Решение № 4366 от 18.9.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3589/2025 г.

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Аве България логистик“ ООД ЕИК 203003174 срещу „КЪПФИ“ ООД, ЕИК 203075711, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на дружеството – ищец, сумата от общо 18502.74 лева, представляваща възнаграждение по договор за спедиторски и съпътстващи услуги, сключен между страните, по силата на който ищецът се е задължил да извършва различни спедиторски услуги по поръчка на ответника, за която сума са издадени фактура № 1000000150/12.07.2024 год., с падеж 01.08.2024 год., фактура № 1000000798/04.09.2024 год., с падеж 19.09.2024 год., фактура №1000000884/17.09.2024 год., с падеж 02.10.2024год., фактура № 1000000923/24.09.2024 год., с падеж 09.10.2024 год., фактура № 1000000349/25.09.2024 год., с падеж 10.10.2024 год., фактура № 1000000818/07.10.2024 год., с падеж 27.10.2024 год., фактура № 1000001072/15.10.2024 год., с падеж 30.10.2024 год. и фактура № ••••••••••/14.11.2024 год., с падеж 14.11.2024 год., както и сумата от 391.04 лева – обезщетение за забава за периода 01.08.2024 год. – 18.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.11.2024 год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9830/21.11.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 19902/2024 год. по описа на РС Пловдив. В исковата молба се излагат съображения, че по силата на създадени трайни търговски отношения между страните за извършване на спедиторски и съпътстващи услуги, дружеството ищец се е задължило да извършва различни спедиторски услуги по поръчка на ответника. Така по поръчка от „КЪПФИ” ООД ищецът организирал извършването на международен транспорт от •••, България до пристанище ••• и от там до пристанище •••. ••• на 24 бр. палета чаши за кафе, за което издал фактура № 1000000150/12.07.2024 г. с падеж за плащане 01.08.2024 г. на стойност 6 297,78 лева. Стоката била доставена и предадена на получателя на 22.08.2024 год. По поръчка на ответника, ищецът организирал извършването на вътрешнообщностен транспорт, с адрес на натоварване: •••. •••. •••, и адрес на разтоварване: •••. ,••• 11 (ролетна врата), •••, •••: пратка: 1 палет с чашки за кафе - 120*80*119с.м 161 кг и сандък с материали вътре - 1 палет 120/80/200. както и ответникът възложил на ищеца да сключи от негово име и за негова сметка карго застраховка на превозвания товар. За извършената спедиторска услуга била издадена фактура № 1000000798/04.09.2024 г. с падеж за плащане 19.09.2024 г. за сумата от 2 112,30 лева. Стоката била предадена на получателя на 04.09.2024 год. По поръчка от Къпфи ООД до ищцовото дружество извършило вътрешнообщностен транспорт, с адрес на натоварване: ••• .••• 11 (ролетна врата), •••, ••• и адрес на разтоварване: •••, •••. •••, пратка: сандък с материали вътре - 1 палет 120/80/200. с бруто тегло от 500 кг. За извършената услуга била издадена фактура № 1000000884/17.09.2024 г. с падеж за плащане 02.10.2024 г. за сумата от 1 056,14 лева. Стоката била доставена на получателя на 11.09.2024 год. По поръчка на ответното дружество ищецът организирал извършването на вътрешнообщностен транспорт, с адрес на натоварване: •••. •••, •••. пратка: 1 европалет (1,20x0.80) с бруто тегло 58 кг., стока: вафлени чашки до •••. •••. •••, •••. •••. •••, за което била издадена фактура № 1000000923/24.09.2024 г. с падеж за плащане 09.10.2024 г. за сумата от 1140 лева. Твърди се, че за начисления престой поради неразтоварване от получателя ищцовото дружество издало и връчило на длъжника за плащане фактура № 1000001072/15.10.2024 г. за извършена спедиторска услуга с падеж за плащане 30.10.2024 г. за сумата от 164.29 лева. Стоката била доставена на получателя на 27.02.2024 год. По поръчка отново на ответното дружество ищцовото такова организирало извършването на въздушен транспорт, с летище на натоварване: ••• и летище на разтоварване: •••, на пратка: чашки за кафе с бруто тегло от 73 кг., обем: 0,473 куб.м.. размери 120x80x49. Товарът следвало да бъде доставен до крайния получател до 03.10.2024 год. Бил доставен на летището в ••• на 29.09.2024 год. Ответникът сменил митническия агент. Пратката не била освободена от митница и не била доставена на получателя, но не по вина на ищеца. Твърди се, че във връзка с извършения транспорт на ищеца били начислени, респективно той начислил на ответника, такса съхранение (сторидж) 1450 щатски долара (необлагаема сделка) и други локални разходи в размер на 800 щатски долара без ДДС (необлагаема сделка). Във връзка с извършената услуга издал за плащане фактура № 1000000349/25.09.2024 г. за извършената спедиторска услуга с падеж за плащане 10.10.2024 год. в размер на 1894.22 лева. Било издадено кредитно известие № 2000000378/04.10.2024 г. за сумата от 381,39 лева (за отпадналата услуга по митническо представителство и документи, оформяне и извършване на вноса), поради което по тази поръчка ищецът претендира за плащане сума по фактурата в размер на 1512,83 лева с падеж за плащане 10.10.2024 г. За такса съхранение (сторидж) и локални разходи (такса за унищожаване на стоката) ищецът издал фактура № 2000000506/14.11.2024 г. с падеж за плащане 14.11.2024 г.за сумата от 4 140,20 лева. Твърди се също, че отново по поръчка на ответника ищецът е организирал извършването на сухопътен и морски транспорт като сухопътният бил от България, •••, ••• до пристанище •••, Румъния, а морският: от пристанище •••, Румъния до пристанище •••, •••. Товарът бил 1 палет генерално карго с бруто тегло от 217,76 кг. За извършената спедиторска услуга била издадена фактура № 1000000818/07.10.2024 г. с падеж за плащане 27.10.2024 г. за сумата от 2 079,20 лева. Товарът не е бил доставен на получателя, поради причини, за които отговарял изпращача. Излагат се твърдения, че всяка от издадените фактури е приета без възражение и е осчетоводена от ответното дружество, като въпреки отправените покани за доброволно изпълнение, по фактурите не е извършвано такова. Претендира се и обезщетение за забава в общ размер от 391.04 лева за периода 01.08.2024 год. до 18.11.2024 год. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Не се оспорва, че между страните съществуват търговски отношения, като ответното дружество е поръчало организирането и извършването на международен транспорт и митническо представителство, така както е посочено в исковата молба. Искът се признава за претендираното плащане на възнаграждение на извършените от ищеца услуги по превоз и митническо представителство до Република Ч., Република А. и Република П.. Оспорва се изпълнение от страна на ищеца по договора за превоз до Република Т., като твърди, че отправената оферта от ищеца е приета, тъй като изрично било заявено, че от ищеца ще бъде извършен както транспорта, така и митническото освобождаване на стоката в Т.. След приемането на офертата и при пристигането на стоката в Т. възникнали проблеми – стоката била задържана, заради липсата на документ, който е следвало предварително да бъде издаден от турското министерство, за да може стоката да влезе в страната, за което ответника не е бил уведомен. Твърди се, че клиентът на който е следвало да се достави стоката предложил съдействие, но първоначално ищецът не се е съгласил. Впоследствие съгласие е дадено, но същото било ненавременно, тъй като стоката вече не можело да се освободи и транспортира навреме за събитието. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави стоката на крайния клиент, поради липса на необходимите документи и несъответствия на предмета на доставка с изискванията в Република Т., за които ответникът не е бил информиран, поради което дружеството поело допълнителни разходи за складови такси и услуги на друг митнически агент. Твърдят се щети, свързани с неизпълнението на договора, изразяващи се в изтекъл срок на годност на превозваната стока, неспазване на договорки с крайния получател, разходи за складиране, забрана на износ на друга стока от Република Т. до разрешаване на случай. Относно претенцията за заплащане на възнаграждение за извършен транспорт до К., се оспорва изпълнението по договора да е качествено и в срок, тъй като се твърди, че не е осигурена навременна доставка на транспортираната стока, която не е доставена до крайния получател. Прави се възражение за прихващане с претендираната от ищеца сума от 4140.20 лева, обективирана във фактура 2000000506 от 14.11.2024 год. за такса за съхранение, със сумата от 2147.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнения договор за превоз до Република Т. и представляваща сбор от следните суми: сумата от 1070.10 лева /547.12 евро/, представляваща стойността на предмета на доставката – чаши с вместимост 220 мл., 128 лева – стойността на издадения здравен сертификат от БАБХ, 105 лева – разходи за митническа декларация и 20 лева – разходи за издаване на сертификат за произход. Относно претендираната стойност на стоката се твърди, че поради неизпълнение на договора, превозваните чаши, които са хранителен продукт, били с изтекъл срок на годност. По допустимостта на производството: За процесната сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9830/21.11.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 19902/2024 год. по описа на РС Пловдив. Налице е пълен идентитет между сумата и основанието, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и формулираната претенция в рамките на исковия процес. Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на ответника, като в едномесечния срок по чл. 414 ГПК от него е подадено възражение до съда. Заповедният съд е предоставил указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са предявени процесните установителни искове. Предвид гореизложеното, така предявеният установителен иск е допустим. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 361 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С Определение № 15515 от 02.12.2025 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са в трайни търговски отношения по извършване на спедиторски услуги, по силата на които по поръчка от „КЪПФИ” ООД ищецът организирал извършването на международен транспорт от •••, България до ••• на 24 бр. палета чаши за кафе, за което издал фактура № 1000000150/12.07.2024 г. с падеж за плащане 01.08.2024 г. на стойност 6 297,78 лева. По поръчка на ответника, ищецът организирал транспорт от •••, България до •••, Австрия на пратка: 1 палет с чашки за кафе – 120/80/119см 161 кг и сандък с материали вътре - 1 палет 120/80/200. както и ответникът възложил на ищеца да сключи от негово име и за негова сметка карго застраховка на превозвания товар. За извършената спедиторска услуга е издадена фактура № 1000000798/04.09.2024 г. с падеж за плащане 19.09.2024 г. за сумата от 2112.30 лева. По поръчка от Къпфи ООД ищцовото дружество организирало транспорт от •••, Австрия до •••, България на пратка: сандък с материали вътре - 1 палет 120/80/200. с бруто тегло от 500 кг. За извършената услуга е издадена фактура № 1000000884/17.09.2024 г. с падеж за плащане 02.10.2024 г. за сумата от 1056.14 лева. По поръчка на ответното дружество ищецът организирал транспорт от •••, България до ••• на пратка: 1 европалет (1,20x0.80) с бруто тегло 58 кг., стока: вафлени чашки, за което е издадена фактура № 1000000923/24.09.2024 г. с падеж за плащане 09.10.2024 г. за сумата от 1140 лева, както фактура № 1000001072/15.10.2024 г. за извършена спедиторска услуга с падеж за плащане 30.10.2024 г. за сумата от 164.29 лева. По поръчка на ответното дружество ищецът организирал извършването на въздушен транспорт, от •••, България до •••, Турция на пратка: чашки за кафе с бруто тегло от 73 кг., обем: 0,473 куб.м.. размери 120x80x49, че във връзка с извършения транспорт на ищеца били начислени, респективно той начислил на ответника такса съхранение (сторидж) 1450 щатски долара (необлагаема сделка) и други локални разходи в размер на 800 щатски долара без ДДС (необлагаема сделка). Във връзка с извършената услуга е издадена за плащане фактура № 1000000349/25.09.2024 г. за извършената спедиторска услуга с падеж за плащане 10.10.2024 год. в размер на 1894.22 лева. Издадено е кредитно известие № 2000000378/04.10.2024 г. за сумата от 381.39 лева, по тази поръчка се дължи сума в размер на 1512.83 лева с падеж за плащане 10.10.2024 г. За такса съхранение (сторидж) и локални разходи (такса за унищожаване на стоката) ищецът издал фактура № 2000000506/14.11.2024 г. с падеж за плащане 14.11.2024 г.за сумата от 4140.20 лева. По поръчка на ответника ищецът е организирал извършването на сухопътен и морски транспорт като от България, П., до пристанище •••, Румъния, а морският: от пристанище •••, Румъния и до пристанище •••, Катар на товар - 1 палет генерално карго с бруто тегло от 217,76 кг. За извършената спедиторска услуга е издадена фактура № 1000000818/07.10.2024 г. с падеж за плащане 27.10.2024 г. за сумата от 2079.20 лева. Сумите, обективирани в гореописаните фактури не са заплатени от ответника. В отговора на исковата молба от ответното дружество е направено признание на исковите претенции за главница и обезщетение за забава за спедиторските услуги, осъществени от ищеца по възлагане от страна на ответника превоз на стоки на последния от Република ••• до Република •••, Република ••• и Република ••• и от Република ••• до Република •••, за които са издадени фактури с номера 1000000150/12.07.2024 год. в размер на 6297.78 лева, 1000000798/04.09.2024 год. в размер на 2112.30 лева, фактура № 1000000884/17.09.2024 год. в размер на 1056.14 лева, фактура 1000000923/24.09.2024 год. в размер на 1140 лева, както и фактура № 1000001072/15.10.2024 г. за сумата от 164.29 лева.които суми не са платени от ответното дружество. С оглед така направеното признание, което се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства /товарителници, фактури и ел. кореспонденция, представена на хартиен носител – л.17-83, доказващи съществуването на твърдените облигаторни отношения, изпълнение на задълженията по тях от ищеца и размера на следващото се възнаграждение/, то съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за спедиция, по силата на които по поръчка от „Къпфи” ООД ищецът е организирал извършването на международен транспорт от •••, ••• до ••• на 24 бр. палета чаши за кафе, за което е издадена фактура № 1000000150/12.07.2024 г. с падеж за плащане 01.08.2024 г. на стойност 6297.78 лева; по поръчка на ответника, ищецът е организирал транспорт от •••, България до •••, Австрия на пратка: 1 палет с чашки за кафе – 120/80/119 161 кг и сандък с материали - 1 палет 120/80/200, както и ответникът е възложил на ищеца да сключи от негово име и за негова сметка карго застраховка на превозвания товар, за която спедиторска услуга е издадена фактура № 1000000798/04.09.2024 г. с падеж за плащане 19.09.2024 г. на стойност от 2112.30 лева; по поръчка от Къпфи ООД ищецът е организирал транспорт от •••, Австрия до •••, България на пратка: сандък с материали вътре - 1 палет 120/80/200. с бруто тегло от 500 кг, за която услуга е издадена фактура № 1000000884/17.09.2024 г. с падеж за плащане 02.10.2024 г. за сумата от 1056.14 лева, По поръчка на ответното дружество ищецът организирал транспорт от София, ••• до ••• на пратка: 1 европалет (1,20x0.80) с бруто тегло 58 кг., стока: вафлени чашки, за което е издадена фактура № 1000000923/24.09.2024 г. с падеж за плащане 09.10.2024 г. за сумата от 1140 лева, както фактура № 1000001072/15.10.2024 г. за извършена спедиторска услуга с падеж за плащане 30.10.2024 г. за сумата от 164.29 лева. Предвид така установеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил договорните си задължения качествено и в срок, поради което и му се дължи следващото се възнаграждение в размера, отразен в горепосочените четири броя фактури. Относно исковата претенция за заплащане на сумата от 2079.20 лева за организиран превоз от ищеца от България, през Р., до Катар, няма спор между страните, че между тях е постигната договорка ищецът да организира превоза на товар на ответника по посоченото направление, за което свидетелстват и приложените по делото писмени доказателства – товарителници и електронна кореспонденция, представена на хартиен носител, водена между страните /л.109-131/. Не се спори и че товарът –ядливи чашки, не е достигнал до крайната точка на доставка – •••, Катар. Спорът между страните се концентрира около това дали неизпълнението на договора – недоставянето на стоката на крайния получател, се дължи на поведението на спедитора или на независещи от него причини и съответно дължи ли му се договореното и претендирано за заплащане възнаграждение от 2079.20 лева. За доказване полагане дължимата грижа на добър търговец при изпълнение постиганите договорености между страните, от ищеца са ангажирани гласни и писмени доказателства, в това число и съдебно счетоводна експертиза. По делото са изготвени три заключения на вещото лице – вх. № 44091 от 30.04.2026 год. /л.250-252/, вх. № 44968/05.05.2026 год. /л. 258-260/ и вх. № 55512/02.06.2026 год. /л.263-265/. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2026 год., експертът заявява, че поддържа последното изготвено от него заключение – вх. № 55512/02.06.2026 год. като най-пълно. Съдът кредитира именно това заключение, тъй като същото е изготвено на база проверка не само в счетоводствата на двете дружества, така както е работено по първите две експертизи, но и след проверка в НАП Пловдив. Предмет на експертното заключение са две от издадените фактури, свързани с оспореното изпълнение на договора - за спедиция до •••, Турция и до •••, Катар. Видно от кредитираното от съда заключение с вх. № 55512/02.06.2026 год., вземането по фактура № 3000000818 от 07.10.2024 год., отразяваща дължимото възнаграждение за организирания превоз от пристанище •••, ••• до •••, ••• е в размер на 2079.20 лева. Фактурата е осчетоводена и в дружеството ищец, и в дружеството ответник. Във връзка с така обсъденото заключение на вещото лице, следва да се отбележи, че в константната си практика, върховната касационна инстанция приема, че с оглед препращащата норма на чл. 361, ал. 2 ТЗ към правилата на комисионния договор, спедиторът е длъжен да даде сметка на доверителя и му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка, за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената спедиционна услуга - чл. 355 ТЗ. За да се приеме, че спедиторът е дал отчет за изпълнението на спедиционния договор трябва да се направи преценка дали извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителната сделка е сведена до знанието на доверителя и дали последният я приема. В случая, с оглед установеното осчетоводяване от ответника на издадената от ищеца фактура № 3000000818 от 07.10.2024 год. за плащане на уговореното от страните възнаграждение за спедиторска услуга за организирания превоз с направление до •••, Катар, след като я е осчетоводил, ответникът не само е потвърдил наличието на валидно сключен с ищеца спедиционен договор, но и приемането на отчета на последния за извършената работа, т.е. прехвърлянето от последния на резултата от изпълнителната сделка. В този смисъл са решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., № 42 от 19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 71 от 08.09.2014г. по т.д.№ 1598/2013г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 228/07.01.2015г. по т.д.№ 3597/2013г. на ВКС, I ТО, в които изрично се посочва, че осчетоводяването на фактурата от ответника представлява недвусмислено извънсъдебно признание за съществуване на отразеното в съдържанието й задължение. Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск в тази му част, относно дължимостта на заплащане на възнаграждение за извършена спедиционна дейност от България до •••, Катар също е основателен и следва да бъде уважен. След като ответникът е признал вземането, обективирано в издадената фактура, то съдът приема, че ответникът се е съгласил и е признал и че неизпълнение на договора, нетранспортирането на товара до крайната точка на доставка, не е по вина на спедитора. Относно другата оспорена част от исковата претенция - за заплащане на дължимото възнаграждение от 1512.83 лева за организиран превоз на товари на ответника от ищеца от •••, България до •••, Турция, няма спор между страните, че между тях е постигната договорка ищецът да организира въздушния превоз на товар, собственост на ответника – ядливи чашки, по посоченото направление, за което свидетелстват и приложените по делото писмени доказателства – фактури, въздушна товарителница, представена на хартиен носител електронна кореспонденция между страните /л.84-107/. Не се спори между страните, че размерът на възнаграждението е в размер на 1512.83 лева /след приспадане на сумата от 381.39 лева, за която е издадено кредитно известие/. Не се спори между страните и че пратката е пристигнала на летището в И., но не е преминала митническо освобождаване, поради липсата на необходими специфични документи, следващи да придружават товара, доколкото се касае за хранителен продукт, както и несъответствие в етикетирането. Не е спорно и че поради невъзможността да бъде освободен товарът е следвало да бъде заплатена такса за съхранението и унищожаването му в равностойност в български левове в общ размер на 4140.20 лева, платена от дружеството ищец. Спорът между страните се концентрира относно поетите задължения от спедитора с възложената поръчка, респективно дължи ли му се заплащане за организирания превоз и сторените разходи за съхранение и унищожаване. От ответника се въвеждат възражения, че ищецът е поел задължението да извърши митническо представителство, включващо и митническо освобождаване на стоката, включително съблюдаване на набавянето с необходимите специфични документи, които я придружават предвид обстоятелството, че предмет на превоза е хранителен продукт. Видно от приобщените по делото и неоспорени въздушна товарителница и домашна въздушна товарителница, фактури и електронна кореспонденция, представена на хартиен носител /л.84-107/, е уговорено отговорността на изпращача за товара да е при условия PPD. Тези условия, регламентирани в издадените от Международната търговска камара правила Incoterms 2020, регулиращи отношенията между изпращача и получателя, определят митническото оформяне при освобождаването на товара да се осъществява от изпращача, в случая ответното дружество. Горното се потвърждава и от показанията на св. П. В. /л.221 - 223/, но свидетелят допълва, че впоследствие условията са предоговорени на DAP, при която опция митническото оформяне при освобождаването на товара се осъществява от купувача. Свидетелят пояснява, че промяната в договора се е наложила поради уведомяване от страна на турските им партньори, че митническото представителство и освобождаване следва да бъде извършено от митнически агент на получателя. Свидетелят посочва и че при пристигането на товара в И. са получили информация от агента на получателя, че стоката е изпратена от изпращача с грешни етикети, както и липсва издаден за нея сертификат, което е довело до заплащането от спедитора на такса за съхранение на стоката и за унищожаването й, което е станало със съгласието на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като те кореспондират с приобщената по делото и неоспорена от ответното дружество имейл кореспонденция /л.95 и л.211-213/. От тази кореспондения /л.212-213/, водена между ищеца и ответника /писмата са адресирани и до М. З.– у. на дружеството ответник/ се установява, че ищецът е предупредил ответника, че превозваният товар не е бил обмитен, поради сгрешен етикет, както и че съм момента за съхранението са натрупани разходи в размер на 1450 долара, а още 800 долари е разходът за унищожаването му, ако изпращачът не иска да бъде върнат обратно. Изрично в изпратения имейл /л.213 –гръб / освен размера на разходите за съхранение и унищожаване е посочено, че разходите ще бъдат за сметка на Къпфи ООД, като изрично с имейл отговор /л.213/, на спедитора са дадени указания да унищожи товара. Процесните два имейла не са оспорени от ответника. От съдържанието на същите се установява, че ответникът е бил наясно с дължимите разходи и техния размер, и не се е противопоставил на задължението за заплащането им. Относно отговорността на превозвача/спедитора и изпращача за съпровождащата товара митническа документация при въздушен превоз, какъвто е процесният, намират приложение разпоредбите на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, ратифицирана от Република България през 2003 год. Съгласно чл. 16 от Конвенцията, изпращачът трябва да предостави такава информация и такива документи, каквито са необходими за изпълнение на формалностите на митнически, полицейски и други държавни органи преди товарът да бъде предаден на получателя. Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди, причинени от липсата, недостатъчността или нередовността на такава информация или документи, освен ако вредите не са по вина на превозвача, неговите служители или агенти. Изрично е посочено в т. 2 на чл. 16, че превозвачът не е длъжен да проверява дали информацията или документите са точни или достатъчни. Предвид всичко изложено от една страна се установи по делото, че ищецът, като спедитор, предвид предоговорените условия на съглашението между изпращача и получателя /от PPD н а DAP/, не е имал задължение за митническо представителство, включително освобождаване на стоката при вноса й в Т. /видно и от издаденото кредитно известие № 2000000349/25.09.2024 год. – л.85, с което се приспада сумата от 318.19 лева за митническо представителство/, а от друга - че в отношенията между ищеца, като спедитор и ответника – като изпращач, последният е имал нормативно установеното задължение да осигури необходимата митническа документация, включително правилното етикетиране на товара. Ето защо, и след като се установи от представената електронна кореспонденция, че ищецът е извършил отчет за изпълнението на спедиционния договор, по който не е възразено, то му се дължи и уговореното възнаграждение в размер на 1512.83 лева /след приспадане на сумата от 381.39 лева, за която е издадено кредитно известие/. Относно дължимостта на сторените от ищеца разходи за съхранение и унищожение, то безспорно се установи, че същите се дължат не на бездействието на ищеца, а на неизпълнение задълженията на ответника за окомплектоване на товара с необходимите документи и надлежно етикетиране. Не се ангажираха от ответника доказателства страните да са уговорили, че в разрез с разпоредбите на чл. 16 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, не ответникът като изпращач, а ищецът като спедитор ще отговаря за предоставянето на информацията за документите, необходими за изпълнение на изискванията на турското митническо законодателство. Заплащането от ищеца на разходите за съхранение, а впоследствие и за унищожаване на товара, представляват вреди, причинени от нередовността на изискуемата документация, поради което и подлежат на обезщетение от ответника. Дори и да се приеме, противно на събрания доказателествен материал, че спедиторът е отговарял за митническото представителство, включително и освобождаването на стоката, то доколкото безспорно се установи, че митническия внос не е бил осъществен, поради грешното й етикетиране, за което съгласно и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, отговаря ответникът – изпращач, то е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95, предл.2 ЗЗД, поради което и са приложими разпоредбите на чл. 96, ал.1 и ал.2 ЗЗД - рискът преминава върху кредитора, ако длъжникът е в забава, той се освобождава от нейните последици, а необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора, са в негова тежест. Предвид така направените изводи, съдът намира, че предявеният иск и в тази му част следва да бъде уважен. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че предявеният иск следва, като основателен и доказан, да бъде уважен изцяло в предявения размер. Не се доказа по делото и не се твърди от ответника заплащане на претендираното възнаграждение и разходи от ищеца. Като последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава. Възнаграждението за ищеца по всяка една спедиционна услуга, предмет на съществуващите облигаторни отношения между страните, е обективирано в издадените и приети по делото фактури. На всяка една от тях е посочен падеж за плащане, от която дата ответникът изпада в забава. Така, по фактура № 1000000150/12.07.2024 год., с посочен падеж на плащане 01.08.2024 год. ответникът е изпаднал в забава от 01.08.2024 год., по фактура № 1000000798/04.09.2024 год., с падеж на плащане 19.09.2024 год., ответникът е изпаднал в забава от 19.09.2024 год., по фактура №1000000884/17.09.2024 год., с падеж на плащане 02.10.2024год., ответникът е изпаднал в забава от 02.10.2024 год., по фактура № 1000000923/24.09.2024 год., с падеж на плащане 09.10.2024 год., ответникът е изпадал в забава от 09.10.2024 год., по фактура № 1000000349/25.09.2024 год., с падеж на плащане 10.10.2024 год., ответникът е изпаднал в забава о 10.10.2024 год., по фактура № 1000000818/07.10.2024 год., с падеж на плащане 27.10.2024 год., ответникът е изпаднал в забава на 27.01.2024 год., по фактура № 1000001072/15.10.2024 год., с падеж на плащане 30.10.2024 год., ответникът е изпаднал в забава на 30.10.2024 год. по фактура № ••••••••••/14.11.2024 год., с падеж на плащане 14.11.2024 год., ответникът е изпаднал в забава от 14.11.2024 год. От всяка една падежна дата по отделните главници се дължи обезщетение за забава. Така за общия период от 01.08.2024 год. до датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.11.2024 год. тоест до 18.11.2024 год. вкл., на ищеца се дължи сума в общ размер от 391.04 лева. На ищцовото дружеството се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.11.2024 год. до окончателното изплащане на вземането. Относно възражението за прихващане: От ответника е сторено възражение за прихващане с настъпилите за последния вреди във връзка с неизпълнение на договора и по-специално спедиционната услуга до •••, Турция. Доколкото по делото се установи, че не е налице соченото неизпълнение от страна на ищеца, респ. са приложими правилата на чл. 96, ал.1 ЗЗД, то съдът намира стореното възражение за неоснователно. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3120 лева, заплатена държавна такса в размер на 412.33 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 391.17 лева, или всичко в общ размер на 3923.40 лева. Съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС следва да се присъдят и разноските, сторени от ищеца в заповедното производство, а именно сумата от общо 2177.88 лева, от които 377.88 лева за държавна такса и 1800 лева за адвокатско възнаграждение На основание влезлия в сила Закон за въвеждане на еврото в Република България, в диспозитива на съдебния акт всички суми следва да бъдат присъдени в евровата им равностойност. Мотивиран от гореизложеното, съдът