Решение № 3818 от 26.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40411/2024 г.

Гражданско дело № 20241110140411 по описа за 2024 година Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Образувано е по искова молба на И. А. К. срещу Софийски районен съд, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 153,29 евро (300 лв.), представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, изразяващо се в изживени нерви, притеснения, стрес, разочарования вследствие бездействието на служители на съда да изготвят и предоставят на ищеца в императивно определения от закона срок протокола от проведеното на 11.03.2024 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 9534/2023 Г. по описа на Софийски районен съд, 131 състав. В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че протоколът от откритото съдебно заседание по НЧХД № 9534/2023 г., проведено на 11.03.2024 г., съгласно изявлението на съда е изготвен на 11.03.2024 г., но в нарушение на императивните норми на закона на ищеца протоколът му е предоставен едва на 22.03.2024 г. Ищецът излага твърдения, че през този период постоянно е пътувал до сградата на съда на адрес: гр. С, ул. „Генерал М. Д. Скобелев“ № 23 и е посещавал деловодствата на 131 състав на СРС, с нагласата, че служителите на съда би следвало да спазват закона и дават личен пример за това, а не да се поставят над закона. Поддържа, че това му е причинило болки и страдания, изразяващи се в много неври, притеснения, стрес, разочарования, като незаконните действия и бездействия били извършени от длъжностни лица на ответника, които са пряко натоварени по длъжностни характеристика да упражняват възложената им дейност - председателя на състав на съда, който не е следил и указвал на секретаря и деловодителя да спазване на императивните законови срокове, секретаря на състава, който не е изготвил в срок и не е предоставил за подписване и предал в деловодството изготвения и подписан протокол, и деловодителката на 131 състав, която не е получила в срок от съдебния секретар и съдията готовия протокол и не го е сканирала и разпечатала от деловодната система и подготвила за получаване от ищеца в срок, с което са му причинили много болки и страдания. Твърди, че служители на информационно обслужване в СРС са се държали арогантно и обидно с него. Поддържа, че по този начин е нарушено правото му на защита и на справедлив и безпристрастен процес, и достъп до делото, както и възможността да оспори съдържанието на протокола в срок. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Софийски районен съд е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на съда. Излага съображения, че доколкото срокът за изготвяне на съдебния протокол е инструктивен, а и сроковете относно поправка на протокол текат, считано от изготвяне на протокола, а не считано от датата на съдебното заседание, правата на ищеца да се запознае със съдържанието на протокола, да формулира искания относно поправка на протокол и др., не се явяват засегнати. Развива аргументи, че е недоказано твърдението, че ищецът е посещавал съда всеки ден до датата 22.03.2024 г., когато е му е предоставен протокола и че именно единствено във връзка с това са извършваните посещения. В тази връзка поддържа, че достъп до делото и публикуваните документи е осигурен чрез Електронната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и при поискан и осигурен достъп в ЕПЕП, страната или нейният процесуален представител е можела да достъпи до публикувания по НЧХД № 20231110209534 по описа на СРС, НО, 131 състав протокол, а при извършване на проверка на интернет-страницата на съда може да се установи дали протоколът е публикуван в ЕИСС. Твърди, че в случая протоколът е бил публикуван на 18.03.2024 г. Поддържа, че ищецът не доказва настъпване на каквито и да било вреди от поведението на съдия или служител на съда. Оспорва претендираното обезщетение и по размер. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: По делото е приет като доказателство изготвен съдебен протокол № 4693 от проведено на 11.03.2024 г. съдебно заседание по НЧХД № 9534/2023 г. по писа на СРС, 131 състав. Видно от приложеното копие на електронно подписания документ, същият е електронно подписан на 18.03.2024 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Х Ц, приятел на ищеца. От показанията на св. Ц се установява, че ищецът често го е викал за свидетел, държал е да си получава протокола от съдебно заседание в указания срок. Сочи, че си спомня за три ходения до Наказателното отделение на съда във връзка със забавяне на протокола от проведеното съдебно заседание, като при едно от тях когато казал на деловодителката, че ще подаде иск, тя буквално за пет минути написала протокола и му го предала в коридора. При втория случай, отишли до висша инстанция на третия етаж в наказателния съд в едни коридор. Третият случай, за който се сеща е как отново влезли в едни коридор и когато го видели деловодителките, понеже го познавали и веднага скочила и веднага му донесла протокола. Конкретно за м. март 2024 г. не си спомня подробности, но е имало случай за забавен протокол, но не може да каже по кое дело, нито на кой състав е. Споделя, че понякога се е налагало да ходят по два – три пъти за един протокол, по различни дела. Първо казвали, че протоколът не е готов, след това имало разправии и като се ядосал ищецът и заявял, че ще се съдят, му казвали „няма да се съдим“ и много често се случвало да му дадат веднага протокола. Св. Ц изяснява, че ищецът приемал много болезнено забавянията и всяка неточност, пребледнявал, започвал да преглъща и избълвал някакво недоволство и ругатни. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При установяване на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. В конкретни случай за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: че е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания вследствие бездействие на служители на ответника да изготвят и предоставят в императивно определен от закона срок протокола от проведеното открито съдебно заседание по НЧХД № 9534/2023 г. по описа на СРС, 131 състав. Съгласно чл. 311, ал. 2 НПК протоколът за съдебното заседание се изготвя в единната информационна система на съдилищата, като се подписва с квалифициран електронен подпис от председателя и от съдебния секретар. В разпоредбата на чл. 312, ал. 1 НПК е прието, че страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата, протоколът от съдебното заседания се изготвя от съдебния секретар под диктовката на председателя на състава и се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от съдебното заседание. Последната разпоредба регламентира задължение протокола от съдебното заседание да бъде обявен с подписи на съдия и секретар в три дневен срок от съдебното заседание, което задължение кореспондира с визирания в чл. 20 НПК принцип за публичност на съдебното заседание. От приложения по делото протокол от проведеното на 11.03.2024 г. о.с.з., съставляващ копие на електронно подписания документ, е видно, че същият е подписан от секретаря и съдията-докладчик на 18.03.2024 г. в ЕИСС така, както изисква чл. 311, ал. 2 НПК. Именно от този момент с подписването му в ЕИСС процесният протокол е изготвен и е на разположение на страните, като от този момент е започнал да тече и тридневният срок по чл. 312, ал. 2 НПК за депозиране на искане за поправка и допълването на същия. Настоящият съдебен състав намира обаче за недоказано твърдението на ищеца, че въпреки, че протоколът е бил изготвен на 11.03.2024 г., същият да му е предоставен на 22.03.2024 г. В подкрепа на това твърдение съдът намира, че от ищеца не са ангажирани никакви доказателства. От събраните в хода на производството доказателства не се установява на ищеца да е отказвано предоставяне на препис от протокол от НЧХД № 9534/2023 г., който да е обявен по делото. От показанията на св. Ц не следва различен извод, доколкото същите не се конкретни, тъй като няма ясен спомен по кое конкретно дело или по дело на кой състав са посещавали с ищеца наказателното отделение на СРС, за да се снабдят с препис от съдебен протокол, да им е отказано да предоставянето на препис, респективно да им е предоставен такъв извън законоустановения срок. Това е така предвид обстоятелството, че е имало и общо три случая на забавени протоколи от проведено съдебно заседание, за които свидетелят си спомня, но не може да конкретизира, а същевременно изяснява, че тези случаи не са били единични, а практика. Подробно описва какво се случва принципно при посещенията на ищеца в деловодството на НО, но не и във връзка с процесното дело и протокол. Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът не доказа по несъмнен начин да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В случая не се установи забавянето на изготвянето му за период по-дълъг от предвидения срок, да го е лишило от възможността да упражни в пълен обем правото си на защита, доколкото от момента на подписване на протокола същият е на разположение на страните, а и публична информация относно изготвянето на протокола е налична и на страницата на съда, от където може да се извърши проверка за това и да се отправи в последствие евентуално искане по реда на чл. 312, ал. 2 НПК. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че срокът за изготвяне на съдебния протокол е инструктивен, а в случая правата на ищеца К. да се запознае със съдържанието на протокола, да формулира искания относно поправка на протокол и др., не се явяват засегнати, доколкото същите текат, както се посочи от момента на подписването на протокола. По отношение на последното настоящият състав съобрази и липсата на доказателства в подкрепа на твърдението, че процесният протокол му е предоставен на 22.03.2024 г., съответно постоянно да е посещавал сградата на съда с оглед запознаване и снабдяване с изготвения съдебен протокол. Последното не се установява и от показанията на св. Ц. Съдът намира, че по делото не се доказва твърдяните вреди да са в причинноследствена връзка със соченото виновно и противоправно деяние на служителите на ответника. Противно на защитната теза на ищеца, показанията на св. Ц са общи и не установяват твърдяните преживени негативни емоционални промени, преживявяния и стрес, да са причинени на ищеца вследствие бездействието на служители на съда да изготвят и предоставят на ищеца в императивно определения от закона срок протокола от проведеното на 11.03.2024 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 9534/2023 г. С оглед на горното от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че не се установява по несъмнен начин ищецът да претърпял твърдяните неимуществени вреди, т.е. да е настъпила негативна промяна у ищеца, респ. и наличието на причинноследствена връзка между сочените вреди и виновно противоправно деяние на служители на ответника. Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който своевременно е направил искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 102,26 евро (200 лв.). Водим от горното, съдът