Решение № 352 от 7.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 937/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. С решение № 1405/08.10.2024 г. по т.д. № 152/2024 г. на СГС, VI-10 състав, е осъдено „САНТА ФЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200690845, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Малашевска“ № 8, сграда В, офис В10 да заплати на „САНМ. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203742489, със седалище и адрес на управление с. Труд, п.к. 4199, местност Кошовете, кв. 225 № 879 на основание чл. 67 ЗАвтПр вр. чл. 71 и чл. 72 ЗАвтПр във връзка с договор за превоз на вещи от 24.10.2022 г. от Швеция до България, място на доставка с. Войсил, следните суми: 205.30 лева – обезщетение за липсващ среден килим, като искът е отхвърлен за разликата до 7500 лв; 307.95 лева – обезщетение за липсващ голям килим, като искът е отхвърлен за разликата до 10 500 лева; 307.95 лева – обезщетение за липсваща чанта за голф и голф стикове, като искът е отхвърлен за разликата до 2000 лева; 164.23 лева – обезщетение за повреден напълно малък матрак, като искът е отхвърлен за разликата до 1500 лева; 93 лева – обезщетение за повреден червен тапициран стол, като искът е отхвърлен за разликата до 3227.03 лева; ведно със законната лихва върху присъдените суми от 21.01.2024 г. до окончателното им изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „САНМ. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203742489, със седалище и адрес на управление с. Труд, п.к. 4199, местност Кошовете, кв. 225 № 879 срещу „САНТА ФЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200690845, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Малашевска“ № 8, сграда В иск на основание на основание чл. 67 ЗАвтПр вр. чл. 71 и чл. 72 ЗАвтПр във връзка с договор за превоз на вещи от 24.10.2022 г. от Швеция до България за заплащане на следните суми: 7000 лева – обезщетение за повреден голям матрак; 1500 лева – обезщетение за повреден малък матрак; 900 лева – обезщетение за повредена статуя на корона. Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Корект Преместване“ ООД, ЕИК 175124792. Всяка от главните страни е депозирала въззивна жалба срещу съответната част от решението на СГС. Ищецът „СанМ. България“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против решението в част от неговата отхвърлителна част, а именно: в частите, с които искът е отхвърлен за сума над 205.30 лева до 7500 лв - – обезщетение за липсващ среден килим; за сума над 307.95 лева до 10 500 лева – обезщетение за липсващ голям килим и за сума над 307.95 лева до 2000 лева - обезщетение за липсваща чанта за голф и голф стикове. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно. Неправилно била определена правната квалификация като такава по чл. 68 вр. чл. 71, ал. 1 и чл. 72 от ЗАвтПр. Процесният договор бил за преместване на покъщнина, а не за превоз. Договорът за преместване на покъщнина бил много по-комплексен и включвал освен превоза и опаковане и разопаковане на вещи, демонтаж и монтаж на мебели, товарене и разтоварване, складиране и временно съхранение, митнически формалности и др., съотв. изпълнителят носи отговорност за извършването на всички тези дейности. Преместването не било търговска сделка, защото включвало лично имущество и се различава от търговския превоз на стоки. Ето защо ограничението на отговорността на превозвача за липсващи вещи по чл. 71, ал. 3 ЗАвтПр до 8.33 разчетни единици на килограм липсващо брутно тегло не било приложимо спрямо отговорността на изпълнителя, а отговорността била определената в чл. 82 ЗЗД. Изложени са доводи относно това как се определят в случая вредите и е въведено оплакване за процесуално нарушение на съда, довело до липса на доказателства относно пазарната цена на двата липсващи килима, изразяващо се в отказ да бъде назначена оценителна експертиза. Направено е искане за изслушване на такава експертиза пред въззивната инстанция. С оглед на всичко посочено е направено искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете в тези части да бъдат уважени изцяло. Ответникът „Санта Фе България“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че основно възложеното с договора между страните е именно превоза на стоки, като дори не ставало ясно, че се мести покъщнина на физическо лице. Другите услуги били поръчани по-късно. Отговорността на дружеството била ограничена както от закона, така и от Общите условия на дружеството, които били известни на възложителя. Поддържа се, че по делото не е доказано да липсват сочените от ищеца вещи. Поддържа се още, че изобщо не е доказана активната материална легитимация на ищеца поради липса на доказателства за увреда, търпяна в неговия патримониум. Оспорена е необходимостта от поисканата от ищеца оценителна експертиза. Ответникът „Санта Фе България“ ЕООД е депозирал и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е недопустимо, а евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В нея поддържа, че неправилно на ищеца са присъдени суми за вреди, каквито той не е претърпял реално. На следващо място се твърди, че договорът е сключен при Общите условия на ответника, като това било видно от цялата разменена между страните документация, като ищецът ги бил приел и нямал възражения срещу тях. Според чл. 19 от Общите условия на ответника спорът е следвало а бъде отнесен към арбитраж от независим медиатор, назначен от Chartered Institute of Arbitration, или съдопроизводство в Англия и Уелс, поради което СГС е следвало да прекрати делото като неподведомствено и като не го сторил, постановил недопустимо решение. Неправилно било прието още, че страните не са избрали приложимо право – според Общите условия това било правото на Англия и Уелс. На следващо място се сочи, че при решаване на делото съдът променил правната квалификация, като в доклада по делото доказателствената тежест не била разпределена съобразно тази нова квалификация, а едва в решението си съдът приел, че ответникът не е доказал стойността на липсващите вещи, без преди такова указание да му е давано. На следващо място се поддържа, че съдът не обсъдил всички доказателства, други били превратно ценени, а и съдът не посочил защо приема доказателствата на ищеца, оспорени от ответника, поради това, че нямат връзка с процеса и били съставени за неговите цели. Освен това в едната фактура били посочени два килима и не било ясно защо Х. твърдял, че липсва по-скъпия. Неправилно били ценени като релевантни фактури, които нямали връзка със спора. Неправилно съдът приел, че ответникът не е доказал предаване на всички кашони. Не били обсъдени всички възражения на ответника. Представените доказателства не установявали още какви вещи са предадени за преместване и тяхното състояние. Част от представените документи били с дописвания и зачерквания без авторство, като не били представени техните оригинали. Свидетелските показания не установявали в какво състояние са приети матраците и на какво се дължат твърдените увреди. Цитират се свидетелските показания и се сочи, че те установяват надлежно получаване на вещите от свидетелите Х. и Г.. Останали недоказани твърденията за колекционерска стойност на килимите. Не били доказани и повредите по стола. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът „СанМ. България“ ЕООД е твърдял в исковата си молба и молбиуточнения от 28.02.2024 г., от 05.04.2024 г., че наел на трудов договор шведският гражданин Й. Б. Х., след което, през месец октомври 2022 г. предприел стъпки по осигуряване преместването на местожителството на бъдещия служител от Швеция до България. Ищецът се обърнал към „Санта Фе България“ ЕООД, което дружество извършвало дейност по пренасяне, опаковане, съхраняване и складиране на движими вещи. Със съобщение до електронната поща на ответника, ищецът отправил покана до за изпращане на оферта за преместване на цялото лично имущество на Й. Х. във връзка с промяна на неговото местожителство от Кралство Швеция към Република България, като личните вещи на служителя следвало да се преместят от дома му в Людивка - Кралство Швеция до град Пловдив в Република България. В периода от 27.09.2022г. до 04.10.2022 г. представителите на двете дружества обменили редица съобщения на електронните си пощи. Със същите те уточнили спецификите на договора за транспортиране на личните вещи на Й. Х.. На 04.10.2022г. ответникът изпратил окончателна оферта. Тя била приета от ищецът с електронно съобщение от 24.10.2022 година. С посоченото съобщение на ответника той указал датите, на които следва да се транспортира имуществото на Й. Х.. С електронно съобщение от 26.10.2022 г. управителят на ответника изпратил отделна оферта за предоставяне на складовите услуги. Ищецът е сочил, че на 10.11.2022 г. шведското дружество „Алфа Мувинг“, вероятно подизпълнител на ответника, извършило предварителен оглед на личното имущество на Й. Х., като шведското дружество изготвило инвентарен списък, който съдържал цялото имущество на Й. Х., което следвало да се транспортира във връзка с преместването на неговото местожителство. Опаковането и товареното на имуществото се извършило на 13.12.2022 г., като в изготвения на инвентарен списък присъствали всички лични вещи, описани подробно и заснети фотографски в предварителния инвентарен списък от 10.11.2022 година. В периода от 13.12.2022 г., ответникът превозвал личните вещи на Й. Х., като същите, без разпореждане от страна на възложителя по договора, първо били превозени до склад в София, а после до склад в Пловдив и на 21.01.2023 г. до адрес, посочен от г-н Х.. На 16.01.2023 г. управителят на ответното дружество изпратил детайлна разбивка на цената на предоставените услуги в размер на 31 188 лева (с ДДС). Извършването на окончателната доставка било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 година. Същият бил подписан от „Корект Преместване“ ООД - подизпълнител на ответника и Й. Х.. Сочи, се, че още в същия документ Й. Х. отбелязал, че много от кутиите са в лошо състояние, някои вещи изглеждат унищожени, както и, че ще добави допълнителни забележки. Навежда се, че при осъществяване на внимателен преглед на своето имущество Х. открил, че няколко вещи с висока стойност липсват, а редица други били увредени до степен на неизползваемост. С електронно съобщение изпратено на 23.01.2023г. от ищецa до ответника „СанМ. България“ ЕООД уведомили „Санта Фе България“ ЕООД, че Й. Х. е установил увреждане на личното си имущество, както и липсата на вещи на висока стойност. Липсващите увредените вещи са конкретизирани както следва: 1. Копринен килим ръчна изработка 6 ft x 9 ft по фактура 42456 от 11.08.2015 г. на стойност 7500 лева.; 2. Копринен килим ръчна изработка 8 ft х 10 ft по фактура 42524 от 11.10.2015 на стойност 10500 лева; 3. Сак за голф стикове, заедно с пълен комплект стикове за голф по фактура 635982237680090653/5.07.2016 на стойност 2000 лева. Увредени били следните вещи: матрак Aireloom INGRID по фактура S002371953, светлосин, с размери „Кингсайз“, т.е. 76x80 инча (193 x 203 см) - негоден за употреба с пазарна стойност възлизаща на 7000 лева. При превоза била разрушена вътрешната цялост на матрака и вещта не може да се ползва като матрак. Вещта била изхвърлена от г-н Х. и не можел да бъде представен за оглед от вещото лице; 2. Два броя единични матраци - светлосини на цвят със стандартни размери 100x200 см., за които се твърди, че са повредени до степен на неизползваемост. Претендира се заплащане на тяхната пазарна стойност, възлизаща на 3000 лева. Ищецът е твърдял, че тези вещи били съхранявани по начин, по който били изложени на толкова много влага, че започнали да се развиват мухъл, и тъй като вече не можели да се използват като матраци, преди една година те били изхвърлени от г-н Х..; 3. Червен тапициран стол, с продуктов код FCH-HY-F01, с модернистичен дизайн „яйце“, тапициран с червена кожа на стойност 3227,03 лева, определена според доларовата му цена от 1800 щатски долара – стойността на която може да се закупи от онлайн магазини в САЩ. Твърди се, че столът бил третиран по начин, по който тапицерията е била повредена и не може да се използва, преди да бъде поправена по професионален начин. Уточнено е, че столът се намира в с. Войсил. Претендира пълната стойност на стола, ако столът не може да бъде поправен или ако разходите за поправката надвишават стойността на стола. При условията на евентуалност, ако разходите за поправката са по-ниски, моли да се присъди обезщетение в размер на необходимите за поправката разходи, съгласно заключението на вещото лице; 4. Статуя (статуетка) на корона с пазарна стойност 900 лева, златист цвят, която се съхранява в гр. Пловдив. Претендира пълната стойност на статуята, ако тя не може да бъде поправена или ако разходите за поправката надвишават стойността й. При условията на евентуалност, ако разходите за поправката са по-ниски, моли да се присъди обезщетение в размер на необходимите за поправката разходи съгласно заключението на вещото лице. Ищецът поддържа, че в съобщение от 23.01.2023 г. управителят на ответното дружество признал, че вредите се дължали на лоша опаковка на личните вещи на шведа, поставена от подизпълнителите на „Санта Фе България“ ЕООД в Кралство Швеция, но въпреки това признание, управителят на ответника заявил, че представляваното от него дружество не носи отговорност. С ново електронно съобщение от 30.01.2023 г. ищецът още веднъж уведомил ответника за липсващите вещи, като отправил и искане ответното дружество да извърши проверка и да установи къде се намират вещите на г-н Х., които не били доставени в Република България. Поддържа се, че „Санта Фе България“ ЕООД не открило липсващите вещи и не предложило да обезщети нанесените от некачествено предоставената услуга вреди. В края на месец април 2023 г. ищецът връчил по пощата покана до ответника да заплати обезщетение, като на 29.06.2023 г. и 17.01.2024 г. до електронния адрес на ответното дружество били изпратени допълнителни покани определяне на справедлив размер на обезщетение, но ответникът не приел същите. Поддържа се, че с електронно съобщение от 22.06.2023 г. ответникът признал нанасянето на посочените по-горе вреди, като предложил обезщетение в общ размер на 780 евро, като в последствие със съобщение от 12.11.2023 г. го намалил до 625 евро съобразно общите условия на ответника. Ищецът е поддържал, че не са приложими ОУ на ответника към договорните отношения между страните – не били представени на ищеца, нито били достъпни на електронния адрес на ответното дружество, както и не били приложени към офертата от 04.10.2022 г., както и няма препращане към същите. Ищецът претендира ответникът да му заплати стойността на загубените вещи и разходите за поправка на повредените вещи като обезщетение поради неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора за превоз на лични вещи на служителя на ищеца. Поддържал е, че ищецът търпял загуба от неизпълнението на ответника в размер на настъпилото увеличение на пасива на имуществото на ищеца като резултат от възникналото задължение да заплати обезщетение на третото лице Й. Х. за изгубените или унищожени и повредени негови движими вещи. Молил е съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 34 227.03 лева - обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на сключения между страните договор за превоз на вещи при промяна на местожителството по Поръчка РК08Р1069993, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 22.01.2024 г. до окончателното й изплащане. В отговора на искова молба от ответното дружество „Санта Фе България“ ЕООД, предявеният иск е оспорван изцяло по основание и размер. Твърди се, че ответното дружество е изпълнило точно задълженията си по процесния договор. Навежда се, че след натоварване и по време на превоза на вещите от изпращача била направена промяна в датата и мястото на получаване, като с тези нови изисквания ответникът се съобразил напълно, в това число и с искането товарът да бъде оставен на съхранение докато пристигне в България. Оспорва се твърдението на ищеца, ответника да е увредил процесните вещи. Твърди се, че вещите, обект на договора, са лични и употребявани преди превоза в продължение на години, т.е амортизирани. Твърди се още, че са доставени на посоченото място в договора в същото състояние, в което са приети. Оспорва се твърдението, че матрак, марка Aireloom INGRID, за който се претендира повреда, е идентичен с описания при превоза матрак, тъй като нямало данни именно превозваният матрак да е от твърдяната марка и с претендираната стойност. Оспорва твърдението, че превозваните общо 3 матрака са увредени от влага. Оспорва, че е пренасяна статуетка, съответно, че по време на превоза е увредена такава. Излага се, че претенция за повреда в тази статуетка била въведена за първи път повече от три месеца след предаването на вещите на получателя, като счита, че за такъв недостатък, ищецът е следвало да положи дължимата грижа да уведоми ответника в предвидения по закон и договор срок. Оспорва се твърдението, че са налице липсващи вещи (два килима и сак за голф стикове заедно с пълен комплект стикове за голф), тъй като липсва идентификация на килимите, материята от която са направени, производителя им и начина на изработка. Оспорва се описанието, извършено от ищеца в справката по чл.366 ГПК, тъй като не били представени описаните от ищеца фактури за червен тапициран стол. Счита, че по отношение на всички описани вещи не се установявала връзка с превозваните такива и липсвали доказателства каква е стойността им. Оспорвана е претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на пълната покупна стойност, тъй като ако обезщетение се дължи, същото следвало да бъде съобразено с реалната стойност на вещите. Счита, че по отношение на сключения договор за превоз между страните са приложими Общите условия на ответното дружество, тъй като всички общи условия уреждащи дейността на дружеството били достъпни на Интернет страницата на дружество, като интернет страницата била посочена във всеки имейл, изпратен от името на ответника, като в нея дружеството обявило на всички свои клиенти условията за извършване на предлаганите от него услуги. Счита за неоснователно твърдението, че ОУ не се прилагат, понеже са на английски език, тъй като в конкретния случай голяма част от документацията, съставена и изпращана и от двете страни била на английски език, включително оферти, имейли, поръчка РК08Р1069993 и пр. Сочи се, че съгласно чл.10 от ОУ на ответника, отговорността му за повреди и липси е ограничена до максимум 5 евро на куб. фут. Твърди че, превозените лични вещи са получени от Й. Х. на 21.01.2023 г. и той следвало в срок до 1 месец от получаването им да уведоми ответника за наличие на повреди, като за повредената статуетка за първи път бил получен имейл на 03.05.2023 г., т.е. повече от два месеца след изтичане на преклузивния срок предвиден в чл.373 ал 5 от ТЗ. Относно матраците е твърдял, че уведомяване е направено с имейл от 23 01.2023 г., който съдържа коментар от Й. Х., че има влага в матрак и че е малко одран, без индивидуализация на матрака. Сочи, че едва с имейла от 03.05.2023 г. била направена претенция за увреждане на повече от един матрак. Поддържа, че поради пропуска да бъде своевременно уведомен относно повреда на статуетката и матраци, твърдените от ищеца повреди не могат да бъдат вменени във вина на ответното дружество. Позовава се на разпоредбата на чл.373, ал.5 от ТЗ и счита, че не отговаря за повредите на статуетката и матраците, тъй като не бил спазен преклузивния едномесечен срок за рекламация. В случая приложим бил чл.7 от ОУ съгласно който претенции за вреди или изгубване на стоки могат да бъдат претендирани в 7-дневен срок от датата на доставка, ако стоките не са застраховани със съдействието на ответника. На последно място оспорва активната материално правна легитимация на ищецът с аргумента, че вредите са настъпили в патримониума на собственика на вещите - Й. Х., а не на ищцовото дружество. В допълнителна искова молба от ищцовото дружество се поддържа иска и се оспорват твърденията в отговора на ИМ. Оспорва се приложимостта на ОУ на договорите на цялата група Санта ФЕ към процесния договор. Поддържа се, че в конкретния случай за ищецът не е имало каквото и да било основание да предположи, че за пренасянето на вещите на Й. Х. ще се прилагат общи условия на ответника. Навежда твърдения, че в случая нито една от страните не се позовала на собствените си Общи условия при сключването на договора, поради което към сключеният договор не следвало да се прилагат Общите условия на нито една от страните. Поддържа, че в преклузивния срок по чл. 23, ал. 1 КМЧП ответникът не е заявил по делото отвод за международна компетентност на съдилищата в Англия и Уелс съгласно клаузата за пророгация на компетентност по т.19 (с) от общите условия на групата Санта Фе. Твърди, че по отношение на останалите клаузи на Общите условия на ответника е приложима практика на СЕС постановена по дела за пророгация на международна компетентност, съобразно която за да станат приложими, общите условия трябва да са споменати в договора чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, като било в тежест на ответника е да докаже, че в кореспонденцията си с ищеца е посочил такава хипервръзка конкретно към електронния файл с условия. Поддържа още, че при липсата на нормативно изискване за публикуване на Общите условия в интернет, каквото съществува за доставчици на регулирани услуги, ищецът не само не е бил длъжен да търси такива общи условия, но и да се запознава с тях. Твърди, че ако ОУ се приемат за приложими, то клаузата на чл.10 от тях е нищожна поради противоречието й с чл. 373, ал. 3 ТЗ, както и с добрите нрави. Поддържа, че тази клауза била опит за предварително освобождаване от отговорност и противоречала на чл.373,ал.3 от ТЗ. Счита, че нееквивалентността на обезщетението в сравнение с претърпените вреди правело престацията за обезщетение практически липсваща, а това противоречало на добрите нрави. При условията на евентуалност прави реплика за противоречие между Общите условия на групата Санта Фе и Общите условия на групата СанМ., тъй като доводите за презюмирано знание на Общите условия били еднакви спрямо двете договарящи страни, а несъвместимите помежду им общи условия се изключвали взаимно. Поддържа се, че с електронни съобщения от 22.06.2023 г. и от 11.12.2023 г. ответникът признал, че са настъпили вреди върху процесните вещи, вследствие на извършения превоз, като била изразена и готовност за обезщетяването им, макар и в значително занижен размер. Оспорва се приложението на чл.374,ал.5 от ТЗ, като излага, че на 23.01.2023 г. (два дена след доставка на 21.01.2023 г.), е уведомил с електронно съобщение ответника, че Й. Х. е установил лошо опаковане на част от личното му имущество, предполагащо повреди при превоза, както и конкретни повреди по един матрак и един червен стол и липсата на 2 килима и „някакви уреди за голф“; и на 30.01.2023 г. с електронно съобщение, е потвърдил липсата на двата килима, които били индивидуализирани по материя и размери, както и на трета вещ - сак с голф стикове, също индивидуализиран със съответни данни, като в съобщението било посочено, че същите вещи били включени в инвентаризационния лист, съставен след сключването на договора за превоз и в хода на изпълнение на същия. На 20.02.2023 г., ищецът изпратил електронно съобщение до ответника с приложени към него снимки на липсващите два килима и пълно описание на липсващия сак за голф стикове, заедно с пълен комплект стикове за голф. Признава, че няма уведомяване относно овлажнените матраци в срока по чл.373,ал.5 от ТЗ, но се поддържа, че се касае за скрити повреди, които Й. Х. не бил в състояние да открие при прегледа в момента на получаването на матраците, нито пък в продължение на един месец след това. Счита, че предвид естеството на вещите повредата станала явна покъсно и по тази причина ищецът уведомил ответника за нея с електронното съобщение от 03.05.2023 година. В допълнение поддържа, че провеждането на рекламационно производство по чл. 373, ал. 5 ТЗ се изисква само по отношение на повредите на получените вещи, а не и за изгубените или погинали вещи, каквито били двата килима и комплекта стикове за голф. Счита, че са налице всички елементи от фактическият състав на договорната отговорност на ответника, поради което възражението за липса на активна материално правна легитимация било неоснователно. В допълнителен отговор на искова молба ответникът прави изрично възражение за липса на международна компетентност на българския съд, като се позовава на разпоредбата на чл. 19 от ОУ на „Санта Фе България“ ЕООД, според която спорът следва да бъде разгледан от независими медиатор, назначен от Chartered Institute of Arbitration или съдопроизводство в Англия и Уелс. Поддържа, че по делото има международен елемент, тъй като процесните стоки били опаковани в Швеция и превозени до България, с оглед на което приложими били чл.1, пар.2 от Хагската конвенция от 30.06.2005 г за споразуменията относно избор на съд, респективно чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. Счита, че и в двата горепосочени акта изрично се сочело, че е достатъчни споразумението относно избор на съда да е писмено или чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява последващо ползване на информацията. В настоящия случай при провеждане на кореспонденция с ищеца ответникът винаги посочвал данни за идентификация и сайт, на който са публикувани Общите му условия и следователно от началото на договорните отношения на страните, при предоставянето на оферта и нейното приемане, било видно при какви условия ответникът извършва услугите си. Поддържа твърденията си изложени в отговора на исковата молба, че в случая приложими били ОУ на ответника. Счита, че в случая са неприложими Общите условия на ищецът. Оспорва твърдението на ищеца, че кореспонденцията на ответното дружество не сочела хипервръзка. Счита за несъстоятелно твърдението на ищец, че липсвала интернетстраница на ответника на български език, тъй като липсвало изискване търговците да поддържат интернет- страница на български език. На следващо място оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на чл.10 от ОУ е нищожна. Същата само ограничавала отговорността на ответното дружество, но не я изключвала, от където следвало че липсва противоречие с чл.373,ал.3 от ТЗ. Поддържа се, оспорването на твърденията за признание за настъпили, вследствие на предоставената услуга, вреди, тъй като отправеното от ответника електронно съобщение представлявало само и единствено съгласие за извънсъдебно уреждане на бъдещ евентуален спор и то при посочените условия, изцяло съобразени с Общите условия на дружеството. Навежда се, че дружеството - ищец няколко пъти е поканено да заплати дължимото възнаграждение на ответника във връзка с опаковането, натоварването, превоза и складирането на стоките на Й. Х., но и до настоящия момент плащане от страна на ищеца все още не било направено. Поддържа изложеното в първоначалния отговор на исковата молба. В представеното становище от 14.10.2024 г. и в съдебно заседание от 05.11.2024 г. третото лице помагач поддържа, че няма поето задължение към ищеца, че няма качеството на последващ превозвач, не е действал и като представител на ответника. Поддържа, че е изпълнил договорните си задължения към ответника относно складиране на товара и превоз на същия само за град Пловдив, като е получил и доставил стоките в едно и също увредено състояние на опаковката – мокри кашони. Нямало уведомление от ответника „Санта Фе България“ ЕООД за повреди на товара. Сочи се, че третото лице е получило изцяло плащането за услугата. Излага се, че получателят Й. Х. е получил товара от служителите на третото дружество, не поискал отваряне на кашоните и проверката им. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като посочва, че размерът на обезщетението при липси следва да се определи въз основа на липсващото теглото на товара. За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на СОЕ. Представено е писмено предложение от „СанМ. България“ ЕООД до Й. Х. за наемане на работа, като включително му е предложено работодателят да организира преместването на личните му вещи до 50 куб. м. от личния му адрес в Швеция до Пловдив, България. Видно от представения трудов договор от 12.01.2023 г., сключен между „СанМ. България“ ЕООД и Й. Б. Х., последният е постъпил на работа при ищеца на длъжност „Директор управление на верига за доставки“. От представената писмена кореспонденция (чрез електронни писма, каквито са представени и от двете страни) се установява, че в края на септември 2022 г. представител на ищцовото дружество „СанМ. България“ ЕООД е изпратил на електронната поща на ответника „Санта Фе България“ ЕООД запитване за условията за преместване на вещи на бъдещ техен служител (Й. Х.) от Швеция до Пловдив, България, в края на ноември или началото на декември 2022 г. (стр. 125). На 04.10.2022 г. от ответното дружество „Санта Фе България“ ЕООД е изпратена оферта за преместване на вещите (стр. 16). Тя е адресирана от „Санта Фе България“ ЕООД до „СанМ. България“ ЕООД и е включва преместване на жилищни вещи и мебели в обем 50 куб. по шосе от Лудвик, Швеция до Пловдив, България в периода ноември/декември 2022 година. В предлаганата услуга е включено опаковането на вещите, тяхното етикетиране, товарене и закрепване на вещите в камион за международен превоз, шосеен транспорт от Швеция до България, и отговорност за крайната доставка до адрес в Пловдив, разопаковане и разполагане на мебелите. Предложената цена за описаните услуги е в размер на 12 900 евро без ДДС. Предвидено е изготвяне на инвентарен списък на английски език, като всеки артикул и кутия е предвидено да получи отделен номер и име на стая, както и инвентарния списък се предвижда да се подпише от ръководителя на екипа на „Санта Фе България“ ЕООД. Предвидено е транзитно време около 4-8 дни. На 24.10.2022 г. ищецът е потвърдил на ответника датата 12 декември за товарене (стр. 120). С същото съобщение е започнала кореспонденция за представяне на допълнителна услуга към преместването – складиране на вещите от ответника, преди доставяне им в Пловдив. На 26.10.2022 г. ответникът е направил предложение за дата на опаковане на 5-7 декември. Изпратил е цени за складиране и е предложил организиране на предварителен оглед на вещите в Швеция, за да се уточни обема им (стр. 120). В периода от 24.10.2022 г. до 16.01.2023 г. (стр. 120-122) е проведена кореспонденция относно складирането – дали да е в София или Пловдив и на какви цени може да се извърши. Със съобщение от 28.12.2022 г. ищецът е уточнил, че разходите за складиране ще са за сметка на Й. (Х.), а останалото е за тяхна сметка (стр. 118). На 28.10.2022 г. са водени и разговори за възможност за застраховане на вещите, но конкретна оферта и цена не се изпращани (стр. 117-116). На 28.12.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че в същия ден вещите се разтоварват в склада (в София) (стр. 117). В съобщение от 16.01.2023 г. (стр. 112) ответникът е обобщил цените за услугите: за преместването – 12 900 евро, както и за допълнителното товарене и разтоварване в София – 400 евро, товарене и разтоварване в Пловдив – 200 евро и складиране – 567 евро. Направено е предложение да се извърши намаление с 500 евро. На 23.01.2023 г. ищецът е уведомил ответника за пристигането на пратката в събота (21.01.2023 г.) при Й. (Х.) (стр. 39). Със съобщението е направено оплакване за наличие на влага в доставения матрак, който бил малко одран, разпран ръб на червен стол, липсващи уреди за голф и липсващи два килима. Посочено е, че целият багаж още не е разопакован. Приложена е и снимка на товара, на която се виждат два кашона и предмети, опаковани в смачкани и на места разкъсани хартиени опаковки, като от една се вижда част от матрак (стр. 40/112). Приложена и е снимка на част от матрак (стр. 41 гръб и стр. 111), на която се вижда разкъсване от едното място и неясна издутина отстрани. На същия ден 23.01.2023 г. А. В. като служител на „Санта Фе България“ ЕООД е върнал отговор, в който сочи, че опакованото, което вижда не е „добре“. Намира, че „Това е станало при транспортирането от Швеция и се е случило, защото не е опаковано „твърде добре.“(стр. 43). Посочена е общата дължима сума – 25 990 лева + 5 198 лева ДДС. С писмо от 03.05.2023 г. (представено в о.с.з. на 05.11.2024 г. (стр. 251) и прието като доказателство по делото, М. П. като служител на „СанМ. България“ ЕООД отново е изпратила съобщение до А. В. като служител на „Санта Фе България“ ЕООД относно проблемите с преноса на товара с получател Й. Х., както следва: 2 килима – липсващи, 1бр. чанта за голф с мъжки стикове и приспособления – липсващи, 1 бр. голям матрак – с мухъл, влага, изкривени и счупени пружини; 1 бр. червен стол – скъсан, 2 бр. матрака – с влага и мухъл, 1 бр. статуетка – счупена. Направено е искане за връщане на парите за съхранение в склад, тъй като Й. Х. е заявил, че не е доволен от услугата. В рамите на кореспонденцията в периода 01.2023 - 02.2023 са изпратени снимки на липсващите килими (стр. 104 и 106). Те са светли на цвят с тъмни орнаменти по края. На 22.06.2023 г. А. В., като представител на ответното дружество в електронно писмо до М. П. като представител на ищцовото дружество (стр. 46) е посочил, че ответникът е съгласен да намали сумата, дължима за услугата със 780 евро, плюс ДДС, поради некачествено опаковане на част от багажа. Посочено е, че ответникът не може да поеме отговорност за липсващи вещи, тъй като не е ясно къде, в кой кашон са е намирали или под кой номер са записани. На 11.12.2023 г. ответникът е изпратил съобщение до ищеца, в което оценява претендираните от ищеца липси и повреди и посочва максималния размер на обезщетението, съгласно приложимите му Общи условия – дo 5 евро на кубичен фут (стр. 47). Добавил е, че е в готовност да намали 25% от разходите за съхранение, за да се разреши спорът извънсъдебно. По делото са представени Общи условия на Санта Фе Рилокейшън на английски език (стр. 97 и следващи) и превод на български език (стр. 88 и следващите). Ответникът „Санта Фе България“ ЕООД е посочил, че тези ОУ се намират на електронния адрес на дружеството santaferelo.com. Относно натоварването и преместване на вещите от Швеция до България се установява следното: На 04.11.2022 г. е извършен опис на подлежащите на преместване вещи. Той е съставен от Alfa Moving (Алфа Муувинг, Швеция). Документът е съставен на английски език и представен първоначално в исковата молба (стр. 32 и следващите). С молба от 13.11.2024 г. (стр. 264) в указания от съда срок ищецът е представил и превод на български език (стр. 302 и следващите). Документът е озаглавен „Преместване Й. Х“. Той съдържа снимки от помещения в жилище. На всяка снимка с цветен маркер в различен цвят са отбелязани вещи. Вещите със съответния цветен маркер са описания в таблица с техния брой и обем. Сред вещите, описани за преместване са и два големи червени стола, маркирани с лилав маркер (списък стр. 303, снимки 304); три чанти за голф и клубове за голф червен и оранжев маркер (стр. 303); една статуя – лилав маркер (стр. 303); шест килима – един бежов с червен орнаменти – бежов маркер (стр. 303); един тъмен многоцветен килим – зелен маркер (стр. 304); един многоцветен килим с червено в центъра и бежово по края – червен маркер (стр. 307); един черен килим с орнаменти зелен маркер (стр. 309), един бежов килим с червени орнаменти – жълт маркер (стр. 309) и още един червен килим с орнаменти – син маркер (стр. 314); два матрака Queen – жълт маркер (стр. 307) и един матрак King – син маркер (стр. 309). На 13.12.2022 г. е съставен инвентарен списък на пакетираните вещи. Списъкът е изготвен на английски език и е представен първоначално към исковата молба (стр. 32 и следващите). С молба от 13.11.2024 г., ищецът представил и превод на български език (стр. 266 и следващите) и отново копие от оригинала (стр. 275 и следващите). На първата страница (стр. 266) се съдържат данните на ответника „Санта Фе България“ ЕООД и името на Й. Х.. Следват указания за опаковането. На следващите страници се съдържа инвентарен опис от дата 13.12.2022 г. на бланка на фирма „Алфа Муувинг“ (изготвила и предварителния опис от 04.10.2022 г. (стр. 302). Като собственик/изпращач е посочен Й. Х.. Описът съдържа номер на пакетите и съдържание. Общо броят на пакети е 328. Сред описаното като натоварено съдържание на пакети се установява, че има поне пет килима в пакети № 29, 37, 118 (няколко) и 280; стикове – в пакет № 305; чанта за голф – в пакет № 113, голф клубове– в пакет № 256; две статуетки – в пакет № 222 и 231; две корони – в пакети № 288 и 318; седем матрака – в пакети № 115, 134, 228, 259 (матрак ½) , 260, 261, 263; два единични стола – в пакети № 5 и 182 и столове в пакети № 308 и 320. От показанията на свидетелката Т. Г. – съпруга на Й. Х., разпитана в съдебно заседание на 18.02.2025 г. се установява, че тя е присъствала на натоварването на вещите в жилището им в Швеция. Свидетелката разпознава, че матраците на снимките на стр. 307 и 309 по делото са дадени за опаковане. По впечатления на свидетелката матраците били добре опаковани, слагала се специална опаковка. Свидетелката присъствала при пристигане на матраците в с. Войсил. На големия матрак цялата опаковка била разкъсана. При доставянето, матраците не били в състоянието в което били при опаковането. Не се опитвали да почистят матраците. Били два малки матрака, които правят една спалня, и един голям матрак. Малките матраци били с мухъл, който не се махнал и ги изхвърлили след известно време. Големият матрак не бил с мухъл, но бил скъсан, и мръсен, имал дупки и нещо повреден по средата. На големия матрак била повредена опаковката, а на малките матраци не била повредена. Свидетелката и съпругът й застанали със списъка, при пристигане на багажа им, но кашоните били много и не можели да отбелязват всичко. Матраците ги пренесли в Пловдив, а след това ги изхвърлили. Не си спомня дали са посочили в протокола, който съпругът й подписал, че не са доволни от състоянието на матраците. Имало и проблем с един стол – червен – виждало се, че е бил разопакован, отстрани бил скъсан. Заявява, че не е вярно, че вещите били доставени в градината в село Войсил, тъй като били доставени под навес, покрит. Свидетелят Й. Х., разпитан в съдебно заседание на 18.02.2025 г., потвърждава, че той е подписал инвентарния списък на стр. 275 и следващите по делото. Заявява, че матрака, чиято снимка е на стр. 307 по делото, го е видял, че е повреден, мухлясал. Другият матрак, на стр. 309 по делото бил счупен. Матраците били разтоварени в къща на роднини на съпругата му (свидетелката Г.). Свидетелят се опитал да спи на единия матрак, но бил влажен и мухлясал. Не можело да се спи на матраците, и след няколко седмици ги изхвърлили. Малките матраци били за спалня, а големият - единичен. Свидетелят заявява, че не е бил през цялото време на товареното в Швеция, тъй като се товарило два дни от осем до пет вечерта. Присъствал почти през цялото време при разтоварването. Но служителите, които докарали вещите бързали, и свидетеля не успял да провери дали всичко е налично. Заявява, че имал договор със „СанМ. България“ ЕООД да му превозят вещите. От СанМ. му казали, е вещите му са пристигнали в София, и свидетелят поискал да му ги доставят в Пловдив. Заедно със съпругата си отишли до склад в Пловдив, и не били доволни от условията. Подписал документа при получаване на вещите във Войсил. Относно пристигането на процесните кашони с вещи в България и разтоварването им, в открито съдебно заседание на 18.02.2025 г по делото е разпитан като свидетел И. Г. – служител на „Санта Фе България“ ЕООД от 2009 година. От показанията му се установява, че той е участвал при разтоварването на вещите в България в склада на „Санта Фе България“ ЕООД в София. При пристигане на кашоните, се отбелязвало по инвентарния списък всичко получено. Свидетелят заявява, че не му е направило впечатление нещо да липсва, както и не си спомня да е имало нарушени опаковки. Вещите останали в склада на „Санта Фе България“ ЕООД седмица, десет дни. После процедурата се повторила при натоварване – отбелязвало се върху инвентарния лист. Свидетелят Г. присъствал и на разтоварването и на натоварването. След това вещите били пренесени до склад на фирма „Корект“ в Пловдив, където били разтоварени от служители на „Корект Преместване“ ЕООД. Там също се разтоварвали, отмятали по списък и след това били стречовани на палети и описвани. След това от „Корект преместване“ издали протокол на свидетеля като представител на „Санта Фе България“ ЕООД. При предаване на вещите, от „Корект Преместване“ описали, че има три кашона с нарушена опаковка. Свидетелят разпознава подписа си на протокола на страница 199 по делото. Разпознава и инвентарния лист, представен в заверено по реда на чл. 183 от ГПК копие на стр. 276- 283 по делото. Заявява, че вероятно на друго копие на този инвентарен лист е направил отбелязванията при получаване на кашоните в склада в София. Разпитан е и Н. И. – служител на „Санта Фе България“ ЕООД. Той е заявил, че е присъствал лично при получаването на вещите от Швеция и разтоварването им в склада на „Санта Фе България“ в гр. София. Вещите били опаковани в кашони, били в нормално състояние, директно се пренасяли в склада, без да са изложени на атмосферни влияния. Кашоните имали номера и надписи. След това свидетелят участвал при натоварване на стоките от склада на „Санта Фе България“ ЕООД. Не видял разкъсани кашони. Не знае накъде отпътували вещите. Относно разтоварването на вещите в склада в Пловдив в открито съдебно заседание на 18.02.2025 г по делото е разпитан като свидетеля А. Ш. служител на третото лице-помагач „Корект преместване“. На свидетеля е предявен протокола на стр. 199 по делото. Потвърдил е, че текстът на протокола е написан от него, като в зала го разчита. От съдържанието на протокола се установява, че са разтоварени 27 палета - 328 „парчета“ в склада на „Атлант 10.01.2023 г.“, като пакети с номера 328, 36 и 259 са с мокра, нарушена опаковка. Пакетите били подадени от „Санта Фе България“ ЕООД и получени от служителите на „Корект преместване“ ЕООД. Свидетелят заявява, че пакетите са пристигнали в склада в Пловдив, склада бил на Атлант, където служители на „Корект Преместване“ са ги наредили на палети и ги стречовали, а когато пристъпили към доставка ги разстречовали, за да стане доставката на един курс. След това свидетелят е участвал в доставянето на пратките до с. Войсил (Пловдив), където са предадени на г-н Х. в присъствието и на неговата съпруга. Като свидетел е разпитан и Й. Г. – служител на „Корект преместване“ ЕООД като работник. Заявява, че си спомня за случая с вещите на Х., участвал лично в преместването. Преместването било възложено от „Санта Фе България“ ЕООД. Разтоварили кашоните, които получили от „Санта Фе България“ в склад на фирма „Атланта“ в гр. Пловдив, и ги стречовали, след което ги сложили на склад. Три-четири кашона били намокрени и повредени. Не си спомня колко време били складирани в склада на Атлант. После свидетелят Г. лично участвал в предаването на кашоните на господин Х.. Х. не възразил нищо при приемането. Половината багаж бил оставен в къщата, а половината – под навес. Камионите, с които доставили вещите в село Войсил, по спомени на свидетеля били два – един на фирма „Корект преместване“, а другия на Аталант. Между свидетелите Х., Г., Г. и Ш. е проведена и очна ставка, с оглед противоречията в показанията им, че при доставяне на кашоните е имало счупен матрак, смачкани кашони, счупен стол. Свидетелят Х. не си спомня да е виждал свидетелите Г. и Ш., а те го разпознават. Видно от представената кореспонденция между представители на ответника „Санта Фе България“ ЕООД и третото лице-помагач „Корект преместване“ ЕООД от 03.01.2023 г. (стр. 234е и стр. 234ж по делото, приложени към молба на ответника от 04.11.2024 г.) ответното дружество е поискало оферта от третото лице-помагач за услугата складиране на 50 куб. метра вещи и мебели в склад в Пловдив за около 1-2 седмици, и доставка до посочен адрес в гр. Пловдив. На същата дата е дадена оферта от третото лице-помагач. На 18.01.2023 г. е издадена фактура № 15042 от трето лице на ответника за предоставен склад (за периода 11.01.2023 г. – 11.02.2023 г.) и хамалски услуги - гр. Пловдив на 11.01.2023 година. На 03.04.2023 г. е извършено плащане от ответника на 08.10.2025 г. в 16:07:50 ч. трето лице с посочено основание и фактура 15042 (стр. 202). Относно пристигането на пратките в с. Войсил, Пловдив, по делото е представен приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 г. (стр. 38). От съдържанието му се установява, че е съставен във връзка с транспортирането от склада на „Атланта“ на покъщнина, 27 палети кашони и мебели до с. Войсил. Като възложител се е подписал Й. Х., а за изпълнител служител на „Корект преместване“ ООД. В него е посочено, че се транспортират от склад на Атлант до село Войсил 27 палета кашони и мебели с два камиона Ивеко. Разтоварването е на 1 етаж. Върху протокола има забележка на английски език, че много от кашоните са в лошо състояние, няколко неща са унищожени и ще бъдат върнати, подписана от Й. Х.. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза (стр. 378 и следващите) за да оцени стойността на липсващите и повредени вещи, съответно стойността, необходима за поправката им. Експертизата е изготвена от вещото лице М. Д. А.. Вещото лице сочи, че не му е предоставена за оценка вещ – статуя на корона, голям и малки матраци, комплект за голф, килими. На вещото лице за оглед е представен единствено килим, различен от процесните, както и червен кожен стол. За да се определи стойността на вещите – липсващи и повредени, ищецът е представил документи за покупката им (стр. 284 и следващите). Сред тях са документи от търг – фактури за покупка на два броя копринени килими, както и такива за покука на голф стикове. Пред въззивната инстанция е изслушано повторно заключение на СОЕ за определяне стойността на липсващите килими, изготвено от вещото лице В. С. – Т., имаща опит в оценка на антикварни предмети, предмети на изкуството и такива, продавани на търгове от аукционни къщи, което се установява и от представените от нея сертификати. Тя е дала средна пазарна стойност от 4000 евро за по-малкия копринен килим и от 5 800 евро за по-големия копринен килим. Тези стойности са малко по-високи от покупната цена на килимите, установена с фактури от ищеца (3 500 щ.д. и 5 500 щ.д., но същите са без включени данък и премия от купувача) При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият съдебен състав намира следното: По допустимостта на първоинстанционното решение. Ответното дружество „Санта Фе България“ ЕООД е поддържало пред първата инстанция и пред настоящата инстанция твърдение, че към договора между страните са приложими Общите условия на „Санта Фе България“ ЕООД, като в чл. 19 от тях се установява, че е предвидено, че споровете между страните, ако се проведе неуспешна медиация, се разрешават от арбитраж в Англия и Уелс при съгласие на настоящия ищец с това. Посочено е още, че провеждането на медиация не препятства провеждане на съдебно производство пред съдилищата на Англия и Уелс. Тези твърдения представляват по съществото си възражение за неподведомственост на спора на българския съд и ако същото е основателно и е заявено своевременно, то това би довело до неподведомственост на спора на общите български граждански съдилища, съответно – до недопустимост на решението постановено от СГС. Настоящият съдебен състав намира на първо място, че направеното, макар и не много ясно, възражение за неподведомственост на спора на българските граждански съдилища поради избран от страните съд на Англия и Уелс, е несвоевременно заявено едва с допълнителния отговор на исковата молба. Съгласно чл. 23, ал. 1 от КМЧП това възражение е следвало да бъде направено в срока за отговор на исковата молба и като е направено по-късно – с допълнителния отговор на исковата молба, това възражение е преклудирано. В допълнителния отговор на исковата молба е направено, макар също не много ясно и възражение за неподведомственост на спора на общите граждански съдилища, тъй като в чл. 19 от Общите условия на ответника било предвидено, че споровете се разглеждат от арбитраж. Това възражение е своевременно направено, доколкото в чл. 15, ал. 1 ГПК е посочено, че може да бъде направено или въпросът да бъде повдигнат от съда във всяко положение на делото. Настоящата инстанция намира обаче това възражение за неоснователно, защото според уговорката в чл. 19 от Общите условия на ответника арбитраж се прилага, но по допълнително изразено съгласие на страните, каквото не се доказва по делото, включително не се установява към договорните отношения между страните да са приложими Общи условия, предвид следното: Двете страни са български дружества, а според чл. 298, ал. 1 ТЗ търговецът може да установи отнапред Общи условия, при които извършва дейността си, които следва писмено да бъдат приети от другата страна, или ако тя е търговец, той да ги е знаел или да е бил длъжен да ги знае. Към договорните отношения между страните е приложимо и правото на ЕС, съответно съдебната практика на СЕС и Общия съд, тъй като сключеният между страните договор е за преместване на покъщнина на гражданин на Швеция от тази държава в България по повод сключен от този гражданин трудов договор с българско дружество и съответно процесният договор е свързан с упражняване правото на установяване, уредено в чл. 49 – 55 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В решението по дело С-385/21 СЕС е приел, че член 23, параграфи 1 и 2 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., чието сключване е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: клауза за предоставяне на компетентност е валидно сключена, когато се съдържа в общи условия, към които препраща сключен в писмена форма договор чрез посочване на хипервръзка към интернет сайт, достъпът до който позволява преди подписването на въпросния договор страната, на която се противопоставя тази клауза, да се запознае с посочените общи условия, да ги изтегли и разпечата, без да е била формално приканена да ги приеме чрез отбелязване с отметка в съответното поле на посочения интернет сайт. Следователно, от тук може да се изведе едно по-общо правило, че за да са приложими Общи условия към договорните отношения на страните, условието за писмено приемане е изпълнено, ако проектът на договора препраща изрично към такива, както и, ако те не са приети писмено от страната, най-малкото в договора следва да е посочена хипервръзка към местонахождението на Общите условия в интернет, което да позволи на страната да се запознае с тях, да ги изтегли и разпечата. В мотивите на цитираното решение на СЕС е разяснено, че е приемливо още договорът да реферира към оферта за сключване на договор, която изрично препраща към Общите условия, когато такова изрично препращане може да бъде установено от проявяваща минимална грижа на добър стопанин страна – § 40 от решението. В следващия §41 е разяснено, че изискването за писмена форма не е спазена при индиректно или предполагаемо препращане към по-ранна кореспонденция, доколкото по този начин не се осигурява сигурност за приложението на Общи условия. По настоящото дело, съобразявайки кореспонденцията между страните преди и по време на сключване на договора, никъде не се открива изрично препращане към Общи условия на ответника, ведно с хиперлинк към място в интернет, където такива могат да бъдат отворени, разпечатани и прочетени. Не се установяват и конкретни факти, от които да бъде направен извод, че ищецът е знаел или че е следвало да знае Общите условия на ответника. Ето защо и не може да се приеме, че Общите условия на ответника са приети от ищеца и са приложими в търговските отношения на страните по процесния договор, съотв. не може да се приеме, че страните са уговорили споровете им да се разрешават от арбитража, посочен в Общите условия на ответника, съотв., спорът е подведомствен на българските граждански съдилища и в тази връзка първоинстанционното решение е допустимо. По правилността на първоинстанционното решение На първо място ищецът е въвел оплакване във въззивната си жалба, че е неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на спора като такава по чл. 67 ЗАвтПр вр. чл. 71 и чл. 72 ЗАвтПр. Настоящият съдебен състав намира това оплакване за основателно по следните съображения: В исковата си молба ищецът е твърдял, че сключил с ответника договор за преместване на личните вещи (покъщнината) на едно трето лице (Й. Б. Х.) – негов служител, от Швеция в България, като това е включвало опаковане, товарене, превозване, разтоварване и предаване на покъщнината на третото лице, както и междинно складиране. Това негово твърдение се установява и от офертата на ответника, прието от ищеца и представена по делото. Т.е., това е договор, сключен в полза на трето лице, който включва не само превоз, но и различни други обслужващи дейности, свързани с преместването на третото лице в България. Т.е., това е един комплексен ненаименован договор, който напр. в Конвенцията CMR е наречен „договор за превоз на вещи при промяна на местожителство“. Видно от офертата, приета впоследствие от ищеца, ответникът се е задължил да натовари и закрепи опакованите лични вещи (покъщнина) на камион за превоз, като ще отговаря за крайната доставка в Пловдив, включително до жилището на клиента с включено разопаковане и разполагане на мебелите. Следователно, липсва задължаване за извършване на превоз от ответника, а за натоварване на камион и „отговорност за доставката“, т.е., ответникът се е задължил да организира превоза, но не и сам да го извърши с присъщите за договора за превоз задължения. Самият ищец не е твърдял в исковата си молба да е сключвал с ответника договор за превоз. По делото не се установява от ответника той лично да е извършил превоза на вещите от Швеция, но се установява в същото време, че ответникът при изпълнение на договора е наемал и други лица - едно шведско дружество – „Алфа Муувинг и и впоследствие едно българско дружество – „Корект Преместване“ ЕООД, като към последното със сигурност е бил заявен превоз (транспорт от София до Пловдив). Твърдението на ищеца е от друга страна, че на третото ползващо се от договора лице Й. Х. не са доставени част от вещите, а други са увредени и се претендира обезщетение за тях вместо реално изпълнение на задължението вещите да бъдат преместени от Швеция в България в състоянието, в което са. Доколкото към спора при така сключения ненаименован комплексен договор между две български юридически лица е приложимо българското материално право, правната квалификация е по чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД. Предвид изложеното по-горе за неприложимост на уговорките в Общите условия на ответника (където се предвижда приложимост към споровета на правото на Англия и Уелс, не може да се приеме, че страните са уговорили друго, чуждо приложимо право). Дори да приемем, че преместването на лични вещи с камион включва в себе си и задължение по договор за превоз, то пак приложимо е българското право (доколкото няма избрано от страните приложимо право, а българското право е приложимо при съобразяване правилата по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета – Рим I), като правната квалификация на иска във връзка с недоставени или доставени, но увредени лични вещи не е по Закона за автомобилните превози. Няма спор, че въпреки международния характер на превоза в случая, не е приложима Конвенцията CMR, тъй като в нейния чл. 1, т. 4, б. „в“ изрично е изключено приложението й към договора за преместване на вещи при промяна на местожителство (в оригиналния вариант на френски език Aux transports de déménagement – преместване на домакинство, на дом). Това преместване е изключено, защото Конвенцията урежда превоза на стоки в оборот или по-друг начин казано, стоки, предназначени за търговия. В случая на преместването на покъщнина, вещите от нея не са в търговски оборот, това са лични вещи, някои от които със сантиментална стойност. Най-малкото несправедливо е по отношение на тях да се прилагат същите правила като при превоз на стоки в търговски оборот, а и правилата за него са неприложими предвид спецификите на личните вещи, които не са опаковани в индустриални опаковки. Законът за автомобилните превози съдържа сходни на тези на Конвенцията разпоредби относно правата и задълженията на страните по договора за превоз, включително международен. По съображенията, по които Конвенцията изключва от приложението си преместването на покъщнина чрез автомобилен транспорт, следва да бъде изключено и приложението на Закона за автомобилните превози. В този случай следователно приложими биха били правилата на чл. 373 от Търговския закон. По основателността на иска по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, при неточно изпълнение на договорно задължение или при пълното му неизпълнение кредиторът може да търси обезщетение за неизпълнението. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите (претърпени загуби и пропуснати ползи), които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите на фактическия състав включват: неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна по него. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена и от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен при поемане на задължението. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Несъмнено право на обезвреда има увреденото лице, а именно собственикът не личните вещи. Както бе посочено по-горе, в случая е налице сключен договор в полза на трето лице. „СанМ. България“ ЕООД и „Санта Фе България" ЕООД са сключили договор за преместване личните вещи на Й. Х., поради преместването му да живее и работи в България, т.е., договорът е сключен в негова полза. Липсата или увреждането на някои от преместваните вещи несъмнено ще рефлектира в неговата правна сфера. Неоснователни са твърденията на ответника, че от договора не ставало ясно, че ще се местят лични вещи на физическо лице. Напротив, от кореспонденцията между страните „СанМ. България“ ЕООД са поели това задължение към Х., видно от предложението за работа до него и според неговите показания, като ответникът е уведомен, че преместваните вещи са на служител на ищеца, наричан Й. още с първото запитване по електронна поща. Установява се и от инвентарните описи, че ответникът е бил уведомен и е знаел, че става дума за преместване на местожителството на служителя на ищцовото дружество Й. Х. При договорите в полза на трето лице право да иска изпълнение има от една страна третото лице, в чиято полза е сключен договора, а от друга уговорителят (в случая „СанМ. България“ ЕООД), в качеството си на страна по договора, имаща всички права по него. Обикновено уговорителят извършва една опосредена престация в полза на третото лице, поради което има вземане срещу обещателя, дори ако това не е посочено в договора изрично. Кредитор и получател на престацията е насрещната страна, уговарящият, към която страна обещателят се е задължил да престира. По същия начин право на обезщетение вместо изпълнение има право да търси както третото лице, така и уговорителят, като последният обаче ще следва да предаде полученото обезщетение на третото увредено лице (в този смисъл проф. К., А., Облигационно право, Обща част, стр. 80 и сл., Софи-Р 1992 г., както и проф. К., А., Облигационно право, Обща част, стр. 174 и сл., Сиби 2016). Установява се от разменената електронна кореспонденция между страните, че на 24.10.2022 г. те са сключили договор за преместване на покъщнината на Й. Х. от Швеция до България, включващ опаковане, етикетиране, натоварване, организиране на превоз с автомобилен транспорт, разтоварване на адреса на Й. Х. в гр. Пловдив и евентуално поставяне и сглобяване на мебелите. Ищецът от своя страна е следва да заплати уговореното възнаграждение от 12 900 евро без ДДС. Отделно е постигнато съгласие за съхраняване на склад на пренасяните вещи от ответника, при цена от 300 евро без ДДС и товаро - разтоварителни работи – 8 евро на куб. метър без ДДС. Съответно, при доказване на вредите, право да получи обезщетение за тях има както третото лице, така и уговарящия, в случая „СанМ. България“ ООД. Ето защо е неоснователно твърдението на ответника, че ищецът не е материално легитимиран да търси обезщетението. Не е спорно между страните, че посочените услуги са извършени от ответника, но е спорно дали има увредени или липсващи вещи, както и какво е дължимото се обезщетение за това. Тежестта да докаже точно изпълнението на възложеното в крайната му форма, а именно доставянето на всички опаковани вещи от Швеция до България, е на ответника „Санта Фе България“ ЕООД. Включително именно той дължи да докаже, че е доставил най-малко пет килима (описани в инвентарния опис и описа при товарене), в който единствено случай ищецът няма да може да претендира за недоставени килими от каквото и да е естество. Несъмнено част от задълженията на ответника е било да премести (осигури превозването) и достави всички вещи в състоянието, в което са му били предадени. Доколкото в инвентарните описи и описа при товарене няма направено отбелязване за недобро състояние на някои вещи, следва да се приеме, че всички те са били в нормално, здраво състояние, такова, каквото е типично за използвани в бита вещи. В това решение ще бъдат разгледани само доказателствата по отношение вещите, предмет на спор пред въззивната инстанция. При съобразяване на събраните доказателства – свидетелски показания, частни документи, вкл. и документи за покупка на копринени килими и голф принадлежности, инвентарни листове, подписани от Й. Х. и представители на Алфа Муувинг при натоварването в Швеция, после инвентарен лист, подписан от представители на „Санта Фе България“ ЕООД и „Корект преместване“ ЕООД, и приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 г., подписан от представител на „Корект преместване“ ЕООД и Й. Х., документи за закупуване на стоки, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано, че от Швеция са изпратени и транспортирани до България три матрака – един голям и два малки, те са натоварени от Швеция и същите са доставени в с. Войсил. Матраците са част от предварителния опис на вещите от 04.11.2022 г. – два матрака Queen – жълт маркер (стр. 307) и един матрак King – син маркер (стр. 309). В инвентарния опис от 13.12.2022 г. за натоварени пакети също се съдържат такива с матраци, включително единични – седем матрака в пакети № 115, 134, 228, 259 (матрак ½), 260, 261, 263. Единият голям и двата малки матрака са разпознати от свидетелите Х. и Г. непосредствено след доставката им 21.01.2023 година. Доказано е и, че по малкия матрак, пренасян в пакет № 259, последният приет в склада в Пловдив мокър, е имало мухъл, видно от отбелязването се е появил при превоза именно поради мократа опаковка (показанията на свидетеля Ш., и отразеното в протокола от 10.01.2023 г. при предаване на кашоните от „Санта Фе България“ ЕООД на „Корект преместване“ ЕООД. Свидетелят Г., като представител на Санта Фе България ЕООД също потвърждава, че щом е подписал протокола, в който е отразено, че има три кашона с нарушена опаковка, то това е съотвествало на фактите тогава.). Съдът приема, че одраният червен стол е един от натоварените единични столове от Швеция, доставени в България. Столът е част от предварителия опис на вещи от 04.11.2022 г. – два големи червени стола, маркирани с лилав маркер (списък л. 303, снимки 304). В инвентарния опис от 13.12.2022 г. за натоварено пакети също се съдържат такива с два единични стола – два единични стола – в пакети № 5 и 182. Столът е разпознат от свидетелите Х. и Г. непосредствено след доставката им 21.01.2023 година, включен и още в първото електронно съобщение от 23.01.2023 г. от представител на „СанМ. България“ ЕООД до представителя на „Санта Фе България“ ЕООД като повредена вещ. От документите за покупка на стола може да се установи съответствие между закупения стол (стр. 292, 293), натоварен в Швеция (стр. 304), доставен с одрасквания и скъсване, и огледания от вещото лице (стр. 380 гръб). Ищецът „СанМ. България“ ЕООД е твърдял, че не са доставени един голям копринен килим; един среден копринен килим; чанта за голф със стикове. За същите се установява, че са включени в описания в предварителния списък за вещи за пренасяне, като липсва само пояснение, че са копринени. От снимките по описа пък е видно, че това са бежови килими с тъмни орнаменти. Пакети с такива вещи са включени и в окончателни инвентарен списък на натоварените пакети – пет килима в пакети № 29, 37, 118 (няколко) и 280; стикове – в пакет № 305; чанта за голф – в пакет № 113, голф клубове – в пакет № 256. От приложенията и като веществено доказателство снимков материал, се установява още, че такива килими се намират в помещенията, откъдето са натоварени вещите. Както бе посочено, не се доказа по делото доставянето на описаните пакети като брой на 21.01.2023 година (описани са само като кубатура и палети, при условие, че от показанията на свидетелите, вкл. и служителите на „Корект преместване“ ЕООД се установява, че кашоните не са пренасяни като палети, а са разстречнати и след това натоварени като отделни кашони за пренасяне от склада в Пловдив до с. Войсил). Освен това, не се и доказа предаване на Й. Х. на поне пет килима, фигуриращи в инвентарния опис и описа за товарене, поради което ответникът не доказа точното изпълнение на задължението си да предаде на получателя описаните три вещи - един голям бежов килим с тъмни орнаменти; един среден бежов килим с тъмни орнаменти; чанта за голф със стикове. Ето защо тези вещи следва да се приемат за липсващи. По отношение оплакванията на ответното дружество, че не били доказани характеристиките на търсените килими, както и че точно такива са предадени за пренасяне и защо при наличие на два килима по едната фактура за покупка от търг, се търси именно по-скъпият, настоящият съдебен състав намира същите неоснователни. Ищецът е представил фактури за закупуване от Й. Х. през 2015 г. на общо три килима на търг, два от които копринени. Т.е., установено е, че той е притежавал два копринени килима. Ответникът лесно би могъл да отхвърли претенцията му за тяхната липса като докаже, че му е доставил всички описани в инвентарния опис и протокола за натоварване килими като брой. След като ответникът не е доказал това, а ищецът е представил доказателства, че Й. Х. е притежавал два копринени килима, и цялото му имущество е натоварено (видно от инвентарния опис и снимките към него), то логично двата копринени килима са натоварени, но не са доставени. Неизпълнението на ответника да достави процесните вещи в състоянието, в което са му предадени е в очевидна причинна връзка с понесени от собственика вреди, изразяващи се в равностойността на разноските за поправка на увредените вещи, а при невъзможност за такава поправка, средната им пазарна стойност, съотв. в средната пазарна стойност на липсващите вещи. Тези вреди е могло да бъдат предвидени при сключване на договора. Вредите биха били определени по същия начин дори да се приеме, че процесният комплексен договор съдържа елементи на договор за превоз – пълна отговорност е предвидена и в чл. 373, ал. 1 ТЗ. От събраните по делото заключения на СОЕ се установяват следните размери на вредите, свързани с част от пренасяните вещи, предмет на въззивно производство: Относно вредите по един малък матрак, изразяващи се в овлажняването му и поява на мухъл, както и разкъсване по него, настоящият съдебен състав намира, че това го прави негоден за употреба по предназначение, а именно за спане. Това означава, че дължимото се обезщетение за него е равно на средната му пазарна стойност. Първата инстанция обаче е определила това обезщетение на 164.23 лева (83.97 евро) и относно този размер ищецът не е депозирал въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението на СГС, поради което следва да се приеме като дължим този размер на обезщетението По отношение обезщетението за увредения червен стол важи същото и тъй като няма въззивна жалба на ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение по отношение на него, то следва да бъде приет определения от СГС размер на обезщетението, а именно 93 лева (47.55 евро), която сума не е по-малка от стойността на разноските за поправка на стола. По отношение обезщетението за липсващите два килима, настоящият съдебен състав кредитира заключението на оценителната експертиза, изслушана пред САС и изготвена от вещото лице В. С. - Т., тъй като същото е изготвено от вещо лице с квалификация за оценяване на копринени килими, продавани от аукционни къщи на търг (включително по нейни думи), а освен това оценката й е много по-добре обоснована, включително при разпита й в открито съдебно заседание. Ето защо следва да се приеме, че дължимото се обезщетение за липсващ малък копринен килим е в размер на 4000 евро, а на големия липсващ копринен килим – 5800 евро. Именно в тези размери са и претенциите на ищеца след допуснатото увеличение на иска в открито съдебно заседание пред САС от 26.05.2026 г., при съобразяване съдебната практика относно възможността цената на иска за бъде увеличена и във въззивната инстанция (Определение № 380 от 10.07.2017 г. по ч.т.д. № 467/17 г. на II т.о. на ВКС, Определение № 21 от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. № 7503/13 г. на IV т.о. на ВКС, Решение № 98/02.02.2021 г. по гр.д. № 334/2020 г. на II г.о.) По отношение вредите от липсата на голф чанта със стикове, следва да бъде съобразена оценката, дадена от СОЕ пред първата инстанция, или 760 лева, равни на 388.58 евро. Предвид претенцията за това, горните суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на главниците. Поради достигане до изводи, частично различни от изводите на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в следните части: в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 104.97 евро (205.30 лева) до 4000 евро – обезщетение за липсващ среден килим; за разликата над 157.45 евро (307.95 лева) до 5 800 евро – обезщетение за липсващ голям килим, и за разликата над 157.45 евро (307.95 лева) до 388.58 евро – обезщетение за липсваща чанта за голф и голф стикове, като бъдат присъдени съответно още 3895.03 евро за средния килим, 5642.55 евро за големия килим и 231.13 евро за голф чантата със стикове. Сумите следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, като до първоначално заявения размер на обезщетението за липсващите килими тя е от 21.01.2024 г. (датата на исковата молба), а за увеличението, допуснато пред въззивната инстанция – от 18.05.2026 г. (датата на молбата, с която увеличението е заявено) В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, но при правна квалификация на исковете по чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл 82 ЗЗД. По разноските: При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Те се претендирали общо разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса 1 736.57 евро, които им се дължат изцяло. Пред първата инстанция ищецът е сторил разноски в общ размер на 5 507.96 лева, от които му се дължат 3 069.04 лева, равни на 1 569.17 евро. Присъдени са му 197.94 лева, равни на 88.42 евро, поради което следва да му бъдат присъдено още 1 480.75 евро. На ответника пред първата инстанция се дължат 1992.60 лева, равни на 1 018.80 евро. Предвид това, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски над 1992.60 лева (1018.80 евро) до 4 358.70 лева. Воден от изложеното, Апелативен съд – София