Решение № 47 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 1065/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от И. Х. М., ЕГН ••••••••••, искова молба против „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която, на основание чл. 439 ГПК, оспорва вземането на ответното дружество, като прави искане да се признае за установено, че ищецът в качеството му на конституиран длъжник по изпълнително дело не дължи на ответното дружество – взискател изпълнение по изпълнително дело № ••••••••••5 по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809, с район на действие Окръжен съд Велико Търново на следните суми: главница в размер на 2084, 80 лв., законна лихва върху главницата в размер на 3044,96 лв. за периода 06.12.2010 г. до 17.06.2025 г., договорна лихва в размер на 989,97 лв. за периода 30.12.2008 г. до 30.11.2010 г., лихва за забава в размер на 426,11 лв. за периода 30.01.2009 г. – 22.11.2010 г., присъдени разноски в размер на 170,20 лв., 95 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1 215,91 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 17.06.2025 г. Твърди се от ищцата, че на 05.06.2025г. получила покана за доброволно изпълнение изх. № 13500/03.06.2025г по ИД № •••••••••• по описа на ЧСИ Силвия Косева. peг. № 809 и район на действие ОС -Велико Търново. ИД № 20117350400462 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с peг. № 735 и район на действие ОС Габрово /Загубил правоспособност на основание чл. 31, ал.1, т. 7 от ЗЧСИ/ било преобразувано в ИД № ••••••••••5 по описа на ЧСИ Силвия Косева с peг. № 809 и район на действие ВТОС. Сочи се, че ищцата била конституирана по изпълнителното дело на осн. чл. 429. ал. 2 ГПК и чл. 6 от ЗН на мястото на длъжника Х. З. М.. с ЕГН •••••••••• /починал/ в качеството на негов наследник. Към ПДИ бил приложен изпълнителен лист от 21.02.2011 г, издаден на основание чл. 418 ГПК и чл. 404-408 ГПК, въз основа Заповед за изпълнение № 351 1/11.12.2011 по ЧГД № 2799/2011г. по описа на PC Габрово, влязла в законна сила на 02.02.2011г. в полза на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНАНС“ ЕАД, ЕИК 130697606, за сумата от 2084,80 лева /две хиляди осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2010 г. до окончателно изплащане на сумата, договорна лихва за периода 30.12.2008г - 30.11.2010 г. в размер на 989,97 лева /деветстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и седем ст./, лихва за забава за периода 30.01.2009 - 22.11.2010г в размер на 426,11 лева /четиристотин двадесет и шест лева и единадесет ст./, както и сумата от 170,20 лева /сто осемдесет лв. и двадесет ст./ - разноски по делото. Ищцата поддържа, че към момента на получаване на ПДИ - м.06.2025г задължението по ИД № ••••••••••. по описа на ЧСИ Силвия Косева, peг. № 809. възлизало на 7 995,95 лева /седем хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и пет ст./, от които Главница в размер 2084,80 лв. със законна лихва в размер 3044,96 лв. за периода 06.12.2010г - 17.06.2025г. 1 385,08 лева неолихвяеми вземания (мораторна лихва, обезщетения и т.н.) 170,20 лева присъдени разноси, 95,00 лева разноски по изпълнителното дело, 1 215,91 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 17.06.2025г. Поддържа, че не й било известно от какво основание произтича вземането на кредитора, обективирано в ИЛ от 21.02.2011г, изд. по ЧГД 2799/2010 г. по описа на ГРС, както и дали до датата на смъртта си наследодателят, в качеството на длъжник е правил доброволни плащания или погасявания по друг начин, годен да удовлетвори кредитора / взискателя или да възпрепятства правото му на принудително събиране на вземането. След направена справка по ИД ••••••••••5 по описа на ЧСИ Силвия Косева с peг. № 809 се установило, че считано от м. 08.2015г дружеството кредитор по ИЛ от 21.02.2011г, издаден по ЧГД № 2799/2010 г. по описа на ГРС, въз основа на който е образувано ИД № 462/2011 г по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с peг. № 735 - „БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНАНС“ ЕАД, ЕИК 130697606, като кредитор по изпълнителен лист и взискател по изпълнителното дело, прехвърлило, /вероятно чрез цесия/ задължението, обективирано в цитирания ИЛ към настоящия ответник - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. ЕИК 202423225. След справка в търговския регистър било видно, че първоначалния кредитор / взискател -„БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНАНС“ ЕАД, ЕИК 130697606, е заличен през 2017г. поради извършено сливане, вливане с френско акционерно дружество, поради което към настоящият момент такова юридическо лице не съществува и съответно не може да бъде посочено като ответник по иска. Макар да не е представен договор за цесия и/или друго правно основание, въз основа на което „БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНАНС“ ЕАД. ЕИК 130697606. е прехвърлило правата си по ИЛ от 21.02.2011г, изд. по ЧГД № 2799/2011г по описа на ГРС към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, от гр. София на длъжника Х. З. М. /починал през 2022г/ и/или на новия длъжник - законния му наследник И. Х. М., видно било от документите по изпълнителните дела: ИД № 462/2011г по описа на ЧСИ Ивайло Илиев, peг. № 735 и ИД •••••••••• по описа на ЧСИ Силвия Косева, peг. № 809, като взискател е конституирано именно това дружество - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, от гр. София, което определя качеството му на ответник по настоящия иск. Ищцата поддържа, че ИД № 20117350400462 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК много преди да бъде преобразувано в изпълнително дело № •••••••••• по описа на ЧСИ Силвия Косева. Макар да липсва изрично постановление на ЧСИ Илиев в тази връзка, относно прекратяване на делата, то това настъпило ех lege, по силата на закона. Действията, извършени след прекратяването на изпълнително дело, в това число възобновяването му служебно, без да са поискани от взискател, били неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Бездейстието на ЧСИ и на взискателя породили въъзможност за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Отделно, длъжникът починал през 2023г. преди да загуби правоспособност ЧСИ Илиев, но отново е налице бездействие на ЧСИ и на взискателя във връзка с извършването на активни принудителни действия, оказващи влияние върху сроковете, които текат по отношение на изпълнителния лист. Новообразуваното ИД № ••••••••••5 по описа на ЧСИ Силвия Косева било образувано въз основа на погасен по давност изпълнителен лист, след изтичането на всякакви правни възможности и срокове за да се конституира на мястото на починалия длъжник негов наследник по закон. В исковата молба се поддържа, че на 16.04.2025г с Постановление по ИД •••••••••• по описа на ЧСИ С. Косева. peг. № 809. помощник - частен съдебен изпълнител Розалия Шиокова, въз основа на направени справки и молба на взискателя вх. № 46657/04.12.2024г за извършване на действия, по отношение на наследниците, на основание чл. 429 ал. 2 ГПК и чл. 6 ЗН била конституирала на мястото на починалия длъжник Х. З. М. - майката И. Х. М., като законен наследник. Видно било от справка по изпълнителните дела, че били налице следните пропуски по изпълнението: Извършени били запор на трудово възнаграждение на 05.07.2011г. и запор на банкови сметки от 16.09.2013г. Между двете принудителни действия, годни да удовлетворят взискателя бил налице период, надвишаващ 2 години. Тоест още след първия наложен запор е последвала перемпция, но изпълнителният лист е бил годен да се използва за образуване на ново ИД. Посленото изпълнително действие, имащо отношение към давността бил запор на пенсия от 06.06.2019г. В исковата молба се сочи, че на 28.09.2022 г., длъжникът Х. М. починал, но молбата на взискателя да се конституират на негово място законните му наследници била едва от 04.12.2024г. Или от 06.06.2019г, дата на последното изпълнително действие, годно да окаже влияние по отношение валидността на изпълнителния лист и давностните срокове, свързани с него, до 04.12.2024г - датата на молбата на взискателя за конституиране на длъжник /която сама по себе си не следва да се приема за такава, годна да прекъсва давностни срокове/ или до 16.04.2025г - датата на постановлението на ЧСИ, с което е конституирана страната, били изминали повече от 5 години, през които взискателят не е изискал, респективно ЧСИ не е извършил валидни изпълнителни действия по делото. Задължението било погасено по давност, преди да бъде конституирана като страна -длъжник ищцата. Искането към съда е така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, в която имало обективирано възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, поради което молбата прекъсвала давността. Ответникът се позовава на ТР № 3/28.03.2023 г., като сочи, че изпълнителното дело относно вземането е било образувано преди 2015 г., като релевантния момент определящ началото на давността бил 26.06.2015 г. Поддържа се, че след тази дата са извършени множество валидни изпълнителни действия годни да прекъснат давността, подробно описани в отговора – вкл. описи и запори. Искането към съда е да отхвърли така предявения иск. Претендират се разноските по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното: Предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 21.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 2799/2010г. по описа на Районен съд - Габрово, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Със заповедта, длъжникът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: сумата 2084,80 лв. – главница, ведно със законната лихва от 06.12.2010 год. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода 30.12.2008 г. – 30.11.2010 г. в размер на 989,97 лв., лихва за забава за периода 30.01.2009 г. – 22.11.2010 г. в размер на 426,11 лв., както и сумата 170,20 лв. – разноски по делото. Видно от представеното копие от изпълнително дело № 462/2011 г. по описа на ЧСИ Ивайло Илиев, рег. № 735 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд - Габрово, същото е образувано по молба от 17.06.2011г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу наследодателя на ищцата – Х. З. М., въз основа на изпълнителен лист от 21.02.2011 г. издаден на основание чл. 418 ГПК въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2799/2010 г. по описа на Районен съд - ГАброво. В молбата е обективирано възлагане на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Със запорно съобщение до „СТС Холдинг груп“ по горепосоченото изпълнително дело от 05.07.2011 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника./ л. 14 от ИД/ Със запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД от 16.09.2013 г. е наложен запор на всички вземания на длъжника Х. З. М.. /л. 32 от ИД/. Със запорно съобщение до „Пътинженеринг“ ЕООД от 25.09.2013 г. е наложен запор на всички трудовото възнаграждение на длъжника Х. З. М.. /л. 38 от ИД/. На 11.08.2015 г. е постъпила молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като взискател по изпълнителното дело на осн. чл. 429 ГПК, във връзка със сключен договор за цесия между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. /л. 47 от ИД/. Със запорно съобщение от 24.09.2015 г. до „Банка ДСК“ ЕАД по молба на новоконституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложен запор върху всички вземания на длъжника./л. 68 от ИД/. Със запорно съобщение от 28.04.2016 г. до „Юробанк България“ АД по молба на новоконституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложен запор върху всички вземания на длъжника./ л. 78 от ИД/. На 09.02.2017 г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба с вх. № 1068/09.02.2017 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Описът е насрочен от ЧСИ на 28.03.2017 г. /л. 80 от ИД/. Със запорно съобщение от 16.05.2017 г. до „Обединена българска банка“ АД по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложен запор върху всички вземания на длъжника./ л. 90 от ИД/. Със запорно съобщение от 19.10.2017 г. до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложен запор върху всички вземания на длъжника./ л. 95 от ИД/. На 25.09.2018 г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба с вх. № 11635/25.09.2018 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД„ за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Описът е насрочен от ЧСИ на 04.12.2018 г. /л. 97 от ИД/. Със запорно съобщение от 06.06.2019 г. до ТП на НОИ, Отдел пенсии по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложен запор върху пенсията на длъжника./ л. 114 от ИД/. На 11.08.2020 г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба с вх. № 4314/11.08.2020 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника. /л. 116 от ИД/. На 18.02.2022 г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба с вх. № 1554/18.02.2022 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. /л. 118 от ИД/. На 08.02.2023 г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба с вх. № 1291/08.02.2023 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. /л. 122 от ИД/. По делото не се спори, а и от самия ищец се сочи и се установява от приетите писмени доказателства, че по процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 1015/2024 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809 на КЧСИ при ОС – В. Търново. На 04.12.2024 г. по новообразуваното изпълнително дело № 1015/2024 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с рег. № 809 на КЧСИ при ОС – В. Търново от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е постъпила молба за конституиране на наследниците на длъжника по изпълнението на осн. чл. 429, ал. 2 ГПК. /л. 125 от ИД/. Във връзка с подадената молба е изпратено съобщение с изх. № 13507 от 03.06.2025 г., до взискателя - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с което е уведомен, че на мястото на починалия длъжник е конституирана И. Х. М. като негов наследник и до размера на наследствения й дял. /л. 143 от ИД/. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи: Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по процесния изпълнителен лист е 5-годишна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т. е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г. /, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК. На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение…. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия случай по първото образувано изпълнително дело № 462/2011 г. по описа на Ивайло Илиев, рег. № 735 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд – Габрово, не се установява да е изминавал срок повече от две години, в който взискателят да не е искал или съдебният изпълнител да не е предприемал изпълнителни действия. От същото е видно, че са налице валидни изпълнителни по смисъла на горепосоченото тълкуватлено решение, в периода от образуването му до 2023 г, като между същите не е изтекъл период от 2 г. Последното валидно извършено изпълнително действие по делото преди неговото прекратяване, което е годно да прекъсне погасителната давност е от 08.02.2023 г., когато по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която отново е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника, като паричната наличност, респ. достатъчност са ирелевантни за прекъсващото давността действие на запора. Следва да се отбележи, че основната последица на института на погасителната давност е санкционирането на незаинтересования кредитор с отнемането на възможността му да проведе принудително изпълнение за осъществяване на притезанието си. С подаването на редовна молба за образуване на изпълнително производство и с въведеното в нея искане за извършване на определени изпълнителни способи (какъвто е настоящият случай) безспорно кредиторът манифестира, че не се е отрекъл от вземането си и все още е заинтересован от надлежното му изпълнение. С оглед на това би било несправедливо спрямо него да настъпят последиците от погасяването на вземането му по давност, след като е предприел необходимите и е извършил единствените възможни за него действия за прекъсване на давността. Именно поради тази причина и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посочва, че са изгубили сила постановките на ППВС № 3/1980 г. и погасителната давност не спира в хода на изпълнителния процес – тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Правната логика е, че ако кредиторът избере да не действа, въпреки че има възможността за това в изпълнителния процес, то и давността тече и след изтичането на предвидения от закона срок (в случая 5 години) от последния поискан изпълнителен способ, настъпват последиците на погасителната давност. Съдът, в настоящия си състав, съобразява, че образуването на изпълнително дело не е действие по предприемане на принудително изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то сама по себе си тази молба и съдържащото се в нея искане не е предприемане на принудително изпълнение. Такива действия биха били наложеният запор, респ. насочването на изпълнението върху движими вещи на длъжника, поискани от взискателя. Извършването на същите обаче би прекъснало давността, но с ефект от поискването им, доколкото осъществяването им не е забавено по причина, за която взискателят отговаря. Така напр. с Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК е разяснено, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно. Съдът намира, че в материалите по изпълнително дело № 462/2011 г. по описа на Ивайло Илиев, рег. № 735 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд – Габрово има достатъчно писмени доказателства, подробно посочени хронологично по-горе, за извършването на валидни изпълнителни действия ритмично, през целия период, в който е текло изпълнителното дело, като не са били налице основания за прекратяването му поради настъпила претенция.. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че по първото изпълнително дело е настъпила перемпция, понастоящем е налице константна съдебна практика по въпроса относно последиците от това. Последователно в практиката на ВКС се приема, че самото прекратяване на изпълнителното производство няма пряко действие относно прекъсването на давността, което чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва с предприемането на действия за принудително изпълнение; Перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има значение единствено за валидността на извършваните след настъпването й изпълнителни действия, като изпълнителните действия до настъпването й, както и произтеклите от тях правни последици, не се засягат от прекратяването на изпълнителното дело, което има действие занапред. Така например в Определение № 50030 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2246/2021 г., II т. о., ТК, се прави подробен анализ на постановките в Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. Според първото тълкувателно решение, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, какъвто е и настоящият случай. За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от която дата с посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съгласно указанията в което по време на изпълнителното дело давност за вземането на взискателя не тече. При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., погасителната давност за изпълняемите вземания тече от момента на прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. С второто тълкувателно решение - т. 3, е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В съобразителната част на тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2023 г. е разяснено, че след като по висящо изпълнително дело е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност; Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело - при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото, тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси; Изтъкнатото в мотивите н а Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия като законна последица от прекратяването, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност п о чл. 116, б. „в“ ЗЗД; Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността като поиска нови изпълнителни действия. Съобразно изложеното, предвид факта, че до 2015 г. давност не е текла относно процесното вземане, направеното искане по чл. 18 ЗЧСИ, наложените запори и описи, множеството направени искания от взискателя за извършване на валидни изпълнителни действия след 2015 г., петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 16.09.2025 г. и към даване ход на устните състезания пред настоящата инстанция. По новообразуваното изпълнително дело, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е депозираната от взискателя молба на 08.02.2023 г. с вх. № 1291 за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. /л. 122 от ИД/. Ирелевантно е обстоятелството, че към подаване на тази молба, длъжникът е починал. Това е така, тъй като, съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Съгласно чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, като приемането има ретроактивно действие – поражда действие от откриване на наследството. Така с откриване на наследството, за призованите наследници възниква само правото да придобият наследството или да се откажат от него. Наследственото правоприемство настъпва с приемане на наследството, а правоприемникът има правното положение на длъжника в изпълнителното производство. Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен. По отговорността на страните за разноски: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски. Ответникът на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лв. до 450 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 200 лв., доколкото в производството е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което не се е явил процесуален представител на ответника, действията му се изчерпват с подаване на молби. Воден от горното, Районен съд С.