникът не оспорва, че на 20.05.2022 г. ищецът е платил и начислените му суми за неустойки за забава по чл. 27 от процесния договор за наем, както следва: 41 328 лв. – неустойка за забава на наемната вноска за м. 02.2022 г., 41 328 лв. – неустойка за забава на наемната вноска за м. 03.2022 г., и 31 908,45 лв. – неустойка за забава в плащането на електроенергия. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на законната лихва за забава върху сумата от 16 531,20 лв. за периода от 16.03.2022 г. до 20.05.2022 г. е 303,07 лв.; размерът на законната лихва за забава върху сумата от 16 531,20 лв. за периода от 16.04.2022 г. до 20.04.2022 г. е 160,72 лв.; размерът на законната лихва за забава върху сумата от 27 662,05 лв. за периода от 14.04.2022 г. до 20.04.2022 г. е 53,79 лв. Общият размер на лихвата за забава е 517,58 лв. От отговора на задача № 1 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, изчислено като законна лихва за забава върху платените от ищеца на ответника суми, за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., е в общ размер от 52 663,83 лв., разпределени, както следва: 5 897,28 лв. – законна лихва върху платения наем за м. 02.2022 г. в размер на 16 531,20 лв.; 5 897,28 лв. - законна лихва върху платения наем за м. 03.2022 г. в размер на 16 531,20 лв.; 14 743,19 лв. – законна лихва върху платената неустойка за м. 02.2022 г. в размер на 41 328,00 лв.; 14 743,19 лв. - законна лихва върху платената неустойка за м. 02.2022 г. в размер на 41 328,00 лв.; 11 328,90 лв. – законна лихва върху платената неустойка по фактура № 1127002328/14.03.2022 г. в размер на 31 908,45 лв. За установяване на обстоятелствата, свързани с предаването и получаването на ключовете от обекта на наемодателя, както и за провеждане на насрещно доказване от ответника за същите обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. И.В. Г. и св. М.Г.М.. Oт показанията на св. И.В. Г. се установява, че в периода от м. януари 2022 г. до м. юни 2022 г. е работила в ищцовото дружество на длъжност „отговорник търговска зала – управител“ в ресторант „Виктория“, находящ се на бул. „••••••••, Военният клуб. През м. януари 2022 г. собствениците на ресторанта имали намерение да затворят ресторанта заради пандемията и свидетелката посетила администрацията на Военния клуб, която се намирала на втория етаж на сградата, над ресторанта, за да попита при какви условия това може да стане. Отговорили й, че трябва да бъдат подадени документи от страна на ищеца, а свидетелката трябва да заключи заведението и да предаде ключовете. Разговорът бил проведен с г-жа М.М., която заемала длъжността „главен секретар“ в ИА „ВКВПД“. Посочва, че на 31.01.2022 г. или 01.02.2022 г. двата входа на ресторанта – централният вход откъм бул. „•••••••• и входът за зареждане откъм ул. „Раковска“ били заключени в присъствието на г-жа М. и още един представител на ИА „ВКВПД“. Били поставени лепенки за запечатване върху двата входа и свидетелката предала ключовете. Заведението било затворено през целия м. февруари и м. март 2022 г., след което било отворено по същия ред на 31.03.2022 г. или 01.04.2022 г. Ресторантът не е работил и храна за вкъщи в заведението не била приготвяна през тези два месеца. Свидетелката не си спомня да е подписвала протокол, който да удостоверява предаването на ключовете и запечатването на имота. Сочи, че не е имала копие от ключовете преди да ги предаде и не е достъпвала имота с копие от тях. От показанията на св. М.Г.М. се установява, че в периода – краят на м. януари 2022 г. – началото на м. април 2022 г. е работила в ИА „ВКВПД“ на длъжността „Главен секретар“. Сочи, че към настоящия момент работи в Народното събрание като директор на дирекция „Представително социално – битово осигуряване“ по чл. 81б от Закона за държавните служители, като е със запазено правоотношение с ИА „ВКВПД“ за срок до 4 години. Заявява, че познава св. И.В. Г., която е била управител на процесния обект. Твърди, че в периода от края на м. януари 2022 г. и началото на м. февруари 2022 г., както и в края на м. март 2022 г. и на 01.04.2022 г. не е получавала ключове от свидетелката Г., както и че в нейно присъствие други колеги не са получавали ключове. За същия период не била предавала обратно и ключове на св. Г., нито е поставяла и премахвала лепенки за запечатване на търговския обект – пицария „Виктория“. Такива действия не били извършвани в присъствието на св. М. и от други служители на агенцията. Сочи, че винаги когато е имало прекратяване на наемни правоотношения или Ковид – заповеди, с които наемателите са били освобождавани от заплащането на наем, това е ставало с доклад до изпълнителния директор на агенцията, заповед за назначаване на комисия и съставяне на протоколи, които са връчвани на другата страна. Заявява, че е присъствала на среща в сградата на Централния военен клуб с представители на наемателя „Френдс Фууд Кетъринг“ ЕООД, във връзка с постъпило заявление за освобождаване от заплащането на наем по време на Ковид – заповедта. От страна на дружеството присъствали управителят С.М. и Г.И., а от страна на Агенцията – изпълнителният директор, главният секретар, ресорният директор на дирекция, началникът на отдела и представители на отдел „Правно обслужване“. На срещата били обяснено на представителите на ищеца, че нямат претенции дали са работили през посочения период, а че не са спазили реда, определен със заповед на изпълнителния директор, а именно – да подадат заявление в срок – до 5 – то число. По време на срещата въпросът за предаване и приемане на ключове, както и за запечатване и отпечатване на обекта, за периода от началото на м. януари 2022 г. до м. април 2022 г. не е бил поставян, а единствено било обсъждано дали има вариант за отстъпка от начислените им суми за наеми и неустойки, но до решение за опрощаването им не се стигнало. Свидетелката сочи, че в периода от 01.02.2022 г. до края на м. март 2022 г. ресторантът не е работил. Съдът намира, че следва да се кредитират като достоверни показанията на разпитаните по делото свидетелки Г. и М. в частта, в която посочват, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. ресторант „Виктория“, находящ се в гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7, Централен военен клуб, е бил затворен и не е работил, тъй като в посочената част същите кореспондират помежду си, както и на представените по делото писмени доказателства (копия от отчети на фискална памет на 4 бр. фискални устройства за периода от 10.01.2022 г. до 31.03.2022 г.), от които е видно, че е не е осъществявана дейност в обекта през този период. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: С оглед въведените в исковата молба фактически твърдения, че ищецът претендира връщане на неоснователно получени от ответника суми, съдът намира, че всяко отделно имуществено разместване е част от фактически състав, пораждащ отделно вземане, което може да бъде предмет на отделен иск. В исковата молба се твърдят плащания на пет суми, извършени чрез банкови преводи на 20.05.2022 г., поради което искането за връщане на всяка от тези суми представлява отделен иск, а именно – иск за сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 02.2022 г., иск за сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 03.2022 г., иск за сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 02.2022 г., иск за сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 03.2022 г., и иск за сумата от 31 908,45 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава в плащането на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г. Не се спори между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е бил сключен договор за наем № Н – 6/12.04.2021 г. на недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ заведение за хранене и развлечение (ресторант), част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. София, бул. „••••••••, Централен военен клуб, с който ответникът е преодставил за временно и възмездно ползване на ищеца описания в договора недвижим имот за срок от три години срещу задължението на ищеца да заплаща уговорената в договора месечна наемна цена в размер на 13 776,00 лв. без ДДС. Ноторно известни обстоятелства по делото са: че с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание е обявено извънредно положение във връзка с пандемията от заболяването Ковид 19, а впоследствие е приет и Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.); че след края на извънредното положение на 13.05.2020 г., е въведена извънредна епидемична обстановка, обявена на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето с решение на Министерския съвет, като на това основание и по време на нейното действие са въведени с други актове нови ограничителни мерки, както и че извънредната епидемична обстановка е отменена в РБ, считано от 01.04.2022 г. Не се спори между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че съгласно т. 1 от Заповед № 1851/11.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“, издадена на основание чл. 6в, ал. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, е наредено наемателите на имоти – държавна собственост, подали заявления за цялостно освобождаване от заплащане на месечни наемни вноски, да бъдат освобождавани, ако отговарят на определените в заповедта условия. Не се спори между страните по делото, а и от представените доказателства се установява, че с писмо с изх. № 9/11.03.2022 г. и вх. № 2409/11.03.2022 г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. са преустановили дейността в наетия обект, като са заявили и правото си да бъдат освободени от заплащането на наем през този период. С писмо - протокол с изх. № 10/14.03.2022 г. от ищеца до ответника – наемодател същият отново е уведомен, че ищецът е преустановил дейността в наетия обект в периода от 10.01.2022 г. до 31.03.2022 г., като към протокола са представени копия от отчетите на фискалната памет на 4 бр. фискални устройства (касови апарати) за периода от 10.01.2022 г. до 14.03.2022 г., като е посочено, че допълнително ще бъдат представени отчетите от касовите апарати до 31.03.2022 г. С писмо с изх. № 3181/16.03.2022 г. и писмо с изх. № 3325/18.03.2022 г. от ответника до ищеца същият е уведомен, че не е изпълнил изискванията относно освобождаване от плащане на наем в частта относно подаването на заявление, че няма да извършва дейност в обекта. С писмо - протокол с изх. № 12/04.04.2022 г. от ищеца до ответника същият е уведомен, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. изцяло е била преустановена дейността в наетия обект и е заявено отново правото да бъдат освободени от заплащането на наем за този период. Към писмо са представени копия от отчетите на фискалната памет на 4 бр. фискални устройства (касови апарати) за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. Не се спори между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 20.05.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 16 531,20 лв. - наемна вноска за м. 02.2022 г., сумата от 16 531,20 лв. - наемна вноска за м. 03.2022 г., сумата от 41 328,00 лв. -неустойка за забава на наемна вноска за м. 02.2022 г., сумата от 41 328,00 лв. - неустойка за забава на наемна вноска за м. 03.2022 г., и сумата от 31 908,45 лв. - неустойка за забава в плащането на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г. Спорен въпрос по делото е дали при така установените факти процесните суми се явяват платени от ищеца без основание. В исковата молба ищецът твърди, че е налице непреодолима сила за периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г., когато държавните органи за въвели забрани и ограничения за експлоатация на наетия обект като заведение за хранене, предвид предназначението му, посочено в чл. 1, ал. 2 от договора за наем от 12.04.2021 г., поради което поддържа, че действието на договора за наем е спряно за периода на непреодолимата сила и за същия период договорът е останал без предмет, тъй като наемателят не е бил в състояние да го експлоатира по начина, посочен в чл. 1, ал. 2 от договора за наем, и по аналогия с чл. 306, ал. 4 ТЗ за този период не се дължи наем. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Според легалното определение на непреодолимата сила, дадено в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, същата представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. За да е налице непреодолима сила следва да са налице кумулативно следните предпоставки: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 6/27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. В разпоредбата на чл. 6в от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (нов - ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 22.12.2020 г., доп. - ДВ, бр. 14/2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) е регламентирано, че по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти държавна собственост, както и органите за управление на държавните предприятия и търговските дружества със 100 на сто държавно участие в капитала, предоставили под наем или за ползване техни имоти, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти - общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди, за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица - наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредната епидемична обстановка, като по силата на ал. 2 горепосочените обстоятелства се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица - наематели или ползватели. Разпоредбата на чл. 6в установява специфично основание за погасяване на вземанията. Законът оправомощава съответните органи да издават посочените в разпоредбата актове при наличието на изброените материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е сключен договор за възмездно отдаване на ползването на държавен или общински имот, който да е действал в периода на извънредната епидемична обстановка; 2. през този период наемателят или ползвателят да е ограничил или преустановил дейността си в същия имот вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение; 3. да са дължими парични плащания от наемателя или ползвател за периода на извънредната епидемична обстановка и/или два месеца след нейната отмяна, само спрямо които може да се постанови пълно или частично освобождаване. В случая обявяването на извънредна епидемична обстановка е непредвидимо и непредотвратимо към момента на сключване на договора за наем събитие, което дори при полагане грижата на добрия търговец не е могло да бъде взето предвид от страните по делото. Спорно между страните по делото е дали същата има характер на обстоятелство, освобождаващо наемателя от заплащане на наемната цена за периода на действието й. По делото не се твърди през процесния период договорът да е прекратен от наемателя или наемодателя, нито наемателят да се позовал на разпоредбата на чл. 306, ал. 5 ТЗ за прекратяване на договора. След като законодателят е предвидил възможност наемната цена да бъде намалена или опростена изцяло или частично, в случаите, в които наемателите на посочените помещения са преустановили или ограничили дейността си вследствие на мерките за преодоляване на пандемията (чл. 6в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците), то не може да се приеме, че автоматично по силата на чл. 306, ал. 4 ТЗ съществуването на задълженията за заплащане на наем отпадат. Тъй като задължението на наемателя за плащане на наем е парично, той не може да се позовава на форсмажор, но Търговският закон предвижа, че докато има форсмажор се спира изпълнението на страните по договора, както и дава възможност на наемателя, ако непреодолимата сила трае толкова, че той вече няма интерес от изпълнението, да прекрати договора. При обективна невъзможност да се ползва имота съобразно предназначението, ако тя е пълна договорът може да бъде развален по право, а ако е частична може да се направи съдебно разваляне или да се иска изменение на цената. Спирането на работата, макар да е довело до липса на кумулиране на парични средства за този период, не освобождава наемателя от отговорност за заплащане на наемна цена по силата на закона, в който смисъл е разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на парични средства не е основание за това. Неоснователни са доводите на ответника, че фактът на плащане на процесните наемните вноски за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. следва да се цени като признаване на дължимостта им, извършено с конклудентни действия от ищеца. Това е така, тъй като непосредствено след това – със заявление с вх. № 4883/23.05.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че процесните суми са недължимо платени и че плащането е извършено единствено поради заплахата процесният договор да бъде прекратен. На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че същият е следвало да бъде освободен от заплащането на посочените наемни вноски. Заповед № 1851/11.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ е издадена на основание чл. 6в, ал. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Посочената правна норма има диспозитивен характер и дава възможност на определена категория лица, изброени в нея, да освобождават изцяло или частично наемателите на имоти – държавна собственост от заплащането на месечни наемни вноски за посочения в нея период от време. Според чл. 108 ЗЗД задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Такъв договор може да се сключи по общите правила – при наличие на предложение и приемане. Предложението следва да изразява намерението на оферента да бъде обвързан с предлагания договор и да бъде пълно – да съдържа всички съществени условия на бъдещия договор, така че да е достатъчно наличието на просто и безусловно съгласие на адресата на офертата. Предложението може да бъде отправено до конкретно индивидуализирано лице/лица или до неопределен кръг от лица (публично предложение), което за да бъде обвързващо, следва да съдържа и общото предлагано количество (ако се касае за стоки) и срока за приемане на предложението (чл. 291 ТЗ), в противен случай то се счита само за публична покана по смисъла на чл. 290 ТЗ, т. е. за покана да се направи предложение в съответствие с нея. Предмет на договора за опрощаване може да бъде всяко вземане или част от него, освен ако нормативен акт забранява това. Освен това съгласието на страните трябва да обхваща конкретното задължение, което се опрощава, определено по основание и размер. В този смисъл са Решение № 78/14.07.2011 г. по т. д. № 605/2010 г. на ВКС, I т. о., Решение № 32/30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г. на ВКС, І т. о. и др. Доколкото в Заповед № 1851/11.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ липсва индивидулизация на наемателите – по договор или поименно, както и предвид това, че е постановено заповедта да бъде публикувана на Интернет страницата на ответника, следва, че тя не следва да се разглежда като индивидуална оферта до всеки от тях, а единствено като публично предложение по см. на чл. 291 ТЗ. В т. 1.1. от заповедта е посочен за срок за подаване на заявление за освобождаване от заплащане на месечни наемни вноски – до 5 – то число на съответния месец, за който е относимо искането, наемателите следва да подадат заявление, че няма да осъществяват дейност в наетия от тях обект. Следователно по арг. от разпоредбата на чл. 291, изр. 3 ТЗ след изтичането на посочения срок ответникът не е обвързан със задължение за освобождаване от заплащането на наем. Видно от разменената между страните кореспонденция, представена като доказателство по делото, обстоятелството, че ищецът не е подал заявление за освобождаване от заплащането на наем до 5 – то число на съответния месец, е основанието за отказ от освобождаването от заплащането на наемни вноски. По тази причина писмо с изх. № 9/11.03.2022 г. от ищеца не следва да се цени като „приемане“ по см. 14 ЗЗД, а и последващите писмени изявления на ответника в разменената между страните кореспонденция сочат на несъгласие от ответника с отправеното от ищеца искане. Ето защо, съдът приема, че между страните по делото не се установява да е сключен договор за опрощаване или освобождаване от заплащането на процесните вземания. Предвид изложеното по – горе, исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 02.2022 г., както и сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 03.2022 г., следва да се отхвърлят като неоснователни. На следващо място, съдът намира, че исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 02.2022 г., сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 03.2022 г., и сумата от 31 908,45 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава в плащането на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г., също следва да се отхвърлят като неоснователни. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 92, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 27 от процесния договор за наем, на която се позовава ответникът, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след определена дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 20 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от трикратния размер на месечния наем Неоснователни са доводите на ответника, че с поведението на ищеца, изразяващо се в заплащане на претендираните неустойки, същият с конклудентни действия се е съгласил с последиците им. Това е така, тъй като непосредствено след това – със заявление с вх. № 4883/23.05.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че процесните суми са недължимо платени и че плащането е извършено единствено поради заплахата процесният договор да бъде прекратен. На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че неустойката по чл. 27 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В случая, процесната клауза за неустойка за забава е уговорена по такъв начин, че да гарантира изпълнението на задължението на наемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетение за наематодателя при евентуални вреди от неизпълнение (обезщетителна функция), както и да санкционира неизправния наемател чрез заплащане на допълнителна сума в полза на изправната страна (санционнна функция). Същата е в размер на 20 на сто върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от трикратния размер на месечната наемна вноска, т. е. уговорен е максимален размер. Дължимостта й е изцяло в зависимост от поведението на наемателя и същият не би я дължал, ако изпълнява своевременно задължението си за плащане на дължимите наемни вноски и консумативи. Ето защо, към момента на сключване на договора не би могло да се приеме, че същата накърнява добрите нрави и принципа на справедливостта, поради което не е нищожна на посоченото основание. Тъй като процесната клауза за неустойка е уговорена по търговска сделка, то размерът й не подлежи на намаляване поради прекомерност (чл. 309 ТЗ). На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че процесната фактура № 1127002328/14.03.2022 г. е връчена на наемателя – ищец с писмо с изх. № 3520/24.03.2022 г., получено от ищеца на 29.03.2022 г. (съгласно представената обратна разписка за доставка на пратка с изх. № 3520/24.03.2022 г.). Следователно ищецът е бил уведомен за смяната на доставчика, извършената компенсация и корекцията на дължимото плащане. Фактура № 1127002328/14.03.2022 г. не е била заплатена от ищеца в рамките на договорения срок, който е изтекъл на 13.04.2022 г., което е довело до начисляване на договорената неустойка за забава в плащането за седем дни. Ето защо, неоснователни са твърденията на ищеца, че закъснението в плащането на ел. енергията е по вина на ответника. Предвид изложеното по – горе, исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 02.2022 г., сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 03.2022 г., и сумата от 31 908,45 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава в плащането на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г., също следва да се отхвърлят като неоснователни. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Предвид формираните от съда изводи за неоснователност на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да се отхвърлят като неоснователни и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва за забава. Предвид отхвърлянето на предявените искове не следва да се разглежат евентуалните възражения за изтекла погасителна давност и за прихващане. По разноските по делото: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 303,39 евро, представляваща дължими разноски по делото (за депозит за вещо лице по ССчЕ – 150 евро и за юрисконсултско възнаграждение – 153,39 евро, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България претендираните суми по делото следва да бъдат превалутирани от левове в евро. Воден от горното, съдът