Решение № 4044 от 10.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 8907/2023 г.

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 - чл. 178 АПК. Образувано е по постъпила жалба от В. Н. К. против Заповед за задържане на лице от ••••••••••• г., издадена от служителя И. К. П. – ••••••••••••••• в Група „••••••“ при •••• РУ гр. П., с която В. К. е задържан за срок от ••• часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, . Твърди се в жалбата, че заповедта е лишена от посочване на фактическото и правното основание за задържането. Твърди се, че не е посочена правилната материалноправна норма. Твърди се, че са нарушени основни права. На основание изложените обстоятелства се моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Постъпил е писмен отговор от ответника И. К. П., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли същата да се остави без уважение. Твърди, че са спазени законовите разпоредби и не са нарушени правата на задържания. Излагат се подробни доводи. Моли жалбата да се остави без уважение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли да се отмени заповедта, като излага съображения за незаконосъобразност на последната. Моли да му бъдат присъдени разноски в производството. Съдът, съобразявайки материалите по делото и доводите на страните намери за установено следното: На ••••••••• г. е установено, че жалбоподателят около •••••• часа в с. П., общ. Р., ул. „•••••••••“ № •••• управлява лек автомобил марка „•••••••“, модел „•••••••“ с рег. № •••••••••• след употреба на наркотични вещества (••••••••••••), установено с техническо средство – ••••••••••„•••••••••••••“ с фабр. № •••••••••••• и •••••••••• с •••••••••••• годна до ••••••• г. В ••••••• е издадена оспорената заповед за задържане от •••••••• И. К. П.. В заповедта е посочено основанието за задържане, а именно: наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3 НК по ДП 397/14.06.2023 г. по описа на ••••• РУ гр. П. На задържания е връчено копие от заповедта срещу подпис. При задържането е подписана от задържания Декларация за правата на задържаното лице, като в част 2-ра от нея изрично е посочено, че задържаният не желае адвокатска защита, нито по негов избор и за негова сметка, нито служебен защитник. Задържаният е декларирал желанието си ••••• му да бъде уведомен по телефона за неговото задържане. Не са декларирани здравословни проблеми. Приета е като писмено доказателство и не е оспорена от процесуалният представител на задържания Декларация за удостоверяване на обстоятелството, че при задържането си В. К. е бил запознат с правото си на отказ от защитник и последиците от него. Приета е и разписка за връщане на описаните в протокола за обиск вещи от служителя С. С. Видно от отразеното в представената в препис извадка от •••••••••••••• жалбоподателят В. К. е задържан в •••••• часа на •••••••••• г. в добро състояние и е освободен в ••••• часа на същата дата в добро състояние. От приетата по делото Заповед от •••••••• г. е видно, че •••••••••• П. е бил дежурен в нощта на ••• срещу •••••••• г. От приетото като писмено доказателство писмо от ••••••••••• на ••••• РУ- П., се установява, че И. П. е на работа в системата на МВР от ••••••• г., като към •••••••••• г. заема длъжността •••••••••••••••• ••••• в група „•••••••••••••••••“ на сектор „•••••••••••••••••••" към •••••••• РУ- П. при ОД на МВР – П. и е с полицейски правомощия по ЗМВР. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира. Липсва и противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, които данни са налице към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по- дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни следва да са налични преди постановяването й, респ. при задържането на лицето. Наличието на данни за осъществяване на престъпление от общ характер към момента на постановяване на задържането на лицето, какъвто е настоящия случай, води до извод за законосъобразност на наложената мярка. Това е така, тъй като към момента на задържането на лице е било налице обосновано предположение за осъществяване на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, тъй като при осъществена проверка на водача на лекия автомобил, с техническо средство – ••••••••„•••••••••••••••“ с фабр. № •••••• и •••••••••••••• с •••••••••• годна до •••••• г, е установено наличие на наркотични вещества – •••••••••••. Така отразените в заповедта за задържане констатации не са оспорени. Обстоятелството, че не се установява впоследствие да е образувано досъдебно производство, не води до извод за незаконосъобразност на постановената заповед за задържане, тъй като към момента на издаването й, предпоставките за това са били налични. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя не са засегнати в по- голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт, а именно - с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. Съдът счита за неоснователно и възражението за нарушаване на основни човешки права. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "•••••••••••" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за •••••••••••••• е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "••••••••••" е дейност, свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Полицейските служители са разполагали с непосредствени впечатления, придобити по време на извършена проверка, като са установили, че очите му са червени, като при справката за криминалистични регистрации са констатирани предходно предприети действия, касаещи престъпления, свързани с употреба и/или разпространение на наркотични вещества. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, може да се направи извод, че същият е опасен за другите участници в движението по пътищата. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на В. К. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Неоснователни са доводите процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати нарушения на относно правото на информация в наказателното производство, както и правото на защита. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, като не е поискал адвокатска защита. С оглед на изложеното следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не са изпълнени предпоставките за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание. Съдът намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "••••••••••••" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкрИ.е на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно се ограничават правата на лице, за което има данни, че е извършило престъпления, в това число и правото му свободно да се придвижва в пространството. Предвид гореизложеното съдът счита, че не е допуснато нарушение на приложимите правни норми на вътрешното и наднационалното законодателство, вкл. и на нормите на чл. 5 от ЕКПЧ. В този смисъл съдът приема, че издадената заповед съответства и на целта на закона, който извод кореспондира изцяло и с константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, напр. с решение № 6138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13194 по описа за 2015 година на ВАС, V отделение, Решение № 2825 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2017 г., V о. и др. По изложените съображения жалбата на задържаното лице против издадената заповед за задържане, следва да се остави без уважение. Воден от гореизложеното, съдът