Решение № 12 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Балчик по дело № 236/2023 г.

наказателно дело № 20233210200236 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на •••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, представлявано от Н. Й. Б., против Наказателно постановление Т-НП-••• г., издадено от Директора на Дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма, с което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. на основание чл. 22е, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Жалбоподателят намира издаденото НП за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че дружеството не ограничава достъпа до плажовете, а единствено управлява своята частна територия и предлага комплекс от туристически услуги. Излага, че ваканционното селище представлява организирана територия с изградена инфраструктура, басейни, тенис кортове и обекти за обществено хранене, чиято поддръжка изисква значителни разходи. Поддържа, че таксата от 6 лв. на човек е „куверт“, който дава право на ползване на всички тези съоръжения, а не е такса за преминаване към плажа. Твърди, че ако гражданите желаят само да плажуват, те могат да използват други, алтернативни пътища, които са извън територията на комплекса. Освен това посочва, че безконтролният достъп на външни лица би нарушил комфорта на гостите, които са заплатили за престоя си и би застрашил имуществото на селището. В жалбата се оспорват и констатациите на проверяващите органи относно собствеността на пътищата. Твърди се, че алейната инфраструктура е негова собственост или се поддържа изцяло от него, което му дава право да регулира движението по нея. Сочи се още, че не са спазени сроковете по ЗАНН, както и липсват мотиви в НП относно индивидуалната тежест на нарушението и възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, проведено на ••• г., в качеството на въззиваема страна по делото е конституиран Директорът на Дирекция „Контролна и инспекционна дейност“, на която са делегирани правата по издаване на АУАН с приетия Устройствен правилник на Министерството на туризма, влязъл в сила на 03.05.2022 г. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълва, че загражданията, открити от вещото лице на алтернативните пътища, са поставени през зимния период не за да спират хората, а за да предотвратят навлизането на диви горски животни (диви прасета) от околния горски фонд в комплекса. Сочи, че дружеството е поставило ясни табели на български и английски език, които насочват към местата за безплатен достъп. Наред с това релевира възражения за изтекла абсолютна погасителна давност. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. К. изразява становище за законосъобразност на обжалваното НП. Сочи, че с писмото от Община ••• се потвърждава, че контролно-пропускателният пункт и бариерите са незаконни преместваеми обекти, разположени върху държавна земя. Твърди, че дружеството е поставило отново бариерите през 2023 г., след като веднъж вече са били премахнати доброволно в изпълнение на съдебни решения. Поддържа становището, че НП е издадено при стриктно спазване на процесуалните правила и наложената санкция от 10 000 лв. е справедлива предвид повторността на нарушението. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На ••• г. около ••• ч. във връзка с осъществяване на текущ контрол на неохраняемите морски плажове екип от Министерството на туризма - свидетелят Е. Ч., заедно с Д. В., предприели проверка на следните морски плажове: „•••“, „•••“ и „•••“. Пристигнали със служебен автомобил пред главния вход на ваканционното селище, където била разположена автоматична бариера и служител, който изисквал заплащане за паркинг. ., Контролните органи заплатили такса от 6 лв. за престой на МПС, за което им бил издаден фискален бон №•••/••• г., след което се насочили към рецепцията, където им било обяснено недвусмислено, че за да преминат през територията на селището и да стигнат до брега, всеки трябва да заплати по 6 лв. за т. нар. „куверт“ или „входна такса“. След заплащането на 12 лева (за двама души) и получаването на касов бон № •••/••• г., на ръцете на проверяващите били поставени сини контролни гривни с номера ••• и •••, чрез които получили право да преминат през втория вътрешен КПП, където друг служител следял за наличието им. Проверяващите обходили трите основни плажа и установили, че морски плаж „•••“ бил чист от обекти; по пясъка на морски плаж „•••“ и в специфични бетонови кръгове имало разположени чадъри и шезлонги и морски плаж „•••“ също бил зает с плажни принадлежности. От извършената справка в кадастралните регистри (КРНИ) след проверката се установило, че алейната инфраструктура, по която са преминали длъжностните лица, всъщност попада в поземлен имот с идентификатор •••, който бил държавна собственост, а не частна собственост на дружеството, въпреки че последното упражнява фактически контрол върху него. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол от извършена проверка на място на достъпа до неохраняеми морски плажове през ваканционно селище „•••, общ. •••, ••• от ••• г. При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 22е, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, поради което на ••• г. свид. В. М. Ц. съставила АУАН. На ••• г. Директорът на Дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал НП, с което наложил на ••• „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв., на основание чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителката В. М. Ц. и Е. Б. Ч.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията им като пълни и дадени обективно и безпристрастно. В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е разгледало трите „алтернативни“ входа, сочени от жалбоподателя като възможности за безплатен достъп. От заключението се установява, че вход № 1 е преграден с масивно заграждение и не позволява преминаване, вход № 2 е напълно затворен за достъп откъм обходния път, а вход № 3 – също блокиран от физически препятствия. Вещото лице е посочило, че т. нар. „обходен път“ по северната граница на селището е дефиниран като противопожарен и авариен и е затворен за свободно движение. Експертът е категоричен, че към момента на изследването не е налице друг свободен пешеходен достъп до плажовете, освен този през охраняемия вход с бариерите. От заключението се изяснява, че естеството на загражденията (височина, материал, начин на закрепване) не съответства на временни мерки срещу животни, а представлява трайна инфраструктура за ограничаване на човешкия поток. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, между които съдът не установи никакви противоречия и които не са били оспорени от нито една от страните в която и да е фаза на развилото се административно производство. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Въпреки липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира, че към момента на разглеждане на производството, НП се явява незаконосъобразно поради настъпила давност за наказателно преследване. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, за административните нарушения се прилагат правилата на НК за абсолютната давност по препратка от чл. 11 от ЗАНН. За нарушения, наказуеми с глоба (или имуществена санкция), давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 3 години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80 ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81 ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението, по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на ••• г., като считано от тази дата абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, изтича на 14.01.2026 г., съотв. се явява изтекла към настоящия момент. С оглед изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство – прекратено. По разноските: С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, извършването на които се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие №••• г. В тежест на въззиваемата страда следва да бъде възложена и сумата от 958.41 евро, с левова равностойност 1874.50 лв., от които 82.57 евро, с левова равностойност 161.50 лв., представляваща платени разноски за транспортни разходи на свид. Е. Ч., и 875.84 евро, с левова равностойност 1713 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице Д. П. по изготвената СТЕ. Тъй като НП е издадено от Директор в Министерството на туризма, именно това ведомство трябва да възстанови на въззивната страна сумата от 800 евро за адвокатско възнаграждение и на съда сумата от 958.41 евро, платена от неговия бюджет. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът