Решение № 930 от 28.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1087/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-5 от 02.07.2025 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК •••• на основание чл. 60а, ал. 3 вр. чл. 60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложено административно наказание имуществена санкция 30 000 лв. за нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Дружеството жалбоподател чрез процесуалния му представител моли да се отмени НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски. В съдебно заседание дружеството жалбоподател чрез процесуалния му представител поддържа жалбата и възраженията в нея. Въззиваемата страна писмено излага подробно становище по всички аргументи от жалбата, която счита за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено. В съдебно заседание неин представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от легитимирано лице, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна съдът установи следното: „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, притежавало издадена лицензия № Л- 140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, На 19.03.2023 г. дружеството „Жетон“ ООД е подало до „Електроразпределение Юг“ ЕАД заявление за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.29 от 2012 г., предвидена за изграждане в УПИ IX-950, кв. 10, с. Б., общ. Стара Загора. На 21.06.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало Становище № 456445/21.06.2023 г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Прието е от фактическа страна в НП, макар очевидно обсъждането на правните норми да не представлява част от фактическата действителност, а правен анализ въз основа на фактите, че дружеството не е издало в срок до 19.04.2023 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г. предвидена за изграждане в УПИ IX-950, кв. 10, с. Б., общ. Стара Загора. Посочва се още във фактическата страна на НП, че съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.), за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 k W, включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. Затова е прието от наказвания орган, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в указания срок до 19.04.2023 г. становище по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Становището за условията и начина на присъединяване е издадено едва на 21.06.2023 г. с № 4564445, т.е. след законоустановения срок. Прието е също, че нарушението е извършено в режим па повторност, тъй като председателят на КЕВР е издал на „Електроразпределение Юг“ ЕАД наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021 г., потвърдено е Решение № 189 от 19.10.2022 г. на Административен съд - Сливен, постановено по к.а.н.д. № 190 от 2022 г. за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 29 от 2012 г. В хода на планова проверка по документи на дружеството жалбоподател проверяващите от КЕВР, сред които М. С. А. - главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР приели, че като не е издало в срок до 19.04.2023 г. на адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 становище, с което да определи условията за присъединявано към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.29 от 2012 г., предвидена за изграждане в УПИ IX- 9 5 0 , кв. 10, с. Б., общ. Стара Загора, на 20.04.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 29 от 2012 г., с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЕВИ, който се явява по-благоприятен закон от чл. 60а, ал. 2 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г. Поради това и главният експерт съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-2 от 25.03.2025 г. Той бил предявен и връчен на упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице - Е.Д.В. На 01.04.2025 г. срещу АУАН № Е-КРС-9 от 25.03.2025 г. дружеството жалбоподател е подало в КЕВР възражение с вх. № Е-13-262-140, което административнонаказващият орган е приел за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 60а, ал. 3 вр. чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. Описаната фактическа обстановка се установява показанията на свидетеля М. А. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, Работна програма за осъществяване на планова проверка на „Електроразпределение Юг“ АД; Констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г. за извършена планова проверка на „Електроразпределение Юг“ АД; Заявление за проучване; Становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4564445 от 21.06.2023 г.; Технически условия за присъединяване на електрически централи с мощност до 30 kW към мрежа ниско напрежение; Решение № 180/21.04.2022 г. АНД № 105/2022 г. на Районен съд-Сливен; Решение № 189/19.10.2022 г. по к.а.н.д. № 190/2022 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 4329 от 13.05.2025 г. по к.а.н.д. № 505/2025 г. на Административен съд - Пловдив; Заповед № З-Е-291 от 11.10.2024 г., Заповед № З-Е-378 от 19.12.2024 г., Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022 г., Заповед № З-Е-45 от 23.02.2024 г. - всичките на Председателя на КЕВР; нотариално заверена декларация от представител на дружеството „Жетон“ ООД, два броя нотариални актове, скица на УПИ, уведомление за изготвено становище до „Жетон“ ООД, уведомление за прекратяване на процедура по присъединяване до „Жетон“ ООД, Заповед № З-Е-28 от 20.01.2025 г. на председателя на КЕВР. Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на акта и констатираната от нея фактическа обстановка, като посочва, че на дружеството жалбоподател е била извършена проверка по документи, по отношение на процедури по присъединяване на обекти на електрическа енергия от възобновяеми източници, като на случаен принцип била избрана конкретната процедура, при която същата установила нарушението, а именно че дружеството жалбоподател е издало становище извън определения от закона срок, за което и съставила АУАН на дружеството. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и съответни с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, както е и сторил още към датата на съставяне на акта чрез представителя си. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и представител на нарушителя, в случая упълномощено от управителя с нотариална заверка на пълномощното лице, а именно Е.Д.В. изрично натоварено с правомощия за представителство пред наказващия орган по повод на съставяне на АУАН по настоящата процедура. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неиздаване в срок до 19.04.2023 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр.29 от 2012 г., предвидена за изграждане в УПИ IX-950, кв. 10, с. Б., общ. Стара Загора. Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не са изложени достатъчно ясно съставомерните факти, обуславящи правната квалификация на вмененото деяние. Напротив, както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички релевантни обстоятелства, включени във фактическия състав разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.), за нарушението на която е образувано административнонаказателното производство. Посочената правна норма указва, че за обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Обекти по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, в приложимата редакция, са с обща инсталирана мощност до 30 kW, включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. А чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ, в приложимата редакция, предвижда, че мястото на присъединяване на енергийните обекти по чл. 24, т. 1 съвпада с мястото, където е монтирано средството за търговско измерване на потребяваната електрическа енергия, в случаите когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност за присъединяване на сградата като обект на потребител. Неоснователно е възражението на дружеството жалбоподател, че не е ясно кой от двата срока по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ е нарушен. И в АУАН, и в НП е посочено, че на 06.03.2023 г. е подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г.). Следователно в случая наказващият орган е приел, че присъединителната процедура касае обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ (ред. до ДВ. бр. 86 от 2023 г.). Такова условие за присъединителна процедура е посочено и от дружеството жалбоподател в издаденото становище № 4564445 от 21.06.2023 г. за условията и начина на присъединяване на процесната електрическа централа към електроразпределителната мрежа, което становище е приложено и към жалбата срещу НП. В същото становище е посочено, че процедурата по присъединяване е реда на глава пета, раздел ІІ, част ІІІ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6 отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.). Предвид на това и доколкото се касае за твърдение за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, то относимия в случая за преценка от правна страна срок е този, предвиден в разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, а именно – в срок до 30 дни от постъпването на искането. От правна страна съдът намира следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, която разпоредба в редакцията й, относима към датата на нарушението, предвижда за обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ условията за присъединяване да се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ – в срок до 15 дни от постъпване на искането. От обективна страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в срок до 19.04.2023 г. становище по подадено на 19.03.2023 г. заявление от „Жетон“ ООД, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, предвидена за изграждане на УПИ IX-950, кв. 10, с. Б., общ. Стара Загора. Такова становище е било издадено от жалбоподателя едва на 21.06.2023 г., което е извън нормативно предвидения тридесетдневен срок от постъпване на искането, като бездействието на енергийното предприятие е продължило над два месеца. От значение за преценката дали срокът е спазен е и начинът на неговото изчисляване. В случая представеното по делото заявление за присъединяване е подадено на 19.03.2023 г. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 29/2012 г.) срокът за произнасяне е 30 дни. При липса на специални правила относно броенето на сроковете в ЗЕВИ приложение намира единното правило за броене на сроковете (чл. 183, ал. 2 от НПК, чл. 60, ал. 5 от ГПК, чл. 72, ал. 1 от ЗЗД), по силата на което срокът, който се брои в дни, започва да тече от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. При прилагане на това правило следва, че срокът за произнасяне е започнал да тече от 20.03.2023 г. и е изтекъл в края на 18.04.2023 г, който е последният ден, в който е било възможно законосъобразно да бъде издадено становище. Следователно първият ден след изтичането на срока е 19.04.2023 г., от който момент е налице неизпълнение на задължението. В основата на всяко административнонаказателно производство стои точната и безспорна индивидуализация на твърдяното нарушение. Тази индивидуализация включва, наред с другото, и правилното определяне на времето, мястото и начина на извършване на нарушението. В конкретния случай и в АУАН, и в НП е вписано, че дружеството жалбоподател е нарушило чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, като не е издало становище в срок, изтичащ на 19.04.2023 г., поради което е прието, че нарушението е осъществено на 20.04.2023 г. От представеното по административната преписка становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № № 4564445 от 21.06.2023 г. до заявителя се установява, че дружеството не е издало становището в законоустановения 30-дневен срок, а е издало становището два месеца и двадесет и един дни покъсно, а именно на 21.06.2023 г., за което и е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Следователно дружеството жалбоподател е било наясно както с приложимата по случая правна уредба, така и със задължението си да издаде становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа в 30-дневен срок, поради което следва да се приеме, че е извършило административно нарушение, като не е издало становище в предвидения в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ 30-дневен срок. Нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ е от категорията на продължените и се осъществява с бездействие в непрекъснат период от време – от момента на изтичане на законоустановения срок за произнасяне до момента на фактическото изпълнение на задължението, което в случая е настъпило на 21.06.2023 г. с издаването на становището. В този изричен смисъл са задължителните указания на ТР № 3/1971 г. на ОСНК на ВС, в което изрично е уточнено, че продълженото престъпление/нарушение не се извършва с отделно деяние на всяка отделна дата, а само с едно единно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определеното време. В случая докато дружеството не издаде изискуемото се от него становище. С други думи, нарушението не се извършва на една конкретна дата, а е налице трайно състояние, в което се осъществява непрекъснато състава и което е продължило до 21.06.2023 г. (датата на издаване на становището). В този смисъл, наказващият орган не е длъжен да повдига административно обвинение за първата възможна дата от периода, в който трае това противоправно състояние, като напълно достатъчно за законосъобразност на НП е вменената дата да е след началото на този период и преди прекратяването му. Точно такъв е процесният случай, в който вменената в АУАН и НП дата 20.04.2023 г. попада в обхвата на продължаващото противоправно състояние – 19.04.2023 г.-21.06.2023 г. и следва да се приеме за дата на извършване на нарушението. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за издаване на становището без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено. Следователно, неиздавайки в срок до 18.04.2023 г. становище по подадено на 19.03.2023 г. заявление за определяне условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 30 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, предвидена за изграждане на УПИ IX-950, кв. 10, с. Б., общ. Стара Загора дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Тъй като се касае за обективна и безвиновна отговорност на юридическо лице, то не подлежи на изследване въпросът за вината. Неправилно обаче според установените обстоятелства и представените по делото доказателства актосъставителят и наказващият орган са приели, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗЕВИ. Съгласно тази разпоредба повторност е налице, когато в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление е извършено ново нарушение от същия вид. По силата на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН за такова се приема нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав. От извършената служебна проверка се установява, че с посоченото в НП Решение № 189/19.10.2022 г., постановено по КАНД № 190/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, е оставено в сила Решение № 180 от 21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. на Районен съд – Сливен. С цитираното решение районният съд е изменил НП № НП-106/01.12.2021 г. на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съдът е преценил единствено размера на санкцията и е намалил същата от 20 000 лева на 10 000 лева, като е съобразил разпоредбата на чл. 60а от ЗЕВИ във връзка с нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ. Съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.) операторът на разпределителната мрежа е длъжен да извърши проучване, да определи условията и да изготви и предостави писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане, в срок до 14 дни от постъпването на заявката, като се спазват изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Оспореното НП пред настоящата съдебна инстанция е издадено за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, която установява, че за обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ условията за присъединяване се определят в становище, издавано в срок до 30 дни от подаване на искането, а за случаите по чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ – в срок до 15 дни. С оглед различното съдържание на тези разпоредби следва да се приеме, че нарушението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ не съдържа признаците на нарушението по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6, доколкото при настоящото обвинение фактическият състав е различен по предвидените в него срокове, както и определяне на условията за присъединяване единствено в становище, а за предходното нарушение е включено и задължение за извършване на проучване, определяна на условията и едва след това представяне на становище. Поради това изводът на наказващият орган, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност, е незаконосъобразен. По наказанието: Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответната санкционна разпоредба на чл. 60а от ЗЕВИ. Административнонаказващият орган е приложил редакцията на разпоредбата, изменена с ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., съгласно която на оператор на електропреносна или електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв., а при повторно извършване на нарушението – имуществена санкция в размер от 30 000 до 3 000 000 лв. Въз основа на извода на административнонаказващия орган, че нарушението е извършено при условията на повторност, е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 30 000 лева. Както вече беше изложено в мотивите на настоящото решение, съдът не споделя извода за наличие на повторност. Установи се, че посоченото предходно нарушение не обосновава повторност по смисъла на закона и в конкретния случай липсват предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството при условията на повторност. Следователно неправилно е приложена потежката санкционна разпоредба за повторно нарушение по чл. 60а, ал. 3 от ЗЕВИ и ще следва да остане само правната квалификация на санкцията по основния състав на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ. Във връзка с горното са налице основанията за преквалифициране санкционната норма само по основния състав на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, доколкото за същото не се изисква съществено изменение на обстоятелствата и се прилага по-лек закон в частта относно санкцията, по който дружеството се е защитавало от самото начало. Независимо от това, дори да се приеме, че е налице административно нарушение по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, конкретният случай разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни нарушения поради което са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При тълкуване и прилагане на тази разпоредба следва да се съобрази легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ в § 1, т. 4 от ДР към ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай, макар формално да е осъществен съставът на административното нарушение, съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които обуславят именно такава по-ниска степен на обществена опасност. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е издало становището за присъединяване на 27.06.2023 г., макар и извън предвидения в закона срок. Следва да се отчете, че забавата е сравнително кратка – около два месеца и двадесет и един дни. Следователно не се касае до пълно неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, а до неговото изпълнение със закъснение. Следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението е било фактически отстранено значително преди извършването на проверката от контролните органи и дълго преди образуването на административнонаказателното производство като същото е било отстранено доброволно, по инициатива на дружеството. Отделно от това по делото не се установява от допуснатото просрочие да са настъпили каквито и да било вредни последици за заявителя или за охраняваните от закона обществени отношения, които законът цели да защити. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени като смекчаващи и обосновават извод, че конкретното деяние разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност следва да се извършва въз основа на конкретните факти по делото – начина на извършване на нарушението, настъпилите вредни последици и степента на обществена опасност на деянието. В случая, след като нарушението е било отстранено преди констатирането му от административнонаказващия орган и не са настъпили вредни последици за заявителя, съдът приема, че целите на административнонаказателната отговорност могат да бъдат постигнати и без налагане на административна санкция. Без да се изоставя горното становище, но доколкото съдът направи преценка за отпадане на квалифициращия признак за извършване на нарушението в условията на повторност по чл. 60а, ал. 3 от ЗЕВИ и прилагане на основния състав на санкционната разпоредба по чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, то все пак с оглед евентуалната възможност за касационно обжалване на съдебния акт следва да се маркират мотиви относно санкцията при извършената преквалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ имуществена санкция може да се наложи в рамките от 10 000 до 1 000 000 лв. Като се взе предвид посочените вече смекчаващи обстоятелства, ниската тежест на нарушението и характера му, в контекста на защитаваните от закона обществени отношения, то за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН за постигане на превантивен и предупредителен ефект на наказанието към спазване на установения ред съдът прецени, че имуществената санкция би следвало да бъде определена в нейния минимум, а именно в размер на 10 000 лева и превалутирана по посочените принципни положения в 5112,92 евро. Поради всичко изложено дотук съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде в крайна сметка отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, а именно чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, за което да му се наложи санкция по чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложено административно наказание. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на изменената имуществена санкция в размер от 30 000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 15 338,76 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има дружеството жалбоподател, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт. Предвид липсата фактическа и правна сложност на делото, както и предвид това, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66,47 евро, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Мотивиран от гореизложеното, съдът